РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 509/3.8.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на шести юли през две хиляди и
осемнадесетата година в състав:
СЪДИЯ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Петров адм.
дело №390 по описа на съда за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбата и становищата на страните :
1.
Производството
е по реда на Глава Десета, Раздел Първи от Административно процесуалния кодекс,
във връзка с чл. 166, ал.3 от Данъчно
осигурителния процесуален кодекс, във връзка с чл. 64, ал. 8 от Закона
за управление на отпадъците.
2. Образувано е по Жалба
на Община Септември, ЕИК *********, ул. „Ал. Стамболийски, № 37А,
представлявана от кмета Марин Василев Рачев, срещу Акт за установяване на
публично държавно вземане №08 от 14.11.2017г. на Директора на Регионална
инспекция по околната среда и водите, Пазарджик с който за Община Септември, като
собственик на регионално депо за неопасни отпадъци в местността „Горни Башали“,
землище гр. Ветрен, са установени задължения общо в размер на 186436,83лв., от
които 165784,00лв. непреведени месечни отчисления по чл. 64, ЗУО за 2015г.,
2016г. и за месец януари до м.март 2017г., включително и общ размер на дължимата лихва от
20652,83лв., изчислена към 31.07.2017г.
Обективираните
в жалбата възражения се свеждат до твърденията, че в оспорения АУПДВ, не са
описани всички писмени документи, които са използвани при установяване на
релевантните за решаване на административния въпрос факти.
Макар и да
не е еднозначно заявено счита се, че административния акт е постановен в
противоречие с целта на закона. В този
смисъл се сочи, че процесните отчисления
имат за цел, да се намали количеството на депонирани отпадъци и да се насърчи
тяхното рециклиране, че натрупаните средства от отчисления се изразходват от
общините, чрез техните бюджети, както и че Община Септември е в затруднено
финансово положение.
В този
контекст се възразява, че при издаване на АУПДВ не е изследван въпроса, дали и
в каква степен общината е постигнала намаляване на количеството на депонирани
отпадъци, тяхното рециклиране и оползотворяване, също така и възможността да се
приложи разпоредбата на чл. 64, ал. 5 от ЗУО.
Възразява
се, че размера на задълженията не е точно изчислен.
Иска се
оспореният акт да бъде отменен като незаконосъобразен и съответно, да се
присъдят извършените разноски по производството.
3. Директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите, Пазарджик,
чрез процесуалния представител юрк. Ч. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържат се изцяло фактическите констатации и правните изводи,
изложени в оспореният административен акт.
Иска
се жалбата да бъде отхвърлена.
ІІ. За допустимостта :
4. Жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
5. Неспорен между страните факт е, че Община Септември е
собственик на общинско депо за неопасни отпадъци, намиращо се в местността
„Горни Башали“, в землището на гр. Ветрен, община Септември, което е в
експлоатация и следователно съставлява „съществуващо депо за отпадъци“ по
смисъла на §1, т. 30 от Наредба № 6 от 27.08.2013 г. за условията и
изискванията за изграждане и експлоатация на депа и на други съоръжения и
инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци (Издадена от министъра на околната среда и водите,
обн., ДВ, бр. 80 от 13.09.2013 г., в сила от 13.09.2013 г.)
Депото е
определено за обезвреждане, чрез депониране на неопасни отпадъци, генерирани от
населените места в община Септември и се стопанисва от оператор „Конструктор
2000“, ЕООД, гр. Пазарджик.
6. От
Община Септември до Директора на РИОСВ, Пазарджик са представени както
следва :
Справка вх.
№ КД-21-787 от 07.03.2016г., относно месечните количества отпадъци, депонирани
на общинското депо в местността „Горни Башали“,
общото количество на които за 2о15г. е в размер на 2323,5тона.
Справка вх.
№ УО-10-157 от 16.01.2017г., относно месечните количества отпадъци, депонирани
на общинското депо в местността „Горни Башали“ , общото количество на които за
2о16г. е в размер на 2173,5тона.
Справка вх.
№ УО-10-1450 от 13.04.2017г., относно месечните количества отпадъци, депонирани
на общинското депо в местността „Горни Башали“
за м. януари 2017г. в размер на 187,0 тона, за м. февруари 2017г. в
размер на 199,0 тона и м. март 2017г. в
размер на 176,0 тона.
7. Въз основа на тези данни е съставен
Констативен протокол № 06-035 от 19.07.2017г. на РИОСВ, Пазарджик в който е
посочено, че Община Септември като собственик на общинско депо за обезвреждане
на отпадъци, не е извършила привеждане на дължимите отчисления по чл. 64 от ЗУО
по сметка за чужди средства на РИОСВ за периодите 01.01.2015г. до 31.12.2015г.;
01.01.2016г. до 31.12.2016г. и от 01.01.2017г. до 31.05.2017г.
При това
положение, на основание чл. 26, ал. 2, т. 7 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г. за
реда и начина за изчисляване и определяне размера на обезпеченията и
отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци (Издадена от министъра на околната среда и водите,
обн., ДВ, бр. 111 от 27.12.2013 г.), до Община Септември е отправена Покана за доброволно
плащане в която са посочени дължимите суми за всяко едно месечно отчисление и
съответната лихва за просрочие в периода 01.01.2015г. до 31.03.2017г. Посочен е
и общият размер на задължението от 186436,83лв.
8. Доколкото общината не е изпълнила указаното ѝ в поканата задължение към бюджета е изготвено и
връчено Уведомление изх. № АНД-01-2980 от 11.10.2017г., с което е уведомена, че
започва производство по издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане.
В този
хронологичен порядък е издаден процесния АУПДВ №08 от 14.11.2017г. на Директора на РИОСВ,
Пазарджик с който за Община Септември, като собственик на регионално депо за
неопасни отпадъци в местността „Горни Башали“, землище гр. Ветрен, са
установени задължения общо в размер на 186436,83лв., от които 165784,00лв.
непреведени месечни отчисления по чл. 64, ЗУО за 2015г., 2016г. и за месец
януари до м. март 2017г., включително и
общ размер на дължимата лихва от 20652,83лв., изчислена към 31.07.2017г.
Акта е
обжалван по административен ред, като с Решение № 35 от 14.03.2018г. на
Министъра на околната среда и водите, жалбата е отхвърлена изцяло.
9. В хода на настоящото съдебно
производство, бе изслушано и прието без заявени резерви от страните, заключение
по съдебно икономическа експертиза, изготвено от вещото лице Д..
Според
извършените от експерта изчисления, определените в оспорения АУПДВ помесечно
задължения за отчисления и съответни лихви за забавеното им разчитане са
правилно и коректно установени, съобразно заявените от общината количества
отпадъци, депонирани в депото за битови отпадъци.
ІV. За правото :
10. Според чл. 64, ал. 1 и ал. 3 от
Закона за управление на отпадъците, за обезвреждане на отпадъци на регионално
или общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се
правят отчисления в размер и по ред, определени с наредбата по чл. 43, ал. 2 от
закона, като отчисленията
се определят в левове за един тон депонирани отпадъци и се превеждат от
собственика на депото ежемесечно по банкова сметка ***, на чиято територия се
намира депото.
Каза се, в
случая няма спор по отношение на факта, че Община Септември е собственик на
намиращо се в експлоатация общинско депо за неопасни отпадъци, разположено в
местността „Горни Башали“, в землището на гр. Ветрен, община Септември. Това ще
рече, че тя е задължено лице относно привеждане на съответните по размер отчисления по банкова сметка ***, Пазарджик.
В случая не се твърди и не се установява, това задължение на общината да е било
изпълнявано, включително и частично, през процесният период от време.
11. Неспорно е също така, че считано от
м. август 2014г., по отношение на Община Септември е налице условието по §4,
т.1 от ПЗР на Наредба № 7 от 19.12.2013 г., доколкото е издадено решение за
финансиране на изграждането на регионално депо, чрез публични средства от
финансиращ орган. Това ще рече, че в случая е неприложимо правилото на чл. 20,
ал. 2 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г., предвиждащо размерът на отчисленията за
всеки тон депониран отпадък да е в двоен размер на отчисленията по ал. 1, т. 1
за съответната година до изпълнение на поне едно от условията по § 4.
Сиреч,
нормативно определеният размер на дължимите от общината отчисления в случая е
този, определен в чл. 20, ал. 1, т. 1 от Наредба № 7 от 19.12.2013 г., както
следва : за 2015 г. – 28 лв./т.; за 2016
г. – 36 лв./т. и за 2017 г. – 40 лв./т.
В случая е
приложен, точно този размер на отчисленията, спрямо представените от самата
община справки за количества отпадъци депонирани в общинското депо.
Коректното и
точно определяне на задълженията на общината, бе потвърдено и от назначената по
делото съдебно – икономическа експертиза.
12. Възражението на жалбоподателя, че в
оспорения акт не са описани всички писмени доказателства, ползвани от административния
орган при определяне на размера на процесните задължения е несъстоятелно.
На втора
страница от АУПДВ № 08 от 14.11.2017г. е отбелязано, че „...По представените справки от общината Септември за дължимите
средства по чл. 64 от ЗУО, общината е декларирала количества депонирани
отпадъци за 2015г., 2016г. и първото тримесечие на 2017г., на база на които са
определени дължимите по чл. 64 от ЗУО отчисления, както следва ......“
Въпросните
справи са приобщени като част от административната преписка.
13. В случая, с оглед данните описани в
предходния раздел на решението, твърденията на жалбоподателя за затруднено
финансово състояние на общината и за липсата на изразена в оспорения акт,
преценка на административния орган относно обстоятелствата, постигнала ли е
общината и в каква степен намаляване количеството на депонираните отпадъци,
тяхното рециклиране и оползотворяване, очевидно нямат каквато и да е пряко
релация със спора. Финансовото състояние на общината не е обстоятелство, което
да е релевирано в нормативния текст, като основание за отпадане на задълженията
по чл. 64 от ЗУО. Аналогично е положението и относно обстоятелствата дали и в
каква степен общината е намалила количествата на депонираните отпадъци. В случая от значение е конкретното количество на депонираните
отпадъци, а не обстоятелството дали това количество се намалява или увеличава
за всеки следващ период. В случая както нееднократно се констатира,
задълженията на общината по чл. 64 от ЗУО са определени именно въз основа на
декларираните от самата община, депонирани количества отпадъци.
14. Несъстоятелно е и възражението
относно възможността за намаляване на размера на отчисленията по реда на чл.
64, ал. 5 от ЗУО. Според въпросния нормативен текст, размерът на отчисленията
за битови отпадъци се намалява, когато целите в съответния регион по чл. 49,
ал. 9 от закона са изпълнени от общините в съответствие с решението по чл. 26,
ал. 1, т. 6, както следва: 1. с 50 на сто за целите за повторна употреба и
рециклиране по чл. 31, ал. 1, т. 1; 2. с 50 на сто за целите за ограничаване на
количествата депонирани битови биоразградими отпадъци, определени с наредбата
по чл. 43, ал. 5 от закона.
В случая от
страна на общината не се твърди и не се установява да е налице коя да е от
предпоставките, посочените в хипотезите на цитираната правна норма. Такива
данни не са заявени и не са установени и в хода на административната процедура.
По аргумент от чл. 64, ал. 7 от ЗУО, тези данни следва да бъдат заявени от
искащия намаление на вноските субект, доколкото според нормативния текст - В
случай че се установи предоставяне на невярна информация за намаление на
размера на отчисленията по ал. 5, задължените лица заплащат отчисленията в
двоен размер за съответния период, през който е използвана информацията.
Ето защо,
Съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Община Септември, ЕИК *********, ул. „Ал.
Стамболийски, № 37А, представлявана от кмета Марин Василев Рачев, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане №08 от 14.11.2017г. на Директора на
Регионална инспекция по околната среда и водите, Пазарджик с който за Община
Септември, като собственик на регионално депо за неопасни отпадъци в местността
„Горни Башали“, землище гр. Ветрен, са установени задължения общо в размер на
186436,83лв., от които 165784,00лв. непреведени месечни отчисления по чл. 64,
ЗУО за 2015г., 2016г. и за месец януари до м. март 2017г., включително и общ размер на дължимата лихва от
20652,83лв., изчислена към 31.07.2017г.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесет дневен срок от датата на получаване на съобщаването за
изготвянето му от страните.
Административен
съдия :/П/
РЕШЕНИЕ
№1309/31.01.2019 Г. ПО АД №12916/2018 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 509 от 03.08.2018 г., постановено по
адм. № 390/ 2018 г. на Административен съд - гр. Пазарджик. Решението е
окончателно.