РЕШЕНИЕ
№ 701
гр. С., 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на осемнадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жанет Ив. Борова
при участието на секретаря М. П. Л.
като разгледа докладваното от Жанет Ив. Борова Гражданско дело №
20213420100142 по описа за 2021 година
Ищецът „. Б.-К.” ООД с ЕИК ----------------, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., п.к. ..........., ул. ’’С. ш.”, бл. „Л.”. ет.., ап.., представлявано
от управителя М.А.Ш., чрез адв. П.Й. - АК - С., моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че
вземането му - сумата от 25 000.00 лв.. представляваща част от стойността на
продаден от него на ответника 700 т пшеница реколта 2020 год., за което е
подписана Фактура № .............../ 28.10.2020 год., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 10. 11. 2020 г. до окончателното й изплащане,
за което е издадена заповед за изпълнение № 1885 / 13. 11. 2020 г. по ч.гр.д.
№ 1433 / 2020 г. по описа на СРС съществува и същият дължи заплащането
му. Претендира и разноски.
Ответникът „М.“ ЕООД, ЕИК --------------, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. Д. № ., ет. ., офис ., представлявано от управителя
М.И.М. е подал писмен отговор, с който оспорва исковите претенции и моли
същите да бъдат отхвърлени. Счита, че представеното от ищеца писмено
доказателство – фактура не доказва реалното изпълнение на договора, както и
наличието на приемане на стоката от страна на купувача. Твърди, че ищецът
не е доставил и реално не е предала стоката на ответника, а на трето лице,
като е налице и разминаване в количеството, отразено във фактурата и
количествата, посочени в пътно – прехвърлителните разписки. В условията на
евентуалност, в случай че съдът приеме, че е налице доставка, то твърди, че
стоката не отговаря на договореното качество или на средно такова, тъй като
съдържала примеси и зарази.
1
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателствени
средства, доводите и становището на страните, намира за установено
следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл.327 и чл.294 от ТЗ.
Между страните по делото е сключен договор за покупко – продажба
на пшеница реколта 2020 год., по силата на който ответникът е бил задължен
да заплати на ищеца стойността на получените количества. Размерът на
задължението, количеството и вида на стоката, както и предаването й се
удостоверява с представената по делото двустранно подписана фактура №
............./ 28.10.2020 год., пътно – прехвърлителни разписки, както и от
показанията на разпитаните по делото свидетели. Съгласно общата норма на
чл. 293, ал. 1 от ТЗ за действителността на търговската сделка не е
необходима писмена или и друга форма, освен ако това е предвидено в закон.
Специалните правила на ТЗ, отнасящи се до търговската продажба, а също и
правилата на ЗЗД, уреждащи продажбата /субсидиарно приложими съгласно
чл. 288, изр. 1, предл. 1 от ТЗ/, не предвиждат законово изискване за писмена
форма. При спор между страните, наличието на документ е необходимо, но за
доказване на сделката. Фактурата може да се приеме като доказателство за
възникнало договорно правоотношение по договор за продажба между
страните, доколкото в самата фактура фигурира описание на стоката по вид,
стойност, начин на плащане, наименованията на страните и време и място на
издаване – в този смисъл е трайната практика на ВКС, застъпена в редица
решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК. В контекста на
съдържанието на задължителната съдебна практика на ВКС и доколкото
процесната фактура № ............./ 28.10.2020 год. на стойност 266 000.00 лева е
двустранно подписана и оформена с имената на двете страни, е налице
основание за плащането на цената на стоката по фактурата на посочената в
нея стойност. Фактът на доставката и наличието на задължение за заплащане
на цената следват от самото издаване на двустранно подписаната фактура и
отразяването й в счетоводствата на страните. Осчетоводяването на фактурата
е установено и посредством експертиза.
Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако не е уговорено друго. Въпреки възраженията на ответника, по
делото не се събраха никакви доказателства за наличието на друга уговорка,
включително и такава, за представяне на съпътстващи документи относно
доставката или качеството на стоката. Голословните твърдения на ответника
относно недоброто качество на стоката и наличието на зарази / също
неконкретизирани / не е в състояние да ангажира съда и предвид липсата на
доказателства за своевременно извършено възражение в този смисъл, съдът
приема, на основание чл. 324 от ТЗ, че стоката отговаря на изискванията за
качество и с приемането й е одобрена от купувача.
2
Стоката е предадена през периода 09 07. 2020 г. - 21. 07. 2020 год. и не
са представени доказателства за плащането й на продавача.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че претенцията на ищеца за
заплащане на главница в размер на 25 000.00 лева е основателна и следва да
бъде уважена изцяло.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски,
които, според представените по делото доказателства пред тази инстанция са
в размер на 1 530.00 лева.
Мотивиран от горното, СРС
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „М.“ ЕООД, ЕИК --------------,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. Д. № ., ет. ., офис .,
представлявано от управителя М.И.М. дължи на „ Б.-К.” ООД с ЕИК -----------
-----, със седалище и адрес на управление: гр.Д., п.к. ..........., ул. ’’С. ш.”, бл.
„Л.”. ет.., ап.., представлявано от управителя М. А. Ш., сумата от 25 000.00 /
двадесет и пет хиляди / лева, представляваща част от стойността на продадена
от него на ответника 700 т пшеница реколта 2020 год., за което е издадена
Фактура № .................../ 28.10.2020 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 10. 11. 2020 г. до окончателното й изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 1885 / 13. 11. 2020 г. по ч.гр.д. №
1433 / 2020 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК --------------, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. Д. № ., ет. ., офис ., представлявано от управителя
М.И.М. да заплати на „ Б.-К.” ООД с ЕИК ----------------, със седалище и адрес
на управление: гр.Д., п.к. ............, ул. ’’С. ш.”, бл. „Л.”. ет.., ап..,
представлявано от управителя М. А. Ш. сумата от 1 530.00 / хиляда
петстотин и тридесет / лева – разноски по производството, както и сумата от
1330.00 / хиляда триста и тридесет/ лева - разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 1433 / 2020 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
3