РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. Благоевград, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Христина Хр. Манева Янкова
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20201210101832 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от П. СЛ. В., с ЕГН
**********, с адрес гр. Б.... ж.к. „С... чрез адвокат Х.А. З. със съдебен адрес гр. С...., ул. „И...
срещу ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. С.... район В..... представлявано от А.П. Л.и Р.....
С исковата молба се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата
сумата от 4000, 00 лв. /четири хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинените й
неимуществени вреди при процесното ПТП, изразяващи се претърпени болки, страдания и
неудобства, заедно със законната лихва за забава, възлизаща на сумата от 507,78 лева,
считано от 17.06.2019 год. - датата на предявяване на писмената застрахователна претенция
до 15.08.2020 год. - дата на предявяване на исковата молба пред Районен съд - Б..... както и
всички разноски по делото, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 1. т. 2 от
ЗАдв.
Твърди се в исковата молба, че на 20.02.2019г. около 07, 50 ч. в гр. Б....на кръстовището,
образувано от ул. „Я.... лек автомобил марка „Ф....управляван от КР. ИВ. ГЛ., движейки се
по ул. „Б...“ към ул. „Я....отнема предимството на пресичащата от дясно на ляво на
пешеходна пътека П.В. и без да намалява скоростта я блъска. Поддържа се, че в следствие
на произшествието ищцата пада на пътното платно и наранява дясното коляно и дясната
китка. Сочи се, че произшествието е посетено от служители на „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Б., съставен е констативен протокол № ......, като на виновния водач КР. ИВ. ГЛ. е
съставен АУАН, серия Д, № .......
Твърди се още в исковата молба, че след настъпване на произшествието на ищцата е
оказана първа помощ от спрели след инцидента водачи и пешеходци, след което е
транспортирана от екип на ФСМП със силни болки, оток и охлузна рана в областта на дясно
коляно, дясна китка и дланта в спешно отделение на МБАЛ Благоевград. Сочи се, че след
извършени прегледи, консултации и рентгенографии е поставена диагноза:контузия на
дясното коляно, контузия на дясната китка и дланта, като е освободена от болничното
заведение с назначено активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване на
лечението в домашни условия при спазване на терапевтична схема. Поддържа се в исковата
молба, че по своя медико-биологичен характер, контузията в областта на коляното е
състояние изразяващо се с временно разстройство на здравето, причинило силни болки и
1
страдания, довело до продължително затруднение в движението на долен десен крайник
с период на възстановяване около един месец. Контузията на дясната китка и дланта е
състояние причинило силни болки и страдания, довело до продължително затруднение в
движението на горен десен крайник, с период на възстановяване около един месеца. Твърди
се, че особено силни са болките в първите седмици, ищцата трудно се обслужвала сама и
извършвала редица нормални ежедневни дейности. Болките в коляното и ръката са с голям
интензитет и П. СЛ. В. няма и миг покой, не може да спи нормално и изпитва
дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Поддържа се, че предвид възрастта на
ищцата, нанесените травми, както стреса и психическото въздействие от настъпилото
произшествие, ще окажат негативно влияние върху нормалния й начин на живот и
упражняване на любимите си занимания за дълъг период от време, като последствията
остават за цял живот. Настъпилото пътно произшествие е оказало силно въздействие и върху
психиката й, което е довело до остра стресова реакция, изразена с тревожност, интензивни
страхови изживявания, ярки спомени от инцидента, като към момента П. СЛ. В. изпитва
силен страх да напуска жилището си сама, неувереност при пресичане на улици и пътни
платна, което се отразява в нормалното общуване с нейните близки, приятели и всички
други хора.
Сочи се в исковата молба, че към момента предвидения в Кодекса на застраховането
застрахователен лимит е 10 420 000 лева за събитие, при което е причинена телесна вреда
или смърт, като повишаването му през последните години отговаря, както на повишаването
на Европейския индекс на потребителските цени. така и на изменението на икономическата
обстановка и стандарта на живот в нашата страна.
Твърди се, че лек автомобил марка „Ф....", с peг. № Е...... има валидна задължителна
застраховка „Г.......“ с период на действие oт ......и номер на полицата BG....” АД. Водачът му
КР. ИВ. ГЛ. попада в кръга от лица, чиято отговорност се покрива от горепосочената
застрахователна полица.
Твърди се, че е налице правен интерес за ищцата, в качеството й на увредено лице, от
предявяване на настоящата претенция за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания срещу застрахователя по застраховка „Г....” па
автомобилистите на виновния водач - ЗАД „ОЗК.....
Твърди се още в исковата молба, че ищцата е поискала по реда на Кодекса за
застраховането, ответникът да определи и изплати обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди с писмена застрахователна претенция с вх. №..... по описа на ЗАД
„ОЗК З...” АД. В срока за произнасяне, посочен в чл. 496, ал. 1 от КЗ, Застрахователното
дружество уведомява ищцата, че е определило размера на застрахователното обезщетение, а
именно сумата от 500 лева. Твърди се, че не е постигнато споразумение и че определения
размер на застрахователното обезщетение не е справедлив и не отговаря на претърпените от
ищцата болки, страдания и неудобства.
Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски по делото с изричен акт на
съда.
С разпореждане № ....след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.
129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на
основание чл.131 от ГПК, съдията докладчик е постановил препис от исковата молба и
доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок
следва да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК.
Съобщението изпратено до ответника е получено на 18.11.2020г.
Видно от данните по делото в указания едномесечен срок на 18.12.2020г. по делото е
постъпил писмен отговор от ответника. Със същия се оспорва предявения иск като
неоснователен. Претендират се сторените по делото разноски. С писмения отговор се
оспорва предявения иск като неоснователен.
Не се оспорват следните факти:
- че ЗАД „ОЗК З...“ АД е застраховател по задължителна застраховка “Гражданска
2
отговорност” за л.а. “Ф....“ с рег.№...
- настъпването на ПТП от 20.02.2019 г.;
- че на 17.06.2019 г. е получило доброволна претенция от страна на ищцата.
Оспорват се изрично следните твърдения в исковата молба:
- че вина за произшествието има водача на л.а. “Ф...“ с рег.№ ...
- описания в исковата молба механизъм на настъпване на процесното ПТП;
- че размерът на претендираните неимуществени вреди е в размер на 4000 лв.
Твърди се в писмения отговор, че исковете за неимуществени вреди са предявени в
завишен размер. Съгласно чл. 432 от КЗ, във връзка с чл. 477 от КЗ и във връзка с чл. 45 от
ЗЗД, за да възникне отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е необходимо да съществуват кумулативно следните
положителни предпоставки от фактическия състав на отговорността: валиден
застрахователен договор, застрахователно събитие, противоправно поведение, вреда,
причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина.
Поддържа се, че в конкретния случай не са налице всички елементи на фактическия
състав на отговорността на застрахователя, поради което не следва да се ангажира
отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищцата и предявения срещу ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД иск
следва да бъдат отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В писмения отговор се оспорва вината на водача на л.а. “Ф...за причиняване на
вредоносния резултат. По аргумента на разпоредбата на чл. 300 от ГПК не е налице влязла в
сила присъда, като не е изследван в цялост механизма на настъпване на ПТП. В резултат на
ПТП е издаден Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № ......като няма данни за
образувано наказателно производство. В тази връзка оспорва представения по делото
Констативен прокотол за ПТП с пострадали лица в частта относно „обстоятелства и причини
за ПТП“. Твърди се, че водачът на л.а. “Фиат Чинкуеченто“ с рег.№....се е движил с ниска
скорост, но поради ограничена видимост /паркирани автомобили/ не е възприел
своевременно внезапно навлязлото на пътното платно дете от дясно на ляво. Ищцата е
предприела пресичане на пътното платно, без да се огледа и да се съобрази с отстоянието и
скоростта на приближаващото МПС. Поддържа се още, че вина за настъпилото
произшествие има и ищцата, която е навлязла внезапно на пътното платно и се е ударила в
предна дясна част на л.а. “Ф.....
Сочи се, че приносът по чл. 51, ал. 2 ЗЗД е винаги личен и следва да се преценява с оглед
на конкретното лице. Съгласно съдебната практика обективното съпричиняване е
достатъчно за намаляване на обезщетението (в този смисъл е Определение №...от ... г. на
ВКС по гр. д. № .... III г. о., ГК, докладчик председателят Т....). Обезщетението за вреди от
непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване.
Оспорва се в писмения отговор, че в резултат на ПТП от 20.02.2019 г са настъпили
твърдените увреждания на ищцата. Оспорва се твърдението, че в резултат на пътно —
транспортното, произшествие, за ищцата са възникнали описаните в исковата молба като
вид и характер вреди, както и оспорва твърденията за тяхната продължителност.
Оспорва ищцата в следствие на ПТП да търпи болки и страдания, да не се чувства добре,
нито физически нито емоционално. Изживения уплах и стрес да са нарушили психо-
физиологичната й концентрация и да се повлияли на представянето и в училище, както и на
социалните й контакти.
Оспорва твърдението в исковата молба, че „..контузията на долен десен крайник, дясна
китка и длан са довели до продължително затруднение в движението с период на
възстановяване около един месец...“. Оспорва твърдението в исковата молба, че ищцата
„...трудно се обслужва сама и извършва редица нормални ежедневни дейности..., че не може
да спи нормално и изпитва дискомфорт във всяка една позиция на тялото...“.
3
Оспорва твърдението, че „предвид възрастта на ищцата, нанесените травми, както стреса
и психическото въздействие от настъпилото произшествие, ще окажат негативно влияние
върху нормалния й начин на живот и упражняване на любимите й занимания за дълъг
период от време, като последствията остават за цял живот...“.
Оспорва твърдението, че ищцата в резултат на процесното ПТП е получила „остра
стресова реакция, изразена в тревожност, интензивни страхови изживявания , ярки спомени
от инцидента...“. Сочи се, че за описаните в исковата молба промени в психо-
емоционалната сфера няма данни да са провеждани прегледи при специалист, за назначено
лечение и/или терапия. В случай,че субективните преживявания на ищцата в действителност
са довели до стресово разстройство, същото е следвало да бъде диагностицирано от
специалист.
Оспорва предявения иск за неимуществени вреди и по размер. Поддържа се, че
предявеният иск за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки,
страдания и неудобства, е изключително завишен по размер, с оглед степента и характера на
получените телесни увреждания. Исканото от ищцата обезщетение не съответства на
степента и характера на получените травми. Сочи се, че видно от представената медицинска
документация ищцата непосредствено след ПТП е транспортирана с линейка до ЦСМП
гр.Б.... Същата е била контактна, в съзнание, като лекарите са установили, че същата е
получила „леки охлузвания на дясното коляно, не кървящи с лек оток“. Няма данни за
фрактури и за предписано специално медикаментозно лечение. Не са представени
доказателства, че ищцата след 20.02.2019 г. е посещавала лекар с оглед физическите и
психическите си увреждания, както и че същата е отсъствала от училище.
Поддържа се и че предявения размер е прекомерен, предвид наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, настъпило като резултат от нарушение на
вменените му по смисъла на ЗДвП задължения. На основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, счита, че
размерът на обезщетението следва да бъде намален, съобразно приноса на пострадалата.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните
лихви по аргумент за неоснователност на главния иск.
Оспорва началната дата, от която се претендира законната лихва, а именно от датата на
настъпване на застрахователното събитие. Съгласно разпоредбите на КЗ, законната лихва се
дължи от изтичане на 3м. срок за произнасяне по доброволната претенция по чл.380 от КЗ.
С оглед гореизложеното, счита, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ЗАД .........като застраховател по застраховка „Г....”, поради което, се
поддържа, че предявения иск е неоснователен, необоснован и недоказан и се иска
отхвърлянето му изцяло.
Евентуално: В случай, че се намерят исковите претенции за основателни и доказани, се
иска да се присъдят обезщетения за неимуществени вреди след преценка на всички
обстоятелства, имащи отношение към справедливия размер на обезвредата, както и с оглед
наличието на значителен принос от страна на ищцата.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител-адв. Х.З., който поддържа предявените искове,
ангажират се гласни и писмени доказателства и съдебни експертизи. По същество изразява
становище за основателност и доказаност на предявените искове, като се иска уважаването
им в пълен размер, претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, приложен е списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано се представлява от процесуални представители-
юрисконсулт Христова и юрисконсулт Т.., поддържа се подадения писмен отговор със
сторените оспорвания, ангажират се писмени и гласни доказателства, по същество се
изразява становище, че размерът на претендираното обезщетение с исковата молба е
завишен и същият следва да бъде определен съобразно доказаните увреждания на ищцата.
Поддържа се наличие на съпричиняване, както и се оспорва началния момент на
4
претендираната лихва за забава. Претендират се сторените по делото разноски, ведно със
списък по чл. 80 от ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 141 от 20.02.2019 г. се установява,
че на 20.02.2019г. около 07, 50 ч. в гр. Б.... на кръстовището, образувано от ул. „Я...“ и ул.
„Б..., е настъпило ПТП с участници ППС- лек автомобил марка „Ф...“, с рег. № Е .... КХ,
собственост на П.. К. Г. и управляван от КР. ИВ. ГЛ.. В протокола като пострадало лице е
посочено П. СЛ. В., с ЕГН **********, охлузвания. В протокола са описани обстоятелства
и причини за ПТП- че посочения автомобил, движейки се по ул. „Б..“ към ул. „Я..“ срещу №
.., на сигнализирана пешеходна пътека с пътна маркировка м 8.1 не намалява скоростта и не
спира, за да пропусне пресичащите пешеходци от дясно на ляво, в резултат на което блъска
и пада на земята пешеходеца П.В. и реализира ПТП.
На водача на лек автомобил „Ф...., с рег. № ... КР. ИВ. ГЛ. е съставен акт за установяване
на административно нарушение, серия Д, № ..... приет по делото /л. 88/, връчен на
нарушителя, като липсват отразени възражения. Въз основа на издадения акт е издадено
Наказателно постановление № ....на ОД на МВР Б.... сектор П...видно от което на КР. ИВ.
ГЛ. за административно нарушение на чл. 119, ал. 2 от ЗДвП – за това, че на .... в гр. Б... и по
ул. „Б...“ в посока към ул. „Я...“, управлява поверения му лек автомобил марка „Ф......“, с рег.
№...собственост на П.. К. Г. и на кръстовището, образувано от ул. „Я..“ срещу дом № ..на
сигнализирана пешеходна пътека с пътна маркировка м 8.1 не намалява скоростта и не
спира, за да пропусне пресичащите пешеходци от дясно на ляво, в резултат на което с
предна дясна част, блъскайки пешеходката П. СЛ. В. пада на земята и реализира ПТП, на
основание чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 ЗДвП му е наложено административно
наказание глоба в размер на 200, 00 лв. Наказателното постановление е влязло в сила на
30.04.2019г., видно от отбелязването върху него.
От Книга за повикванията и посещения на екипите на адрес на ФСМП – Б...., фиш за
спешна медицинска помощ №.... и лист за преглед на пациент в СПО № ...се установява че
ищцата е транспортирана от екип на ФСМП, като в книгата е отразена контузия на
подбедрица и повърхностни травми на китка и длан, във фиша е посочено, контузия само на
долен крайник, според листа за преглед на .... й е извършен преглед в 08, 09 ч. с час на
напускане 09.00 ч., като е отразено оплакване от болка в дясното коляно и дясна китка.
Обективно състояние- леки охлузвания на дясно коляно, некървящи, лек оток на дясното
коляно.
Видно от справка за сключена застраховка, МПС с ДКН Е 4896 КХ към дата 20.02.2019 г.
е със сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД със
застрахователна полица № BG/23/119000274583, посоченото обстоятелство е прието и за
ненуждаещо се от доказване, предвид признаването му от страна на ответника.
Прието е за ненуждаещо се от доказване, като се установява и от писмо изх. № .....че
ищцата е отправила искане до ответното дружество с вх. № ......за изплащане на
застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото ПТП.
Видно от писмо изх. № ..... до адвокат Ч... Н... в качеството му на пълномощник на
ищцата, ответното дружество е поискало предоставяне на допълнителни документи по
заведената щета № ...., а именно да се представи банкова сметка на пострадалия или
адвокатско пълномощно съгласно чл. 338 от КЗ. Ответното дружество с писмо от .... е
изискало от ОД на МВР копие от съставения АУАН и НП.
ЗАД „.....О. е отправило с писмо изх. №.... предложение за сключване на споразумение до
ищцата чрез пълномощник /л. 25 от делото/, в което е посочено, че е определено
обезщетение за претърпените в следствие на процесното ПТП неимуществени вреди в
размер на 500, 00 лв. и същото при сключване на извънсъдебно споразумение ще бъде
изплатено, по посочената банкова сметка. Няма данни да е сключено споразумение, нито
обезщетението да е преведено по сметка на ищцата.
5
Видно от служебна бележка изх. №... издадена от СУ „И.... В..“ ищцата е завършила
основно образование в училището през учебната ...
От уведомително писмо изх. № .....от СУ „И... В...“ се установява, че П. СЛ. В. се е
обучавала в училището и е завършила основно образование /7 клас/ през учебната....дневна
форма на обучение, издадено е надлежно свидетелство за основно образование, приложено
към писмото, , като за периода от ....няма отразени отсъствия в дневника на класа.
По делото са ангажирани гласни доказателства.
В показанията свидетелката С... Г.. майка на ищцата сочи, че на 20.02.2019 година в 07.50
ч. дъщеря й П..... отишла на училище, като не била сама, а с малката й сестра на 10 г. към
този момент и нейна съученичка. За произшествието разбрала, когато тъкмо била
пристигнала на работа, във фирма „В...., и в 08.00 ч. й се обадили от С... като са съобщили,
че децата са били бутнати. Свидетелката сочи, че отишла в . .....където й обяснили за ПТП-
то, че голямата й дъщеря е бутнала малката и нейната съученичка и тя е поела целия удар.
Вече са навлезли в пешеходна пътека и там са ги бутнали. Случило се е в кв. „С....“, в г.... .
пътят за ....там има пешеходна пътека. След настъпилото произшествие шофьорът, който е
блъснал дъщеря й, не е оказал помощ, а бил готов да избяга от произшествието, обаче хората
са го спрели и са извикали линейка и полиция. Заявява, че след като стигнала в болничното
заведение й казали, че детето има наранявания на гърба, на китката и на коляното. Казали й,
че дъщеря й трябва да остане на лечение, до 10.00 часа стояли в Спешно отделение, после
казали да си отидат в къщи и да лежи. Свидетелката заявява, че след инцидента три дни
ищцата не ходила на училище, във времето от три седмици била травмирана, изпитвала
страх при пресичане на пътни ленти, не искала да излиза, не искала да пресича. Сочи, че в
С...р като я прегледали й промили раните и казали само да лежи, защото при самия удар се
отключил стрес и тя на гърба имала травма и затова седяли до 10.00 ч. - 10.30 часа. След
това три дни не била на училище, след това тръгнала на училище със страх. Споделя, че
когато си била в къщи през тези три дни дъщеря й имала главоболие, не можела да се
изправи, през повечето време лежала.
Свидетелят Г. АС. Т., сочи в показанията си, че бил очевидец на 20.02.2019г. на ПТП,
настъпило в гр.Б.... на кръстовището на ул. „Б...“ и на ул.“Я....“, като случая бил сутринта.
Заявява, че колата била жълта на цвят, малка... кола “м., три дечица пресичали през
пешеходната пътека, от които колата блъснала две от тях. Човекът спрял, била извикана
„Б....“, като децата били много уплашени. Свидетелят заявява, че бил на тротоара, откъм
жилищната сграда, отзад на пешеходната пътека и видял, че децата пресичали на пешеходна
пътека. Колата не се движела много бързо, но просто не реагирал по никакъв начин. Може
би не ги е видял децата, ударил ги и спрял. Според свидетеля в този момент нямало
паркирали или спрели автомобили непосредствено преди пешеходната пътека, децата не
пресичали ул. „Я..........., а другата улица и я пресичали от срещуположната страна в посока
.“. Децата си тръгн........али нормално да пресичат. В последствие като видяли колата се
затичали, а иначе до тогава се движели нормално. Като видяли колата едно друго се хванали
за ръцете, за да избягат напред и да не ги блъсне колата. Пешеходците били на средата на
платното и с предната част на колата били ударени, като удара настъпил на средата на
пешеходната пътека и на пътното платно. Споделя, че при удара пешеходката паднала на
пътното платно, пред автомобила. Заявява, че децата били уплашени и трите, имало и други
хора очевидци, купили едно шише вода, дали на детето да пие вода и го плискали с вода,
външно нищо му нямало на детето, останалите две деца били уплашени. Заявява, че преди
идването на „Бърза“ помощ и органите на МВР автомобила не е местен, бил на място,
шофьора бил доста уплашен и не го е пипал и не го е местил.
Свидетелката В.Ф., училищен психолог в Средно училище „И.......“, сочи в показанията
си, че като психолог се занимава с консултиране на деца, които имат проблеми, с работа с
деца със специални образователни потребности, деца в риск, с хронични заболявания.
Познава ученичката П. СЛ. В. и знае къде е претърпяла инцидент. Разбрала за инцидента,
защото й се обадила счетоводителката от училището, че една ученичка е блъсната и
директорът е помолил да осъществи консултация с нея. Свидетелката сочи, че не помни
6
дали на следващия ден, защото ученичката на същия ден била по лекари, дошла в кабинета,
поговорили, като на следващия ден била на училище. Споделя, че били три момичета, П....
сестра й и още една нейна съученичка. Сочи, че като психолог е говорила и с трите по
отделно, сестрата била доста притеснена, тогава била първи клас, поговорила си с Параскева
с идеята, ако има някакви психически травми или стресови изживявания, кризисна
интервенция в рамките на 24 часа след инцидента е направила. Според свидетелката по-
скоро сестра й била по-притеснена, отколкото Параскева. Физически не видяла да има
увреждания. На следващия ден след тази среща, казала на детето, когато има нужда да
отиде, по всяко време, но така и не отишла повече. Не е получавала сигнали от родител,
директор, класен ръководител, че са забелязали в течение на времето някаква промяна в
психологически аспект.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като ги приема за достоверни, с изключение
на показанията на свидетелката Светла Гълъбова-майка на ищцата в частта, в която заявява,
че детето е имало наранявания на гърба, че са стояли в СП до 10.00 часа, че ищцата след
инцидента три дни не ходила на училище. В тази им част съдът прецени показанията на
свидетелката с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172 ГПК, и ги
намира за противоречащи на писмените доказателства по делото-медицинска документация
и писмо от СУ „И..... както и на показанията на свидетелката В.Ф..
За установяване на причинените на ищцата травматични увреждания, техния интензитет
и продължителност на лечение по делото е допусната съдебно-медицинска, изпълнена от
вещото лице А.С., което е прието по делото, като неоспорено от страните. Според вещото
лице от проведения преглед на.... наличната медицинска документация може да се направи
заключението, че при процесното ПТП на ....П. СЛ. В. е получила контузии в областта на
дясната колянна става и на десния горен крайник - китка, длан и раменна става. Контузията
на коляното се е демонстрирала с лек оток, некървящи охлузвания и болки, а контузията в
областта на десния горен крайник се е демонстрирала с лек оток, болки и затруднени
движения. Вещото лице е заключило, че оздравителният период при контузии е различен и
зависи от степента на травмиране на меките тъкани. При П...... В. са били налице
лекостепенни увреждания, което е видно от факта, че е тръгнала на училище 3 дни след
инцидента и не е освобождавана от часовете по физкултура и спорт. Поради това,
оздравителният период е в рамките на две-три седмици. Провеждала е консервативно
лечение - покой, приемала е обезболяващи - паратрамол и темпалгин (по данни на майката).
Дал е заключение, че получените травми са в резултат от удар от или върху твърд тъп
предмет. Травмата в областта на коляното може да бъде получена при директен удар от
бронята на автомобила, а травмите в областта на десния горен крайник - китка, длан и
раменна става, са резултат от последващото падане и подпиране на крайника. Така че,
категорично, има причинно-следствена връзка между настъпилото произшествие и
нанесените травми и наранявания. Съдът кредитира заключението на вещото лице С., с
изключение на частта, в която е приел, че е налице контузия на десния горен крайник -
раменна става. Тази част не се подкрепя от нито едно от събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-следствена връзка
между произшествието и настъпилите неимуществени вреди по делото е назначена съдебно-
автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице В.Н.. Според заключението вещото
лице след изготвеният анализ на данни на писмените и гласни доказателства по делото и
получените крайни резултати от извършените от него изчисления, е посочило следният
механизъм за възникване и протичане на ПТП: На 23.07.2019 година около 7, 50 часа по
улица „Б...“ град Б.... водачът К.Г. е управлявал л.а.Ф......с рег.№...в посоката към
кръстовището с улица “Я...“. В същото време пешеходката П....В. се е движила със спокойно
ходене по тротоара от страната на „Е...“ с две други деца в посоката към пешеходната
пътека тип ...“З.. намираща се на улица „Б...“ преди улица „Я....“. Към този момент л.а..... се е
намирал на около 37,70 метра преди мястото на удара, а скоростта, с която водачът е
управлявал л.а.... е достигнала 44,5 км/ч. В момента когато пешеходката В. с другите й
7
спътници достигат до ограничителният бордюр към тротоара, като са предприели пресичане
по пешеходната пътека със спокойно тичане. Към този момент л.а... вече се е намирал на
25,50 метра по дължина спрямо траекторията за пресичане на пешеходците, които са се
движели със скорост от около 9,0 км/ч. Виждайки навлизането на пешеходците и
предприетото пресичане по лентите от улицата пред автомобила водачът е реагирал, като
предприел действия за ефективно спиране, последвано от отклоняване на лекия автомобил в
посока наляво. Преди отклоняването наляво спирачната уредба на автомобила се е
задействала и е започнал да намалява скоростта, с която се е движил. След изминаване на
разстоянието от около 10,93 метра, лекия автомобил е достистигнал до тректорията за
пресичане на пешеходката в мястото на удара и със скорост от 8, 9 км/ч /според поправката
от вещото лице в съдебно заседание/ и с лявата половина на предната броня я удря. При този
първоначален контакт, предната броня на автомобила е притиснала десният крак в областта
на коляното. Вследствие от този натиск в крака, постъпателното спиране на автомобила и
относителното попътно е довело до загуба на странична устойчивост в тялото на
пешеходката и политане почти странично пред него. Натиска на бронята в областта на
коляното е довело до травмиране на тъканите и до отока описан в медицинската експертиза.
Вследствие от загубата на устойчивост и породената инерционна сила от удара на
автомобила, е довело до падането на пешеходката В. върху настилката пред автомобила,
като инстиктивно се подпира върху отворената длан на дясната ръка. Подпирането на ръката
и довело до травма в китката на ръката и охлузването на дланта. След незначително, кратко
плъзгане на тялото по настилката в обхвата на пешеходната пътека тип „З..., тялото но
пешеходката се е установило неподвижно с глава насочена към центъра на град Благоевград
и улица „Я...“, а лекия автомобил е спрял неподвижно в същото място. Вещото лице за
нагледност в динамика на протичане към експретизата е изготвен чертеж и пояснение
легенда за отделните значения и положения на участниците в ПТП. Посочена е геометрията,
маркировката и елементите на улицата „Битоля“ с прилежащите тротоари и знаци. Според
заключението на вещото лице Н. причините за настъпването на ПТП са закъснение в
действията на водача Г. от около 0,97 секунди при предприемане на ефективно спиране. От
техническа гледна точка е било възможно само и намаляване на скоростта, с която е
управлявал за достигане на безопасна дистанция на автомобила спрямо пешеходците, с
което им предоставя възможност безопасно да преминат по означената пешеходна пътека с
маркировка тип ...“. Възможностите на участниците да предотвратят настъпването на ПТП :
За водача Г. при управлението на лекия автомобил със скорост от 44,5 км/ч от разстоянието
за виждане е съществувала техническа възможност за спиране преди мястото на удар, чрез
своевременното задействане на спирачната уредба с максимално спирачно закъснение.
Видно от заключението вещото лице е обосновало и достигнало до извод, че мястото на
удара спрямо пешеходната пътека и лентите за движение по улица „Битоля“ е била с
координати както следва:
На около 1,40±0,05метра по дължина на улица “Б..“ след началото на пешеходната пътека
маркировка тип ...“, гледно в посоката към улица „ Я...
На около 5,30±0, 05 метра по широчина на улица „Б...“ гледано в посоката към улица „ Я...
Ударът на пешеходката от лекия автомобил е настъпил средно на около 0, 30± 0,05 метра
по перпендикуляр надясно спрямо мисленото продължение от близкия ръб на средната
разделителна линия (маркировка тип „М1“) между лентите по улица „Битоля“ в мисленото
продължение на лентата за движение на автомобила. Според вещото лице относно
траекторията на движение на детето и на какво разстояние от мястото на удара се е намирал
автомобила, когато детето е навлязло на пътното платно-по данни от свидетел, пешеходата
се е движила по права линия на около 1,40 метра наляво спрямо началото на пешеходната
пътека, гледно от посоката на движение на лекия автомобил. Разстоянието до удара на
автомобила съобразно скоростта му и реакцията на водача е било с дължина кръгло P у-ф ~
25,50 метра. Вещото лице е дало заключение, че технически неправилно действие е
закъснението на водача на автомобила да предприеме действие за намалявате на скоростта
чрез ефективно спиране, при наличие на възможност за това. Технически правилно действие
8
от страна на водача е било предприетото спиране преди мястото на удара. Техническите
причини за настъпването на ПТП са
- Управление от водача на лекия автомобил със скорост от 44,5 км/ч при
приближаване към пешеходна пътека при наличие на пешеходци в близост и приближаване
към „....“ кръстовище с намалена видимост към двете посоки на улица“Я....“ ;
- Закъснение в действията на водача от около 0,97 секунди при предприемане на
действия за ефективното спиране на МПС ;
Видно от заключението дължината на пълният спирачен път или „О....“ за водача на л.а.
Ф..... с № ..... при управление със скорост от 44,5 км/ч, за конкретните пътни условия има
дължина кръгло 26,20 метра. Максималната безопасната скорост, при която водачът на
лекия автомобил от разстоянието до удара е разполагал с техническа възможност да спре
преди мястото на удара е кръгло 42,4 км/ч (11,78 м/с ). Вещото лице в експертното си
заключение подробно е обосновал изводите си, което е сторил и в съдебно заседание. Съдът
кредитира заключението на вещото лице Н., като намира същото за обективно, подробно,
мотивирано, подкрепено от доказателствата по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 52 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 КЗ, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
Застрахователят по договора за застраховка „Гражданска отговорност“ се задължава да
покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие.
В чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 496 КЗ във вр. чл. 380 КЗ, като допълнителна, специална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу застрахователя на
гражданската отговорност на виновния водач на МПС се предвижда изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 КЗ за
доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя. Следователно,
за да са допустими и да се приемат за разглеждане претенциите по чл. 432 КЗ, е необходимо
ищецът да удостовери, че е сезирал застрахователя с искане за застрахователно обезщетение
по реда и че е изтекъл срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496 КЗ. (Определение № 165 от
24.03.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 306/2017 г., II т. о., ТК). В случая тези предпоставки се
установяват и до предявяването на иска са изминали три месеца, което прави предявената
претенция допустима на специалното основание, въведено с КЗ.
Предвид горното, за успешното провеждане на иска срещу застрахователя, в тежест на
ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка „Г....... между увредилото го лице и ответника; настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования;
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на
претърпените вреди.
В случая ищцата претендира неимуществени вреди, претърпени в резултат на
настъпилото ПТП на 20.02.2019 г.
Не се спори, че за автомобила, с който е причинено ПТП, е налице валидно сключена и
действаща към датата на произшествието застраховка Гражданска отговорност с ответното
дружество и относно действителното настъпване на ПТП.
При наличие на договор за застраховка ГО (чл. 344 КЗ), покрит период на застраховане
към датата на ПТП (чл. 351 КЗ) и при спазване на изискването на чл. 380 КЗ за уведомяване,
съдът следва да прецени наличието на общите предпоставки по чл. 45 ЗЗД за деликтната
отговорност на застрахованото лице.
9
Според настоящия съдия докладчик по делото се установи наличието на всички елементи
от сложния фактически състав на непозволеното увреждане, а именно: извършено виновно
от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена
връзка вреди за пострадалия.
Пред настоящия съдебен състав, по реда на чл.154 от ГПК и в условията на пълно главно
доказване, ищцата, чиято беше доказателствената тежест установи с годни доказателства
механизма на настъпване на ПТП-то, вината на водача и последиците от същото –
претърпените болки и страдания, които са в пряка - причинно следствена връзка с пътно
транспортното произшествие, причинено от застрахованото при ответника лице.
От констативния протокол, съставеният АУАН и издаденото Наказателно постановление,
по делото безспорно се установи настъпването на пътнотранспортно произшествие на....,
около ...а в гр. Б...и по ул. „Б..“ в посока към ул. „Я.“,.. на кръстовището, образувано от ул.
„Я..“ срещу дом № ..на сигнализирана пешеходна пътека с пътна маркировка м 8.1,
причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Ф....“, с рег. № .... КР. ИВ. ГЛ., който
е нарушил правилата за движение по пътищата - не намалява скоростта и не спира, за да
пропусне пресичащите пешеходци от дясно на ляво, в резултат на което с предна дясна част,
блъскайки пешеходката П. СЛ. В. пада на земята и реализира ПТП, като е причинил на
ищцата неимуществени вреди. От посочените писмени доказателства, както и от приетото
заключение на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза Н. се установява и
посочения механизъм на ПТП. Протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ
документ. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на
протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е
спазено. Протоколът е съставен от полицейски служител след посещение на мястото на
инцидента, т. е. служителят лично е установил фактите на база извършен оглед и
професионална преценка на ситуацията. Като такъв той се ползва не само с обвързваща
формална доказателствена сила относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал.
1 от ГПК и със задължителна материална доказателствена сила, като съставлява
доказателство за факта на направените пред съставителя изявления и за извършените от него
и пред него действия /извод, относим към протоколи за ПТП, съставени от органите на
полицията при задължително посещение на мястото на ПТП, очертани в чл. 125 от ЗДвП – т.
нар. "констативен протокол за ПТП" и "протокол за ПТП при материални щети" – чл. 6 и чл.
7 от Наредба № I-167 от 24.10.2012 г. за условията и реда на взаимодействие между
контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен
надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС/. В тази хипотеза
съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за
определяне на механизма на ПТП, като местоположение на МПС, участниците в ПТП,
характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировка на мястото на
произшествието и др. И в този случай обаче, протоколът за ПТП не обхваща направените от
длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличието или липсата
на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това
излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на
протокола факт. В обобщение следва да се посочи, че протоколът за ПТП, съставен при
посещение на място от органите на МВР, е официален свидетелстващ документ и като такъв
се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП.
Когато фактът, съставлява изявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът пострадал по прекия иск
носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и
други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за
механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специалния знания, които
съдът не притежава. В случая представеният констативен протокол за ПТП е съставен от
длъжностно лице, след посещение на място и съдържа преки възприятия на длъжностното
лице, в т. ч. мястото и времето на ПТП, местоположението на двата автомобила след
10
катастрофата и видимите щети по тях. В случая не е оспорена автентичността на протокола
за ПТП или удостоверителната компетентност на неговия съставител или реда, по който е
съставен протокола. Ответникът е оспорил единствено описания в протокола механизъм на
ПТП.
Настоящият съдебен състав приема, че верността на констатациите в протокола за ПТП е
потвърдена от събраните писмени доказателства АУАН и НП, както и от заключението на
вещото лице по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза, в която е установен
механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-следствена връзка между
произшествието и настъпилите щети. Съдът кредитира заключението на вещото лице Н.,
като го намира за пълно и обосновано. В тази връзка не споделя възраженията на
процесуалния представител на ответника. Според съда водачът на лекия автомобил Г. е
нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 119, ал. 1 от ЗДвП.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните доказателства, съдът
приема за установен механизма на процесното ПТП и причинно-следствената връзка между
настъпилото ПТП и вредоносните последици.
От протокола за ПТП, съставеният АУАН и издаденото Наказателно постановление с
обвързваща съда доказателствена сила се установява и виновното и противоправно деяние
на водача. Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината, съгласно чл.
45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответника бе да проведе обратно доказване,
като ангажира съответни доказателства за липсата й. Такива не са представени по делото.
Неоснователно е възражението на ответника, че водачът на лекия автомобил поради
ограничена видимост /паркирани автомобили/ не е възприел своевременно, макар да се е
движил с ниска скорост, внезапно навлязлото на пътното платно дете, като ищцата била
предприела пресичане на пътното платно без да се огледа и да се съобрази с отстоянието и
скоростта на приближаващото МПС. По делото не се ангажираха каквито и да било
доказателства за тези твърдения, напротив според показанията на свидетеля Г.Т., очевидец
на ПТП, в този момент нямало паркирали или спрели автомобили непосредствено преди
пешеходната пътека, децата си тръгнали нормално да пресичат. В последствие като видяли
колата се затичали, а иначе до тогава се движели нормално.
Относно стореното от ответника възражение, че вина за настъпилото ПТП има и ищцата,
която навлязла внезапно на пътното платно. Съдът е задължен да изследва и да се произнесе
по стореното възражение за съпричиняване с правно основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
Установи се по делото, че ищцата е пресичала на пешеходна пътека, спокойно е вървяла
по тротоара, не е навлязла внезапно на пътното платно, като от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза се установява, че мястото на удара е на около 1,40±0,05метра
по дължина на улица “Б...“ след началото на пешеходната пътека маркировка тип ...., гледно
в посоката към улица „ Я...“, на около 5,30±0, 05 метра по широчина на улица „Б...“ гледано
в посоката към улица „ Я..., ударът на пешеходката от лекия автомобил е настъпил средно на
около 0, 30± 0,05 метра по перпендикуляр надясно спрямо мисленото продължение от
близкия ръб на средната разделителна линия (маркировка тип „М1“) между лентите по
улица „Б...“ в мисленото продължение на лентата за движение на автомобила.
С оглед на горното и предвид дадените разяснения в Тълкувателно решение № 2/22
декември 2016 година, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2016 година,
докладвано от съдия С.. И. пешеходката е била с предимство при движението си и в този
участък на пешеходната пътека, с което предимство водачът, застрахован при ответника е
следвало да се съобрази и е следвало да се съобрази с пътната обстановка, което не е сторено
и с поведението си е причинил настъпването на процесното ПТП. Пешеходката-ищцата П.В.
се е движела на пешеходна пътека при спазване на императива на чл.113 и чл.114 от Закона
за движението по пътищата. Така ищцата е пресичала пътното платно на обозначено за това
място – пешеходна пътека, вече е била стъпила на пътното платно, с което е следвало
всички водачи на МПС да се съобразяват, като е била достигнала средата на пешеходната
пътека и с което не се е съобразил К.Г., като водач на увреждащия лек автомобил,
застрахован при ответника. В този смисъл и с цитираното по-горе тълкувателно решение е
11
прието, че за ищцата е било налице абсолютно субективно право, което е следвало да се
съобразява от всички участници в пътното движение. Прието е от ВКС, че: „Правото на
пресичане е вид субективно право. Според теорията то се дефинира като призната и
гарантирана от закона възможност на едно лице да има определено поведение- да премине
през пътното платно, включително и по пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или
лица (в случая водачите на моторни превозни средства) спазването на определено поведение
за задоволяване на признати му от закона интереси.“.
Пак в цитираното тълкувателно решение е прието, че: „ Наличието на пешеходна пътека
сигнализира за възможна опасност на пътя, поради което появата на пешеходец върху нея не
е непредвидимо събитие. При преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение
да намали скоростта или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки -
пешеходците да са стъпили или да преминават през нея.“. В казуса се доказа и не се и
оспорва, че ищцата е била стъпила и вече се е движела по пешеходната пътека, когато
водачът я е блъснал.
Неоснователни са възраженията на ответника, че ищцата е навлязла внезапно на пътното
платно. Такива доказателства не се събраха. Пак в цитираното тълкувателно решение се
приема, че „При използване на своето право за преминаване през пешеходна пътека
пешеходецът пресича със съзнанието, че водачите имат задължението да му осигурят
упражняването на това право, за разлика от преминаването на необозначено място.“. В
казуса не се доказа, пешеходецът – ищцата да е нарушила забраната за пешеходците
внезапно да навлизат или да пресичат платното за движение при ограничена видимост – така
по смисъла на чл. 114, т. 1 и т.2 от Закона за движение по пътищата.
На следващо място според изискването на чл. 117 ЗДвП е, че при приближаване към
място, където на пътя или в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно
средство е длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. В случая към датата
на настъпване на ПТП ищцата е била малолетна. Нещо повече: според чл. 116 от същия
специален закон, такъв водач /на ППС/ е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, „особено към децата”. Според посоченото ТР закрилата на тези категории
пешеходци при пресичане на пешеходна пътека (а за децата и в чл.117 от ЗДвП) е
всеобхватна и не се влияе от спецификата на правилата за пресичане по пешеходна пътека,
валидни за останалите пешеходци. В тези случаи водачът не може да повдига възражение за
съпричиняване, дори такива лица да не са съобразили приближаването му и да са пресекли
внезапно пешеходната пътека.
Според настоящият съдия докладчик, като взе предвид и заключението на вещото лице по
съдебно-автотехническата експертиза ударът е бил предотвратим, ако водачът се бе
съобразил с това, че по тротоара се движат деца и е бил предприел своевременни действия за
намаляване на скоростта и ефективно спиране. По смисъла на чл.119, ал.2 от Закона за
движение по пътищата, водачите на заобикалящите нерелсови превозни средства са
задължени да се движат с такава скорост, която да им позволи да спрат, за да пропуснат
преминаващите по пешеходната пътека пешеходци. В казуса не се установи, водачът да се е
съобразил при управлението на лекия автомобил с това правило на закона. Следователно
при установената ясна видимост на пътя и вмененото на водача на увреждащия автомобил
общо задължение по чл.20, ал.2 ЗДвП, което изисква да предприеме такава скорост на
движение, позволяваща му да спре своевременно при възникнала, но все още невъзприета от
него конкретна опасност избраната скорост, макар и в рамките на разрешената, се явява
несъобразена с наличните пътни условия по см. на горецитираната разпоредба.
Неспазването на чл.20, ал.2 ЗДвП, означава непроявена дължима грижа от страна на водача
на увреждащия лек автомобил.
С оглед на горното и по смисъла на т.6, б.“а“ от Тълкувателно решение № 2/22 декември
2016 година, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2016 година, докладвано от
съдия Спас Иванчев, правото на ищцата като пешеходец при пресичане на пътното платно,
на специално очертана с маркировка върху пътното платно, пешеходна пътека, което е било
упражнено при спазване на правилата на чл. 113 и чл. 114 от Закона за движението по
12
пътищата е абсолютно. Не е налице съпричиняване на вредоносния резултат – леката
телесна повреда от страна на пешеходеца – ищцата, доколкото само водачът на лекия
автомобил е извършил нарушение на правилата за движение, като е отнел предимството на
пешеходеца при движението му по пешеходната пътека.
Предвид изложеното съдът намира, че по делото се установи наличието на деликт с
деликвент водач на МПС, застрахован при ответника, от което се следва ангажиране и
отговорността на застрахователя за причинените в пряка-причинно следствена връзка от
ПТП-то неимуществени вреди на пострадалото лице – ищцата.
Установи се и кумулативното наличие на застрахователно правоотношение между
ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството
на застрахован и настъпването на застрахователно събитие.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищеца да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните
увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на
здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В понятието
„неимуществени вреди“ следва да се включват всички онези телесни и психически
увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и страдания, формиращи в
своята цялост негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи
отражение не само върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен
период от време - Решение № 33/04.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 172/ 2011 г., II т. о.
Същевременно обезщетението за неимуществени вреди има паричен израз, поради което
всякога се явява детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от
проявните форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата, за
нивото на инфлация и пр. са и нормативно определените лимити за отговорността на
застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД (Решение № 88 от 17.06.2014 г. на ВКС по т. д. №
2974/2013 г., II т. о.). В практиката си съдилищата многократно са посочвали, и се
възприема от настоящия съдебен състав, че при преценка за размера на справедливото
обезщетение съдът следва да преценява вида на телесните увреди, продължителността на
търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия, периодът на възстановяване.
За извършване на преценка от страна на съда, за адекватното обезщетяване на ищцата
П.В., която е била малолетна към датата на настъпване на ПТП, за претърпените от нея в
резултат на ПТП неимуществени вреди, съдът следва да съобрази както характера и вида на
травматичните увреждания, установени въз основа на медицинската документация,
приложена към делото и заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и реално
претърпените болки и страдания в резултат на процесното ПТП. Съществен е въпроса за
интензитета на претърпените физически болки и страдания, включително и тяхната
продължителност, както в периода от настъпване на увреждането, така и в периода на
възстановяване, включително и досега.
Установи се от медицинската документация и заключението на вещото лице С. по
съдебно-медицинската експертиза, че в резултат на ПТП на ищцата са причинени контузии
в областта на дясната колянна става и на десния горен крайник – китка и длан. Контузията
на коляното се е демонстрирала с лек оток, некървящи охлузвания и болки, а контузията в
областта на десния горен крайник се е демонстрирала с лек оток, болки. Според вещото лице
С. са причинени лекостепенни увреждания, като озравителния период е в рамките на две-
три седмици. Установи се от приетите по делото писмени доказателства-документация от
СУ..... където ищцата е учила към този момент, както и от показанията на свидетелката
В.Ф.-психолог в училището, че ищцата не е отсъствала от училище след инцидента, като на
13
свидетелката споделя, че ищцата не е била много стресирана. Свидетелката Г..... майка на
ищцата, сочи, че след инцидента дъщеря й била травмирана, като изпитвала страх при
пресичане.
При съобразяване на изложеното по-горе, и като съобрази нормалното възникване на
стрес и уплаха при такъв инцидент и като се вземат предвид всички посочени обстоятелства
от значение за прилагане на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, който легален термин
е изпълнен с морално съдържание и се вземе предвид, че той не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценка на конкретни, обективно настъпили обстоятелства, като размерът му не
следва да бъде източник на обогатяване за пострадалия, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 2000 лв.
Застрахователят макар да е определил обезщетение в размер на 500, 00 лв., не е заплатил
същото, доколкото е предложил само сключване на извънсъдебно споразумение, каквото не
е сключено, поради което същата сума не следва да бъде приспадана.
Съдът приема, че именно това обезщетение е съразмерно с вредите и отговаря както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост. Съдът
следва да определя обезщетението, така, че същото да удовлетворява изискването за
справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси, но с различни
по степен на тежестта им вреди, така че доколкото е възможно, за по-тежките случаи да се
присъди по-високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. Доколкото съдът прие, че в
случая не е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, обезщетението не
следва да бъде намалявано.
Предвид приетото от съда, на ищеца следва да се присъди обезщетение в размер на
2000,00 лв., а за разликата до 4000,00 лв., искът следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
С исковата си молба ищцата е претендирала и присъждане на законната лихва за забава,
възлизаща на сумата от 507,78 лева, считано от 17.06.2019 год. - датата на предявяване на
писмената застрахователна претенция до 15.08.2020 год. - дата на предявяване на исковата
молба пред Районен съд – Б-....... От страна на ответника е сторено възражение относно
началната дата на присъждане на лихвата за забава, като поддържа, че такава се дължи от
изтичане на 3 м. срок за произнасяне по доброволната претенция.
Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за лихвите за забава по правилата на
чл. 497, ал. 1 КЗ с настъпване на първото от двете събития – изтичане на 15 работни дни от
представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496,
ал. 1 КЗ, освен ако от увреденото лице не са представени всички доказателства необходими
за определяне на основанието и размера на претенцията му. Следва да се отбележи, че
нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ е специална спрямо общата разпоредба на чл. 429, ал. 3 КТ,
поради което при застраховки „Гражданска отговорност на автомобилистите“, приложимо е
правилото на специалните норми. В тази насока и Решение № 93 от 27.11.2020 г. на ВКС по
т. д. № 2013/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова. В тази връзка съдът
намира за неоснователно искането на ищцата за присъждане на законна лихва от датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция-17.06.2019г.
В случая видно от приетото по делото доказателство писмо изх. № ЦУ-99-
2649/19.06.2019г. до адвокат Чавдар Николов в качеството му на пълномощник на ищцата,
ответното дружество е поискало предоставяне на допълнителни документи по заведената
щета № 0411-020-0003-2019г., а именно да се представи банкова сметка на пострадалия или
адвокатско пълномощно съгласно чл. 338 от КЗ, както и с писмо от 19.06.2019г. е изискало
от ОД на МВР копие от съставения АУАН и НП на основание чл. 107, ал. 1 от КЗ.
Видно от разпоредбите на чл. 498, ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ, предявяването на писмената
застрахователна претенция по задължителна застраховка "Г...." на автомобилистите става по
реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя. Съгласно нормата на чл. 380, ал. 1 КЗ, заедно със
застрахователната претенция лицето е задължено да предостави пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от страна на застрахователя, освен в
14
случаите на възстановяване в натура. В чл. 380, ал. 3 КЗ е предвидено, че непредставянето
на данни за банковата сметка от страна на увреденото лице има последиците на забава на
кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ
след изтичането на срока, в който е следвало да се извърши плащането на застрахователното
обезщетение. С оглед систематичното място на чл. 380 КЗ в Глава тридесет и шеста "Обща
част" от Дял първи "Общи изисквания към всички договори" на КЗ и препращането на чл.
498, ал. 1 и чл. 496, ал. 1 КЗ към реда по чл. 380 КЗ, спрямо увреденото лице, предявило
претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
приложение намира, както правилото на ал. 1 на чл. 380 КЗ, установяващо задължение на
увредения за представяне на данни за банковата му сметка, ведно с претенцията му, така и
нормата на ал. 3 на чл. 380 КЗ, уреждаща последиците от неизпълнение на това задължение
– забава на кредитора по отношение на плащането и произтичащата от това недължимост на
мораторната лихва, въпреки забавата на длъжника, която при този вид застраховка настъпва
с изтичането на срока по чл. 497, ал. 1 КЗ. Общата уредба на института "забава на
кредитора" се съдържа в чл. 95 ЗЗД. Според даденото в цитираната разпоредба определение,
забава на кредитора е налице, когато кредиторът: 1 неоправдано не приеме предложеното му
от длъжника изпълнение или 2 не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не
би могъл да изпълни задължението си. Правилото на чл. 380, ал. 3 КЗ урежда конкретна
проявна форма на забавата на кредитора относно плащането на застрахователното
обезщетение, а именно - непосочване от лицето, предявило застрахователна претенция, на
банкова сметка, като свързва с нея настъпването на една от уредените в чл. 96 ЗЗД
последици на забавата на кредитора – освобождаване на длъжника от последиците на
собствената му забава, и по-конкретно – от заплащане на законна лихва за забава, тъй като
престацията на длъжника е парична. Когато застрахователят не е в забава по чл. 497, ал. 1
КЗ, мораторна лихва не се дължи с оглед липсата на забава на длъжника, поради което
въпросът за приложението на чл. 380, ал. 3 КЗ не стои, тъй като посочената разпоредба
урежда условията за отпадане на последиците от забавата на длъжника, каквато в тази
хипотеза не е налице.
Непосочването на банковата сметка, видно от самата разпоредба на чл. 380, ал. 3 КЗ, не
касае дължимостта на обезщетението и не може да бъде основание за отказ за образуване на
щета по застрахователната претенция и за определяне на размера на застрахователното
обезщетение. Непосочването на банковата сметка от увреденото лице като кредитор
възпрепятства единствено изплащането на застрахователното обезщетение и то в
хипотезата, когато то е определено по размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно
решение. В случая според съда не е налице причинна връзка между неизпълнение на
задължението за посочването на банкова сметка /каквато очевидно от писмо на ответника от
21.08.2019т. е посочена/ и неизплащането на застрахователното обезщетение.
Изискването на ответника за посочване на банкова сметка не представлява изискване на
доказателства по чл. 106, ал. 3, за да се свързва с начало на течение на срока от 15 дни.
На следващо място ответникът е изискал от ОД на МВР АУАН и НП, но видно от
писмото му с предявената застрахователна претенция ищцата е представила Констативен
протокол за ПТП. Т.е ответното дружество е било надлежно сезирано със застрахователна
претенция на 17.06.2019г., към която са приложени писмени доказателства, сред които е
констативен протокол за ПТП с пострадали лица. Искането на застрахователя от ОД на МВР
да се представят АУАН и НП не представляват искане по реда и условията на чл.106, ал.3
КЗ, поради което в този случай забавата на застрахователя настъпва, съгласно чл.497, ал.1,
т.2 КЗ, с изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 КЗ за произнасяне на застрахователя
по претенцията. В случая не може да се приеме, че ответникът по иска е изпаднал в забава
относно плащането на застрахователното обезщетение с изтичане на 15-дневен срок от
датата на завеждане на претенцията пред застрахователя или представяне на банкова сметка
или на АУАН и НП. Началото на течението на срока от 15 работни дни по чл.497, ал.1, т.1
КЗ е обвързано не с момента на завеждане на претенцията по чл.498, ал.1 КЗ, а с този на
представяне от увреденото лице на всички доказателства по чл.106, ал.3 КЗ, а това са
15
доказателствата, изискани от застрахователя при условията и по реда на цитираната
разпоредба. Когато липсват обстоятелствата, с които законът свързва течението на срока от
15 работни дни по чл.497, ал.1, т.1 КЗ, същият не намира приложение, тъй като не тече.
Следователно, когато не се представят от увреденото лице доказателства, поради това, че: 1/
застрахователят не ги е поискал или 2/ поисканите от застрахователя доказателства не
отговарят на условията по чл.106, ал.3 КЗ, срокът по чл.497, ал.1, т.1 КЗ е неприложим. В
очертаните хипотези се прилага тримесечния срок по чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 КЗ,
течащ от предявяване на претенцията към застрахователя, чийто начален момент не е
обусловен от представяне на доказателствата по чл.106, ал.3 КЗ. /В тази насока Решение №
167/30.01.2020 год., по т. дело № 2273 по описа за 2018г., второ т.о./.
С оглед изложеното, в настоящия случай застрахователят изпада в забава на 18.09.2019г.,
след изтичане на 17.09.2019г. на тримесечния срок по чл.497, ал.1 т.2 , вр. чл.496, ал.1 КЗ.
Забавата върху определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди по иска по чл.
432, ал. 1 от КЗ от 2000, 00 лв. за периода от 18.09.2019г. до датата на предявяване на
исковата молба 15.09.2020г. е в размер на 202, 22 лв. определен от съда по реда на чл. 162 от
ГПК по своя преценка с помощта на електронен калкулатор за изчисляване на законна
лихва, в който искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен, респ. отхвърлен за разликата над 202, 22 лв. до предявения размер от 507, 78 лв. и за
периода от 17.06.2019г. до 17.09.2020г.
По разноските
Доколкото ищцата е освободена от внасяне на държавни такси и разноски по делото, на
основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на РС-
Благоевград сумата от 130, 00 лв. държавна такса по исковете /80, 00 лв. върху уважения
размер на главния иск и 50, 00 лв. за иска за мораторна лихва/, както и да заплати по сметка
на Районен съд Благоевград сумата от 740, 00 лв. за възнаграждения за вещи лица, заплатени
от бюджета на съда.
Пълномощника на ищцата е поскал определяне и присъждане на възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 от ЗА. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие, в който е обективирано изявление, че договореното възнаграждение е съгласно
чл.38 ал.1 т.2 от ЗА. Съдът счита, че следва да уважи искането. Правото на адвокат да окаже
безплатна адвокатска помощ на лице от кръга на визираните в т.1–т.3 на чл.38 ал.1 ЗА, е
установено със закон. В конкретния случай са налице всички необходими предпоставки за
възникване на право в полза на процесуален представител на ищеца да претендира и да
получи възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ и съдействие, на
основание чл.38 от ЗА - реално осъществена безплатна правна помощ и основание за
ангажиране на отговорността на насрещната страна - ответник за разноски за процесуално
представителство на ищеца.
Предвид горното съдът счита, че следва да присъди в полза на процесуалния представител
на ищеца адвокатско възнаграждение в размер на 584, 16 лв. съобразно уважената част от
исковете /чл.7, ал.2, т. 2 във вр. с ал. 9 на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения/. С оглед изхода на делото и на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати посочената сума на пълномощника
на ищцата адв. Х.А. З..
Ответникът също е претендирал разноски. Съобразно изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК ищцата дължи на ответника сторените разноски, съобразно отхвърлената
част от исковете. Ищцата е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по
делото, но дължи такива на насрещната страна, съобразно изхода на спора. Ответникът е
представляван от юрисконсулт. Съдът намира, че на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ дължимото юрисконсулско
възнаграждение е в размер на 200, 00 лв. като при определянето му съдът взе предвид
фактическата и правна сложност на делото и извършените от юрисконсулта процесуални
действия. Ответникът е сторил и разноски-40, 00 лв. за свидетели, 390, 00 лв. за
16
възнаграждение на вещо лице по приетата съдебно-автотехническа експертиза. С оглед
отхвърлената част от исковете ищцата следва да заплати на ответното дружество сумата от
322, 22 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ ЗАД „О.....АД, с ЕИК.....със седалище и адрес
на управление гр. С... п.к.....район В... ул. „С... С...“ №....представлявано от А.П. Л.. и Р. К.
Д. да заплати на П. СЛ. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Б.ж.к. „С.... ..., лично и със
съгласието на баща си С. В. С. с ЕГН ********** чрез адвокат Х.А. З. със съдебен адрес гр.
С... ул. „И....сумата от 2000,00 лева /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания, свързани с контузии в областта на дясната
колянна става и на десния горен крайник – китка и длан, в резултат на претърпяното от нея
ПТП на 20.02.2019 г., около 7, 50 часа в гр. Б. и по ул. „Б...“ в посока към ул. „Я....“, на
кръстовището, образувано от ул. ..„Я.“ срещу дом № ... на сигнализирана пешеходна пътека
с пътна маркировка м 8.1, причинено виновно от водача на лек автомобил марка „Ф...., с рег.
№ ...КР. ИВ. ГЛ., застрахован по задължителната застраховка "Г...." по застрахователна
полица № ....както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 202, 22 лв. /двеста и два лева и
двадесет и две стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 2000,
00 лв. за периода от 18.09.2019г. до 15.09.2020г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение
над уважения размер от 2000,00 лв. до предявения размер на 4000,00 лв. и за законна лихва
за забава за разликата над 202, 22 лв. до предявения размер от 507, 78 лв. и за периода от
17.06.2019г. до 17.09.2020г. , като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗАД „О....., с ЕИК ...със седалище и адрес на управление гр. С...п.к...... В....ул.
„С....представлявано от А.П. Л. и Р. К.. Д. да заплати по сметка на Районен съд-Б...сумата от
130, 00 лв. /сто и тридесет лева/, представляваща държавна такса върху уважения размер на
исковете, както и сумата от 740, 00 лв. /седемстотин и четиридесет лева/, представляваща
заплатени от бюджета на съда за възнаграждения за вещи лица, както и 5, 00 лв. /пет лева/ в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на горните суми.
ОСЪЖДА ЗАД „О... с ЕИК.... със седалище и адрес на управление гр. С...район В... ул.
„С....представлявано от А.П. Л.и Р. К. Димитров да заплати да заплати на адвокат Х.А. З. от
САК, с адрес: гр. София, ул. „И.... сумата от 584, 16 лв. /петстотин осемдесет и четири лева
и шестнадесет стотинки/, представляваща дължимото се възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищцата по гр.дело № 1832/2020 година по описа на Районен
съд-Благоевград, съобразно уважения размер на исковите претенции.
ОСЪЖДА П. СЛ. В., с ЕГН **********, с адрес гр. Б...ж.к. „С.......лично и със съгласието
на баща си С.. В..С. с ЕГН ********** чрез адвокат Х.А. З. със съдебен адрес гр. С... ул.
„И.....да заплати на ЗАД „О. със седалище и адрес на управление гр. С..., район В.. ул.
„...С...“ №., представлявано от А.П. Л.. и Р... К..Д.. сумата от 322, 22 лв. /триста двадесет и
два лева и двадесет и две стотинки/, представляваща сторени разноски съобразно
отхвърлената част от иска.
На основание чл. 236, ал.1, т.7 от ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат
присъдените суми в полза на П. СЛ. В., с ЕГН **********: IBAN.....
На основание чл. 236, ал.1, т.7 от ГПК банковата сметка, по която следва да се преведат
присъдените суми в полза на адвокат Х.А. З.: IBAN ......
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Окръжен съд - Б...
17
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
18