Р
Е Ш Е
Н И Е
№……………………/03.05.2019 година,
гр. ВАРНА
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр. Варна, ХХХІІ-ри състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
В съдебно заседание, проведено на 03.04.2019 г., при участието на секретаря Мая
Вълева, изслуша докладваното от
председателя административно дело № 1174/2018
г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с приложението на Регламент (ЕС) 2447/2015
и Регламент (ЕС) 952/2013, както и Закона за митниците.
Инициирано е по жалба от „Нова Трейдинг Къмпани“ ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район „Възраждане”,
ул.”Опълченска” № 48, ет. 4, офис 4, представлявано от Управителя К.В.Б,
действащ чрез адв. Х.М., срещу Решение № 32-90738/28.03.2018 г., издадено от В.Л.К,
действаща за Началника на Митница Варна, съгласно Заповед № ЗАПЧ-110/20.03.2018
г. на Директора на АМ, с която, на основание чл.140 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2447/2015, вр. чл.5 т.39 от Регламент (ЕС) 952/2013, като и във вр. с
чл.77 §1, чл.84 §1, чл.101 §1 и чл.102 от последния регламент, е отказано
приемането на митническата стойност на декларирана стока по митническа
декларация MNR: 10BG002002K0031517/26.03.2018 г., относно стока № 1 „палмово
масло“, с количество 245 960 кг нето тегло, като е определена цена нето тегло 1,22
кг./лв., вместо посоченото в декларацията 1,17 лв./кг., и е начислено мито в
размер от 25813,02 лв. и ДДС в размер на 63205.02 лв., които са заплатени, и са
определени дължими суми за доплащане - 1193,16 лв. (мито) и 2890,12 лв. (ДДС),
ведно с лихва за забава.
В жалбата са изложени доводи за материална
незаконосъобразност на решението. Твърди се, че липсват мотиви, от които да е
видно защо административният орган е пристъпил към определяне на митническа
стойност по чл.74 §2 б. „б“ от Регламент (ЕС) № 925/2013, тъй като
жалбоподателя е представил пред митническите органи достатъчно документи,
доказващи стойността на стоката. Твърди се още, че не е достатъчна само
субективната предпоставка „възникване на съмнение у митническите органи“.
Твърди се, че обжалваното решение не съдържа всички данни, от които може да се
направи обоснован извод, че следва да бъде възприета определената от
митническите органи стойност – сходни стоки, произведени в същата страна, имащи
еднакви характеристики и еднакви съставни материали. Въз основа на горното е
формирано искане за отмяна на оспореното решение и присъждане на сторените в
производството разноски.
Ответникът – Директорът на Териториална дирекция
„Северна морска“ при Агенция Митници, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата, счита я за неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като съобрази доводите на страните с
доказателствата по делото и с относимите към случая правни норми прие следното:
Фактите по случая са следните:
На 06.03.2018 г. в МП „Варна-Запад“ при Митница-Варна
са представени документи за поставяне под режим допускане за свободно обръщение
на стока - палмово масло, „DUKE’S BRAND PALM FAT“, 245960 кг. нето тегло, с
произход Индонезия, придружена с фактура № **********/25.01.2018 г., с условие
на доставка FOB Сурабая, с деклариран код по ТАРИК **********. В митническата
декларация била посочена обща фактурна стойност 168 974,52 USD, при
валутен курс за митнически цели 1,58856 лв. за 1 $ (общо 286813,74 лв.), с декларирана
митническа стойност 1,17 лв./кг. Към митническата декларация били представени
фактура за покупко-продажба № **********/25.01.2018 г., коносамент №
MSCUOX029736 с място на натоварване Сурабая, Индонезия, на 24.01.2018 г.,
опаковъчен лист от 25.01.2018 г. и анализен сертификат за стоката.
След проверка на представените документи относно
декларираната стойност по митническата декларация у митническите органи
възникнало основателно съмнение относно реалността на декларираната митническа
стойност. С писмо peг.№ 32-68127/07.03.2018 г., дружеството-жалбоподател било уведомено
за това, както и че за да бъде разрешено вдигането на стоките, на основание
чл.89, вр. чл.90 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, следва да бъде внесено
обезпечение в размер на 4083.28 лв. Писмото е получено от пълномощник на
07.03.2018 г. С горецитираното писмо дружеството е уведомено по смисъла на
чл.22 §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, че ще се пристъпи към издаване на
решение. На 07.03.2018 г. е представено обезпечение за евентуално бъдещо
вземане, което би възникнало, след което било дадено разрешение за вдигане на
стоките по горецитираната митническа декларация.
Във връзка с писмо peг.№ 32-68127/07.03.2018 г. е
постъпило становище peг.№ 32-70524/09.03.2018 г. от „НОВА ТРЕЙДИНГ КЪМПАНИ“
ЕООД, с което са представени допълнителни доказателства, а именно: договор № **********/18.12.2017
г., проформа фактура № **********/18.12.2017 г., SWIFT за плащане № ********** с падежна дата 19.12.2017 г., SWIFT за плащане № ********** с падежна дата 23.02.2018 г. и
фактура № **********/25.01.2018 г.
Въпреки представените от "Нова Трейдинг Къмпани"
ЕООД документи и разяснения, Началникът на Митница Варна е приел, че преценени
съвкупно, те не водят до отпадане на съмненията в реалността на декларираната
митническа стойност на стоката по MRN 18BG002005H0031517/06.03.2018 г., обосновавайки
се в обжалваното решение със следните съображения: - след анализ на
митническата стойност на стоки код 15119099 с произход Индонезия и за периода 06.12.2017
г. – 06.03.2018 г., е установено, че митническата стойност на стоката е
значително по-ниска от тази на идентични/сходни стоки за България; по
статистически данни за стойността на стоки с посочения код с произход Индонезия
е установено, че за посочения период тяхната МС за България е в диапазона от
1.22 лв./кг. до 1.32 лв./кг.; видно от справката за стоки с произход Индонезия,
продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както
стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния
метод (договорна стойност), са установени декларирани и приети митнически
стойности за „сходни стоки“ от същия и други вносители, предвид разпоредбите на
чл.74 §2 буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 в диапазона от 1.22 лв./кг. до
1.32лв./кг.
Въз основа на горните мотиви е издадено обжалваното
решение, с което въз основа на MRN 18BG002005H0031517/06.03.2018 г. за
процесната стока е определена митническа стойност в размер на 1.22 лв. за кг. и
е установено мито (А00) за доплащане в размер на 1193.16 лв. и данък върху
добавената стойност за доплащане в размер на 2890,12 лв., ведно с лихва за
забава върху размера на държавните вземания, на основание чл.114 §1 и §2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.59 ал.2 от ЗДДС.
По делото е представена и приобщена цялата
административна преписка по издаване на оспорения административен акт.
От заключението на вещото лице М.С. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, като
обективно и компетентно дадено, се установява, че реално платената и подлежаща
на плащане цена по договор за продажба № **********/18.12.2018 г., сключен
между „Нова Трейдинг Къмпани“ ЕООД и „Ngo Chew Hong Edible Oil Pte“ LTD е в размер
на 168 974.52 USD - за 245.960 метрични тона (МТ) при единична цена 687.00
USD. Плащането по договора е осъществено чрез телеграфен превод – сумата от
33 974.90 USD с преводно нареждане от 18.12.2017 г. и сумата от
135 179.62 USD – с преводно нареждане от 22.02.2018 г., като дължимата
сума в размер на 168 974.52 USD е платена изцяло. Посочено е също, че
количествата на стоката по фактурата съответстват на тези, посочени в
митническата декларация.
При така установеното от фактическа страна съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по
чл.149 ал.1 от АПК, и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА.
Спорът между страните е относно това дали митническите
органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл.140 §2 от
Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл.141 от същия
регламент, вр. чл.74 §2 буква б) от МК за определяне на митническата стойност
по процесния внос, съобразно договорната стойност на сходни стоки.
Правната уредба на Съюза относно митническото
остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система,
която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически
стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07,
EU:C:2008:580, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09,
EU:C:2010:439. По правило и съгласно чл.70 §1 и §2 от МК, митническата стойност
на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е. действително платената или
подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат
корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с
чл.71 и чл.72 от МК. Освен това митническата стойност трябва да отразява
реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи
на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006г.,
Compaq Computer International Corporation, С-306/04, EU:C:2006:716, т. 20.
Когато митническата стойност не може да бъде
определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се
извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на методите в
чл.74 §2 букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която
може да се определи митническата стойност на стоките.
Когато митническата стойност не може да се определи по
реда на чл.74 §1, митническото остойностяване се извършва по реда на чл.74 §3
от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като
се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби
на: Споразумението за прилагане на член VІІ от Общото споразумение за митата и
търговията; член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията и Глава 3 от
Дял ІІ на МК.
Така предвидените критерии за определяне на
митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата
стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва
да се приложи следващото правило в установената поредност.
Макар при митническото остойностяване на стоките
приоритет да има договорната стойност по чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140 §1
от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при
наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност
представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70 §1 от МК, да
поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след
предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи
не отпаднат, съгласно чл.140 §2 от Регламента за прилагане те могат да
отхвърлят декларираната цена.
При липсата на уточнение с коя друга стойност трябва
да се замени договорната стойност в тези случаи, следва да се приложат
вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, като в
тежест на митническите органи е, при условията на приложимото общностно право,
да докажат основателността на съмненията и разликите в стойността, което да
обоснове извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки (Решение на
ВАС № 14635/21.11.2012 г. по адм.д. № 4902/2012 г.).
Съгласно чл.141 §1 от Регламента за прилагане, при
определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл.74 §2
буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на идентични или сходни
стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите
количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се
вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.
Съгласно чл.141 §3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от
една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на
митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности.
Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са
дефинирани съответно в чл.1 §2 т.4) и т.14) и според тях в рамките на
определянето на митническата стойност се разбира следното: „идентични стоки“ са
стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение,
включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им.
Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични; „сходни
стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви
във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали,
което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат
взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали
стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на
търговската марка.
Във всички случаи при прилагането на методите за
определяне на митническа стойност, в т.ч. и в хипотезата на чл.140, вр. с
чл.141 от Регламента за прилагане, митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава. Това задължение на
митническите органи без съмнение е в съответствие с общото задължение за
сътрудничество на участниците в търговията със стоки, като в тази връзка чл.15
§1 от МК предвижда, че лицето, което участва пряко или косвено в извършването
на митнически формалности или на митнически контрол, предоставя на митническите
органи, по тяхно искане и в определените срокове, пълната изисквана
документация и информация в подходяща форма и оказва цялото необходимо
съдействие за извършването на тези формалности или контрол. Процедурата
по чл.140 §1 от Регламента за прилагане
се основава на този принцип, с уточнението, че за да не изглежда намесата на
администрацията непропорционална, съмненията в справедливостта на декларираната
митническа стойност следва да са надлежно мотивирани и изисканата от
декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е
съобразена с възможностите му – арг. от Решение от 28 февруари 2008г., Carboni,
С-263/06, EU:C:2008:128, т.52. Задължението за мотивиране на решението за
стартиране на процедурата по чл.140 от Регламент за прилагане, и впоследствие
на решението за корекция, произтича от общото правило на чл.22 §7 от МК,
изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя
решение. Освен това зачитането на правото на защита представлява основен
принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай,
когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към
което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Sopropé, C-349/07,
EU:C:2008:746, т.36.
Доколкото производството по чл.140 от Регламента за
прилагане е специфично и цели преодоляване на съмненията относно
стойността на стоката, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване на
лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност. Нарушаването на правото на изслушване е особено
съществено процесуално нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното
решение – Решение от 13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела
C-29/13 и C-30/13, EU:C:2014:140, т.49.
Формално погледнато, митническата администрация е
спазила в случая това задължение, тъй като с първоначално изготвеното писмо
рег.№ 32-68127/07.03.2018 г. са указали на получателя на стоката, че има
възможност да изрази становище по така посочените в писмото мотиви защо не
приемат декларираната митническа стойност на стоката. Без да изложи конкретни
мотиви, и.д. Началник на Митница-Варна е отхвърлил направените от получателя
разяснения и възражения в писмо вх.№ 32-70524/09.03.2018 г. и не е съобразил представените
във връзка с тях документи (договор № **********/18.12.2017 г., в изпълнение на
който е извършен процесният внос; издадената във връзка с договора фактура № **********/25.01.2018
г. за доставка на стоката по процесната MRN 18BG002002H0031517/06.03.2018 г.; два
броя банков суифт за плащане на стоката по нея № ********** с падежна дата
19.12.2017 г. и № ********** с падежна дата 23.02.2018 г.; проформа фактура №
**********/18.12.2017 г.) е издал оспорения административен акт. Органът е обосновал
акта си единствено с факта, че според данните от Системата за предоставяне на
информация за управленски цели от митнически и акцизни документи (МИСЗА)
декларираната митническа стойност е по-ниска от тази на сходни стоки с произход
Индонезия, внасяни в същия период от други дружества, са налице предпоставки за
пораждане на основателно съмнение в реалността на декларираната митническа
стойност на стоката по процесната MRN 18BG002002H0031517/06.03.2018 г. От
посочените статистически данни за количества и цени обаче не може да се извърши
преценка дали се касае за средностатистически цени на сходни стоки, тъй като
липсват данни за търговска марка/производител, качество на стоките и търговско
равнище. Тарифното класиране на стоката и условията на доставка не са сред
критериите, по които може да се установи сходство на стоките, съгласно чл.1 §2
т.14 от Регламента за прилагане.
Съобразявайки представените пред митническата
администрация и изцяло пренебрегнати от нея документи, както и изслушаното по
делото заключение на ССчЕ, според което цената на доставката по фактура №
**********/25.01.2018 г., съгласно Договор за продажба № **********/18.12.2018
г., и съпровождащите я и два броя SWIFT за
плащане, е заплатена изцяло от получателя на два пъти – на 18.12.2017 г. и
22.02.2018 г. по банков път, като тя съответства напълно на декларираната пред
митническите органи митническа стойност на стоката, съдът намира за недоказан
изводът на митническата администрация за наличието на предпоставки за пораждане
на основателно съмнение в достоверността на митническата стойност по MRN 18BG002002H0031517/06.03.2018
г.
В съвкупността си изложеното дотук обуславя извод за
недоказаност на основателността на съмнението на митническите органи в
декларираната митническа стойност на стоката, а оттук и за недоказаност на
абсолютната положителна процесуална предпоставка за преминаване към
определянето на митническата стойност на стоката по реда на чл.74 §2, вр. §1 от
МК.
Предвид изложеното, митническите органи необосновано
са пристъпили към приложението на чл.140, във връзка с чл.141 от Регламента за
прилагане и чл.74 §2 буква б) от МКС, поради което като не е приел
декларираната договорна стойност на процесните стоки и е определил нова такава
по декларация на трето лице, и.д. Началникът на Митница – Варна е постановил
незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен.
При този изход на спора и предвид направеното искане,
съдът намира, че на основание чл.143 от АПК на жалбоподателя следва да се
присъдят направените по делото разноски в размер на общо 1070 лв., от които 50 лв.-
ДТ, 300 лв.- депозит за вещо лице и 720 лв.- адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег.№ 32-90738/28.03.2018
г. на и.д. Началника на Митница Варна.
ОСЪЖДА Митница-Варна да заплати на “Нова Трейдинг Къмпани”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Район
„Възраждане”, ул.”Опълченска” № 48, ет. 4, офис 4, представлявано от Управителя
К.В.Б, сумата от 1070 (хиляда и
седемдесет) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: …………………
Г. Стоянова