Р Е Ш Е Н И Е
№…………….../…..……07.2020г., гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на осми
юли през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
ПЛАМЕН АТАНАСОВ
при
секретар Албена Янакиева, като
разгледа докладваното от съдията Атанасов, въззивно
търговско дело №330 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ”ЗД ”Бул Инс““ АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Ваучер” №87,
представлявано заедно от С.С.П. и К.Д.К., със съдебен адрес:***, чрез адв.В.А., против Решение №4434
от 22.10.2019г. постановено по гр.д.№6905/2019г. на РС Варна, в
частта му, с която е уважен предявеният срещу жалбоподателят от В.Ж.А., с ЕГН **********, с адрес за призоваване: ****, чрез адв.А.С.,
иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени неимуществени вреди-болки и страдания, вследствие от
настъпило ПТП по вина на водача на л.а.“Форд Фокус”, с рег.№В 1459 ВМ, чиято
отговорност е застрахована при ответника по Договор за застраховка “Гражданска
отговорност“, за разликата над 8000лв. до присъдените 14000лв. и иск с правно
основание чл.86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата,
считано от датата на увреждането-18.11.2018г. до предявяване на исковата молба.
В жалбата се излага, че атакуваното решение на РС Варна е неправилно, необосновано,
незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения. Поддържа се, че първоинстанционния съд е извършил
непълен и превратен анализ на събраните по делото доказателствата, в резултат
от което е възприел, че са налице
изискуемите от закона предпоставки за ангажиране отговорността на
застрахователя. Поддържа се, че събраните
доказателства не установяват по категоричен начин наличието на вина на водача
на застрахования при ответника автомобил, за настъпване на процесното ПТП.
Поддържа се още, че неправилно е възприет механизма на процесното ПТП и че е налице причинно-следствена
връзка между същото и твърдените увреждания на ищцата. Твърди се, че събраните
доказателства не са годни да установят описаните от ищцата физически и
психически травми. На следващо място се поддържа, че определеният размер на
обезщетението за неимуществени вреди, не
е съобразен с критерия за справедливост
визиран в чл.52 от ЗЗД и без да е отчетено наличието на
съпричиняването от пострадалото лице на вредоносният резултат, изразяващо се в
нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1, т.т.1, 2 и 4 ЗДвП, с което
пешеходецът се е поставил в превишен риск спрямо нормалния и е създал
предпоставките за осъществяване на произшествието. На последно място се
поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е присъдил лихва за забава
върху определеното обезщетение, считано от 18.11.2018г. Твърди се, че в случая
пострадалото лице не е предявило надлежна извънсъдебна претенция, отговаряща на
изискванията на чл.380 от КЗ, съдържаща пълни и точни данни за банковата
сметка, по която да се извършат плащанията и не е представило пълномощно, което
да отговаря на изискванията на чл.338 от КЗ, както и не е представило
изисканите от застрахователното дружество документи, поради което лихва се
дължи от датата на предявяването на исковата молба в съда. Моли се въззивният съд да постанови
решение, с което да отмени атакуваната част от първоинстанционното решение и да
присъди съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 от ГПК от въззиваемата страна е постъпил отговор на
въззивната жалба, с който се поддържа становище за правилност, обоснованост и
законосъобразност на атакуваното решение. Оспорват се доводите на жалбоподателя
за недоказаност на вината на водача причинил процесното ПТП, за липсата на
причинно следствена връзка и за степента на уврежданията на пострадалото лице. Моли се за оставянето
на първоинстанционното решение в сила и за присъждане на деловодните разноски.
В открито съдебно
заседание, въззивника, чрез постъпила писмена молба от
пълномощникът му поддържа подадената жалба и моли за отмяна на решението на
районният съд в атакуваната му част.
Претендира разноски.
Въззиваемата, чрез процесуалните си представители, оспорва
въззивната жалба и поддържа становище за неоснователността ѝ. Моли за присъждане на разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86,
ал.1 от ЗЗД за осъждане на ЗД “Бул Инс“ АД, за заплати на Варя Жечкова А.-Т. сумата от 20000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие от ПТП, настъпило на 18.05.2018г. на пешеходна пътека в р.Варна, на бул.“Сливница“, по вина на водача нал.а.“Форд
Фокус”, с рег.№В 1459 ВМ, който към момента на инцидента е бил застрахован
при ответника по застраховка “Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата
на която изтича срока за произнасяне от застрахователят-18.11.2018г., до окончателно погасяване на задължението.
В исковата молба се сочи, че на 18.05.2018г. в гр.Варна, на
пешеходна пътека, намираща се на бул.“Сливница“, е настъпило ПТП, при което
ищцата увредена по вина на водача на от л.а.“Форд Фокус”, с рег.№В 1459 ВМ, който ѝ отнел предимството на
пешеходна пътека. Сочи се, че в резултат на
настъпилото ПТП, ищцата е получила множество увреждания, а именно:
многофрагментно счупване на горната фаланга на първи пръст на дясно ходило,
мозъчно сътресение, разкъсно- контузна рана и кръвонасядане в дясна слепоочна
област, ожулвания по десния горен крайник и лявото коляно, кръвонасядане по
дясно коляно. Поддържа се, че ищцата е изживяла силен емоционален шок от удара,
като и понастоящем не е преодоляла психическите и физическите травми от произшествието.
Твърди се, че автомобилът, управляван от виновния водач е застрахован при
ответния застраховател по застраховка “Гражданска отговорност”. Сочи
се, че със Заявление вх.№ОИ-569554/17.08.2018г. ищцата е предявила претенцията
си за изплащане на обезщетение, но и понастоящем ответникът не е определил
такова, поради което с изтичане на срока за произнасяне-18.11.2018г. е изпаднал
в забава и дължи мораторна лихва.
С постъпилият отговор на исковата молба, се поддържа становище за
неоснователност на иска, като същия се оспорва по основание и размер. Признава
се наличието на валидно застрахователно правоотношение относно л.а.“Форд
Фокус”, с рег.№В 1459 ВМпо договор “Гражданска отговорност”, който е действал
към датата на процесното ПТП. Оспорва се твърденият от ищцата механизъм на
настъпване на процесното ПТП и както и вида, интензитета и продължителността на
претърпените травми съответно болки и страдания, както наличието на
причинно-следствена връзка между инцидента и претърпените травми. Поддържа се, че
поведението на ищцата е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, тъй като същата не
е пресичала пътното платно на обозначено за това място. Поддържа още, че пострадалата
е предприела внезапно пресичане на пътното платно без да се огледа и
без да съобрази приближаващия автомобил, пътната обстановка, също така ненужно
е удължила времето за пресичане, както и че е спряла без необходимост на
платното за движение. Твърди се, че ищцата е употребила алкохол преди
произшествието. Поддържа се, че описаното на ищцата е препятствало възможността
застрахованият водач да я възприеме и да съобрази поведението си на
пътя. Относно иска за лихва за забава, се поддържа, че ищцата не е предявил
надлежна извънсъдебна застрахователна претенция, която да отговоря на
изискванията на чл.380 от КЗ, а именно посочи банкова сметка ***, с нотариална
заверка на подписа на упълномощителя-пострадалото лице. На следващо място се
поддържа, че застрахователната претенцията не е била подкрепена с изисканите от
застрахователя писмени доказателства по реда на
чл.106 от КЗ. Ето защо се твърди, че лихвата се дължи от датата на
подаване на исковата молба.
Настоящият състав
на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбите, приема за установено от фактическа и правна
страна, следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда,
същото е допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки. По отношение на неправилността на
първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2
от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания за
неправилно формираните изводи от съда. В разглеждания случай оплакванията на
въззивника-ответник в първоинстанционното производство, съставляват оспорване
на изводите на първоинстанционният съд, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на застрахователят и по определяне на размера на
дължимото обезщетение. Така направените оспорвания, не съставляват новонаведени
възражения или фактически твърдения, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
С оглед разпоредба
на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск, срещу
застрахователя, по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на
вредата. Същевременно съгласно чл.429, ал.1 от КЗ застрахователят по договора
за застраховка “Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Предвид горното, за
успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя, в тежест на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен
договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и
ответника; настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние, от
страна на застрахования; причинна връзка между деянието и вредоносния резултат;
както и вида и размера на претърпените вреди.
По отношение на
факта, че гражданска отговорност на водача на л.а.“Форд Фокус”, с рег.№В 1459
ВМ, е застрахована от ответника не е налице спор по делото.
Установява се от
кореспондиращото си съдържание на приетите по преписи от материалите по ДП
№305/2018г. на С-р “ПП“ при ОД на МВР-Варна, показанията на свидетелят Мартин
Якимов Якимов и заключението на вещото лице по САТЕ, че на 18.05.2018г. в гр.Варна, на пешеходна пътека, намираща се
на бул.“Сливница“, е настъпило ПТП, при което ищцата блъсната л.а.“Форд
Фокус”, с рег.№В 1459 ВМ, който ѝ отнел предимството на пешеходна пътека, която е била обозначена със съответен пътен знак и
повдигната от пътното платно. Установява се, че водача на увреждащият
автомобил, е бил спрял пред пешеходната пътека в
дясната лента за движение, като около него е имало други автомобили. След като
колоната от автомобили тръгнала, водача на процесният автомобил, също потеглил
като в този момент последвал удар с ищцата, в качеството и на пешеходец. Според
заключението на САТЕ при навлизането ѝ в
дясната лента на пътното платно ищцата е имала възможност да види процесният
автомобил, но не го е възприела като заплаха, тъй като преди това е била пропуснат
от друг автомобил. Даденото от вещото лице заключение е, че пешеходецът не би
могъл да предотврати инцидента, като това е могъл да стори
водачът на лекия автомобил, който е имал техническа възможност да предотврати
удара, съобразявайки, че в лявата лента за движени има спрял автомобил.
При тези данни, следва изводът, че вината за процесното ПТП
се носи изцяло от водача на л.а.“Форд
Фокус”, с рег.№В 1459 ВМ, който е не е изпълнил вмененото ми от чл.119, ал.1 от ЗДв.П задължение да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
С оглед горните констатации, напълно несъстоятелни, се явяват
възраженията на жалбоподателят, че не
установена вината
на водача на застрахования при него автомобил
за настъпване на процесното ПТП, че
неправилно е възприет механизма на процесното
ПТП и че не налице
причинно-следствена връзка между същото и уврежданията
на ищцата.
Неоснователни са изложените във въззивната жалба оплаквания, че не е
отчетено съпричиняването на вредоносният резултат от пострадалото лице,
изразяващо се в нарушение на разпоредбата на чл.113, ал.1, т.т. 1, 2 и 4 от
ЗДв.П. Както вече се посочи по-горе произшествието, е
реализирано на сигнализирана-повдигната пешеходна пътека, като няма данни пешеходката
да се е поставила в превишен риск, чрез внезапно
пресичане на пътното платно, без да се огледа и без да съобрази
приближаващия автомобил, или ненужно да е удължила времето за пресичане.
Относно спора за
размера на дължимото обезщетение при съблюдаване на критерия за справедливост
установен в чл.52 от ЗЗД, следва да се имат предвид обективно съществуващите
обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът,
характерът и степента на констатираното увреждане и състоянието на пострадалия;
начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на провежданото лечение,
неговата продължителност; болките и страданията, претърпени, както при
причиняване на увреждането, така и при провеждане на лечението през всичките му
етапи; отстраними ли са травмите или има остатъчни явления; периода на загуба
на двигателна способност; психическата травма, както при причиняване на
увреждането, така и впоследствие; възрастта на увредения и общественото му
положение; налице ли е намалена трудоспособност и др.
От приобщената по делото медицинска
документация,заключението на СМЕ и свидетелските показания на съпруга на
ищцата, се установява, че в резултат от инцидента същата е
претърпяла счупване на горната фаланга на палеца на десния крак,
разкъсно-контузна рана на лицето, мозъчно сътресение, контузия с охлузване на
двете колене, контузия с охлузване на дясна ръка, които уврежданията са
обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота. За лечение на
счупването на фалангата на палеца, се е наложила гипсова имобилизация за 25
дни, с последващ период от 15- 20 дни без физическо натоварване и възможно
затруднение в походката за няколко месеца. Наред с това от гласните
доказателства се установява, че ищцата е усещала болки, когато върви по-дълго
време или работи продължително с машина, както и че същата се страхува да
пресича пешеходни пътеки и в такива случаи търси нечия опора.
За пълнота, следва да се отбележи, че закъснялото
освидетелстване на ищцата от съдебен медик, не е в състояние да разколебае
извода за наличие на причнноследствена връзка между описаните травматични
увреждания и процесното ПТП, тъй като видно от другата ангажирана медицинска
документация и гласните доказателства е, че ищцата е потърсила медицинска помощ
непосредствено след въпросният инцидент.
С оглед горното,
като съобрази възрастта на ищцата, броя и вида на уврежданията, и периода, през
който същите са предизвиквали негативни психически и физически преживявания,
както и остатъчния дискомфорт при шофиране, съдът счита, че за репариране на
претърпените от пострадалия неимуществени вреди, е необходима сума не по-малка
от 14000лв.
По отношение на спора за
началната дата на забавата, следва да се има предвид, че съгласно чл.497, ал.1
от КЗ лихва за забава се дължи, ако застрахователя не е определил и изплатил в
срок обезщетение, считано от по-ранната от двете дати-от изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ
или от изтичането на срока по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл.106 от КЗ за установяване на основанието и размера на претендираното
застрахователно обезщетение. В разглежданият казус, в отговор на предявена
претенция от ищцата, придружена с констативен протокол за ПТП и медицинска
документация, по реда на чл.106, ал.3 от КЗ застрахователят е поискал от същата
да представи влязла в сила присъда за
виновността на застрахования водач, или приравнен на същата съдебен акт, или
акт за прекратяване на наказателно производство, както и още редица документи
установяващи механизма и последиците от процесното ПТП. Така отправеното искане
по съществото си представлява злоупотреба с права от страна на застрахователя,
тъй като на практика от една страна поставя неизпълними изисквания, с оглед
факта, че въпросните документи не съществуват. От друга страна искането е и
необосновано, доколкото съобразно разпоредбата на чл.107, ал.1 от КЗ
застрахователят разполага със самостоятелна възможност да си набави
документите, ако ги счита за задължително необходими. Ето защо и при
съобразяване на текста на чл.497, ал.3 от КЗ, който забранява на застрахователят
да отказва произнасяне по основателността на претенция за обезщетение, когато
пътнотранспортно произшествие е удостоверено констативен протокол за ПТП,
следва извода, че в случаят е налице мълчалив отказ, респективно, че същият е
изпаднал в забава най късно с изтичане на тримесечният срок. Претенцията е
предявена от пострадалата на 17.08.2018г., съответно срокът е изтекъл на
17.11.2018г., като следващият ден е началната дата на задължението за законна
лихва, така както го е претендирала ищцата.
В заключение
въззивният състав на съдът приема, че като е уважил предявените претенции,
първоинстанционния съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на въззиваемата, се полагат
деловодни разноски, като в случая такива липсват, но предвид направеното искане
от процесуалният ѝ представител за присъждане на възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА и тъй като
условията за това са налице, в полза на адв.Н. В., следва да се присъди
адвокатско възнаграждение, чиито размер изчислен по реда на НМРАВ, в актуалната
ѝ редакция, съобразно обжалваната част на решението възлиза на 490лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№4434 от 22.10.2019г.
постановено по гр.д.№6905/2019г. по описа на Районен съд Варна, в обжалваната му част му, с която е уважен предявеният от В.Ж.А.-Т., с ЕГН **********,***““ АД, с ЕИК *********, иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП настъпило
по вина на водача на л.а.“Форд Фокус”, с рег.№В 1459 ВМ, чиято отговорност е
застрахована при ответника по Договор за застраховка “Гражданска отговорност“,
за разликата над 8000лв. до присъдените 14000лв. и за заплащане на обезщетение
за забава върху главницата за периода от 18.11.2018г. до предявяване на исковата молба.
В останалата част
първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА ”ЗД ”Бул Инс““ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Джеймс Ваучер” №87, представлявано заедно от С.С.П.
и К.Д.К., да заплати на адв. Н. В., със съдебен адрес:***, адвокатско възнаграждение в размер на
490лв., за осъществено безплатно представителство на В.Ж.А.-Т., с ЕГН **********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с
чл.38, ал.1, т.2, пр.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.