РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Варна, 14.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Десислава Йорданова
при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Десислава Йорданова Гражданско дело №
20243110104065 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от П. Т. Т. срещу „***Д искове
както следва:
Срещу „***“ ЕАД
на осн. чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД / противоречие със закона/ за прогласяване за нищожен
на Договор за паричен кредит ***/21.10.2023 г. сключен между „***АД / кредитор/ и
П. Т. / кредитополучател/
Срещу „*** ЕООД
на осн. чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД / поради накърняване на добрите нрави/ за
прогласяване за нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2023г.
сключен между П. Т. и „***
евентуално на осн. чл.26, ал.2, предл. 5 /липса на основание/ за прогласяване за
нищожен на договор за предоставяне на поръчителство от 21.10.2023г. сключен между
П. Т. и „***
В исковата молба и уточнителните молби се поддържа, че ищцата е сключила с
„***“ ЕАД договор за потребителски кредит ***/21.10.2023 г. за сумата от 4809,38 лв. при
ГПР 48,21% и ГЛП 40,00%. Ищцата сключила и договор за застраховка „Живот“ в размер на
559,38 лв. включена в сумата 4809,38лв.
В чл.4 от договора за кредит било предвидено ищецът да сключи с „***договор за
поръчителство срещу възнаграждение от 4019,21 лв. за обезпечение на договора за кредит.
Намира договора за кредит за нищожен като противоречащ на закона, тъй като е
нарушен чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК като в договора липсват условия за прилагане
на посочения лихвен процент, за който не е ясно фиксиран ли е или променлив. Не е посочен
размера на вънаградителната лихва, както и погасителния план не отговаря на изискванията
на чл.11, ал.1, т.11 ЗПК / каква част е за главница, за лихва, за гарант от посочената вноска/.
Посочва, че в договора не е посочена методика за определяне на ГПР вкл. не е ясно дали
възнаграждението за поръчителство и застрахователната премия се включват в ГПР. Счита,
че е заобиколено изискването на чл.19, ал.4 ЗПК като възнаграждението за поръчителство е
следвало да се включва в ГПР, като доколкото това не е сторено, потребителят е въведен в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора.
1
Намира договора за поръчителство за нищожен като противоречащ на добрите нрави
поради нееквивалентност на престациите. Счита, че калузата на чл. 4 от договора за кредит е
недействителна и не поражда задължение за заплащане на възнаграждение на поръчителя.
Намира, че срещу заплащането на възнаграждение по договора за поръчителство ищцата не
получава нищо в замяна, а било необходимо сключването му, за да бъде отпуснат кредита.
По отношение на договора за поръчителство сочи, че с него не се цели реално
обезпечаването на договора за кредит, а допълнително оскъпяване на последния. Намира, че
договорът за поръчителство няма кауза. Счита, че договорът за поръчителство е лишен от
основание предвид недействителността на договора за кредит, който обезпечава. Счита, че
поръчителя получава възнаграждение, без за него да съществува задължение, тъй като дори
да плати задължението по кредита има право да си го получи от длъжника. За длъжника
заплащането на възнаграждение се явявало безпредметно, тъй като той всякога ще дължи
сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита
от поръчителя.
В срока по чл.131 ГПК ответникът *** е депозирал отговор на исковата молба, в
който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове. Излага, че
погасителния план отговаря на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, като съдържа
информация за ГПР , както и размера на главницата и лихвата при съобразяване, че
последната е уговорена като фиксирана. Твърди, че договорът за поръчителство е договор за
поръчка по смисъла на чл.280 ЗЗД, като вземанията по договора са в полза на *** не е
страна по него. Посочва, че свързаността на ответниците сама по себе си не води до
оскъпяването му. Твърди, че сключването на договора за поръчителство не е условие за
сключване на договора за кредит, което е посочено в последния. Счита, че възнаграждението
по договора за поръчителство не е следвало да се включва в ГПР. изрично излага, че намира
вземането по договора за кредит за действително дори да се установи, че договора за
поръчителство е нищожен. Иска отхвърляне на претенцията.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „*** е депозирал отговор на исковата молба, в
който са изложени доводи за неоснователност на предявените искове. Излага, че е сключил
договор за поръчителство с *** обезпечаващо задълженията по договор за кредит между
„***“ ЕАД и ищцата, като е уговорено възнаграждение намаляващо пропорционално с
намаляване на задължението по кредита. Посочва, че извършената дейност по обезпечение
извършва по занятие и тя не е забранена от закона. Излага механизма на сключване на
договора за кредит и този по предоставяне на поръчителство, като сочи, че първо се сключва
този за кредит, а договора за поръчителство се сключва в ел. среда независима от „***“ ЕАД
в следващ момент, като клиента сам избира какво обезпечение да предостави и дали да
предостави такова. Акцентира, че клиента избира дали да предостави обезпечение, предвид
което възнаграждението на поръчителя не следва да се включва в ГПР по договора за
кредит. Доколкото договора за поръчителство се сключва след сключване на договора за
кредит „***“ ЕАД не може да знае какво възнаграждение ще се дължи на поръчителя и
последното не попада в хипотезата на пар. 1, т.1 от ДР на ЗПК, за да е общ разход по кредита
и да следва да се включи в ГПР.
Всеки от ответниците претендира разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа
страна:
Безспорно сключването на Договор за потребителски кредит № ***/21.10.2023 г.
(лист 6) и Приложение № 1 към него (лист 9) между ищеца и ответника "***" ЕАД. В
договора е посочено, че кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя
потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора. В самия договор никъде
не е посочено какъв е размерът на отпуснатия кредит и конкретните му параметри, но в чл. 6
е уговорено, че кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия
на кредита, представляващо неразделна част от договора, тоест за тези параметри същият
препраща към погасителния план. По силата на договора, ответникът в качеството на
заемодател е предоставил в полза на ищеца като заемополучател сума в размер на 4809.38
лева, от които 4250.00 лева размер на кредита и 559.38 лева размер на застрахователна
премия. Последният се е задължил да върне заетата сума на 24 месечни вноски. Лихвеният
процент е бил определен на 40,00%, като ГПР, посочен в договора е 48,21%. Общият размер
2
на плащанията е определен на 7128.43 лева.
Установява се също така, че в чл. 4 от Договора, заемателят се е задължил да
предостави на заемодателя обезпечение в една от следните форми: 1. Банкова гаранция, в
срок до 10 дни от подаване на заявлението или 2. Договор за предоставяне на поръчителство
с одобрено от заемодателя лице в срок от 48 часа от подаване на заявлението.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
същата дата 21.10.2023 г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник – "***, е
сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е
подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се
задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 4809.38 лева след предоставяне на
обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква "В" е
предвидено, че поръчителят е получил от "***" АД предложение за сключване на договор за
поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да
сключи договор за поръчителство с "***" АД, по силата на който да отговаря за
задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи
възнаграждение. От приложение № 1 към договора (лист 15) се установява, че размерът на
възнаграждението по договора за поръчителство е 4019.21 лева за периода на действие на
договора за кредит от 24 месеца. Уговорено е възнаграждението да се дължи на датата на
падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план по него.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Ищецът твърди нищожност на процесния Договор за потребителски кредит, поради
неспазване изискванията на чл. 16 ЗПК; чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК; чл. 19 ЗПК, както и че е
неравноправен по смисъла на чл. 143 ЗЗП. В процесния договор за потребителски кредит е
посочен процент на ГПР 48.21%. Посоченото ГПР формално отговаря на изискването на чл.
11, ал. 1, т. 10 ГПК и размерът му не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този
размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за
кредита, а именно възнаграждението по договора за гаранция, сключен от потребителя с
ответника*** което се включва в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 ДР на
ЗПК. По силата на § 1, т. 1 ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съдът приема, че
възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на договора за
потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора. В същото
време, съгласно договора за предоставяне на гаранция, заемодателят е овластен да приема
вместо гаранта възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция. Тази свързаност
обуславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на гаранта е известен на заемодателя,
което се потвърждава и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства.
Съдът счита, че сключването на договора за поръчителство не зависи от волята на
кредитополучателя, защото, за да бъде потребителят одобрен за отпускане на кредита,
следва да сключи договор за предоставяне на гаранция с посочено от кредитора юридическо
лице - гарант или да предостави банкова гаранция. Видно от Общите условия, "банковата
гаранция" представлява безусловно и неотменимо изявление на банка да заплати на
***всички задължения на Кредитополучателя по Договора за Кредит в срок от един работен
ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на ***за
заплащане на тези задължения. На практика такава възможност кредитополучателят няма
как да има, тъй като в случай, че има такава банка, той би получил кредит от нея и не би се
наложило да я ползва като гарант. Затова и за да получи кредита в кратък срок,
кредитополучателят е бил принуден да сключи договор за поръчителство.
Отделно от това обезпечението на кредита с банкова гаранция или договор за
поръчителство цели да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа
неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК
3
изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на
потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции.
Плащането на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство не е
отразено като разход при формирането на оповестения ГПР, въпреки че е включен в общия
дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитането на възнаграждението за предоставяне на
гаранция като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен, и размерът
му би надхвърлил законоустановения.
На основание изложеното, съдът приема, че заемодателят по договора за заем, не е
посочил действителния ГПР по договора за заем, съгласно нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер
на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще
стори. Неспазването на този реквизит от договора, съставлява нарушение на императивната
норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата
на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази
методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора; налице е невярна информация относно общите разходи по
кредита, което пък води до нелоялна и по-специално заблуждаваща търговска практика по
смисъла на чл. 6 § 1 Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди
средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да
го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя
страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати
потребителя, е неравноправна по смисъла на чл. 22 ЗПК и влече недействителност на
договора в неговата цялост. Съгласно чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-т. 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. На основание изложеното, съдът приема, че предявеният иск с
правно основание чл. 26, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, чл. 22 ЗПК вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, за
прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит № ***/21.10.2023 г,
сключен между ищеца и ответника ***ЕАД е основателен и следва да бъде уважен.
По иска, насочен срещу ответника "Ай Тръст" ЕООД:
При извършена служебна справка в Търговския регистър се установява, че едноличен
собственик на капитана на дружеството-поръчител “*** ЕООД е именно кредиторът на
ищцата - „***“ ЕАД. Предвид това, с поемането от страна на длъжника на задължението по
договора за предоставяне на поръчителство да заплати в полза на гаранта възнаграждение,
реално облагодетелстван се явява единствено кредиторът на потребителя, доколкото на
практика първият обезпечава задължението сам пред себе си.
Посоченото съдът намира, че води до извод за категорична нееквивалентност на
престациите по договора за поръчителство, доколкото е налице неоправдано разместване на
имуществени права, при което едно лице очевидно търпи значителна загуба, а друго се
обогатява без реално да предоставя нещо в замяна. При изложените съображения, съдът
приема, че сключеният договор за предоставяне на поръчителство по същество накърнява
добрите нрави, предвид очевидната нееквивалентност на престациите.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявената срещу ответника *** искова
претенция за прогласяване нищожността на сключения Договор за предоставяне на
поръчителство от 21.10.2023 г., на основание противоречие с добрите нрави се явява
основателна и доказана и следва да бъде уважена като такава. С оглед уважаване на иска за
прогласяване нищожност поради противоречие с добрите нрави, не следва да се разглежда
евентуално съединения иск- за прогласяване на договора за гаранция за нищожен на друго
основание.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът "*** дължи на
ищеца разноски за държавна такса в размер на 192.38 лева.
Ответникът *** дължи на ищеца, с оглед изхода на спора разноски за държавна такса
в размер на 160.77 лева.
В полза на процесуалния представител на ищеца следва да се присъдят разноски за
предоставената безплатна правна помощ.
4
Съдът счита че в случая са неотносими твърденията на ответниците за недължимост
на разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ищцовата страна, поради липса на
предпоставка по чл.38, ал.1 ЗАдв, доколкото видно от двата договора за правна защита –л.5
и л.75 гръб ищцата е заплатила суми за адвокатско възнаграждение и се претендира реално
заплатено такова, а не за оказана безплатна правна помощ.
Относно размерът на възнаграждение, което е дължимо на адвоката, съдът приема, че
то следва да се определи с оглед на фактическата и правна сложност на делото, като не се
счита обвързан от опредените с Наредба № 1 МРАВ минимални размери на адвокатските
възнаграждения, в каквато насока е тълкуването на Съюзното право, дадено с решение от
24.01.2024 г. на Съда на Европейския съюз по дело C-438/22 г. и при съобразяване, че
ответниците са направили възражения за определяне на възнаграждение под минималните
размери по насредбата с молби от 17.12.2024г.
Възнаграждението на осъществилия безплатна правна помощ адвокат следва да се
определи като се отчете единствено спецификата на конкретния случай и действителната
фактическа и правна сложност на делото. При такова съобразяване приема, че дължимото
възнаграждение е в размер на 300 лева по осъщественото процесуално представителство по
иска срещу ответника "***" ЕАД и 300 лева по осъщественото процесуално
представителство по исковете срещу ответника "*** За да определи този размер съдът
отчита, че е проведено само едно открито съдебно заседание, както и че спора не се
характеризира с правна и/или фактическа сложност, събрани са само писмени доказателства
и спора е бил само по правото.
Ответникът "***следва да плати на ищеца сумата от 492,38лв.- разноски, а
ответникът "*** – 460,77 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА в отношенията между страните П. Т. Т. с ЕГН **********, адрес: гр.
Варна,*** и "***, със седалище и адрес на управление гр.***сключения между тях Договор
за потребителски кредит № ***/21.10.2023 г. за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1 пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
ПРОГЛАСЯВА в отношенията между страните П. Т. Т. с ЕГН **********, адрес: гр.
*** и "****, със седалище и адрес на управление гр. *** сключения между тях Договор за
предоставяне на поръчителство от 21.10.2023 г. за нищожен, като противоречащ на
добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1 предл. 3 ЗЗД.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ***, със седалище и адрес на управление
гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. Т., ЕГН **********, адрес: гр. **** сумата от 492,38лв,
представляваща заплатените съдебни разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, *** със седалище и адрес на управление
гр. ***ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. Т., ЕГН **********, адрес: гр. *** сумата от 460.77 лева-
представляваща заплатените съдебни разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5