№ 16018
гр. С. 27.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. Т.А
Сложи за разглеждане докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско
дело № 20221110125317 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:44 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Е. Н. Н. – редовно уведомена за днешно съдебно заседание, не се явява, за
нея се явява адв. М., с днес представено пълномощно за преупълномощаване от
упълномощения за ищцата процесуален представител адв. Д..
ОТВЕТНИКЪТ С.О. - редовно уведомени за днешно съдебно заседание,
представляват се от юрк. О., с днес представено пълномощно.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ А. Т. М. - редовно уведомен за днешно съдебно заседание, не се
явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила на 19.10.2022 г. молба от вещото лице М., в която
същия заявява, че е служебно ангажиран в чужбина, в командировка е. Не може да изготви
заключение, което да бъде в срок по настоящото производство и моли да му се даде
възможност това да се случи на последващ етап.
Страните /поотделно/: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ като изслуша становищата на процесуалните представител на страните и
констатира липсата на процесуални пречки
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв. М.: Поддържам исковата молба и направените доказателствени искания. Нямам
възражения по проекта за доклад. водим допуснатия ни свидетел, извън залата е.
Юрк. О.: Оспорвам исковата молба като неоснователна. Нямам възражения. Не
възразявам да се даде възможност на вещото лице да изготви заключението си.
СЪДЪТ по реда на чл. 146 ГПК пристъпва към доклад по делото, като докладът му
има съдържанието на обективирания в oпределение, постановено на 20.09.2022 г.
проектодоклад, който съдът обявява за окончателен и указва на страните, че ще се придържа
изцяло към него, при крайното решаване на спора.
1
Предвид изявлението на ищцовата страна, че допуснатия до разпит свидетел с
постановеното по реда на чл. 140 ГПК определение е пред залата, намира, че същият следва
да бъде въведен в съдебната зала за изслушване на показанията му.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността на ищцовия свидетел.
Н.Н.Б.. На 56 г., родена на .... г. Без дела със страните. Е. е моя майка.
Съдът напомни на свидетеля възможността да откаже да даде показания, на
основание чл. 166 от ГПК.
Свидетелят Б.: Желая да свидетелствам.
Самоличността на свидетеля се сне по документ за самоличност л.к. с № ...., издадена
на .... г., МВР С.
Съдът предупреди свидетеля за наказателната отговорност, която носи за
лъжесвидетелстване, която е до 5 г. лишаване от свобода и същият обеща да каже истината.
Свидетелят Б. на въпроси на адв. М.: Да, спомням си за инцидент, който майка ми
е претърпяла октомври месец 2020 г., бях там когато се случи този инцидент. Това беше на
ул. М., то е съвсем близо тук, пряка на Б.. Бяхме ходили на празненство на дъщерята на
нейна приятелка и се връщахме. Беше някъде около четири часа следобед, през деня.
Трябваше да минем по тротоара по тази ул. М., който беше доста разбит. Минахме една след
друга, защото имаше и коли и нямаше как да стъпим, иначе трябваше да стъпим на улицата.
Свидетелят Б. на въпроси на Съда: Не мога да си спомня ул. М. с каква настилка е,
но самият тротоар си спомням, че беше много разбит и тя вървеше пред мен. Минахме една
зад друга, като моята майка вървеше пред мен, бяхме много близко. Тротоарът беше със
счупени плочки, неравности. Тя се спъна, аз се опитах да я хвана, но не успях, защото тя
падна, и падна така по лице, повече на лявата си страна. Падна леко странично наляво и по
лице. Като падна лявата й ръка остана под тялото, а в дясната държеше дамската си чанта.
Свидетелят Б. на въпроси на адв. М.: Освен, че много силно я заболя ръката и беше
цялата охлузена, и просто не можеше да я мръдне от болка, тя имаше по лицето охлузвания.
Беше й се цепнала лявата вежда, потече кръв. След това се оказа, че я болят и ребрата много
силно от лявата страна, явно ръката е останала до ребрата като е падала, някак ги е наранила.
Тя пожела веднага след това да се приберем, да си отиде в къщи. Каза: „не, не, нищо ми
няма, ще се оправя, искам да си отида да си легна“. След като падна аз я вдигнах и така
трудно се изправи, но успях. Тя не е много пълен човек, съвсем нормален на ръст, успях да я
вдигна. Отначало седна и след това успяхме да я изправим.
Свидетелят Б. на въпроси на Съда: Тя живее в С., до Ю.П.. Аз се обадих на
съпруга си и той дойде да ни взе с колата, след което я качихме в колата и я закарахме до
нейния дом, където аз останах при нея. Ръката й започна да се подува, сложихме лед и
започнахме да я наблюдаваме може ли да движи пръсти, но ръката стана много подута,
мораво червена. Това продължи да се подува и не си спомням колко време след това, може
би десетина дни, вече се наложи да отидем на лекар да я снимат, защото разбрахме, че
нещата не са толкова прости, не е просто една травма. През тези десет дни ръката си беше
все оточна, неподвижна, с един шал превързана на врата й, защото тя от силни болки не
можеше въобще да мърда нищо с тази ръка и да се обслужва. Основната за служене ръка е
дясната, но при липса на лява, тя не можеше да се обува, събува. Тя живее сама, но аз тогава
останах при нея. Аз ходя на работа и по принцип ходех при нея сутрин, обед и вечер в
продължение на два месеца, като първият месец и спях там. Оставах след работа там при
нея. След консултация с лекар ни казаха, че има фрактура на китката. Това се установи с
рентгенова снимка, която направихме в Н., което е близо до тях сравнително. Там като ни
разчетоха рентгенографията ни казаха, че има счупване на китката на лявата ръка. Ние
мислихме, че е спукано, а то се оказа, че е фрактура. Това наложи да й се сложи ортеза, тоест
да се обездвижи изцяло ръката. Дадоха й противосъсирващи лекарства, защото имаше
опасност от целия този оток, ръката й беше синьо-лилава, да не тръгне някой тромб ни каза
2
доктора. Наложи се да пие силно обезболяващо, не си спомням какво й предписа. Тя го пи в
продължение на месец, защото силните болки не отминаха още месец. Казаха й много да
внимава, да не сваля ортезата, да не движи ръката. Ортезата беше от тези новите, която
закупихме там в аптеката на клиниката. Два месеца носи тази ортеза. Те ни извикаха на
контролен преглед, мисля че 20-30 дни след като й поставиха ортезата. На контролния
преглед се оказа обаче, че нещата не са добре според доктора, в смисъл има нужда от още и
сумарно два месеца тя носи ортезата.
Свидетелят Б. на въпроси на адв. М.: Тя беше силно затруднена в ежедневието. Аз
бях с нея почти непрекъснато. Тя неможеше нито да се обува, събува, съблича, да отиде до
тоалетната. Да не говорим за къпане, да се обслужи, да си измие една чиния, една чашка.
Освен силните болки, които непрекъснато имаше, аз бях плътно до нея, там с нея, за да й
помагам за всички тези ежедневни дейности, които тя неможеше да изпълнява. След
свалянето на ортезата, имаме един близък кинезитерапевт, понеже в Н. ни препоръчаха
кинезитерапия след свалянето на ортезата, и след свалянето на ортезата той идваше у тях, в
началото всеки ден в продължение на може би две седмици, след което идваше през ден, за
да й прави тази кинезитерапия. Донесе й специални уреди, с които тя да може да подобри
захвата на ръката.
Свидетелят Б. на въпроси на Съда: Това продължи общо шест месеца, като тя и до
ден днешен обаче не може да си служи добре с лявата ръка. Има проблем със захвата и
движението на китката, и болки.
Свидетелят Б. на въпроси на адв. М.: Към датата на инцидента времето беше
есенно време. Тя носи само равни обувки, даже има някой ортопедични зимни обувки. Ток
не нови от двадесет години сигурно, така че беше с равни обувки. Обувките й бяха здрави,
хубави обувки. Беше с панталон и с яке, това беше облеклото й. Тя след инцидента веднага
просто не искаше никъде да излиза. До ден днешен тя има страх да излиза сама, да отиде до
магазина и до аптеката. Остана й тази травма, този уплах, че отново може да падне и нещо
да се случи с нея, каквото тя преживя тогава. Така че това си й остана като психическа
травма. Тя сега е на 84 г., преди инцидента тя абсолютно жизнена, сама се е обслужвала
винаги, без нужда от никаква помощ. Не е имала нито проблеми с опорно-двигателния
апарат никога. Тя за възрастта си беше един много жизнен и добре движещ се човек. Сега
обаче тя просто се страхува да излиза, не е толкова активна. Да не говорим, че лявата ръка
„изобщо не я слуша“.
Адв. М.: Нямам други въпроси.
Свидетелят Б. на въпроси на юрк. О.: Празненството, на което споменах, че бяхме,
беше прощъпулник. Това е празник за прохождането на малко бебе и не сме пили алкохол.
След инцидента, когато се прибрахме, тя не искаше да ни разкарва по болници и тя самата
да ходи. Така мислихме, че нещата ще се оправят. Нещата се влошиха и когато вече беше
твърде голям отока, той не спадна, болките продължаваха силните, тогава отидохме. А не
мога да фиксирам точно колко дни са минали и какъв период.
Юрк. О.: Нямам други въпроси.
СЪДЪТ намира, доколкото са изчерпани въпросите към свидетеля от страните и
съда, че същият следва да бъде освободен от съдебната зала, като му върна документа за
самоличност.
Адв. М.: Доколкото свидетелят днес е на работа и понеже е при довеждане, не е била
призовавана, моли да й бъде издадена служебна бележка, от което да е видно, че в днешно
съдебно заседание същата се е явила в качеството си на свидетел и е дала показания.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
3
Да бъде издадена служебна бележка на свидетелката разпитана в днешно съдебно
заседание, за удостоверяване на участието й в същото.
Адв. М.: На база издаденото ни съдебно удостоверение, което ни е било издадено с
определение по реда на чл. 140 ГПК по делото, представям документите, с които сме се
сдобили въз основа на същото.
Юрк. О.: Да се приемат. Мисля, че някой от тях, може би не всичките, са налични по
делото, защото в отговора на исковата молба, който имам от колежката, който е депозиран,
аз от там ги чета тези дати, те съвпадат.
СЪДЪТ намира, че така представените в днешно съдебно заседание писмени
документи, които представляват медицинска документация, следва да бъдат приети по
делото доколкото са относими. За тяхната доказателствена стойност, СЪДЪТ ще се
произнесе с крайния си съдебен акт, в случай, че се дублират, поради което СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
Приема днес представените от ищцовата страна писмени доказателства, които са
препис от обективирано рентгеново изследване, амбулаторен лист с № .../23.11.2020 г.,
амбулаторен лист с № .../14.12.2020 г. и отново рентгенография на лакетна става с дата
14.12.2020 г.
Адв. М.: Нямам други доказателствени искания. Моля да бъде предоставена
възможност вещото лице да изготви заключението си за датата на следващото съдебно
заседание.
Юрк. О.: Не възразявам да се даде възможност на вещото лице да работи. Нямам
други искания по доказателствата.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде дадена възможност на вещото лице д-р М. да
изготви така допуснатата съдебно-медицинска експертиза, като депозира същата в най-
малко едноседмичен срок преди провеждане на следващо открито съдебно заседание и
укаже на същия, че би бил единствената причина за отлагане на делото в случай, че не го
стори в срок.
За изслушване на съдебно-медицинска експертиза, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 23.02.2023 г. от 09:40 часа, за когато страните
да се считат уведомени от днес.
Да бъде уведомено вещото лице с указанията от днешното определение от открито
съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:07 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
Секретар: _______________________
5