№ 298
гр. Варна, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20213100102658 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
На осн. чл.140 и чл.146 ГПК съдът съобщава следния проект на доклад:
Предмет на делото е иск на К.В. М**********, ЕГН**********, с адрес
гр. О**********, ул. „С**********“ №8, с правно основание чл.23, ал.1 от
СК, признаване за установено в отношенията на ищеца с В. П. С.,
ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ул. „К**********“ №11, ет.13, ап.61,че
ищецът е изключителен собственик на следният недвижим имот:
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор ********** по КК и КР
на град Варна, одобрени със Заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на
изпълнителен директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект от 04.10.2021г., с
предназначение: Жилище, апартамент №61, находящ се на тринадесети етаж
в сграда с идентификатор **********, с предназначение: жилищна сграда-
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор **********, с
адрес на имота: гр.Варна, район „Приморски“, ул. „К**********“, бл.11, вх.1,
ет.13, ап.61, брой нива на обекта: 1, със застроена площ от 79.52 кв.м.,
състоящ се от: две спални, дневна, кухня-бокс, баня, тоалет, входно антре,
черно антре, тераса, при граници по акт за собственост: тревни площи, ап.
№62, тревни площи, ап.№60, стълбищна площадка, а съгласно схема на
СГКК-гр.Варна при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
**********.62, **********.60, под обекта: **********.56, над обекта: няма,
ведно с принадлежащото таванско помещение № 11, с площ от 6.48 кв.м., при
граници по акт за собственост: таванско помещение № 12, таванско
помещение № 10, коридор, тревни площи, както и 1.6812 % ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с
идентификатор **********, придобит на основание договор за покупко-
продажба, обективиран в НА №128, том IV, рег. №6667, дело №591/2007г. на
нотариус при ВРС,
1
поради пълна трансформация на лични средства за закупуването му на
26.07.2007г. за сумата от 41 254.60лв., платена със средства от лична банкова
сметка на ищеца в „ДСК“ АД гр. О**********, натрупани от продажбата на
съсобствен с трети лица поземлен имот на 27.03.2007г.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че с ответницата са бивши съпрузи, сключили брак
през 1998г., прекратен с решение от 30.11.2020г. по гр.д. №9080/2020г. на
ВРС. През време на брака с договор за покупко-продажба,отразен в НА
№**********г., том IV, рег. №6667, нот. дело №591/2007г. на нотариус при
ВРС, съпрузите закупили гореописания апартамент №61 на ул.
„К**********“ №11.
Въпреки законовата презумпция ищецът твърди, че продажната цена от
41 254.60лв. била заплатена изцяло с негови лични средства, поради което и
на осн. чл.23 от СК правото на собственост било трансформирано в лично
негово, като становището си основава на следните обстоятелства:
По силата на договор за доброволна делба, сключен на 31.01.2005г. в гр.
Н**********, вписан като акт №76, том I, вх. рег.№400/31.01.2005г. в
Службата по вписванията при РС-Н**********, ищецът получил в общ дял с
В.К М.а- майка и Н.И-сестра на правото на собственост върху земеделски
недвижими имоти – две ниви, лозе и овощна градина, находящи се в
землището на с.К**********, общ. Н**********. На 27.03.2007г. ищецът и
двамата му съсобственици В********** М.а и Н.И продали на „В**********
2“ ООД един от доброволно поделените през 2005г. имоти – овощна градина,
с площ от 3001кв. м. по скица – за сумата от 287 507лв. Купувачът платил
цената изцяло и в брой в деня на сделката, което било вписано и в НА за нея.
След като получили парите съсобствениците си разпределили сумата, като
ищецът и сестра му Н.И получили по 122 000лв. всеки, а останалата част
получила майка му В********** М.а. Това разделяне на сумата било по общо
съгласие и в изпълнение на волята на майката нейните две деца да получат
по-голяма част от парите от нейната.
В деня преди продажбата на овощната градина ищецът открил на
негово име една депозитна банкова сметка в „евро“ в Банка ДСК АД, филиал
О**********. А след като била сключена сделката и били получени и
разпределени средствата от нея,ищецът депозирал неговия дял от 122000лв. с
равностойност 62 000евро (след превалутиране) по въпросната му
новооткрита сметка. По тази сметка не е имало постъпления на други суми.
Съответно продажната цена от 41 254.60лв. за придобиване на спорния
апартамент №61 на 26.07.2007г. била платена чрез банков превод от същата
сметка на ищеца в Банка „ДСК“ АД, филиал О**********, тоест от личните
средства на ищеца от продажбата на съсобствената му овошна градина. Това
плащане било отразено в самия НА, обективиращ продажбата на
апартамента, както и в извлечение от сметката на ищеца (дебит 21 000евро на
26.07.2007г.). Останала разлика от 151.80лв., която ищецът платил на
продавачите в брой.
2
По този начин продажната цена била заплатена изцяло с лични на ищеца
средства, поради което и на осн. чл.23 СК собствеността била
трансформирана в лично негова. Което моли за установяване от съда.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответницата депозира писмен отговор, с който
не оспорва допустимостта на иска. Не оспорва брачното правоотношение
между страните по делото от 1998г. до 2020г. Не оспорва закупуването на
26.07.2007г. на процесния апартамент със сочения от ищеца НА №128. Не
оспорва, че сума от 21 000евро е била преведена на 26.07.2007г. от банкова
сметка с титуляр ищеца в полза на продавачите (като факт).
Предявеният иск обаче оспорва изцяло със следните доводи: Реалната
цена за закупуване на процесния имот не била вписаната 41 254.60лв., а била
57 000евро и в този смисъл договорът бил относително симулативен в частта
относно цената, което се извеждало от данъчната оценка на имота
41 254.60лв, от по-високата му пазарна цена и от обичайната практика в
договорите да се вписват по-ниски цени за заплащане на по-ниски данъци и
такси. Освен това както сумата от 41 254.60лв., така и разликата до пълните
57 000евро били семейни средства от „спестявания и дарения“ от родителите
на ответницата и от майката на ищеца, които не индивидуализира по никакъв
начин и за което следват указания.
Отделно в периода от 2003г. до 2017г. ищецът изобщо не е работил, не е
реализирал трудови доходи, като семейството се е издържало единствено от
получаваното от ответницата трудово възнаграждение и оказваната помощ от
родителите й. В този период само тя е полагала грижи за домакинството и за
двете родени от брака деца. Именно незаинтересоваността на ищеца и отказът
му да участва в семейните разходи и в грижите за дома и децата е довела и до
развода. В този смисъл счита, че приносът й в придобиването на
собствеността на процесното жилище се изразява освен с вложените семейни
спестявания, така и в осигуряваната от нея издръжка на семейството през
посочения период, както и в полаганите единствено от нея грижи в
домакинството и отглеждането и възпитанието на двете деца Виктор М. и
Преслава М.а. Приносът на ответницата в този смисъл не може да бъде
пренебрегнат и омаловажен и да бъде признато, че семейното жилище е
придобито единствено с принос на ищеца посредством трансформация на
лични пари.
На следващо място оспорва ищецът да е получил сума от 122 000лв. по
договора за продажба на съсобствената му овощна градина на 27.03.2007г.,
оспорва цената за продажбата й да е била 287 507лв., оспорва съгласието на
майката на ищеца да получи толкова малка част от продажната цена за сметка
ищеца и сестра му. Счита че превишението над евентуално полагащия се дял
на ищеца от 95 835.67лв. до общо 122 000лв. всъщност са общи семейни
пари, които съпругът просто е държал. Евентуално същата разлика от
26 164.33лв. следвало да се счита за отплата от майката на ищеца в полза на
ответницата за това, че бившата съпруга полагала във времето грижи и за
3
свекърва си, в това число че плащала всичките й битови разходи, осигурявала
й храна, слагала й инжекции с инсулин ежедневно и други. Подобни грижи
ответницата полагала и относно бабата на ищеца, която известно време
живеела с младото семейство.
На следващо място твърди, че тъй като влогът на ищеца в Банка „ДСК“
АД бил открит на 26.03.2007г. през време на брака, на осн. чл.19, ал.1 СК
(отм.) влогът имал изцяло семеен характер, без значение от вписания титуляр.
На следващо място сочи, че процесният апартамент бил закупен изцяло
за семейни нужди, като ищецът многократно заявявал пред близки и познати,
че жилището е „подарък за съпругата“.
И още – всички разходи след закупуване на жилището и стопанисването
му във времето, включително извършени ремонти и обзавеждане през 2013г.,
се плащали само от ответницата с нейни или на нейните родители средства.
Поради което и при евентуално закупуване на имота с пари на ищеца, това се
компенсирало с множество изразходвани средства и усилия, от ответницата,
по повод поддържане и ремонтиране на имота, при преценка на приноса.
По същество моли за отхвърляне на иска и за съдебни разноски.
Съдът, на основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ищеца, че
следва да докаже: едноличната си собственост върху спорния имот, поради
настъпила пълна трансформация на лично имущество, при въведените
твърдения – в случая заплащане на цената за закупуване на имота чрез
парични средства в размер на 41 254.60лв. (21 000евро с превод от лична
сметка на ищеца в „ДСК“ АД и още 151.80лв. на ръка) в полза на продавача
по договора от 26.07.2007г., които са изцяло лични на ищеца; в това число че
цялата сума по банковия влог е набрана от продажба на лично имущество на
ищеца на 27.03.2007г. в размер на 122 000лв. (62 000евро); в това число
общата воля на продавачите по тази сделка за разпределение на средствата от
нея; както и всички други позитивни твърдения, на които базира едноличната
си собственост след трансформация и респективно опровергава презумпцията
на СК за съвместен принос.
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: всички положителните твърдения, на които основава
възраженията си; в случая за полаганите само от ответницата лични и
материални грижи за дом, деца и семейство в периода 2003г. до 2007г.,
евентуално и до 2017г., при пълна дезинтересираност на ищеца; още следва
да докаже твърдяната относителна симулация на сделката от 26.07.2007г. в
частта за цената и сочената реална такава; също и сочения „семеен характер“
на продажната цена от 41 254.60лв. или разликата над тях до евентуално
доказаните 57 000евро, но след индивидуализиране на твърденията в тази
част; семейния характер на влога от 26.03.2007г.; както и другите твърдения
за влагане на семейни средства в закупуването на имота и за приложимостта
на презумпцията на СК.
4
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорно по делото :
брачното правоотношение между страните по делото от 1998г. до 2020г.; още
закупуването на 26.07.2007г. на процесния апартамент с договор, отразен в
НА №128; а също и че сумата от 21 000евро е била преведена на 26.07.2007г.
от банкова сметка с титуляр ищеца в полза на продавачите (като факт).
По предварителните въпроси: По част от твърденията на ответницата в
отговора на исковата молба следват указания по конкретизирането им, като
при неизпълнение на указанията в срок твърденията няма да се вземат
предвид.
По доказателствата: Представените от страните писмени доказателства
следва да бъдат допуснати до прилагане по делото.
По исканията на ищеца:
На ищеца следва да се допуснат двама свидетели при водене в о.с.з. за
доказване получаването на средствата от продажба на съсобствения му имот,
в това число разпределението им между продавачите, влагането им в депозит
и влагане на средствата от депозита в цената за купуване на исковия имот; а и
за опровергаване твърденията на насрещната страна.
Конкретни и ясни искания за „икономическа експертиза“ няма.
По исканията на ответницата:
Молбата за СУ за пред НАП за доходите на ищеца във времето следва
да се уважи доколкото се касае за информация за страна по делото и с оглед
на правото на защита на ответницата.
Молбата за СУ за пред НАП за доходите на В.К М.а от 1998г. до 2020г.
следва да се отхвърли, поради неотносимост.
Молбите по чл.192 ГПК до „К**********“ ООД и до „М К и В Ш“
следва да се отхвърлят, първо защото замолените документи не са достатъчно
и ясно индивидуализирани; второ защото документите не са и с доказано
съществуване в правния мир към момента и с доказано притежание у
замолените лица към момента; и трето защото по делото липсва доказана
индиция, че и дали изобщо тези замолени документи някога са съществували.
По реда на чл.190 от ГПК и чл.192 от ГПК може да се задължи страната
или третото лице да представи само ясно индивидуализиран документ, за
който въз основа на доказателства може обосновано да се предположи
възникване в правния мир и заедно с това актуално съхраняване в страна или
третото лице.
Молбата по чл.192 ГПК до „Билд инвест инкорпорейт“ ООД за
документи за внос на стоки от Китай от сестрата на ответницата Гергана
Василева, през 2010г., следва да се отхвърли, по същите съображения по
другите искания по чл.192 ГПК, но заедно с това и поради неотносимост.
На ответницата следва да се допуснат двама свидетели при водене в
о.с.з. за доказване на полаганите само от ответницата лични и материални
грижи за дома, децата и семейството в периода 2003г. до 2017г., при пълната
5
дезинтересираност на ищеца от същите; „семейния характер“ на парите за
продажната цена 41 254.60лв. или разликата над тях до евентуално
доказаните 57 000евро, но след индивидуализиране на твърденията в тази
част; сочения ремонт на жилището с нейни на близките й средства; както и
за опровергаване твърденията на насрещната страна.
Искането за СОцЕ следва да се уважи, но само относно средна пазарна
цена на процесния имот (с оглед възражението за частична симулация).
Въпрос за точната стойност на ремонта на жилището през 2013г. е
неотносим, както с оглед периода, така и защото предмет на делото не е иск
за подобрения, а още защото за подобни обстоятелства са и допуснати и
свидетелите. Аналогично и по въпроса за съответствие на дейности по
фактури с реалните подобрения в имота в момент едва през 2013г.
Предвид редовността на процедурата по размяна на книжа, делото
следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за о.с.з на 10.03.2022г. от
10.50ч., за които дата и час да се призоват страните, чрез приложение №1,
ведно с настоящото определение. На ищеца да се изпрати и препис от
отговора.
УКАЗВА на ответницата, в срок до деня преди датата на първото
о.с.з., с писмена молба с препис за ищеца, да въведе ясни и конкретни
твърдения за „семейния произход“ на сумата 41 254.60лв. и евентуално
57 000евро, които са от „дарения и спеставяния“ на родителите на
ответницата и майката на ищеца, с които е заплатена продажната цена на
апартамента, като индивидуализира всяка отделна сделка „дарение“ и всяко
отделно „спестяване“ с необходимите му белези, на осн. чл.101, ал.1 ГПК.
При неизпълнение на указанията в срок твърденията няма да се вземат
предвид в процеса, в това число и при доказването, на осн. чл.101, ал.3 ГПК.
* ДОПУСКА ДО ПРИЕМАНЕ по делото представените досега от
страните писмени доказателства.
* ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответницата 2 броя СУ за пред ТД на НАП –
Варна и ТД на НАП – Бургас за снабдяване с информация за доходите на К.
В. М. за период от 1998г. до 2007г. и до 2017г., след доказателства за платена
на ВОС държавна такса на ВОС от общо 10.00лв.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за издаване на
СУ за пред ТД на НАП – Бургас за снабдяване с информация за доходите на
В.К М.а от 1998г. до 2020г.
6
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответницата за
изискването от „К**********“ ООД, от „М К и В Ш“ и от „Билд инвест
инкорпорейт“ ООД на посочените в отговора документи, които съдът
приема за ненадлежно и неясно индивидуализирани, без доказано
съществуване в правния мир към момента, без доказано притежание у
замолените лица към момента и без доказано съществуване изобщо някога,
на осн. чл.192 ГПК.
* ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на двете страни да водят по двама свидетели
в о.с.з., за доказване и съответно за опровергаване:
- за ищеца: получаването на средствата от продажба на съсобствения му
имот, в това число разпределението им между продавачите, влагането им в
депозит и влагане на средствата от депозита в цената за купуване на исковия
имот; както и за опровергаване твърденията на насрещната страна.
- за ответницата: за доказване на полаганите само от ответницата лични
и материални грижи за дома, децата и семейството в периода 2003г. до 2007г.,
евентуално до 2017г. при пълната дезинтересираност на ищеца; „семейния
характер“ на парите за продажната цена 41 254.60лв. или разликата над тях до
евентуално доказаните 57 000евро, след индивидуализиране на твърденията в
тази част; соченият ремонт на жилището с нейни на близките й средства
през 2013г.; както и за опровергаване твърденията на насрещната страна.
* ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ответницата за
назначаването на СОцЕ на въпросите: каква е стойността на извършените
подобрения в имота през 2013г.; установява ли се съответствие на дейности
по фактури с реалните подобрения в имота в момент едва през 2013г.
* НАЗНАЧАВА СОцЕ, вещото лице по която след запознаване с
всички материали по делото, след оглед на място и след съответно нужните
методи за изследване, да даде заключение по въпроса: Каква е била средната
пазарна стойност на спорния апартамент №61, гр.Варна, ул. „К**********“
№11, към деня на придобиването му 26.07.2007г.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертизата в размер на
180.00лв., вносими от ответницата, в едноседмичен срок от получаване на
съобщението.
УКАЗВА на страните, че по арг. от чл.161 ГПК съдът може да приеме
за недоказани фактите, относно които страната е създала пречка за събиране
на допуснати от съда доказателства.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Милка Атанасова, която да се призове след
внасяне на депозита.
УКАЗВА на вещото лице, че на осн. чл.199 от ГПК следва да представи
заключението си поне една седмица преди датата, за която е насрочено за
разглеждане делото в о.с.з., както и че при невъзможност да изпълни и
7
изготви експертизата по обективни причини следва да уведоми своевременно
съда, по арг. от чл.198 от ГПК.
Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане
на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред
който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е
доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното
произвоство по реда на основание чл.140 от ГПК. При спогодба платената
държавна такса се връща на половина на ищеца.
Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и
безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава
с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор
и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително
по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с
изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен
процесуален ред.
Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация
страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като
могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8