№ 38
гр. Свищов, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на седми март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Василка Н. Лалова
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Гражданско дело №
20224150100624 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 235 и сл. ГПК.
Производството е образувано по осъдителен иск на Н. Г. В. , ЕГН:
**********, гр. *, със съдебен адрес: гр. **; срещу „С“ ЕООД, ЕИК: ***, гр.
****; с правно основание чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за
сумата от 1 685.65 лв., от която: а) 1 418.40 лв. – за арендни възнаграждения
за стопанските 2018/2019 г., 2019/2022 г., 2020/2021 г., всяко от които в
размер на 472.80 лв. (9.456 дка. по 50 лв.); б) 267.25 лв., от която за
стопанската 2018/2019 г. – за периода от 01.12.2019 г. до 09.10.2022 г. – в
размер на 137.11 лв., за стопанската 2019/2020 г. – за периода от 01.12.2019 г.
до 09.10.2022 г. – в размер на 89.04 лв., за стопанската 2020/2021 г. – за
периода от 01.12.2021 г. до 09.10.2022 г. – в размер на 41.10 лв.; в) претендира
се и законна лихва върху главницата от 10.10.2022 г. до окончателното й
изплащане.
„С“ ЕООД е направило възражение за прихващане срещу така
предявения спрямо него иск на Н. Г. В. (чл. 104, ал. 1 ЗЗД), като дружеството
заявява, че счита за погасени до размера на по-малкото двете вземанията: От
една страна, вземането за 1 685.65 лв., предмет на ИМ по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във
вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, чийто титуляр е Н. Г. В. и е насочено срещу
длъжника „С“ ЕООД (наричано за краткост по-долу „пасивното вземане“). От
друга страна, вземането на М. Й. Д. – Ц. срещу „В“ ЕООД в размер на 783.09
лв., предмет на възражението за прихващане (наричано за краткост по-долу
„активното вземане“), което е за наем , ведно със законната лихва (чл. 8, ал. 1
ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД), за стопанските години: а) 2018/2019 г. – в
размер на 273.23 лв. (5.042 дка. х 42 лв./дка. = 211.76 лв., + 61.47 лв. за
законна лихва); б) 2019/2020 г. – в размер на 257.70 лв. (5.042 дка. х 43
лв./дка. = 216.81 лв., + 40.89 лв. за законна лихва); в) 2020/2021 г. – в размер
на 252.16 лв. (5.042 дка. х 46 лв./дка. = 231.93 лв. + 20.23 лв. за законна
1
лихва).
В исковата молба (ИМ) се твърди, че ищцата била придобила
съсобствеността върху 10/30 ид. ч., които се равнявали на 9.456 дка., от
поземлен имот с идентификатор № 23431.112.9 по КККР, одобрени със
Заповед № РД-18-350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в м. „Б“ с площ 28 367 кв.
м., трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно
ползване – нива, трета категория, номер по предходен план № 112009, при
съседи: 23431.112.49, 23431.112.48, 23431.112.76, 23431.112.82, 23431.113.89,
23431.112.99. Процесният имот бил съсобственост на СЯР, ДНВ, СНК, РНМ –
законни наследници на НПГ. За да придобие ищцата ид. ч. от имота, бил
сключен, първоначално, договор за дарение между СЯР, ЕГН: **********, гр.
-, като дарител, и Н. Г. В., като надарен, обективизиран в Нотариален акт за
дарение на земеделска земя № 89/13.07.2018 г., т. III, рег. № 5057 по нот. д. №
342/2018 г. на нотариус ЛА, рег. № 294, р-н на действие СвРС, с който
дарителят прехвърлил безвъзмездно на надарения 1/30 ид. ч. от процесния н.
и. След това същите страни сключили договор за покупко-продажба на 9/10
ид. ч. от същ. н. и. като Р била продавач, а В. – купувач, видно от Нотариален
акт за покупко-продажба на земеделска земя № 91/13.07.2018 г., т. III, рег. №
5060 по нот. д. № 343/2018 г. на същ. нот. Ищцата твърди, че последният нот.
акт бил поправен с Нотариален акт за поправка на нотариален акт за покупко-
продажба на н. и. № 170, т. IV, рег. № 7513 по нот. д. № 560/2018 г. на същ.
нот.
Процесният н. и. бил отдаден под аренда с Договор за аренда на
земеделски земи от 07.12.2017 г. между, от една страна: а) ДНВ, ЕГН:
**********, гр. *****; б) СНК, ЕГН: **********, гр. ******; в) РНМ, ЕГН: --
, гр. *******; всичките като законни наследници на НПГ, б. ж. на с. Д; като
арендодатели; и, от друга страна: „С“ ЕООД, като арендодатор. Договорът
бил сключен за срок от шест години – до 30.09.2023 г. Същият договор бил
вписан в Службата по вписванията (СлВп) – гр. Свищов с вх. рег. №
3358/11.12.2017 г., акт 112, т. IV, арендатор – „С“ ЕООД. В чл. 6 от договора
било уговорено, че арендното плащане възлиза на 50 лв. за дка. арендувана
земя.
Прочее се отстоява, че договорът за аренда е породил действие и за
праводателя на ищца – СЯР, която е била съсобственик на арендувана земя, е
встъпила в арендното отношение по право – чл. 17, ал. 2 ЗАЗ. За това с
уведомително писмо от 23.07.2019 г. тя е уведомила ответното дружество, че
е придобила собствеността върху 10/30 ид. ч. от процесния имот, и заявила, че
арендното възнаграждение, което й се припада за 2017/2018 г., трябва да се
плаща по банкова сметка, която била посочена в писмото. Така или иначе,
плащане не било постъпило нито за стопанската 2017/2018 г., но и за
последващите стопански 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., всяко от
които възлизало на 472.80 лв. (9.456 дка. х 50 лв.); или общо в размер на 1
686.07 лв. Ищцата твърди, че й се дължи и лихва върху всяка просрочена
арендна вноска, както следва: а) за стопанската 2018/2019 г. – за периода от
01.12.2019 г. до 09.10.2022 г. – в размер на 137.11 лв.; б) за стопанската
2019/2020 г. – за периода от 01.12.2020 г. до 09.10.2022 г. – в размер на 89.04
лв.; в) за стопанската 2020/2021 г. – за периода от 01.12.2021 г. до 09.10.2022
г. – в размер на 41.10 лв.; или всичко в общ размер от 267.25 лв.
Първоначално, с ИМ от 10.10.2022 г. Н. В. претендираше законната
2
лихва за всяка просрочена арендна вноска за съотв. стопанска година до
10.10.2022 г. вкл. Но в о. с. з. 09.02.2023 г. В. уточни, че претендира законна
лихва до 09.10.2022 г., като оттегля иска си по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 10.10.2022
г. (чл. 232 ГПК), тъй като на тази дата се счита, че ИМ е предявена в съда,
видно от пощенското й клеймо, а за лихвите от 10.10.2022 г. до
окончателното изплащане на съотв. главница е направено отделно искане за
присъждане на законната лихва, и то по силата на съдебното решение.
С оглед на изложеното ищцата моли СвРС да постанови решение, с
което да осъди ответното дружество да й заплати на основание чл. 8, ал. 1
ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД общата сума от 1 685.65 лв., от която: а) 1
418.40 лв. – за арендни възнаграждения за стопанските 2018/2019 г.,
2019/2022 г., 2020/2021 г.; б) 267.25 лв. – за мораторна законна лихва за всяка
от стопанските години, считано от 1. декември за съотв. година, когато всяко
вземане за арендна вноска е станало изискуемо, до деня, предхождащ
подаването на ИМ в съда – 09.10.2022 г.; в) претендира се и законна лихва
върху главницата от 11.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
В отговора на ИМ (ОИМ) ответното дружество отстоява, че е
подадената ИМ била недопустима, но бланкетно – без да сочи основания или
пречки за това, като съдът е намерил това твърдение за неоснователно. „С“
ЕООД счита по същество, че искът не трябва да бъде уважаван от съда.
Доводите му са следните:
От една страна, дружеството твърди, че било получило не едно, а две
уведомления. Първото писмо било от 06.12.2018 г. и било с подател „В“
ЕООД от 06.12.2018 г., чрез управителя му СЛВ. Второто писмо било с
идентично съдържание и било 23.07.2019 г., като подател била майката на
управителя на „В“ ЕООД – СЛВ – Н. Г. В.. Според Търговския регистър (ТР)
С и Н. В били съотв. управител и едноличен собственик на капитала във „В“
ЕООД.
От друга страна, отстоява се в отговора на исковата молба, че
управителят на „С“ ЕООД – М. Й. Д. – Ц. – била закупила лично като
физическо лице (proprio nomine), т. е. не от името на дружеството (alieno
nomine), 155/810 ид. ч. от земеделска земя, равняваща се на 5.042 дка., както
следва:
а) От договор за дарение НРТ и Н.Р.Т. като дарители прехвърлили
безвъзмездно на М. Й. Д. – Ц. като надарена по 1/54 ид. ч. от нива 15.856 дка.,
шеста категория, м. „С“, имот № 102017 по плана на с. Д, при граници: имот
№ 10201 на М. ИР и др., имот № 000439 полски път на общ. Свищов, имот
102018 на СИД; и нива 10.491 дка., трета категория, м. „Л“, имот № 064001 по
плана на с. Д, при граници: имот № 000201 П, мера на общ. Свищов, имот №
000398 полски път на същ. общ., имот № 064002 нива на ХГТ, имот № 000204
Канал на МЗХ – ХМС. Сделката била обективизирана в Нотариален акт за
дарение на н. и. – земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ, № 143, т. III по
нот. д. № 285/24.06.2015 г. и Нотариален акт № 144, т. III по нот. д. №
286/2015 г. на нотариус ИА, рег. № 295, р-н на действие СвРС.
б) С договор за покупко-продажба между НРТ, Н.Р.Т., АТЙ, РТЙ, ИГТ,
ГЛН и МПТ, като продавачи, а М. Й. Д. – Ц. като купувач, продавачите
прехвърлили собствеността на купувача върху същите н. и., описани по-горе,
както следва: НТ – 1/54 ид. ч., Н.Т. – 1/54 ид. ч., АЙ – 1/81 ид. ч., РЙ – 1/81
3
ид. ч., ИТ – 1/18 ид. ч., ГН – 1/54 ид. ч., МТ – 1/54 ид. ч. Тази сделка била
обективизирана в Нотариален акт за покупко-продажба на н. и. – земеделски
земи, възстановени по ЗСПЗЗ № 144/24.06.2015 г., т. III по нот. д. № 286/2015
г. на нотариус ИА, рег. № 295, р-н на действие СвРС.
Земеделската земя, предмет на последните два контрактна, била
стопанисвана от „В“ ЕООД по силата на Договор за наем на земеделски земи
№ 161/17.02.2015 г., сключен между АИ Г., ЕГН: **********, гр. *******,
действаща чрез пълномощника си: СЛВ, ЕГН: **********, гр. *, като
наемодател, и ЗП СЛВ, като наемател.
М. Й. Д. – Ц. отстоява, че последният договор имал сила и за нея, тъй
като била съсобственик на отдадения под наем имот, поради което била
уведомила с писмо от 27.12.2019 г. „В“ ЕООД за претенцията за получаване
на вземане за наем, но плащане не било последвало за нито една от
стопанските 2015/2016 г. досега. За всяка следваща година по силата на чл. 5,
ал. 1 от същ. дог. наемът (рентата) следвало да се договоря, но тъй като
липсвало съгласие между страните, се твърди, че се дължало среднорентното
плащане за същите стопански години, за които е исковата претенция, ведно
със законните лихви. Така се отстоява, че в полза на управителя на ответното
дружество, М. Й. Д. – Ц., която се явява трето неучастващо по делото лице,
съществувало вземане срещу „В“ ЕООД, на което ищцата била едноличен
собственик на капитала; последното дружество, от своя страна, също е трето
неучастващо по делото лице.
Същото вземане било в общ размер на 783.09 лв. и представлявало наем
(рента), ведно със законната лихва, за стопанските години: а) 2018/2019 г. – в
размер на 273.23 лв. (5.042 дка. х 42 лв./дка. = 211.76 лв., + 61.47 лв. за
законна лихва); б) 2019/2020 г. – в размер на 257.70 лв. (5.042 дка. х 43
лв./дка. = 216.81 лв., + 40.89 лв. за законна лихва); в) 2020/2021 г. – в размер
на 252.16 лв. (5.042 дка. х 46 лв./дка. = 231.93 лв. + 20.23 лв. за законна
лихва). С оглед на изложеното „С“ ЕООД прави възражение за прихващане,
като заявява, че счита за погасени до размера на по-малкото двете
вземанията: от една страна, вземането, предмет на исковата молба, чийто
титуляр е Н. Г. В. и е насочено срещу длъжника „С“ ЕООД, което е в общ
размер на 1 685.65 лв.; от друга страна, вземането на М. Й. Д. – Ц. срещу „В“
ЕООД в размер на 783.09 лв. При условията на евентуалност „С“ ЕООД моли
СвРС да отхвърли иска за процесната земеделска година 2018/2019 г., ведно с
претенцията за лихвите, поради изтекла давност.
След като взе предвид установените по делото доказателства,
посредством събраните доказателствени средства, и обсъди исканията,
доводите и възраженията на страните, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2-3 ГПК, Свищовският районен съд намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
ПО ФАКТИТЕ:
По иска по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД:
На 20.03.1995 г. с Решение № Е20/20.03.1995 г. на ОСЗ, гр. Свищов,
била възстановена собствеността върху поземлен имот с идентификатор №
4
23431.112.9 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-350/07.02.2018 г. на ИД
на АГКК в м. „Б“ с площ 28 367 кв. м., трайно предназначение на територията
– земеделска земя, начин на трайно ползване – нива, трета категория, номер
по предходен план № 112009, при съседи: 23431.112.49, 23431.112.48,
23431.112.76, 23431.112.82, 23431.113.89, 23431.112.99, на НПГ. От
Удостоверение за наследници от 25.05.2018 г. на Община Свищов, с. Д е
видно, че НПГ, починал на 06.04.2004 г., е наследен дъщерите си: ДНВ, СНК
и РНМ. ДНВ е починала на 11.06.2018 г. и е била наследена от дъщеря й СЯР,
видно от Удостоверение за наследници от 03.07.2018 г. на Община Свищов.
Н. Г. В. била придобила съсобствеността върху 10/30 ид. ч., които се
равнявали на 9.456 дка., от СЯР, като бил сключен, първоначално, договор за
дарение между СЯР, ЕГН: **********, гр. -, като дарител, и Н. Г. В., като
надарен, обективизиран в Нотариален акт за дарение на земеделска земя №
89/13.07.2018 г., т. III, рег. № 5057 по нот. д. № 342/2018 г. на нотариус ЛА,
рег. № 294, р-н на действие СвРС, с който дарителят прехвърлил
безвъзмездно на надарения 1/30 ид. ч. от процесния н. и. След това същите
страни сключили договор за покупко-продажба на 9/10 ид. ч. от същ. н. и.
като Р била продавач, а В. – купувач, видно от Нотариален акт за покупко-
продажба на земеделска земя № 91/13.07.2018 г., т. III, рег. № 5060 по нот. д.
№ 343/2018 г. на същ. нот., както и от Нотариален акт за поправка на
нотариален акт за покупко-продажба на н. и. № 170, т. IV, рег. № 7513 по нот.
д. № 560/2018 г. на същ. нот.
Процесният н. и. бил отдаден под аренда с Договор за аренда на
земеделски земи от 07.12.2017 г. между, от една страна: а) ДНВ, ЕГН:
**********, гр. *****; б) СНК, ЕГН: **********, гр. ******; в) РНМ, ЕГН: --
, гр. *******; всичките законни наследници на НПГ, б. ж. на с. Д; като
арендодатели; и, от друга страна: „С“ ЕООД, като арендодатор. Договорът
бил сключен за срок от шест години – до 30.09.2023 г. Същият договор бил
вписан в СлВп – гр. Свищов с вх. рег. № 3358/11.12.2017 г., акт 112, т. IV,
арендатор – „С“ ЕООД. В чл. 6 от договора било уговорено, че арендното
плащане възлиза на 50 лв. за дка. арендувана земя.
Н. Г. В. изпратила писмо от 23.07.2019 г., с което уведомила „С“ ЕООД,
че е придобила собствеността върху 10/30 ид. ч. от процесния имот, и заявила,
че арендното възнаграждение, което й се припада за 2017/2018 г., трябва да се
плаща по банкова сметка, която била посочена в писмото. Така или иначе,
плащане не било постъпило нито за стопанската 2017/2018 г., но и за
последващите стопански 2018/2019 г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., всяко от
които възлизало на 472.80 лв. (9.456 дка. х 50 лв.); или общо в размер на 1
418.40 лв.
По възражението по чл. 104, ал. 1 ЗЗД:
Управителят на „С“ ЕООД – М. Й. Д. – Ц. – била закупила лично като
физическо лице (proprio nomine), т. е. не от името на дружеството (alieno
nomine), 155/810 ид. ч. от земеделска земя, равняваща се на 5.042 дка., както
следва:
а) От договор за дарение НРТ и Н.Р.Т. като дарители прехвърлили
безвъзмездно на М. Й. Д. – Ц. като надарена по 1/54 ид. ч. от нива 15.856 дка.,
шеста категория, м. „С“, имот № 102017 по плана на с. Д, при граници: имот
№ 10201 на М. ИР и др., имот № 000439 полски път на общ. Свищов, имот
5
102018 на СИД; и нива 10.491 дка., трета категория, м. „Л“, имот № 064001 по
плана на с. Д, при граници: имот № 000201 П, мера на общ. Свищов, имот №
000398 полски път на същ. общ., имот № 064002 нива на ХГТ, имот № 000204
Канал на МЗХ – ХМС. Сделката била обективизирана в Нотариален акт за
дарение на н. и. – земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ, № 143, т. III по
нот. д. № 285/24.06.2015 г. и Нотариален акт № 144, т. III по нот. д. №
286/2015 г. на нотариус ИА, рег. № 295, р-н на действие СвРС.
б) С договор за покупко-продажба между НРТ, Н.Р.Т., АТЙ, РТЙ, ИГТ,
ГЛН и МПТ, като продавачи, а М. Й. Д. – Ц. като купувач, продавачите
прехвърлили собствеността на купувача върху същите н. и., описани по-горе,
както следва: НТ – 1/54 ид. ч., Н.Т. – 1/54 ид. ч., АЙ – 1/81 ид. ч., РЙ – 1/81
ид. ч., ИТ – 1/18 ид. ч., ГН – 1/54 ид. ч., МТ – 1/54 ид. ч. Тази сделка била
обективизирана в Нотариален акт за покупко-продажба на н. и. – земеделски
земи, възстановени по ЗСПЗЗ № 144/24.06.2015 г., т. III по нот. д. № 286/2015
г. на нотариус ИА, рег. № 295, р-н на действие СвРС.
Земеделската земя, предмет на последните два контрактна, била
стопанисвана от „В“ ЕООД по силата на Договор за наем на земеделски земи
№ 161/17.02.2015 г., сключен между АИ Г., ЕГН: **********, гр. *******,
действаща чрез пълномощника си: СЛВ, ЕГН: **********, гр. *, като
наемодател, и ЗП СЛВ, като наемател. Този договор имал сила и за М. Й. Д. –
Ц., тъй като била съсобственик на отдадения под наем имот; за това Д. – Ц.
уведомила с писмо от 27.12.2019 г. „В“ ЕООД за претенцията за получаване
на вземане за наем, но плащане не било последвало за нито една от
стопанските 2015/2016 г. досега. За всяка следваща година по силата на чл. 5,
ал. 1 от същ. дог. наемът (рентата) следвало да се договоря, но тъй като
липсвало съгласие между страните, Д. – Ц. твърди, че се дължало
среднорентното плащане за същите стопански години, за които е исковата
претенция, ведно със законните лихви. Така се отстоява, че в полза на
управителя на ответното дружество, М. Й. Д. – Ц., която се явява трето
неучастващо по делото лице, съществувало вземане срещу „В“ ЕООД, на
което ищцата Н. В. била едноличен собственик на капитала; последното
дружество, „В“ ЕООД, от своя страна, също е трето неучастващо по делото
лице. Това вземане било в общ размер на 783.09 лв. и представлявало наем
(рента), ведно със законната лихва, за стопанските години: а) 2018/2019 г. – в
размер на 273.23 лв. (5.042 дка. х 42 лв./дка. = 211.76 лв., + 61.47 лв. за
законна лихва); б) 2019/2020 г. – в размер на 257.70 лв. (5.042 дка. х 43
лв./дка. = 216.81 лв., + 40.89 лв. за законна лихва); в) 2020/2021 г. – в размер
на 252.16 лв. (5.042 дка. х 46 лв./дка. = 231.93 лв. + 20.23 лв. за законна
лихва).
ПО ПРАВОТО:
СвРС намира, че е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 8,
ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с който Н. Г. В., ЕГН: **********, гр.
*, със съдебен адрес: гр. **; иска да бъде осъдено „С“ ЕООД, ЕИК: ***, гр.
****; да й заплати сумата от 1 685.65 лв., от която: а) 1 418.40 лв. – за арендни
възнаграждения за стопанските 2018/2019 г., 2019/2022 г., 2020/2021 г., всяко
от които в размер на 472.80 лв. (9.456 дка. по 50 лв.); б) 267.25 лв. – за
законна лихва, от която за стопанската 2018/2019 г. – за периода от 01.12.2019
г. до 09.10.2022 г. – в размер на 137.11 лв., за стопанската 2019/2020 г. – за
6
периода от 01.12.2019 г. до 09.10.2022 г. – в размер на 89.04 лв., за
стопанската 2020/2021 г. – за периода от 01.12.2021 г. до 09.10.2022 г. – в
размер на 41.10 лв.; в) претендира се и законна лихва върху главницата от
10.10.2022 г. до окончателното й изплащане.
„С“ е направило възражение за прихващане срещу така предявения
спрямо него иск на Н. Г. В. (чл. 104, ал. 1 ЗЗД), като дружеството заявява, че
счита за погасени до размера на по-малкото двете вземанията: От една страна,
вземането за 1 685.65 лв., предмет на ИМ по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и
чл. 86 ЗЗД, чийто титуляр е Н. Г. В. и е насочено срещу длъжника „С“ ЕООД.
От друга страна, вземането на М. Й. Д. – Ц. срещу „В“ ЕООД в размер на
783.09 лв., предмет на възражението за прихващане, което е за наем (аренда),
ведно със законната лихва (чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД), за
стопанските години: а) 2018/2019 г. – в размер на 273.23 лв. (5.042 дка. х 42
лв./дка. = 211.76 лв., + 61.47 лв. за законна лихва); б) 2019/2020 г. – в размер
на 257.70 лв. (5.042 дка. х 43 лв./дка. = 216.81 лв., + 40.89 лв. за законна
лихва); в) 2020/2021 г. – в размер на 252.16 лв. (5.042 дка. х 46 лв./дка. =
231.93 лв. + 20.23 лв. за законна лихва). При условията на евентуалност „С“
ЕООД е направило възражение за отхвърляне на иска за процесната
земеделска година 2018/2019 г., ведно с претенцията за лихвите, поради
изтекла давност – чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
По делото не са наведени факти, за които съществува установено от
закона предположение (презумпция) по смисъла на чл. 154, ал. 2 ГПК, нито
пък неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 155 ГПК. На
основание чл. 146, ал. 1, т. 5, във вр. с ал. 2 ГПК съдът указва на страните, че
всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
и възражения, като в противен случай съдът ще ги счете за недоказани, т. е. за
ненастъпили, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК.
По силата на чл. 17, ал. 2, изр. 1 ЗАЗ: „Приобретателят на
арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в
договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора
още да не е предаден.“ Следователно, на първо място, за да бъде основателен
така предявеният иск, Н. Г. В. трябва да докаже, че НПГ е праводател
(наследодател) на дъщеря си ДНВ, която пък е наследена от дъщеря с СЯР,
която пък е праводател на Н. Г. В.. Това е така, тъй като именно ДНВ, СНК,
РНМ са отдали с договор от 07.12.2017 г. под рента на „С“ ЕООД н. и. с
идентификатор 23431.112.9 по КККР (№ по предходен план 112009). На второ
място, ищецът В. трябва да докаже, че същият договор за аренда е бил
вписан, за да й бъде противопоставим и да черпи права от него. На трето
място, В. трябва да докаже, че е уведомила арендатора за настъпилото
правоприемство: чл. 17, ал. 3 ЗАЗ.
Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗАЗ рентата се дължи, както е уговорена. Това в
случая ще рече, че вземането за рента за всяка стопанска година е станало
изискуемо на 1 декември – чл. 6, ал. 1 от Договора за рента от 07.12.2017 г.
(арг. от чл. 70, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 in fine ЗЗД). От същия момент, 1. декември
на съотв. стопанска година, длъжникът при неизпълнение изпада в забава (чл.
84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД) и дължи законна лихва върху всяка просрочена вноска за
аренда (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Ищецът с оглед на изложеното е обвързан да
докаже, че изтекъл срокът за плащане на всяко едно вземане за рента за
процесните стопански години. Ответното дружество носи доказателствена
7
тежест, за да установи, че е платило (чл. 63 и сл. ЗЗД). За да докаже
възражението си давност, дружество трябва установи, че е изтекъл срокът по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД.
Основателността на възражението за прихващане по чл. 104, ал. 1 ЗЗД,
направено от ответно дружество, е обусловено от това две едни и същи лица
да си дължат взаимно пари (чл. 103, ал. 1 ab initio ЗЗД). В настоящия случай
„С“ ЕООД трябва да обоснове по несъмнен начин в процеса, че Н. В. му
дължи сумата от 783.09 лв., представляващо вземане за рента, ведно със
законна лихва (чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД). Юридическите
факти, които обосновават това вземане, в т. ч. и лихвата за забава, са същите
като описаните по-горе досежно вземането на ищеца (чл. 17, ал. 2, изр. 1 и ал.
3 ЗАЗ). Така ответното дружество трябва да докаже: че е правоприемник на
арендодателя АИ Г., която е сключила Договор за наем на земеделски земи №
161/18.05.2015 г. с Н. Г. В. като арендатор; че договорът е бил вписан в СлВп;
че „С“ ЕООД е уведомило В. за правоприемството; че е настъпила
изискуемостта на вземанията за рента за претендираните години. В
настоящия случай в договора е уговорено, че вземането за всяка година става
изискуемо на 1. декември (чл. 4, ал. 1 от договора и чл. 70, ал. 1 и чл. 72, ал. 1
in fine ЗЗД), от който момент длъжникът изпада в забава (чл. 84, ал. 1, изр. 1
ЗЗД) и дължи законна лихва (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). Н. Г. В. би могла да се защити,
като докаже, че платила (чл. 63 и сл. ЗЗД).
По иска чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД:
СвРС намира, че така предявеният осъдителен иск по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ,
във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, с който Н. Г. В., ЕГН: **********, гр. *, със
съдебен адрес: гр. **; иска да бъде осъдено „С“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. ****; да
й заплати сумата от 1 685.65 лв., от която: а) 1 418.40 лв. – за арендни
възнаграждения за стопанските 2018/2019 г., 2019/2022 г., 2020/2021 г., всяко
от които в размер на 472.80 лв. (9.456 дка. по 50 лв.); б) 267.25 лв. – за
законна лихва, от която за стопанската 2018/2019 г. – за периода от 01.12.2019
г. до 09.10.2022 г. – в размер на 137.11 лв., за стопанската 2019/2020 г. – за
периода от 01.12.2019 г. до 09.10.2022 г. – в размер на 89.04 лв., за
стопанската 2020/2021 г. – за периода от 01.12.2021 г. до 09.10.2022 г. – в
размер на 41.10 лв.; в) претендира се и законна лихва върху главницата от
10.10.2022 г. до окончателното й изплащане, е основателен и следва да бъде
уважен. – Съображенията за това са следните:
На 20.03.1995 г. е била възстановена собствеността върху поземлен
имот с идентификатор № 23431.112.9 по КККР, одобрени със Заповед № РД-
18-350/07.02.2018 г. на ИД на АГКК в м. „Б“ с площ 28 367 кв. м., трайно
предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване
– нива, трета категория, номер по предходен план № 112009, при съседи:
23431.112.49, 23431.112.48, 23431.112.76, 23431.112.82, 23431.113.89,
23431.112.99, на НПГ. Същият е починал на 06.04.2004 г. и е бил наследен
дъщерите си: ДНВ, СНК и РНМ, всяка от които е придобила по 1/3 ид. ч. от
целия имот (чл. 5, ал. 1 ЗН). ДНВ е починала на 11.06.2018 г. и е била
наследена от дъщеря й СЯР, видно от Удостоверение за наследници от
03.07.2018 г. на Община Свищов (чл. 5, ал. 1 ЗН).
Н. Г. В. била придобила съсобствеността върху 10/30 ид. ч., които се
8
равнявали на 9.456 дка., от СЯР, като бил сключен, първоначално, договор за
дарение (чл. 225, ал. 1 ЗЗД) между СЯР, като дарител, и Н. Г. В., като надарен,
обективизиран в Нотариален акт за дарение на земеделска земя №
89/13.07.2018 г., т. III, рег. № 5057 по нот. д. № 342/2018 г. на нотариус ЛА,
рег. № 294, р-н на действие СвРС, с който дарителят прехвърлил
безвъзмездно на надарения 1/30 ид. ч. от процесния н. и. След това същите
страни сключили договор за покупко-продажба (чл. 183 ЗЗД) на 9/10 ид. ч. от
същ. н. и. като Р била продавач, а В. – купувач, видно от Нотариален акт за
покупко-продажба на земеделска земя № 91/13.07.2018 г., т. III, рег. № 5060
по нот. д. № 343/2018 г. на същ. нот., както и от Нотариален акт за поправка
на нотариален акт за покупко-продажба на н. и. № 170, т. IV, рег. № 7513 по
нот. д. № 560/2018 г. на същ. нот.
Процесният н. и. бил отдаден под аренда с Договор за аренда на
земеделски земи от 07.12.2017 г. (чл. 2, ал. 1 ЗАЗ) между, от една страна: а)
ДНВ, ЕГН: **********, гр. *****; б) СНК, ЕГН: **********, гр. ******; в)
РНМ, ЕГН: --, гр. *******; всичките законни наследници на НПГ, б. ж. на с.
Д; като арендодатели; и, от друга страна: „С“ ЕООД, като арендодатор.
Договорът бил сключен за срок от шест години – до 30.09.2023 г. Същият
договор бил вписан в СлВп – гр. Свищов с вх. рег. № 3358/11.12.2017 г., акт
112, т. IV, арендатор – „С“ ЕООД. В чл. 6 от договора било уговорено, че
арендното плащане възлиза на 50 лв. за дка. арендувана земя.
Н. Г. В. е станал страна по този договор от 07.12.2017 г. на основание
чл. 17, ал. 2, изр. 1 ЗАЗ, тъй като договорът е бил вписан и, следователно, й е
противопоставим, респ. В. може да черпи права от него. В изпълнение на
задължението си по чл. 17, ал. 3, изр. 1 ЗАЗ В. е изпратила писмо от
23.07.2019 г. до „С“ ЕООД, за да го уведоми, че е придобила собствеността
върху 10/30 ид. ч. от процесния имот, като му е заявила, че арендното
възнаграждение, което й се припада за 2017/2018 г., трябва да се плаща по
банкова сметка, която била посочена в писмото. Плащане не било постъпило
нито за стопанската 2017/2018 г., но и за последващите стопански 2018/2019
г., 2019/2020 г., 2020/2021 г., всяко от които възлизало на 472.80 лв. (9.456
дка. х 50 лв.); или общо в размер на 1 418.40 лв. Това е така, защото, от една
страна, по делото липсват каквито и да било доказателства за това,
представени от ответното дружество, което носи доказателствената тежест да
установи изпълнението; от друга страна, ответното дружество признава
вземането на ищцата, след като желае да направи прихващане с него.
Възражението, че претенцията аренда за стопанската 2018/2019 г. е било
погасено по давност, е неоснователно, защото давността е три годишна (чл.
111, б. „в“ ЗЗД) и тя е започнала да тече на 01.12.2019 г., когато вземането е
станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 ЗЗД), следователно, давността би изтекла на
01.12.2022 г., но понеже искът за вземането е предявен на 10.10.2022 г.,
давността е спряла, докато процесът е висящ (чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД).
След като съществуват главните вземания за аренда (чл. 8, ал. 1 ЗАЗ) и
са изискуеми, без да са били платени, то се дължат и вземанията за лихва (чл.
86, ал. 1 ЗЗД), в общ размер от 267.25 лв., от която сума за стопанската
2018/2019 г. за периода от 01.12.2019 г. до 09.10.2022 г. се дължи лихва в
размер на 137.11 лв., за стопанската 2019/2020 г. – за периода от 01.12.2019 г.
до 09.10.2022 г. – в размер на 89.04 лв., за стопанската 2020/2021 г. – за
периода от 01.12.2021 г. до 09.10.2022 г. – в размер на 41.10 лв.
9
По възражението по чл. 104, ал. 1 ЗЗД:
СвРС намира, че така направеното възражение за прихващане (чл. 104,
ал. 1 ЗЗД) на С“ е срещу така предявения спрямо него иск по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ,
във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД на Н. Г. В., като дружеството заявява, че счита за
погасени до размера на по-малкото двете вземанията: От една страна,
пасивното вземане за 1 685.65 лв., предмет на ИМ по чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с
чл. 79 и чл. 86 ЗЗД, чийто титуляр е Н. Г. В. и е насочено срещу длъжника „С“
ЕООД. От друга страна, активното на М. Й. Д. – Ц. срещу „В“ ЕООД в размер
на 783.09 лв., предмет на възражението за прихващане, което е за наем, ведно
със законната лихва (чл. 8, ал. 1 ЗАЗ, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД), за
стопанските години: а) 2018/2019 г. – в размер на 273.23 лв. (5.042 дка. х 42
лв./дка. = 211.76 лв., + 61.47 лв. за законна лихва); б) 2019/2020 г. – в размер
на 257.70 лв. (5.042 дка. х 43 лв./дка. = 216.81 лв., + 40.89 лв. за законна
лихва); в) 2020/2021 г. – в размер на 252.16 лв. (5.042 дка. х 46 лв./дка. =
231.93 лв. + 20.23 лв. за законна лихва). – Съображенията на съда за това са
следните:
Първата предпоставка за допустимост на прихващането по чл. 103, ал. 1
ab initio ЗЗД е две лица да си дължат взаимно пари. В настоящия случай
пасивното вземане, предмет на ИМ, е с титуляр (кредитор) Н. Г. В. и
задължено лице (длъжник) „С“ ЕООД, а по активното вземане кредитор е М.
Й. Д. – Ц., длъжник – „В“ ЕООД. Следователно, прихващането е невъзможно,
тъй като липсва субективен идентитет между страните по двете (пасивното и
активното) правоотношения. (Така и Р. № 11/23.01.1995 г. по гр. д. №
899/1994 г., I г. о., ВС: „Компенсация е допустима само при дълг и вземане
между едни и същи лица.“)
Ето защо, след изначално съществува пречка за компенсиране, поради
липса на идентитет на страните по двете задължения, е безпредметно да се
изследват от съда останалите предпоставки на компенсацията: дали активното
вземане е изискуемо, или не, и т. н. (вж. чл. 103 и сл. ЗЗД). В допълнение само
следва да се посочи, че обстоятелството, че М. Й. Д. – Ц. е управител на
ответното дружество „С“ ЕООД, не означа, че „С“ ЕООД е титуляр на
вземанията на физическото лице – негов управител: налице са два правни
субекта, всеки от които има отделно имущество, т. е. права и задължения
(срвн. чл. 1, чл. 131 ЗЛС и чл. 63, ал. 3 ТЗ). Същевременно, фактът, че ищцата
Н. Г. В. е едноличен собственик на капитала на „В“ ЕООД, по същият начин
не означава, че В. е носител на правата на „В“ ЕООД. Напротив, тъкмо
обратното е: търговското дружество е субект на правото и е носител на свои
права и задължения, които са различни от тези на едноличния собственик на
капитала (срвн. чл. 147 ТЗ). Възможно е от икономическа гл. т. активите и
пасивите (вземания и дългове) на едно дружество да се разглеждат de facto
като такива на едноличния собственик на капитала, но de iure тези права и
задължения на търговското дружество.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищцата спрямо ответното дружество в размер на 67.50 лв. за
държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение; или всичко в общ
размер от 469 лв.
10
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 235 ГПК,
Свищовският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „С“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. ****; да заплати на Н. Г. В. , ЕГН:
**********, гр. *, със съдебен адрес: гр. **; сумата от 1 685 (хиляда
шестстотин и осемдесет и пет) лева и 65 ст., от която 1 418 (хиляда
четиристотин и осемнадесет) лева и 40 ст. – за арендни възнаграждения по
Договор за аренда на земеделски земи от 07.12.2017 г. за стопанските
2018/2019 г., 2019/2022 г., 2020/2021 г., всяко от които е в размер на 472
(четиристотин и седемдесет и два) лева и 80 ст., ведно със законна лихва
върху главницата от 10.10.2022 г. до окончателното й изплащане; и сумата от
267 (двеста шестдесет и седем) лева и 25 ст. – за законна лихва върху
главниците, от която за стопанската 2018/2019 г. – за периода от 01.12.2019 г.
до 09.10.2022 г. законната лихва в размер на 137 (сто тридесет и седем) лева
и 11 ст., за стопанската 2019/2020 г. – за периода от 01.12.2019 г. до
09.10.2022 г. – в размер на 89 (осемдесет и девет) лева и 4 ст. , за стопанската
2020/2021 г. – за периода от 01.12.2021 г. до 09.10.2022 г. – в размер на 41
(четиридесет и един) лева и 10 ст.
ОСЪЖДА „С“ ЕООД, ЕИК: ***, гр. ****; да заплати на Н. Г. В. , ЕГН:
**********, гр. *, със съдебен адрес: гр. **; съдебно-деловодни разноски в
размер на 469 (четиристотин шестдесет и девет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд
в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
11