Решение по дело №740/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът директор на Регионална здравна инспекция Бургас Г. И. П. е оспорил решение № 203/15.03.2024г., постановено по АНД № 573/2024г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменено наказателно постановление № РД-05-32/15.12.2023г., издадено от касатора. С наказателното постановление на „Старт-3-2017“ ЕООД е наложена имуществена санкция, в размер [рег. номер]. за нарушение на чл.10, ал.1 от Наредба № 9/21.03.2005г. за условията и реда за създаване и поддържане на публичен регистър на обектите с обществено предназначение, контролирани от регионалните здравни инспекции (наредбата), на основание чл.211, ал.1 във вр. с ал.3 от Закона за здравето.

Касаторът твърди, че обжалваното решение на Районен съд Бургас е неправилно. Счита, че няма съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, изразяващо се в непосочване на датата на нарушението, тъй като последното е осъществено чрез бездействие, което продължава и към датата на извършване на проверката, когато е констатирано. Счита, че датата на нарушението е индивидуализирана в достатъчна степен, тъй като е посочен крайният срок, към който наказаното лице е следвало да изпълни задължението си за уведомяване на РЗИ, а именно 7 дни от настъпване на промяната. Н. следващо място счита, че дружеството правилно е санкционирано на основание чл.211, ал.1 във вр. с ал.3 и чл.231, ал.1 от Закона за здравето, тъй като разпоредбата на чл.211, ал.1 предвижда санкция за случаите когато се осъществява дейност в обект с обществено предназначение без да е изпълнено задължението за уведомяване на РЗИ. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а по съществото на спора - да бъде отменено издаденото от касатора наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призовани, не изпращат представители и не изразяват становище.

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение районният съд е приел, че както в АУАН, така и в наказателното постановление не е посочен крайният срок, в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задължението си за уведомяване на РЗИ, т.е. не е посочена датата на нарушението. Съдът е приел, че това обстоятелство е съществено и е допуснато нарушение на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Според съда непосочване на датата на нарушението е процесуално нарушение от категорията на съществените. Н. следващо място, според мотивите на обжалваното решение, както в АУАН, така и в наказателното постановление са посочени две различни дати, на които е извършена промяна в седалището и адреса на управление на дружеството, като не става ясно дали административнонаказващият орган приема, че са се осъществили две нарушения или само едно. Ако приема, че е само едно, тогава се поставя въпросът кога е било довършено то. Тази неяснота във волята на наказващия орган според съда е довела до нарушение на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Н. трето място съдът е отбелязал, че лицето неправилно е санкционирано на основание чл.211, ал.1 и ал.3 от Закона за здравето, защото посочената разпоредба се отнася само до случаите, когато лицето осъществява търговска дейност в обекта преди изначално да е уведомил РЗИ – задължение, произтичащо от чл.36 от ЗЗ във вр. с чл.2, ал.1 от наредбата. В конкретния случай според съда правилната санкционна норма е чл.210, ал.1 от ЗЗ, защото е установено извършване на дейност в нарушение на изискванията на наредбата. Въз основа на тези три констатации районният съд е отменил обжалваното пред него наказателно постановление.

Административнонаказателната отговорност на „Старт-3-2017“ ЕООД е ангажирана за това, че след извършена текуща проверка на 19.10.2023г. на обект за съхранение и търговия с козметични продукти – щанд, находящ се в [населено място], [улица], е установено, че дружеството извършва описаната дейност с обществено предназначение без да е изпълнило задължението си да уведоми РЗИ Бургас за настъпилата промяна в данните и обстоятелствата, описани в регистъра на обектите с обществено предназначение, воден от РЗИ Бургас, в 7-дневен срок от настъпване на промяната. От извършената проверка се установило, че обектът е вписан в регистъра с адрес [населено място], [жк], [улица]. Същевременно при справка в Търговския регистър се установило, че на 07.02.2023г. е извършена промяна в адреса на управление на търговеца от така описания по-горе адрес на адрес: [населено място], [жк], [улица], вх.2, ет.1, ап.13. Впоследствие на 09.06.2023г. е извършена още една промяна в седалището и адреса на управление, които са преместени в [населено място] на [улица].

Според чл.10, ал.1 от наредбата при промяна в данните и обстоятелствата, вписани в регистъра, лицата, които упражняват дейността, са длъжни в 7-дневен срок от настъпването им да уведомят директора на РЗИ за това, като представят съответните документи.

Съгласно чл.211, ал.1 във вр. с ал.3 от ЗЗ, който осъществява дейност в обект с обществено предназначение без да е изпълнил задължението си за уведомяване на РЗИ, се наказва с глоба от 200 лв. [рег. номер]., а при повторно нарушение – [рег. номер]. до 10 000 лв., а когато нарушението е извършено от юридическо лице се налага имуществена санкция, в размер [рег. номер]. до 15 000 лв., а при повторно нарушение [рег. номер]. до 20 000 лв.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Възраженията, изложени в касационната жалба, са неоснователни.

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно като краен резултат, като споделя едно от основанията, посочени от съда. В наказателното постановление, също и в АУАН са описани на практика две нарушения. Едното нарушение е извършено след изтичане на 7-дневния срок от настъпване на промяната в обстоятелствата, а именно промяната на адреса на управление, извършена на 07.02.2023г., т.е. нарушението е довършено на 15.02.2023г. когато е изтекъл срокът за уведомяването. Другото нарушение е извършено след изтичането на 7-дневения срок от другата промяна на седалището и адреса на управление, описани в наказателното постановление, извършена на 09.06.2023г., където на 17.06.2023г. нарушението е довършено. За двете нарушения е наложено едно наказание, без да е посочено кое от двете нарушения е санкционирано. Тези обстоятелства са описани от съда в обжалваното решение, като там е преценено, че нарушението не е описано достатъчно пълно, точно и ясно. Според настоящия състав на А. съд Бургас не е нарушена разпоредбата на чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, а е нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, тъй като от описанието в АУАН и в наказателното постановление става ясно, че санкционираното лице два пъти не е уведомило процесната РЗИ за настъпили промени, съответно в адреса на управление първия пъти и в седалището и адреса на управление втория път на санкционираното дружество.

Съдът не споделя разбирането на районния съд, че в случая не е посочена дата на нарушението. Конкретна дата действително не е посочена, но е посочена датата на промяна на обстоятелствата в Търговския регистър, посочено е и изискването на чл.10, ал.1 от наредбата всяка от тези промени да бъде съобщена в 7-дневен срок от настъпването им на директора на РЗИ. Тези две обстоятелства са достатъчни, за да се определи датата, на която нарушението е извършено. Затова този пропуск в случая, според настоящия състав, е несъществен и не може сам по себе си да обоснове порочност на наказателното постановление.

Не се споделя и разбирането, че приложимата санкционна норма в случая е чл.210, ал.1 от ЗЗ, вместо посочената в наказателното постановление чл.211, ал.1 във вр. с ал.3. Разпоредбата на чл.210 изисква като предпоставка за налагане на наказание да бъде извършено нарушение на здравните изисквания. В конкретния случай няма описано нарушение на здравните изисквания. Нарушено е задължението за уведомяване на директора на РЗИ за настъпила промяна в обстоятелства, които се вписват в регистър на обектите с обществено предназначение. Затова санкционната норма е именно тази, посочена от наказващия орган, където част от елементите на състава са да се осъществява дейност в обект с обществено предназначение, какъвто е процесният, и да не е изпълнено задължението за уведомяване на РЗИ. Т. е нарушението, което е описано в наказателното постановление.

Независимо от изложеното съдът счита, че като краен резултат решението е правилно, защото в АУАН и в наказателното постановление фактически са описани две нарушения, а е наложена само една санкция и съдът не е в състояние да определи кое от двете нарушения е санкционирано. Това нарушение е съществено и обосновава незаконосъобразност на наказателното постановление.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.

Разноски следва да се присъдят в полза на ответника по касация, но такива не са претендирани.

Н. основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63а, от ЗАНН, А. съд Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. решение № 203/15.03.2024г., постановено по АНД № 573/2024г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.