О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………….
/ 28.07.2022 г., гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ХХV
състав, в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми
юли през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
Таня Димитрова
като разгледа докладваното
от съдия Т. Димитрова адм. дело № 1544/2022 г. на АдмС - Варна, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197
и сл., във връзка с чл.
56, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК)
и чл.
91 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от О.П., гражданин на Украйна, с адрес гр. Варна, ул. „Д-р Любен Лазаров“ № 115, подадена чрез адв. В.И., САК, Фондация за достъп до права – ФАР, срещу Решение № 4464 от 26.05.2022 г. на Зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на оспорващия.
Делото, предвид постоянния адрес на чужденеца е изпратено по подсъдност на АдмС – Варна с Определение № 4968 от 21.06.2022 г. по адм. дело № 5510/2022 г. на Административен съд – София град.
С жалбата се настоява, че оспорваният акт е незаконосъобразен като противоречащ на материалния закон. Изтъква се, че случаят на оспорващия не попада в нито една от хипотезите на чл. 15, ал. 1 ЗБУ, в която разпоредба са посочени изчерпателно обстоятелствата, представляващи основание за прекратяване на административното производство за международна закрила. На следващо място се сочи, че прекратяването на процесното производство изправя оспорващия в невъзможност за достъп до процедурите по предоставяне на международна закрила впоследствие, тъй като по смисъла на закона подадените след прекратено производство молби се третират като последващи и се преминава през процедура по допустимост, изискваща представянето на нови обстоятелства (§ 1, т. 6 от ДР ЗБУ, чл. 13, ал. 2 и чл. 76б, ал. 1 ЗУБ). Позовавайки се на чл. 17, чл. 19 и чл. 3, § 1 от Директива 2001/55/ЕО, както и на § 10 от Преамбюла на директивата и на тълкуването, дадено в оперативните насоки на Европейската комисия, оспорващият твърди, че прекратяването на производството за международна закрила поради въвеждане на временна закрила противоречи и на правото на Европейския съюз, т.к.: лицата, имащи право на временна закрила, имат право на достъп до процедурата по международна закрила по всяко време; временната закрила следва да е съвместима с международните задължения на държавите-членки относно бежанците и по специално тя не трябва да нарушава възможността за предоставяне на бежански статут, предвидена в Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г.; режимът на временната закрила не е преюдициален по отношение на признаването на бежанския статут по Женевската конвенция. Искането е да се отмени оспорваното решение.
Ответникът по жалбата - Зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), с писмено становище сочи, че жалбоподателят, който е украински гражданин е уведомен в телефонен разговор за постановеното решение. Пояснява се, че Заповед № РД05-263 от 08.04.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС, с която е преустановеното незабавно регистрирането и образуването на производства по предоставяне на международна закрила по молби, подадени от разселени лица от Украйна, като вместо това същите е разпоредено да бъдат регистрирани като чужденци, на които е предоставена временна закрила, като им се издава регистрационна карта по чл. 41, ал. 1, т. 5 ЗУБ, кореспондира с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Поддържа се, че целта на посочената заповед е да бъдат защитени максимално правата на украинските граждани, като видно от решението на ЕС, само временната закрила може да предостави защита на правата им в пълен обем, което кореспондира и с Директива 2001/55/ЕО. Ответникът се позовава на Определение № 5871 от 15.06.2022 г. на ВАС по адм. дело № 4431/2022 г., с което е оставено в сила Определение № 3148 от 15.04.2022 г. по адм. дело № 3462/2022 г. на Административен съд София – град, като настоява, че и съдът е посочил, че след като украинските граждани вече са регистрирани и са им образувани производства по предоставяне на международна закрила пред ДАБ при МС, те няма да бъдат засегнати от незабавното преустановяване по т. 1 от Заповед № РД05-263 от 08.04.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС, като се отбелязва, че разпореденото прекратяване е за срока на действие на временната закрила, която ще им се предостави. Изтъква се, че временната закрила им дава правата по чл. 39 ЗУБ, сред които и да останат на територията на Република България, както и че съображенията, изложени в заповедта са за предотвратяване и преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, които биха могли да възникнат от увеличения миграционен натиск, породен от съществуването на масова навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО, установено с Решение за изпълнение на Съвета на ЕС 2022/382 от 4 март 2022 г.
Според ответника изложените от оспорващия доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт са неоснователни. Сочи се, че предвид основанието, въз основа на което е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на П.О., разпоредбите на чл. 15, ал. 1 ЗУБ са неотносими. Като неоснователен и непочиващ на закона е определен и доводът за ограничаване на правото на оспорващия по отношение на достъпа до процедурите по предоставяне на международна закрила. Позовавайки се на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗУБ, ответникът поддържа, че прекратяването на производството на лицата, попадащи в обхвата на временната закрила не преклудира възможността им да потърсят международна закрила в РБ. Излагат се аргументи за това, че при подаване на молба за международна закрила лицето няма да бъде в процедура по допустимост по реда на Глава шеста, Раздел ІІІ ЗУБ, предвид и § 1, т. 6 ДР ЗУБ, доколкото не е налице прекратена или отнета международна закрила или да е налице приключило производството за предоставянето й с влязло в сила решение за отхвърляне на молбата.
По отношение на довода за противоречие на оспорвания акт на Правото на ЕС, ответникът поддържа, че не са ограничени правата на оспорващия, а напротив, на украинските граждани са предоставени много повече възможности като лица, ползващи временна защита, отколкото биха имали като чужди граждани в производството по предоставяне на международна закрила. Изтъква се, че разпоредбите на ЗУБ, отнасящи се до института на временна закрила са в съответствие с принципите, заложени в Директива 2001/15/ЕО, като не бива да се пренебрегва значителното по-дългото продължаване на производството по предоставяне на международна закрила в сравнение с правата, които те получават при незабавното предоставяне на временна закрила. Ответникът се позовава и на чл. 14 в съображенията към Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г., където е указано, че трябва държавите членки да се насърчават да обмислят възможността за предоставяне на временна закрила на украинците, избягали малко преди 24 февруари 2022 г. поради увеличаване на напрежението, или са се оказали на територията на Съюза (например на почивка или по служебни причини) непосредствено преди тази дата. Сочи се, че от волята на държавите членки зависи дали ще бъде приложим институтът на временна закрила и при т.нар. заварено положение, като се заявява се, че РБ полага грижа и ангажираност гражданите на Украйна да получат максимално добра закрила под формата на временна закрила. Изтъква се и че е недопустимо едно лице да ползва повече от една форма на закрила, което е съответно на европейските директиви, отнасящи се до международната и временна закрила.
Съдът, като обсъди фактите,
извеждащи се от събраните по делото доказателства, направените в жалбата
оплаквания, доводите и становищата на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С обжалваното Решение № 4464 от 26.05.2022 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗУБ е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на оспорващия. Решението е мотивирано с това, че П.О., гражданин на Украйна, попада в категорията лица, обхванати от действието на въведената временна закрила в РБ, съгласно чл. 2 от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г. и т. 1 и 3 от Решение № 144 от 10 март 2022 г. на МС, изменено с Решение № 180 от 30 март 2002 г. на МС, като временната закрила не му е прекратена или отнета.
Оспорващият като гражданин на Украйна, с молба рег. № УП-8373/28.03.2022 г. (с входящ в РПЦ – София при ДАБ № РД09ВР-1638/28.03.2022 г.), адресирана до ДАБ при МС, е поискал хуманитарен статут, като е посочил, че няма възможност да се върне в Украйна. Съгласно чл. 1, ал. 3 ЗУБ международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на международни актове по защита правата на човека и на ЗУБ и включва статут на бежанец и хуманитарен статут. В този смисъл правилно ответникът е определил молбата като такава за предоставяне на международна закрила.
С Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г., в съответствие с член 5, § 1 от Директива 2001/55/ЕО е установено съществуването на масово навлизане в Съюза на разселени лица, които е трябвало да напуснат Украйна вследствие на въоръжен конфликт.
В съответствие с посоченото Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г., с Решение № 144 от 10.03.2022 г. на Министерския съвет (МС), на основание чл. 2, ал. 2 ЗУБ, е предоставена временна закрила на разселените лица от Украйна в РБ от 24.02.2022 г. за срок от една година. Съгласно т. 3 от въпросното решение лицата с чуждо гражданство или без гражданство, напуснали Украйна в резултат на военните действия и влезли и останалите на територията на РБ, получават временна закрила, считано от 24.02.2022 г. до изричното им волеизявление за ползване на временна закрила, но не по-късно от 31.03.2022 г. Посоченото решение е изменено в частта на т. 3 с Решение № 180 от 30.03.2022 г. на МС (публикувано, https://aref.government.bg/sites/default/files/uploads/img6D99.pdf) по следния начина: лицата с чуждо гражданство или без гражданство, напуснали Украйна в резултат на военните действия, които са влезли и останалите на територията на РБ, могат да получават временна закрила и без изричното им волеизявление и регистрация за ползване на временна закрила, в срок до 15.04.2022 г.
С молба рег. № УП-8373/09.06.2022 г., адресирана до ДАБ при МС, П.О. е поискал от властите в РБ временна закрила, като във връзка с искането му е снета информация за постоянния му адрес, религия, образование, семейно положение и др.
На основание чл. 48, ал. 1, т. 2 и чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗУБ, със Заповед № РД05 263/08.04.2022 г. председателят на ДАБ при МС нарежда прекратяване на производствата по предоставяне на международна закрила, образувани след 14.03.2022 г. по молба на разселени лица от Украйна, до изтичане на първоначално определения срок на действие на временната закрила на 4.03.2023 г., съгласно чл. 4 от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 г., а ако този срок бъде продължен – до датата, на която изтича срокът на продължаването му, освен в случаите, в които временната закрила е прекратена или отнета в съответствие с чл. 82, ал. 1 или ал. 2 ЗУБ. С посочената заповед е отменена Заповед № РД05-251/07.04.2022 г. на председателя на ДАБ при МС.
Настоящият състав на съда намира, че оспорваното решение е постановено от компетентен орган при надлежно делегирани права. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 2 ЗУБ председателят на Държавната агенция за бежанците разполага с правомощието да прекратява производството за предоставяне на международна закрила. В случая, в съответствие с предвидената възможност с нормата на чл. 52 ЗУБ, са делегирани на зам.-председателя на ДАБ при МС правомощията по чл 48, ал. 1 – 4 ЗУБ, с изключение на правомощията за отнемане на международна и временна закрила – предвид приложената по делото Заповед № 03-15/03.05.2022 г.
Оспорваното решение е писмено, а и от посочените в него фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражнените от него публични субективни права по издаване на оспорвания акт.
Не се установяват и съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават отмяната му.
Обжалваният акт по своята правна същност представлява акт за прекратяване поради недопустимост на искането на производството за предоставяне на международна закрила на оспорващия, респ. по аргумент от чл. 56, ал. 4 АПК и чл. 48, ал. 1, т. 2 ЗУБ следва да бъде разгледано по реда на глава десета, раздел IV от АПК като отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт.
Не е налице несъответствие на решението на зам.-председателя на ДАБ при МД с материалния закон, тълкуван през призмата и на Правото на ЕС.
Както и изрично в оспорваното решение е посочено, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗУБ при действието на временната закрила производство за предоставяне на международна закрила се образува за чужденец, подал молба за международна закрила, с регистрирането на чужденеца след прекратяването или отнемането на временната закрила.
В случая не се спори, че чужденецът е подал молба за международна закрила, но същата понастоящем се явява такава при действието на временната закрила, поради което искането се явява недопустимо. Законодателят изрично е регламентирал, че в тези случаи административното производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца, търсещ международна закрила, но едва след прекратяването или отнемането на временната закрила. Тоест налице е изрична нормативна регламентация за недопустимост правоотношението, във връзка с предоставяне на международна закрила – хуманитарен статут, при действието на временна закрила.
С основание ответникът сочи в становището си по жалбата, че предвид посоченото в оспорваната заповед основание за прекратяване на процесното административно производство, нормата на чл. 15, ал. 1 ЗУБ е неотносима, паради което е неоснователно възражението на оспорващия в този аспект.
Неоснователно оспорващият възразява и че обжалваното решение прави невъзможен достъпът до процедурите по предоставяне на международна закрила. Оспорваният акт не представлява отказ по същество за предоставяне на международна закрила. Молбата на оспорващия не е отхвърлена като неоснователна, а само е преценено, че не са налице законоустановените предпоставки за образуване понастоящем на процесното производство за предоставяне на международна закрила, защото не е прекратена или отнета предоставената временна закрила на чужденеца.
Напълно несъстоятелно е позоваването на оспорващия на разпоредбите на чл. 13, ал. 2 и чл. 76б, ал. 1 ЗУБ, както и на легалната дефиниция на „последваща молба“, дадена в § 1, т. 6 ДР ЗУБ, доколкото не е налице прекратена или отнета международна закрила и решение за отхвърляне на молбата за предоставяне на международна закрила.
Настоящият състав на съда намира за основателни, изложените от ответника доводи за съответствие на оспорвания акт с Правото на ЕС.
Следва да се посочи, че съгласно член 2, буква „а“ от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 година относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите-членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием, „временна закрила" означава процедура, която има характер на изключителна мярка, като временната закрила цели, в случай на масово навлизане или заплаха от масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не могат да се завърнат в страната по произход, предоставяне на незабавна и временна закрила, особено когато съществува също и опасност системата за убежище да изпадне в невъзможност да разгледа всички искания, без това да доведе до неблагоприятни последици за нейното ефективно функциониране, като тази изключителна мярка се предприема в интерес на горепосочените засегнати лица и на други лица, търсещи закрила.
В случая оспорващият не е поискал предоставянето на бежански статут, а на международна закрила – хуманитарен статут, поради което е несъстоятелно позоваването на оспорващият на член 3, член 17 и чл. 19 от Директива 2001/55/ЕО и на т. 10 от Преамбюла на същата директива, т.к. процесните норми се отнасят до бежанския статут. (Съгласно член 3 от Директива 2001/55/ЕО режимът на временната закрила не е преюдициален по отношение на признаването на бежански статут по Женевската конвенция. Точка 10 от Преамбюла на посочената директива определя, че временната закрила следва да бъде съвместима с международните задължения на държавите-членки относно бежанците и по-специално тя не трябва да нарушава възможността за предоставяне на бежански статут, предвидена в Женевската конвенция за статута на бежанците от 28 юли 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 31 януари 1967 г., който е ратифициран от всички държави-членки. Съгласно член 17, § 1 от Директива 2001/55/ЕО лицата, които се ползват с временна закрила, трябва да имат възможност да подадат молба за предоставяне на убежище по всяко време. С нормата на член 19 от Директива 2001/55/ЕО е предоставена свобода на държавите-членки да могат да предвидят, че статутът на ползващия се с временна закрила не би могъл да се съчетава едновременно с този на кандидатстващия за статут на бежанец, докато трае разглеждането на молбата.)
Следва обаче да се отбележи, че съгласно т. 9 от Преамбюла на Директива 2001/55/ЕО стандартите и мерките следва да бъдат свързани и взаимнозависещи, за да се постигане ефективност, съгласуваност и солидарност с оглед предотвратяване на риска от вторични придвижвания и поради това те следва да бъдат определени в отделен правен инструмент.
Несъмнено задълженията, произтичащи от Директива 2001/55/ЕО следва да бъдат справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗУБ закрилата, която Република България предоставя на чужденци, включва убежище, международна закрила и временна закрила. Международна закрила се предоставя по силата на Конвенцията за статута на бежанците, съставена в Женева на 28 юли 1951 г., и Протокола за статута на бежанците от 1967 г., ратифицирани със закон (обн., ДВ, бр. 36 от 1992 г.; доп., бр. 30 от 1993 г.) (ДВ, бр. 88 от 1993 г.), на международни актове по защита правата на човека и на този закон и включва статут на бежанец и хуманитарен статут – чл. 1а, ал. 2 ЗУБ.
Спецификата на процесните регламентирани в ЗУБ правоотношение обуславя извод, че е недопустимо едновременното процедиране и на временна, и на международна закрила, поради което националното ни законодателство предвижда с нормата на чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗУБ производството за предоставянето на международна закрила на лица, на които е предоставена временна закрила, да се образува с регистрирането на чужденеца, но след прекратяването или отнемането на временната закрила. В този смисъл, предвид и изключителния характер на процесната временна закрила, следва да се приеме, че прекратяването понастоящем на производството по предоставяне на международна закрила в случая е правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното в случая е налице правилно приложение на националното право и не се установява несъответствие с регламентацията на процесните правоотношения според Европейското право.
На основание чл. 200, ал. 1 АПК, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата от О.П., гражданин на Украйна, с адрес гр. Варна, ул. „Д-р Любен Лазаров“ № 115, подадена чрез адв. В.И., САК, Фондация за достъп до права – ФАР, срещу Решение № 4464 от 26.05.2022 г. на Зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, с което е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на оспорващия.
Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: