М О
Т И В И
По присъда № 260008/05.10.2020 година по Н.Ч.Х.Д.№ 454/2020 година
по описа на Районен съд-град Добрич
Производството е образувано по реда на чл.247, ал.1, т.2
от НПК и е въз основа на подадена тъжба от Я.А.И., с ЕГН ********** ***, срещу подсъдимия Ю.И.Й., с ЕГН ********** ***, в която се съдържат обстоятелства за извършено престъпление по чл.146,ал.1 от НК , а именно:
За това, че на
24.02.2019 година, около 14.30 - 15.00 часа, в гр.Добрич, на ул.”Кубадин” № 5-7
е казал нещо унизително за честта и достойнството на Я.А.И., ЕГН ********** ***,
в нейно присъствие, наричайки я със следните обидни думи: „дърта курва” -
престъпление по чл.146, ал.1 от НК.
С разпореждането си съдът на основание
чл.84 и сл. от НПК допусна и прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес предявения от тъжителката Я.А.И. граждански иск срещу подсъдимия Ю.И.Й.,
съставляващ претендирано обезщетение за причинени с престъплението
неимуществени вреди в размер на 2 000 лв., ведно със законната лихва, считано от
деня на настъпване на увреждането – 24.02.2019 година, до окончателното заплащане
на сумата, включително и сторените разноски във връзка с осъществено
процесуално представителство в хода на процеса. На основание чл.84 от НПК, съдът
конституира тъжителката в качеството на
„граждански ищец” в процеса.
В хода на съдебното производство тъжителката се
представлява от процесуален представител ”повереник” - адв.Г.П. ***, който поддържа
повдигнатото обвинение и описана фактическа обстановка в тъжбата. Приема, че описаното
в тъжбата деяние се явява доказано по безспорен и несъмнен начин от събраните в
хода на съдебното следствие гласни доказателства и по-конкретно, от разпитаните
свидетели „очевидци”, възприели лично изречените обидни думи по адрес на тъжителката
в нейно присъствие. Адв.П. пледира след признаване вината на подсъдимия по
повдигнатото му обвинение, на същия да бъде наложено предвиденото в НП
наказание, което да се определи около средния размер.
По отношение на предявения граждански иск
повереникът пледира същият да бъде уважен изцяло от съда, ведно със законната
лихва от деня на настъпване на увреждането, до окончателното плащане на сумата.
Аргументира становището си с експертното заключение на вещите лица, изготвили комплексната
съдебно-психиатрична и съдебно - психологична експертиза, в което се съдържали
данни за влошеното психично състояние на тъжителката. Поверникът пледира за
присъждане и на сторените по съдебни разноски в хода на производството, както и
тези за осъществено процесуално представителство.
Защитникът на подсъдимия Ю.Й. –адв.Х.Х. *** оспорва изложената в тъжбата
обвинителна теза, която намира за несъстоятелна, а описаната фактическата
обстановка на деянието за неправдоподобна и несъответна на действителната. Изразява
становище, че възведеното обвинение срещу подсъдимия се явява недоказано от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства и не кореспондира
с установените по делото факти. Акцентира на факта, че в показанията на
разпитаните свидетели, на които се позозава тъжителката, изобилстват съществени
и многобройни вътрешни противоречия,
поради което не може да се
установи по никакъв начин дали подсъдимият е извършил вмененото му във вина
престъпление, респ. да е изрекъл посочените от тъжителката обидни думи. В
контекста на изложените съображения защитникът подчерта, че присъдата съгласно
чл.303,ал.1 от НПК не може да почива на предположения, поради което подсъдимият
следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение, което се явява
недоказано.
По отношение на предявения от
тъжителката граждански иск счита, че същият е несъразмерно висок, както и че с
него се цели и преследва единствено комерсиален момент. Относно психичното
състояние на тъжителката, установено в изготвената комплексна експретиза
защитникът приема, че неправилно е възприето от вещите лица, че е в резултат
единствено на възникналия конфликт описан в тъжбата.Счита, че по-скоро е състояние
и последица от перманентно възникващите конфликти между семейството на тъжителката
и това на подсъдимия. В този смисъл, адв.Х. пледира гражданският иск да се
остави без уважение, доколкото в хода на съд.следствие не е доказано виновното
поведение на подсъдимия, както се сочи в тъжбата.Пледира изрично, с оглед оправдателния
диспозитив на присъдата, тъжителката да бъде осъдена да заплати сторените
разноските от подсъдимия във връзка с осъществено процесуално представителство
в процеса.
. Разпитан в хода на съдебното следствие подс.Ю.И.Й.
дава обяснения по повдигнатото му
обвинение, с които отрича да е осъществил вмененото му във вина престъпление по
чл.146,ал.1 от НК, предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес.Твърди,
че не е отправял посочените от тъжителката обидни думи към нея, но не отрича присъствието
си в конфликта, за който подчертава, че е възникнал първоначално между неговата
съпруга и тъжителката. Заявява още, че появяването
му е било единствено с цел, да се преустанови скандала, а не да се намесва в
него, както и да изрича обидни думи към тъжителката.
В предоставената му от съда „последна
дума” по реда на чл.297 от НПК подс.Й. не
се признава за виновен по повдигнатото обвинение с настоящата тъжба и отрича да е извършил вмененото му във
вина престъпление.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Семействата на подсъдимия Ю.И.Й. и
на тъжителката Я.А.И. обитавали отделни апартаменти, намиращи се в една и съща
жилищна кооперация на адрес: гр.Добрич, ул.”****” № ***. Апартаментът на
подсъдимия се намирал на първия етаж в жилищната кооперация, а непосредствено
над него е бил разположен този на тъжителката Я.И.. Отношенията между двете
семейства назад във времето били крайно обтегнати и влошени. Възникващите постоянни
междусъседски конфликти във връзка с различни битови проблеми ставали достояние
на живеещите в блока други съседи. Останалите неразрешими и до момента проблеми
налагали дори намесата на органите на полицията, за което съдим от съставени
предупредителни протоколи на двете спорещи страни. В подкрепа на изложените
факти за съществуващите крайно изострени междусъседски отношения между семейството
на тъжителката и това на подсъдимия, явствува приобщената по делото пр.преписка
№749/2019 г. водена по описа на
РП-Добрич, в която се съдържат обяснения на част от живущите лица в
кооперацията.
На 24.02.2019 година, около 14,30 - 15,00
часа тъжителката Я.И. била в дома си заедно със съпруга си. В дома им по същото
това време бил и св.З. Г. Т., който извършвал профилактика на климатиците. В жилището
се намирал и св.М. З. Д. – близък приятел на семейството, който гостувал.
Последният бил на терасата на апартамента, когато станал свидетел на описания в
тъжбата скандал. Последният възникнал първоначално между тъжителката Я.И. и
съпругата на подсъдимия Ю.Й. - св.Д.И.Й., които си разменили остри реплики на
висок глас. Повод за възникване на конфликта са били действията на тъжителката,
която изтупала декоративна възглавница, когато под нея на терасата на
апартамента на подсъдимия е имало проснато пране. Именно поведението на тъжителката,
която тупала над прането мотивирало св. Д.Й., да влезе в остър словесен
конфликт, в който и двете страни си разменили реплики на висок глас. Виждайки поредния
конфликт между тъжителката и неговата съпруга, подс.Й. решил и той да се намеси,
като го „разреши” по свой начин. Излязъл на терасата при жена си и в състояние
на раздразнение изрекъл на висок глас обидни думи към тъжителката Я.И.,
наричайки я „дърта курва”. Отправените обидни думи и последвали закани по нейн
адрес: ”Какво искаш дърта курво, ще те унищожа, чуваш ли ма”, които накърнили
силно чувството за достойнство и чест на тъжителката, са били възприети
непосредствено и лично от намиращия се по същото време на терасата св.Мариян
Златев Д.. Същият ясно чул изречените обидни думи и отправени заплахи от подсъдимия
Й. към тъжителката, като при това възприел и настъпилата промяна в психичното състояние
на последната. В показанията си свидителят сочи, че непосредствено след отправените
към тъжителката обидни думи тя влязла в апратамента нервна и силно ядосана. За
нанесената обида разбрал и св.З. Г. Т., който по това време бил в апартамента и
също видял коренната промяна в психичното състояние на пострадалата.
В хода
на съдебното следствие, с оглед изясняване на конкретни обстоятелства, свързани
с психичното състояние на тъжителката, както и с оглед на предявения граждански
иск за нанесени с престъплението неимуществени вреди, съдът назначи комплексна
съдебнопсихатрична и съдебнопсихологична експертиза.От заключението на вещите
лица е видно, че в резултат на преживения инцидент на 24.02.2019 год. и отправена цинична обида към
тъжителката, същата е изпаднала в ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ , довела до психичен
срив и емоционална лабилност , придружени от задушаване и интензивна по степен
тревожност и напрежение, самоизолация , депресия, възбуда, гняв,
свръхактивност. След отшумяване на Острата стресова реакция и към момента на изготвяне
на комплексната експертна оценка психичното състояние на тъжителката,
според вещите лица разкрива клиничната
характеристика на НЕВРОТИЧНО РАЗСТРОЙСТВО /F48/ според международната класификация на болестите, Ревизия 10 на психично
заболяване, в рамките на пресистриращо ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО /F43.1/ В заключението си експертите сочат още, че към
момента на изготвяне на експертизата няма данни за тъжителката да се е водила
на диспансерен отчет към ЦПЗ – гр.Добрич, както и да страда от психично
заболяване в тесния клиничен смисъл.
Описаната фактическа обстановка на
престъпното деяние се установява от събраните в хода на съдебното следствие гласни
доказателства – показанията на свидетелите М.З. Д., З.Г. Т., отчасти показанията
на свидетелите Я.Д.Д., Х.В.Н., Д.И.Й., Д.Ж.Д. и Д.Т.Д., отчасти от обясненията
от подсъдимия, както и от приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда по предвидения процесуален ред.
Събраните по делото гласни доказателства,
съобразени в тяхната същност и насока могат да бъдат разделени условно на две групи.
Към първата група гласни доказателства, които се явяват изцяло в подкрепа на обвинителната
теза и описана фактическа обстановка в тъжбата, могат да се причислят показанията
на свидетеля М. Д. – „очевидец” на престъпното деяние и тези на св.З. Т.. Към
втората група гласни доказателства, които дистанцират от обвинителната теза и страна
опровергават описаното в тъжбата деяние, че подсъдимият е изрекъл обидни думи,
дискредитирали силно честта и достойнството на тъжителката, следва да бъдат отнесени показанията на посочените от защитата
свидетели - Д.И.Й., Я.Д.Д., Х.В.Н., Д.Ж.Д. и Д.Т..
При извършения анализ и преценка на
събраните по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност,
с оглед разкриване на обективната истина и съществуващата фактическа обстановка,
съдът прие, че следва да се отдаде първостепенно значение най вече на показанията
на свидетеля М. З. Д.. И това е така, доколкото този свидетел, в качеството на
„очевидец” е присъствал на място /респ.на терасата на апартамента/ заедно с
тъжителката, когато е чул ясно изречените
към нея на висок глас обидни думи от подсъдимия: ”дърта курва”. В показанията си
св.М.Д. описва правдиво и обективно релевантни за предмета на спора фактически
обстоятелства, които допринасят в значителна степен за изясняване на фактическата
обстановка. Така например, пред съда свидетелят посочи недвусмислено, че когато
е възникнал конфликтът той се е намирал на терасата, допушвал е цигарата си и е
чул ясно казаните на висок глас от подсъдимия /назовава го с името „Ю.”/ обидни
думи към тъжителката в нейно присъствие: „Дърта курво, ще ти разкажа играта”. Твърди още, че когато е била изречена обидата от
дееца, той не е имал пряк визуален с него, но това не му е попречило да
възприеме развитието на конфликта, който се е провел на висок глас, както и да
чуе обидните думи. Свидетелят поясни още, че е познавал по физиономия подсъдимия, знаел го е отпреди, тъй като е
учил в едно училище с него както и че е знаел, че същият е живеел в апартамента,
намиращ се под този на тъжителката. Пред съда свидетелят изрично допълни, че непосредствено
след отправената й обида, тъжителката е споделила с него, че казаните обидни
думи са от комшията отдолу, както и че тя го е назовала по име „Ю.”.
Изложеното безпротиворечиво и правдиво описание
на фактическите обстоятелства на деянието, а така също времето и мястото, където
е извършено, не пораждат никакво съмнение у съда, относно достоверно изложените
фактически обстоятелства от свидетеля М. Д.. Още повече, че по своето естество показанията
на този „очевидец” съставляват пряко доказателство, и като ценен източник на информация допринасят в значителна степен за изясняване
на фактическата обстановка, а оттам и за разкриване на обективната истина. По изложените
съображения, съдът кредитира изцяло и безрезервно показанията на св.М. Д., които намира за правдиви и обективни.
На следващо място, в подкрепа на изложената
фактическа обстановка и развита обвинителна теза се явяват показанията на
свидетеля З. Г. Т.. Показанията му са от съществено значение най-вече за установяване
на настъпилата промяна в психическото състояние на тъжителката, непосредствено
след като към нея са били отправени горецитираните обидни думи от подсъдимия. В
този аспект, св. Т. описва промяната в психическо състояние на тъжителката по
следния начин: ”Тя беше много стресирана, трепереше.” Пред съда свидетелят заяви
недвусмислено, че лично той не е възприел изречените обиди към тъжителката, но е
чул и разбрал за тях от нея. Твърди, че лично от тъжителката е бил разбрал, че съседът
й отдолу е отправил към нея обидни думи
без да цитира конкретно, а в смисъл - ”долна курва”. В показанията си св.Т. допълни
още, че прозорецът към терасата на апартамента на тъжителката е бил затворен,
когато той е поправял климатиците. Това обаче, не му е попречило да чуе според неговите
думи за настъпила ”аларма отвън”. Доколкото
по своята правна същност показанията на св.Здравко Т. се явяват косвено
доказателство, а не пряк източник на информация, същите следва да ценени не
изолирано, а на плоскостта на останалите събрани по делото безспорни доказателства.
Съдът счита, че направеното от свидетеля правдиво описание на настъпилата
коренна промяна в психичното състояние на тъжителката след отправената към нея обида,
за което твърди и св.М. Д., кореспондира изцяло със заключението в изготвената комплексна
съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза. Според заключението на
вещите лица, в резултат на преживения инцидент на 24.02.2019 год. и отправената
й цинична обида, тъжителката е изпаднала в ОСТРА СТРЕСОВА РЕАКЦИЯ, довела до
психичен срив и емоционална лабилност, придружени от задушаване и интензивна по
степен тревожност и напрежение, самоизолация ,депресия ,възбуда, гняв ,
свръхактивност. Изложеното описание на психичното състояние на тъжителката,
след отправената й обида, за което сочи св.Здравко Т., мотивира съда да кредитира
изцяло неговите показания и да ги приеме
за достоверни.
А що се отнася до втората
група гласни доказателства – показанията на сочените от страна на защитата свидетели
Д.И.Й., Х.В.Н., Я.Д.Д., Д.Ж.Д. и Д.Т.Д. може да се посочи следното:
Поначало, показанията на тези свидетели
по своята същност се явяват в подкрепа на лансираната защитна теза и позицията
на подсъдимия в хода на процеса, че във възникналия словесен конфликт между него
и тъжителката, той не е отправял към последната посочените в тъжбата обидни
думи - „дърта курва”. От друга страна, в показанията на горепосочените свидетели
не се отрича конкретен доказателсвен факт, а именно, че е имало избухнал скандал
на посочената в тъжбата дата и място, както и че в него са участвали подсъдимият
и тъжителката. Не се отрича и друг факт, че участниците в скандала са се карали
и говорели на висок глас. В показанията на горепосочените свидетели обаче липсват
конкретни и неоспорими факти, които да
опровергават по категоричен начин обвинителната теза и описана фактическа
обстановка, както несъстоятелно се поддържа от защитата, респ. че подсъдимият
не е изрекъл на висок глас цитираните в тъжбата обидни думи „дърта курва” към тъжителката.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че в показанията на част от посочените
от защитата свидетели се съдържат съществени разминавания и несъответствия, отнасящи
се за съществени за предмета на спора факти. Така например, несъстоятелно в
показанията си пред съда св.Д.Й. /съпруга на подсъдимия/ твърди, че скандалът,
който е предмет на разглеждане в настоящия наказателен спор е бил възникнал на
дата 14.02.2019 година, което не съответства на датата, посочена в тъжбата. По
повод на погрешно цитираната дата, св.Й. отговори пред съда, че е възможно да....”
бърка датата”, но застъпената от нея позиция е, че съпругът й не е отправял никакви
обидни думи към тъжителката / цитира: ”Това е случаят, възможно е да бъркам
датата. Не е имало обидни думи от страна на съпруга ми..”/. Очевидно е, че в
случая св.Й. сочи и твърди за други фактически обстоятелства, предмет на друга заведена
пр.преписка №749/2019 г. по описа на РП-Добрич, по която също има снети
обяснения на страните. В тази преписка е описан друг конфликт, възникнал на дата 23.03.2019 г., по който има поставен
отказ на прокурора да образува досъдебно производство по случая. Изложената най-обща
позиция от св.Д.Й.,с която напълно се отрича, че по време на конфликта съпругът
и Ю.Й. не е изричал на висок глас обидните думи - „дърта курва” по адрес на
тъжителката, се опровергава изцяло от показанията на посочените по-горе
достоверни и правдиви показания на свидетелите М. Д. и З. Т.. Несъстоятелно е и
твърдението, че подс.Й. е бил излязъл само и казал на тъжителката: ”Прибирай
се, какъв е проблема”. По тези съображения, съдът приема, че в по-голямата си
част показанията на св.Д.Й. се явяват неправдоподобни и силно повлияни от
съществуващата най-близка родствена връзка с подсъдимия. Безспорно е, че с тях свидетелката
цели преди всичко да бъде оневинен подсъдимият, както и да се докаже
несъстоятелността на описаната фактическа обстановка в тъжбата и застъпена обвинителна
теза. Горното налага за съда да не кредитира изцяло, а твърде пестеливо и избирателно
показанията на св.Д.Й. и то само в тази част, в която се излагат факти за
причината, довела до възникване на словесния конфликт и участието на подсъдимия
в него. В останалата част, показанията на св.Й. следва да се отхвърлят като
несъстоятелни, вътрешно противоречиви и нелогични.
По отношение показанията на свидетелите
Х.Н. и Я.Д. следва да се посочи, че в
тях не се съдържат безспорни и убедителни фактически обстоятелства, от които да
съдим по категоричен начин, че подсъдимият не е отправил на висок глас обидните
думи „дърта курва” към тъжителката. Например, в показанията си пред съда св.Я.Д.
твърди най-общо, че по това време, когато е възникнал скандалът, тя е разхождала
кученце на детската площадка, в близост до жилищния блок. На връщане обаче, минавайки
встрани на блока, тя била чула караници, викове и едва тогава разбрала, че се
карат тъжителката и подсъдимият. Твърденията й в насока ,че е била встрани от
блока, както и че е чула единствено викове и караници / заявява, че не е била ходила
по думите й да ..”слухти”/, налагат извода, че свидетелката Д. не е чула точно
за какво точно се карат страните в скандала, още по-малко да възприеме употребените
от тях изрази и думи. В този смисъл, даденото вътрешно противоречиво описание
от свидетелката, която твърди от една страна, че не е ходила да слухти, а само
била чула ”защо си тупаш прането”, а от друга страна твърди, че не е чула страните
да си отправят взаимно обидни думи, не формира краен извод за невиновно
поведение на подсъдимия. По тези съображения, съдът кредитира показанията на св.Д.
отчасти и то само в частта, в която се съдържат факти, че е имало възникнал
скандал между тъжителката и подсъдимия на посочената в тъжбата дата и място, както
и че същият се е водил на твърде висок тон между спорещите. В останалата част показанията
на свидетелката следва да бъдат отхвърлени като несъществени, доколкото същите
не допринасят в такава степен за разкриване на обективната истина.
А
колкото до показанията на свидетеля Х.В.Н. – сочен от страна на защитата, съдът
намира, че те не допринасят съществено за изясняване на обстоятелствата,
станали причина за възникване на скандала между тъжителката и подсъдимия, както
и не допринасят за изясняване на друг релевантен за предмета спора факт, а
именно – изричал ли е подсъдимият към тъжителката обидните думи „дърта курва” в
нейно присъствие. В дадените пред съда показания свидетелят Хр.Н. посочва, че не
е присъствал на целия разговор между тъжителката и подсъдимия, както и обстоятелството,
че не е имал пряк визуален контакт с никой от тях. Същевремено твърди, че не е бил
чул никакви обидни думи отправени от тъжителката към подсъдимия, както и той
към нея. Пояснява, че бил „хванал” само част от скандала между тъжителката и
подсъдимия, както и че вече е бил започнал, когато той се е появил на терасата.
Съдът намира, че твърдението на св.Х.Н. за това, че не е присъствал на целия
скандал кореспондира и с изложените фактически обстоятелства от св.Я.Д.. Пред
съда тя поясни, че когато е видяла тъжителката и подсъдимия да викат и крещят
на висок глас, по същото време не е видяла други хора по балконите на блока /„Не
съм видяла хора по терасите”/. От това следва, че св.Х.Н. не е присъствал на
целия скандал, както и че вероятността да е чул само част от него, изключва възможността той да
възприеме изречените обидни думи от подсъдимия към тъжителката, наличайки я
”дърта курва”. Ето защо, съдът кредитира отчасти показанията на св.Х.Н. и дава
вяра само в тази част, в която свидителят сочи за възникналия скандал на висок
глас между спорещите в него страни. Изложеното мотивира съда да приеме, че от
показанията на свидетеля Н. не може да се заключи по категоричен начин, че в описания
в тъжбата скандал, подсъдимият не е изрекъл цитираните по-горе обидни думи към
тъжителката.
Съдът
намира за необходимо още ,че показанията на разпитаните по делото свидетели Д.Ж.Д.
и Д.Т.Д. не допринасят за разкриване на обективната истина и установянае на
фактическата обстановка. Посочените свидетели не са присъствали по време на
скандала, а за него са научили впоследствие, от други / трети/ лица, които са
им реразказали за него. По тези съображения, доколкото свидетелите Д.Д. и Д.Д.
пред съда не посочват съществени за предмета на спора факти, от които да съдим
за поведението на подсъдимия и тъжителката в скандала, показанията им нямат
съществена правна стойност и с нищо не допринасят за разкриване на обективната
истина. Предвид изложеното, съдът намира, че показанията им преди всичко
потвърждават факта, че между тъжителката и подсъдимия е имало възникнал скандал
на посочената в тъжбата дата и място.
А
колкото до дадените обяснения от подсъдимия в хода на съдебното следствие може
да се посочи следвото:
Разпитан в хода на
производството подсъдимия Ю.Й. отрича да е извършил внеменото му във вина
престъпление по чл.146,ал.1 от НК, описано в тъжбата. Пред съда деецът заяви,
че не отрича обстоятелството, че е имало възникнал скандал на посочената в
тъжбата дата 24.02.2019 год., както и че поводът е битов проблем / проснато
пране/. Твърди обаче, че скандалът е бил възникнал първоначално между съпругата
му и тъжителката, при което той впоследствие се е бил намесил. Появяването му на
терасата, според обясненията му е била единствено с цел да се прекрати конфликта.
Подсъдимият не отрича обаче, че през време на конфликта се е говорело на висок
глас. Сочи още, че след появата си, той бил казал на съпругата си да се
прибира, без да е изричал обидните думи „дърта курва” към тъжителката. В
обясненията си подсъдимият подчерта, че е нямал пряка видимост към балкона на
тъжителката и не е могъл да види дали по същото време там е имало друго лице.
На зададените му от съда въпроси, подс.Й. отново отговори отрицателно, че не е
изричал обидните думи към тъжителката, както и че проблемите с нея продължавали
и до момента, въпреки подадени от семейството му жалби.
/ От правна страна/
Встъпвайки
на общата доказателствена плоскост на изложената фактическа обстановка,
настоящия съдебен състав прие, че подс. Ю.И.Й. е осъществил от обективна и суб.страна вмененото
му във вина престъпление и го призна за виновен в това, че: На 24.02.2019 година, около
14.30-15.00 часа, в гр.Добрич, на ул.”***” № 5-7 е казал нещо унизително за
честта и достойнството на Я.А.И., ЕГН ********** ***, в нейно присъствие,
наричайки я със следните обидни думи: „дърта курва”- престъпление по чл.146,
ал.1 от НК.
В
обективно отношение с извършеното от подсъдимата престъпно деяние са накърнени
обществените отношения, свързани с честта и достойнството на човека. Изпълнителното деяние на
престъплението обида – чл.146 от НК, се изразява в „казване” или „извършване” на нещо, унизително за честта или
достойнството на другиго в негово присъствие. Законът не уточнява и не
ограничава обидното действие или бездействие, достатъчно е чрез него да се
унизява честта или достойнството на друго лице и то да е казано или извършено в
негово присъствие, независимо от начина и формата на казването или извършването/ изцяло в тази
насока е и Решение № 108 от 13.ІV.1983г. по н.д. № 90/83г. на ІІ н.о. на ВС/. В конкретния случай, подсъдимият
е осъществил както от обективна, така и от суб.страна престъпния състав на престъплението по чл.146, ал.1 от НК, след
като е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителката в нейно присъствие, изричайки
обидните думи: „дърта курва.” Нанесената
обида е възприета лично, пряко и непосредствено от тъжителката, която се е
намирала на близко разстояние и е чула ясно изречените към нея на висок глас
обидни думи, с унизителен храктер. За съставомерността на обидата е без значение дали казаното е истина
или не, достатъчно е казаното да е унизително за честта или достойнството на
лицето, към което е насочено. От субективна страна, е необходимо деецът да
съзнава, че изречените от него думи или извършените действия са обидни,
унизителни за лицето, да съзнава че те могат да бъдат възприети от адресата,
като пряко цели това или му е безразлично.
В доктрината и съдебната практика присъствието
на обидения се възприема в по-широк смисъл - като възможност за пряко или
посредствено възприемане на обидната проява. Несъмнено е, че по действащия НК е
наказуема само присъствената обида, а за да е присъствена, обиденият трябва да
е възприел отправената към него обида лично /В тази насока Р.664-72-І;Р-22-95-ІІІ
/. Именно такъв е и настоящият казус, в който тъжителката е възприела пряко и
непосредствено отправените към нея обидни думи.
Съдът счита, че подс.Ю.Й. е
осъществил деянието при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2,
пр.1-во от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието,предвиждал общественоопасните му последици и е искал същите да
настъпят, т.е. да унижи с изказаните от него обидни думи достойнството и честта
на тъжителката. Подсъдимият е наказателноотговорен субект- пълнолетен,
разбиращ свойството и значението на извършеното и можещ да ръководи постъпките
си.
/ По отношение на
наказанието и неговата индивидуализация/
Подсъдимият
Ю.И.Й. е 57-годишен български гражданинка, със средно образование, семеен, неосъждан. От
приложените по делото справки /л.154-л.155/ черпим информация, че в
информационните фондове на МВР няма образевани досъдебни производства,както и в
регистрите на Централизираната информационна система на следсвените служби няма
данни за образувани и водени наказателни производства срещу подсъдимия, респ.
за осъществени до момента други противообществени прояви. От това следва, че процесната
противообществена проява, предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес
може да се приеме като инцидентна в поведението на дееца.
Съобразявайки
представените по делото писмени доказателства, съдът прие, че инкриминираното престъпление,
описано в тъжбата е осъществено от подсъдимия при наличие единствено на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства. За смекчаващи вината обстоятелства
съдът приема: чистото му съдебно минало, липсата на водени и незавършени наказателни
производства в информационната система на МВР и ОСлО при ОП-Добрич. Отегчаващи
вината обстоятелства - няма.
Съдът, след
като съобрази, че за
престъплението по чл.146, ал.1 от НК се предвижда наказание „глоба” от хиляда до три хиляди лева, както и
налагане на „обществено порицание” прие, че в конкретния случай са налице всички
законови предпоставки за освобождаване на подсъдимия Ю.Й. от наказателна
отговорност по реда на чл.78А от НК, като му бъде наложено административно наказание „глоба”. В подкрепа
на този извод се явява обстоятелството, че подсъдимият не е осъждан до момента и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда
на чл.78А от НК, както и че от престъплението няма причинени и
невъзстановени имуществени
вреди.
Воден от изложените съображения, съдът призна подс.Ю. Й за виновен,
че е осъществил от обективна и суб. страна престъпния състав на чл.146,ал.1 от НК, след което на основание
чл.78А от НК го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание „глоба” в размер на 1000 /хиляда/
лева.
При
индивидуализиране
размера на административното наказание „глоба”, съдът се ръководи от изключително ниската
степен на обществена опасност на дееца и сравнително ниската степен на обществена опасност на
престъпната проява, предвид обстоятелствата и начина, по който е реализиран
целения противоправен резултат.
Съдът
счита, че така определено по размер в самия законов минимум, административното
наказание „глоба” би могло да изиграе своя възпитателен и поправителен ефект
спрямо дееца. От друга страна, съдът приема, че с наказанието може да се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове на обществото, които да се въздържат от подобни противообществени прояви,
несъвместими с установения в страната правов ред /в каквато
насока е и „генералната превенция” на закона/.
/По отношение на предявения граждански
иск/
В
настоящия наказателен процес съдът допусна и прие за съвместно разглеждане
предявения от тъжителката Я.А.И. граждански иск срещу подсъдимия Ю.И.Й., с който се претендира обезщетение за причинени
с инкриминираното престъпно деяние неимуществени вреди в размер на 2 000 лв.
/две хиляди лева/. Гражданският иск черпи правното си основание от разпоредбата
на чл.45 от ЗЗД. Безспорно от събраните по делото доказателства се установи, че
противоправното поведение на подс.Ю.Й. и извършеното от него престъпление по чл.146,
ал.1 от НК се намира в причинно–следствена връзка с настъпилите у тъжителката Я.А.
симптоми на тревожно –депресивна реакция, която влиза в раздела на невротични,
свързани със стрес и соматотоморфни резстройства на МКБ-10 класификацията. От
това следва, че претенцията на ищцата за обезщетение, с оглед нанесени й неимуществени
вреди се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В случая, съдът се ръководи от характера и вида на установените симптоми в изготвената комплесна съдебно –психиатирно
психологична ексертиза. В заключението се сочи за установени симптоми на „НЕВРОТИЧНО РАЗСТРОЙСТВО /F48.0/,” които според международната класификация на болестите. Ревизия 10 на психично
заболяване, в рамките на персистриращо ПОСТТРАВМАТИЧНО СТРЕСОВО РАЗСТРОЙСТВО /F43.1/, с епизоди на повтарящо се изживяване на травмата под
формата на внезапно оживяване на минали
епизоди, покриващи критериите според МКБ. В този смисъл вещите лица сочат, че и
към момента на комплексната експертна оценка, психичното състояние на
тъжителката се характериризира с флуктуиращи по степен на интензивност
неприятни преживявания - вегетативна лабилност, емоционални колебания с по-лек
депресивитет.
Деянието е осъществено чрез действие- обида,
като начина на извършването му съдът обсъди при изследване на обективните
признаци на престъплението, предмет на настоящото производство.
Противоправността е установена от закона – „обидата” е деликт по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
дори с оглед явно незначителните обществено опасни последици, съдът да не
наложи наказание за извършено престъпление. Вината при деликт се презумира. Съдът
установи виновно поведение на подсъдимия, при обсъждане на
субективните елементи на състава на престъплението, като прие че деянието е
извършено умишлено. Причинените вреди - засегнато лично достойнство и
чест /за тях съдим от показанията на
свидетелите М. З. Д. и З. Г. Т./ същите са обективен елемент
от състава на престъплението обида.
Причинната връзка между деянието и
причинените вреди е безспорна установена - засегнато е достойнството на
тъжителя, вследствие на нанесената му обида.
Чувството за накърнено достойнство е субективно и строго лично усещане,
индивидуално за всеки човек и за да бъде определен размерът на обезщетението на
неимуществените вреди, съдът следва да отчете отделно претърпените от тъжителя терзания.
Тъжителката е осъзнала факта, че казаните към нея обидни думи, и то на висок
глас, в присъствието на друго лице, засягат пряко нейната лична чест и
достойнство. Понесената обида, в резултат на преживяния инцидент според вещите
лица е предизвикала във времето сипмтоми на „НЕВРОТИЧНО РАЗСТРОЙСТВО /F48.0/. Предвид изложеното, съдът намира че е
най-справедливо да присъди на тъжителката обезщетение в размер на 800 /осемстотин/
лева за причинените й с обидата неимуществени вреди, ведно със законната
лихава, считано от датата на настъпване на увреждането
– 24.02.2019 година, до окончателното изплащане на сумата. За разликата от 800 лв.
/осемстотин лева/ до пълния размер от 2000 лв / две хиляди лева/ гражданският иск
се явява неоснователен, поради което съдът го отхвърли в тази му част.
С
настоящата присъда съдът осъди подс. Ю.И.Й. да заплати сумата от 50.00
/петдесет/ лева по сметка на Добричкия районен съд,
съставляваща размера на държавната такса, определена върху уважената част от
предявения граждански иск.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подс. Ю.И.Й. да заплати на тъжителката Я.А.И. сторените разноски, във връзка с образуване на настоящото производство
и осъществено процесуално представителство в процеса, възлизащи в общ размер на
1112,00 лв./хиляда сто и дванадесет лева/, от които 512,00 лв. /петстотин и дванадесет лева/ съдебно-деловодни
разноски и 600,00 лв. /шесттотин лева/ за адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът постанови настоящата присъда.
Съдия: