РЕШЕНИЕ № 05.07.2013г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на тринадесети юни две хиляди и тринадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: А.Г.
като разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
гражданско дело № 558 по описа за 2012г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция,
след като с определение № 4683 от 05.06.2012г. на РС-Б., постановено по гр.д. №
2698/2012г. е прекратено производството по делото и същото е изпратено по
подсъдност на РС-Несебър.
Делото е образувано по повод исковата молба на „А.П.С.Б.” ООД с
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.”К.В.” № 69-партер,
представлявано от управителя Л.И.Т., подадена чрез процесуалния му представител
– адв.Р.В.П. ***, със съдебен адрес: гр.С. 1407, ул.”В.П.” № *, ет.*,
офис *, сл.тел: ****** против „С.Б.”
АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър 8230, КК
Слънчев бряг, представлявано от Златко Т. Димитров. Иска се от съда да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на ищеца
сумата общо в размер на 24990 лева /двадесет и четири хиляди деветстотин и
деветдесет лева/, от които: 19 990
лева /деветнадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева/, частично
предявена от пълния размер от 360000 лева /триста
и шестдесет хиляди лева/, представляваща неустойка по чл.20, ал.3 от Договор №
И-53-00И-445 от 22.06.2011г., сумата в размер на 5000 лева /пет хиляди лева/, частично предявена от 87440 лева /осемдесет
и седем хиляди четиристотин и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за
вредите, произтекли от неизпълнението на задълженията на „Слънчев бряг” АД,
поети по горепосочения договор, както и направените по делото разноски, включая
и адвокатско възнаграждение. Представят писмени доказателства. Правят искане за
допускане до разпит на трима свидетели при режим на довеждане, с чийто
показания ще се доказва неизпълнение на поетите от „С.б.” АД задължения по договор № И-53-00И-445 от 22.06.2011г.
В срока по чл.131 от ГПК, ответното
дружество е депозирало писмен отговор на исковата молба, с който изразява
становище за неоснователност на исковата молба. Също представя писмени
доказателства и прави искане за допускане до разпит на петима свидетели при
условията на довеждане. Наред с това оспорва, като неверен изготвения от
Нотариус Л.Ч. констативен протокол и счита същият за нищожен.
Наред с отговора на исковата молба,
ответното дружество е подало и насрещна искова молба срещу „А.П.С.Б.” ООД, с
която моли съда да приеме същата за съвместно разглеждане и да постанови
решение, с което да осъди ищеца да им заплати сумата общо в размер на
25 000 лева /двадесет и пет хиляди лева/, от които: сумата в размер на 18 000 лева /осемнадесет хиляди
лева с вкл. ДДС, представляващи 50 % от договорената ц. /36000 лева с вкл. ДДС/
по Договор № И-53-00И-445 от 22.06.2011г., сключен между „С.б.” АД и „А.П.С.Б.”
ООД за предоставена от „С.б.” АД на „А.П.С.Б.” ООД експлоатация на „Синя зона”
и паркоместа /вкл. паркинги/, на територията на КК Слънчев бряг, с падеж на
тази сума – 31.08.2011г., сумата в размер на 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/, представляващи неустойка за
забава, уговорена в чл.18 от цитирания договор в размер на 0,1 % върху размера
на съответното забавено възнаграждение за всеки просрочен ден, но не повече от
10 % от него, за периода от 01.09.2011г. до достигане на максималния договорен
размер от 10%, сумата в размер на 5200
лева /пет хиляди и двеста лева/, частичен иск от общо дължимите 360000
лева, представляваща неустойка на основание чл.20, ал.4 от Договор №
И-53-00И-445 от 22.06.2011г., ведно
със законната лихва за забава върху главниците, считано от датата на подаване
на насрещната искова молба – 08.05.2012г. до окончателното им изплащане, както
и направените по делото разноски. Правят искане за допускане до разпит на трима
свидетели при условията на довеждане, които ще установяват начина на водене на
преддоговорните отношения, волеизявления и поведение на страните в хода на
изпълнение на договора.
С разпореждане от 05.07.2012г., съдът
остави без движение предявеният от „С.б.” АД насрещен иск с указания до ищеца,
в едноседмичен срок от получаване на съобщението за това да представят квитанция
за внесена държавна такса в размер на 1000 /хиляда/ лева по сметка на
РС-Несебър. При неизпълнение указанията в срок, ищецът бе уведомен, че
подадената от него насрещна искова молба ще бъде върната. В определения срок
указанията на съда бяха изпълнени.
В срока по чл.131 от ГПК, ищецът е
депозирал писмен отговор на насрещната исковата молба, с който изразява
становище за недопустимост на същата. В тази връзка сочи, че за исковете,
предявени с насрещната искова молба, „С.б.” АД е завело гр.д. № 10979/2011г. на
РС-Б., образувано по-рано от настоящото производство и с предмет, идентичен с
предмета на настоящата претенция. В тази връзка представя протоколно
определение, постановено в открито съдебно заседание на 17.10.2012г. по гр.д. №
10979/2011г. по описа на РС-Б., с което е отхвърлено искането на процесуалния
представител на „А.П.С.Б.” ООД за прекратяване на производството по делото с
мотив, че същото е по-рано образувано от настоящото производство. Предвид на
това, правят искане за прекратяване на производството по предявените насрещни
искове. Наред с това се моли съда да отхвърли предявените от ищеца насрещни
обективно съединени искове, като неоснователни и недоказани, като им присъди
направените по делото разноски, включая и за адвокатско възнаграждение.
Оспорват искането за допускане на гласни доказателства относно поведението на
страните в преддоговорния период между тях, като несъотносим към настоящото
производство. Представят снимков материал във връзка с пълното неизпълнение на задълженията
по договора от страна на „Слънчев бряг” АД.
Процесуалните
представители на ищцовото дружество в съдебно заседание поддържат исковата
молба. Представят писмени и гласни доказателства. Ангажират
съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Представят снимков
материал. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Процесуалният
представител на ответното дружество в съдебно заседание оспорва изцяло исковата
молба и поддържа подадения писмен отговор. Представя писмени и ангажира гласни
доказателства. Прави искане за присъждане на заплатените по делото разноски.
Съдът намира, че депозираната искова молба е
процесуално допустима – подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния
орган и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията
на страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.92 от ЗЗД и чл.82 от ЗЗД във връзка с чл.79 от ЗЗД.
По силата на сключен между
страните договор на 22.06.2011г.,
ответното дружество „Слънчев бряг” АД, като възложител е възложило, а ищцовото
дружество „Ай П.С.Б.”ООД, като изпълнител е приело да внедри, организира, разработи
и експлоатира система за мобилно платено паркиране, съобразена с нуждите на
к.к.„Слънчев бряг”. Договорът е бил сключен за срок от 5 /пет/ договорни
години, считано от датата на неговото подписване. Съгласно чл.1, ал.2 от договора,
изпълнителят се е задължил да достави за своя сметка необходимата техника и
оборудване и да изгради цялостна система за управление, контрол и отчитане на
платеното паркиране в „Синята зона” на комплекса в съответствие с техническото
задание на възложителя /приложение №1 към договора/, като е поел ангажимент да
развие и оптимизира зоната за паркиране през следващите договорни години.
Задължил се е също така в ал.3 на чл.1 от договора за своя сметка за изгради и
поддържа електронна система за платено паркиране в „Синята зона”, да оборудва
диспечерски център, да експлоатира системата, включително посредством набиране
и обучение на служители, наети от него. Страните са постигнали съгласие в чл.3
от договора изпълнителят да получава от крайните клиенти приходите от заплатените
такси за паркиране в „Синята зона” на к.к. „Слънчев бряг”, като дължи на
възложителя възнаграждение за експлоатирането на „Синята зона”. Цената за
експлоатация на „Синята зона” и паркоместата, включени в нея, посочени в
приложение 3 „Синя зона” към договора е определена в размер на 30 000 лева без
ДДС, дължими и платими от изпълнителя на възложителя, както следва: 25 % при
подписване на договора, 25% на 01.08.2011г. и 50 % на 31.08.2011г.
От
своя страна ответникът - възложител се е задължил в чл.4, ал.1 от договора не
по-късно от датата на подписване на договора да представи за информиране на
изпълнителя транспортна схема на „Синя зона” в к.к. „Слънчев бряг”,
представляваща приложение №2 към договора и илюстрираща обхвата на „Синята
зона” в к.к. „Слънчев бряг”, организацията на движението в същата, пътните
знаци и маркировка, които я обозначават, както и възможностите за платено
паркиране в отделни части и райони в комплекса, обединени в системата на
„Синята зона”. Съгласно чл.2 на чл.4 от договора, задължението да изготви
транспортната схема е било на възложителя и за негова сметка в сътрудничество с
изпълнителя. Обозначаването на паркоместата в рамките на „Синята зона” със
съответните пътни знаци, информационни табели и хоризонтална маркировка,
съгласно проекта в транспортната схема също е било възложено като задължение на
възложителя, като е следвало да бъде осъществено до 01.07.2011г. съгласно чл.4,
ал.4 от договора. Възложителят също така се е задължил да поддържа
обозначенията и маркировката в адекватно състояние, което позволява нормалното
функциониране на „Синята зона”, като при несвоевременно и некачествено
изпълнение от възложителя на задълженията му по обозначаване и маркировка, за
изпълнителят се пораждало правото му да иска намаляване на цената или други
договорни санкции съгласно чл.3, ал.4 от договора. Съгласно чл. 4, ал.6 от
договора евентуалното репатриране на автомобили – нарушители не се включва в
обхвата на дейностите, извършвани от изпълнителя и ще се осъществява от
възложителя по сигнал на изпълнителя и във взаимодействие с диспечерския център
на изпълнителя. Възложителят се е задължил да координира дейността по
експлоатация на „Синята зона” с местните органи на МВР, както и да осигури
директна връзка между диспечерския център на изпълнителя и местните полицейски
структури в к.к. „Слънчев бряг” /чл.5 от договора/.
По отношение претенцията по чл.92
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за да се произнесе, съдът съобрази:
За основателността на претенциите
с посоченото правно основание, ищецът следва да установи наличие на договор
между страните, че е изправна страна по договора, както и че ответникът виновно
не е изпълнил точно и в съответния обем задълженията си по договора, от което
са произтекли претендираните от ищеца вреди.
По делото няма спор, че между
страните е сключен договор на 22.06.2011г. с предмет, подробно описан по-горе. От
показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Г. се установява, че при
воденето на преговори по сключването на процесния договор, ищцовото дружество е
било запознато с транспортната схема на комплекса, обстоятелство, което не се
отрича от ищеца. Впоследствие обаче възложителят не е изпълнил задължението си
по чл.4 и чл.13 от договора да представи на изпълнителя окончателна транспортна
схема – Приложение № 2, както и Приложение № 3 към договора, в което се
определят цените, които клиентите, ползващи услугите на синята зона заплащат
чрез СМС съобщения към изпълнителя и към възложителя, както и местата за
абонаментно паркиране, в какъвто смисъл е водената между страните
кореспонденция, приложена по делото, включително изрично съдържащите си
извънсъдебни признания на ответника в писмо до ищеца от
08.08.2011г., находящи се на лист 16-26
вкл. по гр.д. № 2698/2012г. на РС-Б./.
Като изхожда от
предмета на договора, а именно внедряване, организирането, разработването и
експлоатация на системата за мобилно паркиране, съобразено с нуждите на к.к.
„Слънчев бряг”, както и от целта, към която страните са насочили усилията си,
съдът намира, че в случая се касае за неизпълнение на съществени задълженията
на възложителя, тъй като с транспортната схема – приложение №2 към договора
следва да се определи обхвата на синята зона, организацията на движението в
същата, възможностите за платено паркиране на отделните части и райони на
комплекса, а с приложение №3 ценовите условия и местата за абонаментно
паркиране. При тълкуване на сключения договор по реда на чл.20 от ЗЗД, съдът
приема, че изготвянето на приложенията към договора от възложителя на
изпълнителя, които определят основни параметри от предмета на договора, е
условие за започването на експлоатацията на синята зона и за дейността на
изпълнителя по договора. Действително
вещото лице П.,
изготвил допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза установява пред
съда, че липсата на техническо задание не пречи на продукта да работи.
Независимо от това, съдът счита, че ищцовото дружество не е могло да организира
дейността по контрол и събиране на таксите за паркиране, без приложения № 2 и 3
към договора, в които следва да се съдържат обозначаването на местата за
платено паркиране и ценовите условия.
Видно
от показанията на свид.Налбантов, който е изпълнявал длъжността „контрол на
синя зона” в КК Слънчев бряг в периода 01.07.2011г. до 31.08.2011г., при
започване на работа, на същият не е била представяна транспортна схема на КК
Слънчев бряг. Свидетелят установява, че в посоченият период не е било възможно
да се използват всички места на разположената синя зона – изток. Като причина
за това, свид.Налбантов сочи издавани от „С.б.” АД бележки с формат А4, с
подпис и печат на Изпълнителния директор, с които се разрешавало на определени
автомобили да паркират безпрепятствено в „сина зона” и които отказвали да
заплатят дължимата за това такса. Наред с това свид.Налбантов сочи, че
отредените за паркоместа в „синя зона” били използвани, като начални спирки на
туристически влакчета и таксита, в подкрепа на които е представения по делото
снимков материал, приобщен, като веществено доказателство чрез допуснатата
съдебно-техническа експертиза /л.202-204/, чието заключение съдът кредитира. От
същото се установява, че по време на действието на договора изпълнителят е бил
лишен от възможността да експлоатира ефективно синята зона. Показанията на
свид.Налбантов досежно невъзможността за използване на местата за паркиране в
„синя зона” се
потвърждават от показанията на свид.Палазова. Същата установява пред съда, че
обозначените за целта места, намиращи се пред магазините са били заемани със
стока, на други са спирали влакчетата.
Наред с непредставянето на
приложенията по договора, недоказано по делото остана изпълнението на
задължението от възложителя за поставяне на знаци и информационни табели с
необходимия размер по БДС, което от своя страна е затруднявало разпознаването
на съответните означения за местата, попадащи в „синя зона”. Видно от
приложените и приети по делото писмени доказателства – актове за установени
нарушения и наказателни постановления на Началника на РУП-Несебър, нито едно от
тях не касае нарушение, свързано с неправилното използване на „синя зона” в КК
Слънчев бряг. Последното налага извода, че възложителят не е изпълнил
задълженията си по чл.5 от договора, а именно – не е координирал дейността по
експлоатация на „Синя зона” с местните органи на МВР, не е осигурил директна
връзка с диспечерския център на изпълнителя, което е довело до невъзможността
за нейното нормално експлоатиране от страна на ищеца.
От изготвената по делото
съдебно-техническа експертиза /л.226-230/, безспорно се установява, че в
периода 01.07.2011г. – 01.09.2011г. ищецът
е изпълнил задължението си да внедри система за отчитане на паркирането и
събирането на средства в „синя зона” на комплекс Слънчев бряг, както и да достави
необходимата техника и оборудване за управление, контрол и отчитане на
платеното паркиране. В тази връзка вещото лице сочи, че отчитането на
ползването на синята зона става чрез специални автомобили на ищеца, оборудвани
с камери от двете страни, които обикалят синята зона по предварително зададени
маршрути. Чрез камерите на колите и специализиран софтуер, паркоместата се
заснемат, ако на тях има паркиирал автомобил, софтуера автоматично разпознава
номаре на автомобила и чрез мобилна интернет връзка, незабавно проверява в
сървърите на фирмата, дали този автомобил има открита сметка и дали има останал
депозит в нея. От заключението на вещото лице П. се установява, че ищецът е
изпълнил и задължението си да изгради мрежа от места за откриване на депозитни
сметки на клиентите, които искат да ползват синята зона.
Предвид гореизложеното, съдът
намира претенцията за неустойка за основателна. В хода на делото пред настоящата инстанция ищецът доказа, че добросъвестно е
изпълнил задълженията си по сключеният между страните договор, а ответникът не доказа изпълнението на договорните си
задължения, включително чрез ангажираните от него гласни доказателства. От показанията
на разпитаните свидетели К. и Г., не се установи ищецът да има качеството на изправна страна по
договора, да е предоставил ефективно експлоатацията на синята зона, както и да
е осигурил минимално
договорените в чл.13, ал.4 от договора 691
/шестстотин деветдесет и едно/ паркоместа. Недопустимо е със свидетелски показания да се доказва
съставянето на приложенията - неразделна част от договора, в това число
наличието на транспортна схема-приложение №2 към договора, поради което съдът
не кредитира показанията на свидетеля Г. в частта, в която свидетелства за
съществуването на транспортна схема.
Съгласно чл.20, ал.3 от договора,
във всички случаи на прекратяване на договора не по вина на изпълнителя,
възложителят дължи да възстанови на изпълнителя всички направени във връзка с
или по повод на изпълнението на настоящия договор разходи, ведно с неустойка,
представляваща тройния размер на цената за текущата година по договора, която
неустойка е дължима за всяка година от оставащия към датата на прекратяване
срок на договора.
От заключението по изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че размерът на дължимата
от възложителят неустойка съгласно чл.20, ал.3 от договора е в размер на 360
000 /триста и шестдесет хиляди/ лева. Същата е изчислена на база договорената ц.
за експлоатация на „синя зона” – 30 000 /тридесет хиляди/ лева, умножена
по три пъти за останалите четири години от договора /л.122/. Тъй като ищцовото дружество е
предявило частичен иск за горепосочената сума с който претендира да им бъде
заплатено частично обезщетение от същата в размер на 19 990 лева /деветнадесет
хиляди и деветстотин и деветдесет лева/ от цялата дължима им се неустойка от 360000
лева, съдът намира, че така предявения иск за напълно основателен и доказан,
поради което същият следва да бъде изцяло уважен.
По отношение претенцията по чл.82
вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, за да се произнесе, съдът съобрази:
В подкрепа на претенцията си за
обезщетение за претърпени вреди, представляващи понесени загуби и пропуснати
ползи в резултат на неизползването на 343 броя паркоместа в „синя зона” в КК
Слънчев бряг за един летен сезон, ищецът представя констативен протокол от
01.09.2011г., заверен нотариално от Нотариус Л.Ч. с рег.№ 600 с район на
действие – РС-Несебър. С поротокола, нотариуса констатира, че от общият брой
паркоместа – 691, уговорени в договора като минимален брой паркоместа, които
следвало да бъдат предоставени за експлоатация за целите на „синя зона”, реално
използваеми били 348 броя паркоместа. Представеният от ищеца констативен
протокол бе оспорен от ответното дружество. Предвид изявлението на ищеца, че ще
се ползват от оспорения протокол, с протоколно определение от 17.12.2012г.,
съдът откри производство по оспорваане истинността на същия, като указа, че
тежестта за доказване истинността му се пада на ищеца. От събраните по делото писмени
и гласни доказателства не се доказа по безспорен начин точният брой на незаетите
по вина на ответното дружество паркоместа. От проведената по делото
съдебно-икономическа експертиза се установява категорично единствено размерът
на приходите при ефективно използване на всички 691 места при 100%
използваемост, както и размера на печалбата от тези приходи по представени от
ищеца „хипотетични таблици”. С оглед на това, съдът счита, че предявеният от
ищеца иска за обезщетение за претърпени вреди от неизползването на 100% на
предвидените в договора 691 паркоместа в „синя зона”, макар да е доказан по
основание по изложените по-горе мотиви, следва да бъде отхвърлен, като
недоказан по размер.
С оглед на изхода по спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени заплатените по
водене на делото разноски общо в размер на 2350,16 лева /две хиляди триста и
петдесет лева и шестнадесет стотинки/, съразмерно с уважената част от
предявените искове.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК,
на ответникът следва да се присъдят заплатените по делото разноски общо в
размер на 577,83 лева /петстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и три
стотинки/, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове.
Воден от изложените мотиви,
Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.Б.” АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр.Несебър
8230, КК Слънчев бряг, представлявано от Златко Т. Димитров да заплати на „А.П.С.Б.” ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.”К.В.” № 69-партер,
представлявано от управителя Л.И.Т., , със съдебен адрес: гр.С. 1407,
ул.”В.П.” № *, ет.*, офис *, сл.тел: ****** /чрез адв.Р.В.П. ***/, сумата в
размер на 19 990 лева
/деветнадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева/, частично предявена от
пълния размер от 360000 лева /триста и шестдесет хиляди лева/, представляваща
неустойка по чл.20, ал.3 от Договор № И-53-00И-445 от 22.06.2011г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „А.П.С.Б.” ООД с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.”К.В.” № 69-партер,
представлявано от управителя Л.И.Т., , със съдебен адрес: гр.С. 1407,
ул.”В.П.” № *, ет.*, офис *, сл.тел: ****** /чрез адв.Р.В.П. ***/ против „С.Б.” АД с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр.Несебър 8230, КК Слънчев бряг, представлявано от Златко Т.
Димитров, иск с правно основание чл.82 от ЗЗД във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, за
заплащане на сумата в
размер на 5000 лева /пет хиляди
лева/, частично предявена от 87440 лева /осемдесет и седем хиляди четиристотин
и четиридесет лева/, представляваща обезщетение за вредите, произтекли от
неизпълнението на задълженията на „Слънчев бряг” АД, поети по Договор №
И-53-00И-445 от 22.06.2011г.
ОСЪЖДА
„С.Б.” АД с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление: гр.Несебър 8230, КК Слънчев бряг,
представлявано от Златко Т. Димитров да
заплати на „А.П.С.Б.” ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.Б., ул.”К.В.” № 69-партер, представлявано от управителя Л.И.Т.,
, със съдебен адрес: гр.С. 1407, ул.”В.П.” № *, ет.*, офис *, сл.тел: ******
/чрез адв.Р.В.П. ***/, сумата общо в
размер на 2350,16 лева /две хиляди триста и петдесет лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща заплатени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от предявените искове.
ОСЪЖДА „А.П.С.Б.”
ООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.Б., ул.”К.В.” №
69-партер, представлявано от управителя Л.И.Т., , със съдебен адрес: гр.С.
1407, ул.”В.П.” № *, ет.*, офис *, сл.тел: ****** /чрез адв.Р.В.П. ***/ да заплати на „С.Б.” АД с ЕИК ******, със седалище
и адрес на управление: гр.Несебър 8230, КК Слънчев бряг, представлявано от
Златко Т. Димитров, сумата общо в размер на 577,83
лева /петстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и три стотинки/,
представляваща заплатине по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
предявените искове.
Решението подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от уведомяването на страните пред Окръжен
съд-гр.Б..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: