Присъда по дело №1551/2023 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 41 |
| Дата: | 20 ноември 2023 г. (в сила от 6 декември 2023 г.) |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20234110201551 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 27 октомври 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите Свали мотивите
по НОХД № 1551/2023 год. по описа на РС - В. Търново
Районна прокуратура - гр.В. Търново е повдигнала обвинение срещу
Н.К.А. - родена на ***** год. в гр. Велико Търново, с постоянен адрес: *****,
българска гражданка, със средно образование, неомъжена, безработна,
неосъждана, с ЕГН: **********, затова, че на 31.03.2023 год. от жилище,
находящо се в гр. Велико Търново на ул. „*****, отнела от владението на
собственика И.С.Ц. от гр. Велико Търново, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да присвои чужда движима вещ - сумата от 1090 лева
(хиляда и деветдесет лева) - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
По делото е предявен граждански иск от пострадалия И.С.Ц. с ЕГН
**********, от гр. В. Търново, *****, за сумата от 1 090.00 (хиляда и
деветдесет) лева, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимата престъпление,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
– 31.03.2023 год., до окончателното й изплащане. Съдът счете, че така
предявеният граждански иск не отговаря напълно на изискванията на чл. 84 и
следващите от НПК и на изискванията на ГПК. Същият е своевременно
предявен от активно легитимирано лице, в размер посочен в обвинителния
акт като стойност на отнетите вещи, предмет на престъплението, съответно
размер на вредите, причинени на пострадалия Ц., поради с протоколно
определение от 20.11.2023 год. в разпоредително заседание прие за
разглеждане в настоящото наказателно производство на предявения от И.С.Ц.
граждански иск срещу подсъдимата Н.К.А. в размер на сумата от 1090,00 лв.
(хиляда и деветдесет лева), представляваща причинени имуществени вреди,
вследствие на извършеното от А. престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 31.03.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата. Със същото определение съдът
конституира пострадалия И.С.Ц. в качеството му на граждански ищец.
В разпоредително заседание подсъдимата прави искане за разглеждане
на делото по реда на Глава 27-ма от НПК – съкратено съдебно следствие.
Съдът счете, че са налице предпоставките на чл. 370 от НПК и няма
основание да отхвърли искането на подсъдимата. Тъй като Алева заявява, че
няма възможност да си упълномощи защитник, съдът на основание чл. 94, ал.
1, т. 9 от НПК и с оглед разпоредбата на чл. 372, ал. 2 от НПК назначи за
служебен защитник на подсъдимата адв. С.К.Л. от ВТАК.
В съдебно заседание подсъдимата признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират
доказателства за тези факти.
Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и
предявено на подсъдимата обвинение. Моли същата да бъде призната за
1
виновна. Счита, че за извършеното деяние следва да й бъде наложено
наказание лишаване от свобода в размер от една година, изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три
години. Относно предявения граждански иск счита, че същия следва да бъде
уважен изцяло като доказан по основание и размер.
Гражданския ищец – И. Ц., поддържа изцяло предявения граждански
иск по основание и размер и моли съда да го уважи така, както е приет от
съда.
Защитника на подсъдимия – адв. Л., счита, че обвинението срещу
подзащитния му е доказано по безспорен и категоричен начин, като моли съда
при определяне на наказанието да се вземат предвид множество смекчаващи
вината обстоятелства и да наложи на подсъдимата наказание към
предвидения в закона минимален размер, което съобразно разпоредбата на чл.
58а, ал. 1 от НК бъде намалено с една трета и същото да бъде отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК. Излага доводи в тази насока.
Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Н.К.А. не е осъждана за престъпления.
Пострадалият И.С.Ц. живее в гр. Велико Търново на ул. „*****. Работи
в „Мега порт“ гр. Велико Търново като общ работник. Познава И. И. И. и
Н.К.А. от няколко години. И. и А. няколко пъти са гостували на Ц.. Преди
около година А. и И. били на гости на Ц. и взели без негово знание от дома му
сумата от 550 лева, които бил оставил в кутия от телефон, скрита под леглото
му. Тогава възстановили взетите пари.
На 31.03.2023 г. около 19:30 часа И. И. и подсъдимата Н. А. отишли на
гости у Ц.. По време на гостуването им Н. започнала да готви, а И. и Ц.
излезли да се разходят до контейнерите. Подсъдимата потърсила и намерила
кутия от телефон под дрехите му, в която според нея имало доста пари, взела
една част и оставила няколко банкноти в кутията. Към момента не преброила
сумата. Около 00:00 часа И. и Ц. се прибрали, вечеряли и А. и И. си тръгнали.
Веднага след това Ц. проверил кутията, в която съхранявал парите си понеже
се сетил за предишната случка. В тази кутия съхранявал около 2 000 лева.
След като си тръгнали от апартамента на Ц., подсъдимата А. и И. отседнали в
х-л „Росица“ в гр. Велико Търново за около 4 дни и платили наема, който
дължали. Още същата вечер Ц. позвънил на И. да го попита дали те са му
взели парите, при което същият отговорил, че Н. ги е взела, но му обещали, че
в най- кратък срок ще му върнат парите.
В качеството на пострадал в хода на ДП е разпитан И. Ц., който е
уведомен за воденото досъдебно производство, разяснени са му правата и му
е връчен протокол по чл. 6 от ЗПФКПП. Разпитани са като свидетели Н. А. и
И. И..
Изпратено е писмено запитване до началника на РУ гр. Велико Търново
2
относно налагани глоби по чл. 218б от НК на лицата Н. А. и И. И.. От
получения отговор става ясно, че на 25.10.2022 г. на А. й е издадено
наказателно постановление за извършено престъпление по чл. 194, ал. 3 от
НК, а И. И. няма налагани глоби по чл. 218б от НК.
На 01.08.2023 г. е било съгласувано постановление за привличане в
качеството на обвиняема на Н. А. по реда на чл. 219 от НПК за извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. На 04.08.2023 г. на А. й е предявено
постановлението за привличане на обвиняем и е разпитана в качеството на
обвиняем. В разпита си А. посочва, че се признава за виновна по
повдигнатото й обвинение, съжалява за случилото се както и че ще се опита
да възстанови сумата в хода на наказателното производство, за да сключи
споразумение с органите на ВТРП. Споделя още, че не може към момента да
възстанови парите поради факта, че след тръгването им от дома на И. Ц., И.
И. взел от нея парите. На действията присъствал назначения служебен
защитник адв. С. Л. при ВТАК. Поради изрично искане от страна А.
материалите по разследването били предявени на назначения й служебен
защитник на 28.09.2023 година. Искания, бележки и възражения не са
направени.
Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва
от събраните както в хода на досъдебното производство, така и в хода на
съдебното следствие доказателства: от самопризнанията на подсъдимата А. в
хода на ДП и в хода на съдебното следствие; от показанията на разпитаните в
хода на ДП свидетели И.С.Ц. и И. И. И., както и от всички останали
приложени по делото писмени доказателства, приети от съда по съответния
ред. Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните по
делото писмени доказателства.
След обсъждане на всички събрани по делото доказателства, настоящия
съдебен състав намира, че обвинението срещу подсъдимата Н. А. е доказано
по безспорен и категоричен начин. Събраните по делото доказателства водят
до категоричния извод, че именно тя е извършила кражбата на парите от дома
на И. Ц.. Самата подсъдима прави пълни самопризнания, които се
потвърждават и от показанията на свидетелите Ц. и И..
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
доказано, че подсъдимата Н.К.А. с деянието си е осъществила от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл. 194, ал. 1 от НК, доколкото на
31.03.2023 год. от жилище, находящо се в гр. Велико Търново на ул. „*****,
отнела от владението на собственика И.С.Ц. от гр. Велико Търново, без
негово съгласие, с намерение противозаконно да присвои чужда движима вещ
- сумата от 1090 лева (хиляда и деветдесет лева).
При извършване на престъпното деяние подсъдимата А. е действала
като пълнолетна и като е разбирала свойството и значението на действията си
и е могла да ръководи постъпките си.
3
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вината -
пряк умисъл, тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер
на деянието си, предвиждала е общественоопасните му последици и е искала
тяхното настъпване.
Като призна подсъдимата за виновна, съдът съобразно чл. 54 от НК
обсъди обществената опасност на деянието, личната такава на дееца,
подбудите за извършване на престъплението, както и смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се
коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимата, незачитане на чуждата
собственост и стремеж към материално облагодетелстване по незаконен
начин.
Обществената опасност на деянието е сравнително ниска. Безспорно е,
че е посегнато и са увредени отношенията на собственост, защитени с
правовия ред в страната ни, но причиненият престъпен резултат не се
отличава с голяма тежест.
Обществената опасност на подсъдимата съдът прецени като
сравнително ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи такива съдът отчете чистото съдебно минало
на подсъдимата, младата й възраст, доброто процесуално поведение, размера
на отнетата сума (под две минимални работни заплати за страната). Като
отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете факта, че на 25.10.2022 г. на А.
е издадено наказателно постановление за извършено престъпление по чл. 194,
ал. 3 от НК.
Предвид установените множество смекчаващи вината обстоятелства,
съдът счете, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание близо до
предвидения в закона минимум, като определи наказание 9 (девет) месеца
лишаване от свобода. След това съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от
НК съдът намали това наказание с една трета, като наложи на подсъдимата
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 6 (шест) месеца. С оглед
чистото съдебно минало на подсъдимата, както и с оглед и общия резултат от
извършеното престъпление, съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и най-вече за поправянето на осъдената, не е наложително тя да
го изтърпи, поради което на основание чл. 66, ал. 1 от НК, отложи
изпълнението на така наложеното на А. наказание за срок от три години.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
подсъдимата е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще
изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдената към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително
върху нея.
Съдът намира, че не са налице достатъчно многобройни или
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, които да мотивират съда да
приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК.
4
По отношение на предявения граждански иск от И.С.Ц., съдът намери,
че същия е доказан по своето основание и размер, доколкото пострадалият е
претърпял имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
престъплението, извършено от подсъдимата и нейните последващи действия.
Безспорно установено е, подсъдимата е отнела от владението на Ц. сумата от
1 090 (хиляда и деветдесет) лева, с намерение да ги присвои, като
впоследствие се е разпоредила с тях. Видно от доказателствата по делото,
размера на отнетата сума е 1 090 лева, в какъвто размер е приет за съвместно
разглеждане и гражданския иск. Поради горните обстоятелства, съдът счете,
че така предявения от И. Ц. граждански иск е основателен и доказан по
размер, поради което с присъдата осъди подсъдимата Н.К.А. да заплати на
И.С.Ц. с ЕГН **********, от гр. В. Търново, *****, сумата от 1 090.00
(хиляда и деветдесет) лева, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди в резултат на извършеното от подсъдимата престъпление,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането
– 31.03.2023 год., до окончателното й изплащане.
При този изход на делото подсъдимата Н.К.А. бе осъдена да заплати по
сметката на ВТРС държавна такса върху уважения граждански иск в размер
на 50.00 (петдесет) лева, както и на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК бе
осъдена да заплати сумата от 5.00 лв. (пет лева) за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.
5