ПРОТОКОЛ
№ 68
гр. гр. София , 30.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галя Ив. Георгиева
Членове:Румяна Г. Илиева
Даниела Б. Врачева
при участието на секретаря РОСИЦА СТ. ПЕЙЧЕВА
и прокурора Андрей Митков Андреев (Апелативна специализирана
прокуратура)Емилия Стоянова Пашалиева-Риажи (Апелативна
специализирана прокуратура)
Сложи за разглеждане докладваното от Галя Ив. Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600260 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
На поименното повикване в 11:00 часа се явяват:
ЗА АПЕЛАТИВНАТА СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОКУРАТУРА се явява
прокурор Пашалиева.
.......................................................................................................................................................................................................................................................................................................................
След съвещанието съдът обяви съдебния си акт.
АСНС, като се запозна с доводите, наведени във въззивната частна жалба
на адв. А. Р. П., като защитник на подсъдимия М. СТ. СТ., срещу протоколно
определение от 08.06.2021 г. по НОХД № 4015/2019 г. на СНС, с което е
оставено без уважение искането за изменение на изпълняваната по отношение
на този подсъдим мярка за неотклонение „Домашен арест“, контролирана и
чрез електронно средство за наблюдение, в друга, по-лека такава, взе предвид
становищата на страните, заявени устно в съдебно заседание, като обсъди
доказателствата по делото, включително и тези, приобщени по инициатива на
съда по настоящото производство, като провери служебно и изцяло
правилността на атакуваното определение, намира, в мнозинството от
съдебния състав, частната жалба за основателна, поради което следва да бъде
уважена. Определението на СНС, предмет на въззивен съдебен контрол, като
постановено при неправилно тълкуване и прилагане на закона, както и в
1
несъответствие с Решение от 08.06.2021 г. по дело „С. срещу България“,
жалба 16282/2020 г., на Четвърто отделение на ЕСПЧ, следва да бъде
отменено и вместо него се постанови ново, с което бъде облекчена
изпълняваната по отношение на подсъдимото лице С. процесуална принуда.
Съображенията за това са следните:
Мнозинството на настоящия съдебен състав преценява, че е налице
промяна в съществуващите обстоятелства, която обуславя изменяване,
съобразно разпоредбата на чл. 270, ал. 1 от НПК, на изпълняваната по
отношение на подсъдимия М. СТ. СТ. мярка за неотклонение „Домашен
арест“ в друга, по-лека такава.
На първо място, мнозинството на съдебния състав взе предвид изтеклия
период на действие на мярка за неотклонение, свързана с лишаване от
свобода /“Задържане под стража“ от 05.09.2018 г., „Домашен арест“ от
01.02.2021 г./, продължителната и непрекъсната ситуация на лишаване от
свобода на този подсъдим от 2 г., 9 месеца и 25 дни, считано от датата на
фактическото му задържане на 05.09.2018 г. до днешното съдебно заседание,
период от време, посочен неточно и неправилно в пледоарията на защитата
като 2 г. и 4 месеца.
На второ място, мнозинството на съдебния състав съобрази, като зачете
задължителното действие на осъдителното решение на ЕСПЧ от 08.06.2021 г.,
Четвърто отделение, дело „С. срещу България“, жалба № 16282/2020 г.
Съдебният състав на Четвърто отделение на ЕСПЧ единодушно е приел, че е
налице нарушение на чл. 5, пар. 3 от Конвенцията.
На трето място, мнозинството от състава констатира напредналия стадий
на развитие на наказателното производство, тангентиращ към приключване
събирането на доказателства по изслушване на свидетели, приключване на
съдебното следствие пред първата съдебна инстанция /за следващото съдебно
заседание са призовани последните 5 от поисканите от държавното обвинение
с обвинителния акт свидетели/ и постановяване на съдебен акт по съществото
на наказателното обвинение.
На четвърто място, мнозинството на съдебния състав отчете като
новонастъпило обстоятелство участието в обществения живот на подсъдимия
М.С. /кандидат за депутат от ПП “Б.“ в насрочените за 11.07.2021 г.
парламентарни избори за 46-то Народно събрание/ и произтичащата от това
необходимост за свободно упражняване на политически права, гарантирано
от чл. 3 на Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС - право на свободни избори,
свободно изразяване на мнение при избиране на законодателното тяло.
Наред с така очертаните новонастъпили обстоятелства, от значение за
правилната преценка за законосъобразност на оспорената процесуална
принуда /за времето след последното произнасяне на съд с определение №
2
59/12.05.2021 г. по вчнд № 204/2021 г. на АСНС до настоящия момент/,
въззивната съдебна инстанция извърши проверка за продължаващо наличие
на регламентираните в разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 57 от НПК
законови предпоставки за действието на мярката за неотклонение „Домашен
арест“.
От доказателствата по делото е видно, че подсъдимият М. С. С. е
предаден на съд, заедно с още 13 лица, с обвинения за претендирани за
извършени умишлени престъпления от общ характер, наказуеми с „Лишаване
от свобода“ – по чл. 321, ал.6 от НК, по чл.248а, ал.5 вр. ал.2 вр. чл. 20 ал.3 и
ал.4 вр. чл.26, ал.1 вр. ал3 от НК, по чл.248а, ал.2 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр.
чл.26, ал.1 от НК, по чл.248а ал.2 от НК и по чл. 248а, ал.5 вр. ал.2 вр. чл.26
ал1 от НК.
Съдът, при съблюдаване действието на презумпцията за невиновност и
правилото за зачитане на индивидуалната свобода, посочено в чл. 5 от
ЕКЗПЧОС намира, че от събраните на досъдебната фаза доказателства,
предмет на проверка в условията на непосредственост, състезателност и
равенство на средствата за защита в приключващото съдебно следствие, може
да се формира обосновано предположение относно авторството на
подсъдимия-жалбоподател в твърдяната за осъществена престъпна дейност,
за която е ангажирана наказателната му отговорност.
На следващо място, мнозинството на съдебния състав преценява за
неналична към настоящия процесуален момент опасността от извършване на
престъпление от това подсъдимо лице. Тази релевантна опасност, при
отчитане висящността, във фазата на досъдебното производство, на друго
дело, по което обвиняем е М.С., е редуцирана, до степен нейното
минимизиране, предвид продължителното и непрекъснато действие от 2
години, 9 месеца и 25 дни на процесуална принуда /по време на досъдебната и
съдебна фаза на процеса/, свързана постоянно с лишаване от свобода. Правно
значими при формиране на оценката за липсата на обсъждания релевантен
риск са и обстоятелствата за чистото съдебно минало на подсъдимия-
жалбоподател, здравословния му статус /страда от няколко хронични
заболявания, претърпял исхемичен мозъчен инцидент/, в каквато насока са и
изричните констатации в параграф 101 от Решението на ЕКЗПЧОС/, коректно
поведение по време на изпълнението на „Домашен арест“ /липса на
констатации от органите на МВР, които контролират забраната по чл. 62,
ал.1от НПК, за нарушения/, както и при изпълнение на процесуалните
задължения като подсъдим в съдебната фаза на
процеса.
Мнозинството на съдебния състав обаче съзира за все още налична
опасността от укриване от правосъдие по отношение на подсъдимия С., като
предпоставка по чл. 56, ал. 1 НПК за действие на мярка за неотклонение.
Мнозинството на състава не намира основания да отстъпва от становището
3
си, обективирано в протоколно определение от 01.02.2021 г. по внчд
№37/2021 г. на АСНС, с което е приел, предвид имущественото положение на
подсъдимия С., за наличен риск от укриване. Следва да се изложат и
съображения, че този риск става все по-малко релевантен с течение на
времето и не дава на „властите неограничено правомощие“ да продължат
задържането /параграф 90 от Решението на ЕСПЧ/.
Ето защо и за преодоляване критиките към националните съдебни власти
в този съдебен акт /параграф 104 от Решението на ЕСПЧ/ мнозинството на
състава извърши проверка дали съществуват други алтернативни средства за
осигуряване присъствието на подсъдимия С. в процеса. Констатира, че целите
на мерките за неотклонение, регламентирани в чл. 57 от НПК, биха могли да
бъдат обезпечени с друга, по-лека по вид мярка за неотклонение, несвързана с
лишаване от свобода, тъй като срокът на задържане от 2 г. 9 месеца и 25 дни
надхвърля необходимото за осъществяване на правосъдието и се преценява за
неразумен, съгласно разписаните в ЕКЗПЧОС критерии.
Като съобрази и имотното състояние на подсъдимия, наред с другите
обстоятелства по делото, касаещи степента на обществена опасност на
престъпленията, семейното положение /женен, съпругата му е защитник по
чл. 91, ал. 2 НПК и участва в производството/, професията, възрастта /60 г./,
личността на обвиняемия /трудово и обществено ангажиран до задържането
му/, мнозинството на съдебния състав счете, че необходимата мярка за
неотклонение по отношение на подс. С. на този етап от производството
следва да бъде „Гаранция в пари“.
При определяне размера на паричната гаранция съдът намира, че той
следва да бъде стриктно индивидуализиран и съобразен с имущественото
положение на подсъдимото лице /чл. 61, ал. 2 НПК/, така щото да изпълни
необходимата процесуална принуда като не засяга прекомерно правната
сфера на лицето, по отношение на което тя се налага и изключи опасността от
превръщане в прикрита форма на задържане. В този смисъл мнозинството на
съдебния състав определи размера на процесуалната принуда на 200 хиляди
лева, предвид категоричните доказателства за наложени запор и възбрана
върху недвижимо и движимо имущество и дялове от капитала на търговските
дружества с участие на подсъдимия, които обезпечителни мерки правят
неликвидно това имущество и препятстват извършването на разпоредителни
действия с него. Преценява, че процесуална принуда в отмерения размер в
достатъчна степен би мотивирала подс. С. към по-нататъшно
законосъобразно процесуално поведение, поради което най-адекватно би
обезпечила целите на мерките за неотклонение, разписани в разпоредбата на
чл. 57 НПК, а именно – развитие и приключване на наказателното
производство в разумен срок.
Мнозинството на състава подчертава, че гаранцията може да бъде
представена както от подсъдимия, така и от друго лице, съобразно регламента
4
на разпоредбата на чл. 61, ал. 4 от НПК, поради което защитното възражение
за дискриминационен подход към подсъдимия С., като неоснователно,
въззивният съд отхвърли.
Предвид всичко изложено до тук и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл.
270, ал. 4, вр. чл. 61, ал. 1 - ал. 4, чл. 56, ал. 1 и ал. 2 и чл. 57 от НПК АСНС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА протоколно определение от 08.06.2021 г. по НОХД
№4015/2019г. на СНС и ВМЕСТО ТОВА:
ИЗМЕНЯВА изпълняваната по отношение на подсъдимия М. С. С. мярка
за неотклонение „Домашен арест“ в „ГАРАНЦИЯ В ПАРИ“ в размер на 200
000 /ДВЕСТА ХИЛЯДИ/ ЛЕВА.
Определението е окончателно.
Подсъдимият да бъде освободен от „Домашния арест“ след внасяне на
определената гаранция, като за това бъдат уведомени ГД“ИН“ и съответното
РУ МВР.
Определението е подписано с особено мнение от председателя на състава
и докладчик Галя Георгиева.
На основание чл. 33, ал. 5, изр. 2 от НПК мотивите към съдебния акт се
изготвиха от съдия Румяна Илиева.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5