№ 80
гр. гр.Несебър, 04.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Н.Р.М.Б.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Р.М.Б. Административно наказателно дело
№ 20232150200112 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на „Г.Х.М.Е.М.“ ЕООД, ЕИК ..........., представлявано от М. А., против
Наказателно постановление № 001000/20.01.2023 г. на Директор на Регионална
дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол към Главна дирекция „Контрол на
пазара” в Комисията за защита на потребителите, с което за нарушение по чл. 68в вр.
чл.68г, ал.4 вр. чл. 68д, ал.1 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.
210а от същия закон, на дружеството е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2000 лв. Моли се от съда да постанови решение, с
което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, като се навеждат
доводи за неправилно приложение на процесуалния и материалния закон.
Наказващият орган изразява становище за неоснователност на жалбата и
правилност на атакуваното наказателно постановление.
Съдът, като взе предвид исканията на жалбоподателя, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод извършена проверка на 04.08.2022 г. от служител на КЗП, в обект
„...............”, находящ се в гр. С.В., стопанисван от дружеството- жалбоподател, било
констатирано, че обекта извършва туристическа дейност „хотелиерство“ на база
издадено удостоверение за категоризация от Министерство на туризма за утвърдена
категория 4 звезди. При направена проверка и разпечатка от сайта www.booking.com
1
било видно, че хотела се рекламира като хотелски комплекс „...............” 5 звезди. След
запознаване с представените документи и констатациите от извършената проверка,
КЗП решила, че била налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл.68д, ал.1, предложение първо от ЗЗП, изразяваща се в предоставяне на невярна и
подвеждаща информация относно категорията на обекта. По този начин се въвеждал в
заблуждение и това би могло да повлияе на търговско решение, което средния
потребител не би взел, ако тази информация не е била излагана. За това нарушение, на
26.09.2022 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
001000, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция
наказателно постановление.
Съдът в контекста на правомощията си на съдебния контрол, след като провери
изцяло и служебно законосъобразността на акта за установяване на административно
нарушение и обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с
обсъждане на посочените в жалбата доводи, намира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения.
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от надлежните органи в рамките на тяхната компетентност
съобразни представените заповеди.
Наведените в жалбата твърдения не се споделят от настоящата инстанция.
Обстоятелството, че дружеството не било получавало покана за съставяне и
връчване на АУАН съставлява нарушение, но същото не е от категорията на
съществените. Наред с това, видно от приложената разписка за куриерски услуги от
„Български пощи“ ЕАД- л.53 от делото, покана е връчена на представител на
дружеството, а именно В.Д.. Това лице е получило и наказателното постановление
съобразни приложеното известие за доставяне- л.14 от делото, като жалбоподателя не
сочи, че не е получил и постановлението. Това налага извода, че В.Д. е лице, което
получава кореспонденцията на дружеството и я предава. Дали представител на
дружеството се е явил или не на изпратената покана е въпрос на решение на
управителя на жалбоподателя. В този смисъл АУАН е издаден в отсъствие на
нарушителя по аргумент на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Видно от приложеният акт за
установяване на административно нарушение, същият е бил връчен на 20.12.2022 г. на
Камелия Костова- посочена като лице, работещо по трудово правоотношение към
дружеството по трудов договор № 260/20.04.2021 г., за която жалбоподателя не твърди,
че не е негов служител. Такова връчване е въведено като възможност от законодателя в
нормата на чл.233, ал.4 от ЗЗП, както сам жалбоподателя е посочил.
Не се споделят и наведените възражения за липса на яснота в АУАН. Видно от
същия, в него достатъчно ясно и детайлно е описано нарушението, а именно нелоялна
търговска практика, изразяваща се в подаване в сочения сайт на невярна информация,
2
че обекта е категоризиран с 5 звезди, а всъщност е 4 звезди. Посочените като нарушени
норми на чл.68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл.68д, ал.1 от Закона за защита на потребителите
са напълно в унисон със словесното описание на извършеното нарушение, като дори и
да се приеме, че разпоредбата на чл.68д е обща, то същата е посочена като последна
препратка и не е въведена като единствена норма, квалифицираща нарушението.
Обстоятелството дали ще бъде издадена заповед от председателя на КЗП за забрана за
прилагане на практиката, е въпрос, който стои извън административно- наказателното
производство.
С оглед на така изложеното съдът намира, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения, като по същество е спазен и материалния закон.
От показанията на св.К., приложените разпечатки от сайта www.booking.com,
както и от представеното удостоверение, се установява, че в сочената интернет
платформа обекта действително се рекламира като такъв 5 звезди, а всъщност е
категоризиран с 4 звезди.
С оглед на така изложеното съдът намира, че правилно и законосъобразно на
дружеството е бил съставен акт за установяване на административно нарушение и
впоследствие било издадено наказателно постановление.
Съгласно нормата на чл. 68г, ал. 1 от ЗЗП, търговска практика, свързана с
предлагането на стоки или услуги е нелоялна, ако противоречи на изискването за
добросъвестност и професионална компетентност и ако променя или е възможно да
промени съществено икономическото поведение на средния потребител, когото засяга
или към когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато
търговската практика е насочена към определена група потребители. Нормата на чл.
68г, ал. 4 от ЗЗП предвижда, че нелоялни са заблуждаващите и агресивните търговски
практики. Чл.68в от ЗЗП забранява императивно използването на такава.
Съгласно нормата на чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП търговската практика е
заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или,
когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или
е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената
информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и
има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение,
което той не би взел без използването на търговската практика.
В случая жалбоподателят е осъществил състава на нарушението- налице е
търговска практика, свързана с предлагане на услуги, съдържаща невярна информация,
която е подвеждаща и която е възможно да има за резултат вземането на търговско
решение, което потребителят не би взел без използването на търговската практика.
Рекламирайки обекта си като хотел 5 звезди, а не като 4 звезди, дружеството подвежда
потребителя и същия може да вземе решение, което не би взел, ако е знаел, че хотела е
3
4 звезди. В този смисъл е налице нелоялна търговска практика и е осъществен състава
на нарушението, за което е санкционирано дружеството- жалбоподател.
Следва да се посочи, че на настоящият състав му е служебно известно, че за този
обект в предходните години вече е издавано Наказателно постановление №
45174/29.01.2020 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен
и Ямбол със седалище Бургас към Главна дирекция „Контрол на пазара” за същото
нарушение- рекламиране в същия сайт като обект с категория 5 звезди. НП също е
било предмет на съдебен контрол по почти аналогична жалба от към основания, шрифт
и визия, като санкциониращия акт е бил потвърден с окончателно решение по КНАХД
№ 2397/2020 година по описа на АдмС- Бургас. Действително субекта на отговорност
по соченото производство е бил друг, но очевидно практиката е била продължена.
Наложената санкция по атакуваното наказателно постановление, предмет на
настоящото производство, е в предвиденият в закона минимален размер.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на наказващият орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка следва да се има
предвид, че разноските се определят по реда на АПК. В Тълкувателно решение № 3 от
13.05.2010г. по тълкувателно дело № 5/2009г. по описа на общото събрание на
колегиите на ВАС е прието, че случаите, в които съдът отхвърли оспорването страната
дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато
административният орган е представляван от юрисконсулт в производството. Видно от
мотивите на ТР в такива случаи следва да се приложи субсидиарно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото възнаграждение за
юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Впрочем и разпоредбата на
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН препраща към чл. 37 от ЗПП. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената
дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз
основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно
чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона
за административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. Т.е. съдът следва да
определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия
орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 001000/20.01.2023 г. на
Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол към Главна
дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, с което за
нарушение по чл. 68в вр. чл.68г, ал.4 вр. чл. 68д, ал.1 от Закона за защита на
потребителите, на основание чл. 210а от същия закон, на „Г.Х.М.Е.М.“ ЕООД, ЕИК
..........., представлявано от М. А., е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА „Г.Х.М.Е.М.“ ЕООД, ЕИК ..........., представлявано от М. А., да
заплати на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен, Ямбол към Главна
дирекция „Контрол на пазара” в Комисията за защита на потребителите, сумата от 80
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд- гр. Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5