№ 893
гр. София , 02.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20201000601301 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК вр. глава 22 НПК.
Образувано е по жалба от адв. П. К., служебен защитник на осъдения В. П. Д. , срещу
определение № 260100 от 10.11.2020г. на Кюстендилски окръжен съд, наказателно
отделение, постановено по нчд № 555/2020, с което съдът е оставил без уважение молбата
на осъдения за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част на
наказанието 7 години „лишаване от свобода“ наложено с присъда по нохд № 1000/2015 на
СГС - 6 месеца и 22 дни.
В жалбата се посочва, че са налице всички основания за освобождаване на осъдения
по чл. 70, ал. 1 НК, за което се развиват подробни съображения. Прави се искане да се
отмени определението на КОС и вместо него се уважи молбата за условно предсрочно
освобождаване.
Жалбата е в срок, подадена от процесуално легитимирано лице - защитник на
осъдения и е допустима за разглеждане. По същество е неоснователна. Атакуваното
определение е обосновано и правилно, при постановяването му не са допуснати нарушения
на процесуалния закон и следва да се потвърди.
Правилно и въз основа на данните по делото първостепенният съд е приел, че
осъденият В. Д. е постъпил в Затвора *** на 14.08.2013г. и преведен в Затвора *** на
05.02.2014г. Той първоначално е търпял едно общо най-тежко наказание лишаване от
свобода в размер на три години, приведено по чл. 68 НК, изтърпяно от 23.05.2013г. до
22.01.2016г., и оттогава търпи настоящото наказание „лишаване от свобода“ в размер на
седем години, наложено по нохд № 1000/2015г., на СГС, определено като едно общо най-
тежко наказание между наказанието по нохд № 1000/2015г., на СГС – седем години
лишаване от свобода и нохд № 14423/2013 на СРС – една година лишаване от свобода.
Престъпленията, за които осъденият търпи наказание понастоящем са по чл. 213а, ал. 1 НК -
/нохд № 14423/201 на СРС/ и по чл. 199, ал.1 ,т. 3 , пр.2 вр. чл. 198, ал. 3 вр. ал. 1 НК /по
нохд № 1000/2015 на СГС/.
1
Към датата на заседанието на КОС – 10.11.2020г. осъденият е изтърпял фактически
от наказанието: 4 години, 9 месеца и 18 дни, от които зачетени от предварително задържане
– 11 месеца и 22 дни, от работа – 7 месеца и 28 дни, всичко – 6 години, 5 месеца и 8 дни,
остатък – 6 месеца и 22 дни.
С изложеното се обосновава, че осъденият фактически е изтърпял повече от
половината от наказанието си, който факт покрива първото от изискванията на чл. 70, ал. 1,
т. 1 НК.
Правилно първостепенният съд е приел, че не е налице второто изискване на закона,
а именно – да са налице доказателства за поправяне на осъдения.
Съгласно становище на началника на затвора по чл. 437, ал. 2 НПК и доклад на
ИСДВР от 13.10.2020г. преценявани в съвкупност с данните от затворническото досие се
установява, че у осъдения все още липсва трайна положителна промяна в мисленето и
поведението. Не е изпълнена специалната превенция да се поправи и превъзпита, доколкото
е с утвърден модел на асоциално поведение. Въпреки корекционната дейност у лишения от
свобода не се наблюдават положителни промени, които да водят до намаляване на оценката
на риска от рецидив. Напротив, тази оценка е завишена спрямо първоначалната, която е
била 89 точки, а към момента тя е 93 точки – висок риск. Лишеният от свобода омаловажава
криминалното си поведение, не разбира мотивите за извършване на деянията и има
самооправдателни нагласи.
С това и за настоящата инстанция осъденият не показва да е постигната нужната
промяна в личността свързана с отхвърляне на противообществени модели на поведение и
изградено позитивно отношение за спазване на законите и реда.
При осъдения не са преминати все още етапите на прогресивната система за
изпълнение на наказанията, като той търпи наказанието все още при първоначално
определения „строг“ режим. Поведението му е нестабилно в условията на изолация и
личностовите му особености водят до извод за висок риск от вреди и рецидив.
От данните от докладите на затворническата администрация и от досието на
осъдения, се установява че той е създавал конфликти около себе си, често прерастващи във
физически саморазправи, а от създалата се обстановка не умее да извлича поука и се въвлича
отново в субкултурата на общността. Този извод е потвърден в наложени на осъдения
дисциплинарни наказания.
Осъденият се стреми да се представи в благоприятна светлина за извличане на лична
изгода чрез демонстративно и показно поведение, показващо неумения за вземане на
правилни решения. Това неумение е демонстрирано и във връзка с изпълнявана от нето
трудова дейност, при която отношенията с работодателя от страна на затвора са били
прекъснати, наложило прекъсване и на трудовата дейност на осъдения, последвано от негов
демонстративен отказ да приема храна, с което е илюстрирал неприемлив модел на
себеутвърждаване.
Осъденият е наказван няколкократно за дисциплинарни простъпки като участие в
саморазправа с други лишени от свобода и притежание на неразрешени вещи.
Вярно е, както е приел и КОС, че осъденият е награждаван веднъж, но това не
премахва, нито отслабва значението на останалите данни за личността, преобладаващо
2
негативни и сочещи, че целите на наказанието не са постигнати.
Мотивиран от това, Софийски апелативен съд, наказателно отделение, 1 – ви състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260100 от 10.11.2020г. на Кюстендилски окръжен
съд, наказателно отделение, постановено по нчд № 555/2020, с което е оставена без
уважение молбата на осъдения В. П. Д. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част на наказанието седем години „лишаване от свобода“
наложено с присъда по нохд № 1000/2015 на СГС - 6 месеца и 22 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3