Р Е Ш Е Н И Е
№ 2756 11.07.2018 г. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На единадесети юли две хиляди и осемнадесета година
В открито заседание на двадесет и осми юни 2018 г. в следния състав:
Председател: ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Павлина Попова
Като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 6396 по описа за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „ПРОЛИФТ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Ал. Стамболийски“ № 9,
представлявано от *** Д.Р.П., против „АЙ
ХОТЕЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. „Санкт Петербург“ № 1, ет. 14, ап. 81, представлявано от Х.Р.Г., с която е
предявен осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266,
ал. 1 от ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 10 557,50
лева – главница, представляваща неизплатен остатък от дължимата сума за
извършени от ищеца работи по демонтаж, проектиране, производство, доставка,
монтаж и пускане в експлоатация на 2 броя кухненски асансьори, 2 бр. товарни
платформи и демонтаж на пътнически асансьор по Договор *** г. и Споразумение от
29.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.04.2018 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че между
страните е сключен Договор ***г., за демонтаж, проектиране, производство,
доставка, монтаж и пускане в експлоатация на 2 броя кухненски асансьори, 2 бр.
товарни платформи и демонтаж на пътнически асансьор по одобрена от възложителя
оферта 16АК1736 Rev 1 от 02.05.2017 г., като стойността на договора била
52 788 лева с вкл. ДДС.
Твърди, че „Пролифт“ ЕООД е
изпълнило в срок възложените му от „Ай Хотел“ ЕАД, работи по договора, поетапно
и за тяхната стойност издало три броя данъчни фактури, както следва: фактура №
**********/02.06.2017 г. на стойност 31 673 лева с ДДС, проформа фактура №
*********/28.07.2017 г. на стойност 15 836 лева с ДДС и проформа фактура №
**********/05.10.2017 г. на стойност 5 279 лева с ДДС. Твърди още, че
според уговореното в Договора, възложителят – ответник е следвало да изплати на
изпълнителя – ищец сумите по фактурите в съответния срок за отделните етапи,
фиксирани в договора: първи етап – при подписване на договора, възложителят
дължи заплащане на 60 % от цената на видовете работи, предмет на договора;
втори етап – при уведомяване, че съоръженията са готови да бъдат доставени на
обекта, преди експедиция – 30 % от цената на видовете работи, предмет на
договора и трети етап – при завършване на монтажа и пускане в експлоатация,
преди предаване на документацията – 10 % от цената на видовете работи, предмет на
договора. Сочи, че съоръженията били изработени, доставени, монтирани и пуснати
в експлоатация в обект на *** в к.к. *** като за удостоверяване на реално
извършените видове работи и за тяхното приемане от възложителя, на 13.12.2017
г. бил съставен и двустранно подписан Приемо – предавателен протокол. Твърди,
че първият транш на плащане в размер на 60 % от стойността на целия договор, в
размер на 52 788 лева, е бил направен от ответника на 05.06.2017 г. по
фактура № **********/02.06.2017 г. на стойност 31 673 лева с ДДС. Тъй като
остатъкът от задължението на ответника не било платено на падежа и след връчена
на ответника нотариална покана, се подписало между страните Споразумение от
29.11.2017 г., с което ответникът признал задължението си спрямо ищеца в размер
на 21 115 лева. С подписване на споразумението, ищецът се е съгласил
плащането на задължението от 21 115 лева да бъде извършено на две равни
вноски, всяка от по 10 557.50 лева, в която връзка ищецът издал две
данъчни фактури: фактура № **********/01.12.2017 г. на стойност 10 557.50
лева и фактура № **********/29.12.2017 г. на стойност 10 557.50 лева.
Сочи, че на 29.11.2017 г. ответникът му е заплатил сумата от 10 557.50
лева, с което плащане е погасено изцяло задължението по фактура № **********/01.12.2017 г. Твърди, че
останалите 50 % от вземането, равняващи се на 10 557.50 лева, за което е
издадена фактура № **********/29.12.2017 г., ответникът се задължил да заплати
в срок до 20.12.2017 г., при условие, че до 15.12.2017 г., изпълнителят е
извършил пускането в експлоатация на монтираните 2 бр. кухненски асансьори и 2
бр. товарни платформи. Сочи, че на 13.12.2017 г., съоръженията били предадени
на възложителя, за което бил подписан приемо – предавателен протокол, приети от
възложителя, без забележки. Същите били монтирани и пуснати в експлоатация,
като изпълнителят е предал в цялост съпровождащата техническа документация за
всяко от съоръженията, както и декларация за съответствие.
Поради липсата на доброволно
заплащане на сумата от 10 557.50 лева в срок до 20.12.2017 г., ищцовото
дружество претендира посочената сума от 10 557.50 лева – главница,
представляваща неизплатен остатък от дължимата сума за извършени от ищеца
работи по демонтаж, проектиране, производство, доставка, монтаж и пускане в
експлоатация на 2 броя кухненски асансьори, 2 бр. товарни платформи и демонтаж
на пътнически асансьор по Договор *** г. и Споразумение от 29.11.2017 г.,
за което е издадена фактура № **********/29.12.2017 г., ведно със законната
лихва от завеждането на исковата молба в съда – 23.04.2018 г. до окончателното
изплащане на главницата. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва претенцията и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Отрича наличието
на валидно правоотношение между страните, доколкото, счита че съгласно чл. 4 от
сключеното допълнително Споразумение от 29.11.2017 г., са се прекратили всички
съществуващи спорове, произтичащи от Договор ***.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът достига
до следните фактически и правни изводи:
Липсва спор между страните, че същите
са се намирали в облигационно правоотношение по Договор *** от 18.05.2017
г. По този
повод са били издадени от ищцовото дружество фактура с № ********** от 02.06.2017 г. на стойност 31673 лева с ДДС, материализираща дадената сделка,
както и проформа фактура № ********** от 28.07.2017 г. и проформа фактура №
00000000184 от 05.10.2017 г. Няма спор между страните и, че същите са подписали
Споразумение от 29.11.2017 г. с цел извънсъдебно уреждане на отношенията им във
връзка с Договор *** г. Във връзка с постигнатите в
споразумението договорки ищцовото дружество е издало фактура № ********** от
01.12.2017 г. на стойност 10557,50 лева с ДДС, както и фактура № ********** от
29.12.2017 г. на стойност 10557,50 лева.
Видно от Раздел V „Цени и плащане“ от Договор *** от 18.05.2017 г. страните са договорили за
предоставената от ищеца услуга ответникът да заплати сумата от общо 52 788
лева с ДДС, като е посочено, че плащането се извършва както следва: при
подписване на договора /60%/ - сумата от 31673 лева с ДДС; при уведомяване, че
съоръженията са готови да бъдат доставени на обекта, преди експедиция /30%/ -
сумата от 15 836 лева с ДДС и при завършване на монтажа и пускане в експлоатация,
преди предаване на документацията на Възложителя /10%/ - сумата от 5279 лева с
ДДС.
Няма спор между страните, а и от
приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява,
че сумата от 31673 лева с ДДС по № **********
от 02.06.2017 г. и представляваща 60% от стойността на договора е заплатена от
ответника с банков превод, извършен на 01.06.2017 г.
Във връзка с останалия непогасен остатък по Договор *** от 18.05.2017 г. в размер на сумата от общо 21115 лева с ДДС страните
подписали Споразумение от 29.11.2017 г. От т. 1.1. от същото се установява, че
задължението на ответника към ищеца, възлиза на сумата от 21115 лева. В т. 1.2.
е посочено, че задължение на Изпълнителя /ищец по настоящото дело/ към
Възложителя е пускането в експлоатация на монтираните 2 бр. кухненски асансьори,
2 бр. товарни платформи, както и издаването на декларация за съответствие за
всяко съоръжение и съпровождащата техническа документация. В т. 2.1 от
споразумението Възложителят се е задължил да заплати на Изпълнителя сумата от
10 557,50 лева в срок до 30.11.2017 г. В т. 2.2 е посочено, че след като
получи по банковата си сметка посочената сума, Изпълнителят се задължава в срок
до 15.12.2017 г. да извърши пускането в експлоатация на монтираните 2 бр.
кухненски асансьори, 2 бр. товарни платформи, както и издаване на декларация за
съответствие за всяко съоръжение и съпровождащата техническа документация. За
окончателното завършване на пускането в експлоатация на асансьорите и платформите,
се съставя приемо-предавателен протокол. В т. 2.3 е посочено, че Възложителят
се задължава да заплати останалите 50% от сумата по т. 1.1, а именно сумата от
10557,50 лева в срок до 20.12.2017 г.
По делото няма спор, а и се установява от представения в заверено копие
приемо-предавателен протокол от 13.12.2017 г., че ищецът е предал на ответника
съоръженията, предмет на Договор *** от 18.05.2017 г. и Споразумение от 29.11.2017 г., а именно 2 бр.
кухненски асансьори и 2 бр. товарни платформи. В приемо-предавателния протокол
е посочено, че съоръженията са монтирани и пуснати в експлоатация. Изпълнителят
е предал в цялост съпровождащата техническа документация за всяко едно от
съоръженията, както и декларация за съответствие. Посочено е също така, че
Възложителят приема съоръженията и документите, без забележки.
От приложеното извлечение от сметка на ищеца /л. 29 от делото/, а и от
приетото по делото заключение на вещото лице се установява, че на 29.11.2017 г.
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 10 557,50 лева, с посочено
основание на превода /по споразумение 29.11.2017 г./. С така извършеното
плащане, вещото лице е посочило, че незаплатеният от ответника остатък по
споразумението, възлиза на сумата от 10 557,50 лева. Ответникът не сочи,
нито пък ангажира доказателства за погасяване на вземането.
По възражението на
ответника, сторено в отговора на исковата молба и касаещо прекратяването на
Договор *** от 18.05.2017 г. с подписване на Споразумение от 29.11.2017 г.,
съдът намира следното:
Разпоредбата
на чл. 20 ЗЗД предвижда,
че при тълкуване на договорите трябва да се търси
действителната воля на страните, тълкувайки отделните уговорки във връзка едни
с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите и добросъвестността. В тази връзка, когато
е налице съмнение, неяснота или двусмисленост по установените в договора клаузи,
при тълкуването на тези клаузи следва да се има предвид и се изследват
обстоятелствата, при които е сключен договора, породените към този момент
отношения между страните и произтичащото от това поведение на последните, както
и това след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на
действителната воля на страните. Следователно, при търсене на действителната
обща воля на страните по сключения договор, следва да се съобразят
обстоятелствата при сключването, както и изявленията и поведението на страните,
предшестващи и последващи сключването на последния. Този принцип, отнасящ се до
приложението на чл. 20 от ЗЗД и следващият се от тази норма правен режим на
тълкуване на двустранните договори, е възприет, както в практиката на ВКС
/решение № 502/26.07.2010 г. по гр. д. № 222/2009 г.
по описа на ВКС, IV г.о. и решение № 89/17.07.2009 г. по гр. д. № 523/2008 г. по описа на ВКС, II
то, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, решение № 38/ 27.02.2012 г. по гр.
д. № 1227/2011 г. по описа на ВКС, II го /, така и в решение № 788/15.12.2005
г. по гр. д. № 513/2004 г. по описа на ВКС, II г.о., постановено по реда на ГПК /отменен/.
Съдът, прилагайки горните правила за тълкуване към сключеното между страните
Споразумение от 29.11.2017 г., стига до извода, че страните в чл. 4 от
Споразумението са постигнали съгласие, че прекратяват всички съществуващи
помежду им спорове, произтичащи от или свързани със съществуването,
изпълнението и прекратяването на Договора, като взаимно се задължават да
считат, че правното положение между тях по отношение на Договора е такова,
каквото го прогласява Споразумението. Сключеното Споразумение от 29.11.2017 г.
съдът намира по своята същност да представлява уреждане на отношенията между страните
по Договор *** от 18.05.2017 г. с ясно и конкретно
посочване на задълженията на всяка от тях във връзка с изпълнението по
посочения Договор, а не неговото прекратяване. В Споразумението, както се
посочи и по-горе в изложението, ясно са посочени задълженията на ищеца, при
условията на които ответникът следва да заплати договорената между тях цена.
Установи се по делото, че ищецът е изрядна страна в правоотношението. Точно
както е уговорено в т. 2.2 от Споразумението, ищецът е пуснал в експлоатация
монтираните 2 бр. кухненски асансьори, 2 бр. товарни платформи, като е издал и
декларация за съответствие за всяко от съоръженията и съпровождащата техническа
документация. За окончателното завършване на пускането в експлоатация на
асансьорите и платформите е съставен приемо-предавателен протокол от 13.12.2017
г. /л. 27/. И доколкото
ответникът е търговец, за него са приложими разпоредбите на ТЗ, приемо –
предавателния протокол, е подписан без възражения от представител на
получателя, за който са били предназначени, като по отношение на съответното
лице са записани три имена и е положен подпис, както и печат на ответното
дружество. Нормата на чл. 301 от ТЗ изисква незабавното противопоставяне на
търговеца за предприети от страна на друг от негово име действия, но в случая
не само, че веднага след узнаването за подписването на приемо-предавателния
протокол представителната власт не е оспорена, а дори напротив – самите
действия са надлежно потвърдени чрез включване на издадената впоследствие
фактура № **********/29.12.2017 г. на стойност 10557,50 лева в счетоводството
на дружеството и завеждането й като задължение към доставчици. В този смисъл
съдът намира възражението на ответника за прекратяване на Договор *** от 18.05.2017 г., чрез подписване на Споразумение от 29.11.2017
г. за неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника, че към
момента на уговорения в Споразумението падеж за плащане на последно дължимата
на ищеца сума в размер на 10557,50 лева, а именно 20.12.2017 г., не е бил
съставен документ, който да удостоверява самото задължение и размера му и в
този смисъл това обстоятелство се е явило като пречка за изпълнение на
задължението на ответника към ищеца. Ясно и конкретно в Споразумението от
29.11.2017 г. е посочен падеж на задължението – 20.12.2017 г., ответникът е
приел работата на ищеца /без забележки/ като е подписал приемо-предавателен
протокол от 13.12.2017 г., което съгласно постигнатите договорки е породило
задължението му за заплащане на процесната сума. Действително фактура №
********** е издадена на 29.12.2017 г., но това по никакъв начин не освобождава
ответника от задължението му да заплати уговорената между страните цена на предоставената
от ищеца услуга, като по делото не се събраха доказателства за плащане на
сумата от 10557,50 лева и след издаване на фактура № **********/29.12.2017 г. Освен
това този въпрос би бил релевантен за разглеждане, ако ищцовата страна
претендираше мораторно обезщетение по реда на чл. 86 ЗЗД, досежно началния
период на забавата, каквото в случая обаче, не се претендира и обсъждането му
се явява безпредметно.
Отделно от това, според заключението на вещото лице,
издадените във връзка с постигнатото между страните споразумение от 29.11.2017
г. фактури № **********/01.12.2017 г. и фактура № **********/29.12.2017 г. са
били надлежно осчетоводени и то в счетоводството на двете дружества, а
доколкото и двете страни са търговци, за ответника е приложима нормата на чл.
55 от ТЗ, предвиждаща, че редовно водените от него търговски книги и
записванията в тях могат да се приемат като доказателство за установяване на
сключени търговски сделки. Като допълнение, следва да се отбележи, че по повод
надлежното осчетоводяване на фактурите и включването им в дневника за покупки и
в справките декларации по ЗДДС, ответникът счетоводно е завел задълженията по тях
и ги е отнесъл като свой разход, за да ползва данъчни привилегии, макар и
реално да не е платил в пълен размер цената по услугата, което е индиция, че
той се е възползвал от сделката.
Вещото лице в експертизата установява размера на
вземанията на ищеца към ответника, който е записан в счетоводството и на двете
дружества като напълно съвпадащ. В този смисъл ответникът, чрез неоспорването
на документа в процеса, несъмнено е потвърдил наличието на салдо, с което е
признал съществуването на вземане на ищеца в търсения размер по фактурата.
В обобщение следва да се посочи, че действията на
ответника представляват извънсъдебно признание за наличието на задължение по
фактура № **********/29.12.2017 г., поради което страната дължи търсената по
фактурата сума за главница. В негова тежест е да докаже, че е изпълнил
задължението си като възложител и е заплатил процесната сума, но в тази насока
нито се представят надлежни писмени доказателства, нито пък това се установява
от експертизата, според която извършената счетоводна проверка на двете
дружества е констатирала липса дори на частично плащане по фактурата.
Задължението е изискуемо, като и до момента още липсва неговото изпълнение,
което възлиза в размер на търсената с исковата сума за главница от 10557,50 лева,
установена с експертизата на вещото лице, приета без оспорване от страните. Ето
защо съдът намира предявения иск за основателен и като такъв същия следва да
бъде уважен изцяло. Основателно е и искането
за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от постъпване на
исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски ще бъдат присъдени в полза на ищеца. Същият е претендирал такива,
като е представил списък на разноските и доказателства за сторени такива в общ
размер на сумата от 1643,36 лева, от която: 422,30 лева – държавна такса, 5
лева – държавна такса за издаване на Обезпечителна заповед, 200 лева – депозит
за вещо лице и 1016,06 лева – адвокатско възнаграждение.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„АЙ ХОТЕЛ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Санкт Петербург“ № 1, ет. 14, ап. 81,
представлявано от Х.Р.Г. ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОЛИФТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Ал. Стамболийски“ № 9, представлявано от *** Д.Р.П., СУМАТА от 10557,50 лева /десет хиляди петстотин
петдесет и седем лева и петдесет стотинки/ – главница, представляваща
неизплатен остатък от дължимата сума за извършени от ищеца работи по демонтаж,
проектиране, производство, доставка, монтаж и пускане в експлоатация на 2 броя
кухненски асансьори, 2 бр. товарни платформи и демонтаж на пътнически асансьор
по Договор ***/18.05.2017 г. и Споразумение от 29.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.04.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и СУМАТА от 1643,36 лева /хиляда шестстотин четиридесет и
три лева и тридесет и шест стотинки/ – разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчване на препис
от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/ Д. КАЦАРОВА
Вярно с оригинала!
ДГ