№ 326
гр. Разград , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на втори декември, през
две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20203330101491 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.82 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от Г.А.А. срещу “Водоснабдяване – Дунав” ЕООД, с която е
предявен иск за заплащане на сумата 39,40 лв., платени за 12 куб. м. питейна вода,отведени
и пречистени отпадни води. Претендира и за законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба, както и за направените по делото разноски. Сочи, че задължението е
начислено за абонатен №47/136 за обект на адрес гр.Р.****** за периода 04.04.2019 г. –
12.05.2020 г. и за същото е издадена фактура №**********/29.05.2020 г. Твърди, че е
придобил имота с нотариален акт от 24.02.2020 г., че се е настанил в същия едва на
04.04.2020 г., че е поискал представител на дружеството да отчете показанията на потребена
вода, но това е било отказано, че платил първата сметка за м.април 2020 г. за 2 куб.м. вода,
като толкова са били и отчетени, че подал молба за смяна на партидата, че на 23.06.2020 г.
при плащането на втората сметка установил, че по партидата излиза ЕГН и на стария
собственик и изразходени 12 куб.м. Счита, че сумата 39,40 лв. е щета от неизпълнение на
задължението на ответника за отчитане на потреблението. Твърди, че е платил тази сума,
защото са му обяснили, че при неплащане на същата ще бъде спряно водоподаването в
имота. В о.с.з. процесуалният представител на ищеца твърди, че начислената сума по
процесната фактура е резултат на предположение и че операторът не е отчел реално
количествата вода съгл. чл.22 от Общите условия, както и ме представения ел. карнет не
доказва отчитане на консумация на вода в размер на 12 куб.м., а началото на периода,
вписан във фактурата, се отнася за време, в което ищецът не е ибл собственик на имота.
В писмения отговор ответникът счита иска за неоснователен. Признава, че предоставя В и
К услуги в имота на ищеца, както и че водоподаването в този имот не е било прекъсвано и
респ. възобновявано. Сочи, че отчет на консумацията в имота е извършен на 08.04.2019 г.,
1
при което са записани 331 куб.м. през м.май и м.юни 2019 г. не е бил осигурен достъп и
служебно са начислени по 11 куб.м. вода, респ. за двата месеца 22 куб.м., че достъп не е
осигурен и след м.юни 2019 г., че титулярът на партидата е променен въз основа на
заявление от 28.02.2020 г. Твърди, че дейностите по инкасиране са били преустановени на
основание Решение от 13.03.2020 г. на НС, с което е било въведено извънредно положение,
че при редовен отчет през м.май е констатирано показание от 343 куб.м., както и че при
съпоставка с последния реален отчет ответното дружество е стигнало до извод, че тези 12
куб.м. са изразходвани от ищеца. В о.с.з. процесуалният представител на дружеството
твърди, че за периода 28.02.2020 г. – 28.05.2020 г. не е било възникнало задължение за
отчитане на водомера, тъй като 3 м. е максималния срок за отчитане на водомерите. Сочи, че
няма доказателства ищецът да е искал извършване на отчет след като е придобил имота,
както и че уреждането на отношенията между стария и новия собственик на е от
компетенциите на ответното дружество, както и това, че е било технически невъзможно
тези 12 куб.м. да бъдат отразени в ел. карнета.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено от
фактическа страна следното: Ищецът по делото „Водоснабдяване Дунав“ЕООД предоставя
водоснабдителни и канализационни услуги на територията на гр.Разград.
На 24.02.2020 г. ищецът е закупил самостоятелен обект в сграда с идентификатор
61710.505.217.2.41 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Разград с
административен адрес гр.Р.******. Не се спори между страните, че в тази сграда
водоснабдяването се осъществява от ответното дружество.
На 28.02.2020 г. ищецът е депозирал заявление партидата на имот с адрес гр.Р.*** да бъде
записана на негово име в качеството му на собственик, придобил имота чрез покупко-
продажба. В долната част на това заявление, за която е посочено, че се попълва от служител
на „Водоснабдяване Дунав“ЕООД е записано, че титуляр на партидата е Н.Г.Н. /същият е и
прехвърлител по договора за покупко-продажба/ и че последното показание е за 353 куб.м.
от дата 11.06.2019 г. и има задължение за плащане на 65,86 лв. по 2 бр. фактури от
28.06.2019 г.
Според отразеното в електронния карнет /л.25/ на името на стария собственик последният
отчет е от 08.04.2019 г. и са отчетени 331 куб.м. Съответно на 10.05.2019 г. е отчетен 1
куб.м. /респ. 332 куб.м./ , а на 11.06.2019 г. са отчетени 21 куб. м. /съответно 353 куб.м./,
като за последните два отчета е посочено, че сумите са определени служебно. След това в
продължение на 10 месеца е посочено, че водомерът не е отчетен, без да е посочена
причината за това. В справката от електронния карнет на ищеца /л.26/ на 09.06.2020 г. са
отчетени 345 куб.м., а в графа консумация са вписани 2 куб. м. Толкова са записани и при
отчетите на 10.07.2020 г., 11.08.2020 г. и 10.09.2020 г.
2
В протокол от м.май /л.21/, съставен от служител на ответника е записано по карнет и
партида 47/136 от 31.05.2019 г. и 28.06.2019 г. да се сторнира показание 331 до показание
353 поради грешно начислена консумация – 22 куб. м. и за м.май да се начисли консумация
от показание 331 до показание 343 – 12 куб.м.
С жалба от 23.06.2020 г./л.12/ ищецът е изразил пред ответника становище, че от него се
иска плащане на вода, изразходвана от предишния собственик на имота. В отговор на
жалбата/л.24/ управителят на ищцовото дружество е пояснил, че отчетената консумация е за
периода 08.04.2019 г. – 12.05.2020 г., като първата дата показва датата на последния отчет в
имота, след който е нямало консумация до 12.05.2020 г.
По делото не се спори, че ответникът е платил 39,40 лв. фактура №**********/29.05.2020 г.,
която сума претендира да му бъде върната от ответника.
Според представената по делото заповед №РД-11-82/20.03.2020 г. управителят на ответното
дружество е забранил обходът на отчетниците по домовете на клиентите за визуален отчет
на водомерите до отмяна на извънредното положение - т.11 /л.34/.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Претендираната от ищеца сума от 39,40 лв., която той е платил по фактура
№**********/29.05.2020 г. за 12 куб. м. според твърденията му представлява имуществени
вреди, причинени от неизпълнението на задължението на ответника да отчита показанията
на средствата за измерване при условията и в сроковете, определени в Общите условия и да
издава фактури или други разходно-оправдателни документи, отговарящи на изисквания на
Закона за счетоводството.
За да установи дали за ответника е възникнало задължение за заплащане на претендираната
сума, съдът следва да установи на първо място дали ищецът е ползвал 12 куб.м. вода, респ.
дали такава консумация е отчетена в имота и на второ място, дали тези суми са начислени
поради неизпълнение на задължението на ответника да отчита консумацията на вода в
съответните срокове и да издава фактури или други разходно-оправдателни документи,
отговарящи на изисквания на Закона за счетоводството.
Въз основа на преставените документи не може да се направи извод, че тези 12 куб.м. са
изразходени за времето след 24.02.2020 г. Такива и по-големи количества според
отразеното в заявлението /л.20/ са били отчетени и фактурирани преди тази дата.
Действително записаните преди това 353 куб.м. са били повече от отчетените 345 куб.м. на
09.06.2020 г., поради което задължението за част от количеството правилно е сторнирано, но
сторнирането на спорните 12 куб. м. е направено от ответника само по предположение, че е
възможно ищецът да е ползвал служебно отчетените количества от времето преди
прехвърлянето на имота. Ето защо Съдът намира, че ответникът не е изпълнил своите
задължения за отчитане на количествата вода и за тяхното фактуриране. Оправдание за това
3
неизпълнение не би могло да бъде извънредното положение, въведено с Решение на НС от
13.03.2020 г.
В резултат на неизпълнение на това задължение ответникът счетоводно е задължил ищеца
да заплати сумата 39,40 лв., задължение, което той изпълнил.
Ето защо искът, предявен от ищеца срещу ответника за заплащане на сумата 39,40 лв. е
основателен и доказан, тъй като в резултат на неточно изпълнение на задълженията на
ответника по облигационната връзка, ищецът е претърпял имуществени вреди н този
размер.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да плати на ищеца и направените по
делото разноски в размер на 50 лв. държавна такса и 300 лв.платено адвокатско
възнаграждение.
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Водоснабдяване Дунав“ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Разград ДА
ЗАПЛАТИ на Г. А. А., ЕГН **********, адрес гр.Р.****** сумата 39,40 лв. /тридесет и
девет лева и четиридесет стотинки/ причинени имуществени вреди в резултат на издаване
на фактура №№**********/29.05.2020 г. , ведно със законната лихва от 25.09.2020 г. до
окончателното изплащане, сумата 50 лв. /петдесет лева/ разноски по делото и 300 лв. /триста
лева/ платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4