Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. София, 10.12.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 23 състав, в
публично съдебно заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при секретаря
Ива Иванова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16731/2017 г., за да
постанови решение, взе предвид следното:
Предявен е
иск за обезщетение на имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП с правно
основание чл. 226 от КЗ (отм.)
срещу „З.Б.В.И.Г.“.
ИЩЕЦЪТ- С.Й.Д. с ЕГН: **********, адрес: ***, чрез адв. Л.Г.Г. от АК-Перник,
със съдебен адрес:***, твърди, че на 11.09.2006 г. е прeтърпяла тежко ПТП в
качеството на пътник в л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф” с peг. № ********,
управляван от водача Р.О.М., който в нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП управлявал процесния
автомобил с несъобразена с пътните условия скорост по ул. „Цар Асенов път” с
посока от с. Панчарево към с. Бистрица и в района на десен заво, на около 1260
м. преди № 20, в посока към с. Бистрица, при разминаване с тежкотоварен
автомобил мерцедес, модел специализирано ПС 1935 ПС с peг. № ********, се
блъска в дърво от горския фонд, с което реализира ПТП, без да има
съприкосновение с тежкотоварния камион. Навежда, че вследствие описаното ПТП е
приета по спешност във ВМА - София - клиника по неврохирургия с многобройни
увреждания, имащи характер на тежки и средни телесни увреждания по смисъла на
чл. 128 и чл. 129 от НК, а именно: травматична руптура на С5 и С6 диск и преден
надлъжен лигамент със спондилолистеза и травматична дискова херния С5 и С6,
стеноза на спиналния канал с компресия и контузия ва милеона, дегенеративна
спондилолистеноза Л5 Eс l със спондилоза Л5, състояние след дискектомия С5 -
С6, костна корпородеза и предна метална стабилизация С5 и С6 с титанова плака и
винтове, КВАДРИПАРЕТИЧЕН СИНДРОМ в обратно развитие. Излага, че от описаните
увреждания е претърпяла и продължава да търпи сериозни неимуществени вреди /
болки и страдания /, изразяващи се в ПЪЛНА ЗАГУБА НА ДВИГАТЕЛНА ФУНКЦИЯ ЗА
ДОЛНИТЕ КРАЙНИЦИ. След краткотрайно и много слабо подобрение, състоянието й
започнало да се влошава отново и на 17.09.2007 г. е приета отново във ВМА -
София - клиника по неврохирургия, където е извършена нова сложна операция.
Поради изключително тежките увреждания - ТРАВМА НА НЕРВИТЕ И ГРЪБНАЧНИЯ МОЗЪК
НА НИВО ШИЯ, й е определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда
помощ, като е инвалидизирана в първа Г.а с решение на ТЕЛК № 0004 за срок от
една година- 01.01.2007 г. до 01.01.2008 г. С решение на ТЕЛК № 3268/20.12.2007
г. отново е определена 1-ва Г.а инвалидност със 100 % ТНР за срок от две години
с чужда помощ. С решение на ТЕЛК №
3011/19.11.2009 г. отново е определена 1-ва Г.а инвалидност със 95 % ТНР с
чужда помощ за срок от една година, поради наличието на остатъчна квадрипареза
- средно - тежка степен по изразена за десни крайници. С решение на ТЕЛК №
2543/26.11.2015 г. на пострадалата е определена 66 % Т.Н.Л. за срок до
01.11.2018 г. Излага, че срещу виновния водач е образувано досъдебно
производство, което е прекратено на осн. чл. 343 ал.2 от НК по нейно желание. Ищцата
твърди, че за описаните първоначални неимуществени вреди е обезщетена с влязло
в сила решение, постановено по гр. д. № 11890/09 г от СГС, 1 ГО, 12 състав.,
което е частично отменено с решение по гр. д. № 516/10 г. на САС, 1 състав,
изменено с Решение № 184/08.11.2011 г., постановено по т. д. № 217/11 г. от ВКС,
II - ро т.о. Твърди, обаче, че към момента липсва подобрение на здравословното
й състояние, като дори към датата на подаване на исковата молба е с влошено
такова, дължащо се на пиелонефрит, както
и остеопения, а също и квадрипирамидален синдром. Двигателните функции в областта на долните й
крайници и в шийна област не са напълно възстановени, поради което има нужда от
ежедневни чужди грижи за осъществяване на обичайните дейности като пазаруване,
готвене, чистене, както и нужда от помощ за смяна на облекло и поддържане на
лична хигиена. Също така ежедневно се нуждае от придружител при излизане извън
дома си, тъй като походката й е нестабилна, губи равновесие, придвижването й е
възможно само с чужда помощ. Поради тежкото си състояние е придружавана непрекъснато
от близки, тъй като има силно ограничена двигателна активност, а се налага
често да посещава различни лечебни заведения за изследвания, провеждане на
рехабилитация и кинезитерапия, вкл. и придружаване при престой в различни
болнични заведения. Необходимостта й от чужда помощ се появила още с
настъпването на ПТП и щяла да продължи и в бъдеще. От настъпването на ПТП до
настоящия момент грижите за нея се осъществявали от близки роднини, които имали
право да бъдат възмездени за времето, което отделяли за нейното обслужване. За
в бъдеще, доколкото не се очаква подобрение на състоянието й, също се налагало
да се осигурят материални средства за финансиране на хората, които ще се грижат
за нея. С оглед изложеното намира, че ответникът следва да бъде осъден да й
заплати обезщетение за имуществени вреди за минал период от време в общ размер
от 75 000 лв., за реализирани разходи за болногледачи и придружители за периода
от 20.12.2012 г. до 20.12.2017 г., включващи суми в размер от по 1 500 / хиляда
и петстотин / лв. на месец, ведно е законната лихва върху всяко месечно
вземане, считано от 20.12.2012 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендира да и се присъдят и бъдещи разходи за полагане на ежедневни грижи от
болногледачи и придружители в размер от 2 000 / две хиляди / лв. на месец,
считано от 20.12.2017 г. до изчерпване на застрахователното покритие за едно
пострадало лице, ведно със законната лихва върху всяко месечно плащане, считано
от първо число на съответния месец до окончателното им изплащане пожизнено или
до изчерпване на застрахователния лимит по З.ължителна застраховка „гражданска
отговорност” за лек автомобил марка марка „Фолксваген”, модел „Голф” с peг. № ********.
В тази връзка навежда, че увреждащото МПС притежава З.ължителна застраховка „гражданска
отговорност” в ЗК „Б.И.” съгласно полица № 60156508/31.12.2005 г. - валидна до
31.12.2006 година. Правоприемник на ЗК „Б.И.” АД е З. „Б.В.И.Г.” АД, към когото
е насочена настоящата претенция.
ОТВЕТНИКЪТ-
З. “Б.В.И.Г.”***, пл. “****” № 5, ЕИК: ********, представлявано от
изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р., оспорва предявения иск. Навежда доводи за
недопустимост на същия предвид влязло в сила съдебно решение, по силата на
което е присъдено вече обезщетение на ищцата за претендираните в настоящето
производство вреди, както и при условията на евентуалност твърди недопустимост
на претенцията за бъдещи вреди. Евентуално оспорва иска по основание като
твърди, че претенциите са погасени по давност, както по отношение на лихвите,
така и досежно главниците. Посочва, че същите са неоснователни и поради
изчерпване на лимита по застрахователната полица. Оспорва и размера на
претендираните обезщетения и претенцията за лихва за забава върху тях. С допълнителната искова молба, ищцата прави
изложение на настъпили след влизане в сила на решението по соченото гражданско
дело усложнения на здравословното и състояние, като отправя претенция за
осъждане на ответника да й заплати обезщетение и за причинените й неимуществени
вреди, представляващи ексцес. Искът е оставен без разглеждане като недопустим с
определение на настоящия съд, което е влязло в сила.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
намира следното:
Не се
спори между страните, че на 11.09.2006 г. ищцата е прeтърпяла тежко ПТП, в
качеството на пътник в л.а. марка „Фолксваген”, модел „Голф” с peг. № ********,
управляван от водача Р.О.М., който в нарушение на ЗДвП - чл. 20 ал.2,
управлявал процесния автомобил с несъобразена с пътните условия скорост по ул.
„Цар Асенов път” с посока от с. Панчарево към с. Бистрица и в района на десен
завой на около 1260 м. преди № 20 в посока към с. Бистрица при разминаване с
тежкотоварен автомобил Мерцедес, модел специализирано ПС 1935 ПС с peг. № ********,
се блъска в дърво от горския фонд, с което реализира ПТП, без да има
съприкосновение с тежкотоварния камион.
Не се спори,
че в резултат от описаното ПТП на ищцата са причинени следните травматични
увреждания: тежка гръбначно-мозъчна травма-разместване между V и VI
шийни прешлени с травматична дискова херния между V и VI шийни прешлени; стеснение на гръбначния канал с контузия и
притискане на гръбначния мозък на същото ниво;
парализа на четирите крайника - тежка степен, до плегия за долните
крайници; нарушена механика на дишането; нарушени сетивни и тазово -
резервоарни функции / изхождане по малка й голяма нужда /.
Не е спорно,
че за неимуществените вреди, състоящи се във физически и емоционални болки и
страдания, резултат от процесното ПТП, е налице влязло в сила съдебно решение
по гр. д. № 11890/09 г от СГС, 1 ГО, 12 състав., което е частично отменено с
решение по гр. д. № 516/10 г. на САС, 1
състав, изменено с решение № 184/08.11.2011 г., постановено по т. д. № 217/11
г. от ВКС, II - ро Т.О в размер на 168 779,72 лв. и 361 020,69 лв.,
които суми са изплатени по изпълнително дело № 2185/2011 г. по описа на ЧСИ М.П..
Представена е
медицинска документация, която е от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не
следва да я обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.
От заключението на СМЕ, ценено от съда изцяло като неоспорено от страните,
компетентно и обосновано, се установява, че в пряка причинно- следствена връзка
с процесното ПТП на ищцата са причинени следните травматични увреждания: тежка
гръбначно-мозъчна травма - разместване между V и VI шийни прешлени с
травматична дискова херния между V и VI шийни прешлени; стеснение на гръбначния
канал с контузия и притискане на гръбначния мозък на същото ниво; парализа на
четирите крайника - тежка степен, до плегия за долните крайници; нарушена механика на дишането; нарушени
сетивни и тазово - резервоарни функции / изхождане по малка й голяма нужда /. Постепенно
състоянието й е стабилизирано след проведена операци на гръбначния стълб -
костна интеркорпородеза и предна метална стабилизация с титаниева плака и
винтове. Като последица от ПТП ищцата е получила тежка квадрипареза / пареза в
четирите крайника / с ТР нарушения, налагаща обслужването й от близки, за което
има издадени решения на ТЕJIK - от 15.01.2007 г. - 100 % ТНР с чужда помощ за 1
година и от 20.12.2007 г - 95 % ТНР с чужда помощ за 2 години. Постепенно
състоянието й е стабилизирано и е постигнато самообслужване и осъществяване на
ежедневни елементарни домакински дейности. Следващи решения на ТЕЛК са както следва: от 14.10.2010 г - 76 % ТНР
за 2 години и от 26.11.2015 г - 66 % ТНР за 3 години. В момента / към прегледа
/ ищцата е с лекостепенна квадрипареза, повече в десния крак, несръчност в
пръстите на дясната ръка, лекостепенни ограничени по обем движения в шийната
област.Това състояние определя несистемна нужда от подпомагане в изпълнение на
битови дейности, както и изисква придружител при преодоляване на препятствия
като стълби, стръмнини, продължително ходене. През целия период след 2012 г. не
е използван платен придружител за подпомагане на ищцата. В рамките на този
период същата е подпомагана от близките си, но не непрекъснато в ежедневните и
битови дейности. В резултат на получената шийна гръбначно-мозъчна травма,
протекла с контузия и притискане на гръбначния мозък на същото ниво, се развива
тежка неврологична симптоматика – квадрипа реза - тежка степен, до плегия за
долните крайници, нарушена механика на дишането, нарушени сетивни и
тазово-резервоарни функции. В хода на възстановителния процес уврежданията
претърпяват известно обратно развитие, но остават като трайни и невъзстановими
синдром на спастична квадрипареза, по-тежка за десните крайници, хипотрофия на
мускулатурата на двете подбедрици, сетивни нарушения, незадръжка на урината.
Дефинитивният характер на увредата се потвърждава и от проведените образни
изследвания - МРТ на шиен отдел на гръбначния мозък от 22 05 2018 г –
установява зона на окончателна увреда на гръбначния мозък (посттравматична
миелопатия) с размери 16/3 мм на ниво С5-С6. Предвидимите последици са трайно
задържаща се във времето неврологична симптоматика, трайно нарушена
работоспособност, състояние на инвалид, зависим от околните, голяма вероятност
от развитие на усложнения от страна на отделителната система, хронична
уроинфекция. В момента ищцата ходи самостоятелно на кратки разстояния и при
добри метереологични условия излиза сама навън, но преодолява стълби и наклони
с придружител. Има моменти на изпускане на предмети поради несръчност с дясната
ръка, както и падания поради нестабилност в десния крак. Постигнатото
подобрение до момента е завършено, като след подобни травми на гръбначния стълб
не се очаква напълно отзвучаване на проявите от увредата. Към момента на
извършване на прегледа е установено следното здравословно състояние на ищцата:
леко ограничени движения в шийната област при навеждане напред. Болка при
натиск по хода на двата трапецовидни мускула. ЧМН-б.о. Нистагъм няма. При
пробите за латентни парези задържа четирите крайника със субективна слабост в
десния крак. Намалена мускулна сила на захват в дясната ръка с хипотрофия на
тенар/ мускулите движещи палеца /. Мускулен тонус леко повишен по спастичен тип
в колянната става в дясно. СНР - в горните крайници - по-живстилорадиален р-с в
дясно; за долните - общо оживени до поликинетичен коленен р-с в дясно. Ахилови
р-си двустранно снижени до липсващи. Патологични р-си- Бабински (+) в дясно.
Сетивност-°различно” усещане за дясната телесна половина. Координация -
носопоказалечна проба без дисметрия и интенция; колянностъпална проба — лека
дисмертия в дясно. Походка- леко спастична с десния крак. Напрегната паравертебрална
мускулатура в лумбалния сегмент. Тазови резервоари-дизурични смущения. ВКФ -
б.о.
Вещото лице е установило, че гр. д. № 11890/2009 г, СГС, 1-12 с-в е
заведено във връзка с получените травматични увреди при процесното ПТП от
11.09.2006 г от С.Й.Д. на 28 г - тежка гръбначно - мозъчна травма - разместване
между V и VI шийни прешлени с травматични дискова херния между тях, стеснение
на гръбначния канал с контузия и притискане на гръбначния мозък на същото ниво,
пареза на 4-те крайника - тежка степен, до плегия за долните крайници, нарушена
механика на дишането, нарушени сетивни и тазово-резервоарни функции. Гр. д. №
516/2010 г. на Софийски апелативен съд, 1 с-в е заведено по обжалвано решение
на СГС, 1-12 с-в по гр. дело № 11890/2009 г. Не са посочени други медицински
проблеми и увреди. Съдът е преценил, че въззиваемата ищца е с много тежки
увреждания, които са трайни и необратими.
Търговско дело № 217/2011 г е образувано по касационна жалба от
пълномощника на С., без да се посочват други, различни от първоначалните,
медицински проблеми и увреди.
Приета и неоспорена по делото е съдебно – счетоводна експертиза,
заключението на която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.
От същото се установява, че почасовото
заплащане за полагане на грижи за лица със сходни увреждания в гр. София към
датата на изготвяне на заключението е от порядъка на 6 - 8 лв. Какво е
допълнително заплащане за извънредно полагани грижи, както и такова за работа в
празнични и почивни дни не може да се установи, доколкото няма публично
известна такава информация. При прието заплащане от 6 лв./час за
12 -часови грижи необходимите средства за денонощие са 72 лв., а за
месец - 2 160 лв. Към настоящия момент така установената месечна сума
представлява 4,235 минимални работни заплати (MP3). Месечната сума за заплащане
на въпросните грижи за период от 5 години назад, коригирана с индекса на
инфлация по данни от НСИ, и съотношението й към минималната работна заплата, са
представени в Таблица 3 на стр. 7 от експертизата. Липсват реални и обективни
показатели, въз основа на които да се направи дългосрочна прогноза за
макроикономическо развитие, в т.ч. и за измененията на инфлацията и индекса на
потребителските цени за период от 20 - 30 години. Обичайната средносрочна
бюджетна прогноза е за период от три години. При месечни разходи за ползване на
услугите на болногледач, респ. здравен асистент и/или личен асистент в размер
на 2 160 лв. годишният размер на необходимата сума е 25 920 лв., общата сума на
тези разходи за 20 години е 518 400 лева, а за 30 години — 777 600 лева.
Разпитан е един свидетел на ищцовата страна – М.О.М., без дела и родство
със страните, живее с брата на ищцата, в дома на последната още от преди
настъпването на ПТП. От показанията на свидетелката се установи, че след
настъпването на ПТП ищцата има нужда от някой, който да й помага и освен това,
че същата е нестабилна и пада от време на време. Свидетелката и братът на
ищцата били единствените хора, които полагали грижи за нея, но и двамата ходели
на работа, поради което ищцата била само по цял ден, а те полагали грижи за нея
само вечер, като се прибират от работа.
Предявеният с допълнителната искова
молба иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди
вследствие възникнал ексцес на вредите е оставен без разглеждане като
недопустим от настоящия съд и към момента определението му е влязло в сила.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226 от КЗ(отм.), който е допустим и
следва да се разгледа по същество.
Възражението на ответника за
недопустимост поради наличието на влязло в сила съдебно решение, по силата на
което са обезщетени претендираните в настоящето производство вреди, е
неоснователно. Съобразно направената от съда служебна справка в деловодната
система на СГС, се установи, че гр.д. № 11890/2009 г, СГС, 1-12 с-в, е
инициирано от ищцата с искане да и се присъди обезщетение за причинените и
при ПТП, реализирано на 11.09.2006 г.
неимуществени вреди. Изложеното се
подкрепя и от заключението на изслушаната
СМЕ, която е имала за изрична задача да даде становище за какви вреди е
предявен иска по това дело. Видно е, че претендираните в настоящето
производство имуществени вреди не са били предмет на гореспоменатото гражданско
дело, поради което по отношение на тях не е налице сила на присъдено нещо и
искът е допустим.
Неоснователно е и възражението на
ответника за недопустимост на исковата претенция, доколкото се претендират
бъдещи вреди. В тази връзка съдът споделя правните изводи, изведени в решение №
153 от 02.06.2011 г. по гр. д. № 526/2010 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, съобразно
които по естеството си обезщетението за периода на вече настъпилите имуществени
вреди до постановяване на съдебното решение, както и тези, които със сигурност
ще настъпят в бъдеще време, касаят все едно и също по правния си характер
задължение, следващо от фактическия състав на деликтната отговорност.
Следователно предявената претенция за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди за бъдеще време няма характера на евентуален бъдещ правен спор, поради
което и няма пречка обезщетението за настъпилите до подаване на исковата молба
и след това еднородни увреждания, да бъде претендирано по исков път.
По съществото на предявения иск съдът намира следното:
С оглед направените в обстоятелствената част на исковата молба и допълнителната искова молба твърдения,
съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) за
присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, които са се проявили
изначално и към момента на настъпване на процесното ПТП.
Твърденията за наличие на ексцес имат самостоятелен характер и са
направени във връзка с претенция за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди като ищцата в нито един момент не ги поставя като
допринасящи или предизвикващи състоянието й на невъзможност да се обслужва сама,
съответно евентуалното наличие на ексцес не е от обстоятелствата, на които се
основава настоящата искова претенция.
Разпоредбата
на чл.226 от КЗ ( отм.) дава право на увреденото лице при пътно-транспортно
произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу
застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”.
По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане
срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно
поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност”
между водача и застрахователя.
Съдът приема
за доказано наличието на противоправно и виновно поведение от страна на водача
на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф” с peг. № ********, проявено
при настъпването на ПТП на 11.09.2006 г. и причинило в пряка-причинно
следствена връзка сочените в исковата молба и СМЕ травматични увреждания,
доколкото за наличието на посочените елементи от ФС на чл. 45 ЗЗД не е налице
спор между страните.
По делото
няма спор и че към момента на настъпване на процесното ПТП за увреждащия лек
автомобил е бил налице валиден застрахователен договор за риска „гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество, предвид което съдът
приема за доказан и този факт.
По претенцията за присъждане на
обезщетение в размер на от 75 000 лв., за реализирани разходи за болногледачи и
придружители за периода от 20.12.2012 г. до 20.12.2017 г., включващи суми в
размер от по 1 500 / хиляда и петстотин / лв. на месец, ведно е законната лихва
върху всяко месечно вземане, считано от 20.12.2012 г. до окончателното
изплащане на сумата, съдът намира следното:
Ищцата твърди, че нейни близки са се грижили за нея през
процесния период, поради което те имат право да бъдат възмездени за положения
труд. Съдът намира, че обезщетение за имуществени вреди, изразяващо се в
разходи за предоставена грижа за пострадалия
е дължимо дори и когато грижите са полагани от член на семейството –
възходящ, съпруг, низходящ или друг близък сродник. В този случай,
обезщетението е в размер на необходимото възнаграждение за болногледач. (в този
смисъл Решение № 163/31.10.2013 г. по гр. д. № 82/2012 г. по описа на ВКС, ІІ
ТО). Посоченото не освобождава ищеца от доказателствената тежест да установи по
категоричен начин, че е имал нужда от тези грижи и че те са били полагани, както и че е направил разноски във връзка с
тях, когато това се твърди от него.
От
заключението на изслушаната съдебномедицинска експертиза се установи, че ищцата
е била в значително тежко състояние след настъпване на ПТП през 2006 г., като
това е намерило отражение и в представените по делото и съобразени от вещото
лице ТЕЛК решения от 15.01.2007 г. и от 20.12.2007 г. съответно първото с
определена 100% ТНР и второто с 95 % ТНР с чужда помощ за две години. Въз
основа на тези доказателства е видно, че в обхванатия от посочените решения на
ТЕЛК период ищцата безспорно е имала нужда от денонощна чужда помощ, защото не
е могла да се обслужва сама. Той обаче не е въведен като предмет на настоящата
претенция, която има начален момент от дата 20.12.2012г. Досежно претендирания
в исковата молба период по делото са представени ТЕЛК решения от 2010 г. и от 2015 г., с които
процентът на ТНР вече е намален като с
последното достига до 66 % за три години. Съобразно посочените решения и
изложеното от вещото лице, в този период и след датата на последното ТЕЛК
решение ищцата вече е имала възможност да осъществява елементарни домакински
дейности и да се самообслужва(хранене, обличане, баня, тоалет, други), поради
което и е била необходима чужда помощ само от време на време за преодоляване на
стълби, наклони, продължителни разстояния и други подобни. Въз основа на това съдът приема, че в периода
от 20.12.2012 г. до 20.12.2017 г. ищцата не е имала необходимост от денонощна
чужда помощ, за да живее достойно и да подсигурява нормалното си съществуване и
ежедневните си дейности. Имала е необходимост само от несистемна помощ за
извършването на определени дейности като преодоляване на наклони, стълби и продължителни
разстояния като това положение се е запазило до датата на подаване на исковата
молба. Съответно претенцията за присъждане на обезщетение за денонощна помощ от
друго лице се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Дори и да се
приеме, че, въпреки че ищцата е имала възможността да се самообслужва (хранене,
къпане, тоалет, дребни домашни дейности и придвижване на къси разстояния) на
нея е следвало да и се осигури денонощна чужда помощ, то от събраните в хода на
делото доказателства категорично се установи, че такава не и е била
предоставяна. От показанията на свидетелката е видно, че нито тя, нито братът
на ищцата са били до нея денонощно, като тя сама се е грижела за себе си през
деня. Близките са и съдействали единствено вечерно време след работа. По делото не са събрани и доказателства за
заплащането на каквито и да било разноски във връзка с твърдяната денонощна
грижа, полагана от близки лица. С оглед изложеното съдът приема, че доколкото
денонощни грижи за ищцата не са били полагани от никого в процесния период, то
и претенцията и за присъждане на обезщетение за такива е неоснователна.
По претенцията на ищцата, касаеща искане за изплащане
на обезщетение за имуществени вреди за денонощни/12 часови грижи от болногледач
за периода от 20.12.2017 г. до
настъпването на основания за изменение, прекратяване или до изчерпване на
застрахователния лимит, съдът намира следното:
Съобразно
установеното от заключението на СМЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, към момента на извършване на прегледа ищцата може
самостоятелно да се обслужва и да извършва елементарни битови дейности, както и
да излиза сама навън, когато времето е благоприятно. Необходима й е несистемна
помощ за преодоляването на стълби и наклони, за продължително ходене и трудоемки
дейности, тъй като същата е нестабилна. От приетото е видно, че ищцата няма
необходимост от денонощни грижи, нито от 12 часови грижи от други лица, които
да осигуряват съществуването й и достойния й живот. Посоченото се потвърждава и
от свидетелските показания, от които става ясно, че и към момента ищцата се
обслужва напълно самостоятелно и е сама по цял ден. Получава подкрепа в
ежедневните си задължения само вечерно време, когато свидетелката и братът на
ищцата не са на работа. Изложеното води до извода, че съобразно настоящото
здравословно състояние на ищцата тя няма необходимост от полагането на
денонощни грижи/ 12 часови за нея, поради което и тази нейна претенция е
неоснователна. Съответно, ако в бъдеще се установи влошаване на здравословното
състояние на същата в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП, то
това било основание за предявяване на нов иск по реда на чл. 226 КЗ (отм.).
Доколкото
съдът приема, че предявените претенции са неоснователни, то за него не е налице
задължение да се произнася по направеното възражение за погасяване на
претенциите по давност. Въпреки това, с оглед цялостност на изложението, съдът
намира, че възражението на ответника за погасяване на претенциите поради
изтичане на пет годишната погасителна давност е основателно. Съображенията за
това са следните:
В настоящето
производство се претендират имуществени вреди, които се твърди да са резултат
от виновно предизвикано ПТП, което е покрит застрахователен риск по
застрахователния договор за „гражданска отговорност“, сключен с ответното
застрахователно дружество. В рамките на претенцията не е направено твърдение,
че тези вреди са резултат от настъпил впоследствие ексцес на вредите. Давността
за вземанията за причинени вреди от настъпило ПТП започва да тече от датата на
настъпване на ПТП на основание чл. 114,
ал.3 ЗЗД. От събраните в хода на делото доказателства се установи, че същото е
реализирано на 11.09.2006 г., поради което петгодишният давностен срок за
предявяване на претенцията за имуществени вреди е изтекъл към датата на
подаване на исковата молба. (решение № 53 от 10.08.2012 г. по т.д. № 455/2010
г. на ВКС, ТК, II т.о, определение № 600 от 29.10.2015 г. по т. д. № 3161/2014
г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС).
По
разноските:
С оглед
изхода на спора на ответната страна следва да се присъдят направените в хода на
делото разноски в размер на 455 лв. деловодни разноски и сумата от 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Във връзка с размера на
юрисконсултското възнаграждение съдът намира, че не са налице основания за
определяне на по-висок такъв в рамките на предвидените в Наредбата размери,
доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
По изложените
съображения съдът.
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Й.Д. с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез адв. Л.Г.Г.
от АК-Перник, със съдебен адрес:*** срещу ЗАД “Б.В.И.Г.”***, пл. “****” № 5,
ЕИК: ********, представлявано от изпълнителните директори Н.Ч.и К.Р. иск с
правно основание чл. 226 КЗ (отм.) за обезщетение на имуществени вреди за
сумата от 75 000 лв.(седемдесет и пет хиляди лева), за реализирани разходи за
болногледачи и придружители за периода от 20.12.2012 г. до 20.12.2017 г.,
включващи суми в размер от по 1 500 / хиляда и петстотин / лв. на месец, ведно
е законната лихва върху всяко месечно вземане, считано от 20.12.2012 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и за сумата от по 2 000 / две
хиляди / лв. на месец за денонощни/12 часови грижи
от болногледач, считано от 20.12.2017 г. до изчерпване на застрахователното
покритие за едно пострадало лице или до настъпване на обстоятелства за
изменение или прекратяване на правото, ведно със законната лихва върху всяко
месечно плащане, считано от първо число на съответния месец до окончателното им
изплащане като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Й.Д. с ЕГН: ********** да заплати на ЗАД “Б.В.И.Г. ЕИК: ********
сумата от 455 лв. разноски по делото и сумата от 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. чл. 25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: