№ 25478
гр. София, 11.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110120572 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
С определение № 8863 от 05.05.2025г., постановено по в.гр.д. № 4004/2025г. по описа
на СГС, ГО, II-Ж въззивен състав, съдът е прекратил образуваното пред него производство и
е върнал делото за произнасяне по молбата, инкорпорирана в подадената от Ж. З. Д.
въззивна жалба за изменение на постановеното по делото решение, в частта за разноските. В
молбата е изложено, че мотивите на съда са неясни в процесната част, с оглед това как е
разпределена отговорността за разноски. Посочено е и че съда е следвало да прекрати
частично производството с оглед признанието, че в хода на същото е заплатена сумата от
16 000 лева, като се посочва, че това обстоятелство не е взето предвид при определяне
размера на дължимите разноски.
В законоустановения срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК ищецът е взел становище
по молбата, която по същество счита за неоснователна.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
необжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските. В първата хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по
отношение на размера на присъдените разноски, но той да не съответства на реално
направените от страната разноски или признатите такива по размер, а във втората хипотеза
съдът следва да е пропуснал въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски.
Изправени сме пред хипотезата на изменение на решението в частта за разноските. Съдът се
е произнесъл с решение по горепосоченото дело, което подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщението, като молбата по чл. 248 от ГПК е подадена в срок,
поради което съдът намира, че молбата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
По същество и след повторна преценка, съдът намира молбата за неоснователна. С
решението съдът е уважил частично иска, като за разпределяне отговорността за разноски е
приел, че с оглед уважената и отхвърлена част от иска, следва да се приеме, че отхвърлената
част съставлява само сумите, претендирани за лихва, доколкото в тази част иска се отхвърля
поради неоснователност, за което в мотивите си съдът е развил подробно съображения. В
останалата част и конкретно за сумата в размер на 16 000 лева, доколкото е платена в хода на
поризводството, съдът е приел, че за тази сума ответникът е дал повод за образуване на
делото, именно поради което е разпределил отговорността за разноски по начина, посочен в
решението, отчитайки тази сума в перо уважена част от иска. Следва и да се подчертае, че
1
при извършено плащане в хода на производството, последното подлежи на прекратяване в
тази част само ако е налице отказ или оттегляне на иска в тази част, с каквито ищецът не е
сезирал съда. При неналичие на отказ или оттегляне на иска по правилото на чл. 235, ал.3 от
ГПК в тази част иска следва да бъде отхвърлен, както е и сторил съдът.
По изложеното молбата следва да бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба инкорпорирана във въззивна жалба с вх. №
404912/11.12.2024г., подадена от Ж. З. Д. за изменение на постановеното по делото Решение
от 12.09.2024г., в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2