Р Е Ш Е Н И Е
№328/18.12.2018г.
гр.Варна
Варненският
окръжен съд Наказателно
отделение
На
шести декември две хиляди и
осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНЧО САВОВ
СТОЯН ПОПОВ
Секретар:
Даниела Тодорова
Прокурор:
Златин Златев
като разгледа докладваното от съдия Даскалова ВНОХД №
1196 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивното производство е присъда
№ 196 по НОХД № 753/2017 г. по описа на ВРС – ХХХІІ-ри наказателен
състав, постановена на 10.07.2018 г., с която подс.С.Т.К. е признат за виновен в това, че
- на
неустановена дата през м. август 2015 год. в гр. Варна, извършил действия с цел
да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице
навършило 14-годишна възраст Р. И. И., чрез употреба на сила, като на
основание чл.150 ал.1 пр.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от две години;
-
на 21.12.2015 год. в гр. Варна, извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на лице навършило 14-годишна възраст К. Т. А. чрез употреба на сила
като на основание чл.150 ал.1 пр.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и
- на
11.01.2016 год. в гр. Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори
полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна
възраст С. М. Р., чрез употреба на сила, като на основание чл.150
ал.1 пр.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от три години;
На основание чл.23,
ал.1 от НК съдът е наложил на подс.К. най-тежкото от определените
наказания, а именно лишаване от свобода за срок от три години, което на основание чл.66 ал.1 от НК е
отложил с изпитателен срок от пет
години, считано от влизане на присъдата в сила.
На
основание чл.111 ал.1 от НПК съдът е постановил веществените доказателства: 1
бр. дамско яке, черно на цвят, с кафяв етикет, от вътрешната страна под яката с
надпис"Ya-Ni-L"; 1 бр. дамски дънков панталон, син на цвят, с черен
етикет, от вътрешната страна на колана с надпис "Newplay Np-jeans",
след влизане на присъдата в сила да бъдат ВЪРНАТИ на С. М. Р..
Съдът
е осъдил подс.К. да заплати направените по делото разноски в размер на 733,42
лв., в полза на Държавата, по сметка на ОД-МВР-Варна, както и 450 лв. по сметка
на ВРС.
Недоволни от така
постановената присъда са останали прокурорът от ВРП, адв.Б. и адв. М.,
защитници на подс.К., който са атакували в срок присъдата.
Във въззивният протест е
направено искане за изменение на присъдата, като наказанията, наложоени на
подс.К. бъдат увеличени по размер за всяко от деянията /за първите две деяния
–на лишаване от свобода за срок от три години, а за третото – за четири
години/, като на основание чл.23, ал.1 от НК бъде наложено най-тежкото от тях –
лишаване от свобода за срок от четири години при първоначален общ режим.
Във въззивната жалба на адв.М.
е направено искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подс.К. бъде оправдан по всички обвинения или за връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане. Алтернативно е направено искане за
намаляване размера на наказанията до минималния, предвиден в закона размер,
което да бъде отложено при условията на чл.66, ал.1 от НК.
Във въззивната жалба на адв.Б.
е направено искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подс.К. бъде оправдан по всички обвинения
или за изменение на постановената присъда на основание чл.337, ал.1, т.2,
пр.последно от НПК като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление.
В с.з представителят на
въззивната прокуратура поддържа протеста и допълнителното изложение към него.
Изразява становище, че предвид събраните по делото доказателства е очертана
една висока обществена опасност на подсъдимия, което налага и той да бъде
изолиран за период от 4 години от обществото в затвор.
В с.з адв. Б.,
защитник на подс.К. поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на присъдата
и постановяването на оправдателна присъда спрямо К., като излага подробни
съображения за това. Счита подаденият протест за неоснователен и моли за
оставянето му без уважение.
В с.з адв. Б.,
защитник на подс.К. поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на присъдата
и постановяването на оправдателна присъда спрямо К., като излага съображения за
това.
В последната си дума подс.К.
заявява, че има деца и жена, че работи и се грижи за тях, както и че иска да е
при семейството си.
Съдът, след преценка на доводите, изложени в
жалбата, позицията на страните, както и на събраните по делото доказателства и
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
постановеният акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, констатира, че са
налице основания за нейното отменяване, поради допуснато неотстранимо
съществено процесуално нарушение и за връщане на делото на ВРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав:
От материалите по делото се
установява, че на 15.02.2017 г. във ВРС, НО е бил внесен обвинителен акт от ВРП
за предаване на съд на подсъдимия С.Т.К. по обвинение за три престъпления по
чл.150, ал.1, т.1 от НК.
С разпореждането за насрочване на предварително
изслушване на страните по НОХД № 753/2017 г. по реда на глава ХХVІІ-ма
от НПК, съдията-докладчик, след като изпълнил своите процесуални задължения по
чл.248 НПК, действал към датата на постановяване на разпореждането – 21.02.2017
г., е разпоредил да се изпратят съобщения до пострадалите от трите
престъпления- Р. И. И., К. Т. А. и С. М. Р., на основание чл.255, ал.1 от НПК,
като им се разяснят правата по чл.76 и 84 от НПК да се конституират като
гр.ищци и частни обвинители, както и да им се укаже, че при неявяване в с.з. по
неуважителни причини делото ще се разгледа в тяхно отсъствие. В това разпореждане обаче съдията – докладчик
не е разпоредил да бъдат призовани трите пострадали за с. з. , което е
насрочил.
Нещо повече - съобщения с вписани указания,
съгласно разпореждането от 21.02.2017 г. на съдия-докладчика до пострадалите не
са били изпратени и респективно последните не са получавали.
Логично, след като не са били призовани за
с.з. те не са се и явили в заседанието, проведено на 30.03.2017 г.
За следващото с.з. – 18.05.2017 г.
пострадалите са призовани в качеството на свидетели, отново без да са уведомени
за правата им, съгласно разпореждането от 21.02.2017 г .
От протокола от проведеното с.з. на
18.05.2017 г. е видно, че съдът не е разяснил на пострадалите правата им по
чл.76 и чл.84 от НПК, не ги е попитал желаят ли да бъдат конституирани като
страни в наказателното производство, а ги е отстранил от залата веднага след
снемане самоличността на явилите се лица.
Съгласно разпоредбата на чл.255, ал.1
и ал.2 от НПК за насрочването на съдебното заседание по делото се съобщава на
пострадалия, който в седемдневен срок може да прави искания за конституиране
като частен обвинител и граждански ищец.
Съгласно разпоредбите на чл.15, ал.2
от НПК, на лицата, които участват в наказателното производство, се предоставят
всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни
интереси, като ал.3 задължава съдът да разяснява на лицата, които участват в
наказателното производство, техните процесуални права и да им осигури
възможност да упражнят тези свои процесуални права. Тези задължения на съда в
наказателното производство изрично се подчертават спрямо пострадалия от
престъплението в чл.15, ал.4 от НПК и се детайлизират в чл.74 –чл.79, чл.84 и
сл. от НПК. Това включва и правото да се обжалва отказът по чл.271, ал.6 от НПК
/действал тогава/ и правото на отводи по чл.274, ал.1 от НПК.
В конкретния случай по делото,
посочените по-горе процесуални норми са били нарушени от състава на
първоинстанционния съд по отношение и на трите пострадали Р. И. И., К. Т. А. и С.
М. Р., тъй като на нито една от тях не е била изпратена призовка въобще за
предварителното изслушване и не са били уведомени за правата им като
пострадали. Нещо повече, в насроченото с.з. по общия ред те отново не са
уведомени за правата им като пострадали.
Процедирайки по този начин, според
настоящата инстанция е било допуснато съществено процесуално нарушение, довело
до ограничаването на правата на потенциални страни в наказателното
производство, в случая на пострадалите Р. И. И., К. Т. А. и С. М. Р., предвид
на непризоваването им и на неосигуряването на възможност те да участват по
делото като страни.
Предвид на вида и характера на
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия за три престъпления по чл.150, ал.1,
т.1 от НК, следва да се отчете, че претендирането на обезщетение за
претърпените от пострадалите неимуществени вреди би могло да стане и след
приключване на наказателното производство, това обаче, не се отнасят до другото
процесуално качество, в което пострадалите по силата на разпоредбата на чл.76 и
сл. от НПК могат да участват, а именно – като частни обвинители. Посоченото
процесуално нарушение е съществено по своя характер и неотстранимо от
въззивната инстация, тъй като на пострадалите лица на практика би се осигурило
участие само в една инстанция по фактите, а не в две задължителни такива. Това
процесуално нарушение е възможно да бъде отстранено, обаче, от
първоинстанционния съд чрез законосъобразно повторение на процедурата по
осигуряването на участието на всички участници в наказателното производство –
на подсъдимия и неговия защитник, на пострадалите лица и на представителя на
обвинението.
Председателят на съдебният състав на
първоинстанционното производство не е съобразил, че сред задължителните
участници в него, чиито участие е следвало да бъде гарантирано, след
подсъдимия, са тези на пострадалите лица. Тези постановки на процесуалния закон
са развити в ТР 2/2002 г. на ОСНК на ВКС и са задължителни за всички съдебни
инстанции по наказателни дела.
С оглед на изложените съображения
постановената присъда следва да се отмени и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на ВРС от стадия на разпоредителното заседание.
При наличие на констатираното от
въззивният съд съществено процесуално нарушение на правилата на НПК, то за
същият е недопустимо да се произнесе със съдебния си акт по доводите, развити
от страните в подадените от тях въззивни жалби и протест.
Водим от изложеното и на основание
чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2 от НПК, Варненският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло присъда № 196 по НОХД №
753/2017 г. по описа на ВРС – ХХХІІ-ри наказателен състав,
постановена на 10.07.2018 г.
ВРЪЩА
делото на ВРС за ново
разглеждане от друг съдебен състав от стадия на разпоредително заседание.
Решението е окончателно.
На основание чл.340, ал.2 от НПК да
се съобщи на страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.