Р Е Ш Е Н И Е № 40
гр. Сливен, 18.03.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на втори март, две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора КРАСИМИЛ
МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА касационно
административно-наказателно дело № 51 по описа на съда за 2022 година, за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Образувано е по жалба на „Р.” ЕООД, ЕИК ……….., представлявано от Е. Р., чрез адв. С.Р. *** против Решение № 260228 от 06.12.2021 г., постановено по АНД № 113/2021 г. по описа на СлРС. С обжалваното решение е потвърдено като законосъобразно НП 20-002864/30.11.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Сливен, с което на „Р.” ЕООД, ЕИК …………. е наложена „имуществена санкция” в размер на 1600 лева на основание чл. 414, ал. 3 от КТ за нарушение на чл. 62, ал.1 от КТ.
В касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е материално и процесуално неправилно и незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че съдът не е преценил правилно събраните по делото доказателства. Счита, че не е доказано, че има извършено административно нарушение. Моли съда да отмени решението на СлРС и постанови ново, с което да отмени НП на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Сливен, като незаконосъобразно. Претендира разноски.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява се от адв. С.Р., който алтернативно прави искане за отмяна на решението и връщане на делото на първоинстанционния съд. Претендира разноски.
В с.з. ответникът по касационната жалба Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Сливен, редовно и своевременно призован, се представлява от пълномощник, който счита жалбата за неоснователна. Излага съображения за правилността на обжалваното първоинстанционно решение.
В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен намира атакуваното първоинстанционно решение за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.
Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Административният съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
От фактическа страна е безспорно установено, че на 05.11.2020 г. била извършена проверка от служители на Инспекция по труда, съвместно с представител на ОД на МВР гр. Сливен и БАБХ гр.Сливен по спазване изискванията на трудовото законодателство на "Р." ЕООД с обект на контрол ц. за направа на к. з., находящ се в гр. С., ул. "Р." …. Било установено, че р. М. К. М., ЕГН: ********** предоставя работна сила като о. р.. Същият попълнил собственоръчно Декларация, в която посочил, че работи в "Р." ЕООД от 4 дни, на дл. р., с работно време – 8 часа, започнал работа в 8.00 часа до 16.30 часа, с почивни дни - събота и неделя. На 10.11.2020 г. работодателят представил на контролния орган граждански договор сключен между "Р." ЕООД гр. Сливен и М. К. М. с ЕГН **********. След запознаване с представените от страна на санкционираното дружество документи, АНО е приел, че ЕООД „Р.“ гр. Сливен, в качеството си на работодател по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на КТ не е сключил трудов договор в писмена форма с М. К. М. при постъпването му на работа. Приел е, че нарушението е установено на 10.11.2020 г., когато е представен гражданския договор, а е извършено на 05.11.2020 г. в обекта на контрол. С писмо изх. № 20077470/16.11.2020 г. работодателят е поканен да се яви за съставяне на АУАН в Д "ИТ" Сливен. Същият не се е явил и АУАН е съставен в негово отсъствие на основание чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. Въз основа на този акт е издадено обжалваното НП, с което е наложена „имуществена санкция” в размер на 1600 лева.
С обжалваното Решение, СлРС е потвърдил като законосъобразно НП № 20-002864/30.11.2020 г. на Директора на Дирекция „Областна инспекция по труда” - гр. Сливен. Съдът е приел за установено, че на датата посочена в АУАН, жалбоподателката в качеството й на У. на „Р.” ЕООД гр. Сливен е допуснала до р. лицето М. М. без същият да притежава трудов договор за това. Представен е граждански договор, който съдът посочил, че не приема за редовен от външна страна. Прието е, че не са допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и НП. Предвид описаното първоинстанционния съд е счел, че наказващия орган правилно и законосъобразно е ангажирал отговорността на жалбоподателя по чл. 62, ал. 1 от КТ.
Настоящата инстанция намира, че крайният извод на районния съд за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление е правилен, но по следните съображения:
Фактическата обстановка, приета за установена от съда се потвърждава от събраните и проверени в хода на съдебното дирене доказателства. От показанията на проверяващите се установява, че М. е бил заварен в ц. за з. с още трима работници, а и това обстоятелство не се отрича от него. При направената проверка е констатирано, че лицето е престирало труд на обекта, като в подписаната декларация е посочило, че работи като р., от 4 дни с работно време 8 часа, от 8 до 16, 30 часа и почивни дни събота и неделя, поради което за работодателя е било налице задължение да сключи с р. трудов договор в писмена форма и по този начин да уреди отношенията по предоставяне на р. му с. като трудови правоотношения. Действително по делото е представен граждански договор, но изложеното от М. в попълнената декларация изцяло опровергава съдържанието на договора и разкрива трудови правоотношения между страните. Декларацията представлява частен документ, който не се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда, но цялостната преценката на съдържанието й и в съвкупност с останалите налични доказателства, обосновава извода, че същата отразява действителните отношения между дружеството и издателя й, които могат да бъдат определени единствено като трудови правоотношения. Трудовият договор по своята правна природа е двустранен, възмезден договор, по силата на който възниква трудово правоотношение. Характерно за този вид договор е предоставянето на работна сила, изразяваща се в извършването на периодични действия за постигане на определен трудов резултат. Задължителни реквизити на този договор са конкретно определена работа, работно място, времетраене, размер на трудовото възнаграждение, способи за прекратяване, продължителност на работния ден или седмица и пр. Освен задължителните реквизити, този договор включва и задължителни елементи, структуриращи трудовото правоотношение като такова, при наличието на които възниква и задължението на работодателя по чл. 62 ал. 1 от Кодекса на труда. Този вид договор не е резултативен, което го отличава от договорите, регламентирани по вид в Закона за задълженията и договорите и в частност от договора за изработка, при който се цели не престиране на трудова дейност (работна сила), а определен, конкретен и индивидуализиран резултат. За разлика от трудовия договор, договорите по ЗЗД, по – известни в практиката като “граждански договори”, са неформални сделки и обикновено се сключват с оглед личността на изпълнителя и създават облигационни отношения. При тях създадените правоотношения приключват с осъществяване на договорения резултат, с предоставяне на договорените насрещни престации, които в повечето случаи са еднократни. Друга специфика на трудовия договор е особеното йерархично отношение между работодателя и неговия съдоговорител – работник или служител, съобразно което за последната категория лица възникват задължения за спазване на предварително определени административно – организационни, технологични и дисциплинарни изисквания. От събраните пред първата инстанция доказателства, включително и административнонаказателната преписка се установява по безспорен начин, че на М. е възложено от касатора извършване на дейност в обекта на проверка, с наличие на елементите на трудовото правоотношение (предоставяне на работна сила в рамките на фиксиран период от време, повторяемост на извършваната трудова дейност). Декларацията е попълнена собственоръчно от М. и подписана, като именно изпълненият от него ръкописен текст удостоверява конкретните елементи на трудовото правоотношение. От показанията на разпитаните свидетели Г. С., К. П. и К. Д. става ясно, че М. М. е р. в ц. с други р., извършващи абсолютно същата дейност, която следва да се извършва от р. по трудово правоотношение – работещ като о. р. – направа на з. в б..
Констатациите в съставения АУАН не са оборени от установените факти в хода на съдебното производство. Събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства, както и писмените такива, кореспондират с констатациите в съставения АУАН. АУАН е редовно съставен – съдържа съществените реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН и се ползва с предписаната му от закона доказателствена сила /чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ/.
Ето защо правилно е прието, както от Районния съд, така и от наказващия орган, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ. За нарушение на посоченото задължение, в КТ е предвидена административнонаказателната разпоредба на чл. 414, ал. 3, която в разглеждания случай е приложена законосъобразно от наказващия орган.
Така формулираните от първоинстанционния съд изводи за съставомерност на деянието, неговата тежест и за спазване на процедурата по налагане на санкция са обосновани и законосъобразни. по безспорен начин се установява наличието на извършено от дружеството, в качеството му на работодател нарушение на трудовото законодателство, свързано с неизпълнение на задължение за надлежно оформяне в писмен вид на изискуем от закона трудов договор със съответния работник. Въз основа на установените от контролните органи специфики и характеристики, отношенията, възникнали по повод полагането на труд от страна на М. М. от името и за сметка на „Р.” ЕООД са правилно квалифицирани като трудово правни.
По изложените съображения, като е потвърдил процесното НП Районният съд е постановил валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, при чието постановяване не са допуснати посочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд – Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260228 от 06.12.2021 год. постановено по АНД № 113/2021 год. по описа на Сливенски районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: