Определение по дело №5783/2020 на Районен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……............./23.12.2020 г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в закрито заседание, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ

 

като разгледа гр. д. № 5783 по описа на съда за 2020 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба подадена от Е.В.С., ЛНЧ **********, гражданка на Република Казахстан, с адрес: гр. Варна, к.к. “Св. Константин и Елена“, ул. „45“ № 21, вх. А, ет. 2, ап. 51 срещу В.П.С., ЛНЧ **********, гражданин на Република Казахстан, с адрес: гр. Варна, ул. „Кап. Георги Боев“ бл. 6, вх. А, ет. 5, ап. 28, с която срещу ответникът е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4675,81 лв. – главница, като равностойност на сумата 1000000 казахстанско тенге в български лева, представляваща разликата между дължимата сума 8000000 казахстанско тенге след продажбата на недвижим имот и изплатената част от дълга 7000000 казахстанско тенге, съгласно съдебно споразумение, утвърдено с определение от 19.07.2018 г. на Сариаркински районен съд на гр. Астана по дело 7113-18-00-2/9789, за която сума е издадена Заповед № 251/24.01.2020 г. за изпълнение на  парично задължение по чл 410 от ГПК по ч.гр.д. № 239/2020 г. на ВРС.

При повторно извършена проверка по реда на чл. 130 от ГПК, съдът намира, че предявения иске е недопустим по следните събражения:

Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 239/2020 г. на ВРС в полза на ищцата Е.В.С. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК въз основа на твърденията ѝ в заявлението, че в нейна полза съществува парично вземане срещу длъжника В.П.С. за незаплатен остатък от 1000000 казахстранско тенге (4675,81 лв.), което задължение е възникнало по сключено между двамата споразумение одобрено от съд в Република Казахстан.

В тази връзка видно от представения по делото легализиран превод на определение от 19.07.2018 г. на Сариаркински районен съд на гр. Астана, казахстанският съд е утвърдил споразумение за уреждане на спора по дело 7113-18-00-2/9789 с медиация, което определение носи отбелязване, че е влязло в законна сила на 06.08.2018 г.  

Съгласно т.4 от утвърденото от съда споразумение ответникът В.П.С. се е задължил да предаде на ищцата Е.В.С., сумата от 8000000 тенге, при оформяне на сделка за продажба на общ на страните недвижим имот.

В определението е посочено, че на страните са разяснени последиците от сключване на споразумението, предвидени в чл. 48, 169, 170, 277, т.6 и 278, т.2 от Гражданския процесуален кодекс на Република Казахстан, че в случай на прекратяване на делото страните не могат да се обърнат повторно към съда за същия спор и на същото основание.

С определението е постановено прекратяване на производството по иска на Е.В.С. към В.П.С. за раздделянето на имуществото.

От изложеното се установява, че твърдяното от ищцата правопораждащо основание на съдебнопредявеното ѝ вземане е споразумение с характер на спогодба одобрена с влязъл в сила съдебен акт, имаща правнозадължителен характер за страните по нея. Така очертаната от самата ищца материално правна легитимация като титуляр на остатък от парично вземане по съдебна спогодба фактически изключва правния ѝ интерес от избрания исков ред по чл. 422 от ГПК на защита доколкото съдебния акт, на който позовава претенцията си сам по себе си представлява съдебно изпълнително основание.

До извод за обратното не води обстоятелството, че спогодбата не е одобрена от български съд, а от съд в Република Казахстан. Това е така защото за признаване и допускане на изпълнението на територията на Република България на съдебни решения, и приравнените им в чл. 122 от КМЧП съдебни спогодби, постановени в държава като Република Казахстан, която не е част от ЕС, ищцата следва единствено да инициира производство по екзекватура чрез предявяване на иск пред Софийския градски съд по реда чл. 119, ал.1 от КМЧП. В хода на това производство на основание чл. 121, ал.1 от КМЧП съдът няма да навлиза в разглеждане на съществото на вече разрешения от чуждия съд със силата на пресъдено нещо спор, а единствено ще провери налице ли са формалните предпоставки за признаване спогодбата на територията на Република България и допускане изпълнението ѝ. При положително за ищцата решение ще бъде издаден и изпълнителен лист за вземането ѝ.

В обобщение съдът намира, че при наличието на специална процедура по КМЧП уреждаща зачитането на гражданските последици на чуждия акт, т.е. на неговата конститутивна сила за ищацата липсва правен интерес от защита по общия исков ред или по реда на чл. 410 от ГПК на процесното материално право, което не е спорно между страните от момента на влизане в законна сила на определението, с което е утвърдена съдебната спогодба от казахстрансия съд - в случая 06.08.2018 г. Липсата на абсолютната процесулната предпоставка за съществуване правото на иск сочи, че производството е недопустимо и следва да се прекрати на основание чл. 130 от ГПК.

Поради прекратяване на производството по делото по иска по чл. 422 от ГПК издадената заповед за изпълнение подлежи на обезсилване от настоящия исков съд едновременно с прекратяване на производството по иска.

 Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 5783/2020 г. на Варненски районен съд, ХХ състав като недопустимо, на основание чл. 130 от ГПК.

ОБЕЗСИЛВА Заповед № 251/24.01.2020 г. за изпълнение на  парично задължение по чл 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 239/2020 г. на ВРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

            ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.

                        

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: