РЕШЕНИЕ
№ 2883
гр. Пловдив, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Михаела Св. Боева
при участието на секретаря Малина Н. Петрова
като разгледа докладваното от Михаела Св. Боева Гражданско дело №
20225330101526 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от П. Я. Ю., ЕГН **********; И. М. Ю., ЕГН
********** и Я. М. Ю., ЕГН ********** – н., лично и със съгласието на з. си п. /м./
П.Ю., против „Стик кредит“ АД, ЕИК *********, с която са предявени обективно и
субективно съединени установителни искове с правна квалификация по 124, ал.1 ГПК,
вр. с чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.11, чл. 19 ЗПК.
Ищците твърдят да са наследници по закон на починалия преди процеса
кредитополучател М. Ю., който сключил договор за потребителски кредит от
разстояние с ответника № ...Поддържат клаузата за дължимост на неустойка от 895,38
лева за непредоставено обезпечение да е нищожна, поради противоречие с добрите
нрави, излизане извън присъщите й функции, уговаряне във вреда на потребителя,
противоречие със ЗПК и ЗЗП, невключването й в ГПР.
Молят за установяване в отношенията между страните недължимостта на
сумите от по 298,463 лева, съобразно насл. права – неустойка по договора.
Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете. Оспорената клауза била действителна, евентуалното й начисляване било
свързано само с виновно поведение на кредитополучателя. Не излизала извън
присъщите й функции, била в размер на 0.9 %, съгл. чл. 46, ал. 1 ОУ. Имала
стимулираща роля за длъжника да изпълни точно задълженията си. Поради липсата на
предоставено обезпечение, кредиторът бил лишен от гаранция, че неговото вземане
някога ще бъде удовлетворено, което засягало интереса му. Неустойката целяла да
репарира вредите от неизпълнението. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ищците са наследници по
закон на М. Е. Ю., починал преди процеса, като между него и ответника е сключен
договор за потребителски кредит от разстояние № ...., по който предоставената сума е
усвоена и е предвидено плащане на неустойка при непредоставено обезпечение в
размер на 895,39 лева, която не е платена /вж. Опр. 140 ГПК № 4815/04.05.2022 г. –
л.65-66/.
Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите
писмени доказателства.
Ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, като може да
отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Наследодателят е бил ФЛ, което при
сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност,
т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор
съгл. чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и
последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
редакция.
В чл. 27 от договора е предвидена дължимост на неустойка от 0,9 % от
стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, при нейна дължимост
периодично заедно с погасителните вноски, при липса на предоставено обезпечение по
чл. 17. В погасителния план е предвидена дължимост на такава на вноски с обща
стойност – исковата сума от 895,39 лева. Според чл. 17, потребителят следва в 3
дневен срок от сключване на договора, да предостави обезпечение, чрез – поръчител
ФЛ; банкова гаранция за всички задължения по договора /вкл. неустойка/, в срок от
един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от
страна на кредитора за плащане на задълженията, с валидност – най – малко 30 дни
след падежа на последната вноска. Поръчителят и б. гар. следвало да отговарят на
условията по ОУ и да бъдат одобрени от кредитора, като последното се извършвало
единствено по негова преценка – чл. 17, ал. 2. В чл. 20 ОУ /л.48 гръб/ са изброени
всички изисквания, на които следва да отговаря ФЛ – поръчител /над 14 конкретни на
брой, вкл. за лично явяване и пр./, с предвидена възможност за кредитора да въвежда и
допълнителни критерии относно поръчителя. Банковата гаранция като условия по ОУ
2
чл. 22 – отговаря на описаните в договора.
Съдът намира, че въведеното задължение за поръчителство, както и дължимост
на неустойка при неизпълнение, се основават на нищожна клауза.
Изискването за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно
определени параметри, както и възможност за едностранно въвеждани, непредвидени
предварително и неизвестни доп. параметри само от кредитора, които – предвид броя
им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – тридневен от
сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е
твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както относно ФЛ –
поръчител, т.к. следва да отговаря на редица критерии, за които информация би
следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за доход, осигуровки, чиста
кредитна история и пр./, в т.ч. и относно банковата гаранция – която трябва да е в
размер на пълната дължима обща сума /в т.ч. и неустойка, такси и пр./ и период месец
след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи,
одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо
съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се
кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито
оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора,
който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при
предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за
предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към погасителните вноски,
неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява
сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за дължимостта й е нищожна, поради противоречие с добрите нрави.
Критериите дали е налице нищожност на неустойка, поради противоречие с
добрите нрави, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, а именно – когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции. Съгласно дадените разяснения в мотивите на ТР, за спазването
на добрите нрави по иск за дължимост на неустойка, съдът следи служебно.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като - естество и размер на обезпеченото с неустойката задължение;
обезпечение на поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи;
вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена;
съотношението между нейния размер и очакваните за кредитора вреди от
неизпълнението /виж Решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т.
3
о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните, неустойката
може да изпълнява и наказателна функция.
Така, както е уговорена, неустойката в случая е предназначена единствено да
санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за
предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение
има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху
същинското задължение за погасяване на заетата сума.
Размерът на предвидената неустойка представлява 74,62 % от заетата сума
/(895,39/1200)*100/, т.е. изначално е предвидено, че при липса на предоставено
обезпечение чрез гаранция или поръчител, за периода на връщане на кредита,
потребителят би дължал главницата, дог. лихва като печалба за кредитора, но и
неустойка в значителен размер – сума, почти равна на главницата.
Видно е, че такава уговорка противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя.
Действително няма пречка размерът й да надхвърля вредите от неизпълнението. В
случая обаче, няма адекватен критерий за преценка на това надвишаване, доколкото се
посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един
вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечаване на главното
задължение. Т.е. и санкционната функция е вън от предмета на задължението, тъй като
само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя и до увеличаване на
подлежаща на връщане сума със значителен размер, което е в контраст с границите на
добрите нрави и не се толерира от закона. Тя нарушава принципа на справедливост и
не държи сметка за реалните вреди от неизпълнението /в т. см. Решение № 74 от
21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 541/2010 г., IV г. о., ГК/.
При изготвянето на доклада по делото, съдът е указал на ответника, че е негова
доказателствената тежест да установи валидността на клаузата за неустойка. У него
лежат и неблагоприятните последици от непровеждането на доказване относно този
факт.
Тъй като противоречието между клаузата и добрите нрави е налице още при
сключване на договора, не е налице валидно неустоечно съглашение и според чл. 26,
ал. 1, вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази част договорът не е пораждал правно действие.
Нищожността на клаузата е пречка за възникване на задължение по нея.
Ето защо и предявените искове са доказани по основание и размер.
Предвидената сума за неустойка не е дължима от ищците като наследници по закон на
4
починалия преди процеса наследодател – кредитополучател, съобразно наследствените
им права, при което претенциите следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат
на ищците, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл.
80 ГПК и доказателства за плащане на по 50 лева – ДТ за всеки.
Претендират се и адв. възнаграждения. Представени са ДПЗС, в които е
уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 3
ЗАдв, на близки. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, възлиза на сумата от
общо 300 лева, който следва да се присъди лично на пълномощника. Не следва да се
присъждат отделни възнаграждения за всеки ищец, още по – малко в размери от по 600
лева /неясно на каква база определени/, т.к. се касае за адв. помощ във връзка с едно
правоотношение, по една дог. клауза, с общи процесуални действия и без наличие на
разнопосочна или допълнителна защита.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П. Я. Ю.,
ЕГН **********; И. М. Ю., ЕГН ********** и Я. М. Ю., ЕГН ********** – действащ
лично и със съгласието на з. си п. /м./ П. Я.. Ю., като наследници по закон на
починалия преди процеса М. Е. Ю., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖАТ на „Стик кредит“
АД, ЕИК *********, сумата от общо 895,39 лева или по 298,463 лева за всеки –
представляваща неустойка, дължима по договор за потребителски кредит от
разстояние № ..., сключен между М. Е. Ю. и „Стик кредит“ АД.
ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, да плати на П. Я. Ю., ЕГН **********,
с адрес: ..., сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, да плати на И. М. Ю., ЕГН
**********, с адрес: .., сумата от 50 лева /петдесет лева/ - разноски по делото.
ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, да плати на Я. М. Ю., ЕГН **********
– действащ лично и със съгласието на з. си п. /м./ П. Я. Ю., с адрес: ...., сумата от 50
лева /петдесет лева/ - разноски по делото.
5
ОСЪЖДА „Стик кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Шумен, пл. „Оборище“ № 13 Б, на основание чл. 38, ал.2, вр. с ал.1, т.3
ЗАдв. да плати на а.т М.В. М., с адрес: ........., сумата от 300 лева /триста лева/ -
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците в
производството по настоящото гр.д. № 1526/22 г. на ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Начин на плащане, посочен от а. М.В. М. /л.77/: банкова сметка
...............................................
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6