Решение по дело №5120/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 06.02.2020 година гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретар Д.Шулева

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5120 по описа на 2019 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №5120/2019 г по описа на СГС е образувано :

- по въззивна жалба на „Ю.Б.“ АД *** срещу решение №256187 от 01.11.2017 г постановено по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав , поправено с решение №35594 от 08.02.2019 г по същото дело , в частта , с която по искове с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.чл.143 ЗЗП на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас срещу жалбоподателя са прогласени на недействителни /нищожни/ клаузите на чл.3 ал.1 ; чл.3 ал.5 ; чл.12 ал.1 ; от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г ; както и жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** суми от по 370,34 швейцарски франка недължимо платени суми поради увеличение на лихвения процент за периода м.08.2008 г – м.03.2009 г ; ведно със законната лихва от 04.02.2013 г до окончателното заплащане на сумите ; както и жалбоподателят е осъден да заплати на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** суми от по 0,14 швейцарски франка надплатени такси за управление за периода 15.08.2007 г -03.02.2013 г , ведно със законната лихва от 04.02.2013 г до окончателното заплащане на сумите ;

- по въззивна жалба на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас срещу решение №256187 от 01.11.2017 г постановено по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав , поправено с решение №35594 от 08.02.2019 г по същото дело , в частта , с която са отхвърлени исковете им с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.чл.143 ЗЗП срещу „Ю.Б.“ АД *** за прогласяване за недействителни /нищожни/ на клаузите на чл.6 ал.2 и чл.22 ; от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г ; както и в частта , в която са отхвърлени исковете на жалбоподателите с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да се осъди „Ю.Б.“ АД *** да заплати на всеки от тях разликата над 370,34 до предявения размер от 378,49 швейцарски франка недължимо платени суми поради увеличение на лихвения процент за периода м.08.2008 г – м.03.2009 г ; ведно със законната лихва от 04.02.2013 г до окончателното заплащане на сумите ; както и жалбоподателят е осъден да заплати на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** разликата над 0,14 до предявения размер от по 5 швейцарски франка надплатени такси за управление за периода 15.08.2007 г -03.02.2013 г , ведно със законната лихва от 04.02.2013 г до окончателното заплащане на сумите ; както и в частта , в която са отхвърлени исковете на жалбоподателите да се осъди „Ю.Б.“ АД *** да им заплати сумата от 500 швейцарски франка поради неспазване на методология за определяне на лихвения процент за периода 31.07.2007 г – 03.02.2013 г и сумата от 6652,43 швейцарски франка поради недължимо платени курсови разлики за периода 31.07.2007 г – 03.02.2013 г ; ведно със законната лихва от 04.02.2013 г до окончателното заплащане на сумите ;

- по въззивна жалба на „Ю.Б.“ АД *** срещу решение №35603 от 08.02.2019 г по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав ; с което е отхвърлена молбата на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка като относно прогласената за нищожна клауза на чл.3 ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г се посочи , че е прогласено за нищожно само изр.1 ;

- по въззивна жалба на „Ю.Б.“ АД *** срещу решение №35594 от 08.02.2019 г по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав ; в частта , с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по делото и е заменен израза „договор за кредит HL25581“ с израза „договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г “ ;

- по частна жалба на „Ю.Б.“ АД *** срещу определение от 05.11.2018 г по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав , с което е допълнено решението в частта за разноските като жалбоподателят е осъден да заплати на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас сумата от 3468,95 лева разноски пред СРС ; както и на жалбоподателя са присъдени разноски само в размер на 470 лева , а не 1500 лева .

В първата си въззивна жалба „Ю.Б.“ АД излага доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ , тъй като :

- чл.3 ал.1 от договора за кредит не е неравноправна клауза , а съдът трансформира договора за кредит в безлихвен паричен заем по чл.430 ТЗ . СРС е изложил мотиви за недействителност на чл.3 ал.1 изр.1 ЗЗД , а впоследствие прогласява нищожност на цялата разпоредба . Ясно и в съответствие с чл.58 ЗКИ са посочени компонентите на лихвата –променлив базов лихвен процент /БЛП/ и договорна надбавка от 0,95 % . За договорната надбавка не са изложени мотиви , а само за БЛП . Не е налице хипотеза на чл.143 т.10 от ЗЗП , защото страните са уговорили променлив лихвен процент ;

- чл.3 ал.5 от договора за кредит не е неравноправна клауза , а има декларативен характер и се състои от три отделни хипотези . Изр.2,3 от разпоредбата не противоречат на чл.143 ЗЗП и са изцяло в полза на потребителя като е уговорен начина на уведомяване и че договорните надбавки не се променят по размер . Изр.1 е ясно , страните са постигнали ясна воля за формиране на променливия лихвен процент и е приложим чл.144 ал.2 т.1 ЗЗП при настъпване на обективни обстоятелства. Потребителят е имал възможност да се откаже от договора като погаси предсрочно задълженията си. Клаузата е уговорена при спазване на чл.145 ал.1 ЗЗП и чл.146 ЗЗП и ищците са можели да възразят срещу договорните клаузи . БЛП е по методология на банката и зависи от обективни пазарни фактори ;

-чл.12 от договора за кредит в ал.1 урежда право на банката да променя тарифите си за лихви , такси и комисионни , а също и лихвите по отпуснатия кредит при евентуалното му превалутиране по чл.20 . Касае се за бъдещо договаряне , а промените на задълженията по договора се дължат на промени на валутните курсове , които са извън контрола на страните . Превалутирането е предоставено на волята на ищците . Ал.2 от договора има декларативен характер и сочи начина за уведомяване на кредитополучателя при промени по чл.12 ал.1 , а и клаузата е в полза на кредитополучателя ;

- по уважаване на осъдителните искове СРС не е взел предвид , че е приложима 3-годишна погасителна давност за периодични плащания , а не 5-годишна погасителна давност , както и че давността тече от плащане на съответната сума . Чрез осъдителните искове ищците искат да наложат едностранна промяна на договора по отношение на лихвите и промяна валутата на кредита. Договорните клаузи са индивидуално уговорени , като кредитополучателят не е поискал промяната им . Липсва неравновесие между правата на страните , а рисковете от промяна на икономическите условия са поети и от двете страни . Потребителят е можел да се откаже от договора

Във втората си въззивна жалба „Ю.Б.“ АД срещу решение №35603 от 08.02.2019 г по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав ; жалбоподателят счита , че трябва да се уважи молбата му за поправка на очевидна фактическа грешка като относно прогласената за нищожна клауза на чл.3 ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 ; като се посочи , че е прогласено за нищожно само изр.1 , а не цялата алинея . Има разминаване между мотивите на съда и съдебния диспозитив .

Във третата си въззивна жалба „Ю.Б.“ АД срещу решение №35594 от 08.02.2019 г по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав ; жалбоподателят счита , че неправилно е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по делото и е заменен израза „договор за кредит HL25581“ с израза „договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г “ . И без поправката съдът в достатъчна степен е индивидуализирал процесния договор за кредит .

В частната си жалба по отношение на разноските „Ю.Б.“ АД счита , че неправилно не е уважено възражението му са прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищците , както и са занижени разноските в негова полза . Частната жалба е оспорена от ищците .

Във въззивната си жалба Б.Г.Д. и П.Д.Д. излагат доводи за неправилност на решението на СРС / в обжалваната част/ , тъй като клаузите на чл.6 ал.2 и чл.22 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г за неравноправни и нищожни . Кредитът е уговорен , изтеглен и усвоен в евро , а не в швейцарски франкове. Размерът на швейцарските франкове е определен към дата 15.08.2007 г – при усвояване , петнадесет дни след сключване на договора. Не е постигнато съгласие за кредит в швейцарски франкове и е неправилен изводът на СРС , че е предоставено на волята на кредитополучателя дали и кога да се усвои кредита .Връщането на кредита в швейцарски франкове е недействителна уговорка и не е ясно към коя дата и по какъв курс на швейцарския франк ще се изчислява кредита . В приложение №1 към договора за банков кредит е посочено , че точният размер на швейцарските франкове при усвояването на кредита се определя по курс „купува“ на ответника , а впоследствие при падежа на всяка една от вноските ответникът е определял същите по собствен курс „купува“ на банката за швейцарски франкове. Реално не са отпускани швейцарски франкове , а е предоставена и усвоена сума в евро след служебно превалутиране . Неравноправно е прехвърлянето на потребителя на валутния риск , като потребителят е подведен и има подвеждаща практика на банката . Клаузите не са индивидуално уговорени , а след като е предоставена сума в евро трябва да се връща сума също в евро . Банката едностранно е определила сумата подлежаща на усвояване - равностойност на швейцарски франкове в евро по едностранно определен свой курс , което противоречи на чл.143 т.3,9,10,11,12 ЗЗП . Съгласно т.59 от Решение по дело С-26/13 на СЕС курсовите разлики не са част от предмета на договора и не представляват възнаграждение за финансова услуга , с което е изключено приложението на чл.144 ал.3 т.1,2 ЗЗП . СЕС приема в други свои решения , че клаузата не отговаря на изискването за прозрачност, ясен и разбираем език , а потребителят е лишен от важна преддоговорна информация . Според т.43 от решение от 20.09.2017 г по дело С-186/16 СЕС посочва , че изискването за ясен и разбираем език е приложимо и към основния предмет на договора , а в договора трябва да е изложен точният механизъм , за който се отнася съответната клауза като се вземат предвид и другите клаузи . Потребителят трябва да бъде уведомен за всички относими обстоятелства , които могат да дадат отражение на неговите задължения . Финансовите институции трябва да предоставят на потребителите достатъчна информация , така че потребителите да могат да вземат информирани и благоразумни решения за евентуални рискове от разлики в обменните курсове . Клаузите на чл.6 ал.2 и чл.22 не са индивидуално уговорени и за тях въобще не са водени преговори . Ответникът е бил наясно с бъдещото покачване на курса на швейцарския франк и с процесните клаузи е целял да си гарантира допълнителна печалба . Акцентирал е върху ниските лихви по договора , но не и върху валутния риск , а банката има гаранции да не понесе неблагоприятни последици . Усвояването на кредита е „куха операция“ със заблуждаващи функции и швейцарски франкове не са предоставяни . Искът за 6652,43 швейцарски франкове е доказан със ССЕ , а СРС не е изложил задълбочени мотиви . Ответникът дължи и сумата от 500 швейцарски франка поради неправилно изчисляване на лихвата по кредита . Действително банката не е прилагала лихва различна от БЛП и надбавката , но същевременно не е спазена методологията на БЛП и не е намален лихвения процент при спадане на външните индекси . Самата методология съдържа твърде общото понятие „рискова премия“ , а кредитният суап на Гърция има значение само на банките работещи в Гърция . Буферната надбавка е субективен елемент зависещ изцяло от волята на банката , а като цяло банката неправилно е определяла размера на БЛП .

Б.Г.Д. и П.Д.Д. са подали писмен отговор на основната въззивна жалба на ответника . Предявени са от ищците както осъдителни , така и установителни искове . Ответникът не е доказал , че процесните клаузи са индивидуално уговорени , което е в негова доказателствена тежест . Липсата на възражения не значи индивидуално договаряне. В БЛП няма ясни компоненти и същият единствено е повишаван едностранно , но не е намаляван . Процесните клаузи за формиране на лихвата по кредита не касаят основния предмет на договора , защото това е акцесорно задължение . Процесните клаузи нямат декларативен характер . За процесния договор не намират приложение чл.144 ал.2,3 ЗЗП , а жилищният кредит не е сделка с предмет финансови инструменти . Чл.12 от договора дава възможност на банката едностранно да определя такси , лихви и комисионни , като с това на потребителите се налагат допълнителни разходи . Въз основа на неравноправни клаузи ищците са били принудени да надплатят суми по договора . Задълженията за неоснователно обогатяване се погасяват в 5-годишна погасителна давност , като същите не са периодични вземания . Няма срок за релевиране на нищожност поради неравноправни клаузи .

„Ю.Б.“ АД е подало писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба на ищците . Процесните клаузи са индивидуално уговорени , а ищците не спорят , че са били запознати с методологията на банката за лихвения процент . Чл.6 ал.2 от договора не предвижда задължение за връщане на кредита в различна валута от тази , в която е усвоен . Превалутирането е по искане на ищците , а същите са могли да плащат вноските и в швейцарски франкове .Чрез претенцията за прогласяване за нищожен на чл.6 ал.2 ищците по същество искат да променят съдържането на договора . Няма значително неравновесие в правата на страните , а рискове са поети и от двете страни . След усвояване не е необходима до има реална разполагаемост със сумите по кредита , а безспорно сумата е постъпила по сметка на ищците . Банката не е прилагала по процесния кредит БЛП за кредити в евро . Няма данни за „валутни разлики“ заплатени от ищците на ответника . Уговарянето на кредитен лимит в швейцарски франкове не е неравноправна клауза . Ищците сами са преценили да ползват процесния банков кредит , който е бил с по-ниски лихви и вноски в швейцарски франкове . Чл.22 не е неравноправна клауза . Превалутирането на кредита е услуга различна от усвояването на кредита , като кредитът си остава във франкове . Не се дължат 500 швейцарски франка поради нарушаване на методологията , защото не е доказано от ищците , че лихвата е трябвало да бъде различна , а и на практика тя не е била променяна . Не се дължат и 6652,43 швейцарски франка , защото заплащането на парични суми поради промяна на курса на франка не е без основание

Б.Г.Д. и П.Д.Д. са подали писмен отговор на въззивна жалба на ответника срещу решение №35603 от 08.02.2019 г по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав ; с което е отхвърлена молбата на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка като относно прогласената за нищожна клауза на чл.3 ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г се посочи , че е прогласено за нищожно само изр.1 . Диспозитивът на съда не противоречи на изложените от него мотиви .

Б.Г.Д. и П.Д.Д. са подали писмен отговор на въззивна жалба на ответника срещу решение №35594 от 08.02.2019 г по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав ; в частта , с която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по делото и е заменен израза „договор за кредит HL25581“ с израза „договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г “. Няма пречка да се поправи решението като се посочи по-детайлно описание на договора.

Въззивните жалби и частната жалба са допустими.

Основното решение на СРС е връчено на ищците на 08.11.2017 г и на ответника на 10.11.2017 г , поради което въззивните жалби съответно от 20.11.2017 г и от 13.11.2017 г са подадени в срок .

Двете решение във връзка с поправяне на очевидни фактически грешки са връчени на ответника на 19.02.2019 г , поради което въззивните жалби са подадени в срок .

Определението за допълване в частта за разноските е връчено на жалбоподателя на 14.11.2018 г и е обжалвано в срок на 21.11.2018 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване.

След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост , като такива пороци в случая не се установяват . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

По нищожността на клаузата на чл.3 ал.1 от договора

Клаузата има следния текст : „За усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове,валиден за съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка от 0,95 %. Към момента на сключване на договора БЛП на БПБ АД за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4,5%”

СРС е приел клаузата за неравноправна и нищожна , тъй като липсват критерии за увеличаване на лихвения процент и е налице противоречие с чл.143 т.10 ЗЗП .

Според трайната практика на ВКС по същите типови договори на същата банка , която напълно се споделя и от настоящия съд – решение №384 от 29.03.2019 г по т.д.№2520/16 г на ВКС , II ТО , решение №314 от 29.07.2019 г по т.д.№1766/16 г на ВКС , II ТО , решение №67 от 12.09.2019 г по т.д.№1392/18 г на ВКС , I ТО , решение №87 от 06.11.2019 г по т.д.№848/17 г на ВКС , I ТО клаузата не е неравноправна и нищожна . Клаузата касае основния предмет на договора - цената на договора, а именно - определянето на размера на възнаградителната лихва като сбор от две компонентни – константна надбавка 0,95 % и БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове (4.5% към момента на сключване на договора). Въпросът за неравноправността й може да бъде разглеждан единствено и само, ако уговорката е неясна и неразбираема - чл.145, ал.2 ЗЗП. Клаузата на чл.3, ал.1 от договора урежда основни условия на договора за кредит към момента на сключването му , като страните са били напълно наясно с тях и с подписването на договора са изразили съгласието си с конкретния размер на БЛП към сключването на договора, съответно с цената на предоставения кредит и погасителния план към него. Доколкото клаузата касае съществен елемент на договора - неговата цена, приемането на тази клауза за нищожна би довело до нищожност на целия договор. Последица от това би било възникване на вземане на банката за връщане, поради начална липса на основание, на целия предоставен от нея паричен ресурс, което не покрива интереса на потребителите, договорили връщането му разсрочено за период от 35 години. Независимо, че договорът за кредит не предвижда възможност за реално използване от потребителя на чуждестранната валута, кредитът следва да се погаси в чуждестранната валута, поради което този договор не може да се приравни на договор за кредит, индексиран в чуждестранна валута (т.20 от определението по С -119/17 на СЕС), с оглед на което се прилага БЛП на банката за жилищни кредити в съответната чуждестранна валута - швейцарски франкове. В тази част решението на СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли .

По нищожността на клаузата на чл.3 ал.5 от договора

Клаузата има следния текст „Действащият БЛП на БПБ за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата, от която той е в сила, чрез обявяването им на видно място в банковите салони. Договорените в настоящия момент надбавки не се променят.”

СРС е приел клаузата за неравноправна и нищожна , тъй като тя дава право на банката едностранно да променя лихвения процент и без да има яснота по какви критерии .

Правно несъстоятелни са доводите на въззивника , че клаузата има „декларативен характер“ – същата е изключително важна с това , че предвижда обвързване на потребителя с едностранно приета стойност на БЛП и без възможност на същият да възрази по начина на неговото определяне. Недопустимо е разделянето на клаузата на „три отделни хипотези“ – касае се за една разпоредба , като трите изречения са неразривно свързани помежду си . Абсурдни са твърденията , че уведомяването за едностранна промяна на БЛП е „изцяло в полза на потребителя“ , сиреч че можело и въобще да не бъде уведомяват по какъвто и да е начин . Третото изречение е с пояснителен характер , като същото е тясно свързано с предходните изречения и не може да се разглежда самостоятелно . За БЛП и т.нар.“методология“ на банката-въззивник има десетки влезли в сила решения и определения на ВКС , в които единодушно се приема , че същата съдържа и компоненти от чисто субективен характер и че не зависи само от обективни фактори . И според изслушаната по делото ССЕ банката не представя точен алгоритъм и математическа формула за изчисляване на БЛП . Съгласно чл.146 ал.4 ЗЗП тежестта на доказване на индивидуалното договаряне на клаузите се носи от търговеца и не е доказано индивидуално договаряне само поради факта , че потребителят не е възразил срещу типов договор на ответника . В тази част решението на СРС трябва да бъде потвърдено .

По нищожността на клаузата на чл.6 ал.2 от договора

Клаузата има следния текст : „ Погасяването на кредита се извършва във валутата , в която същият е разрешен и усвоен – швейцарски франкове . В случай , че на съответния падеж на погасителна вноска по главницата и/или лихвата КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2 ал.1 , но има средства в евро по своите сметки в БАНКАТА , погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно изкупуване от БАНКАТА на дължимите швейцарски франкове по курс „продава“ на БПБ АД за швейцарски франк към евро , за което КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ с подписване на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава БАНКАТА“ .

СРС е отхвърлил иска като е приел , че страните са уговорили начин на усвояване на кредита и на погасяването му в швейцарски франкове .

Настоящият съд не споделя мотивите на СРС . Преди всичко няма данни клаузата да е индивидуално уговорена .Според решение №314 от 29.07.2019 г по т.д.№1766/16 г на ВКС , II ТО , което се споделя напълно и от настоящия съд , клаузата е неравноправна , а последиците от нея са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя. Клаузата не е съставена по прозрачен начин и няма данни на кредитополучателя да е предоставена достатъчно информация , да може да прецени икономическите последици от сключването на договора. Клаузата е сключена в нарушение на принципа на добросъвестност и създава във вреда на потребителя значително неравновение между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора. При поетия валутен риск промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарския франк към българския лев или евро, може да имат за последица повишаване на дължимите погасителни вноски по кредита , без на потребителя да е предоставена необходимата експертна информация , с която банката е разполагала .

В тази част решението на СРС трябва да бъде отменено и да се прогласи нищожността на клаузата .

По нищожността на клаузата на чл.12 ал.1 от договора

Клаузата има следния текст : „Банката запазва правото си по време на действие на настоящия договор да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите, комисионните, които БПБ АД прилага при операциите си, както и приложимите лихви по настоящия кредит в швейцарски франкове или друга валута при евентуалното му превалутиране по реда на чл.20. Измененията в Тарифата и/или приложимите лихви влизат в сила от деня на приемането им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по настоящия договор”

Според трайната практика на ВКС по същите типови договори на същата банка , която напълно се споделя и от настоящия съд – решение №51 от 04.04.2016 г по т.д.№504/15 г на ВКС , II ТО , решение №87 от 06.11.2019 г по т.д.№848/17 г на ВКС , I ТО и др. клаузата е неравноправна и нищожна . Не са посочени условията, при които банката ще извършва промяна лихвите и другите плащания на потребителя , а методологията, на която се позовава банката, не е част от договора. Разпоредбата противоречи на чл.143 т.10,12 ЗЗП . Съгласно чл.146 ал.4 ЗЗП тежестта на доказване на индивидуалното договаряне на клаузите се носи от търговеца и не е доказано индивидуално договаряне само поради факта , че потребителят не е възразил срещу типов договор на ответника . В тази част решението на СРС трябва да бъде потвърдено .

По нищожността на чл.22 от договора

Клаузата има следния текст :

„ /1/ Кредитополучателят декларира , че е запознат и съгласен с обстоятелството , че промяната на обявения от БАНКАТА курс купува и/или продава на швейцарския франк към български евро/лев , както и превалутирането по чл.20 от договора , може да има за последица , включително и в случаите на чл.6 ал.2 , повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в евро , като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване , както и че е съгласен да поеме всички вреди /включително и пропуснати ползи/ произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихвите , приложими по превалутирания кредит .

/2/ Кредитополучателят декларира , че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици на разпоредбите на чл.6 ал.2 и чл..чл.20-22 от този договор , както и че е съгласен с настъпването им“ .

СРС е отхвърлил иска като е приел , че правото на превалутиране е уговорено в полза на потребителя .

В тази част решението на СРС е неправилно . Според практиката на ВКС - решение №314 от 29.07.2019 г по т.д.№1766/16 г на ВКС , II ТО и решение №67 от 12.09.2019 г по т.д.№1392/18 г на ВКС , I ТО , които настоящият съд споделя напълно , клаузата на чл.22 от договора не е ясна и разбираема за потребителя при недоказано от банката предоставяне към момента на сключване на договора за кредит в чуждестранна валута цялата относима информация, която би му позволила да прецени икономическите последици от клаузата за валутния риск за финансовите му задължения при значимо обезценяване на валутата, в която получава доходите си. В решенията си по паневропейския проблем за „кредитите в швейцарски франкове“ СЕС е дал тълкуване , че не може да се приеме за достатъчна информираност на потребителя предоставената от банката информация, че е възможна промяна на обявения от нея курс купува и/или продава на швейцарския франк, което ще рефлектира върху размера на дълга, изразен в лева, в посока на повишаването му. На потребителя като по-слабата страна в правоотношението, включително с оглед степен на информираност, не е предоставена информация при сключването на договор за кредит с продължително издължаване какви са очакваните прогнози относно промяната на швейцарския франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и какви действия може да предприеме кредитополучателят, за да минимализира валутния риск, вкл. чрез застраховането му или използването на други финансови инструменти. С такава информация като част от професионалната им дейност банката следва да разполага и след като не е изпълнила задължението си да я предостави на по-слабата страна по договора, липсва основание да се приеме, че потребителят е могъл да прецени потенциално значимите икономически последици върху финансовите му задължения от възникващия за него още със сключването на договора валутен риск при получаван доход в местна валута, като направи информиран избор дали да получи по-нисък лихвен процент и да носи валутния риск или да получи кредит при по-висока лихва, но да не носи валутния риск. Липсата на предоставена информация не позволява на средния потребител (относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен) да прецени потенциално значимите за него икономически последици при изчисляване на погасителните вноски, тъй като не разполага с информация в дългосрочен план за котировките на швейцарския франк. Банката като професионалист е могла и е била длъжна да предвиди устойчивия темп на поскъпване на швейцарския франк и да уведоми за това насрещната страна по договора, тъй като това представлява обстоятелство, което по естеството си се отразява на по-нататъшното изпълнение на договора. Процесната клаузата от договора не дава защита на потребителя, тъй като упражняването на правото на превалутиране е предпоставено от съгласието на банката и е свързано със заплащането на комисионна. Банката е нарушила принципа на добросъвестност, като впоследствие в хода на изпълнение на договора процесната договорна клауза е довела до значителна неравнопоставеност между страните в ущърб на потребителя. Ако банката беше постъпила добросъвестно и справедливо с потребителя, не би могло да се очаква, че относително осведомен и обичайно наблюдателен потребител би се съгласил с клаузата за поемане на риска от промяна на посочената чуждестранна валута и понасяне на вредите от него дори и при индивидуално договаряне. Клаузата на чл.22 е неравноправна , тъй като не е индивидуално договорена в договора за кредит в чуждестранна валута , а последиците от нея са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя. Клаузата не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването на договора, сключена е в нарушение на принципа на добрсъвестност и създава във вреда на потребителя значително неравновение между правата и задълженията на страните, произтичащи от договора.

В тази част решението на СРС трябва да се отмени и да се прогласи нищожността на клаузата .

По осъдителните искове за сумата от по 378,50 швейцарски франка поради увеличаване на лихвения процент

За да уважи частично исковете до размера от 370,34 швейцарски франка и да ги отхвърли до пълният им размер , СРС е приел , че според ССЕ спрямо първоначалния погасителен план ищците са извършвали плащания в по-висок размер, произтичащи от взети решения от банката за промяна на лихвения процент, като заключението сочи, че надплатеният размер за процесния период надвишава със 740,67 швейцарски франка, т.е. установена е първата предпоставка, а именно, че ищците са заплатили парична сума със 740,67 швейцарски франка повече спрямо уговореното при сключване на договора. Ответникът не е провел доказване за наличието на предпоставки да получи паричната сума , нито че банката е имала право да увеличи лихвения процент . Неоснователно се явява искането на ищците за присъждане на паричните суми при условията на активна солидарност , защото действащото законодателство не я регламентира , а и страните не са уговорили такава . С оглед това, че страните са заявили евентуално искане за присъждане на парични суми поравно на всеки от ищците , един от тях има право на 370,34 швейцарски франка , а друг на 370,33 швейцарски франка .

Неоснователно е възражението на ответника за погасителна давност. Ищците претендират плащане на парични суми, произтичащи от неоснователно обогатяване , за която е приложима е общата 5-годишна давност и тя в случая не е изтекла .

В тази част решението на СРС е правилно . При констатираното от ССЕ надплащане на суми в резултат на незаконосъобразно увеличаване на БЛП респ.на лихвите по кредита , безспорно ответникът дължи възстановяване на сумите . Позоваването на чл.34 ЗЗД е лишено от логика , а запазването действието на договора без нищожни клаузи от него не представлява изменение на договора и е допустимо по чл.146 ал.5 ЗЗП - решение №67 от 12.09.2019 г по т.д.№1392/18 г на ВКС , I ТО . По-горе съдът прие , че договорът не е индивидуално уговорен и ответникът е наложил общи условия , част от които са нищожни и водят до значително неравновесие между правата на страните /в полза на банката/ . Давността за вземанията по неоснователно обогатяване е 5-годишна , защото няма специална норма за по-кратка давност / т.7 от ПП №1/79 г на ВС от 28.05.1979 г/ , нито става въпрос за периодични вземания . Изрично и в решение №295 от 22.02.2019 г по т.д.№3539/15 г на ВКС , II ТО и решение №67 от 12.09.2019 г по т.д.№1392/18 г на ВКС , I ТО е посочено , че давността е 5-годишна .

Ищците не са изложили доводи срещу частичното отхвърляне на исковете им и в тази част решението на СРС трябва да бъде потвърдено .

По осъдителните претенции за суми от по 5 швейцарски франка надплатена такса управление

За да уважи частично претенциите до размери от по 0,14 швейцарски франка и да ги отхвърли до пълният им размер , СРС е приел , че съгласно ССЕ са надплатени по 0,14 швейцарски франка. Ищците не са изложили доводи срещу частичното отхвърляне на исковете им .

Жалбата на ответника е основателна , защото според ССЕ ищците са заплатили 0,28 швейцарски франка по-малко от уговореното . Не е налице надплащане от страна на ищците . В част решението на СРС трябва да се отмени частично като претенцията се отхвърли изцяло .

По осъдителните претенции за сума от общо 500 швейцарски франка поради неспазване на методология за определяне на лихвения процент /липса на намаляване на лихвите/.

За да отхвърли претенциите СРС е приел , че ищците не са доказали , че при прилагане на методологията размерът на лихвата е трябвало да бъде различен .

В тази част решението на СРС е правилно , при следните уточнения . Вече се посочи , че съдът не приема за законосъобразна възможността за едностранно изменение на БЛП от страна на банката - тя се основава на нищожни неравноправни клаузи . Това важи както за увеличаване , така и за намаляване на БЛП , а на нищожността може да се позоват и двете страни по договора . Доколкото в методологията за определяне на БЛП се констатират чисто субективни компоненти не може да бъде „изчислен“ друг процент на лихвата при „спазване“ на тази методология .

По осъдителните претенции за сума от общо 6652,43 швейцарски франкове недължимо платени курсови разлики за периода 31.07.2007 г – 03.02.2013 г.

За да отхвърли претенциите СРС е приел , че договорът е сключен в швейцарски франкове , а заплащането на парични суми поради превалутиране и промяна на курса на франка не представлява плащане без основание .

В тази част решението на СРС е частично неправилно . Съгласно ССЕ платените в повече поради промяната в курса на швейцарския франк суми за процесния период са 10 510,78 лева , равняващи се на 6636,98 швейцарски франка , а не на 6652,43 швейцарски франка към датата на исковата молба / ищците са посочили , че към датата на исковата молба швейцарският франк е с фиксинг 1,58 лева , докато действителният курс на БНБ е 1,58367 лева видно от ССЕ / . Вече се посочи , че прехвърлянето на валутен риск с клаузи на процесния договор се основава на нищожни неравноправни клаузи . Трайната си практика ВКС присъжда на ищците суми платени поради курсови разлики на швейцарския франк - решение №295 от 22.02.2019 г по т.д.№3539/15 г на ВКС , II ТО

Давността за вземанията по неоснователно обогатяване е 5-годишна , защото няма специална норма за по-кратка давност / т.7 от ПП №1/79 г на ВС от 28.05.1979 г/ , нито става въпрос за периодични вземания . Изрично и в решение №295 от 22.02.2019 г по т.д.№3539/15 г на ВКС , II ТО и решение №67 от 12.09.2019 г по т.д.№1392/18 г на ВКС , I ТО е посочено , че давността е 5-годишна . В случая исковата молба е подадена на 04.02.2013 г , като погасени по давност за вземанията за периода от усвояване на кредита до 04.02.2008 г . Съгласно таблицата към ССЕ стойността на погасените по давност суми е 18 лева или 11,37 швейцарски франка по курса им към датата на подаване на исковата молба .

След частична отмяна на решението на СРС на ищците трябва да се присъди сумата от 6625,61 швейцарски франка /6636,98 швейцарски франка – 11,37 швейцарски франка / .

По жалбите на „Ю.Б.“ АД срещу решения във връзка с очевидни фактически грешки

С решение №35603 от 08.02.2019 г по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав ; е отхвърлена молбата на дружеството за поправка на очевидна фактическа грешка като относно прогласената за нищожна клауза на чл.3 ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г се посочи , че клаузата е прогласена за нищожна само за изр.1. Решението е правилно. Действително мотивите на СРС са до известен степен неясни , но диспозитивът на съда правилно касае целия чл.3 ал.1 , като така СРС се е произнесъл в цялост по предявения иск . В противен случай би се стигнало до необходимост от допълване на решението .

С част от решение №35594 от 08.02.2019 г по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав ; е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по делото и е заменен израза „договор за кредит HL25581“ с израза „договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г “ . Въззивната жалба е явно неоснователна . Съдът има право да поправи решението си като добави в диспозитива си допълнителни уточнения за процесния договор за кредит . Подобно уточнение е в полза и на двете страни , а не се спори , че същото съответства на данните по делото .

По разноските

Пред СРС са уважени 2 неоценяеми от общо 5 неоценяеми иска и в част от оценяемия иск , а пред СГС са уважени 3 неоценяеми от общо 5 оценяеми иска и по-висок размер на оценяемия иск т.е. според приетото от настоящия съд уважени са 61,23 % от исковете и отхвърлени 38,77 % от исковете . Частната жалба е частично основателна , защото на ищците са присъдени 3468,95 лева , докато същите имат право на разноски пред СРС от 2610,91 лева . Съответно ответникът има право на разноски пред СРС от 581,55 лева , а не на 470 лева т.е. дължат му се още 111,55 лева.

По отношение на адвокатското възнаграждение на ищците съдът счита , че адвокатско възнаграждение от 3000 лева пред СРС не се явява прекомерно – делото е с фактическа и правна сложност . Адвокатско възнаграждение на ищците от 6000 лева пред СГС се явява прекомерно и съдът при изчисляване на разноските е намалил същото на 3000 лева . Неправилно ищците си „начисляват“ отделни възнаграждения за „защита“ по собствените и по чуждите жалби . Въззивното производство е единно и както и да са уговорени възнагражденията , то се счита за едно общо възнаграждение и тогава се преценява за прекомерност . По компенсация пред СГС разноски се дължат от ответника в размер на 1469,12 лева .

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №256187 от 01.11.2017 г постановено по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав , поправено с решение №35594 от 08.02.2019 г по същото дело ; в частта , в която са отхвърлени исковете на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас срещу „Ю.Б.“ АД *** да се прогласят за нищожни на основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.чл.143 ЗЗП, чл.6 ал.2 и чл.22 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г ; както и в частта , в която е прогласена за нищожна клаузата на чл.3 ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по искове на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас срещу „Ю.Б.“ АД *** , които искове са с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.чл.143 ЗЗП ; чл.6 ал.2 и чл.22 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г.

ОТХВЪРЛЯ исковете на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас срещу „Ю.Б.“ АД *** да се прогласи за нищожна на основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.чл.143 ЗЗП ; клаузата на чл.3 ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г .

ПОТВЪРЖДАВА решение №256187 от 01.11.2017 г постановено по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав , поправено с решение №35594 от 08.02.2019 г по същото дело ; в частта , в която по искове на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас срещу „Ю.Б.“ АД *** са прогласени за нищожни на основание чл.26 ал.1 ЗЗД във вр.чл.143 ЗЗП чл.3 ал.5 и чл.12 ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г.

ПОТВЪРЖДАВА решение №256187 от 01.11.2017 г постановено по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав , поправено с решение №35594 от 08.02.2019 г по същото дело ; в частта , в която „Ю.Б.“ АД *** е осъдено на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да заплати на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас суми от по 370,34 швейцарски франка и претенциите са отхвърлени за разликата до 378,49 швейцарски франка недължимо платени суми поради увеличение на лихвения процент за периода м.08.2008 г – м.03.2009 г ; ведно със законната лихва от 04.02.2013 г до окончателното заплащане на сумите .

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която е са отхвърлени претенциите на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас да се осъди „Ю.Б.“ АД да им заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 500 швейцарски франка поради неспазване на методология за определяне на лихвения процент за периода 31.07.2007 г – 03.02.2013 г ; ведно със законната лихва от 04.02.2013 г до окончателното заплащане на сумите .

ОТМЕНЯ посоченото решение в частта , в която „Ю.Б.“ АД *** е осъдено на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да заплати на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас суми от по 0,14 швейцарски франка надплатени такси за управление за периода 15.08.2007 г - 03.02.2013 г , ведно със законната лихва от 04.02.2013 г до окончателното заплащане на сумите ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ претенциите на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас да се осъди „Ю.Б.“ АД да им заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 суми от по 0,14 швейцарски франка надплатени такси за управление за периода 15.08.2007 г - 03.02.2013 г , ведно със законната лихва от 04.02.2013 г до окончателното заплащане на сумите. ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която претенциите са отхвърлени за разликата над 0,14 швейцарски франка до 5 швейцарски франка .

ОТМЕНЯ посоченото решение в частта , в която са отхвърлени претенциите на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас да се осъди „Ю.Б.“ АД *** да им заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД сумата от 6625,61 швейцарски франка поради недължимо платени курсови разлики за периода 31.07.2007 г – 03.02.2013 г ; ведно със законната лихва от 04.02.2013 г до окончателното заплащане на сумите; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД *** да заплати на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас ; сумата от 6625,61 швейцарски франка поради недължимо платени курсови разлики за периода 31.07.2007 г – 03.02.2013 г ; ведно със законната лихва от 04.02.2013 г до окончателното заплащане на сумите. ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение в частта , в която претенциите са отхвърлени за разликата над 6625,61 швейцарски франка до предявения размер от 6652,43 швейцарски франка .

ПОТВЪРЖДАВА решение №35603 от 08.02.2019 г по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав ; както и решение №35594 от 08.02.2019 г по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав ; в частта , в която е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по делото и е заменен израза „договор за кредит HL25581“ с израза „договор за кредит за покупка на недвижим имот HL25581 от 31.07.2007 г “ .

ИЗМЕНЯ определение №525123 от 05.11.2018 г по гр.д.№4489/13 г на СРС , 42 състав , като ОСЪЖДА Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас да заплатят на „Ю.Б.“ АД *** допълнително още 111,55 лева разноски пред СРС ; както и ОТМЕНЯ определението в частта , в която „Ю.Б.“ АД е осъдено да заплати на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас разликата над 2610,91 лева до 3468,95 лева разноски пред СРС . Потвърждава определението в останалата му част .

ОСЪЖДА „Ю.Б.“ АД *** да заплати на на Б.Г.Д. ЕГН ********** и П.Д.Д. ЕГН ********** от гр.Бургас ; сумата от 1469,12 лева разноски пред СГС /по компенсация/.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Номер на акта:	999
Дата:	6 февруари 2020 г. (в сила от 22 юли 2021 г.)
Съдия:	Любомир Илиев Василев

Дело:	20191100505120
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	15 април 2019 г.

Решение по дело №5120/2019 на Софийски градски съд

Съдържание на акта