№ 172
гр. Сливница, 29.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Мария В. Иванова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело №
20201890100376 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на В. Г. В. и К. Г. Г., с
която против „А. П.“ ООД и Община Сливница са предявени обективно и
субективно съединени петиторни положителни установителни искове с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че
ищците са собственици на дворно място с площ 945 кв.м., съставляващо
югоизточната част от имот с площ 4055 кв.м., нива пета категория с
кадастрален номер 58 и идентичен понастоящем с част от имот №
00223.238.1, бивш имот 238001 от КВС.
Ищците заявяват в исковата молба, че са собственици на дворно място
с площ 945 кв.м., съставляващо югоизточната част от имот с площ 4055 кв.м.,
нива пета категория с кадастрален номер 58 и идентичен понастоящем с част
от имот № 00223.238.1, бивш имот 238001 от КВС. Посочват, че този по-
голям имот е бил на техния баща Г. В. Д., който го е получил в наследство
през 1950 г. и от тогава до 1997 г. го е владял непрекъснато, явно и безспорто.
Твърдят, че в този имот се е намирала къщата на баща им, в която той е
живял до 2015 г. За този имот баща им се е снабдил с документи за
собственост – нот. акт № 58/1983 г. и нот. № 165, том 3, дело 1094/1997 г.
Посочват, че по силата на нот. акт № 110, том 3, дело 1095/1997 г. баща им е
дарил целия имот с кадастрален номер 58. Твърдят, че от дарението на имота
до настоящия момент владеят имота, който винаги е имал селищен характер.
Твърдят, че процесната реална част е била записана като земя по чл. 19 от
ЗСПЗЗ в собственост на община Сливница, която с договор от 29.04.2015 г. го
е продала на ответника „А. П.“ ООД. Посочват, че въпреки продажбата
ищците все още владеят имота, който считат, че е тяхна собственост и
ответникът не е придобил правото на собственост от община Сливница.
1
Поради изложеното искат от съда да признаее за установено по отношение на
ответното дружество и община Сливница, че ищците са собственици на
процесната реална част.
Препис от исковата молба са изпратени на ответниците. В
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен
отговор.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически
и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
Съгласно чл. 124, ал. 1 от ГПК всеки може да предяви иск за да
установи съществуването на едно правно отношение или на едно право,
когато има интерес от това.
Чрез предявените положителни установителни петиторни искове
ищците искат от съда със сила на пресъдено нещо да признае, че правото на
собственост върху спорната недвижима вещ принадлежи на тях.
Следователно, по силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК ищците следва да установят
обстоятелствата, на които основават своето право на собственост върху
процесния имот – давност, като в тази връзка следва да докажат началната
дата, от която са започнали да упражнява фактическата власт върху имота с
намерение за своене, като са владяли имота явно, спокойно и непрекъснато за
срок от 10, респ. 5 години от началната дата на установяване на владението.
По делото е представен нотариален акт за собственост върху недвижим
имот придобит по давностно владение и наследство № 58, том I, дело 96/1983
г от 22.03.1983 г., от който се установява, че Г. В. Д. е придобил по давност и
наследство правото на собственост върху недвижим имот в с. Алдомировци -
дворно място от около 1200 кв.м. при съседи път, П.В. Д. – собственик на
имот пл. №59 от югозапад и от северозапад имот с пл. № 57 на К. Д. и
общински терен, съставляващо имот с пл. № 58, което дворно място се
намира в населената застроена част на с. Алдомировци, махала “........”,
“........”, заедно с построената в дворното място жилищна сграда от 60 кв.м. и
селскостопанска потройка от 20 кв.м. Видно от нотариален акт за собственост
върху недвижим имот придобит по наследство и давност № 165, том III, дело
№ 1094 от 1997 г. от 28.08.1997 г. Г. В. Г. е признат за собственик по
наследство и давност недвижим имот дворно място площ 2855 кв.м.,
представляващи 2855/4055 ид.ч. от дворно място цялото с площ 4055 кв.м.
при граници път, П.В. Д. - имот пл. № 59, К. М. - имот № 58, в строителния
полигон на махала ........, с. Алдомировци, от които 3110 кв.м. са включени в
строителния полигон, а 945 кв.м. не са включени в границите на строителния
полигон.
От представения по делото нот. акт № 110, том III, дело № 1095/1997 г.
2
от 28.08.1997 г. за дарение на недвижим имот се установява, че на посочената
дата Г. В. Д. и Я. М. Д. прехвърлили правото на собственост върху собствения
си недвижим имот дворно място с площ 4055 кв. м., от който имот 945 кв. м.
невключени в строителния полигон, а останалите 3110 кв.м., включени в
строителния полигон на махалата ........ имащо селищен характер.
От приетото по делото заключение на вещото лице по съдебно-
техическата експертиза се установява, че процесният имот се намира в с.
Алдомировци, махала ........ и граничи с един от строителните полигони.
Вещото лице е посочило, че процесният имот представлява част от едно общо
дворно място и е ограден от три страни с ограда. Вещото лице в проследило
регулационния статут на имота от 1935 г. до днес и е установило, че
понастоящем имотът е част от поземлен имот 00223.238.1, нива с плош 2050
кв. м. стар № 238001. Целият имот в урбанизираната територия е заснет и
нанесен в КК като два имота – поземлен имот № 00223.504.5, с.
Алдомировци, махала ........ с площ 1803 кв. м., стар номер 1189 и поземлен
имот 00223.504.6, с. Алдомировци, махала ........ с площ 1786 кв.м. стар номер
1188. От 1935 г. до настоящия момент имотът е със статут на земеделска земя.
Вещото лице е изследвало идентичността на процесния имот с описаните в
представените по делото нотариални актове. Според вещото лице процесният
имот не е идентичен с имота, описан в нотариален акт № 58, том I, дело
96/1983 г от 22.03.1983 г., но нотариален акт № 165, том III, дело № 1094 от
1997 г. от 28.08.1997 г. и нотариален акт № 110, том III, дело № 1095/1997 г.
от 28.08.1997 г., включват процесния имот.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, но ако то е добросъвестно – в продължение на 5 години /арг. чл. 79,
ал. 2 от ЗС/. Според чл. 69, ал. 1 от ЗС владението е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя. Следователно владението е едновременно проявление на
субективен и обективен елемент. Обективният елемент се изразява в
упражняване на фактическата власт върху веща и включва фактически
действия, които запълват съдържанието на правомощията на собственик /в
този смисъл Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум
на ВС/. Субективният елемент на владението – намерението за своене е
психическо състояние, за което законодателят е установил законова оборима
презумпция в чл. 69 от ЗС. Предполага се, че владелецът държи вещта като
своя, освен ако не се установи, че я държи за другиго. Намерението се
изразява външно чрез различни действия, които фактически запълват
съдържанието на правомощието на собственика, или на ограниченото вещно
право, чието придобиване се цели. За да се приложи презумпцията, тези
действия трябва да са доказани.
От показанията на разпитаните по делото свидетели С.В. Н. и А. И.А. се
установява, че процесният имот е владян от бащата на ищците, а
впоследствие и от самите тях. Имотът е ограден, което обстоятелство се
потвърждава от заключението на вещото лице по техническата експертиза.
Свидетелите споделят, че нямат информация за имота да са се водили
3
спорове, както и имотът да е внасян в ТКЗС.
От показанията на свидетелите се установява, че праводателят на
ищците, а впоследствие и самите ищците са владяли в продължение на
повече от 10 години процесния имот в границите, в които същият се
претендира, като владението им се характеризира с двата си основни
признака обективен - упражняване на фактическата власт върху вещта
(corpus), и субективен - намерението да се държи вещта като своя (animus
domini), като владението е било постоянно (не е имало случаен характер),
непрекъснато (за повече от шест месеца, арг. чл. 81 ЗС), несъмнено, спокойно
(не е установено с насилие) и явно (не е установено по скрит начин, тайно от
предишния собственик).
По тези съображения съдът приема, че в случая ищците са собственици
на имот – дворно място с площ по нот. актове 945 кв.м. и площ по КК 482
кв.м, съставляващо югоизточната част от имот с площ 4055 кв.м., нива пета
категория с кадастрален номер 58 и идентичен понастоящем с част от имот №
00223.238.1, бивш имот 238001 от КВС по КК и КР, одобрени със заповед №
РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК и следователно предявената от тях
претенция за материално право по чл.124, ал.1 от ГПК е основателна спрямо
конкретните ответници, поради което следва да бъде уважена.
По разноските:
При този изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищците
се дължат разноски съобразно уважената част от исковете – в пълен размер.
Те са заплатили 50 лева за държавна такса, 10 лева за държавна такса за
вписва на исковата молба и 300 лева за депозит за вещо лице по допуснатата
от съда експертиза. Били са представлявани от адвокат, но не са представили
доказателства за платено адвокатско възнаграждение. Ето защо ответниците
следва да им заплатят сумата 360 лева – разноски по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
ответниците нямат право на разноски.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК по
отношение на Община Сливница, адрес гр. Сливница, пл. Съединение № 1 и
“А. П.” ООД, ЕИК: ............. адрес гр. Сливница, ул. “.............” 38, че В. Г. В.,
ЕГН ********** и К. Г. Г., ЕГН **********, са собственици въз основа на
осъществено давностно владение на имот, представляващ дворно място с
площ по нот. актове 945 кв.м. и площ по КК 482 кв.м., съставляващо
югоизточната част от имот с площ 4055 кв.м., нива пета категория с
кадастрален номер 58 и идентичен понастоящем с част от имот №
00223.238.1, бивш имот 238001 от КВС по КК и КР, одобрени със заповед №
РД-18-47/03.06.2016 г. на ИД на АГКК.
4
ОСЪЖДА Община Сливница, адрес гр. Сливница, пл. Съединение № 1
и “А. П.” ООД, ЕИК: ............. адрес гр. Сливница, ул. “.............” 38 да заплатят
на В. Г. В., ЕГН ********** и К. Г. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата от 360 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на
страните с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5