№ 9409
гр. София, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110170240 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
В искова молба, с която ищецът М. П. Б. е сезирал съда, се излагат твърдения, че със
Заповед № ... от 24.09.2021г. на Изп. директор на ответника „/ЮЛ/“ ., считано от 29.09.2021
г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради съкращаване на щата, е било прекратено
трудовото му правоотношение, в рамките на което изпълнявал длъжността .... в отдел „...“ с
код по НКПД .....
Твърди уволнението да е незаконосъобразно, тъй като нямало реално съкращение в
щата, както и че работодателят не е спазил процедурата по подбор, която бил задължен да
извърши, съгл. чл.33, б.“б“ от КТД, към който пък ищеца се бил присъединил. Твърди, че
съгл. КТД, при извършване на съкращения, работодателят бил длъжен да насочи уволнените
служители/работници към други свободни места, за заемането на които имат съответната
професионална квалификация, но ответника не изпълнил това свое задължение при
уволнението на ищеца, а по негови сведения в следващите 2 месеца след уволнението му в
предприятието на ответника били наети минимум 10 нови лица по трудово
правоотношение. Твърди при връчване на заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение да не са му връчени извлечение от щатно разписание, в което се съдържала
информация за евентуално незаетите длъжности. С оглед изложените фактически
твърдения, ищеца е предявил три обективно съединени иска: за признаване уволнението му
за незаконосъобразно и отмяната му, за възстановяване на ищеца на длъжността, заемана
преди уволнението, както и за заплащане на обезщетение за времето, в което е останал без
работа, поради уволнението, а именно в периода от 29.09.2021 г. но не повече от
максималния 6 месечен срок по КТ или до 29.04.2022 г. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
Ответникът /ЮЛ/ в законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е депозирал
отговор на исковата молба, като твърди уволнението да е законосъобразно извършено, след
1
реално съкращение в щата и при липса на задължение за работодателя да извършва подбор,
поради съкращаване на единствената длъжност ...., заемана от ищеца. Оспорва твърденията
на ищеца, че за работодателя съществува задължение да предоставя на уволнения служител
извлечение от щатното разписание. От друга страна оспорва към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца, в ответното предприятие да е имало свободни работни
места, за длъжности, за които ищеца е имал съответната професионална квалификация, като
представя доказателства за установяване на тези факти. От друга страна, твърди и представя
доказателства за това, че преди уволнението на ищеца Синдикалния комитет на
синдикалната организация при предприятието на ответника е дало предварително съгласие
за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Оспорва иска за заплащане на
обезщетение за оставането на ищеца без работа, като го намира нередовен, тъй като е заявен
без краен срок, а съгл. чл.225, ал.1 от КТ, това обезщетение се дължи за максимален 6
месечен срок. Моли за отхвърляне на исковете, като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства, по
вътрешно убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на твърдените от ищеца
основания за незаконност. При оспорване на уволнение като незаконно, съдът се произнася
само по наведените от ищеца фактически основания, които /според уволненото лице/
опорочават волеизявлението за прекратяване на трудовото правоотношение. Съдът не може
да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно на факти, които
опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от
ищеца в исковата молба, защото по иска за незаконност на уволнението съдът няма
служебно задължение да следи за нито един факт, който поражда правото на уволнение или
надлежното му упражняване /така решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр. д. № 4553/ 2015 г.
на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
Процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр.
2 КТ поради съкращаване на щата. За законността на уволнението в тежест на ответника бе
да докаже, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение /връчване на
уволнителната заповед/ заеманата от ищеца длъжност е съкратена въз основа на решение на
компетентен орган, като са спазени формалните изисквания за уволнение на основание
съкращаване на щата, свързани с извършване на подбор съобразно изискванията на чл. 329
КТ, в случай че такъв е бил задължителен /ако заеманата от ищеца длъжност не е била
единствена със същата трудова функция/, както и осъществяване на предварителна закрила,
в случай, че са били налице предпоставките за нея.
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест между страните по
отношение на релевантните за иска факти и обстоятелства, като е възложил в тежест на
ответника да докаже по предявения иск по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ за законосъобразността на
уволнението: 1.Надлежно упражнено право на работодателя на уволнение - отправяне на
писмено изявление/предизвестие до служителя, със законово изискуемия минимум
съдържание – ясна воля относно основанието, на което е извършено уволнението. 2.
2
Съкращение в щата, извършено надлежно от работодателя преди уволнението и 3. в
хипотезата на задължителен подбор, в случай че е съкратена само една щатна бройка от
множество щатни бройки на една длъжност, извършване на такъв подбор, при спазване на
установените в чл. 329 КТ критерии.
Между страните няма спор, а и са обявени от съда за безспорни обстоятелствата, че в
периода от 24.04.2018 г. до 29.09.2021 г. е съществувало трудово правоотношение, по силата
на сключен трудов договор № .../24.04.2018 г., по който ищеца Б. е заемал длъжност „...“ към
отдел „...“ при ответника /ЮЛ/. Трудовото правоотношение е прекратено със Заповед №
.../27.09.2021 г. на работодателя /ответника/, поради съкращение в щата, осн. по чл.328, ал.1,
т.2 от КТ, за което на ищеца на 27.09.2021 г. е отправено предизвестие по чл.326 от КТ,
което не е спазено, поради което на ищеца е начислено обезщетение по чл.220, ал.1 от КТ за
неспазения срок на предизвестието.
От представените от ответника и приети по делото писмени доказателства се
установява още, че със заповед № ... от 21.09.2021 г. на изпълнителния директор на /ЮЛ/, К.
К. на осн. чл.9, т.6 от Правилника за устройството и дейността на „/ЮЛ/“ . са утвърдени
промени по щатното разписание на дружеството, считано от 24.09.2021 г., като са закрити
длъжностите под № 23 „...“ код по НКПД ..., категория „...“ в Сектор „...“ и длъжността под
№ 25 .... код по НКПД ..., категория персонал „...“, от отдел „...“. Със същата заповед е
предприето увеличение на длъжностите под № 7 „...“ код по НКПД ... от 1 щ.бр. на 2 щ.бр.,
както и за разкриване на 1 щ.бр. за „...“ в отдел „...“.
Видно от приетото по делото Щатно разписание в сила от 24.09.2021 г. /на л.65-67/
утвърдените промени са отразени, като занапред е премахната длъжността заемана от ищеца
до този момент, а именно „...“, с код по НКПД ....
Установява се от представения от ответника Списък на вакантните длъжности по
щатно разписание на /ЮЛ/ към датата на уволнението на ищеца, че такива са били 10 щ.бр.
като всички за от различни категории персонал – от ръководни до помощен
административен персонал.
От приетите по делото доказателства – длъжностна характеристика за длъжността “...“
/на л.102,103/, представените документи, удостоверяващи професионалната квалификация
като електромонтьор на лицето Д. Х. /на л.199-204/ и свидетелските показания на св. В. П. и
св. П. П. се установява, че длъжностите .... и „...“ са различни както по отношение
изискванията за заемане на длъжността, в частност образование, квалификация, минимален
стаж, така и по отношение на основните функции и задължения. Няма спор, че едната
длъжност е от категория персонал „...“ /заеманата от ищеца до уволнението му/, а другата
съответно е помощен административен персонал /тази, заемана от Х./. Самият ищец в о.с.з.
на 25.02.2022 г., чрез пълномощника си признава, че не разполага с притежаваната от Д. Х.
професионална квалификация за работа с ел. уреди и мрежи, както и че по длъжностна
характеристика двете длъжности са коренно различни по своите функции и задължения. От
показанията на св. П. /по искане на ищеца/ не се установява също, М.Б. да е имал нужната
му професионална квалификация за изпълняване на длъжността „...“ независимо от факта, че
докато е бил на работа в /ЮЛ/, а длъжността „...“ е била вакантна, той фактически е
осъществявал дребни ремонтни дейности по подмяна на крушки, брави, по ВиК
инсталацията /казанчета и т.н./. Не се установява и доказва и другото възражение на ищеца,
а именно, че Х. е изпълнявал неговите задължения след уволнението му. От доказателствата
не се установява Х. да е изготвял документи и участвал в комисии по търгове за отдаване
под наем на имущество на /ЮЛ/, а напротив видно е от доказателствата, че същия е бил
лице за контакт на /ЮЛ/ единствено по отношение на извършваните огледи преди търговете.
От показанията на св. П., заемаща длъжност началник –отдел „...“ става ясно, че Д. Х. не е
участвал в процедури по набиране на наематели, не е изготвял документи за отдаване на
имоти под наем, няма компютър и изобщо не е негова работа да изготвя документи, докато
3
част от задълженията на ищеца Б. са включвали именно подготовката на документи за
отдаване на обекти на /ЮЛ/ под наем. От показанията на св. П. се установява още, че към
момента няма служител, заемащ длъжността на Б., като неговите задължения и функции са
преразпределени към нея като началник на отдела, а вече нямало нужда и от инвеститорски
контрол, а Д. Х. поел изцяло нещата по техническата поддръжка на сградата, в качеството
му на квалифицирано лице с нужната техническа квалификация по отношение на ел.
обзавеждането в сградата, в която се помещавал /ЮЛ/. Твърди също, че „ във вр. с
извършван ремонт на втория етаж от сградата, изцяло изграждането на ел.
инсталацията и всичко свързано със СОТ и всичко необходимо е било извършено от Х.“.
Св. П. също допълва описанието на задлъженията на служителя, заемащ длъжността „...“
като сочи, че „работата на Х. е да поправя разни неща, замерва площ във вр. с процедурите
за отдаване под наем, извършва малки ремонтни дейности, като да запълва дупка в
стената, да сменя брава, да залепва лайсна и други неща по поддръжката. Св. П. заявява
още, че „имаше извършване на един ремонт на нашия етаж и той контролираше фирмата,
която извършване ремонта. Занимаваше се с наемателите, като ходеше на отчита
електромери и водомери, предоставя фактурите, които /ЮЛ/ издава“. Показателно за
различните функции и задължения на двамата служители е дори облеклото, в което са се
явявали на работа. Така сп. показанията на св. П. „ищеца идваше облечен в ежедневни дрехи,
като съм го виждал и с официални, а мисля, че г-н Х. към го виждал само с работни дрехи“.
Св. П. твърди още, че ищеца е бил включван винаги в състава на комисията по отдаване под
наем, доколкото ищеца е изготвял документи за продажба или отдаване под наем на
недвижимо имущество и като такъв е участвал в процедурите/търговете. Св. П. също
добавя, че за длъжността на ищеца изискваното образование е висше и като експертна
длъжност, същия е отговарял за изготвяне на докладни записки, организиране на
конкурси/търгове за отдаване под наем, за продажба, осъществявал е ръководство и контрол
върху строителни фирми, които правят ремонти, но е нямало изисквания към него, както
към Х., лично да извършва ремонтни дейности по поддръжка на сградата, в т.ч. по ел.
инсталациите и изграждането на ел. мрежи. Според св. П. и тя лично може да смени една
крушка, но „когато се налага по-сериозни неща и фирмата носи отговорност ако нещо се
случи, за това е важно да имам квалифициран служител, като в случая се оказало, че Х.
отговаря на изискванията за заемане на длъжността, като дори притежавал и по-високо
образование от изискваното средно такова. Водещото при неговото наемане се оказало
притежаваната ІV квалификационна степен при работа с ел. мрежи и ел. инсталации, т.е. за
електромонтьор. При сравнителното съпоставяне на задълженията по длъжностните
характеристики за двете длъжности се налага извод, че тези на ищеца Б. включват основно
контролни функции, а тези на Х. са оперативно-изпълнителски такива.
От представените от ответника длъжностни характеристики за останалите вакантни
длъжности в /ЮЛ/ към датата на прекратяване на ТПО с ищеца, не се установява друга
длъжност, която да има сходни функции и задължения със съкратената длъжност .... или пък
за някоя от тях да има такива изисквания за професионална квалификация, каквито ищеца да
е притежавал. Тоест не се установява в производството при ответника да е имало подходящи
свободни длъжности по щат, които да бъдат предложени за заемане от ищеца и отговарящи
на неговите образование и професионална квалификация.
Установява се още, че ответника е изискал от ръководството на Синдикалната
организация в предприятието предварително съгласие за съкращаването на длъжността на
ищеца, предвид качеството му на синдикален член, като е получил такова, видно от приетия
по делото Протокол от 23.09.2021 г., подписан от членове на синдикалния комитет. Самият
ищец пък е подал собственоръчно подписана декларация, че към момента на прекратяване
на ТПО не попада под закрилата на чл.333 от КТ.
Установява се също, че след прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и
след установяване от негова страна на факта на оставането му без работа, в резултат на
4
уволнението, за периода от 29.09.2021 г. до 28.11.2021 г., т.е. за два месеца, на същия е
изплатено обезщетение в размер на БТВ, съгл. чл.222, ал.1 от КТ.
Не са приети по делото други доказателства, които да носят информация относно
релевантни по делото факти.
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
От представените щатни разписания на /ЮЛ/ и заповедите за изменението му, в т.ч.
актуалното такова към 24.09.2021 г., когато е предприето прекратяване на ТПО с ищеца Б. и
след съвкупен анализ на всички приети писмени доказателства – длъжностни
характеристики, щатни разписания, заповеди, както и от свидетелските показания, се
налага извод, че в ответното дружество действително е извършено съкращение в щата, като
след 24.09.2021 г. в „/ЮЛ/“ . е премахната единствената щ.бр. за длъжността .... заемана от
ищеца М.Б..
"Щатът на предприятието" това е списъка на общия брой наети работници и служители
и тяхното вътрешно разпределение, съобразно организацията на труда по трудови функции
и длъжности. Няма утвърдена форма на щатно разписание, като всяко предприятие само
избира и съответно утвърждава подходящата за своите нужди форма на длъжностно и
поименно щатни разписания. В този смисъл, съдът намира, че представените от ответника
Щатни разписания на /ЮЛ/ – гр. .., в сила от 25.01.2019 г.; в сила от 24.09.2021 г. и от
15.12.2021 г. съставляват именно действащите за посочените периоди щатни разписания в
дружеството, като длъжностите в същите са съкращавани и трансформирани /закривани и
разкривани/, със съответните предхождащи ги заповеди на изпълнителния директор, т.е от
компетентния административен орган.
От друга страна, реално съкращаване в щата има не само, когато намаляват бройките
на заетите в предприятието работници /служители/, но и при реална промяна на трудовите
функции на съществуващите бройки по щатното разписание.
Във втората хипотеза попадат както случаите, когато трудовите функции по
съществуваща длъжност са изцяло заличени и на нейно място са възложени нови, така и
когато всички или част от задълженията на една длъжност по стария щат са запазени, но не
е налице идентичност със старата длъжностната характеристика на съкратената длъжност.
Възможните хипотези са няколко, като например трудовите функции на съкратената
длъжност да са разпределени за изпълнение между други служители с различна длъжностна
характеристика; трудовите задължения на няколко различни длъжности да бъдат обединени
в една нова длъжност или на мястото на една длъжност да се създаде друга с частично
променени функции и задължения. В настоящия случай, заеманата от ищеца Б. длъжност ....
е закрита изцяло, като трудовите й функции са били преразпределени основно към
длъжността на началник – отдел „...“ и малка част към длъжността „...“.
Не се установява пълна идентичност между функциите и задълженията на някоя от
останалите длъжности с тези на съкратената такава.
В практиката си ВКС приема, че е налице реално съкращение и при извършена от
работодателя трансформация - когато трудовата функция на съкратената длъжност се
прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се трудова функция, както
и когато тя се преразпределя между други длъжности със съществено различаващи се
трудови функции (така напр. решение № 404 по гр.д. № 1968/2013 г., ІV г.о., ВКС
Решение № 184 от 02.06.2011 г. по гр.д. № 803/2010 г. на ВКС и др.). В конкретния случай,
5
функциите на съкратената длъжност се твърди и се установява от приетите доказателства да
са преразпределени към оставащите по щатното разписание длъжности в отдел „...“ и
основно към началника на отдела. Задълженията по поддръжка на сградата и извършването
на дребни ремонтни дейности се установи, че ищеца е извършвал не по длъжностна
характеристика, а защото му било устно възложено от предходното ръководство и в т.см.
тези задължения, като част от функциите на длъжността „...“ не може да се твърди да са
прехвърлени от съкратената длъжност, доколкото същите изначално са били в обхвата на
дейност на длъжността, заета от Д. Х.. Последната ищецът твърди да е сходна и почти
идентична със съкратената негова длъжност, като най-малкото същата следвало да му бъде
предложена за заемане след съкращаването на неговата длъжност, но съда не установи
такова съвпадение. Напротив, от събраните доказателства се установява, че трудовите
функции, възложени на ищеца са били повече стратегически, анализаторски, контролни
и ръководни като цяло, а функциите на длъжността „...“ са били повече оперативни,
изпълнителски, по извършването на ремонтните работи, а не по техния контрол.
Именно, поради контролните и анализаторски задължения и функции на длъжността
заемана от ищеца Б. е било възможно същите да бъдат поети в голямата си част от
началника на отдела, а не са прехвърлени към друг експертен персонал, още по-малко към
помощен такъв.
В заключение, съдът приема, че действително е налице реално съкращаване на щата, с
оглед на което следва да се разгледа и възражението на ищеца за наличие на предпоставки
за задължително извършване на подбор.
При оспорване на законността на уволнение, осъществено при условията на чл. 328, ал.
1, т. 2 КТ, в тежест на работодателят е да установи по безспорен начин законосъобразността
на уволнението, включително в настоящия случай и като опровергае твърденията на
работника, че предвид наличието на длъжности с несъществени различия в трудовите
функции /имайки предвид длъжността „...“/ за работодателя е съществувало задължение
преди уволнението да извърши подбор по правилото на чл. 329, ал. 1 КТ. В процеса на
подбор се извършва преценка и съпоставяне между качествата на работници или служители,
изпълняващи идентични или сходни по същността си трудови функции. Подборът в този
случай е част от правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, но и
задължение, тъй като без извършването на такъв, правото на уволнение въобще не може да
бъде упражнено. При наличието на трансформация, когато трудовата функция на
съкратената длъжност се прехвърля на друга длъжност със съществено различаваща се
трудова функция, както и когато тя се преразпределя между други длъжности със
съществено различаващи се трудови функции, не възниква задължение за работодателя да
извърши подбор, тъй като задължение за подбор може да възникне, само когато трудовите
функции на различните длъжности не се различават съществено. В случая на ищеца е
била съкратена единствената по щатното разписание длъжност “..“ в отдел „...“, а и в цялото
предприятие на ответника, видно от приетото Щатно разписание, поради което за ответника
– работодател не е възникнало задължение да извършва подбор, тъй като не се
установява идентичност на трудовите функции между оставащите длъжности и съкратената
такава.
По въпроса за задължителния подбор са постановени множество решения на
Върховния касационен съд, някои от които са задължителни на основание т.2 от ТР №1/2009
г. от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС. Те са подчинени на разбирането, че
6
работодателят няма задължение за подбор, когато премахва единствена щатна бройка или
всички щатни бройки за една длъжност и не се е възползвал от правото си на подбор по
чл.329, ал.1 КТ. Обратно - винаги има задължение за подбор, когато при съкращаване на
щата или намаляване обема на работа премахва част от бройките за една длъжност, както и
когато се възползва от правото си на подбор. Задължение за подбор има и тогава, когато
работникът или служителят изпълнява идентични или близки длъжностни задължения с
лица, които заемат други длъжности. Преценката за идентичност е винаги конкретна и се
прави от съда на базата на същностните характеристики за отделните видове работа т.е. тя е
в зависимост от характера и естеството на длъжностните задължения и не зависи от
близостта или съвпадението на наименованията по щата. Именно, като израз на това
разбиране и задължение за конкретна преценка и настоящия състав на съда, намира, че в
случая е съкратена единствена щатна бройка за длъжността “..“и същата не е била
идентична или близка нито с длъжността „...“ нито с началник-отдел „...“ към която са
прехвърлени част от задълженията й, нито пък с някоя от другите оставащи длъжности в
предприятието, точно поради посочените по-горе съществени различия между техните
трудови функции, отговорности и задължения. Безспорно част от трудовите функции на
съкратената длъжност “..“ са запазени, но същите са станали част от трудовите задължения
на началника на отдела, в който е била съкратената длъжност, но последната пък не се
изчерпва единствено с тези функции. Следователно, налице е вид трансформация, при която
е осъществен фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ. Ето защо и за
ответника освен право на подбор /от което той не се е възползвал/ не е възниквало
задължение за извършване на подбор с други длъжности, които не се съкращават.
Съгласно разпоредбата на чл. 329 от КТ при закриване на част от предприятието,
както и при съкращаване на щата или намаляване на обема на работа, работодателят
има право на подбор и може в интерес на производството или службата да уволни
работници и служители, длъжностите на които не се съкращават, за да останат на
работа тези, които имат по-висока квалификация и работят по добре. Въпреки
заглавието "право на подбор", трайната съдебна практика и правната теория приемат,
че извършването на подбор е задължение на работодателя в случаите, когато се
съкращават една или няколко щатни бройки измежду всички заемащи еднаква
длъжност работници или служители, а е негово право, когато се съкращават щатни
бройки измежду заемащи сходна длъжност /по наименование напр./, но съществено
отличаващи се по своите трудови функции /така Решение № 153 от 24.07.2017 г. по гр.
д. № 4092 / 2016 г. на ВКС и др./.
Доколкото в настоящото производство ответникът доказа, че заеманата от ищеца
длъжност е била единствена, натоварена с конкретна трудова функция, която е
трансформирана чрез преразпределение към други длъжности осъществявана от други, и
при прилагане последиците на чл. 154 ГПК, съдът намира за установено възражението на
ответника, че за него не е съществувало задължение да извърши подбор при съкращаването
на длъжността, заемана от ищеца до уволнението му.
Не се установи също ответника да не спазил и задълженията си по КТД, за които
ищеца възразява в ИМ, а именно да не е предложил на ищеца да заеме някоя от свободните
в предприятието длъжности към датата на уволнението му, за които ищеца е имал
подходящо образование и квалификация. Видно от представената от ответника справка за
вакантните длъжности по щатно разписание на „/ЮЛ/“ . към 24.09.2021 г., единствената
длъжност, която е близка до изпълняваната от ищеца длъжност е тази на .... За нея обаче,
видно от длъжностната характеристика, работодателят е въвел и допълнително изискване за
7
професионална квалификация, а именно притежаването на минимум трета квалификационна
група за работа в електрически уредби/мрежи с напрежение до 1000 V и минимум три
години опит в областта на изграждането и поддържането на ел. инсталации и ремонт и
поддръжка на сгради, каквито професионални квалификации ищеца няма и сам признава, че
не притежава. Неоснователно се явява възражението му, че длъжността „...“ била вакантна
към 24.09.2021 г., а ищеца като отговарящ на изискванията за нея е могъл да я заеме. В
приложения списък /на л.68/ от делото не фигурира длъжността „...“ като свободна. Същия е
представен с ОИМ и не е бил оспорен от страна на ищеца, поради което е приет като
доказателство. Изводите, които ищеца прави от съдържанието на справката за назначените
служители на „/ЮЛ/“ . за периода от 20.08.2021 г. до 31.12.2021 г. /на л.256/, са
необосновани, тъй като видно от следващата справка за освободените служители в
ответното предприятие за същия период от 20.08. до 31.12.2021 г. /на л.257/ на 27.09.2021 г.
на осн. чл.71 от КТ /в срока за изпитване/ е било прекратено трудовото правоотношение с Я.
С. Я., заемала до тази дата длъжност „... в Сектор „...“, а едва на 01.11.2021 г. е назначена до
завръщане на титуляря М. П., нова служителка на тази длъжност в лицето на Е. С. Е.. По
делото няма данни Я. дали е била назначена също по заместване на отсъстващата П., но е
факт, че към 24.09.2021 г. същата е заемала все още длъжността „...“ и следователно
последната не е била вакантна към датата на прекратяване на ТПО на ищеца, противно на
тълкуването на ищеца на представените от ответника доказателства. Като извод се налага,
че ответника не е нарушил задължението си по чл.32, т.4, б.“б“ от КТД да пренасочи
освободения ищец към незаето работно място и то такова, което да е отговаряло на
професионалната му квалификация и опит, съгласно длъжностната характеристика на
вакантната длъжност.
Като краен извод по делото и след съвкупния анализ на всички приети доказателства,
не се установява наличието на нито едно от основанията, изтъкнати от ищеца в ИМ и
съответно водещи до незаконосъобразност на извършеното уволнение поради съкращение в
щата.
При тези доводи съдът намира обжалваното уволнение за законосъобразно извършено
от органа на работодателска власт, при наличие материалноправните предпоставки на
нормата на чл. 328, ал.1, т.2 от КТ и при спазване на установената в закона процедура,
предвид на което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Предвид акцесорния характер на претенциите по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т.3 вр. с чл.225,
ал.1 от КТ спрямо тази за отмяна на уволнението, тези искове също следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има само ответникът. На основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, като намира за неоснователно възражението на ищеца по чл.78, ал.5 от ГПК за
прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от ответника /в претендиран
размер от 1514 лв./, съдът счита, че на ответника следва да му бъдат присъдени изцяло
сторените от него разноски в претендирания размер от 1514 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, определено в минимален размер, съобразно с размера на
предявените искове и по правилата на чл.7, ал.1, т.1 и ал.2, т.4 от Наредба за минималните
8
размери на адвокатските възнаграждения.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса и
възнаграждението за в.л., заплатени от бюджетните средства на съда, остават за сметка на
СРС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. П. Б., ЕГН ********** от гр. .. срещу ответника
/ЮЛ/, с ЕИК ..., представляван от изп. директор К. К. К., искове с правно основание чл. 344,
ал. 1 т. 1, т.2 и т. 3 вр. с чл.225, ал.1 от КТ за признаване за незаконно уволнението,
извършено със заповед № .../24.09.2021г. на ответника, за възстановяване на ищеца на
заеманата преди уволнението длъжност .... и за осъждане на ответника да заплати сумата от
11 112,00 лева /6 м. по 1852 лв./ – обезщетение за оставане без работа в резултат от
незаконното уволнение за периода от 29.09.2021 г. до 29.03.2022г., като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. с ал.5 от ГПК М. П. Б., ЕГН ********** от
гр. .. да заплати на /ЮЛ/, с ЕИК ..., представляван от изп. директор К. К. К. сумата от 1514
лева, представляваща разноски за производството пред СРС, а именно за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9