№ 638
гр. Пловдив, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330201000 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващи от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Й. ИВ. В., с ЕГН ********** против електронен фиш
/ЕФ/ серия К № 4683548 на ОДМВР гр.Пловдив, с който му е наложено
административно наказание - глоба в размер на 50 лева, на основание чл.189,
ал.4, вр. чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за
извършено нарушение по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят редовно и своевременно призован, в съдебно заседание не
се явява и не се представлява. В депозираната до съда жалба се излага
становище за незаконосъобразно издаден ЕФ и се прави искане за неговата
отмяна. Представят се конкретни доводи по същество на искането.
Въззиваемата страна ОДМВР гр.Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител. В писмено становище се оспорва подадената жалба, като се
счита същата за неоснователна. Прави се искане за отхвърлянето й и
потвърждаване на ЕФ, като правилен и законосъобразен. При евентуално
1
уважаване на жалбата, прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение и се иска намаляването му до минимално установения
размер. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност и доводите на страните намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разглеждана по същество същата е
ОСНОВАТЕЛНА.
С Електронен фиш Серия К № 4683548 на ОДМВР гр.Пловдив за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство на Й.
ИВ. В. на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. чл.21,
ал.1 от ЗДвП за това, че на 06.04.2021г. в 16:46 часа в Републикански път ІІ-
64 км.49+800 в посока с.Труд, с МПС БМВ 3 ЕР РЕИХЕ вид лек автомобил
регистрационен номер ****, при разрешена скорост от 50 км/ч, е извършено
нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система /АТСС/ „CORDON-M“2 MD1196, с отчетен толеранс
на измерената скорост от минус 3 км/ч. Посочено е, че при разрешена
скорост от 50 км/ч е установена скорост от 80 км/ч, като е налице
превишаване на разрешената скорост с 20 км/ч. Електронният фиш е издаден
срещу Й.В. в качеството му на собственик на когото е регистрирано
горепосоченото МПС. Еф е връчен лично на жалбоподателя на 01.02.2022г.
Така изложената фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установена въз основа на събраните в хода на производството писмени
доказателства: Електронен фиш на ОДМВР гр.Пловдив, снимков материал,
справка от база данни на КАТ за първоначална регистрацията и собственици
на превозното средство, Справка за вписване в регистъра на одобрените за
използване типове средства за измерване, Протокол от проверка № 4-С-
ИСИС/12.02.2021г., Протокол за използване на АТСС, снимка на
разположение на Автоматизираното техническо средство или система.
В настоящото производство районният съд следва да провери законността на
обжалвания електронен фиш, т.е. дали правилно е приложен както
2
процесуалния, така и материалния закон. В изпълнение на това свое
правомощие съдът намира, че електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити - териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението (като е
посочен и допустимия толеранс на техническа грешка според техническата
спецификация на уреда), нарушените разпоредби, размерът на глобата,
срокът, сметката или мястото на доброволното и заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата,
при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които
за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч.,
извън населено място - 90 км. ч., а по автомагистрала - 140 км. ч., а според ал.
2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна
от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182,
ал.2, т.2 от ЗДвП, в редакцията й, относима към датата на извършване на
деянието и издаване на ЕФ, за превишаване на разрешената скорост извън
населено място от 11 km/h до 20 km/h е предвидена глоба 50 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя
административно наказание е обявено от закона за наказуемо.
От представените по делото доказателства се установява, че електронният
фиш е бил издаден по установения за това в закона ред. На базата на всички
събрани по делото доказателства, съдът намира за установено, че
действително на датата, отразена по ЕФ, с визираното в него моторно
превозно средство е извършено движение с превишена скорост, с което е
нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Посочената норма
въвежда забрана за водача на пътно превозно средство при избиране
скоростта на движение да превишава определените в разпоредбата стойности
на скоростта в km/h, като в посочения по горе пътен участък въведеното
ограничение е обозначено с пътен знак В 26. Превишението на скоростта е с
20 км./ч. Тази скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км /ч,
3
колкото би могла да бъде грешката на АТСС в полза на нарушителя.
Нарушението на максимално допустимата скорост е било установено и
надлежно заснето със съответно техническо средство, вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, видно от
приложеното по преписката Справка за регистриране на одобрени типове
средства за измерване. За техническата годност на АТСС заключение е
дадено и в представения протокол за проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021г., в
който е посочено, че описаната в ЕФ преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
„CORDON-M“2 MD1196 съответства с одобрения тип. Приложен е и
снимков материал като веществено доказателствено средство, като въз основа
на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К №
4683548, в който ЕФ като нарушител е вписано името на жалбоподателя Й.В..
Тук следва да се посочи, че така приложения снимков материал, съгласно
чл.189, ал.15 от ЗДвП като изготвен с техническо средство и система,
заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния
номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като
такова е приобщено по съответния ред по делото. Законосъобразно за така
установеното нарушение е определена и административната санкция, която
следва да понесе нарушителят - глоба в размер от 50 лв., съобразно
разпоредбата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на
допуснатото нарушение за превишаване на скоростта на движение в
диапазона межди 11 и 20 км/ч. Размерът на глобата е фиксиран, поради което
и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Въпреки установеното нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, съдът
счита, че обжалвания електронен фиш е издаден без да е спазено въведеното в
разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН правило, съгласно което „За случаи на
административни нарушения, установени и заснети с техническо средство
или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е
предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в
размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен
4
фиш“. За необжалваемия минимум чл.39, ал.4 от ЗАНН препраща към ал.2 на
същата разпоредба, съгласно която за маловажни случаи на административни
нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в
закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на
местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв., като за наложената глоба
се издава фиш. Разпоредбата на чл.39, ал.4 от ЗАНН съдържа общо правило
за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при който след като
нарушението е установено с АТСС, отговорността се реализира чрез налагане
на глоба с електронен фиш. Същевременно, макар посочената разпоредба да
се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо чл.182 от
ЗДвП, тъй като разпоредбата на чл.182, ал.1-5 от ЗДвП предвижда единствено
видът и размера на административни наказания при неизпълнение на
задължението да не се превишава предвидената в закона максимална скорост
на движение. Самата разпоредба на чл.182 от ЗДвП обаче не съдържа особени
правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността - дали чрез
съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на наказателно
постановление, чрез издаване на електронен фиш или чрез фиш по чл.186 от
ЗДвП. Такова правило за поведение е предвидено в чл.39, ал.4 от ЗАНН,
която разпоредба поставя допълнително изискване за начина, по който да се
реализира отговорността в хипотезите, когато съгласно общите правила на
чл.182 от ЗДвП следва да се наложи наказание глоба, която не надвишава 50
лева. Чрез систематичното и граматическото тълкуване на горецитираните
разпоредби се достига до извода, че законодателят предвижда реда за
издаване на електронни фишове да е приложим единствено при налагането на
глоби в размер над 50 лв. В случай, че нарушението предвижда наказването
на дееца с глоба от 50 лв. или по-ниска, процесуалният ред е издаването на
фиш /но не електронен такъв/, а при оспорването на същия съответно
развиване на административнонаказателната процедура чрез издаване на
АУАН и НП.
Този извод следва и от изричната разпоредба на чл.85а от ЗАНН, която
предвижда, че разпоредбите на ЗДвП се прилагат само доколкото в ЗАНН
няма особени правила за административнонаказателния процес при
нарушения, установени с техническо средство или система. Такова особено
правило се явява чл.39, ал.4 от ЗАНН, което в случая не е било съобразено от
5
административнонаказващия орган. В разглеждания казус с електронния фиш
е предвидена и наложена глоба в размер точно на 50 лева, което е хипотеза по
чл.39, ал.2 ЗАНН. Така процесният фиш е издаден в нарушение на чл.39, ал.4
от ЗАНН, без да е налице процесуална възможност за това, поради което
същият следва да бъде отменен като незаконосъобразен.
Предвид изхода от спора, искането на въззиваемата страна за присъждане на
разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се
явява неоснователно и не следва да бъде уважено. Доколкото
жалбоподателят не е предявил претенция за присъждане на разноски по
делото, направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност се
явява неоснователно.
Ето защо и на основание чл.63, ал.1, пр.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4683548 на ОДМВР гр.Пловдив с
който на Й. ИВ. В., с ЕГН ********** е наложено административно
наказание - глоба в размер на 50 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.2, т.2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение
по чл.21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
Пловдив в 14-дневен срок, който тече от получаване на съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6