Р Е Ш Е Н И Е
№……
гр. П., 30.07.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. П., Наказателна колегия, Х състав, в
публичното заседание на осемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в
състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като разгледа докладваното от районен съдия
Петкова АНД № 335/2018 г. по описа на Районен съд- П., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М.Г.М., с ЕГН- **********, с
адрес: ***, против Наказателно постановление № 17-1006-002040 от19.07.2017 г.,
издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР П., с което:
1. на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение
на чл.103 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца;
2. на основание чл.177 ал.4 пр.1 във вр. с чл.177 ал.1
т.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 400 лева;
3. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.6
т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева;
4. на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.137е от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева;
5. на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП за нарушение
на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 80 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат
до това, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон, като се иска неговата отмяна. В подкрепа на
изразеното становище се сочат и аргументи.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован
се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства
и излага подробно становище с аргументирани доводи в подкрепа на искането за
отмяна на НП.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
законов или процесуален представител. С административно-наказателната преписка
е депозирано писмено становище, с което се иска от съда да потвърди НП като
законосъобразно и обосновано и да отхвърли жалбата като неоснователна,
излагайки подробни съображения.
Районният съд провери основателността на
жалбата, след като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, по
вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при съобразяване с разпоредбата
на чл. 63 от ЗАНН
прие следното:
На 22.03.2017 г., съгласно утвърден план
за времето от 15,00 ч. до 17,30 ч. на път ІІ-37 км.123+000 се провеждала СПО по
метода на широкообхватния контрол, в която участвали няколко екипа на Сектор
„“Пътна полиция“ при ОД на МВР- П., между които свидетелите С.Л., С.В. и С.С..
Полицейските автомобили били разположени в участък между двете пътни платна,
като една част от екипите спирали за проверка в платното в посока за гр. София,
а другата част в насрещното платно в посока за гр. П.. Св. Л. работел в
платното в посока за гр. София. Около 16,05 часа към полицейските служители се
придвижвала триколка с електродвигател „Джинджър“, управлявана от жалбоподателя
М.,***. Св. Л. забелязал въпросното ППС и преценил, че ще извърши проверка на
водача му. Поради тази причина той излязъл на пътното платно и ясно подал
сигнал със стоп-палка на водача на триколката да отбие и да спре.
Жалбоподателят М. обаче не спрял, а продължил движението си, като рязко сменил
посоката си на движение, като от дясната лента на платното, в което се движил
напречно пресякъл същото и минал в другото платно за насрещно движение в
крайната му лента, като по този начин пресякъл неправомерно наличната пътна
маркировка М1. Той продължил да се движи в посока към гр. София. Поради тази
причина св. Л. и колегата му В. Л. последвали триколката с патрулен автомобил и
успели да го спрат със светлинен и звуков сигнал на входа за с. Д.. На въпроса
на св. Л. защо не е изпълнил полицейското разпореждане да спре, жалбоподателят
не дал отговор. Той бил върнат от полицейските служители на мястото на
провежданата СПО, където бил тестван с техническо средство за употреба на
алкохол, което отчело концентрация на алкохол в издишвания от жалбоподателя
въздух 1,13 промила. На мястото били извикани специалисти- технически
сътрудници с оглед преценка на вида на ППС. Било преценено, че процесната
триколка не е МПС и жалбоподателят бил освободен. Впоследствие обаче от
ръководството на сектор „ПП“ било преценено, че ППС трябва да бъде иззето и на
водача му да бъде съставен АУАН за констатираните нарушения. В тази връзка
жалбоподателят бил установен в дома му от свидетелите С. и В., които го отвели
в КАТ, където св. В. в присъствие на св. С. съставил срещу жалбоподателя АУАН,
който му бил предявен срещу подпис и връчен екземпляр.
Едновременно с това било започнато и БП с
оглед наличието на данни за извършено престъпление по чл.343б ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, което обаче впоследствие било прекратено с постановление на РП- П.
от 23.05.2017 г. на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК, т.к. извършеното деяние не
съставлявало престъпление.
Същевременно въз основа на съставения АУАН
било издадено атакуваното НП, с което жалбоподателят е санкциониран за
останалите констатирани нарушения. НП е връчено на майката на санкционирания на 12.12.2017
г., а жалбата против НП е подадена от санкционираното лице на 19.12.2017 г.
чрез АНО до РС- П., т.е. поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подаден в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд по местоизвършване на
нарушенията.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от приетите писмени доказателства и показанията на свидетелите С.В.,
С.Л., С. С. и частично от показанията на А. П..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни
доказателства, които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по
категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка от правна
страна съдът приема, че жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в
производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН, районният съд осъществява
цялостна проверка досежно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени в жалбата. При извършената такава, съдът
констатира, че на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Производството е започнало със съставянето на АУАН в присъствието на нарушителя
и на един свидетел. И АУАН и НП са съставени от компетентни органи в кръга на
правомощията им по закон. Отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН,
т.к. съдържат
необходимите реквизити- посочени са дата и място на извършване на нарушенията,
както и обстоятелствата при които са осъществени.
По отношение на съставомерността и
авторството на всяко едно от вменените на жалбоподателя нарушения, по
съответните пунктове на НП, съдът намира следното:
Относно
нарушението по Пункт І- по чл.103 от ЗДвП.
В словесното описание на това нарушение изпълнителното
му деяние е посочено в достатъчно ясна степен- водачът на ППС- триколка с
електродвигател не спира на ясно подаден сигнал от униформен служител със
стоп-палка по образец.
Фактическите обстоятелства се установяват от
показанията на свидетелите Л., В. и С.. Първите двама дават категорични
показания, че св. Л. при изпълнение на служебните си задължения на процесната
дата и място дал ясен и разбираем за
водача на ППС- триколка сигнал за спиране. И двамата са категорични, че водачът
на триколката не е спрял, а е направил рязка промяна в движението си, като
неправилно е пресякъл пътната маркировка М1, разположена на двете пътни платна
и се е установил платното за насрещно движение, където е продължил да се движи.
Св. С. също заяви, че впоследствие е разбрал, че водачът на триколката не е
спрял на подадения от св. Л. сигнал за спиране. Т.е. неговите показания се
явяват косвено доказателство за авторството на извършеното нарушение. Св. Л. е подал ясен сигнал със
стоп-палка, след като е излязъл на пътното платно и е указал на водача мястото,
където да отбие и да спре. По този начин сигналът да спиране е можело да бъде
ясно видян и че е подаден от полицейски служител с униформено облекло, със
светлоотразителна жилетка и със стоп-палка по образец.
Съдът даде вяра на показанията на тези трима свидетели
като достоверни, с оглед тяхната еднопосочност, яснота и последователност.
Освен това те не бяха оборени от нито едно друго доказателство по делото. Не на
последно място, въпреки, че и тримата свидетели се намират в служебни отношения
с АНО, то
съдът не установи какъвто и да е личен мотив същите да уличават жалбоподателя,
като му преписват нарушение, което той не е извършил. Вярно е, че и тримата
свидетели не си спомнят подробности около случая, но това е напълно нормално
предвид отдалечеността във времето от нарушението до депозиране на показанията
им, а освен това е ноторно, че тези служители ежедневно спират ППС за проверка
и е житейски невъзможно да запомнят всяка проверка в детайли, още повече че се
установи, че тогава пътната обстановка е била усложнена. Вярно е също, че св. С.
не е видял момента, в който св. Л. е подал стоп-палка, но е категоричен, че му
е станало ясно, че водачът на въпросната триколка не е спрял именно на
подадения сигнал за спиране от св. Л., поради тази причина и последният го е последвал с един от служебните
автомобили. Освен това стана ясно, че трафикът е бил доста натоварен и че са
спирани и други автомобили, като всеки от полицейските служители е бил зает с
контрола на движението и поради тази причина вниманието им не е било ангажирано
само с този водач. За това, че сигналът е бил ясен за водача на триколката, е и
обстоятелството, че той се е движил в крайно дясно на платното за движение в посока
към гр. София, където се е намирал и св. Л..
Не без значение е и обстоятелството, че при
предявяването на АУАН жалбоподателят не е възразил срещу така установеното от
актосъставителя, макар че не е длъжен да се брани веднага срещу констатациите в
акта, но когато е имал тази възможност и не го е сторил, то това е първата
индиция, че той е осъществил вмененото му нарушение.
При това положение съдът намира, че жалбоподателят е
извършил вмененото му нарушение на чл.103 от ЗДвП, която норма задължава
водачите на ППС при
подаден сигнал за спиране от контролните органи да спрат плавно в най-дясната
част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място и да изпълнява неговите указания.
Няма спор, че жалбоподателят е управлявал
въпросната триколка, т.е. той бил водач по смисъла на §6 т.25 от ДР на ЗДвП,
съгласно която водач е лице, което управлява пътно превозно средство Въпросната
триколка попада в обхвата на ППС по смисъла на §6 т.10 от ДР на ЗДвП, според
която Пътно превозно средство е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и
използвано за превозване на хора и/или товари.
Няма спор, че подаденият сигнал за спиране от
полицейския служител- мл. автоконтрольор по същността си представлява нареждане
на орган за контрол и регулиране на движението и че не спирането от страна на водача
представлява отказ да се изпълни това нареждане. Поради което и правилно АНО е
санкционирал за нарушението на чл.103 от ЗДвП жалбоподателя на основание чл.175
ал.1 т.4 от ЗДвП.
При определяне размера на санкцията
наказващият орган се е съобразил с изискванията на чл.27 от ЗАНН за
индивидуализацията на административните наказания и е наложил на
водача двете кумулативно предвидени наказания по чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП в
размер на три месеца лишаване от право да управлява МПС и глоба в размер на 100
лева, като е отчел, тежестта на нарушението, статусът на жалбоподателя като
водач, който е изключително обременен- срещу него има издадени 15 НП, 8 ЗППАМ,
а видно от справката за нарушител-водач същият има и обременен съдебен статус-
извършени престъпления по транспорта. В този смисъл обществената опасност на
деянието и на дееца е завишена, поради което и съдът счита, че кумулативно
определените санкции са правилно определени по размер, като с наложените
наказания ще се постигнат целите, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
В
определения им размер те са съответни на тежестта на нарушението и на
отчетената висока степен на обществена опасност на нарушителя в контекста на
настоящото деяние.
Поради това и НП в тази му част следва да бъде
потвърдено като законосъобразно, а жалбата отхвърлена като неоснователна.
Относно
нарушението по Пункт ІІ- по чл.150а ал.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.150а ал.1 от ЗДвП разписва, че
водачът на МПС може да го управлява само, ако притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.
Както се посочи по-горе управляваната от жалбоподателя
триколка е ППС по своите характеристики, а на МПС. Видно от гласните
доказателства и приетите писмени такива, триколката е задвижвана с ел.
двигател, а не с мотор и за управлението на същата не се изисква СУМПС за
съответна категория.
В този смисъл жалбоподателят не е осъществил вмененото
му по този пункт от НП нарушение, като АНО неправилно е ангажирал
административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение на чл.150а
ал.1 от ЗДвП. В този смисъл НП в тази му част се явява незаконосъобразно и като
такова следва да се отмени, а жалбата да бъде уважена като основателна в частта
относно това нарушение.
Относно
нарушението по Пункт ІІІ- по чл.6 т.1 от ЗДвП.
Нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП е обща и разписва, че участниците в движението съобразяват своето поведение със
сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с
пътната маркировка, като в конкретния казус е вменено не съобразяване с пътната
маркировка.
В обстоятелствената част на НП е посочено,
че водачът на процесната триколка е пресякъл пътна маркировка М1.
Съгласно чл.63 ал.2 т.1 от ППЗДвП
маркировка М1 е надлъжна пътна маркировка и представлява единична непрекъсната
линия, като на ППС е забранено да я застъпват и пресичат. Тя се използва за
очертаване на пътните ленти, на които е разделено платното за движение, и за
очертаване на неговата граница (чл.63 ал.1 от ППЗДвП).
Безспорно се установи от писмените и
гласни доказателства, че мястото, където извършван пътният контрол при СПО и
където се е движил жалбоподателят, управлявайки ППС- триколка, представлява
участък с две пътни платна, всяко с еднопосочно движение, като във всяко платно
има две ленти за движение. Безспорно е, че пътните ленти за движение на
процесното място са били очертани именно с надлъжна пътна маркировка М1.
От гласните доказателства безспорно се
установи, че жалбоподателят управлявайки триколката е пресякъл напречно двете
платна за движение, като е преминал от крайна дясна лента за движение на едното
платно , в крайна дясна лента за движение на другото платно за движение,
пресичайки пътната маркировка, въпреки законовата забрана.
Въззивникът не се е съобразил с тази
забрана, поради което и правилно му е било наложено наказание на основание
чл.185 от ЗДвП, където именно е предвидена санкция за водач на ППС за извършено
нарушение на ЗДвП, за което не е предвидено друго наказание, като правилно е
било наложено наказание глоба в размер на 20 лева, който размер е императивно
посочен в закона.
Относно
нарушението по Пункт ІV- по 137е от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.137е от ЗДвП разписва, че водачите
и пътниците на мотоциклети и мотопеди следва да използват защитни каски.
Съгласно §6 т.13 от ДР на ЗДвП „Мотоциклет“ е
двуколесно пътно превозно средство с кош или без кош, което има двигател с
работен обем над 50 cm3. Към мотоциклетите се приравняват и моторните превозни
средства с три колела, чиято маса без товар не надвишава 400 kg, както и
двуколесните пътни превозни средства, които имат двигател с работен обем до 50
cm3 и чиято конструктивна максимална скорост надвишава 45 km/h.
Съгласно §6 т.14 от ДР на ЗДвП „мотопед“ е дву- или
триколесно пътно превозно средство, което има двигател с работен обем до 50 cm3
и чиято конструктивна максимална скорост не надвишава 45 km/h.
Както се посочи вече управляваната от жалбоподателя
триколка е ППС по своята същност. Установи се, че е триколесно превозно
средство, със задвижващ елемент- електродвигател с мощност 500 W/ 48V,
батерия 48V 12 Аh и с максимална скорост 35 км/ч.
Казано с други думи това ПС не покрива
характеристиките на мотоциклет и на мотопед, поради обстоятелството, че се
задвижва с ел. двигател, а не с двигател с вътрешно горене, чиито работен обем
се измерва в cm3.
При това положение жалбоподателят не е бил длъжен да
използва защитна каска при управлението на триколката. Поради тази причина и не
е осъществил вмененото му по този пункт от НП нарушение, като АНО неправилно е
ангажирал административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение на
чл.137е от ЗДвП. НП в тази му част се явява незаконосъобразно и като такова
следва да се отмени, а жалбата да бъде уважена като основателна в частта
относно това нарушение.
Относно
нарушението по Пункт V- по чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.16 т.1 от ЗДВП гласи: „На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти- да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне“.
В
конкретния случай жалбоподателят без каквато и да е основателна причина,
свързана с изпреварване или заобикаляне на други участници в движението е
навлязъл в лентата за насрещно движение, което неминуемо е довело до създаване
на опасност. При това, както стана ясно и се събраха доказателства, че той е
навлязъл в лентата за насрещно движение, като е пресякъл пътна маркировка
забраняваща извършването на подобна маневра, пресичайки напречно няколко ленти
за движение.
При
определяне размера на санкцията наказващият орган се е съобразил с изискванията
на чл.27 от ЗАНН за индивидуализацията на административните наказания като е
отчел, тежестта на нарушението, начина на извършване, както и множеството други
нарушения на ЗДвП. В този смисъл и с оглед констатираните на въпросната дата и
други извършени нарушения съдът счита, че санкцията е правилно определена в
рамките на законоустановения размер.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен
съд П., в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
17-1006-002040 от19.07.2017 г., издадено от Началник Група в Сектор „ПП“ при ОД
на МВР П., в частта с която М.Г.М., с ЕГН- **********, с адрес: *** е
санкциониран, както следва:
1. на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за нарушение
на чл.103 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца;
2. на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл.6
т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева;
3. на основание чл.180 ал.1 т.1 от ЗДвП за нарушение
на чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 80 лева, като законосъобразно.
ОТМЕНЯ Наказателното постановление в
останалата му част по Пункт 2 и Пункт 4, с които М.Г.М. е санкциониран, както
следва:
- на основание чл.177 ал.4 пр.1 във вр. с чл.177 ал.1
т.2 пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП му е наложена глоба в
размер на 400 лева;
- на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.137е от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лева, като незаконосъобразно.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: