№ 1729
гр. София, 04.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:К. Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Виктория М. С.а
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100509661 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника К. Я. Д. срещу решение от 13.06.2022
г. по гр.д. №5043/2021 г. на Софийския районен съд, 169 състав, в частта, в която
жалбоподателят е осъден да заплати на „Топлофикация София” ЕАД на основание чл.79 ал.1
пр.1 ЗЗД сумата от 1374,00 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот,
находящ се в гр. София, жк. „*******, за периода мес.01.2018 г. - мес.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 28.01.2021 г. до окончателното изплащане, и 22,15 лв., сума за дялово
разпределение за както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Поддържа, че по
делото не е доказано, че ответникът е бил собственик на процесния топлоснабден имот през
процесния период. Поддържа, че не е установена изискуемостта на сумите за дяловото
разпределение, тъй като липсва договор между ЕС и ФДР. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло
предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1
ГПК не взема становище по жалбата, в о.с.з. – оспорва същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Техем Сървисис” ЕООД срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е обжалвано от ответника Д. Я. И. в частта, в която са уважени
предявените срещу нея осъдителни искове, и от ищеца в частта, в която предявените
осъдителни искове са отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, и в частта, в
която са отхвърлени изцяло предявените осъдителни искове за мораторна лихва върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение, поради което решението е влязло в
законна сила в тези му части.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбите за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната
връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни
– топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия
се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани в
един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от
потребителите. Тази разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1
ЗЗД, според която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е
подписал, поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка,
поради неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители
на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след
публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната
връзка, обективирано в ОУ и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме,
че облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата
на закона, е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът К. Я. Д. е оспорил обстоятелството, че е бил
собственик на процесния недвижим имот през процесния период, но от представените по
делото нот. акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №198, т.ІІ, н.д.
№370/19.10.2006 г. на нот. Н.Г., постановление за налагане на възбрана на публичен
изпълнител при НАП от 02.02.2010 г. и искане за вписване на възбрана на ЧСИ Н.М. от
12.07.2012 г. и удостоверение за наследници от 02.03.2021 г., издадено от СО, се установява,
че през процесния период ответниците К. Я. Д. и Д. Я. И. са били собственици на по 1/6
ид.ч. от процесния топлоснабден имот, а наследодателят им С.Г. Д.а – на 4/6 ид.ч. от имота.
Разпоредбите на ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. При тези
данни следва да се приеме, че между ответниците и С.Г. Д.а, и ищцовото дружество е
възникнало преди и към процесния период облигационно отношение по продажба на
топлинна енергия при условията на специалните нормативни актове, както правилно е приел
и СРС.
След смъртта на наследодателя С.Г. Д.а двамата ответници, с оглед разпоредбата на
2
чл.5 ал.1 ЗН, са пасивно легитимирани да отговарят за задълженията за заплащане на ТЕ
през процесния период при равни квоти от по 1/2 част.
Неоснователни са и доводите на въззивника, касаещи начислените суми за услугата
за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/,
облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по силата на
закона със страни – топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия,
публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Съгласно чл.22 ал.1 от процесните ОУ, дяловото разпределение
на топлинна енергия се извършва възмездно от Продавача по реда на чл.61 и сл. от НТ или
чрез възлагане на Търговец, избран от клиентите в СЕС, а съгласно ал.2 на същата
разпоредба клиентите заплащат на Продавача стойността на услугата “дялово
разпределение”, извършвана от избрания от тях Търговец. Липсата на валиден през
процесния период договор за дялово разпределение не може да доведе до извод, че
потребителите на ТЕ не дължат цената на потребената от тях ТЕ, тъй като в тази хипотеза
доставчикът е длъжен да отчита потребените количества ТЕ по реда на чл.61 ал.3 Наредба
№16-334/2007 г. или по реда на чл.58 ал.5 вр. ал.3 т.2 Наредба №2 за топлоснабдяването
/отм./ В настоящия случай услугата „дялово разпределение“ безспорно е извършена, като
размерът на това вземане възлиза в общ размер на 44,29 лв.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции решението на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 163,87 лв., представляваща депозит за особен представител на ответника.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20041748 от 13.06.2022 г., постановено по гр.д.
№5043/2021 г. по описа на СРС, ГО, 169 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА К. Я. Д., ЕГН **********, адрес: гр. София, жк. „*******, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „*******, на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 163,87 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„Техем Сървисис” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4