Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,15.11.
2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав,
в
публично заседание на шестнадесети октомври
през
две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
При
секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА
И
прокурора
сложи за разглеждане
В.гр.д.№
15817 по описа за 2018 г.
Докладвано
от съдия Маркова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и следв. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от С.Д.И., ответник пред СРС, срещу решение № 458712 от 26.07.2018 г., постановено от Софийски районен съд, Първо ГО, 41 с-в по
гр.д.№ 71403/17 г., с което решение СА УВАЖЕНИ предявените от Р.Л.Х., искове с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД и чл.124, ал.1 ГПК.
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Счита, че ищцата /пред СРС/ не може да претендира от нея
повече от ¼ идеална част от недвижимия имот, предмет на исковете, а
именно: втори етаж от къща, находяща се в гр.София, ул.“******, който имот се
намира в дворното място, съставляващо парцел XXI- 26, кв.106 по плана на гр.София. Сочи,
че бракът й с преобретателя по договора за издръжка и гледане – И.Х.И.бил
прекратен с влязло в сила на 20.12.1983 г. съдебно решение. Отделно от това И.Х.И.бил
починал на 15.03.2014 г. Прехвърлителят по сделката – Х.И.Х.бил починал преди
това – на 16.12.1989 г. Ищцата в настоящето производство първоначално била
предявила иск по чл.87, ал.3 ЗЗД срещу наследниците на И.Х.И.– А. И.И.- негова
дъщеря и Х.И.Х.-негов син. По този иск било образувано гр.д.№ 26872/16 г. по
описа на СРС, 124-ти състав. Счита, че независимо, че по първоначалното дело
решението не било влязло в сила, тъй като спорът бил висящ пред въззивната
инстанция, СРС, 41 с-в по гр.д.№ 71403/17 г. следвало да се съобрази, че ищцата
по първото дело претендира собственост върху
¾ идеални части- ½ на лично основание и ¼ по наследство от
прехвърлителя Х.И.Х., а по настоящето – ½ идеални части. СРС, 41 с-в
като уважил претенциите на ищцата в размер на ½, постановил неправилно
решение. Като последица от уважаването на исковете на Р.Л. по двете гр.д.
същата щяла да се обогати с ¼ от процесния недвижим имот. Наред с това
се излагат доводи, че ищцата не е прехвърлител по договора за издръжка и
гледане, а бенефициент по смисъла на чл.22 ЗЗД като се позовава на съдебна
практика на ВКС- решение № 185 от 20.02.2009г. по гр.д.№ 555/2008 г. на Първо
ГО, ГК, както и на ТР № 30/81 на ОСГК. Това било така, защото в случая
прехвърлителят Х.И.Х.бил действал със съгласието на съпругата си-ищцата Р.Л.Х.,
по арг. от чл.13,ал.2 СК-1968 г. Затова и Р.Л.Х. нямала право на иск по чл.87,
ал.3 ЗЗД за разваляне на договора за издръжка и гледане; тя не била „уговарящ“
по смисъла на чл.22,ал.1 ЗЗД, нито „кредитор“ по смисъла на чл.87 ЗЗД. Р.Л.Х.
можела да иска само изпълнение от длъжника-обещател в нейна полза или
обезщетение за неизпълнение на задължението. В случаите на правоприемство по
наследяване на уговарящия от страна на третото, ползващо се от договора лице
при неизпълнение на същия от страна на длъжника към него, то можело да иска
развалянето на договора заради виновното му неизпълнение, в този смисъл било
освен горецитираното ТР, така и решение № 70 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д.№
41/2009 г., ГК, Трето ГО, постановено по чл.290 ГПК.
Иска се от настоящата инстанция да отмени изцяло решение № 458712 от 26.07.2018 г., постановено от Софийски районен съд, Първо ГО, 41 с-в по
гр.д.№ 71403/17 г. Разноски от въззивника са претендирани.
От въззиваемата страна – ищец в производството пред СРС - е постъпил отговор, в който е оспорена въззивната жалба като
неоснователна. Сочи се, че къщата, където се намирал процесния втори етаж била
придобита от ищцата и покойния й съпруг в режим на СИО. Затова по арг. от
чл.13, ал.1 СК-68 г., тя притежавала ½ от имота, който бил прехвърлен с
нот.акт № 158/31.05.1975 г. на И.Х.И.-син на прехвърлителя. По това време
преобретателят бил в брак с ответницата С.И.. Така последната на основание
чл.13, ал.1 и чл.13,ал.8 СК-68 придобила ½ идеална част от спорния по
делото имот, но и задълженията по договора за издръжка и гледане. Обжалваното решение
било правилно-правилно било прието, че ищцата не е бенефициент по договора за
издръжка и гледане, а прехвърлител по сделката. Наред с това по безспорен начин
се установило, че задължението за издръжка и гледане не било изпълнено по
отношение на ищцата /изпълнението на задължението по отношение на починалия
прехвърлител не било предмет на настоящата искова молба/. Това се признавало и
от ответницата в отговора по исковата молба. Възражението за давност било
неоснователно, защото ищцата претендирала неизпълнение по отношения на нея;
същата била жива към настоящият момент и затова давност не можела да тече.
Искът по чл.124, ал.1 ГПК също бил доказан за ½ идеална част, тъй като
приложимо било правилото на чл.27 СК-85, което било идентично с чл.14,ал.5 СК-68. Разноски се претендират.
По
допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивницата е била уведомена на 01.08.2018 г.,
видно от разписката върху същото. Въззивната жалба е подадена на 10.08.2011г., следователно – същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК. Въззивницата е ответник пред СРС и предявените срещу нея искове са били уважени
изцяло, от което следва, че е налице правен интерес от обжалване.
Следователно въззивната жалба е допустима.
По
основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
Алеаторният договор е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне право
на собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и
издръжка. За да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника той
следва да предоставя ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на
кредитора в обем да бъдат задоволени нуждите му от място за живеене, храна,
отопление, осветление, медицинско обслужване, лекарства и други ежедневни
нужди. Тези грижи и даването на издръжка в натура с оглед свободата на договаряне
могат да бъдат предложени на кредитора за изпълнение от повече от един длъжник,
с което той се съгласява сключвайки алеаторния договор с тях.
В исковата
молба, въз основа на която СРС е постановил обжалваното по настоящето дело,
решение, от ищцата Р.Л.Х. се сочи, че с нот.акт № 158, дело 7392/1975 г. от
31.05.1975 г. , съпругът й Х.И.Х., с нейното изрично съгласие в качеството й на
съсобственик в СИО, е сключил договор за издръжка и гледане със сина си /от
предходен брак/ - И.Х.И., по силата на който договор, е прехвърлил
собствеността върху 2-ри етаж от къща, находяща се в гр.София, ул.“*****,
намираща се в дворно място, съставляващо парцел XXI-26, кв.106 по плана на гр.София, кв.“Малашевци“. Към момента на
сключване на договора за издръжка и гледане преобретателя И.Х.И.бил във брак с
ответницата по делото- С.Д.И.. Последното не се оспорва в срока по чл.131 ГПК,
а и се установява от представените писмени доказателства с отговора по исковата
молба- бракът е бил сключен на 14.05.1972 г. и прекратен със развод на
20.12.1983 г. с влязло в сила съдебно решение. Ответницата /пред
СРС/ не е оспорила в срока по чл.131 ГПК, не спори и пред въззивната инстанция,
че процесния недвижими имот- 2-ри етаж от къща, находяща се в гр.София, ул.“******,
предмет на договора за издръжка и гледане, е придобит по време на брака на
прехвърлителя Х.с ищцата Р.Л., т.е. е бил в СИО. Това обстоятелство е било
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване с определението по чл.140 ГПК/виж л.55 по делото пред СРС/. Бракът между прехвърлителя и ищцата е бил
сключен на 17.10.1952 г. и е прекратен със смъртта на съпруга на 16.12.1989 г.
За да иска
разваляне на договора за издръжка и гледане, ищцата твърди неизпълнение на
задължението по отношение на нея, както от страна на И.Х.И., така и от ответницата С.Д.И.,
задължена по силата на чл.13, ал.8 от СК-68. Твърди се пълно неизпълнение на
договора от самото му сключване – 1975 г. Претендира се разваляне по чл.87,
ал.3 ЗЗД по отношение на ½ идеална част от недвижимия имот, предмет на
договора за издръжка и гледане от 1975 г.
Видно от нот. акт № 158, нот.дело №
7392/1975 г. за продавач е подписал само Х.И.Х.като е уговорено преобретателя
по сделката да поеме задължението по цялостната издръжка на прехвърлителя и съпругата му Р.Л.Х., като им осигури
един спокоен и нормален живот до тяхната смърт като им гарантира квартира,
храна, отопление, почистване, грижи при болест и помощ, било лично или чрез
трето лице.
От представената в производството по
настоящето дело /пред СРС/ искова молба е видно, че от ищцата и по настоящето
дело – Р.Л.Х., е била предявена искова молба по чл.87, ал.3 ЗЗД/л.46 по делото
пред СРС/ като е било образувано гр.д.№ 26872 по описа за 2016 г. Ответници по това друго гр.д. са А. И.И. и Х.И.Х.като
наследници по закон на приобретателя И.Х.И., техен баща. Претендира се
разваляне на същия договор за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 158,
дело № 7392/75 г. от 31.05.1975 г. по отношение на същия втори етаж, предмет на
иска и по настоящето дело. По гр.д.№ 26872 по описа за 2016 г. на СРС, ГО, 124-ти състав в качеството си на ищца Р.Л.Х.
претендира разваляне на договора за издръжка и гледане поради неизпълнение, както по отношение на нея, така и по
отношение на покойния й съпруг. Твърди се, че на лично основание притежава
½ идеална част, т.е. колкото се твърди и по настоящето дело, както и
¼ по наследяване или общо ¾ идеални части от целия имот.
Самото решение на СРС, 124-ти състав, с
което претенциите по чл.87, ал.3 ЗЗД и по чл.108 ЗС са били отхвърлени, както и
въззивната жалба срещу това решение, се намират в кориците по гр.д.№ 71403 по
описа за 2017 г./л.63/; образувано е в.гр.д.№ 12019 по описа за 2018 г. на СГС,
IV-а въззивен състав,
което е висящо-няма постановено съдебно решение.
Страните по настоящето дело, както и
първоинстанционния съд, се позовават на съдебна практика на ВКС преди приетото ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 15.05.2012 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 6/2011 Г., ОСГК НА ВКС. В последното се приема, че
задължението по договор за издръжка и гледане е неделимо по смисъла на чл. 128, ал. 1 ЗЗД. в случаите, в
които е поето от няколко длъжници. По отношение на това задължение са приложими
правилата на солидарната отговорност. От тук в
горекоментираното ТР е направен изводът, че когато
на кредитора по алеаторния договор се предоставят грижи и издръжка в пълния
уговорен обем от един длъжник, липсата на изпълнение от някой от другите
длъжници не може да доведе до разваляне на договора на основание чл. 87, ал.
3 ЗЗД - поради неговото неизпълнение.
В постановеното
по реда на чл.290 ГПК
РЕШЕНИЕ № 6 ОТ 29.06.2016 Г. ПО ГР. Д. № 3362/2015 Г., Г. К., ІV Г. О. НА
ВКС, е прието, че : приобретателите по договора за
издръжка и гледане са необходими задължителни другари с оглед на поетото общо и
неделимо задължение за издръжка и гледане. В тази хипотеза предявяването на
иска срещу всички другари е условие за допустимост на процеса. Общото
предявяване на иска срещу всички другари, чието участие в производството е
задължително, представлява абсолютна положителна процесуална предпоставка, без
наличието на която исковото производство е недопустимо. Нарушаването на
изискването за съвместна процесуална легитимация е нередовност на исковата
молба, за която съдът следи служебно и е задължен да упражни правомощията си
съгласно чл. 129 ГПК. Когато правото на участие в процеса на
задължителния необходим другар е нарушено и първоинстанционното решение е
постановено без неговото участие, порокът на съдебния акт не може да се санира
чрез конституирането му във въззивнотопроизводство, с оглед въведените в ГПК
преклузии, в условията на ограничен въззив и забраната за събиране на
доказателства във въззивното производство, освен предвидените изключения.
Когато задължителният другар е ответник/пасивно другарство/, производството по
отношение на него следва да започне с връчване на препис от исковата молба и
даване на срок за отговор по чл. 131 ГПК, за да реализира правото си на
защита.
С оглед на изложеното
съдът намира, че първоинстанционното
решение следва да се обезсили и делото следва да се върне на СРС за конституиране на наследниците на приобретателя И.Х.И.-А. И.И.
и Х.И.Х./виж молбата на адв.Б. от 10.04.2018 г./, които имат качеството на необходими и задължителни другари на ответницата С.Д.И..
Това е и така, защото правата и
задълженията на С.Д.И., А. И.И. и Х.И.Х., произтичат от едно и също основание,
от един и същи договор. С оглед приетото в горекоментираното ТР № 6/15.05.2012
г. на ОСГК на ВКС, при изпълнение на задълженията по договора за издръжка и
гледане от един от тях, искът по чл.87, ал.3 ЗЗД не може да бъде уважен.
Поради недопустимост
на първоинстанционното решение по иска по чл.87, ал.3 ЗЗД съдът
преценява, че не следва да се обсъждат доводите във въззивната жалба, касаещи правилността на решението.
Следва да се дадат указания, обаче, на
съда при новото разглеждане, че следва да съобрази обстоятелството, че А. И.И.
и Х.И.Х.са наследници по закон, както на приобретателя, така и на прехвърлителя
/виж удостоверението за наследници на л.13 по делото пред СРС/, т.е. същите не
могат да бъдат едновременно в процесуално качество на ищец и на ответник.
Доколкото гр.д.№ 26872 по описа за 2016 г.
на СРС, 124 с-в е образувано преди производството по гр.д.№ 71403 по описа за
2017 г. на СРС, ГО, 41 с-в, съдът при новото разглеждане на делото, ще следва
да провери и за евентуалното наличие на предпоставките на чл.126, ал.1 ГПК,
вкл. и с оглед изхода на спора по първото образувано гр.д.
По
иска по чл.124, ал.1 ГПК:
Видно от исковата молба първоначално
ищцата е била предявила срещу ответницата иск по чл.108 ЗС. С молбата си от
10.04.2018 г. в изпълнение указанията на СРС, ищцата е посочила, че „не
поддържа искът за връщане на имота, заявен в т.2 от петитума“/виж л.61 по
делото пред СРС/. Оттеглени са били и претенциите за евентуални вреди- по
чл.88, ал.1 вр. с чл.55, ал.1 и чл.57, ал.2 ЗЗД. В първото по делото о.с.з. /л.68 пред СРС/
пълномощникът на ищцата е заявил: „нямаме интерес от иска по чл.108 ЗС“, тъй
като ищцата е във владение на имота, „претендираме след разваляне на договора
да се признае правото на собственост на тези ½ идеални части“. СРС, 41
състав е прекратил производството по исковете по чл. 88, ал.1 вр. с чл.55, ал.1
и чл.57, ал.2 ЗЗД. По отношение на претенцията по чл.124, ал.1 ГПК е приел
наличие на хипотезата на чл.214 ГПК. Последното е допустимо с оглед приетото в
ТР № 4/14.03.2016 г.
Искът по чл. 124, ал. 1 ГПК е претенция на
собственика на вещта или имота да установи със сила на пресъдено нещо правото
си срещу лице, което му го оспорва или го смущава. Целта на защитата е
разрешаването на спора за материално право, като бъде установено действителното
правно положение в отношенията между страните във връзка с конкретната вещ или
имот, като се осуетява занапред възникването на нов спор за материалното право
на същото основание. Установителният иск за собственост съдържа искане за
съдебно-потвърдително установяване срещу ответника, че ищецът действително притежава
претендираното вещно право върху определен имот.
Следователно, ищецът трябва да докаже, че
е придобил твърдяното право и интерес от установяването му, който е налице при
оспорването на това право от ответника.
Видно от отговора, обаче, ответницата не
оспорва правото на собственост на ищцата.Това се потвърждава и от разпита на
свидетеля Х.на л.79 по делото пред СРС, който е бил допуснат именно за
доказване на това обстоятелство.
Съдебната практика е категорична относно
наличието на правен интерес за предявяване на иска по чл.124, ал.1 ГПК, вкл. в този
смисъл и ТР № 8/12 г. от 27.11.2013 г. на ОСГК на ВКС.
Ето защо обжалваното решение в частта по иска по чл.124,ал.1 ГПК ще
следва да бъде обезсилено и производството по делото-прекратено.
Дворното място не е предмет на атакуваната
сделка, поради което независимо, че ищците са се стремили да представят
доказателства по отношение на същото, както и излагат доводи и пред двете
инстанции, съдът не излага мотиви.
По
разноските:
Пред
първата съдебна инстанция:
При този изход на спора на ответницата
разноски се следват в размер, в който се претендират и са действително
извършени- 2000 лв.-адв.възнаграждение.
В този смисъл обжалваното решение ще
следва да бъде отменено в частта за разноските, той като същите са присъдени в
полза на ищцата – Р.Л.Х..
Пред
въззивната инстанция:
На въззивницата разноски се следват и
такива й се присъждат в размер, в който са действително извършени, а именно-
държавна такса за въззивно обжалване – 283 лв. и за адв.възнаграждение в размер
на 1300 лв.или общо 1583 лв.
С оглед поддържаната позиция от
въззиваемата страна, на последната разноски не се следват и не се присъждат.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
решение № 458712 от 26.07.2018 г., постановено от Софийски районен съд, Първо ГО, 41
с-в
по гр.д.№ 71403/17 г., с което решение е
уважен предявеният
от Р.Л.Х., ЕГН **********, срещу С.Д. И., ЕГН **********, иск с правно основание
чл. 87 ал.3 от ЗЗД,
за разваляне на договор за издръжка и гледане, сключен на 31.05.1975 г. с
нот.акт № 158, дело 7392/1975 г. и същият договор е развален до размера на
½ идеална част.
ОБЕЗСИЛВА решение № 458712 от 26.07.2018 г., постановено от Софийски районен съд, Първо ГО, 41
с-в
по гр.д.№ 71403/17 г., с което решение е
уважен предявеният
от Р.Л.Х., ЕГН **********, срещу С.Д. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
като Р.Л.Х., ЕГН **********, е призната за собственик на ½ идеална част
от недвижим имот- 2-ри етаж от къща,
находяща се в гр.София, ул.“******, предмет на договора за издръжка и гледане, сключен на 31.05.1975 г. с нот.акт № 158, дело 7392/1975 г.
Като
ПРЕКРАТЯВА
производството по иска с правно основание чл.124,ал.1 ГПК, предявен от Р.Л.Х., ЕГН **********, срещу С.Д.
И., ЕГН **********, за признаване за установено, че Р.Л.Х., ЕГН **********,
е собственик на ½ идеална част от недвижим имот- 2-ри етаж от къща,
находяща се в гр.София, ул.“******, предмет на договора за издръжка и гледане,
сключен на 31.05.1975 г. с нот.акт № 158, дело 7392/1975 г., като
недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 458712 от 26.07.2018 г., постановено от Софийски районен съд, Първо ГО, 41 с-в по гр.д.№ 71403/17 г., в частта за
разноските.
ВРЪЩА делото
за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд по иска по чл.87,
ал.3 ЗЗД, предявен от Р.Л.Х.,
ЕГН **********, съобразно указанията дадени в настощето решение.
ОСЪЖДА
Р.Л.Х., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв. О.Б., да заплати
на С.Д. И., ЕГН **********, съдебен
адрес: ***-адв. А.И., сумата в размер на 2 000 лв., представляваща разноски за
процесуално представителство пред първата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА Р.Л.Х.,
ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв. О.Б., да заплати на С.Д. И., ЕГН **********, съдебен адрес: ***-адв. А.И.,
сумата в размер на 1583 лв., представляваща разноски пред въззивната
инстанция.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: