№ 3677
гр. София, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Стойчо Попов
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100509386 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №9386/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „П.М.“ ЕООД
ЕИК **** от гр.София срещу решение №20045113 от 29.06.2022 г постановено по гр.д.
№33472/20 г на СРС , 68 състав , с което въззивникът е осъден да заплати на основание
чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД на „И.“ ЕООД ЕИК **** гр.Варна сумата от 5002,24 лева – стойност на
принудително и неправомерно събрано от „П.М.“ ЕООД по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ
С.К.-Д. вземане от „Е.П.П.“ АД за платена без основание корекция на ел.енергия за периода
29.04.2010 г – 25.10.2010 г с първоначален кредитор И.Н.Б. за имот в с.Пристой , което
вземане е прехвърлено на „И.“ ЕООД от придобилия го цесионер „КНМ Г.“ ЕООД с
договор за цесия от 23.10.2014 г ; както и сумата от 840,09 лева разноски пред СРС .
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .
Изпълнителният лист е ценна процесуална книга и е недопустимо трети лица да оспорват
активната легитимация на кредитора по него . Съдебният изпълнител е обвързан от
изпълнителния лист и е недопустимо последваща проверка на материалната
законосъобразност на изпълнителния процес чрез искове за неоснователно обогатяване .
Въззивникът има валиден договор за цесия и правата му могат да се оспорят само с искове за
недействителност на цесията . Ищецът е представил спогодба-анекс от 23.12.2014 г към 198
броя договори за цесия от 23.10.2014 г , сред които е и процесния договор под №135 .
Налице е предходно образуван съдебен спор за вземане в размер на 2594,10 лева по гр.д.
1
№3752/20 г на РС-Варна , сега гр.д.№39059/20 г на СРС и производството трябва да се
прекрати по чл.126 ал.1 ГПК , защото искът не е предявен като частичен . Не е допустимо
лице събрало вземане по изпълнителен лист да бъде осъдено да върне сумата на трето лице .
Ищецът трябва да уреди отношенията си в съдебен процес с „КНМ Г.“ ЕООД , защото с
него е имал облигационни отношения . В исковата молба не са наведени твърдения за
фактическия състав по чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД , като в случая отсъства неоснователно
обогатяване . Не може да е путативен кредитор взискател събрал сума в изпълнителното
производство . Уведомлението не е част от фактическия състав на цесията , а има само
защитен характер за длъжника . В случая длъжникът не участва като страна по делото и
уведомяването му е без правно значение . Ако се приемат доводите на ищеца всяко лице с
уведомление до длъжника може да води процес за неоснователно обогатяване срещу
въззивника . Ирелевантна е в случая поредността на цесиите , защото цесията на въззивника
е валидна и не е установено да е недействителна . Неправилни са мотивите на СРС и по
отношение на недействителност на цесията поради договаряне на пълномощника във вреда
на представлявания . Цесията на ищеца от „КНМ Г.“ ЕООД е подписана между адвокат и
личната му адвокатска сътрудничка за „И.“ ЕООД , а понастоящем управител и собственик
на „И.“ ЕООД е майката на пълномощника . Налице е субективния елемент на чл.40 ЗЗД .
Въззиваемата страна „И.“ ЕООД не е подала писмен отговор на въззивната жалба. В о.с.з
оспорва същата .
Третото лице помагач на ответника-възивник „КНМ Г.“ ЕООД ЕИК **** гр.Варна е подало
писмен отговор , в който счита , че въззивната жалба е основателна . „КНМ Г.“ ЕООД е
представило доказателства , че е развалило договора за цесия с ищеца и искът на последния
е недопустим . Ако договорът е „неправилно прекратен“ ищецът има право да претендира
обезщетение за вреди от неизпълнението , но не е допустимо съдът да установява налично
облигационно отношение . Ищецът би трябвало да предяви претенциите си спрямо „КНМ
Г.“ ЕООД , а не спрямо ответника . Уведомлението не е част от фактическия състав на
цесията и е без значение за правата на ищеца и ответника . В процеса ответникът е лишен от
права да възрази срещу легитимацията на ищеца по „чуждо облигационно правоотношение“
, докато „КНМ Г.“ ЕООД е възразило за недействителност на цесията на ищеца по чл.40 ЗЗД
. Не е налице хипотеза на чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД , защото ответникът е получил плащане по
„собствено договорно основание“ и не попада в кръга на лицата по чл.75 ал.1 ЗЗД. Няма
данни ответникът да е овластено лице от кредитора – пълномощник , мандатоносител ,
настойник , търговски представител и пр. , а СРС не е дал указания ищецът да посочи в коя
хипотеза на чл.75 ал.1 ЗЗД се претендира процесната сума . Липсва и друга предпоставка –
длъжникът да е приел с оглед недвусмислени обстоятелства , че плаща на овластено лице . В
случая спорът е между лица със самостоятелни облигационни отношения с трето лице по
отношение на спорното право т.е. липсва овластяване от кредитора и чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД не
намира приложение . Принудителното изпълнение може да бъде оспорено с уредените в
ГПК способи – чл.436 ГПК , чл.440 ГПК , чл.464 ГПК и пр. като сроковете са преклузивни и
процесният иск е недопустим . Договорът за цесия на ищеца е подписана от пълномощник
2
на „КНМ Г.“ ЕООД – адв.К.Т. , като този пълномощник и ищецът впоследствие са отказали
да представят въпросния договор и другите подписани договори , както и да се даде отчет .
Ищецът е учреден с едноличен собственик на капитала и управител Т.Д. , а впоследствие
собственици и управители са били Д.А. и Р.М. . Т.Д. и Д.А. са адвокатски сътрудници на
адв.К.Т. , а Р.К. е майса на адв.К.Т. . Целта е обогатяване на адв.К.Т. за сметка на „КНМ Г.“
ЕООД и цесията на ищеца е нищожна по чл.40 ЗЗД като има вреда от 2000 лева .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 14.07.2022 г и
е обжалвано в срок на 28.07.2022 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
За да уважи иска СРС е приел , че ищецът се легитимира като цесионер според договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г с цедент третото лице „КНМ Г.“ ЕООД , като
вземането за 5002,24 лева е с длъжник „Е.П.П.“ АД за платена без основание корекция на
ел.енергия за периода 29.04.2010 г – 25.10.2010 г с първоначален кредитор /потребител на
ел.енергия/ И.Н.Б. за имот в с.Пристой . Според спогодба-анекс между ищеца и „КНМ Г.“
ЕООД цедентът е уведомил длъжника за цесията на 28.10.2014 г . Възражението на
подпомагащата страна „КНМ Г.“ ЕООД за нищожност по чл.40 ЗЗД на договора за цесия от
23.10.2014 г е неоснователно . Няма данни за нанесени вреди на „КНМ Г.“ ЕООД , а
визираните връзки между адв.К.Т. и представители на ищеца не доказват сами по себе си
хипотеза на чл.40 ЗЗД . Договорът за цесия от 23.10.2014 не е развален , защото в
нотариалната покана от 02.07.2018 г няма позоваване на неизпълнение на задължение по
договора от ищеца „И.“ ЕООД .
Според СРС ответникът „П.М.“ ЕООД се е легитимирал като взискател-цесионер по
изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. с договор за прехвърляне на вземания от 21.10.2014 г ,
също като цесионер на „КНМ Г.“ ЕООД . За цесията длъжникът „Е.П.П.“ АД е уведомен на
20.01.2015 г . Ответникът „П.М.“ ЕООД не е представил доказателства по чл.154 ал.1 ГПК
във вр.чл.181 ал.1 ГПК , че договорът за прехвърляне на вземания от 21.10.2014 г
действително е подписан на тази дата , като в същото време длъжникът „Е.П.П.“ АД е
уведомен първо за цесията на ищеца по-рано – на 28.10.2014 г . При конкуренция на
кредитори по отношение на длъжника кредитор е този , който първи е съобщил цесията си .
Взискател по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. е бил ответникът . На 18.08.2020 г
същият е получил по изпълнителното дело сумата от 5002,24 лева и запорът е бил вдигнат .
На основание чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД полученото по изпълнителното дело е без основание , а
действителен кредитор/цесионер е ищецът т.е. искът е основателен .
От фактическа страна настоящият съд приема следното :
Ищецът представя договор за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г , с който му е
прехвърлено от „КНМ Г.“ ЕООД процесното вземане срещу сумата от 100 лева .
Ищецът представя уведомление от 23.10.2014 г от „КНМ Г.“ ЕООД за съобщаване на
цесията на длъжника „Е.П.П.“ АД , връчено на 28.10.2014 г .
В исковата молба ищецът твърди , че „КНМ Г.“ ЕООД и ответникът оформили договор за
3
прехвърляне на вземане относно същото вземане с дата 21.10.2014 г , докато всъщност този
договор е подписан месеци по-късно и за тази „първа“ цесия длъжникът е уведомен едва на
20.01.2015 г . Длъжникът „Е.П.П.“ АД е платил по по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д.
процесната сума , но истинският кредитор е ищецът .
Ответникът представя договор за прехвърляне на вземане относно процесното вземане с
дата 21.10.2014 г и уведомление до „Е.П.П.“ АД от 20.01.2015 г . Според договора
вземането се прехвърля срещу цена от 4952,24 лева , която ще бъде платена в срок от 6
месеца от датата на подписване на договора .
Според приложено по делото копие от изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. , същото е
образувано по молба на ответника „П.М.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София въз основа на
изпълнителен лист от 06.02.2019 г в полза на „КНМ Г.“ ЕООД . Представени са договор за
прехвърляне на вземане относно процесното вземане от 21.10.2014 г и уведомление до
„Е.П.П.“ АД от 20.01.2015 г .
По изпълнителното дело е налични преводни нареждания от 30.10.2019 г и от 06.12.2019 г
от „Е.П.П.“ АД за сумата от 9104,31 лева и за сумата от 47,34 лева .
Според удостоверение по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. от 05.03.2020 г вземанията
на ответника до размера от 5002,24 лева са задържани по сметка на съдебния изпълнител и
не са преведени .
Според удостоверение по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. от 20.08.2020 г на
взискателя са преведени общо 8305,65 лева и изпълнителното дело е приключено .
Ищецът представя покана от „Е.П.П.“ АД , според която е бил уведомен на цесията в полза
на ищеца на 26.10.2014 г .
Ищецът представя спогодба-анекс от 23.12.2014 г , с която се уреждат отношения между
ищеца , „КНМ Г.“ ЕООД и „Г.Г. Г. ЕУ“ ЕООД във връзка с подписани 198 броя цесии .
С писмено становище от 15.02.2022 г третото лице помагач на ответника „КНМ Г.“ ЕООД
твърди , че договорът между него и ищеца е развален още през 2018 г . Ищецът отказва да
представи сключените от него договори , което е основание за разваляне .Налице са
злоупотреби от пълномощника адв.К.Т. и свързани с него лица . Цесията в полза на ищеца е
недействителна на основание чл.40 ЗЗД .Чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД няма предвид хипотези на
получаване на престация от лице на собствено основание . Плащането в полза на ответника
е извършено от ЧСИ .
Третото лице „КНМ Г.“ ЕООД представя покана до „И.“ ЕООД да представи договорите за
цесия и да извърши плащания по тях в 14 дневен срок . Поканата е връчена на ищеца на
16.07.2018 г.
Третото лице „КНМ Г.“ ЕООД представя изявление за разваляне до „И.“ ЕООД връчено на
17.12.2018 г .
Третото лице „КНМ Г.“ ЕООД представя покана за разваляне до „И.“ ЕООД връчено на
22.03.2018 г .
4
С молба от 23.03.2022 г ищецът посочва , че според договора за цесия от 23.10.2014 г ,
изменен със спогодба-анекс от 23.12.2014 г , същият се е задължил да заплати цената на
придобитото вземане в размер на 4902,24 лева направо на първоначалния титуляр И.Б. ,
както и да финансира воденето на гражданско дело срещу „Е.П.П.“ АД . Липсва хипотеза на
чл.40 ЗЗД , защото вземането за корекция не е било ликвидно , а делото е било финансирано
и водено от „И.“ ЕООД . Не е настъпило разваляне на договора за цесия , защото този
договор не е индивидуализиран в договора за цесия и не е посочено какво е неизпълнението
.След спогодбата-анекс „И.“ ЕООД няма задължения към „КНМ Г.“ ЕООД , а към трето
лице – И.Б. ; като падежът на задължението му не е настъпил . Със спогодбата-анекс е
извършена новация на задълженията на „И.“ ЕООД . Управителите на „КНМ Г.“ ЕООД и
„П.М.“ ЕООД са първи братовчеди .
Ищецът представя договор за прехвърляне на вземане от 28.04.2014 г , с който И.Б.
прехвърля на „КНМ Г.“ ЕООД процесното вземане срещу сумата от 4902,24 лева платима в
6-месечен срок .
Ищецът представя отговор на покана връчена на „КНМ Г.“ ЕООД на 14.08.2018 г .
С молба от 24.03.2022 г ищецът посочва , че антидатираната цесия в полза на „П.М.“ ЕООД
не е произвела транслативен ефект , защото съгласно чл.99 ал.4 ЗЗД прехвърлянето има
действие спрямо длъжника и третите лица от деня на съобщаването от цедента на длъжника
. Следователно титуляр на вземането при конкуренция между цесионерите е този , за когото
цедентът пряв е съобщил на длъжника .
При наличните доказателства и като съобрази становищата на страните , съдът приема от
правна страна следното :
На основание чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и
недопустимост . Относно неправилност на решението въззивният съд е ограничен само до
изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна
норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело
№1/2013 г на ОСГТК на ВКС . Във всички случаи съдът следва даде служебно
законосъобразна правна квалификация на иска .
Решението на СРС е валидно и допустимо .
При служебна проверка не се установяват основания за нищожност на обжалваното
решение . Решението на СРС е допустимо . Ищецът не е страна в изпълнителното
производство и на общо основание има правен интерес да предяви осъдителен иск , с който
да претендира , че ответникът му дължи парична сума . Дали сумата се дължи е въпрос по
основателност , а не по допустимост на иска .
По настоящото дело не се извършва „последваща проверка“ на материалната
законосъобразност на изпълнителния процес . Същественият факт от изпълнителното дело ,
който се съобразява , е дали взискателят по изпълнителното дело е събрал принудително
процесната сума .
Няма пречка в настоящия процес да се установи дали са настъпили последиците на цесиите
5
в полза на ищеца и на ответника , включително дали е налице недействителност или цесиите
са развалени .
Исковата молба не е нередовна и в нея надлежно са наведени фактически твърдения и има
ясен петитум . Правната квалификация трябва да бъде дадена от съда .
Принципно е допустимо по иск на трето лице да се претендира част или цялата събрана по
изпълнително дело . Дали сумата се дължи на това лице е въпрос по основателност , а не по
допустимост на иска .
Ищецът би могъл да предяви осъдителен иск и срещу „КНМ Г.“ ЕООД . Дали сумата се
дължи от ответника или от това лице е въпрос по основателност , а не по допустимост на
съответния иск .
По делото няма категорични данни за предходно образувано дело с аналогичен предмет .
Уредените в ГПК способи – чл.436 ГПК , чл.440 ГПК , чл.464 ГПК и пр. – касаят защита по
изпълнителното дело на страните и на трети лица . Същите като общо правило не
изключват напълно други правни способи за защита на трети лица косвено засегнати от
изпълнението .
Решението на СРС е неправилно поради неправилна правна квалификация . Според
настоящия съд основателен е доводът на третото лице-помагач , че твърденията в исковата
молба не покриват хипотеза на чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД . Ответникът е получил плащане въз
основа на изпълнителен лист и твърдяна от него цесия т.е. на собствено основание , а не въз
основа на облигация към друг кредитор . Чл.75 ЗЗД урежда въпроса на кого следва да бъде
изпълнено задължението като такова лице е преди всичко самият кредитор , но и други лица
овластени от него, от съда или от закона . В хипотезите на чл.75 ЗЗД изпълнението винаги е
в полза на кредитора , дори лицето , което получава престацията да е различно от него .
Не е такъв процесния случай , в който ищецът и ответникът твърдят , че са
/самостоятелни/ кредитори поради цесия т.е. спорът е между лица , които твърдят
самостоятелни и конкуриращи се облигационни отношения с длъжника по отношение на
спорното право. Липсва овластяване от кредитора , от закона или съда за получаване на
престацията и чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД не намира приложение . Реално спорът между страните е
коя от цесиите е породила правни последици . Ищецът не твърди ответникът да е овластено
лице от кредитора или от закона – пълномощник , мандатоносител , настойник , търговски
представител и пр.
Липсата на хипотеза по чл.75 ал.2 изр.2 ЗЗД не води до извод за недопустимостили
неоснователност на иска . Цитираната норма също е израз на принципа да не се допуска
неоснователно обогатяване , както и общата норма на чл.59 ЗЗД . Според настоящия съд е
предявен иск по чл.59 ЗЗД , защото ищецът твърди , че ответникът се е обогатил за негова
сметка – че събраната по изпълнителното дело сума би следвало да му бъде предадена на
него . Действително , „който плаща зле , плаща два пъти“ и ищецът би могъл на общо
основание да претендира процесната сума и от длъжника . Това обаче не изключва правата
му да претендира сумата /при условията на неистинска солидарност/ и от настоящия
6
ответник . Последният - ако не е реалният приобретател на вземането – би се обогатил
неоснователно с получаване на парична сума срещу вземане , което всъщност е на ищеца .
Според настоящия съд процесния казус разкрива сходства с хипотеза на чл.464 ГПК , при
който кредитори спорят за получаване на сума , която е постъпила по изпълнителното дело и
се разпределя от ЧСИ . В трайната практика на ВКС се приема , че пропускането на
едномесечния срок по чл.464 ал.1 ГПК не е пречка конкуриращ кредитор да претендира от
взискателя получаната сума , но вече с осъдителен иск / определение №165 от 11.04.2016 г
по ч.т.д. № 150/2016 г, ТК , І ТО на ВКС, определение №756 от 22.12.2011 г по ч.гр.д.
№641/11 г на ВКС , IV ГО и др./ Конкуриращият кредитор не е обвързан от СПН , от
субективните предели на изпълнителния лист и въобще от действията по изпълнителното
дело . Правата му да претендира неправомерно получени от взискателя суми не са
преклудирани . Да се приеме противното би означавало да се злепостави конкуриращия
кредитор в случаи на проведени симулативни искови и изпълнителни процеси , а такива
случаи са често срещани , особено ако длъжник не възрази срещу издадена заповед за
изпълнение и въз основа на нея се издаде изпълнителен лист .
Следва да се споделят мотивите на първоинстанционния съд , че действителният
приобретател на спорното вземане е ищецът . Безспорно договорът за прехвърляне на
вземане от 23.10.2014 г е този , който е породил правни последици . Ищецът представя
уведомление от 23.10.2014 г от „КНМ Г.“ ЕООД за съобщаване на цесията на длъжника
„Е.П.П.“ АД , връчено на 28.10.2014 г . От своя страна ответникът не е доказал , че
договорът му за прехвърляне на процесното вземане действително е подписан на по-ранна
дата - 21.10.2014 г . Датата на последния договор изрично е оспорена от ищеца . Ответникът
не е провел никакво доказване за датата на този частен документ , за което носи
доказателствената тежест по чл.180 ГПК във вр.чл.181 ГПК . Не може да се приеме , че
цесията на ответника предхожда тази на ищеца и че титуляр на вземането е ответника .
От друга страна , дори да се приеме , че ответникът има предходен договор за прехвърляне
на процесното вземане от 21.10.2014 г в случая е приложима разпоредбата на чл.99 ал.4 ЗЗД
– прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от
деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Тъй като цесията на
ответника не е била съобщена на длъжника преди цесията на ищеца / съобщена е едва с
уведомление до „Е.П.П.“ АД от 20.01.2015 г /, то цесията на ответника не е породила правни
последици , а правни последици по отношение на третите лица е породила цесията на ищеца
.
Не е доказано от ответника и от третото му лице помагач , че е налице хипотеза на
недействителност на цесията на ищеца по чл.40 ЗЗД – уговоряне във вреда на
представлявания . По делото не са установени при условията на пълно доказване наличието
на обективният и субективният елемент на уговоряне във вреда на представлявания
съгласно изискванията на т.3 от Тълкувателно решение №5 от 12.12.2016 г по тълк.дело №
5/2014 г, ОСГТК НА ВКС. Страните по делото не са доказали твърденията си , че страни по
съответните цесии са „свързани лица“ , както и че са настъпили вредни последици за
7
представлявания .
По въпроса дали договорът за придобиване на вземането от ищеца е развален въззивният
съд не дължи произнасяне . Във въззивната жалба липсва такъв довод , а както се посочи , на
основание чл.269 ГПК съдът проверява неправилността на първоинстаницонното решение
само при наличие на изричен довод във въззивната жалба , а не и при довод в отговор на
въззивната жалба от трето лице помагач на въззивника .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени и с ново произнасяне отново
да се уважи иска , но при правна квалификация по чл.59 ЗЗД . Пред СРС и пред СГС
разноски се дължат от ответника .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20045113 от 29.06.2022 г постановено по гр.д.№33472/20 г на СРС ,
68 състав ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОСЪЖДА „П.М.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София да заплати на основание чл.59 ЗЗД на „И.“
ЕООД ЕИК **** гр.Варна сумата от 5002,24 лева – стойност на принудително и
неправомерно събрано от „П.М.“ ЕООД по изп.дело №673/2019 г на ЧСИ С.К.-Д. вземане от
„Е.П.П.“ АД , за платена без основание корекция на ел.енергия за периода 29.04.2010 г –
25.10.2010 г с първоначален кредитор И.Н.Б. за имот в с.Пристой , което вземане е
прехвърлено на „И.“ ЕООД от придобилия го цесионер „КНМ Г.“ ЕООД с договор за цесия
от 23.10.2014 г .
ОСЪЖДА „П.М.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София да заплати на „И.“ ЕООД ЕИК ****
гр.Варна сумата от 840,09 лева разноски пред СРС и 1000 лева разноски пред СГС .
Решението е постановено при участието на „КНМ Г.“ ЕООД ЕИК **** гр.Варна като трето
лице помагач на ответника „П.М.“ ЕООД ЕИК **** от гр.София .
Решението не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8