РЕШЕНИЕ
№ 1125
гр. София, 23.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110156816 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на М. М. В. с ЕГН: ********** с адрес
.************************ срещу „К“ ЕАД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: ***************** и срещу „А“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление:*****************“,с която се иска:
-да бъде прогласен за нищожен сключения между М. М. В. и „К“ ЕАД договор за
Паричен заем № *********
-при условията на евентуалност да бъде прогласена нищожността на клаузата на
чл. 4 ал.1 от договор за Паричен заем № ********* сключен между М. М. В. и „К“ ЕАД,
с която се задължава ищеца да сключи договор за поръчителство,
-да бъде прогласен за нищожен сключения между М. М. В. и „А“ ЕООД договор за
предоставяне на поръчителство към Паричен заем № *********, сключен с „К“ ЕАД и
-ответникът „А“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5
лева, частична претенция от пълния размер от 250 лева, представляваща платена
сума без основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на исковата молба/5.09.2024 г./ до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 17.05.2021 г. е сключил договор за паричен заем № ********* с
първия ответник „К" ЕАД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер
на 516,77 лева. В чл. 4 от процесния договор /както и в раздел III т. 12 от ОУ/ е уговорено, че
страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави
обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора банкова гаранция
съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от К гарант -
поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит.
На датата на сключване на договора В. и втория ответник са сключили договор за
1
предоставяне на поръчителство, по силата на който „А" ЕООД, с ЕИК: ************ /чийто
капитал е собственост на „К“ ЕАД/ е поело задълженията да сключи договор за
поръчителство с „К“ ЕАД по силата на който да отговаря пред „К“ ЕАД солидарно с
потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за
потребителски кредит. Въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство,
М. В. се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 240 лв.
Възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на „К" ЕАД като е разсрочено за
изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на
договора, от кредиторът по договора за заем се изпраща обединен погасителен план,
съгласно който общото задължение е в размер на 830 лв.
Твърди се, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство
към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума,
дължима от потребителя. В конкретния случай е посочено, че ГПР е под 57%, но от
съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно
разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.Поддържа се, че ако към ГПР се
включи и възнаграждението за предоставяне на поръчител, то действителният ГПР би бил
над 100%, а ГЛП над 70% .
Сочи се, че самият Договор за предоставяне на поръчителство е изначално лишен от
основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се
предоставя услуга. Обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „К“ ЕАД, за
което цялото възнаграждение е поето от потребителя. Твърди се, че договорът за
предоставяне на поръчителство е нищожен поради накърняване на добрите нрави и защото
сумата, която е уговорена като възнаграждение, е в размер на почти сумата по главница.
В срока по чл. 131 ГПК „К“ ЕАД е депозирало отговор на исковата молба. Излагат се
доводи, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяване на самостоятелен иск за
нищожност на Договор за потребителски кредит № *********/17.05.2021 г. не се оспорва, че
между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *********/17.05.2021 г. за
главница от 516.77 лева, която следва да бъде върната за срок от 6 месеца, при ГЛП от 35.89
% и ГПР от 42.45 %. Не се оспорв твърдението на ищеца, че сумата от 516.77 лева (главница
по договора за кредит) е усвоена от него в цялост. Уточнява се, че 500 лв. от главницата са
усвоени от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 16,77 лв. е заплатена
дължима от кредитополучателя застрахователна премия.
Сочи се, че общият размер на дължимите по кредита суми при спазване на уговорения
с договора за кредит погасителен план възлиза на 572.22 лева (516,77 лв. - главница и 55,45
лв. - договорна възнаградителна лихва), като същите към не са изплатени в цялост,
доколкото ищецът е погасил задълженията си доброволно и предсрочно, респективно
дължимата по договора за кредит договорна възнаградителна лихва не е начислена в цялост/
Не се оспорва, че че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на
поръчителство, дължимо и платимо на другия ответник по делото - „А“ ЕООД, не е
включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. Сочи се, че то не отговаря на легалната
дефиниция за общ разход по кредита, формулирана в § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби
на ЗПК.
Оспорва се, че за ищеца е било задължително да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с другия ответник. Твърди се, че към момента на сключването на договора за
кредит ответникът не е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство. Поддържа сем че договорът за предоставяне на
поръчителство между ищеца и „А“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл.
от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общите разходи по
кредита.
2
Излагат се доводи ,че няма основание за обявяване на недействителност на договора за
кредит и договора за предоставяне на поръчителство, а единствено недействителност на
клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи
възнаграждение на другия ответник „А“ ЕООД.
Представени са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК „А“ ЕООД е депозирало отговор на исковата молба. Не се
спори, че е сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „А"
ЕООД се е задължило да гарантира като поръчител задължението на ищеца по договор за
кредит № ********* / 2021г г. с кредитодател „К“ ЕАД, както и, че в полза на ответника е
заплатено възнаграждение в размер на 5,00 лева.
Излагат се доводи, че обезпечението, в това число предоставянето на поръчител в
лицето на „А“ ЕООД е единствено възможност, но не и задължение за кредитополучателя,
съответно възнаграждението за поръчител не следва да бъде включено в ГПР.Сочи се, че
наличието на свързаност между К и А ЕООД само по себе си не води до нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство. Сочи се, че доколкото договорът за
предоставяне на поръчителство е действителен, платените във връзка със същия суми са
дължими и не подлежат на връщане по реда на чл. 55 ЗЗД.
В съдебно заседание е прието направеното изменение на размера на осъдителния
иск като се претендира ответникът „А“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата в размер на 43.27, представляваща платена сума без основание, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/5.09.2024 г./
до окончателното й изплащане.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между „К” АД като кредитодател и ищеца М. М. В. като кредитополучател на
17.05.2021 г. е сключен Договор за потребителски кредит № *********,по силата на който К
се задължава да предостави на Кредитополучателя потребителски Кредит, в размер и при
условия, посочени в договора, под условие, че подаденото от Кредитополучателя Заявление
е одобрено от К.
Съгласно чл. 4 в случай че Кредитополучателят е посочил в Заявлението, че ще
предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в зависимост от посочения в
Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на К банкова гаранция съгласно
Общите условия в срок до 10 (десет) дни от подаване на Заявлението; или (ii) да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от К юридическо лице („Поръчител“)
в срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението. Срокът за одобрение на
Заявлението на Кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 (двадесет и
четири) часа от предоставянето на Обезпечението, като към отношенията между страните по
настоящия Договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно
Обезпечението.
Съгласно Приложение №1 към Договор за потребителски кредит № *********,
кредитният продукт е „**********“, главница -516.77 лева, от която чиста стойност 500
лева и 16.77 лева- застрахователна премия, срока на кредита – 6 месеца, броя на
погасителните месечни вноски- 6, размер на Погасителните вноски: 95.37 лв., Лихвен
процент по Кредита: 35.89 %, Годишен процент на разходите по Кредита: 42.52 %, Общ
размер на всички плащания: 572.22 лв.
Съгласно раздел III, т. 12 от ОУ кредитополучателят може да предостави Обезпечение
3
на Кредита, което обстоятелство се посочва в Заявлението. В случай че Кредитополучателят
е посочил в Заявлението, че ще предостави Обезпечение на Кредита, същият следва, в
зависимост от посочения в Заявлението вид на Обезпечението: (i) да предостави на К
банкова гаранция съгласно настоящите ОУ в срок до 10 (десет) дни от подаване на
Заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с Поръчител в
срок до 48 (четиридесет и осем) часа от подаване на Заявлението.
Съгласно пар. 17 от раздел II от ОУ „Обезпечение“ означава (i) банкова гаранция,
издадена в полза на К от лицензирана банка със седалище в Република България или от
банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република
България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност
на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно
признаване, и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на К
всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на К за
заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция е най-малко 30
дни след падежа на последната Погасителна вноска по Договора за Кредит/изтичането на
последния Период на револвиране; или (ii) поръчителство, предоставено по силата на
договор за предоставяне на поръчителство по Кредита, сключен между Кредитополучателя
и одобрено от К юридическо лице („Поръчител“), което впоследствие е сключило с К
договор за поръчителство, по силата на който Поръчителят се задължава да отговаря
солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя
по Договора за Кредит.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която – В. П. е
представила писмено заключение, поддържано в съдебно заседание и прието по делото.
Вещото лице се е запознало с приетите по делото писмени доказателства, и е установило, че
На 17.05.2021г. в гр. София между „К” ЕАД и М. М. В. е сключен Договор за потребителски
кредит № *********, по силата на който е предоставен потребителски кредит в размер на
516.77 лв., от които размер на кредита 500.00 лв. и размер на застрахователната премия
16.77 лв., при следните условия:
· Срок за погасяване : 6 месеца
· Брой вноски : 6
· Фиксиран годишен лихвен процент : 35.89 %
· Годишен процент на разходите : 42.45%
· Обща сума, дължима от Потребителя: 572.22 лв.
· Падеж на първа погасителна вноска : 10.07.2021г.
· Погасяване – по погасителен план, посочен в Приложение № 1 – Условия на кредита,
представляващо неразделна част от договора.
На 17.05.2021г. в гр. София между „А” ЕООД – Поръчител и М. М. В. – Потребител, е
сключен Договор за предоставяне на поръчителство. Възнаграждението на поръчителя е в
общ размер 259.61 лв., дължимо за целия период на действие на договора за кредит.
Възнаграждението за поръчителство е платимо на 6 месечни вноски.
В случай, че предоставения кредит в размер на 516.77 лв. се погасява по погасителен
план, на шест месечни вноски, включително и възнаграждението за поръчителство, при
месечна вноска за поръчителство 43.27 лв., и възнаграждението за поръчителства се включи,
Годишния процент на разходите би бил в размер на 468.49 %.
Погасяването на кредита е извършено на дата 10.07.2021г. Платената сума е в размер
на 576.00 лв. С постъпилата сума са погасени следните задължения:
4
= главница 516.77 лв.
= лихва 15.46 лв.
= вноска по поръчителство: 43.27 лв.
Съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителски договори.
В случая в клаузите на чл.4 от договора за кредит, пар. 17 от раздел II от ОУ и раздел
III, т. 12 от ОУ „Обезпечение“ само формално е уговорена възможност за избор за
представяне на поръчителство от длъжника.
Свободата на договарянето не може да бъде използвана за неоснователно обогатяване
на едната страна по правоотношението за сметка на другата или да води до нарушаване на
други правни принципи, в т.ч. този на добрите нрави - правоотношенията следва да се
сключват при спазване на общоприетите и неписани правила на добросъвестност. До
нарушаване на този принцип се стига, когато икономически по-силната страна упражнява
репресия спрямо икономически по-слабата страна, поставяйки „допълнителни условия“ за
сключване на договора, на които придава привидно доброволен характер и привидно право
на избор. Така чрез поставяне на практически неизпълними условия за обезпечаване на иска
чрез поръчителство или банкова гаранция, длъжникът на практика бива задължен да се
ползва от опция за възмездно поръчителство - сключване на договор за поръчителство със
свързано с кредитора лице, за възнаграждението на което се сключва друг договор, за сума,
близка до тази на договора за кредит. Налице е допълнителното обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника, което противоречи на добрите нрави и води до извода за нищожност на
договора за предоставяне на поръчителство.
В случая не се касае за доброволно възлагане от страна на кредитополучателя на
професионален поръчител. Фактически се дължи не възнаграждение за услуга, а договорна
лихва, представляваща допълнителна печалба за кредитора чрез фиктивно уговорено
възнаграждение в полза на свързано с него лице. Това е така, доколкото за да не възникне
вземането за възнаграждение за поръчителство, договорът за кредит предвижда редица
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок,
поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя.
Касае се за снабдяване с банкова гаранция, в размер за цялото задължение, валидна 30
дни след падежа за плащане по договора. Доколкото срокът за снабдяване с такава гаранция
е едва 1 ден, предвид практиката на банките по проучване на лицата, кандидатстващи за
такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие такава гаранция.
Още повече, щом банка би предоставила банкова гаранция на кредитополучател, тя би му
предоставила и потребителски банков кредит и той не би се наложило да се обръща към
финансова институция, които принципно предлагат значително по-неизгодни условия/ поне
касателно възнаградителна лихва/.
По втората опция за обезпечение длъжникът няма право на избор на поръчител и
възможност за индивидуално договаряне, доколкото има изискване за одобряване на
поръчителя от страна на „К“ АД. Още повече се установява, че юридическото лице –
поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице -
едноличен собственик на капитала на поръчителя е кредиторът на длъжника по договора за
кредит.
Налага се извод, че клаузите на договора всъщност не дават възможност на длъжника
да избегне плащането на възнаграждение за поръчителство, тъй като са много трудно
изпълними. След като това е така, във всички случаи вземането за възнаграждение за
поръчителство ще възникне в сферата на кредитора „А“ ЕООД. Това вземане и затова е
уговорено и като сигурна част от дълга, като следва да се заплаща разсрочено, на равни
части, заедно с всяка погасителна вноска по договора за кредит.
5
Фактически се касае не за дължимо възнаграждение за поръчителство, а за вземане,
което се плаща заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява
допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е
уговорена допълнителна договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за
кредитора по договора за заем. Затова и погасителния план към договора за поръчителство е
с идентични падежни дати с погасителния план по договора за кредит. Тъй като „К“ АД и
„А“ ЕООД са свързани лица е все едно кой от тях е получи допълнителната парична сума.
След като това е така, налага се извод, че договорът за заем противоречи на част от
императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК, който
гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
В договора трябва да се посочи размера на лихвения процент, като в конкретната
хипотеза в този процент трябва да е включено и възнаграждението за поръчител, която
клауза е нищожна и гарантира сигурна печалба за кредитора. Следователно годишният
лихвен процент няма да е 35.89% както е записано, а следва да е по-голяма число, ако в него
участва и вземането от 259.61 лева/43.27 лева на месец/ лева, формално уговорено като
възнаграждение за професионален поръчител. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е
посочен реалният годишен лихвен процент.
Освен това, доколкото лихвата е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг размер на
ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от 43.27 лева на
месец или 259.61 лева на година, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е
нарушен чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР става 468.49 %, -
надвишаващ законовия максимум- 50 %% /към 17.05.2021 г. - 10% + основният лихвен
процент на БНБ-0%/,, а имено представлява близо четиридесет и седем пъти размера на
законна лихва -/чл.19, ал.4 ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано и грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на чистата
стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде прогласен за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 500 лева, като
не дължи лихва или други разходи по кредита.
В процесният случай нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл.
26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно максимално допустимия размер на
договорната лихва, нито да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата
за уговорената такса, представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП
и ГПР. Ако съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи,
съдържащи се в потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната
цел, предвидена в член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за
премахването на възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез
самото неприлагане на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като
продавачите и доставчиците биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако
знаят, че дори и последните да бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може
6
да бъде допълнен в нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите
на тези продавачи и доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de
Crédito, C‑618/10, EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13,
EU:C:2014:282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и
C‑179/17, EU:C:2019:250/.
Съдът намира, че процесният договор за поръчителство, макар и оформен като
допълнителен договор е неразделна част от договора за потребителски кредит. Влизането
му в сила е в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.4, от Договора за
паричен заем, а както бе посочено по-горе поробителят няма възможност да избегне това.
По отношение на възнаграждението за поръчителство следва също да бъде приложена
последицата на чл. 23 ЗПК. Самият договор за поръчителство е нищожен и на самостоятелно
основание, като противоречащ на добрите нави, за което са изложени съображения по-горе.
Доколкото договорът е нищожен, той не поражда правно действие, съответно за потребителя
не възниква задължение за заплащане на възнаграждение в размер на 259.61 лева.
Първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо без основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална
липса на основание е налице и в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен
акт.
В процесния случай не се спори, че ищецът е заплатил в полза на ответника „А” ЕООД
сумата от общо 43.27 лева. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже само предаването на вещта, съответно плащането на съответната парична сума.
Същият не е задължен да доказва обстоятелството, че предаването на вещта, съответно
плащането на сумата е извършено без правно основание. Задължението да докаже, че е
налице правно основание за даването или плащането е на ответника, тъй като именно
наличието на това основание му дава възможност да задържи полученото и предявения
срещу него иск да бъде отхвърлен./ Решение № 148 от 10.09.2019 г. по гр. д. № 2183 / 2018 г.
на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение/
Въз основа на горния извод на съда сумата от 43.27 лева е заплатена от заемателя без
основание- по нищожна договорна клауза. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както
когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание,
така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът
докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без
основание./ в т.см. Решение № 227 от 22.03.2019 г. по гр. д. № 896 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. Отделение/
Така съдът установява, че сумата от 43.27 лева е платена при начална липса на
основание.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответниците, следва да
бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от
приетите по делото писмени доказателства са в размер на 150 лева държавна такса и 300
лева депозит за вещо лице./ 50 лева от първия ответник и 100 лева за държавна такса и 300
лева за вещо лице за втория ответник./
Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно чл. 38, ал. 1 от ЗА,
възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в
размер на 480 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от необвързващата съда Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения във вр. §2а от ДР на същата.
Съдът намира, че такова възнаграждение съответства на принципите на разумност,
пропорционалност и справедливост, прогласени в решения по дело C-57/2015, C 427/16, C
428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
7
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. М. В. с ЕГН: ********** с адрес
.************************ срещу „К“ ЕАД, с ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: ********** (***********), *********, иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК на основание чл. 10а ЗПК и чл. 23 ЗПК, нищожността на сключения между М. М. В.
и „К“ ЕАД договор за Паричен заем № ********* от 17.05.2021 г.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от М. М. В. с ЕГН: ********** с адрес
.************************ срещу „ А“ ЕООД, с ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: ********** (***********), *********, иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК на основание чл. 26 ЗЗД, нищожността на сключения между М. М. В. и
„А“ ЕООД договор за предоставяне на поръчителство към Паричен заем № *********,
сключен с „К“ ЕАД.
ОСЪЖДА „А“ ЕООД, с ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление:
********** (***********), *********, да заплати на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
на М. М. В. с ЕГН: ********** с адрес .************************ сумата в размер на
43.27 лева, представляваща платена сума без основание, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба/5.09.2024 г./ до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „К“ ЕАД, с ЕИК: ***********, да заплати на М. М. В. с ЕГН: **********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева- съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „А“ ЕООД, с ЕИК: ************, да заплати на М. М. В. с ЕГН:
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400 лева- съдебно-деловодни
разноски.
ОСЪЖДА „К“ ЕАД, с ЕИК: ***********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: ***********, адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева.
ОСЪЖДА А“ ЕООД, с ЕИК: ************, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от
ЗА на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ: ***********, адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8