Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. С. 01.03.2017
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав
в публичното заседание на седми
февруари
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 6216 по
описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от В.Л.И. срещу ЗК „Е. ”
АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ/ Обн., ДВ, бр. 103 от
23.12.2005 г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във
връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г.,
във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 03.01.2015
г. около 11,20 ч. в гр. Р. по ул. „******“ /път ІІІ-103 на км 27,000/ водачът Ц.Д.И.,
управлявал л.а.м. „Сеат Леон“ с рег. № ****** с
посока от гр. Р. към с. Долна Бешовица. В същото време и в същата посока плътно
до десния банкет, поради неизчистен тротоар от навалял сняг, се движела и
пешеходката-майката на ищцата К.Т.. Поддържа се, че водачът на лекия автомобил
се движел с превишена скорост и загубил управление върху автомобила, като
започнал да се движи неконтролируемо напред, постъпателно и въртеливо в посока
обратна на часовниковата стрелка, напуснал с десните си колела платното за
движение, преминал около 30 м в десния банкет, след което се върнал обратно на
платното за движение. При навлизане повторно в платното за движение и в процес
на аварийно спиране и въртеливо движение лекият автомобил блъснал с дясната си
странична част в областта на дясната врата, пешеходката. Лекият автомобил
продължил движението си и се спрял в лявата лента на платното за движение с
предна част насочена към левия банкет. След настъпилия инцидент пешеходката е
откарана от екип на Спешна помощ в МБАЛ-гр.Мездра, където същата е починала,
вследствие получените тежки травми, несъвместими с живота. Твърди се, че
настъпилото ПТП е изцяло по вина на водача на лекия автомобил. Поддържа се, че
по повод настъпилото ПТП е образувано следствено дело № 1/2015 г. по описа на
ОСО-Враца към ОП-Враца. Поддържа се, че вследствие нелепата и внезапна смърт на
майка си за ищцата нейна дъщеря са настъпили значителни неимуществени
вреди-болки и страдания, които ще търпи цял живот. Твърди се, че между ищцата и нейната майка е
имало силна емоционална и духовна връзка. Поддържа се, че към момента на
настъпване на произшествието, отговорността на деликвента
е била застрахована при ответното дружество със задължителна полица №
07114003160118 с начало на покритие 23.12.2014 г. и край 23.12.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 200 000 лв. обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната
майка, резултат от ПТП, настъпило на 03.01.2015 г. в гр. Р. по ул. „******“,
виновно причинено от водача Ц.Д.И. управлявал л.а.м. „Сеат
Леон“ с рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована по застраховка с
полица № 07114003160118 с начало на покритие 23.12.2014 г. и край 23.12.2015
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
увреждането-03.01.2015 г. до окончателното издължаване. Претендират се разноските по делото,
включително и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗА.
На 22.06.2015 г. е постъпил
отговор от ответника, с който оспорва предявените искове по основание и размер.
Оспорва наличието на всички елементи от необходимия фактически състав за
основателно претендиране и присъждане на застрахователно обезщетение. Твърди,
че искът е предявен в прекомерно завишен размер. Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалата с твърдението, че
същата се е движила неправилно по пътното платно по начин и време, които са
поставили живота й в непосредствена опасност.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищцата е депозирала допълнителна искова молба, с която оспорва твърденията на
ответника, включително и възражението за съпричиняване.
В срока за допълнителен отговор
ответникът поддържа изцяло становището си и оспорванията
в отговора.
В съдебно
заседание ищцата поддържа иска си чрез своя процесуален представител и по
съображения изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира
разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Адвокат С. претендира
адвокатско възнаграждение определено по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата с начислено ДДС, тъй като е регистрирано лице по ЗДДС.
Ответникът
ЗД „Е.“ АД, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва
предявения иск. Съображения е изложил в писмени бележки по делото. Претендира
разноски, като представя списък на разноските по чл.80 ГПК.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
От представеното
удостоверение за наследници №12/07.01.2015 г. на Община
Б., се установява, че ищцата
е дъщеря на починалата К.А.Т..
Между страните
не е било спорно, а и от представената справка от Информационния център при Гаранционен фонд и застрахователна
полица, се установява, че по отношение на увреждащото
МПС е била налице валидна застраховка
«Гражданска отговорност» с полица № 07114003160118 от
23.12.2014 г., валидна от 23.12.2014 г. до 23.12.2015 г.
От протокол за оглед на местопроизшествие от
03.01.2015 г., скица на ПТП и фотоалбум
към протокола, от разпита
на свидетеля очевидец и водач на лекия
автомобил Ц.Д.И. и свидетеля очевидец А.Й. К., както и от заключението на основната и повторната САТЕ, се установява, че произшествието е станало на 03.01.2015 г. около 11,30 часа в гр. Р., преди кръстовище на ул. «******»
с ул. «Промишлена зона» в посока
на движение от гр. Р. към с. Долна
Бешовица, на път ІІІ-103,
при км 27. Времето е било ясно, ветровито
и с добра видимост. Имало
навалял сняг по банкетите
от двете страни на пътя. Тротоари на мястото няма. Преди
мястото на ПТП в посока на
движение на автомобила има
завой на ляво, след което следва продължителен прав участък с надлъжен наклон на изкачване 15%. Пострадалата се движела заедно с друга жена в посока изхода на града по дясната лента на пътното платно в
посока на движението им, когато била настигната и ударена
от л.а.м. „Сеат Леон“ с рег. № ******, управляван от Ц.Д.И.. Вещото
лице дава заключение, че преди удара в пешеходките, автомобилът е навлязъл с
критична скорост в завоя, поднесъл надясно, изпадайки в състояние на „аквапланинг“, дължащ се на комбинация от висока скорост и
наводнен от снеготопенето път, излиза с десните ходови колела на заснежения банкет, изминава по него около 25 метра и с
ротация по посока обратна на часовниковата стрелка се връща на пътното платно,
където удря с предна дясна врата в гръб движещите се попътно на автомобила жени.
Основната причина за ПТП е
движение със скорост несъобразена с изискването за максимално допустима за движение в населено място, както и с пътните условия /мокър асфалт/. Друга причина е липсата
на тротоар на това място, което е принудило жените
да се движат по пътното
платно, както и неправилното
им движение по същото по попътната,
вместо по насрещната лента за движение.
От приетото
по делото и неоспорено
заключение на СМЕ се установява, че в пряка и непрекъсната причинно следствена връзка от процесното ПТП К.А.Т. е
получила черепно-мозъчна травма: разкъсно-контузна
рана в тилната област на главата, порезна рана в областта на дясното слепоочие, охлузвания на лицето в ляво, линейни счупвания по черепната основа, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, контузия
на мозъка двустранно челно, малкомозъчно вклиняване, която е причина за смъртта й.
Пред настоящата
инстанция е разпитана свидетелката
Р.Г.В., която установява, че тя
уведомила ищцата за настъпилото ПТП с К.. Установява, че В. приела много зле
смъртта на майка си. Ищцата е
с високо кръвно и постоянно била на инжекции. В. от момента, в който се качила в колата за Мездра била много зле. До там
и на нея и на съпруга на свидетелката им ставало лошо постоянно. Свидетелката установява, че В. и майка й имали много
добри отношения като майка и дъщеря.
Поне един път в месеца починалата ходела до Вълчедръм
да види внуците
си, както и В.. Освен, че не
е добре здравословно и след като минало погребението
В. се прибрала във Вълчедръм
и постъпила в болницата в Лом.
След погребението се появил и диабет. Загубата на майка
й, не е преодоляна. До последно майката на ищцата работела, била много енергична жена и към деня на смъртта си била в добро състояние.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, който съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността
на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с
отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
По силата на
сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, както и обстоятелството, че те са в резултат от
покрит риск по застраховката "Гражданска отговорност",
са безспорно установени.
По въпроса за вината на причинителя.
С оглед събраните по
делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че презумпцията на
чл.45 от ЗЗД не е оборена, като безспорно вина за настъпване на произшествието
има водача на лекия автомобил Ц.И..
Поведението на същия
е в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП, движейки се със скорост несъобразена с
пътните условия /мокър асфалт/ и в нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, движейки
се със скорост над разрешената от 50 км/ч., а именно със скорост около 75
км/ч., което поведение е и основна причина за настъпване на произшествието.
Предвид горното предявеният
иск се явява основателен.
По
отношение на размера на предявения иск:
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди съдът
се ръководи от принципите
на справедливостта и от своето
вътрешно убеждение. Неимуществените
вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата
на чл. 52 ЗЗД и за да се
реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът
и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията,
дали същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на
съответния етап от развитие на
обществото в държавата във връзка с нормативно
определените лимити по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура
е в основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица.
Съгласно действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане лимитите на застрахователните суми за неимуществени
вреди са увеличавани почти ежегодно, като от 25000
лв. за всяко
събитие са достигнали до 700 000 лева за всяко
събитие при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две
и повече пострадали лица. Последните посочени минимални размери са приложими
до 01.01.2010 г. като след тази дата
са определени значително по-високи размери на застрахователните
суми по застраховка
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ /отм./ и чл. 266 КЗ /отм./, съответно тези суми са
1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г., приложими в настоящия
случай: 2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. Конкретните
икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към релевантния
за определяне на обезщетението момент следва да
се отчитат като ориентир за
определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение,
независимо от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о, решение №
1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни актове.
Претърпените
от ищцата неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 120 000 лв.
Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост
при съществуващите в страната
обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
Този размер
съответства и на съдебната практика по аналогични случаи.
При определяне
размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настоящият съдебен
състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от
ищцата след смъртта на майка й болки и страдания,
отчита
степента на преживяваните от нея отрицателни
емоции, и близката връзка, привързаността между родител и дете, прекрасните отношения
между двете. Болките и страдания,
които ищцата ще продължи да изпитва от загубата
на майка си, трябва да бъдат отчетени при определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение.
Като изхожда от установените по делото факти, относно
действително претърпените болки и страдания от ищцата,
вследствие търпените от нея
болки и страдания, изведени
както от доказателствата по
делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични
принципи, настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по своя
размер, спрямо действително
установените по делото факти и не противоречи на
принципа на справедливостта.
Предвид горното предявения иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен за разликата над сумата от
120 000 лв. до пълния претендиран размер от 200 000 лв.
Така определеното по-горе обезщетение следва да бъде намалено със 10%, поради доказаното от ответника съпричиняване от страна
на пострадалата.
Съпричиняване ще е налице, когато със своето поведение
на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в нарушение на правилата
за това движение,
е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, т.е за произшествието,
при което е пострадал.
Съобразно с въведеното с т.7
ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване, по смисъла на чл.
51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на
вредоносния резултат или за увеличаване
размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло
е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за
движение по пътищата и виновно.
Безспорно и от заключението на приетата по делото САТЕ се установява, че друга причина за настъпване
на ПТП е движението на пострадалата
по попътната, вместо по насрещната
лента за движение, в нарушение на изискването на
чл.108, ал.2, т.1 от , съобразно
която, пешеходците могат да се движат по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на
пътните превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница, когато
няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани. В случая е
имало банкет, но използването му не е било възможно, поради натрупан върху
банкета сняг.
При това положение искът следва да бъде уважен за сумата от 108 000 лв. и отхвърлен за разликата над тази сума до сумата от
120 000 лв., поради прието съпричиняване.
Относно началната дата на дължимото обезщетение за забава, такава се дължи от
датата на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.
223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят
изплаща и обезщетение за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На основание чл. 45 ЗЗД виновният
застрахован водач носи отговорност
и за обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви към увредения
от датата на деликта. Разпоредбата
на чл. 223, ал. 2, изр. второ
КЗ /отм./ е неприложима, тъй
като тя регламентира
отговорността за лихви за
забава, присъдени в тежест
на застрахования, какъвто не е настоящият
случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата
на доброволно уреждане на претенциите между застраховател и
увредено лице, какъвто не е
настоящият случай - увреденият
е потърсил застрахователното
обезщетение по съдебен ред- чл. 273, ал. 1, предл. второ
КЗ /отм./.
Ето защо съдът присъжда законна лихва върху горната главница,
считано от датата на увреждане
03.01.2015 г.
По разноските в процеса:
Ищцата е освободена от такси и разноски, поради което
такива не се присъждат.
Видно от представеното с исковата
молба пълномощно, ищцата се представлява от адвокат Я.В. С. безплатно.
При цена на иска 200 000
лв., размерът на минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 5
530 лв., съобразно нормата на чл.7, ал.2, т.5(нова – ДВ, бр. 84 от 2016 г. ) от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, съобразно която, при интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв., адвокатското възнаграждение се определя като сбор
от 3530 лв. плюс 2 % за горницата над 100 000 лв.
От тази сума 5 530 лв. и на основание чл.38,
ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът
ще следва да бъде осъден да заплати на адвокат
С. адвокатско възнаграждение,
съответно на уважената част
от иска /108 000 лв./ в размер на сумата
от 2 986,20 лв., или 3 583,44 лв. с начислено ДДС, предвид регистрацията на адвокат С. по ЗДДС.
Ответникът е направил разноски в
размер на 460 лв. депозит вещи лица и свидетел, и разноски за юрисконсултско възнаграждение, какво се дължи съобразно
нормата на чл.78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.) и следва да бъде определено по
размер по реда на чл.37 от Закона за правната помощ.
По силата на чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, за защита по
дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв., а съобразно ал.2 на същата
норма, за
защита по дела с материален интерес, продължила повече от три
съдебни заседания, или когато материалният
интерес е над 10 000 лв., възнаграждението може да бъде
увеличено с до 50 на сто от
максимално предвидения размер по ал.
1, поради което съдът определя 450 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
От общата сума от 910 лв.
направени разноски и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищцата ще следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сума в размер на 418,60 лв., която сума е
съответна на отхвърлената част от исковете /92 000 лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 4320
лв. държавна такса, както и сумата от 432 лв.-възнаграждения вещи лица от
бюджета на съда, съответно на уважената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.226, ал.1
от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005 г.,
отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от
ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с
чл.45 от ЗЗД ЗД „Е.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление *** да заплати на В.Л.И., ЕГН **********,***, с адрес за
призоваване: гр. С., ж.к. „******-*“, бл.***, вх.*, ет.**, ап.** сумата от 108 000 лв. /сто и осем
хиляди лв./, застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди, вследствие смъртта на нейната майка К.А.Т., настъпила в
пряка, причинно-следствена връзка с ПТП, реализирано на 03.01.2015 г. в гр. Р.,
виновно причинено от водача на л.а.м. „Сеат Леон“ с
рег. № ******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с полица №
07114003160118 от 23.12.2014 г., валидна от 23.12.2014 г. до 23.12.2015 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-03.01.2015
г. до окончателното издължаване, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен
за разликата над сумата от 120 000 лв. до пълния претендиран
размер от 200 000 лв. и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД за разликата над
сумата от 108 000 лв. до сумата от 120 000 лв., поради прието съпричиняване в размер на 10%.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3
от ГПК В.Л.И., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване: гр. С., ж.к. „******-*“,
бл.***, вх.*, ет.** да заплати на ЗД „Е.” АД, дружество учредено и регистрирано
в Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление *** сумата от 418,60 лв., /четиристотин и осемнадесет и
0,60 лв./ направени от ответника разноски пред настоящата инстанция, съобразно
отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.38 от
Закона за адвокатурата ЗД „Е.” АД, дружество учредено и регистрирано в
Търговския регистър при Агенция по вписванията-С. с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на адвокат Я.В. С., гр. С., ж.к. „******-*“,
бл.***, вх.*, ет.** сумата от 3 583,44 лв. /три хиляди петстотин осемдесет
и три и 0,44 лв./ адвокатско възнаграждение с начислено ДДС, съобразно
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗД „Е.” АД, дружество учредено и регистрирано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-С. с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***
да заплати по сметка на Софийски градски съд сума в размер на 4320 лв. /четири
хиляди триста и двадесет лв./държавна
такса, както и сумата от 432 лв. /четиристотин тридесет и два
лв./-възнаграждения вещи лица от бюджета на съда, съответно на уважената част
от исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: