РЕШЕНИЕ
№ 4435
гр. София, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ЛЮБ. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20211110131649 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК от В. АТ. СТ.,ЕГН
**********,с адрес гр.София,ж.к.“.....,против „....., ЕИК ....,със седалище и
адрес на управление гр.София,....,с искане да бъде постановено решение,с
което да бъде признато за установено,че ищецът не дължи сумите от 182,83
лева главница и 11,46 лева лихва за забава,поради настъпила погасителна
давност.
В исковата молба се твърди,че ищецът С. е осъден по гражд.дело №
4370/2010 г. по описа на РС В.... и въз основа на издадения изпълнителен лист
е образувано изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ Р...... Сочи се,че
вземането не подлежи на изпълнение чрез способите на принудително
изпълнение,защото към 30.09.2017 г. е настъпила перемпция,а на 30.09.2020 г.
е изтекла погасителна давност. В исковата молба са изложени твърдения,че
липсват предприемани изпълнителни действия в периода след 30.09.2015 г.
Ищецът моли съда да уважи предявената искова претенция.
Ответникът „..... в депозирания писмен отговор изразява становище за
неоснователност на иска – ответникът не отрича,че е придобил вземането на
основание сключен договор за цесия,твърди се,че по изпълнителното дело са
предприемани изпълнителни действия и е прекъсвана давността,ответникът е
отправял искания за извършване на изпълнителни действия,поради което
давност не е изтекла. Ответното дружество моли съда да отхвърли иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
1
Видно от изпълнителен лист от 03.02.2011 г.,издаден по ч.гражд.дело №
4370/2010 г. по описа на РС В....,В. АТ. СТ. е осъден да заплати на „..... сумите
от 182,83 лева главница и 11,46 лева обезщетение за забава за периода
15.02.2010 г. до 09.08.2010 г.
Представено е споразумение от 23.02.2015 г.,сключено между „----- и
„....,съгласно което „----- приема да придобие вземане на „.... към трети лица и
се задължава да заплати уговорената продажбена цена,а „.... се съгласява да
прехвърли вземанията и да получи цената. Установява се,че вземането на „....
( с предишно наименование „..... ) към В. АТ. СТ. е прехвърлено на „-----.
По делото е прието е потвърждение за сключена цесия на основание
чл.99,ал.3 от ЗЗД,с което „.... потвърждава прехвърлянето на вземанията на
„......
Видно от изисканото заверено копие от изп.дело № 792/2015 г. по описа
на ЧСИ Р.....,същото е образувано по молба от „----- на 28.08.2015 г.,в молбата
има искане за налагане на запор върху трудово възнаграждение на
длъжника,на 31.08.2015 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение,на
30.09.2015 г. е изпратено запорно съобщение до работодател,което е получено
на 02.10.2015 г.,наложеният запор е изпълнен като на 12.10.2015 г. е заплатена
по сметка на частния съдебен изпълнител сумата от 101,29 лева,на 08.11.2019
г. е поискано от взискателя да бъде извършена проверка за банкови сметки,на
11.11.2019 г. е изпратено запорно съобщение до „...., както и до „С..... след
постъпила молба от длъжника С.,че по сметката в „.... се изплащат парични
суми за социална интеграция запорът е вдигнат.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Искът с правно основание чл.439 от ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК е
законодателно уреден като отрицателен установителен иск,съгласно който се
цели да бъде отречено съществуването на парично вземане въз основа на
факти и обстоятелства,възникнали след изпълнителното основание. Този иск
е отрицателен установителен и дава защита на длъжника по изпълнението
относно установяване недължимост на парична сума,когато недължимостта
на същата произтича от настъпили след възникване на изпълняемото право
обстоятелства. С оглед обстоятелството,че видно от доказателствата по
делото,паричните суми,чиято дължимост ищецът С. отрича,не са
заплатени,съдът намира,че съществува интерес от предявяване на
установителната искова претенция. В конкретния случай ищецът се позовава
на настъпила погасителна давност,за да обоснове недължимост на паричната
сума. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника и
длъжникът може да се позове на настъпила погасителна давност,когато в
определен период от време кредиторът не е предприемал действия по
реализиране на вземането. В хипотезата,когато за вземането е издаден
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело,преценката кога и дали
е прекъсвана давността съдът реализира при съобразяване има ли предприети
изпълнителни действия. С приемането на Тълкувателно решение на ОСГТК
на ВКС от 26.05.2015 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС е
възприето,че по време на изпълнителния процес давност се прекъсва с всяко
действие по принудително изпълнение или с всяко действие,което изгражда
съответния изпълнителен способ. Съдът приема,че исковата претенция е
2
доказана по основание и подлежи на уважаване. Анализирайки
доказателствата от изпълнителното производство,съдът счита,че последното
изпълнително действие е наложеният запор върху трудово възнаграждение и
преводът на парична сума на 12.10.2015 г.,а с оглед липсата на последващи
изпълнителни действия към датата на устните състезания вземането се явява
погасено по давност,а искът следва да бъде уважен. Ответникът не е доказал
да е предприел действия,с които да се прекъсва давността след превода на
паричната сума от м.10.2015 г.,при което е настъпила перемпция и
изпълнителното дело се явява прекратено по право на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК през м.10.2017 г.,респективно към м.10.2020 г.
вземането се явява погасено по давност. По изложените съображения съдът
счита,че исковата претенция следва да бъде уважена изцяло.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса,съдът намира,че следва на основание чл.78,ал.6
от ГПК ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 50 лева държавна
такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен
съд.
Предвид изхода на делото и като съобрази,че ищецът е представляван
от адвокат по реда на чл.38,ал.2 от ЗА и е предоставена безплатна правна
помощ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат И.А.
Н.,сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 от
ГПК,вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „....., ЕИК ....,със седалище и
адрес на управление гр.София,....,че В. АТ. СТ.,ЕГН **********,с адрес
гр.София,ж.к.“.....,не дължи чрез способите на принудително изпълнение
поради изтекла погасителна давност сумите от 182,83 лева ( сто осемдесет и
два лева осемдесет и три стотинки ) главница и 11,46 лева ( единадесет лева
четиридесет и шест стотинки ) лихва за забава.
ОСЪЖДА „....., ЕИК ....,със седалище и адрес на управление
гр.София,.... да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.6 от ГПК
сумата от 50 ( петдесет ) лева държавна такса в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „....., ЕИК ....,със седалище и адрес на управление
гр.София,.... да заплати на адв.И.А. Н.,от Б.....,сумата от 300 ( триста ) лева
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатно правна помощ.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3