Определение по дело №1904/2021 на Административен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

    №…………………………………2022 година,    гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, 

Десети състав, в открито заседание на 20.04.2022г.,

като разгледа докладваното от съдия  Марияна Ширванян

адм.д.№ 1904/2021г. по описа на съда, за да се произнесе

взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.64, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК.

В молба с.д. 3669/07.03.2022г. подадена от Н.И.Г., чрез адв. З.И. е направено искане по чл.64, ал.2 от ГПК за възстановяване на срока за представяне на доказателство за внесена д.т. по сметка на ВАС. Като причина за пропускане на срока се сочи заболяване на процесуалния представител на касационната жалбоподателката и са представени доказателства за това обстоятелство.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на г-жа Г. поддържа молбата.

Ответникът, чрез процесуален представител оспорва молбата за възстановяване на срока и представя писмено становище с подробни аргументи.

Съдът, след като се запозна с твърденията на страните, с доводите им относно приложението на закона и представените доказателства, намира следното:

1.     По фактите:

По производството образувано по касационна жалба на Н.И.Г. срещу решение №10/07.01.2022г. постановено по адм.д.1904/2021г. при проверката за редовност и допустимост на жалбата съдът е констатирал, че е подадена в срок от активно легитимирано лице, но че е нередовна – не съответства на изискванията на чл. 235а АПК. Към жалбата не е приложен документ удостоверяващ заплащането на дължимата държавна такса в размер на 30 лева по сметка на Върховен административен съд на Р България. На касационната жалбоподателка е дадена възможност да отстрани нередовността на касационната жалба в 7 – дневен срок от съобщаване на разпореждането и й е указано, че при неизпълнение на разпореждането касационната жалба ще бъде върната.

Разпореждането е съобщено на адв. И. на 11.02.2022г. и до постановяване на разпореждане № 2552 на 25.02.2022г. не е изпълнено, поради което съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.231а, ал.1, изр.второ от АПК и касационната жалба е върната на касационната жалбоподателка.

На 07.03.2022г. е постъпила молба на Н.И.Г. на основание чл.64, ал.2 от ГПК за допускане на възстановяване на пропуснатия срок за заплащане на държавна такса във връзка с депозираната касационна жалба. В молбата е посочено, че адв. И. е била болна в периода, в които следвало да бъде изпълнено разпореждането за заплащане на държавна такса и са приложени етапна епикриза  от 12.02.2022г. и амбулаторен лист от 12.02.2022г., в които е вписано, че са с мнение за изследване на преболедуван ковид.

В молбата е посочено също, че в разпореждането е посочено, че сумата от 30лв. следва да бъде внесена по сметка на Върховния касационен съд и е поискано от съда да уточни по сметка на кой съд следва да бъде внесена таксата.

Разпореждане № 2552/25.02.2022г. е връчено на касационната жалбоподателка чрез адв. И. на 11.03.2022г.

2.     По правото:

От установените факти и при преценката им при съобразяване на относимите разпоредби на чл.63,ал.1 от ГПК, съгласно разпоредбата на който „Законните и определените от съда срокове могат да бъдат продължавани от съда по молба на заинтересованата страна, подадена преди изтичането им, при наличие на уважителни причини.“ и на чл.64, ал.1 вр. ал.2 и ГПК, съгласно разпоредбите на които „Процесуалните действия, извършени след като са изтекли установените срокове, не се вземат предвид от съда. Страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.  Молбата за възстановяване се подава в едноседмичен срок от съобщението за пропускането му. Не се допуска възстановяване, ако е било възможно продължаване на срока за извършването на пропуснатото действие.“, съдът намира че:

Молбата за възстановяване на срока е подадена от активно легитимирана страна преди връчването на акта за пропускането на срока (обективиран в разпореждане № 2552/25.02.2022г.), т.е подадена е преди започване да тече седемдневния срок от 11.03.2022г. – арг. от чл.64, ал.2 ГПК.

Съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на молбата по чл.64 от ГПК подадена от г-жа Г. релевирано от процесуалния представител на ответника.

Искането на молителя по чл. 64 ГПК е процесуално допустимо. Същото е направено в срока по чл. 64, ал. 3 от ГПК и отговаря на изискванията на чл. 65, ал. 1 ГПК.

Възстановяването на срок на основание чл. 64, ал. 2 ГПК е предвидено за случаите, когато страната, задължена да извърши обвързано с установен в закона или определен от съда преклузивен срок процесуално действие, е пропуснала да го извърши в рамките на съответния срок. За да бъде уважено искането за възстановяване на срок, страната следва да докаже, че е пропуснала да извърши действието преди изтичане на срока и че пропускът й се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Релевантни за приложението на чл. 64, ал. 2 ГПК са само обстоятелствата, които са се проявили в периода на течение на срока (съобразно правилата на чл. 60 - чл. 62 ГПК), имат внезапен, неочакван, непредвидим и непреодолим за страната характер и въпреки проявената от нея добросъвестност в процеса, са препятствали обективно възможността да извърши дължимото действие преди срокът да изтече.

Особено непредвидено обстоятелство по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК е налице в случаите, при които страната или нейният процесуален представител са възпрепятствани по обективни, неочаквани и независещи от тях причини - болест, злополука, природно бедствие - да извършат съответното процесуално действие. Препятствието трябва да бъде внезапно, изненадващо и непреодолимо, да не е краткотрайно и да бъде единствената причина за пропускане на срока[1].Дали тези обстоятелства са налице следва да се преценява въз основа на фактите и обстоятелствата, установени по конкретното дело, по което е направено искане за възстановяване на пропуснат срок. Във всички случаи обаче препятствието трябва да е продължило през времетраенето на срока или през по-голямата част от него и е било непреодолимо. Твърденията на процесуалната представителка на г-жа Г., че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства не е доказано, тъй като не са установени наличия на обективни причини, препятстващи изпълнението на дадените от съда указания за внасянето на държавната такса. Не се установява по надлежния ред наличието на заболяване на процесуалния представител на страната през релевантния период от 11.02.2022г. до 18.02.2022 г. Не са представени релевантни медицински документи, удостоверяващи същото. Документите, които имат удостоверителен характер, т.е. са официални удостоверителни и задължават съда да приеме, че здравословното състояние на лицето е такова, каквото е посочено в тях са регламентирани в Наредбата за медицинската експертиза и са болничен лист или решенията по експертизата на неработоспособността.

В молбата се сочи, че срокът е пропуснат поради внезапно заболяване на адв. И., а от медицинските данни по представените към молбата за възстановяване на срока амбулаторен лист и етапна епикриза се вижда, че прегледът е извършен на 12.02.2022г., т.е. след получаването на съобщението за отстраняване на нередовността по касационната жалба, както и, че това всъщност не е внезапно заболяване, т.к. диагнозата е вече преболедуван ковид, защото пациентът се изпраща за изследване на антитела за преболедуван ковид. Дадено е мнение за временна нетрудоспособност за 14 дни. Съдът съобрази изискванията на Наредбата за медицинската експертиза и констатира, че представените два медицински документа не представляват болнични листи съгласно разпоредбите на чл.6 вр. чл.7 от НМЕ, поради което не установяват наличието на състоянието „временна неработоспособност“, което се включва в обхвата на понятието особено непредвидено обстоятелство, което страната, респ. адв. И. не е можела да преодолее.

От това, че адв. И. не представя болничен лист за установяване на невъзможността да изпълни разпореждането за внасяне на държавна такса в срок, се налага и извод, че е следвало при условие, че не може да изпълни разпореждането (да внесе сумата от 30лв. и да разбере по чия сметка да преведе тази сума) да подаде искане за продължаване на срока за изпълнението на разпореждането. Искане за продължаване на срока за изпълнение на разпореждане №1529/04.02.22г. не е подадено.

Внезапните пречки или твърдението за наличие на такива пречки, лишили процесуалния представител от възможност да извърши дължимото процесуално действие в рамките на определения от закона или от съда срок, рефлектират пряко в правната сфера на представляваната страна и поради това попадат също в обхвата на чл. 64, ал. 2 ГПК. Упълномощаването е акт личен по своя характер, обусловен от волята на страната да избере конкретно лице, което да я представлява пред съда и да защитава нейните права и интереси. Предвид това, ако в срока за извършване на определено процесуално действие упълномощеният процесуален представител бъде възпрепятстван по обективни, неочаквани и независещи от него причини да осъществи следващото се действие и в резултат на това пропусне срока, страната не следва да понася неблагоприятните последици от този пропуск, а разполага с правото да поиска възстановяване на пропуснатия срок при предпоставките на чл. 64, ал. 2 ГПК. Поради личния характер на упълномощителната сделка не следва страната да бъде задължавана да ангажира друг процесуален представител за извършване на едно единствено процесуално действие. Изпълнението на задължението за внасяне на държавна такса и представянето на платежния документ в съда, принципно не е изисква специални квалифицирани правни познания и в този смисъл г-жа Г. е имала възможност и сама лично да изпълни задължението си. Съдът съобрази в този аспект  съдебната практика на ВКС[2], съгласно което при наличието на пълномощник по делото, от страната не може да се изисква да извършва лично внасянето на държавната такса, въпреки че това не е правно, а фактическо действие и представлява поначало особено непредвидено обстоятелство (особено при заболяването от Ковид – 19, предвид естеството на същото и необходимостта от изолация, като не може да се вмени на адвоката задължението за ползва електронни услуги за разплащане и комуникация със съда).

В разглеждания случай не се установи от представените доказателства процесуалният представител на г-жа Г. да е бил с това заболяване в периода за изпълнение на указанията, което да е препятствало възможността за изпълни същите или да поиска от съда продължаване на срока и в този смисъл приложение намира и разпоредбата на  чл. 63, ал. 3, изр. второ от ГПК, според която не се допуска възстановяване на срока за извършване на пропуснатото действие, ако е било възможно неговото продължаване.

Налице са предпоставките на разпоредбата на чл.64, ал.3 от ГПК, поради което не следва да бъде допуснато възстановяване на срока за внасянето на държавна такса от Н.И.Г. за касационното оспорване на решение № 10/07.01.2022г. постановено по адм.д. 1904/2021г.

Така мотивиран, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането обективирано в молба с.д. 3669/07.03.2022г. подадена от Н.И.Г., чрез адв. З.И. по чл.64 от ГПК за възстановяване на срока за представяне на доказателство за внесена д.т. по сметка на ВАС.

Определението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Р България в 1-седмичен срок от връчването му.

Препис от определението да се връчи на страните.

 

            Съдия: