Решение по дело №146/2021 на Военен съд - Сливен

Номер на акта: 1
Дата: 20 януари 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Воля Петров Кънев
Дело: 20216500200146
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 ноември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Сливен, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОЕНЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Воля П. Кънев
при участието на секретаря ВЕНЦИСЛАВА Г. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от Воля П. Кънев Административно наказателно
дело № 20216500200146 по описа за 2021 година
и на основание чл. 378 ал. 4 т. 2 НПК,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия:
***С. Я. Д. от военно формирование*** - Б., роден на ***** г. в гр. Е.,
обл. Я., живущ в гр. Я., ж.к. „**“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, ЕГН: **********
ЗА НЕВИНЕН в това:
На *** г. в **часа в района на учебен център „П.“ на в.ф. *** – Я.
поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на
повишена опасност - управление на бойна верижна машина МТ-ЛБ, с рег. №
***, като механик-водач да е нарушил т. 4.12. от Лек многоцелеви верижен
транспортьор влекач - техническо описание и инструкция за експлоатация
(Военно издателство, София-1980) и т. 2.12.1. от Ръководство по управление
на бойни верижни машини (изд. на Министерство на отбраната, София-1996),
в следствие на което прегазил *** Р. А. П. от военно формирование *** – Я. и
причинил шест средни телесни повреди, поради което и на основание чл.
1
378 ал. 4 т. 2 НПК, го ОПРАВДАВА за обвинението по чл. 134 ал. 1 т. 2, вр.
чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
На основание чл. 190 ал. 1 НПК, направените по делото разноски
остават за сметка на държавата.
Приложените към делото като веществени доказателства: 1 (един) брой
Работна карта от 4 (четири) картни листа с План за провеждане на тактическо
занятие с бойна стрелба с 1 и 2 механизирани отделения с peг. № .....г.; 1
(един) брой Списък на личния състав на 1 механизиран взвод от сборна
механизирана рота, участващ в тактическото занятие с бойна стрелба на ****.
(приложение №* към документ с peг. №****) от 1 (един) лист; 1 (един) брой
Пояснителна записка към плана за провеждане на тактическото занятие с
бойна стрелба с 1 и 2 механизирани отделения денем (приложение № 2 към
документ с peг. № ***.) от 3 (три) листа; 1 (един) брой Пояснителна записка
към плана за провеждане на тактическото занятие с бойна стрелба с 3
механизирано отделение нощем (приложение № 3 към документ с peг. №
****) от 3 (три) листа; намиращите се на съхранение във военно
формирование *** - Я. 1 (един) брой ** мм автомат „АК-47“ с дървен
приклад с номер **** с увреждания в долната част на ложата и прохлузни
следи по цевта и газовата тръбичка; 1 (един) брой празен пълнител за 7,62 мм
автомат „АК-47“ с прохлузна следа по него и 1 (един) брой шанцов
инструмент лопата за окопаване с метална и дървена част, с хартиен етикет на
дървената дръжка с надпис „Шансов инструмент, ** П, P. А., АК“, увредена в
металната част, след влизане на решението в сила да СЕ ВЪРНАТ на в.ф. ***
- Я.
Решението подлежи на протестиране и обжалване пред Военно-
апелативен съд на РБ, в петнадесетдневен срок от днес.

Съдия при Военен съд – Сливен: _______________________
2

Съдържание на мотивите



МОТИВИ: След съвкупна преценка на събрания и проверен в съдебно
заседание доказателствен материал по делото, съдът установи следното:
Обвиняемият *** С. Я. Д. е постъпил на военна служба на ***г., като е
заемал различни длъжности. Към инкриминираната дата е заемал длъжността
„*****“ на в. ф. **– Я., а от ***г. е бил приведен на военна служба във в. ф.
*** – Б. на длъжност „****“ (л.82т.3ДП). По време на службата си обв. Д.
участвал активно в учебния процес. Изпълнявал в срок поставените му задачи
и полагал необходимите грижи за повереното му оръжие. Показвал умение за
работа в колектив, като не е влизал в пререкания с колегите, командирите и
началниците си. По време на службата си шест пъти е бил поощряван с
„благодарност“ и веднъж наказан със „забележка“. Неосъждан (л.77-
88т.2ДП). Притежава свидетелство за правоуправление на машина „***“ №
****, издадено на***г. от поделение *** - П. (л.93-94т.2ДП).
Съгласно заповед № ЗПУПД-*****г. на командира на ***, на *** г.
следвало да бъде проведено тактическо занятие с бойна стрелба на учебен
център (УЦ) „****“, в което да участват механизираните отделения от ****на
военно формирование *** – Я. За старши ръководител на стрелбата бил
назначен свидетеля ***И.П.Г. В изпълнение на задълженията си по
подготовка на занятието, *** Г. изработил работна карта-план с per. №
....../...г. за провеждане на занятието с първо и второ механизирани отделения
на първи механизиран взвод (Плик с веществени доказателства). Темата на
занятието била „***“, като към плана били приложени списък на личния
състав, участващ в тактическото занятие - приложение № *. Били приложени
и пояснителни записки - приложения № * и *, като приложение № 2 касаело
дневно занятие с първо и второ отделения, а приложение № 3 – нощно
занятие с трето отделение. Според изготвения разчет, времето за провеждане
на занятието с първо механизирано отделение било предвидено през периода
от ***часа до ***часа на *****г. Второ механизирано отделение в състав от
шест военнослужещи (Приложение №1 плик с ВД): командир на отделението
–****Г.Н.К., снайперист - свидетеля ***Б.А.З, автоматчици -
свидетелите***П.Г.А. и ***Р.А.П., мерач-оператор - свидетеля ***С.М.С. и
механик-водач на верижна бойна машина „***“ с per. номер ***– обвиняемия
**** Д., следвало да проведе занятие от*** часа до***часа на ****г. Планът
бил утвърден от свидетеля****И.Ж.П.в качеството му на командир на сборна
механизирана рота.
На ***г. преди началото на тактическото занятие *** И.П.запознал
личния състав с въпросите, набелязани в плана за занятието, включително и с
мерките за безопасност. Занятието с първо отделение било проведено и
приключило съгласно плана, след което в ***часа започнало занятието и с
второ механизирано отделение. Личния състав заел района за разполагане,
като обвиняемият подходил с управляваната от него машина към укритието
1
за същата. По напътствия, давани със знаци с ръце от страна на командира на
отделението, обв. Д. въвел машината в укритието. След заемане на района за
разполагане, личният състав предприел дейности, свързани с извършване на
мероприятия по инженерното оборудване и маскировка на укритието за
бойната машина, довършителни работи и маскировка на окопите на
автоматчиците, а след това и подготовката на въоръжението за водене на
бойни действия. *** Д. работил по маскиране укритието на машината,
свързано със забиване на колове и елементи от укрепването на мрежата и
поставянето на самата мрежа. Той знаел, че двамата автоматчици от
отделението - ***А.и П., имат окопи в близост до укритието на машината,
които следва да бъдат маскирани за да са трудно забележими, но не бил
уведомен къде точно са разположени окопите и не знаел тяхното
местонахождение.
След приключване на дейността по маскировката, командирът на
отделението - ***Г.К., подавайки сигнали с ръце, подвел бойната машина за
излизане напред от укритието. В този момент във верижната бойната машина
се намирали механик-водача Д. и мерач-оператора С. След излизането от
укритието в машината се качили командира на взвода ***И.Г., командира на
отделението ***Г.К.и снайпериста ***Б.З., като в района за разполагане на
отделението останали само автоматчиците **П.А. и ***Р.П., които
продължили работата по маскировката си. Бойната машина се придвижила до
мястото за извършване на рекогносцировка на бойните действия и след
получаване на бойната заповед се отправила обратно към района за
разполагане на отделението, където пристигнала в ***часа. По разпореждане
на***И.Г., обвиняемият спрял управляваната от него машина в близост до
командно-наблюдателния пост на командира на взвода, като там слезли
свидетелите *** Г., ***К. и ***З., а в машината останали ** Д. и мерач-
оператора **С. ***Г. разпоредил на ***К. да си подведе машината към
укритието, а последният подал сигнал с ръка на обвиняемия *** Д. да тръгва,
като не го подвел, а отишъл да получава от старшината на ротата лични
защитни комплекти. Обв. Д. възприел подадения от командира на
отделението сигнал и потеглил към укритието на машината. Тъй като според
изискванията на плана на занятието люковете били затворени, двамата с
мерач-оператора ***С. извършвали наблюдение на маршрута единствено през
призмите на машината. Автоматчиците - ***П.А. и*** Р. П., чули двигателя
на машината, разбрали че същата се насочва към укритието и се отправили
към окопите си. ***Д. управлявал машината по първоначално оставените от
нея следи при заемане на района за разполагане, като първо минал покрай
окопа на***. А., която през цялото време наблюдавала движението .
Наближавайки укритието, обвиняемият забелязал върху старата следа
метално колче от конструкцията на маскировъчната мрежа и предприел
маневра завиване надясно с цел да го заобиколи и да не събори мрежата. Тази
маневра налагала дясната верига на машината да премине през малка
височина и през храст с диаметър 2 метра, като заради височината и
2
растителността, Д. нямал видимост към пространството зад храста.
Непосредствено зад този храст и в невидимата за Д. от мястото на водача
зона, бил разположен окопа на пострадалата***Р.П., която в момента се
намирала в позиция легнала по корем в него. ***П. чувала двигателя на
машината и по звука му се ориентирала за местоположението й, но не водела
визуално наблюдение към нея. Окопът бил правоъгълен с ширина 55-60
сантиметра, дължина 165 сантиметра и дълбочина 12 сантиметра. Когато
обвиняемият предприел маневрата за завиване и заобикаляне на металното
колче, бойната машина преминала през храста, а след това и през окопа на
***П. Когато осъзнала, че машината преминава през храста и се насочва към
нея, П. се опитала да се изправи и избегне съприкосновението, но не успяла.
Машината преминала през дясната част на тялото на ***П., като контактувала
с металната част на оръжието и сапьорната лопатка на П. и продължила
движението си. Дочувайки звука от триене на метал в метал от частите на
машината и металните части на автомата и лопатката, Д. спрял на 10 метра
след преминаването през храста. Пострадалата П. изпитвала силни болки по
тялото си, като викала за помощ, на което незабавно се отзовали свидетелите
***И.П., ***И.Г., ***Г.М., ***Г.К., ***Р.Ц., ***П. П.-С., *** Н.Ч., ****Б.З.,
*** С. С., ***М.М. и обвиняемия **Д.. Медицинската сестра Ц. се обадила от
мобилния си телефон на телефонен номер за спешни повиквания 112 и
съобщила за случилото се, след което оказала първа медицинска помощ на
пострадалата Р.П. На място пристигнал и екип от ЦСМП - Я., който също
оказал медицинска помощ на пострадалата и я транспортирали до Спешно
отделение на МБАЛ „****“ АД - град Я.
Съгласно заключението по назначената комплексна съдебно-
медицинска и автотехническа експертиза, което съдът възприема изцяло, в
резултат на съприкосновението на ходовата част на машината МТ-ЛБ с
тялото на пострадалата ***Р.А.П., на последната са били причинени шест
групи увреждания, както следва:
- травматичен шок от множество телесни увреждания;
- счупване на тялото на раменната кост на дясната ръка в областта на
границата между горна и средна трета;
- счупване на раменната кост на дясната ръка в нейния долен край в
областта на двата кондила;
- счупване на горния край на лъчевата кост на дясната ръка;
- множество двустранни счупвания на кости, изграждащи тазовия
пръстен и
- счупване на тялото на бедрената кост на десния крак в областта на
нейната средна трета.
Петте групи счупвания са довели до трайно затрудняване движенията
на десния горен крайник и на двата долни крайника, а те поради масивните
кръвонасядания и хематоми и травматичния шок са довели до разстройство
3
на здравето, временно опасно за живота на пострадалата, като всяка от шестте
групи увреждания поотделно представлява средна телесна повреда по смисъла
на чл. 129 ал. 2 от НК.
Горната фактическа обстановка по делото се доказва от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, чиито показания
бяха приобщени по съответния процесуален ред към доказателствения
материал по делото, от заключението на вещите лица по назначената
комплексна експертиза и разпита на д-р С. пред съда, обясненията на
обвиняемия, дадени в съдебно заседание, от извършените оглед на
местопроизшествие и следствен експеримент, както и от другите събрани в
хода на разследването писмени и веществени доказателства. При тази приета
за безспорна от съда и страните фактическа обстановка, съществува
противоречие единствено по това, дали тя осъществява престъпния състав по
повдигнатото обвинение. Становището на прокурора е, че обв. Д. като
механик-водач при управление на бойна верижна машина МТ-ЛБ, с рег. №
***** - занятие, представляващо източник на повишена опасност, поради
немарливо изпълнение на задълженията си е нарушил т. 4.12. от Лек
многоцелеви верижен транспортьор влекач - техническо описание и
инструкция за експлоатация (Военно издателство, София-1980) и т. 2.12.1. от
Ръководство по управление на бойни верижни машини (изд. на Министерство
на отбраната, София-1996), в следствие на което причинил шест средни
телесни повреди на *** Р.А.П. от военно формирование *** – Я. –
престъпление по чл. 134 ал. 1 т. 2, вр. чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Противоположно е становището на обвиняемия и защитника му, според които
при същата фактическа обстановка правят извода, че Д. е изпълнил стриктно
изискванията към него като водач и не е допуснал нарушения, поради което
не е извършил престъпление.
Съдът след като изслуша становището на страните и прецени
доказателствения материал по делото, стигна до извода, че обв. Д. следва да
бъде оправдан по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 134 ал. 1 НК, законодателят изрично е посочил, че
тежката или средна телесна повреда следва да е причинена поради незнание
или поради немарливо изпълнение на занятие или на друга правно
регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност. От
тази редакция, а и съгласно Постановление № 2 от 27.IX.1979 г. на Пленум на
ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), следва че разпоредбата на чл.
134 НК е бланкетна норма, която препраща към друг съответен нормативен
или поднормативен акт, който конкретизира дължимото поведение на
виновния и съдържанието на признаците на престъпния състав. Както
изрично е записано в законовия текст се касае за правна регламентация на
дейността. Към делото на л. 84-87 том 3 е приложена Длъжностна
характеристика за длъжността „Механик водач в механизирана рота“, каквато
длъжност е заемал обв. Д. към инкриминираната дата. В точка III на страница
втора е посочено кои основни нормативни и други актове е задължен да
4
познава заемащия длъжността, в настоящия случай обв. Д.. В две точки са
посочени поименно конкретни актове, като там не са вписани конкретно,
посочените от прокурора в обвинението два документа - издание „Лек
многоцелеви верижен транспортьор влекач - техническо описание и
инструкция за експлоатация“ (Военно издателство, София-1980) и издание
„Ръководство по управление на бойни верижни машини“ (изд. на
Министерство на отбраната, София-1996). Само в последния абзац не
конкретно, а обобщаващо е посочено „Наставления, заповеди, закони и
правилници за тяхното приложение, отнасящи се до експлоатацията,
съхранението и обслужването на въоръжението, техниката и отбранителните
продукти“. Цитираните в постановлението на прокурора издания, не попадат
в нито една от посочените четири категории - наставления, заповеди, закони и
правилници за тяхното приложение, като по делото няма данни те да са
одобрени или обявени с Министерска заповед. Същите представляват
обучителни материали, за това какви са техническите възможности на
машината и как трябва да бъде управлявана, така щото да не бъдат
причинени технически повреди. Тези издания не съдържат указания и
правила за действия на водача спрямо други бойни машини и личен състав
при провеждане на занятие. Не съдържат правила за това какво трябва да е
поведението на водача при преминаване през местност, където има
замаскирани укрития и стрелкови окопи, дали следва да бъде подведен между
укритията от запознат с местонахождението им военнослужещ, или да бъде
ръководен от военнослужещ, разполагащ с карта на местността с укритията и
др. Това е от особена важност с оглед някои различия в записаното в
цитираните учебни пособия, което вероятно е убегнало от вниманието на
разследващите и не е било обсъдено. Съгласно т. 4.12 от изданието „Лек
многоцелеви верижен транспортьор влекач - техническо описание и
инструкция за експлоатация“ (Военно издателство, София-1980), при
движение през храсти скоростта се намалява и внимателно се наблюдава дали
няма скрити отпред пънове, ями, оврази, издатини и др. В т. 2.12.1 от
изданието „Ръководство по управление на бойни верижни машини“ (изд. на
Министерство на отбраната, София-1996), се указва че подхождането към
препятствието и отдалечаването от него се извършват на максимално
възможни скорости, а машината не се спира пред, до или зад препятствието.
Същевременно по време на провежданото занятие, механик-водача е бил
задължен да управлява машината при затворени люкове и да не излиза от нея
за да огледа района. Това също води до извода, че цитираните учебни
материали касаят техниката на управление с цел недопускане на технически
повреди, но не и правила за придвижване на машината по учебното поле с цел
осигуряване безопасността на останалите участници в учението. Тези правила
следва да се одобряват конкретно за всяко занятие с оглед поставените и
преследвани от занятието задачи, брой и вид на участващите машини,
маршрута им на движение, присъствие и брой на друг личен състав извън
машината, поставените на този личен състав задачи – да се укрива или да
5
остане видим и т.н. Не следва да се подминава без внимание и Раздел пети от
„Ръководство по управление на бойни верижни машини“ (изд. на
Министерство на отбраната, София-1996), на което ръководство се позовава
обвинението. В този раздел се съдържат мерките за безопасност, а в т. 5.2 са
посочени мерките за безопасност при кормуване на бойни машини съгласно
ККБМ-79. В т. III.2. на шесто място от Длъжностната характеристика
(л.85т.3ДП), е поставено изискване към длъжността на обвиняемия за
познаването на „Курс за кормуване на бойни машини-79“. В обвинението не е
залегнало нарушение на този курс, но посочената по-горе т. 5.2 от
„Ръководство по управление на бойни верижни машини“ (изд. на
Министерство на отбраната, София-1996) препраща към него. Прокурорът
обаче не е обвързал обвинението с нарушения на т.5.2 и от прочита й съдът
също не намира нарушение на изискванията за безопасност по тези правила.
От това следва, че въз основа на събрания доказателствен материал не се
доказват допуснати нарушения от ефр. Д. при управление на бойната машина,
както на цитираните от прокурора издания, така и други нарушения.
В т. 6 от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г. на Пленум на ВС, (изм. с
Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) е посочено, че когато не са били
нарушени конкретни професионални правила или норми, съдилищата са
длъжни да обсъдят дали резултатът не се дължи на проявена обикновена
непредпазливост. Предвид това настоящият състав прецени и тази
възможност, но стигна до извода, че не е налице престъпление и по чл. 133
НК. В тази насока съдът съобрази, че от доказателствата по делото не се
установи Д. да е проявил така наречената „професионална непредпазливост“,
но не е нарушил и обичайните житейски правила в конкретната обстановка. В
постановлението си прокурорът изрично приема, че действията на
обвиняемия от субективна страна са извършени при форма на вината
непредпазливост, тъй като обвиняемия не е предвиждал настъпването на
съставомерните общественоопасни последици, но е могъл и е бил длъжен да
ги предвиди – несъзнавана непредпазливост или небрежност. При тази форма
на вина, законодателят изисква кумулативното наличие на двете
предпоставки – деецът и да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
последиците. В случая се касае за управление на бойна машина, която ако се
движеше по пътната мрежа, водачът й следваше да се съобразява с правилата
по ЗДвП, но според глава първа от същия, той е неприложим в настоящата
хипотеза.
При движение в нормални условия, водачите би следвало да се
съобразяват с поведението на пешеходците, да полагат грижа за максимална
видимост, да се движат по означените за това места, а пешеходците следва да
се грижат за своята безопасност, да се стараят да бъдат видими за водачите на
превозни средства, да не излизат внезапно пред превозното средство, като
задължително се прави преценка кога е възникнала възможността за водача
да забележи пешеходеца, респективно опасността, след което се определя
опасна зона за спиране и възможността водача да избегне съприкосновението.
6
Всички тези утвърдени правила, не са били приложими в ситуацията, при
която управляваната от обв. Д. бойна машина е причинила наранявания на
***П. Касае се за провеждане на тактическо занятие с бойна стрелба на
учебен център „***“, където са били в сила специални правила според Плана
на занятието. На първо място районът е бил отцепен и забранен за движение
и присъствие на лица, извън участващите в занятието. Движението се е
извършвало на неравен терен без пътища и обозначения, ориентиращи водача
на бойната машина. Видно от огледния протокол и съобразно годишния сезон
– първата половина на месец юни, тревата е била гъста и с височина около
0.70 м., като е имало и множество храсти с височина около 2 метра. В
изпълнение на задачите по занятието, окопите на автоматчиците,
включително и на пострадалата е следвало да бъдат маскирани и възможно
най-невидими, а самите автоматчици също е следвало да бъдат в маскировка.
Всичко това е правило изключително трудно откриването на окопите и
автоматчиците. Докато в нормални условия пешеходците следва да са
видими, при занятието е било поставено условие те да са максимално
незабележими, заради което са намазали дори лицата си с кал. Същевременно
*** Д. е бил задължен да управлява бойната машина със затворени люкове и е
наблюдавал само през призми, което е ограничавало в огромна степен
възможността да забележи маскиран окоп и автоматчик. Същият не е бил
направляван от друго лице, а му е бил подаден знак от командира на
отделение самостоятелно да се придвижи до укритието за машината.
Установи се, че ***. Д. не е знаел и не е бил задължен да знае според Плана на
занятието местоположението на окопите, както и дали автоматчиците се
намират в тях или на друго място, съгласно дадените им указания. Същият не
е разполагал с карта, по която да се ориентира за разположението на окопите,
като с такава е разполагал ***Г. При тези условия, обв. Д. е наблюдавал
внимателно терена, подхождал е по старите си следи и ги е напуснал
единствено за да заобиколи част от маскировката на укритието и да не го
повреди. Докато автоматчиците и окопите им са били маскирани и трудно
забележими, бойната машина, управлявана от обвиняемият е била видима за
всички, намиращи се в района военнослужещи. Освен видима, тя е била и с
работещ двигател и ходова част, по шума от които намиращите се в близост
биха могли да се ориентират за местонахождението й. Спазването както на
професионалните, така и на обичайните житейски правила за безопасност се
отнасят не само за Д., но и за другите намиращи се там лица. Съгласно т. II от
Длъжностна характеристика за длъжността „Механик водач в механизирана
рота“, ***. Д. не е имал ръководни функции и е бил пряко подчинен на
командира на рота и неговия заместник. Същевременно съгласно чл. 212 ал. 2
и чл. 216 ал. 2 от Устава на въоръжените сили на РБ, командирът на взвод е
пряк началник на личния състав на взвода, а командирът на отделение е
непосредствен началник на личния състав на отделението. Според
„Пояснителна записка към план за провеждане на ТЗ с БС…“ – приложение 2
(плик с веществени доказателства), командирът на отделение и командирът на
7
взвод, който е бил ръководител на занятието, имат конкретни задачи при
провеждането му и са познавали терена, местоположението на укритието,
окопите и задачите на личния състав, което не е било известно на механик-
водача на бойната машина. В показанията си свидетелят *** Г. е заявил, че
когато слязъл от бойната машина е разпоредил на командира на отделение -
***К. да си подведе машината, а той от своя страна подал знак с ръка на
обвиняемия сам да се придвижи до укритието. И двамата би следвало да са
запознати с обстоятелството, че първоначалните следи от преминаването на
машината към укритието са в непосредствена близост до окопите на
автоматчиците, а след изграждане на маскировката, части от нея са върху тези
следи, което би наложило машината да се отклони към окопите, а механик-
водача не е знаел местонахождението им. ****А. през цялото време на
движение е чувала и наблюдавала машината, когато е преминавала край
окопа . Пострадалата ***П. е чувала двигателя на приближаващата машина
и е имала възможност да проследи движението , но не го е направила. От
плана на занятието не става ясно дали тя е била задължена да остане в окопа
си, дори при насочваща се към окопа машина или е следвало да вземе мерки
да се предпази или да сигнализира механик-водача за присъствието си.
Същевременно и в Плана на занятието и в Пояснителната записка към него на
много места е посочено, че следва да се спазват и да се съблюдава спазването
на мерките за безопасност от ръководителя и участниците в занятието. В т. 2
от Постановление № 2 от 27.IX.1979 г. на Пленум на ВС, (изм. с
Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.) се сочи, че субекти на престъплението по
чл. 134 НК могат да бъдат както преките изпълнители на правно
регламентираното занятие или дейност, така и лицата, които имат нормативни
задължения по организирането, ръководенето или контролирането на тази
дейност за нейното правилно или безаварийно изпълнение. Съдът прецени
това задължително указание на Пленума на Върховния съд при обсъждане
въпроса за вината на обв. Д., като по отношение на евентуални нарушения от
други длъжностни лица не се произнесе, тъй като не е сезиран с обвинения
към други лица.
Имайки предвид всичко изложено, съдът стигна до извода, че обв. Д. е
получил заповед от командира на отделението да подведе самостоятелно и
без указания от вън машината към укритието, като е бил длъжен да я
управлява при затворени люкове и при наблюдение само през призми.
Движението се е извършвало по терен без път и обозначения на маршрут за
движение, през висока трева и множество храсти, прикриващи окопите на
автоматчиците, като и окопите и автоматчиците са били допълнително
маскирани. Обвиняемият не е бил информиран къде се намират окопите на
автоматчиците и самите автоматчици, поради което не е знаел
местонахождението им при изпълнение на заповедта. Длъжностните лица не
са го уведомили за евентуалните опасности при придвижването, макар че са
знаели за нахождението на окопите в непосредствена близост до укритието на
машината и до следите от първоначалния подход. При тези данни, никой от
8
тях не е проследил движението на машината за да се убеди, че тя няма да се
насочи именно към окопите или ако се насочи - да предупреди механик-
водача или автоматчика за възникналата опасност. Обв. Д. не е виждал през
призмите пострадалата ***П., но тя е чувала и имала възможност да види
машината своевременно, за да се премести от посоката й на движение или да
се обозначи на механик-водача.
В конкретната обстановка обвиняемият е изпълнил точно дадените му
разпореждания, не е действал в нарушение на правно регламентиращите
дейността му документи, залегнали в длъжностната му характеристика, не е
нарушил плана на занятието или дадените му заповеди и е направил всичко
зависещо от него за безопасно изпълнение на задачите. Плана на занятието е
определял правилата за придвижване в района, съобразно изпълнение на
поставените задачи, като обвиняемият не е бил длъжен по този план да знае
местонахождението на ***П. Нещо повече - по заповед на командира на
взвода той е отсъствал от района на разполагане за около 50-60 минути и не е
бил уведомен през това време какви задачи са изпълнявали автоматчиците и
къде следва да се намира ***П. при изпълнението им, а се установява, че през
този период и двете свидетелки са променяли местата си, посещава ли са
тоалетна, били са заедно в един окоп и т.н. Обв. Д. не е могъл да предвиди, че
участник в занятието, който е направил всичко възможно за да остане
незабележим за околните включително и за него като водач на машина, но
който вижда и чува приближаваща се към него бойна машина, няма да вземе
мерки и да се предпази. По тези съображения съдът постанови оправдателно
решение.
Направените по делото разноски съгласно разпоредбата на чл. 190 ал. 1
НПК, остават за сметка на държавата.
Приложените към делото като веществени доказателства:
1 (един) брой Работна карта от 4 (четири) картни листа с План за
провеждане на тактическо занятие с бойна стрелба с 1 и 2 механизирани
отделения с peг. № ***г.;
1 (един) брой Списък на личния състав на 1 механизиран взвод от сборна
механизирана рота, участващ в тактическото занятие с бойна стрелба на
****г. (приложение № 1 към документ с peг. № ***г.) от 1 (един) лист;
1 (един) брой Пояснителна записка към плана за провеждане на
тактическото занятие с бойна стрелба с 1 и 2 механизирани отделения денем
(приложение № 2 към документ с peг. № ***г.) от 3 (три) листа;
1 (един) брой Пояснителна записка към плана за провеждане на
тактическото занятие с бойна стрелба с 3 механизирано отделение нощем
(приложение № 3 към документ с peг. № ****г.) от 3 (три) листа;
1 (един) брой 7,62 мм автомат „АК-47“ с дървен приклад с номер ИН
***с увреждания в долната част на ложата и прохлузни следи по цевта и
газовата тръбичка, намиращ се на съхранение във военно формирование *** -
9
Я.;
1 (един) брой празен пълнител за 7,62 мм автомат „АК-47“ с прохлузна
следа по него, намиращ се на съхранение във военно формирование *** - Я.
1 (един) брой шанцов инструмент лопата за окопаване с метална и
дървена част, с хартиен етикет на дървената дръжка с надпис „***, *** П., P.
А., АК“, увредена в металната част, намиращ се на съхранение във военно
формирование *** – Я., след влизане на решението в сила следва да се върнат
на в. ф. *** - Я.
Воден от тези мотиви, съдът постанови своето решение.
Мотивите се написаха на 28.01.2022 година.
Военен съдия: /КЪНЕВ/
10
Съобщи за изтекли лични данни