Р Е Ш Е Н И
Е
гр.ЛОВЕЧ, 22.03.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Иванка Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №1917 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази :
Иск с правно основание чл.74, ал.1
във връзка с чл.74, ал.3 от Кодекса на труда КТ/.
Настоящият
съдебен състав е сезиран с искова молба от Боян Асенов Боянов – Директор на ТП
на НОИ-гр.Ловеч, ЕИК : 1210825210115, с адрес : гр.Ловеч, бул.“България“№44
срещу И.П.Я. *** и „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище
и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.“Търговска“№45, в която на основание чл.74, ал.1
във връзка с чл.74, ал.3 от КТ
като контролен орган, моли съда да
обяви недействителност на трудов договор №КВР-2019-002/05.12.2019 год., сключен между
работодателя „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД, ЕИК : *********, представлявано
от И.П.Я., в качеството й на едноличен собственик на капитала на дружеството и И.П.Я.,
ЕГН-********** - работник.
Цитираният трудов договор е сключен на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.68, ал.4
от КТ, с дата на сключване 05.12.2019 год.
на длъжност „Режисьор на монтажа",
с уговорено месечно възнаграждение 1 300.00 лева при 4 часов работен ден.
От фактическа страна пояснява, че е установено следното : В ТП на НОИ-гр.Ловеч по реда и в сроковете, разписани в
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване (НПОПДОО) за И.П.Я. от осигурителя „Камършал Бей
Пръдакшън"ЕООД, ЕИК :
********* са представени документи за изплащане на парично обезщетение за
временна неработоспособност по болничен лист №Е20201346815, Е20201346816;
Е20201630492; Е20201630752; Е20202011646; Е20202011751. По визираните болнични
листи е изплатено парично обезщетение по декларираната от лицето банкова
сметка. *** контрола при отпускане и изплащане на паричните обезщетение и
помощи от ДОО към сектор КРДОО в ТП на НОИ-гр. Ловеч е отправен сигнал
вх.№Ц1043-10-578/17.07.2020 год.
с цел изясняване на съществени обстоятелства по отношение осигурителния статус
на лицето. На основание чл.108, ал.1 от КСО е инициирана и извършена проверка
по разходите на Държавното обществено осигуряване на „Камършал Бей
Пръдакшън"ЕООД-гр.Ловеч
от контролен орган при ТП на НОИ-гр.Ловеч.
Извършването на проверка по разходите на ДОО
по реда на чл.108 от КСО касае контрол по спазването от осигурителите на
нормативните актове по ДОО във връзка с дейността, възложена на НОИ,
включително коректността на подаваните от осигурителя данни в Регистъра на
осигурените лица, въз основа на които се отпускат и изчисляват паричните
обезщетения. В хода на проверката е установено, че И.П.Я. е едноличен
собственик и управител на „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД и като такава съгласно договор за
управление и контрол за нея са подавани данни на основание чл.5, ал.4, т.1 от КСО от осигурителя с вид осигурен (10 - управители и прокуристи
на търговски дружества...), считано от 12.10.2018 год. След справка (по ЕГН) в
регистъра на трудовите договори контролния орган е установил, че от осигурителя
„Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД
на 05.12.2019 год. е било подадено уведомление на основание Наредба №5 за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл.62 от КТ за сключен
трудов договор с И.П.Я. с дата на сключване - 05.12.2019 год. и посочена
длъжност „Режисьор на монтажа". За периода 06.12.2019 год. до предявяване
на настоящият иск за лицето са подавани данни в РОЛ и с вид осигурен
(01-работник и служител трета категория труд), тъй като трудовият договор не е
прекратен и към настоящия момент. Изхождайки от наличната информация и факта,
че лицето е осигурено на няколко основания (ДУК и трудов договор) се променя и
базата, от която следва да се изчисли размера на паричното обезщетение, като
осигурителният доход от трудовото правоотношение играе съществена роля в
определянето на същия този размер. При липса на трудово правоотношение, липсва
и основание за осигуряване, респективно не би следвало да се вземе предвид
осигурителен доход от трудовия договор при изчисляване на обезщетенията, като
обстоятелство сочи, че част от вече изплатените суми се явят неоснователно
получени.
Според контролния орган И.Я. не може да се самоназначи и роботи по трудов договор в „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД,
поради което данните подадени в РОЛ за същата с вид осигурен 01 (работник и
служител 3-та категория труд) за периода от 06.12.2019 год. до 30.06.2020 год.
са незаконосъобразни и следва да се заличат. Съгласно чл.74, ал.3 от КТ в
случаите когато контролен или друг компетентен орган сметне, че трудовият
договор е недействителен, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по
действителността на трудовия договор. При обявяване на недействителност на
трудовия договор от съда, контролните органи имат възможност за издаване на
законосъобразно предписание за извършване на корекции в данните за осигуряване.
Изложеното определя и обосновава правният интерес от предявяване на настоящия
иск.
Моли съда да обяви, на основание чл.74, ал.3
във връзка с чл.74, ал.1 от КТ, за недействителен трудов договор
№КВР-2019-002/05.12.2019 год., поради следното : Трудов договор №КВР-2019-002/05.12.2019
год. е сключен между работодателя „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД и Управителя на дружеството И.П.Я..
Пояснява, че КТ регулира трудовото
правоотношение, което възниква между работодателя и работника или служителя.
Предметът на това правоотношение е предоставянето на работна сила (чл.1, ал.2
от КТ). В тази връзка чл.61, ал.1 от КТ определя, че трудовият договор се
сключва между работника или служителя и работодателя, като определението за
работодател е разписано в § 1 от ДР на КТ. След сключване на трудов договор
възниква съвкупност от субективни права и задължения за всяка една от страните.
Съвместяването на правата и задълженията на работодателя и на работника или
служителя от едно и също лице е недопустимо, поради характерния предмет на
трудовото правоотношение. Трудовото правоотношение е двустранно правоотношение,
по което едно лице предоставя работната си сила на друго лице срещу
възнаграждение по нормативно определени правила. По своята същност то
дефинитивно изключва възможността работодател и работник да бъде едно и също
лице. В случай, че от двете страни на трудовия договор стои едно и също лице,
няма възможност за обективен контрол по изпълнение на трудовите задължения и
осъществяване на трудовите функции. Освен това липсва правен интерес едно и
също лице да следи себе си за спазване на трудовата дисциплина по КТ, тъй като,
в случай че установи нарушение, то следва да наложи само на себе си
дисциплинарно наказание, след което да има правната възможност да оспорва собствената
си заповед по съдебен ред.
Данните от справка актуалното състояние на
дружеството в Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията, сочат, че
управител на „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД-гр.Ловеч
е И.П.Я.. Съгласно учредителния акт на дружеството правомощията на управителя
са изброени в чл.12 и следващите, но в тях липсват вменени права на управителя
сам да сключва трудов договор със себе си.
Управителят на ЕООД договаря като
самостоятелен гражданскоправен субект, воден от
собствен интерес, формиращ и изразяващ своята собствена воля, а не волята на
друг правен субект и правните последици от договарянето възникват в неговата
правна сфера. В действителност волята, изразена от управителя в качеството му
на физическо лице се счита за воля на юридическото лице, но само в отношенията
между юридическото лице и трети лица, не и в отношенията със самия него, като
физическо лице, в който случай отношенията са между представляван и
представител (Решение №91 от 16.04.2018 год. на ВКС, IV г.о.; Решение №149 от
10.03.2020 год. на ВКС, II т.о.), поради което към тях се прилага разпоредбата
на чл.38, ал.1, предл.1 ЗЗД - представителят не може
да договаря от името на представлявания нито лично със себе си, нито с друго
лице, което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието
си за това. Счита, че трудовият договор противоречи на закона, тъй като
представителят не може да договоря лично със себе си, нито с друго лице, което
представлява, без съгласието на представлявания, а в случая липсва съгласие на
дружеството-работодател.
При сключването на трудов договор
№КВР-2019-002/05.12.2019 год. намира, че е нарушен и принципа на равнопоставеност между страните - работодателя и работника
и служителя. Характерно за трудовото правоотношение е, че едната страна -
работникът или служителят, се поставя в йерархическа подчиненост спрямо другата
страна - работодателя, при което между двете страни възникват отношения на
„власт и подчинение". Тази подчиненост е икономическа и юридическа и се изразява
в задължението на работника или служителя да изпълнява законните нареждания на
работодателя (чл.126, т.7 от КТ), включително установената от последния трудова
дисциплина и дадените указания за изпълнение на възложената работа. В случаите
когато работникът или служителят не направи това, законът предоставя възможност
на работодателя да упражни своята дисциплинарна власт, като му наложи съответно
дисциплинарно наказание. Именно тук според становището на Министерството на
труда и социалната политика и становището на ВАС, изразено в Решение №6843 от
08.05.2019 год., е основната пречка управителят да бъде едновременно и работник
или служител в дружеството, което представлява.
Действително в КТ няма разпоредба, която да
урежда конфликта на интереси и която изрично да забранява сключването на трудов
договор между управителя и ЕООД, което представлява. При допускане на подобна
хипотеза обаче, това би означавало управителят, в качеството си на законен
представител на дружеството да формира и изразява веднъж волята на последното
(в качеството му на работодател), като издаде съответни нареждания, и втори
път, да изпълни самостоятелно тези нареждания в качеството си на физическо лице
- работник или служител. Не е възможно едно лице с оглед на работодателската си
правоспособност да упражнява работодателска власт спрямо самото себе си, да
спазва установената от него трудова дисциплина и да работи под свое
ръководство, като само си дава указания и упражнява контрол над самото себе,
възлага и изпълнява работата, търси имуществена и дисциплинарна отговорност,
извършва оценка на труда и изпълнението си, разрешава ползване на отпуск,
прекратява трудовия договор, а още повече води съдебен спор при
незаконосъобразно уволнение, предвид обстоятелството, че в гражданския процес
винаги има поне две страни - ищец и ответник, а в случая той ще трябва да
съвмести тези две качества (арг. от чл.30, ал.1 от ГПК),
което е лишено от правна и житейска логика. Още повече, при прекратяването на
трудовото правоотношение и осъществяване на дисциплинарната и имуществената
отговорност, управителят следва да издаде заповед, която сам трябва да изпълни,
което се явява несъстоятелно.
Възможността на управител да сключи трудов
договор сам със себе с дружеството което представлява, повдига и редица въпроси,
свързани със защита правата на кредиторите на дружеството, на държавата,
обществото и т.н.
С оглед възмездния характер на трудовия
договор следва и въпросът доколко би било морално и в съответствие със закона управителят
сам да определя трудовото си възнаграждение за положения от него труд по
трудовото правоотношение. В случая е уговорено месечно трудово възнаграждение в
размер на 1 300 лв. при 4-часов работен ден. Цели ли се по този начин
заобикаляне разпоредбата на чл.137, ал.1, т.5 от ТЗ, изискваща общото събрание
да определя възнаграждението на управителя (по договора за управление), тъй
като със сключването на трудовия договор той ще си осигури допълнително
възнаграждение без съгласието на едноличния собственик на капитала. Същото има
важно практическо значение, тъй като може да бъде повдигнат при иск за вреди,
причинени от управителя на дружеството (чл.145 ТЗ), когато трудовият договор е
сключен с цел управителят да се облагодетелства за сметка на последното,
получавайки прекомерно висок размер или дори неследващо му се трудово
възнаграждение, тъй като например се установи, че не е изпълнявал работата, за
която се е уговорил (нещо, за което няма да има кой да го контролира).
Следва да се има предвид, че сключения трудов
договор може да цели и злоупотреба с права - както в случая с осигурителни
права, респ. увреждане на фондовете на държавното обществено осигуряване. От
изложеното е налице индиция за заобикаляне на закона,
с цел да бъдат придобити осигурителни права от И.П.Я., ЕГН-********** и да бъде
получено обезщетение от фондовете на държавното обществено осигуряване, поради
което счита, че така сключения трудов договор е недействителен.
Моли съда след като се убеди в
основателността на изложените от тях твърдения в обстоятелствената част на
исковата молба, да постанови решение, с което да обяви за недействителен трудов
договор №КВР-2019-002/05.12.2019 год. сключен между работодателя „Камършал Бей Пръдакшън"ЕООД,
ЕИК : *********, представлявано от И.П.Я., в качеството й на едноличен
собственик на капитала на дружеството и И.П.Я., ЕГН-********** - работник.
В законният срок по чл.131,
ал.1 от ГПК е представен отговор на искова молба вх.№260523/27.01.2021 год. от И.П.Я.
и „Камършал Бей Пръдакшън”ЕООД, чрез пълномощника им адв.Х.М.Г. ***, в който от
името на доверителите си счита предявения срещу тях иск за неоснователен и недоказан и като такъв моли съда
да го отхвърли. Намира за неоснователно ищцовото твърдение, че е невъзможно работодател и работник да
бъде едно и също лице, доколкото видно и от приложения към исковата молба
трудов договор, страни по него не са едно и също лице, а ответното дружество,
като работодател и ответницата като служител. Пояснява, че в действащото законодателство
няма правна норма, която да забранява на търговските дружества да назначават
лица, които са техни управители, по трудов договор за осъществяване на трудова
дейност, която е различна от дейността по управление. Намира за неоснователно и
твърдението на ищеца, че сключването на процесния трудов договор е недопустимо,
доколкото учредителният акт на ответното дружество не предвиждал подобна
възможност, тъй като приложеният към исковата молба учредителен акт е неотносим
към спора, доколкото той е приет едва на 25.06.2020 год., повече от половин
година след сключването на трудовия договор и е влязъл в сила с вписването му в
ТР на 01.07.2020 год. Действащият към датата на подписване на трудовия договор
учредителен акт е този към вписване 20181012152850, който прилагат за справка
по делото. Обстоятелството, че не е предвидено изрично управителят да сключва
трудови договори от името на дружеството със себе си, като служител, не
означава, че : 1/.това е забранено; 2/.едноличният собственик не може да даде
отделно съгласие/одобрение в тази връзка; 3/.в един учредителен акт е
необходимо да се изчерпят всички лица, с които управителят може или не може да
сключва трудови договори.
За изцяло неоснователно счита и твърдението на ищеца, че
съвмествяването на качествата служител и управител от едно и също ФЛ в
представляваното от него дружество би довело до недопустими последици,
включително от процесуална гледна точка, в случай, че дружеството предяви иск
за вреди срещу управителя, тъй като чл.137, ал.1, т.8 от ТЗ изрично предвижда
възможността за общото събрание /съответно едноличният собственик на капитала/
да взема решения за предявяване искове на дружеството срещу управителя и да
назначава представител за водене на процеси срещу него.
Категорично възразява и срещу
ищцовото твърдение, че осигурителният доход по процесният трудов договор не
следва да се взема предвид при изчисляване на обезщетенията, отпускани от ДОО,
както и че сключването на трудовия договор може да цели злоупотреба с осигурителни права и
увреждане на фондовете на ДОО чрез получаване на обезщетение от ответницата, тъй
като не ставало ясно от твърденията на ищеца как се увреждат фондовете на ДОО,
при положение, че чл.4, ал.1, т.1 от КСО предвижда задължително осигуряване на
работниците и служителите по трудово правоотношение, като няма спор, че
ответницата И.П.Я. е била служител в ответното дружество „Камършал Бей
Пръдакшън”ЕООД и е била осигурена на това основание. Освен това дължимите
осигурителни вноски във връзка с процесният трудов договор са били надлежно
внасяни - факт, който не се оспорва от ищеца. При това положение изтъква, че е изцяло несъстоятелен извода
на ищеца за намерение за увреждане, доколкото евентуалното изплащане на на
обезщетения в тази връзка би било единствено и само законосъобразна последица
от реализирането на съответния осигурителен социален риск. Не на последно място
излага, че законодателството в областта на социалното осигуряване не предвижда
забрана за осигуряване на повече от едно основание, а съдържа редица разпоредби
в обратния смисъл, като в потвърждение на тезата си цитира съдебни решения по
идентични казуси.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, се представлява от пълномощника си
юрисконсулт Кирилова, която от името на доверителя си поддържа исковата молба и
моли съда да я уважи въз основа на изложените в нея съображения, които са
подробно мотивирани. Претендира за заплащане и на сторените по делото разноски
– 100 лева възнаграждение за юрисконсулт. В дадения от съда срок представя
писмени бележки, в който излага подробни съображения защо претенцията е
основателна и доказана.
Ответницата И.П.Я., редовно призована, не се явява и не изразява
становище по казуса.
Ответникът „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД, редовно
призован, не изпраща представител в насроченото открито съдебно заседание.
Първоинстанционният
съд като прецени събраните в хода на
исковия процес писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна
връзка и обусловеност, както и доводите на представителите на страните, по вътрешно
убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, приема за установени следните факти :
На 05.12.2019 год. в гр.Ловеч е сключен
трудов договор №КВР-2019-002, на основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.68, ал.4 от КТ, между „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.“Търговска“№45,
представлявано от Управителя И.П.Я.,
наричано за краткост „Работодател“, от една страна, и от друга И.П.Я., ЕГН-**********,***,
наричана за краткост „Служител“, за следното : Работодателят възлага, а
служителят приема да изпълнява длъжността : „Режисьор на монтажа“, с код по
НКПД – 2019 год. – „26547010“, характер на работата подробно описана в
длъжностната характеристика, представляваща неразделна част от този договор, с
която служителят декларира, че се е запознал и се съгласява да изпълнява
задълженията, предвидени в нея. Длъжността е свързана с изпълнение на проект BG16RF0P002-2.024-681-СО1
„създаване на емоционално аудио-визуално съдържание, начин на ефективност в
рекламните кампании“, финансиран от Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ /чл.1, ал.1/. Според чл.2, ал.1 от договора за място на
изпълнение на работата на служителя е посочен гр.Ловеч, а от ал.2 на същия член е видно, че служителя е
приел да работи на непълно работно време от 4 часа дневно с 20 часа седмична
продължителност, от понеделник до петък, като на основание чл.139 от КТ,
работодателят или упълномощено от него лице може да определя работно време с
променливи граници. В чл.11, ал.1 страните са постигнали договореност, че
основното месечно трудово възнаграждение на служителя е в размер на 1 300
лева, платимо веднъж месечно, между 10 и 15 число, на следващия месец за
предходния, съгласно вътрешните правила на работодателя за работната заплата. От
чл.11, ал.2 на договора се установява, че към посоченото в чл.11, ал.1 основно
месечно трудово възнаграждение, работодателят заплаща на служителя и
допълнително месечно трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6% върху основното месечно трудово
възнаграждение за всяка година придобит трудов стаж и професионален опит,
относими към заематата длъжност и при условие, че настоящият трудов договор е
основен за служителя.
Изрично в чл.10 страните са се договорили, че за
неуредените в настоящия договор въпроси се прилагат разпоредбите на КТ,
нормативните актове по прилагането му, правилникът за вътрешния трудов ред на
работодателя, длъжностната характеристика на служителя, както и всички останали
относими актове на работодателя.
Според представената с исковата молба справка от
Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел отсносно
актуалното състояние на „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД, ЕИК : *********, към дата
09.11.2020 год., управител на дружеството е И.П.Я., която е вписана и като
едноличен собственик на капитала на дружеството, с номер на заявление
20181012152850. За седалище и адрес на управление на дружеството е посочен :
гр.Ловеч-5500, ул.“Търговска“№45, ет.3, офис 4, а за адрес за кореспонденция с
НАП на територията на страната : гр.София-1527, район „Оборище“, ул.“Панайот Волов“№29.
В чл.12, ал.1 от Учредителния /устройствен/ акт на
„Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД с дата 26.09.2018 год. е посочено, че дружеството
се управлява и представлява лично от едноличния собственик на капитала, или
чрез определен от него управител. Следващата ал.2 на чл.12 гласи, че
управителят организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и
решенията на едволичния собственик на капитала. Той има и правомощия подробно
описани в 7 точки, включващи изпълнение дейностите и функциите, възложени му от
едноличния собственик на капитала, да организира и следи за изпълнението на
неговите решения; да представлява дружеството пред трети лица и да сключва
сделки от името на дружеството; да упражнява правата и изпълнява задълженията
на управител на дружеството с ограничена отговорност съгласно ТЗ и другите
действащи нормативни актове.
Сключен е административен договор №BG16RFOP002-2.024 за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020, между
Министерство на икономиката, в чиято структура е ГД“Европейски фондове за
конкурентоспособност“, определена за управляващ орган на Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 и „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД, ЕИК
: *********, представляван от Иван П.Я., по силата на който ръководителят на
управляващият орган предоставя на бенефициента, безвъзмездна финансова помощ в
максимален размер по Проект №BG16RFOP002-2.024-0681
и наименование на проектното предложение „Създаване на емоционално
аудио-визуално съдържание, начин за ефективноств ркламните кампании“.
Представен като доказателство по делото е Протокол за
решения на едноличния собственик на капитала на „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД с
дата 15.01.2021 год., от който се разбира, че е взето решение за потвърждаване
на сключения между дружеството, представлявано от управителя Ивано п.
Димитрова, като работодател, от една страна и от друга страна – И.П. Димитрова,
като служител, трудов договор КВР-2019-002/05.12.2019 год. за длъжността
„режисьор на монтажа“, код по НКПД 2019-26547010, за изпъление на проект BG16RFOP002-2.024-681-С01 „Създаване на емоционално
аудио-визуално съдържание, начин за ефективност в рекламните кампании“,
финансиран по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020,
при условията, подробн оописани в сключения трудов договор. Потвърдени са
всички действия на управителя на дружеството И.П. Димитрова, извършени във
връзка и по повод сключването и изпълнението на трудовия договор и е овластен
управителя на дружеството И.П. Димитрова да представлява дружеството, в
качеството му на работодател, по всички и всякакви въпроси, които могат да
възникнат по повод или във връзка с трудовия договор по т.1 по-горе, с правото,
по нейна собствена преценка, да извършва всички и всякакви действия, които са
или могат да станат необходими във връзка с посочения трудов договор,
включително, но не само относно неговото изпълнение, неизпълнение и
прекратяване. Протоколът е подписан от И.П. Димитрова в качоството й на
едноличен собственик на капитала.
Съставен е Констативен протокол
№КВ-5-10-00789807/28.07.2020 год., с който гл.инспектор по осигуряването на НОИ
ТП-гр.Ловеч, във връзка с извършена проверка по разходите на държавното обществено
осигуряване на „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД, ЕИК : *********, с адрес :
гр.Ловеч, ул.“Търговска“№45, ет.3, офис 4, на основание чл.108, ал.1 от КСО и
резолюция от Пламен Петров за извършване на проверка в информационната система
на НОИ, във връзка с постъпил сигнал вх.№Ц1043-10-587 от 17.07.2020 год.
относно изясняване на факти и обстоятелства във връзка с осигурителния статус
на И. Янково по сигнал на сектор „КП“, е установено, че И.Я. еедноличен
собственик на „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД от 12.10.2018 год. и управител на
дружеството от 13.10.2017 год. От 01.07.2019 год. И.Я. е осигурена по ДУК в
дружеството. От регистър „Трудови договори“ е видно, че е подадено уведомление
по чл.62 от КТ за сключен трудов договор между „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД и И.Я.,
с дата на сключване 05.12.2019 год. В РОЛ са подадени данни за г-жа Я. като
осигурена по трудово прарвоотношение с дружеството от 06.12.2019 год. Въз
основа на гореописаното е посочено, че към 05.12.2019 год. И.Я. е едноличен
собственик на капитала и управител на дружеството и не следва да сключва трудов
договор сама със себе си, да се намира в служебна зависимост от себе си, да
извършва оценка на труда и изпълнението, да си налага дисциплинарни наказания и
други действия, произтичащи от трудовото правоотношение. С оглед гореизложеното
е посочено в констативния протокол, че И.Я. не може да се самоназначи да работи
по трудов договор в „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД, поради което данните подадени
в РОЛ за същата с вид осигурен „01“ /работник и служител 3-та категория/ за
периода 06.12.2019 год.-30.06.2020 год. са незаконосъобразни и следва да се
заличат.
В справка от персоналния регистър на НОИ за
осигурителните периоди от 01.01.2019 год. до 31.12.2020 год. при пенсиониране
на името на И. Димитрова, към 10.11.2020 год. се установява, че тя е вписана
като управител и работник и служител в „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД, 3
категория труд, с осигурителен доход с вноски, различни за заеманите длъжности
в дружеството.
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни
имена изх.№РОБ21-УГ51-137/08.01.2021 год. на Столична община е името на И.П.
Димитрова и имената И.п.Я., са имена на едно и също лице.
При наличието на тази фактическа обстановка съдът приема,
че е сезиран с иск за обявяване недействителността на трудово правоотношение,
който е допустим, като предявен от контролен орган, който съгласно чл.74, ал.3
от КТ, има право да претендира обявяване недействителността на процесния
договор. Разгледан по същество той е неоснователен и недоказан и като такъв
следва да бъде отхвърлен по следните съображения : Спори се в настоящият казус
относно валидността на трудов договор №КВР-2019-002/05.12.2019 год., сключен на
основание чл.68, ал.1, т.1 и чл.68, ал.4 от КТ, между „Камършал Бей
Пръдакшън“ЕООД, представлявано от И.П.Я., наричан работодател и И.П.Я., като
служител. Безпорно се установява от представените по делото доказателства, че И.П.Я.
е не само управител, но и едноличен собственик на капитала на дружеството,
видно от извлечението за актуално състояние на „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД от
ТРРЮЛНЦ. При това положение сключеният на 05.12.2019 год., на основание чл.68,
ал.1, т.1 и чл.68, ал.4 от КТ, между „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД,
представлявано от И.П.Я., наричан работодател и И.П.Я., като служител, според
настоящата съдебна инстанция, не е недействителен. Няма пречка едноличният
собственик на капитала на търговско дружество, който е и управител, да сключи
трудов договор със себе си, тъй като субектите са различни – от една страна
работодател е юридическото лице, а от друга е служителя – физическо лице. При това
положение хипотезата на чл.38 от ЗЗД е неприложима, тъй като собственик на капитала
на дружеството е лицето, което договаря със себе си и е абсурдно да се иска от
него само да дава изрично отделно съгласие, което в случая е несъмнено налице,
предвид конклудентните действия, изразяващи се в сключването на договора.
Допустимо е И.П.Я., като физическо лице да престира труд в полза на дружеството
и е без значение, че тя реално е негов собственик.
Съглано разясненията, дадени в т.2 на ТР №3/15.11.2013
год., ОСГТК, органният представител, чрез който юридическото лице влиза в
правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на
юридическото лице. Той прави не свое волеизявление, като отделен правен субект,
а волеизявление, принадлежащо на юридическото лице. Във външните действия
органният представител представлява юридическото лице, но волята, която
изразява, не е собствена на субект, различен от юридическото лице, а е волята
на самото юридическо лице. Външно изразената от органния представител воля
спрямо третите лица е функция, част от законовата компетентност на органите на
юридическото лице. Поради това в цитираното по-горе ТР е изведен изводът, че е
допустимо сключване на сделка от едно и също лице, като органен представител по
силата на закона на две търговски дружества и в този случай не се прилага забраната
на чл.38, ал.1 от ЗЗД. Това разрешение е приложимо и при сключване на трудов
договор между едноличното дружество и едноличния собственик, какъвто е
настоящият казус. Трудът се предоставя на различен правен субект, с който
възникват и отношенията на власт и подчинение, а именно – дружеството, тъй като
едноличното дружество с ограничена отговорност и собственикът на неговия
капитал са различни правни субекти в организационно и имуществено отношение.
Допълнителен аргумент в тази насока се извлича от текста на чл.147, ал.3 от ТЗ,
който изисква договорите между едноличния собственик на капитала и дружеството,
когато то се представлява от него, да бъдат сключени в писмена форма. В чл.141,
ал.7 от ТЗ пък изрично е установено, че отношенията между дружеството и управителя
се уреждат с договор за възлагане на управлението, като договорът се сключва в
писмена форма. В действащото законодателство не е налице правна уредба, която
изрично да регламентира вида на договора, по силата на който следва да се
уреждат отношенията между управителя и дружеството. Поради това обоснована е
тезата, че договорът с управителя на дружеството може да бъде както трудов,
така и граждански /мандатен/ договор за възлагане на управлението. От значение
е характерът на дейността, която изпълнява лицето, а не видът на договора, въз
основа на който е възникнало правоотношението. Подобно е разбирането и в
правната теория, която не изключва възможността правата и задълженията на
управителя да се конкретизират чрез сключване и на трудов договор /в този
смисъл е „Коментар на Търговския закон“, О.Г., книга втора, стр.525/. Различно
схващане е изразено в част от практиката на ВКС на РБ / Р №306-2012, Р
№204-2014, и двете на IV г.о./, според която
правоотношението, което се създава между управителя и управляваното от него
дружество,възниква от избора на управителя. Това правоотношение не е трудово, а
има мандатен характер и се регламентира от нормите на гражданското и
търговското право. От формална страна договорите между едноличния собственик и
дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма, съгласно
чл.147, ал.3 от ТЗ, както е и в настоящият казус. Тъй като основните правомощия
на управителя да управлява и представлява дружеството произтичат от закона и от
факта на избирането му, в договора за възлагане на управлението неговите права
само се конкретизират, като могат да се уговорят и размера на възнаграждението
му, определено от общото събрание, начина на плащането му, размера и начина на
ползването на отпуски, различни обезщетения и др., но без това да превръща
създаденото мандатно правоотношение в трудово, дори когато договорът е
озаглавен „трудов“. В последният случай, независимо от това как страните са
озаглавили договора и независимо дали той е сключен преди или след влизането в
сила на правната норма на чл.147 от ТЗ този договор, уреждащ отношенията между едноличния
собственик и дружеството, не е трудов договор, а е договор за поръчка /мандат/
и е действителен, а не е нищожен като сключен в противоречие с посочената правна
норма.
Следва да се подчертае също, че законодателството в
областта на социалното осигуряване не предвижда забрана за осигуряване на
повече от едно основание, а напротив разпоредбите му са в обратния смисъл. В
този смисъл съдът намира за неоснователни доводите на ищеца за недействителност
на трудовия договор, сключен между ответниците, поради невъзможност за
упражняване на работодателска власт от едно лице спрямо себе си. В случая
работодател, както се посочи по-горе е юридическото лице „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД,
а работник е ответника И.П.Я. и е ирелевантно, че последната е собственик на
капитала на дружеството и негов управител. В много случаи при процедурите за
възлагане на обществени поръчки от държавни и общински структури и в съответствие
с изискванията на специалните нормативни актове, се поставя изрично изискване
към участващите в процедурите търговски дружества да имат наети съответни
специалисти по трудово правоотношение и никъде в действащото законодателство не
съществува забрана да се сключва трудов договор като процесния по настоящото
дело. Сключеният между ответниците трудов договор, чиято недействителност се
иска да бъде обявена, съдът приема за действителен, тъй като по отношение на
него не се устяановява да противоречи на закона или да го заобикаля, както и не
се установи да е налице никое от субсидиарно приложимите основания по чл.26-33
от ЗЗД. В заключение следва да се отбележи, че със сключения между отвениците
трудов договор по никакъв начин не се засяга сигурността на системата на
държавното обществено осигуряване, в
който смисъл е и Решение №11790/03.11.2016 год. по адм.дело №13857/2015 год. на
ВАС, VI отделение, където се
посочва, че липсват нормативни пречки едноличният собственик на капитала на
едноличното дружество с ограничена отговорност, който е и управител, да сключи
трудов договор сам със себе си.
Предвид изложеното и с оглед разпределената
доказателствена тежест в процеса, при която ответниците при условията на пълно
и главно доказване доказаха с всички допустими по ГПК доказателствени средства, че трудов договор
№КВР-2019-002/05.12.2019 год. е действителен, като сключен съобразно изискванията на закона, съдът
намира, че конститувният иск, с който е сезиран от страна на ищеца Боян Асенов Боянов – Директор на ТП на НОИ-гр.Ловеч, ЕИК :
НОИ-гр.Ловеч, ЕИК : 1210825210115, с адрес : гр.Ловеч, бул.“България“№44 срещу
ответниците И.П.Я. *** и „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.“Търговска“№45, се явява неоснователен и недоказан следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото неоснователна се явява и
ищцовата претенция за заплащане на сторените по делото разноски, включващи
възнаграждение за юрисконсулт.
От страна на ответниците съдът не е сезиран с искане за
присъждане на съдебно-деловодни разноски, а и липсват представени доказателства
за реално направени такива, поради което и такива не следва им бъдат
присъждани.
Водим
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца Боян Асенов Боянов –
Директор на ТП на НОИ-гр.Ловеч, ЕИК : НОИ-гр.Ловеч, ЕИК : 1210825210115, с
адрес : гр.Ловеч, бул.“България“№44 срещу ответниците
И.П.Я., ЕГН-**********, с адрес *** и „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Ловеч, ул.“Търговска“№45, иск с правно основание чл.74, ал.1 във
връзка с чл.74, ал.3 от КТ, за обявяване за недействителен на трудов договор
№КВР-2019-002/05.12.2019 год., сключен между работодателя „Камършал
Бей Пръдакшън"ЕООД, ЕИК : *********,
представлявано от И.П.Я., в качеството й на едноличен собственик на капитала на
дружеството и И.П.Я., ЕГН-********** – работник, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца Боян Асенов Боянов – Директор на ТП на
НОИ-гр.Ловеч, ЕИК : НОИ-гр.Ловеч, ЕИК : 1210825210115, с адрес : гр.Ловеч,
бул.“България“№44 срещу ответниците И.П.Я., ЕГН-**********,
с адрес *** и „Камършал Бей Пръдакшън“ЕООД,
ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление : гр.Ловеч,
ул.“Търговска“№45, за заплащане на съдебно-деловодните разноски, направени в
настоящото исково производство, включваща възнаграждение за юрисконсулт, като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :