РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. ХАСКОВО , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря РУМЯНА П. РУСЕВА
в присъствието на прокурора Делчо Стоянов Лавчев (ОП-Хасково)
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20205600600412 по описа за 2020
година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С Присъда № 260000 от 12.08.2020 год. по нохд N 75/2019 год. РС- Ивайловград е
признал подсъдимия В. К. М. от гр.И., обл. Х. за виновен в това, че на 15.02.2019 год. в
същия град по ул.“Б.“ управлявал МПС- лек автомобил марка „Джип”, модел „Гранд
Чероки“, рег.№ ******** след употреба на наркотично вещество - тетрахидроканабинол,
установено по надлежния ред, съгласно Наредба №1 от 19.07.2017 год. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози – със
съдебна химико-токсикологична експертиза изх.№ И-4308/17.04.2019 год. на ВМА – София,
поради което на осн. чл.343 б ал.3 предл.1 вр. чл.55 ал.1 т.1 и т.3 от НК го осъдил на
наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване отложил по
реда на чл.66 ал.1 от НК със срок от три години. На осн. чл.343 г от НК наложил на подс.М.
и наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 18 месеца, като приспаднал
от този срок времето, през което СУМПС му е било отнето със Заповед за прилагане на
ПАМ №19-0276-00014/15.02.2019 год.
1
В съответствие с така постановеното възложил в тежест на подс.М. направените по
делото разноски.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия
адв.А. от АК - Хасково, който в законния срок я обжалва с оплаквания, че е постановена в
нарушение на материалния закон, необоснована е, а наложеното наказание – явно
несправедливо. Подсъдимият бил признат за виновен, без обвинението да било доказано по
несъмнен и категоричен начин, а присъдата се основавала на противоречиви и неубедителни
доказателства, както и на такива, събрани в противоречие с нормите на НПК. Извършеното
от него деяние било несъставомерно и от обективна, и от субективна страна. Поради това
отправя искане да се отмени обжалваната присъда, вместо което да се постанови нова -
оправдателна.
В депозирано допълнение към въззивната жалба защитникът описва подробно и се
позовава на множество допуснати при разследването формални нарушения на изискванията
по Наредба №1 от 19.07.2017 год. при установяването на употребата на наркотично
вещество от подсъдимия, поради което същата не била установена надлежно. В резюме,
същите са следните: Талон за изследване №0027433 бил подправен, не бил надлежно
попълнен и следвало да се изключи от доказателствата. В същия било посочено веднъж, че
водачът е дал проба за изследване, а втори път – че отказва. Бил изготвен неразбираемо,
били отразени противоречащи си обстоятелства. Не било удостоверено да са били издадени
8 броя стикери, 7 от които да са били предадени на проверяваното лице. В Протокол по чл.5
от Наредбата за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества не било
удостоверено, че е изготвен в три екземпляра, не били удостоверени задължителни за
отразяване обстоятелства по раздел II т.6 до 12, следователно не бил попълнен правилно и
цялостно. В нарушение на чл.6 от Наредбата в АУАН не били вписани вида, модела,
фабричния номер на теста. В противоречие с чл.6 ал.6 т.2 от Наредбата на подсъдимия не
бил предоставен срок от 45 минути за явяване. Нарушен бил чл.14 от Наредбата, като не
били описани повечето данни за реакциите на лицето. В протокола за изготвената
химическо-токсикологична експертиза било посочено, че биологичните проби са получени
по служебен път на 12.03.2019 год., което било извън срока, като не било удостоверено къде
са били и как са съхранявани от датата на изземването 15.02.2019 год., до и при превоза им,
нито до датата на изследването им 17.05.2019 год. Не било доказано спазването на чл.18 от
Наредбата. Липсвали конкретни данни за спазването на чл.16 и чл.17 от Наредбата относно
изземването на проби от кръв и урина, вкл. за запечатването им със стикер. Очевидно били
нарушени разпоредбите на чл.19 и чл.20 от Наредбата относно сроковете за изпращане на
пробите за химическо изследване. Не бил налице протокол за химическо, или химико-
токсикологично изследване, чието изготвяне било изискуемо съгл. чл.24 ал.2 от Наредбата и
въз основа на който се изготвяло заключение по назначената експертиза, не бил спазен чл.27
от същата. Първоинстанционният съд допуснал смесване на разбирането за протокол по
чл.24 ал.2 с писмено заключение на експертиза. Не били събрани доказателства, за да се
2
отхвърли вероятността от вдишване „втора ръка“ – когато някой друг пуши, това да доведе
до наличието на ТНС в кръвта и урината на присъстващо в помещението лице. Най-сетне,
съдът не съобразил решението си с Решение №483/17.12.2015 год. на ВКС по н.д.
№1488/2015 год.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения.
По жалбата не се отправят доказателствени искания, такива страните нямат и пред
въззивната инстанция.
Във връзка с така наведените доводи и оплаквания по допълнението към въззивната
жалба, съдът допусна и приобщи допълнителни доказателства, които събра служебно, а
именно - от ЦСМП – Ивайловград се изиска и прие по делото протокол за вземане на кръвна
проба от лицето В.М. на 15.02.2019 год. и копие – извадка от журнала, в който това е
отразено, а от ВМА – София – копие от журнала с отразяване кога са пристигнали за
изследване два броя проби от кръв и един брой проба от урина от подсъдимия, изпратени им
от разследващия орган. След приобщаването на същите съдът допусна и разпита като
свидетели полицейските служители А.В. и Г.Ш. и най-после – изиска и от ОД МВР –
Хасково и прие изпратените вътрешни правила или актове, регламентиращи пренасянето и
съхранението на проби от кръв и урина, взети за установяване съдържание на алкохол или
наркотични вещества в кръвта от ЦСМП от областта, от Съдебна медицина – Хасково, или
от районните управления до лабораторията на НТЛ при ОД МВР – Хасково, както и за
транспортирането им до съответните лаборатории в Пловдив или София.
В с.з. пред въззивната инстанция подсъдимият не се явява, а неговият защитник
поддържа жалбата по изложените оплакване и искане.
Прокурор от ОП- Хасково намира въззивната жалба неоснователна, а оплакванията
по нея - необосновани и несъстоятелни. Били събрани необходимите за правилното
решаване на делото доказателства, които подкрепяли обвинението. Допуснато забавяне при
предаването на пробите от кръв и урина за химическо изследване в лабораторията на ВМА –
София не се отразило на тяхното качество и годност и изготвеното заключение безспорно
установявало управление на МПС след употреба на наркотично вещество. Не били налице
предпоставки за приложение на чл.9 ал.2 от НК. Счита постановения първинстанционен
съдебен акт правилен и законосъобразен. Дава заключение да бъде потвърден.
Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по
посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от процесуално легитимирано лице с
правен интерес от обжалване и против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт,
поради което е допустима. Преценена по същество е неоснователна.
По фактическата обстановка:
3
Подс.В. К. М. от гр.И. е на ** год., ********* гражданин, *******, ********, със
******* ******* образование. Към момента на извършване на деянието е работел като
****** ********* в ****** ******* ******** група на *** – И. Същият е правоспособен
водач на МПС с валидно СУМПС от 2017 год.
На 15.02.2019 год. подсъдимият трябвало да е на работа от 20:30 часа на нощно
дежурство. Около 13:00 часа същият ден управлявал лек автомобил марка „Джип“, модел
„Гранд Чероки“, рег. № ******** по ул.“Б.“ в центъра на гр.И., която по това време била в
ремонт. Шофирането му било екстремно, форсирал двигателя, разминал се опасно с
възрастен пешеходец, при което се създала конфликтна ситуация, сигнализирал с клаксона,
влязъл в пререкание с него. Шум от бързо преминаващ по улицата автомобил минути преди
13:00 часа чул от кабинета си самият ******* на РУ – И., свид.С. С. Веднага след това
същият тръгнал да излиза от сградата на управлението, за да пътува по служба, и на входа
бил уведомен от колега, че без малко е щяло да настъпи ПТП между автомобил и
пешеходец. Като водач на автомобила бил разпознат подсъдимия. Свид.С. разпоредил да
бъде издирен автомобила и предупреден водача за поведението му.
По същото време друг служител на полицейското управление – свид.Д. се прибирал
от обедна почивка. Оставали няколко минути до 13:00 часа и той решил да ги оползотвори,
като посети офис на „И.“, за да извърши плащане. Влязъл в офиса, но преценил, че има
много хора и не разполага с нужното време, за да изчака. Когато излязъл, покрай него
преминал сив автомобил със софийска регистрация с неподходящо висока, предвид
протичащия ремонт на улицата, а и непозволена скорост. Когато се прибрал в управлението,
получил телефонно обаждане от оперативен дежурен, че на него и колегата му свид.Г. С. се
възлага да извършат проверка на водача.
Свидетелите Д. и С. тръгнали на обход със служебния автомобил и само след
няколкостотин метра възприели по улицата срещу тях да се задава автомобилът, който
трябвало да проверят. Направили на водача знак да спре, при което той се подчинил.
Разпознали подсъдимия и му разпоредили да отбие на паркинга пред сградата на районния
съд. Предприели полицейска проверка. Подложили водача на тест на употреба на алкохол с
техническо средство, който показал отрицателен резултат. Тъй като обаче състоянието му
им се видяло превъзбудено, решили да извършат проверка и за употреба на наркотични
вещества. Поканили го в сградата на районното управление и там пристъпили към проба с
техническо средство „Дрегер Drug Checkheck“3000. Първата проба била невалидна – тестът
не се оцветил изобщо. Свидетелите го отдали на студеното време, изчакали малко и
пристъпили към втора проба с техническо средство от същия вид и марка, която отчела
наличие на тетрахидроканабинол. Подсъдимият бил запознат с този резултат и незабавно
изразил несъгласие, отрекъл да е употребявал наркотични вещества.
Свид.С. уведомил за установяването на положителен тест за употреба на наркотично
4
вещество на водач на МПС началника на управлението, оперативния дежурен и разследващ
полицай, след което пристъпил към изготвянето на съответните документи. Съставил АУАН
№514353/15.02.2019 год., в който отразил така установените обстоятелства и посочил
извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП. Едновременно с това издал и Талон за
изследване №0027433 по чл.3 ал.2 от Наредба №1/19.07.2017 год., в който провереното лице
е отбелязало „не приемам“ в съответната графа, а тъй като се отнася за констатирана
употреба на НУВ, съставил и Протокол рег.№276П-28838/15.02.2019 год. съгласно чл.5 ал.2
от същата наредба.
Талонът за изследване съдържа видима поправка в частта, в която е описано
техническото средство, с което е била извършена качествена проба – „Drug Check 3000 LOT
ARLF-0361 REF 8325554“ като са удебелени буквата „F“ и цифрите 6 и 1 в числото 0361.
Отразено е, че е връчен на подсъдимия в 14:30 часа на 15.02.2019 год. и същият следва да се
яви в ЦСМП – И. за медицинско изследване до 15:15 часа на същата дата.
Самото техническо средство „Drug Check 3000 е приобщено като веществено
доказателство по делото, видно е, че идентификационните му номера действително са
ARLF-0361 REF 8325554. Със заключение на назначена на съдебното следствие пред
първата инстанция графологическа експертиза се установява, че в талона първоначално е
било изписано ARL2-0321 REF 8325554, след което първата цифра 2 е поправена на буква F,
втората цифра 2 – на цифра 6, а цифрата 1 е била само удебелена.
Талонът съдържа три подписа на подсъдимия, положени на съответните места
съгласно образеца, но той оспорва последните два от тях да са били положени от него. Със
заключение на назначена на съдебното следствие пред първата инстанция графологическа
експертиза се установява, че и трите подписа са положени от него.
Протоколът по чл.5 ал.2 от наредбата не съдържа отбелязвания по графите от част II
– „Начин на поведение по време на проверката“ по точки от 6 до 12.
След това подсъдимият е бил придружен от свид.С. до ЦСМП – Ивайловград, където
му е била взета кръвна проба. Това е сторила С. Р., медицински фелдшер, която е съставила
Протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, като е отразила, че това е станало на
15.02.2019 год. в 15:00 часа. Отбелязано е, че са взети проби от кръв и урина, описани са три
номера на стикери, с които същите са били запечатани. Вземането на пробите е било
отразено и в Амбулаторния журнал на ФСМП – Ивайловград, копие от който приобщи
настоящата инстанция, под №407 от дата 15.02.2019 год., където е отразен час 14:55 часа.
Така взетите проби са били предадени с приемо - предавателен протокол от СМП –
Ивайловград на свид.А.В., служител на ОД МВР - Хасково на 17.02.2019 год.
По случая първоначално е било образувано бързо производство, водено от
5
разследващ полицай, докато се приобщят надлежни писмени доказателства за заеманата от
подсъдимия длъжност, след което разследването е поето от следовател при ОСлО – ОП –
Хасково, както повелява нормата на чл.194 ал.1 т.2 от НПК. Именно разследващият полицай
е назначил с постановление от 18.02.2019 год. физико-химическа експертиза със задача
дали се установява наличието на употреба на наркотични и упойващи вещества в
предоставените проби от кръв и урина, взети от подс.М.. За постановлението е била
уведомена Токсикохимичната лаборатория при ВМА – София с писмо от същата дата изх.№
Ури 276-000427. След поемането на разследването от следовател, разследващият полицай е
уведомил същия за тези свои действия с писмо от 11.03.2019 год.
Така взетите проби от кръв и урина от подс.М. са били предадени за изследване в
Токсикохимична лаборатория при ВМА – София на 12.03.2019 год. от свид.Г.Ш., което
съдът установи чрез прибощаване на копие от протокол затова от същата дата. Предаването
е отразено и в Лабораторен дневник, където е отразена същата дата.
Заключение по назначената съдебна токсикохимична експертиза е било изготвено от
вещите лица Г. К. и Б. М., съответно магистър химик и съдебен токсиколог при същата
лаборатория на 2.04.2019 год. То гласи, че е установена и доказана употреба на наркотично
вещество тетрахидроканабинол от изследваното лице. Заключението е изпратено на
разследващия орган с писмо изх.№И-4308/17.04.2019 год. и надлежно приложено на ДП на
24.04.с.г.
Чрез разпит на допуснатите от настоящата инстанция свидетели съдът установи
следното:
Свид.А.В. е водач на дежурен автомобил в ОД МВР – Хасково, сектор НТЛ. Същият
е посочен като „приел“ в протокола за предаване на пробите от ФСМП – Ивайловград от
17.02.2019 год. Свидетелят потвърждава подписа си на протокола. Според неговите
показанията, в служебните му задължения влиза да събира кръвните проби, взети от
различните медицински центрове от областта и да ги транспортира до Х., както и да носи
тези, които са за изследване концентрацията на алкохол, в лабораторията в гр.П. Кръвните
проби за ВМА – София, за изследване за наличие на наркотично вещество, се носели от
свид.Г.Ш.. След пренасянето им в НТЛ при ОД МВР – Хасково, пробите престоявали в
обикновен, битов хладилник, с който службата разполагала. Същият поддържал изискуемата
по Наребда №1/19.07.2017 год. температура. Достъп до него имали служителите на НТЛ –
около 10 човека. За превозването на пробите до лабораторията в П. всеки път получавал
изрично нареждане. Пробите никога не се носели директно в лабораторията в Пловдив. За
предаването им там също се съставял приемо-предавателен протокол. Такъв обаче не се
съставял за оставянето им на съхранение в хладилника на НТЛ.
Свид.Г.Ш. е водач на оперативен автомобил и ******* на РУ – Хасково. Същият е
посочен като „предал“ пробите на подсъдимия на Токсикохимичната лаборатория при ВМА
– София и на свой ред потвърждава подписа си в протокола. Той е служебното лице, което
6
носи кръвните проби за изследване съдържанието на наркотични вещества във ВМА –
София. Същите получавал или от съдебния лекар, или от сектор НТЛ при ОД МВР- Хасково
– от хладилника в лабораторията. Превозвал ги в служебна хладилна чанта, което давало
възможност да се поддържа изискуемата по Наребда №1/19.07.2017 год. температура. За
получаването на пробите от лабораторията на НТЛ – Хасково не се съставял протокол.
Съществено е, че този свидетел превозвал до София не само кръвни проби за ВМА,
но и други веществени доказателства или материали за изследване по досъдебни
производства– напр. наркотични вещества, тютюн и тютюневи изделия, биологични проби,
вкл. до други лаборатории и институции. За София пътувал, „когато се съберат материали за
цял ден работа“ по негова преценка – обикновено един, максимум два пъти в месеца.
Изключения имало, когато бъдел уведомен, че е налице спешност. Той бил от лицата с
достъп до хладилника в лабораторията на НТЛ при ОД МВР – Хасково.
Съдът изиска и приобщи от ОД МВР – Хасково вътрешни актове, регламентиращи
пренасянето и съхранението на проби от кръв и урина за химически изследвания – Заповед
№272з-2090/29.09.2017 год., Разпореждане рег.№1253р-10735/16.11.2018 год. и
Разпореждане рег.№1253р-10916/7.11.2019 год., трите на директора на ОД МВР – Хасково.
В тях се разпорежда иззетите проби да се транспортират до Сектор НТЛ при ОД МВР –
Хасково не по-късно от 24 часа от изземването им при спазване на температурните
изисквания по Наредба №1/19.07.2017 год., след което в същия срок и при същите условия
да се транспортират до лабораториите по чл.19 и чл.20 от наредбата. Изпращането на
пробите да става ведно с талоните за изследване и протоколите за медицинско изследване.
Предаването на пробите в лабораторията на НТЛ при ОД МВР – Хасково да става с
оформянето на приемо-предавателен протокол, транспортирането да се извършва с хладилна
чанта, като се съблюдава наличието и състоянието на восъчен печат, с който се запечатва
същата.
Гореописаната фактическа обстановка настоящата инстанция прие за установена въз
основа на всички събрани по делото доказателства, вкл. приобщените нови такива на
проведеното съдебно следствие пред въззивния съд, като счита, че след преценката им
поотделно и в съвкупност, същата се установява безпротиворечиво и по несъмнен начин.
Впрочем по фактическата обстановка няма и особени оплаквания по въззивната
жалба. Всички доводи и аргументи по нея са свързани с допуснати процедурни нарушения
на Наредба №1/19.07.2017 год., които следвало да разколебаят извода за доказаност на
обвинението. Оплакванията в тази насока са многобройни. Становището на настоящата
инстанция по тях е следното:
Налице е една група оплаквания, които са явно неоснователни, а твърденията на
защитата - неверни. Такова е напр. това, че талон за изследване не бил попълнен надлежно и
съдържал взаимно изключващи се обстоятелства – че подсъдимият и дал, и отказал кръвна
7
проба. Ясно е отразено, че подсъдимият не приема показанието на теста, което е достатъчно.
Талонът не е ненадлежно попълнен, при попълването му е допусната поправка на
идентификационния номер на теста, тъй като свид.С. е допуснал грешка при изписването
му. При наличието на графологическа експертиза за това обстоятелство, както и при
сравняване на данните в талона с тези, изписани на самия тест, приобщен като веществено
доказателство по делото, не са налице основания за съмнения с кой тест е бил проверен
подсъдимия. Невярно е и оплакването, че на подсъдимия не са предоставени 45 минути за
явяване за кръвна проба – отразено е, че екземпляр му е бил връчен в 14:30 часа на
15.02.2019 год. и че следва да се яви до 15:15 часа същият ден в ЦСМП – филиал
Ивайловград.
В АУАН са отразени вида и модела на използвания тест, не е посочен фабричния му
номер, но този акт има значение за евентуално административно-наказателно производство,
каквото в случая не се е развило, тъй като се е оказало, че е извършено престъпление. В
наказателния процес този акт не се цени като доказателство.
На тези и други възражения на защитата аргументирано е отговорил още
първоинстанционния съд – напр., че става ясно къде са залепени стикерите / на АУАН, на
талона, на Протокола за медицинско изследване – 3 бр./, че е посочено името и длъжността
на медицинското лице, провело изследването /вземането на кръвна проба/, както и че то
може да се извърши от медицински фелдшер.
Видът, моделът и фабричния номер на теста са посочени в Талона за изследване, не
са посочени в Протокола по чл.6 от Наредба №1 за извършена проверка за употреба на
наркотични вещества. Констатират се и другите твърдени нарушения във връзка с чл.6 от
Наредбата- непопълване на отбелязвания по графите от част II – „Начин на поведение по
време на проверката“ по точки от 6 до 12. Настоящият съд намира, че тези нарушения не са
съществени и от такова естество, че да компрометират доказването на деянието на
подсъдимия, нито да хвърлят съмнение върху неговата вина.
По отношение установяването на наличието на наркотично вещество в иззетите от
подсъдимия проби от кръв и урина чрез заключение на токсикохимична експертиза,
настоящият съд констатира като допуснато, и оценява като съществено, нарушение на
разпоредбата на чл.19 ал.2 от Наредба №1/19.07.2017 год., която повелява пробите да се
изпращат в съответните лаборатории в срок до 5 дни след вземането им. В случая пробите
от кръв и урина, иззети от подс.М. на 15.02.2019 год. са били предадени на служител на ОД
МВР – Хасково на 17.02.с.г., който ги е транспортирал до НТЛ на ОД МВР - Хасково, след
което са били транспортирани в Токсикохимичната лаборатория при ВМА – София и
предадени за анализ едва на 12.03.2019 год. Показанията на свид.Г.Ш. хвърлиха светлина
относно обстоятелствата, при които е станало транспортирането, причината за късното
предаване, като вкл. става ясно, че издадените вътрешни актове на директора на ОД МВР –
Хасково, регламентиращи реда, който да се следва, не се спазват относно срока за
8
транспортиране.
Установяването на формални правила и процедури в различни нормативни актове,
когато същите се отнасят до събирането на доказателства и установяване на факти, има за
цел да обезпечи и гарантира висока степен на достоверност и сигурност на същите.
Нарушаването на тези правила обаче не може да се оцени като някакво своеобразно
„съществено процесуално нарушение“, още по-малко „абсолютно“ такова, което винаги да
има за последица пълното игнориране на дадено доказателство.
Съдът прави уговорка, че това разбира се не се отнася за установените в НПК
правила за събиране, проверка и оценка на доказателства – доказателствени средства и
способи на доказване, за които важи тъкмо обратното.
Когато се оценяват допуснати нарушения на процедурата по Наредба №1/19.07.2019
год., следва да се преценява конкретно и в контекста на всички събрани други доказателства
дали и доколко същите са опорочили крайния резултат към който са насочени извършените
действия – в случая дали се установява наличие на наркотично вещество в кръвните проби
на подсъдимия.
При това съдът в случая не прибягва до подмяна на нарочно въведена от закона
специална процедура, по която следва да бъде установена употребата на наркотично
вещество от водач на МПС, защото процедурата е била проведена, но при това са били
допуснати някои нарушения. Настоящата инстанция приема, че има право да обсъди
отражението на същите нарушения върху достоверността на крайния резултат от действията
на контролните органи, а не следва директно да отхвърля на формално основание същия.
Пред първата инстанция районният прокурор е обърнал внимание, че обвинението
изрично е повдигнато въз основа на Съдебна химико-токсикологична експертиза изх.№И-
4308/17.04.2019 год. на ВМА – София, а не въз основа на показанията на теста, поради което
процедурни нарушения по Наредба 01/19.07.2017 год. във връзка с изследването с тест не
следва да оказват влияние на изводите на съда. Това становище следва да бъде споделено.
Поради това нарушения, свързани с достоверността и резултата от изпробването на
подсъдимия с тест, не следва да се отразяват съществено на изводите на съда. Употребата на
наркотично вещество в случая е установена чрез химикотоксикологична експертиза.
При назначаването на същата и изготвянето на заключение от вещи лица, съдът не
констатира нарушения на реда, предвиден в НПК затова. Както вече се изтъкна,
единственото допуснато нарушение на реда по Наредба №1 при изготвянето на тази
експертиза е предаването на пробите в съответната лаборатория след изтичането на 5-
дневния срок затова, въведен от нормата на чл.19 ал.2.
Пред настоящата инстанция допълнително събраните доказателства с максимална
конкретност установиха какъв е бил пътят на кръвните проби, кой и кога ги е приел, предал,
9
транспортирал, къде са престоявали, как са били съхранявани. Не са налице основания да се
приеме, че е било възможно да се допусне тяхната манипулация, или пък да се застраши
годността им. Впрочем нито в писменото заключение на вещите лица, нито при подробния
разпит на вещо лице М. пред първата инстанция, същите са изразили някакво съмнение, или
оплакване, че им са били предадени проби с нарушена по някакъв начин годност.
Тук е мястото да се изтъкне, че в разпоредбата на чл.343б ал.3 от НК липсва въведен
от законодателя обективен признак „надлежен ред на установяване“ на употребата на
наркотично вещество, по което тя съществено се различава от нормата на чл.343б ал.1 от
същия относно установяване концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на МПС.
Тъкмо затова правно релевантните факти, относими към състава на престъплението по
чл.343б ал.3 от НК могат да се установяват с всички допустими доказателствени средства.
Гореизложените разсъждения на настоящия съдебен състав намират подкрепа в
изобилна съдебна практика на ВКС, който е заставал на същите позиции напр. в Решение
№126/5.07.2019 год. по н.д.№540/2019 год. – II н.отд., Решение №27/6.04.2020 год. по н.д.
№6/2020 год. на III н.о., Решение №25/14.02.2020 год. по н.о. №81/2019 год. на II н.отд.,
Решение №82/13.02.2020 год. по н.д.№293/2019 год. на II н.отд.
Ето защо, въз основа на всичко гореизложено, настоящата инстанция прие, че
въпреки констатираните нарушения на реда по Наредба №1/19.07.2017 год., в крайна сметка
по делото следва да се приеме за безспорно доказано, че подс.М. на инкриминираните дата и
място е управлявал МПС след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол.
По правната квалификация на деянието:
При така възприетата фактическа обстановка, правната квалификация на деянието на
подс.М. не буди съмнения и не представлява затруднение. Той е осъществил състава на
престъплението по чл.343б ал.3 от НК и от обективна, и от субективна страна и правилно е
обвинен от прокурора и признат за виновен от районния съд в извършването именно на това
престъпление.
По вида и размера на наказанието:
Няма оплаквания по въззивната жалба в тази насока.
За престъплението по чл.343б ал.3 от НК е предвидено наказание „лишаване от
свобода” за срок от една до три години и „наказание „глоба“ от 500 до 1500 лв.
Осъществявайки дейността си по отмерване на адекватно и справедливо наказание,
районният съд е изброил и обсъдил установените по делото смекчаващи обстоятелства.
Макар да е приел, че практически няма отегчаващи, което не е съвсем вярно, тъй като деецът
заема длъжност и изпълнява служба, които са несъвместими с допуснатата проява, правилно
и обосновано е приел основания за отмерване на наказанията при условията на чл.55 ал.1 т.1
10
и ал.3 от НК. Наложил е и предвиденото в чл.343г от НК императивно за случая наказание
„лишаване от право да се управлява МПС“. Впрочем при липса на протест по-подробното
обсъждане на присъдата в тази ѝ част е безпредметно.
Ето защо всички изложени оплаквания, респ. искания по въззивната жалба се
преценяват от въззивния съд като неоснователни и ще следва да останат без последици.
Вън от изрично наведените оплаквания и доводи, по реда на служебната проверка по
реда на чл.314 от НПК въззивната инстанция не намери други основания да се отмени или
измени атакуваната присъда.
Предвид гореизложеното, Хасковският окръжен съд счита, че жалбата е
неоснователна, а обжалваната присъда - правилна и законосъобразна, поради което същата
следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260000 от 12.VIIІ.2020 година по нохд № 75/2019 год.
по описа на РС– Ивайловград.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11