№ 1729
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско
дело № 20213100502284 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 286442/10.05.2021г., подадена от АНГ. П. Х.,
ЕГН **********, срещу решение №261417/23.04.2021г., поправено с решение
№262456/10.08.2021г., постановено по гр.д. № 4947/2019г. на ВРС, 40 съдебен състав, в
частта, с която предявеният от въззивницата срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 2500лв. до
претендирания размер от 5000лв.
В жалбата се поддържа, че присъденото обезщетение е явно несправедливо. Счита се,
че съдът неправилно е редуцирал обезщетението при условията на чл.51, ал.2 ЗЗД, като се
излагат доводи за липса на нарушение на ЗДвП от страна на пострадалата, както и че
установената за нея концентрация на алкохол не може да се приеме за обуславящо за
инцидента. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на предявения
иск в пълен размер.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЗАД
„Алианц България“ АД, с който се изразява становище за неоснователност на въззивната
жалба и наведените в нея оплаквания, за което се излагат подробни доводи. Счита се, че
правилно първоинстанционният съд е възприел възражението на ответника за
съпричиняване, но се поддържа, че следва още да бъде намален размерът на обезщетението
1
съобразно приноса на пострадалата за настъпване на вредите до 60%. Претендират се и
разноски.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба вх. №290952/15.06.2021г. от ЗАД „Алианц
България“ АД срещу решение №261417/23.04.2021г., постановено по гр.д. № 4947/2019г. на
ВРС, 40 съдебен състав, в частта, с която е уважен предявеният от АНГ. П. Х., ЕГН
********** срещу въззивника по насрещната жалба иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ
/отм./, чрез присъждане на обезщетение в размер от 2500лв.
В насрещната жалба се навеждат оплаквания, че решението в обжалваната част е
неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Излагат се подробни
доводи в насока, че неправилно е прието наличието на трайна и дълбока емоционална
връзка между починалата и ищцата, като се настоява, че от събраните гласни доказателства,
които следва да се ценят съобразно чл.172 ГПК, не се установява такава връзка. Поддържа
се, че от експертизите по делото се установява, че ищцата е нарушила чл.113 и чл.114 ЗДвП
и правилно първоинстанционният съд е възприел възражението на ответника за
съпричиняване, но се поддържа, че следва още да бъде намален размерът на обезщетението
съобразно приноса на пострадалата за настъпване на вредите до 60%. Моли се за отмяна на
решението в обжалваната част и отхвърляне на иска изцяло, в евентуалност за разликата над
2000лв. до 2500лв., както и за присъждане на сторените в двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.3 ГПК не е постъпил отговор на насрещната въззивна жалба от
АНГ. П. Х..
В открито съдебно заседание жалбите се поддържат от страните, чрез процесуалните
им представители.
Въззивните жалби са редовни по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадени са в срок от
надлежни страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се
произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост
първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в
жалбите по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при
постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което
въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано искова молба подадена от АНГ. П. Х.,
с която претендира да бъде осъдено ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59 да й заплати сумата от
5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
2
баба й Л.Т.К., починала на 14.12.2014г. вследствие на ПТП причинено от водач управлявал
МПС „Фолксваген“ с рег. № **** застраховано със ЗЗ „ГО“ при ответника, ведно със
законната лихва върху главницата от 14.12.2014г. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото.
В исковата молба се сочи, че на 14.12.2014г. в гр. Варна, локалното платно до бл. 60 в
ж.к. „Чайка“, водач на л.а. „Фолксваген“ с рег. № **** поради движение с несъобразена
скорост причинил ПТП, при което настъпила смъртта на Л.Т.К.. С влязло в сила решение по
ВНОХД 147/2018г. на ВАпС водачът на л.а. бил признат за виновен, че е осъществил от
обетивна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343 а ал. 1 б. „Б“ вр. чл. 343
ал. 1 б. „в“ от НК причиняване при управление на МПС на смърт по непредпазливост.
Ищцата е внучка на пострадалото лице и имала с нея изключително близка връзка. От
смъртта й всеки ден изпитвала мъка и страдание. Променило се ежедневието и нормалният
й живот. Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, от ответникът е подаден отговор, с който
оспорва иска. Сочи, че не са налице твърдения за връзка между баба и внуче, по-дълбока от
обичайните за българското семейство и традиции, която да обосновава приложението на ТР
№ 1/2016г. на ОСГНТК на ВКС. Евентуално сочи, че е налице съпричиняване от
пострадалото лице, което е възприето и във влязлата в сила присъда. Претендират се
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
От писмените доказателства – НОХД № 1444 по описа за 2017г. на Окръжен съд
- Варна и ВНОХД № 136 по описа за 2018г. на Варненски Апелативен Съд; копие от
удостоверение за наследници на Л.Т.К. с изх. № 23720 от 04.06.2015г.; копие на
застрахователен сертификат (комбинирана полица) № 01/1/14/0156/0575, издадена от ЗАД
„Алианц България“ и допълнение към комбинирана застрахователна полица №
01114001560575, се установява, че: с влязло в сила решение № 147 /23.07.2018г. по ВНОХД
№ 136/2018г. на ВАпС била потвърдена присъда № 11 от 06.02.2018г. по НОХД №
1444/2017г. на ВОС, с която М.Г.С., ЕГН:********** е бил признат за виновен, че на
14.12.2014г. в гр. Варна, локалното платно до бл. 60 в ж.к. „Чайка“ е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 343 а ал. 1 б. „Б“ вр. чл. 343
ал. 1 б. „в“ от НК - причиняване на ПТП по непредпазливост при управление на л.а.
„Фолксваген“ с рег. № **** поради движение с несъобразена скорост, при което е настъпила
смъртта на Л.Т.К. ЕГН-.**********. АНГ. П. Х. е внучка на Л.Т.К.. Към 14.12.2014г. по
отношение на л.а. „Фолксваген“ с рег. № **** е имало сключена застраховка „ГО” към ЗАД
„Алианц България“.
Съобразно заключението по назначената комплексна САТЕ, към момента на ПТП,
пешеходецът е бил с концентрация на алкохол в кръвта 0.62 промила - към долната граница
на лека степен на алкохолно опиване. Такава степен на повлияване има значение при
управление на моторно превозно средство с оглед необходимост от бързи реакции на
3
ситуации възникващи по време на движение на скорост от моторното превозно средство.
При движение на пешеходец с подчертано ниска скорост - 2.3 км/ч - 3.4 км/ч лекото забавяне
на скоростта на реакция, съобразителност, координация на движенията нямат практическа
стойност върху възможността на пешеходката да контролира постъпките, действията си и да
възприема обективната обстановка, респективно конкретната концентрация не е допринесла
за настъпването на пътно транспортното произшествие. Пресичането на пътното платно за
движение на несигнализиран и неосветен за целта участък, е допринесло за късното и
влошено разпознаване на пешеходката с конкретни намерения.
От събраните гласни доказателства – показания на свидетеля С.Д.Й. се установява, че
е роднина на А.Х.- съпруг на нейната сестра Л.. Познават се от 2005г. А. живеела при
родителите си и при баба си Л. К., която е майка на майка й. Живеела на двете места, тъй
като баща й бил моряк, а майка и имала заболяване. Родителите й живеели в кв. „Младост“,
а баба й в кв. „Чайка“. Към 2005г. А. учела в хуманитарна гимназия. Баба й живеела сама,
съпругът й починал отдавна. След завършването си в хуманитарната гимназия А. започнала
да учи в „Икономически университет“ – Варна, завършила го с магистърска степен и в
момента работи. След като починала майката на А. през 2010г., баба й била най–голямата й
опора. А. го приела много трудно и баба й бил човекът, който й давал кураж. А. не е
семейна и понастоящем живее в апартамента на родителите си в кв. „Младост“. Баща й е
жив и живеят заедно. Винаги са поддържали добър стандарт на живот, не са били лишавани
от нещо. В момента никой не живее в апартамента в кв. „Чайка“, в който живеела баба й.
Апартаментът е двустаен. Там са й гостували със съпругата му много пъти по празници,
рождени дни или без повод. Когато са ходили А. или е била там, или е идвала след тях. Баба
й била в добро здравословно състояние, не се нуждаела от грижи, можела да се обслужва
сама. Роклята за абитуриентския бал на А. била от баба й, която й помагала и с други
подаръци, но имоти и пари - не. Когато се събирали е виждал, че Л. К. е употребявала
алкохол, но винаги е било в рамките на разумното и никога не е прекалявала. В момента на
нещастието е била на някакво събиране. Л. К. има и син, който е семеен. Погребението
финансово и организационно се поело от нейния син и двете й внучки. Погребана е
в Тополи. И до днес ходят на гроба не само на помени и задушници, а много по-често.
Гробовете на майка й и баба й са в съседство. След като баба й починала скоро след майка
й, А. се изолирала, затворила се в себе си и трудно го преживяла.
При така установените факти, по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира
следното от правна страна:
Съобразно чл.223, ал.1, изр.1 КЗ /отм./, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди.
За възникване на правото на обезщетение и успешното провеждане на иска с правна
квалификация чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ищецът следва да установи в условията на пълно и
главно доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за
4
застраховка “Гражданска отговорност” между прекия причинител на вредата и
застрахователя - ответник към момента на увреждането, осъществяването на елементите от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД, а именно реализирането на противоправно деяние
/виновно причинено от водача на л.а. „Фолксваген“ с рег. № **** ПТП/, от което като пряка
и непосредствена последица са настъпили твърдяните вреди в правната сфера на ищцата в
заявения размер, включително като установи твърденията си за наличие на трайна и дълбока
емоционална връзка с починалата, както и че търпи от нейната смърт продължителни болки
и страдания.
Ответникът следва да докаже направеното възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Не се спори между страните в процеса и се установява от събраните писмени
доказателства, че към датата на произшествието е била налице валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност” към ЗАД „Алианц България“ за процесното МПС.
Безспорно е също, че водачът Милен Славов е лице от кръга на изрично посочените в
чл.257, ал.2 КЗ, от което следва, че отговорността му за причинените във връзка с
използването на автомобила вреди е покрита от задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" по сключения застрахователен договор.
Въз основа на приетите по делото влязло в сила решение № 147 /23.07.2018г. по
ВНОХД № 136/2018г. на ВАпС, с което е потвърдена присъда № 11 от 06.02.2018г. по
НОХД № 1444/2017г. на ВОС, и на основание чл.300 ГПК, настоящият съдебен състав,
разглеждащ гражданските последици от деянието, достига до извод, че пътно-
транспортното произшествие, като пряк резултат от което е настъпила смъртта на Л.Т.К., е
виновно и противоправно причинено от застрахования водач М.Г.С..
Съгласно т.1 от ТР 1/21.06.2018г. по т.д. 1/2016г. ОСНГТК на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на
техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5
от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и
действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази материална
легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на 9 Върховния съд, както и
от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен.
Тълкувателният акт е основан на Директива 2012/29/ЕС, като в мотивите му е разяснено, че
наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във всеки
отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение следва да
се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че
5
лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и
страдания. Връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна
грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие.
Ищцата е низходяща от втора степен на пострадалата Л. К., което е безспорно и се
установява и от приобщеното удостоверение за наследници. В процесния случай от
доказателствата по делото по несъмнен начин се установи изискуемата особено близка
житейска и дълбока емоционална връзка на ищцата с нейната баба. За да достигне до този
извод, съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел С.Й., които са
логични, безпротиворечиви и базирани на трайни и непосредствени впечатления. От тях се
установява, че с оглед заболяването на майка й и честото отсъствие на баща й поради
професията му на моряк, А.Х. е живеела както при родителите си, така и при баба си и
преимуществено е отглеждана от баба си. След смъртта на майка й през 2010г., именно
пострадалата е останала най-голямата опора в живота на ищцата, окуражавала я е да
продължи след смъртта на майка й. А след като и тя е починала, ищцата се изолирала,
затворила в себе си и трудно преживява факта на смъртта на баба си. В този смисъл,
връзката, която е съществувала между внучката и нейната баба по майчина линия безспорно
удовлетворява изискванията за трайност и дълбочина на цитирания тълкувателен акт и
легитимира А.Х. материално да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди
от загубата й.
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде
определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдания и др. съгласно
дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. Констатираните по-горе обстоятелства
са изцяло относими и към определянето на справедливия размер на обезщетението. Загубата
на толкова значим човек в живота на ищцата, изпълнявал включително и майчините
функции, логично е годно да породи значителни морални болки и страдания за ищцата, да
създаде тревожност и несигурност, за които сочи и свидетелят. Отчитайки всички тези
факти, както и икономическата конюнктура в страната, настоящият съдебен състав намира,
че претендираната сума от 5000лв. е в рамките на справедливото обезщетение претърпените
болки и страдания.
Анализирайки събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение,
въззивният състав намира, че по делото остана недоказано направеното от ответника
възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата Л.
К.. До този извод съдът достига съобразявайки, че на първо място заключението на вещите
лица е категорично, че установената концентрация на алкохол в кръвта на пострадалата от
0.62 промила не е имала практическа стойност върху възможността на пешеходката да
контролира действията си и да възприема обективната обстановка, респективно няма
основание да се приеме, че употребата на алкохол е допринесла за настъпването на
6
произшествието. На следващо място, настоящият съдебен състав при цялостно изследване
на събраните по делото доказателства счита, че пострадалата, макар да е пресичала на
несигнализиран участък, както сочат вещите лица, и правото на пешеходеца да не е
абсолютно в този случай, съобразно т.6 от ТР 2/22.12.2016г. ОСНК на ВКС, в случая липсва
установяване на факти, сочещи на нарушение на чл.113, т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП.
Пострадалата е предприела пресичане на локално пътно платно в жилищен квартал, като
няма данни в близост да е имало пешеходна пътека, която е следвало да използва съобразно
т.6г от ТР 2/22.12.2016г. ОСНК на ВКС. В този смисъл, появата на пешеходец в локалното
платно в жилищната зона е предвидимо препятствие по смисъла на чл.20, ал.2 ЗДвП, който
водачът на МПС е нарушил. Установява се, че пострадалата е възрастна жена, която се е
придвижвала с патерица. При това положение, въззивният състав намира, че въпреки
съобразяването на всички правила на чл.113 и 114 ЗДвП, при установената скорост на
движение на лекия автомобил от 40-50 км/ч, управляван от виновния водач, ПТП се е
осъществило изцяло поради несъобразяване от водача на условията на движение – в тъмната
част на денонощието, в жилищна зона, при наличие и на дървета, които ограничават
видимостта на евентуално пресичащите пешеходци. Пострадалата, макар и при
съобразяване на ограниченията на чл.113 и 114 ЗДвП, с оглед обективно бавната й
възможност за придвижване, няма как да е навлязла внезапно на платното за движение.
Поради същото съображение, може да се направи извод и че е престояла на платното
достатъчно време, че да бъде забелязана своевременно от водача при полагане на
необходимата грижа и да бъде предприето намаляване на скоростта и спиране, така че
пешеходецът да не попада в опасната зона, в какъвто смисъл е и установеното в досъдебното
производство.
С оглед гореизложеното, липсва основание за намаляване на определеното
обезщетение по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Така мотивиран, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан по размер
и следва да бъде уважен в цялост, ведно със законната лихва, считано от 14.12.2014г. до
окончателното изплащане.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, с която предявеният от въззивницата срещу ЗАД „Алианц България“ АД иск с
правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен за разликата над 2500лв. до
претендирания размер от 5000лв., като вместо него бъде постановено друго, с което
предявеният иск за тази сума да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от
14.12.2014г. до окончателното изплащане. Първоинстанционното решение следва да бъде
потвърдено в частта, с която е уважен предявеният от АНГ. П. Х. срещу въззивника по
насрещната жалба иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./, чрез присъждане на
обезщетение в размер от 2500лв., ведно със законната лихва, считано от 14.12.2014г. до
окончателното изплащане.
По разноските в процеса:
Предвид изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
7
в частта, с която А.Х. е осъдена да заплати на ЗАД „Алианц България“ сумата от 490лв.,
представляваща сторените по делото разноски. С оглед своевременно отправените искания и
представените доказателства и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „Алианц България“
следва да бъде осъдено да заплати на А.Х. сумата от още 400лв., представляваща разликата
между присъдените в първата инстанция разноски от 400лв. и пълният им определен размер
от 800лв., както и сумата от 800лв., представляваща сторени пред въззивната инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение, или разноски за двете инстанции в общ размер от
1200лв. Съставът на въззивния съд намира за неоснователно направеното пред въззивната
инстанция възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от
въззивницата адвокатско възнаграждение за втората инстанция. Минималният еднократен
размер на дължимото адвокатско възнаграждение съобразно чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004г. за
минималния размер на адвокатските възнаграждения и материалния интерес по делото,
възлиза в размер от 580лв. Делото не е лишено от фактическа и правна сложност, при което
възнаграждението от 800лв., което е под двукратния размер по наредбата, не се явява
прекомерно.
Водим от горното, съдебният състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261417/23.04.2021г., поправено с решение
№262456/10.08.2021г., постановено по гр.д. № 4947/2019г. на ВРС, 40 съдебен състав, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от АНГ. П. Х. ЕГН **********, с адрес ***** ,
срещу ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59 , иск да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
горницата над присъдената сума от 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/ до пълния
претендиран размер от 5000лв. /пет хиляди лева/, както и в частта, с която е осъдена
АНГ. П. Х. ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********, сумата
от 490лв. /четиристотин и деветдесет лева/, представляваща сторени в първата инстанция
разноски, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59 да заплати на АНГ. П. Х. ЕГН
**********, с адрес *****, и сумата от 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/,
представляваща разликата над присъдените с първоинстанционното решение 2500лв. до
претендирания размер от 5000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
смъртта на баба й Л.Т.К., починала на 14.12.2014г., вследствие на ПТП, причинено от водач
управлявал МПС „Фолксваген“ с рег. № *** застраховано със ЗЗ „ГО“ при ответника, ведно
със законната лихва върху главницата от 14.12.2014г. до окончателното й изплащане, на
основание чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./.
ПОТВЪРЖДАВА решение №261417/23.04.2021г., поправено с решение
№262456/10.08.2021г., постановено по гр.д. № 4947/2019г. на ВРС, 40 съдебен състав, В
8
ЧАСТТА, с която е осъдено ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59 да заплати на АНГ. П. Х. ЕГН
**********, с адрес ***** сумата от 2500лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на баба й Л.Т.К., починала на
14.12.2014г., вследствие на ПТП, причинено от водач управлявал МПС „Фолксваген“ с рег.
№ ***, застраховано със ЗЗ „ГО“ при ответника, ведно със законната лихва върху
главницата от 14.12.2014г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков” № 59 , да заплати на АНГ. П. Х. ЕГН
**********, с адрес *****., сумата от 1200лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща
сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение, от които 400лв. за първа
инстанция и 800лв. за въззивна инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване (чл. 280, ал.3, т.1 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9