Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №19
гр.ВРАЦА,27.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско отделение, в публичното
заседание на 18 септември 2019 год. в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:МИРОСЛАВ
ДОСОВ
мл.с.ИВАН
НИКИФОРСКИ
при
секретаря Миглена Костадинова,като разгледа докладваното от съдия Досов
въззивно гр.дело №422/2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение
№380/29.11.2018 год. по гр.дело №1150/2016 год. състав на РС-Козлодуй е уважил
частично предявения пред него иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.228 и сл. ЗЗД,като е осъдил
ответницата З.А. *** да заплати на ищеца Л.В.Ц. *** сумата от 1250.00
лева,представляваща незаплатена наемна цена за месеците октомври, ноември, декември
2013 год. и февруари и юли 2014 год.,ведно със законната лихва върху главницата
,считано от 14.09.2016 год. до окончателното й изплащане.
Със същото
решение съдът е отхвърлил претенцията на
ищеца за заплащане и на сумата от
4250.00 лева ,претендирана като незаплатена наемна цена за месеците август, септември,
октомври и ноември 2014 год.,януари, февруари, март, април, май, юни, юли, ноември
2015 год., февруари , март, април ,май, юни и юли 2016 год., както и
претенцията му за заплащане на сумата от 465.31 лева, представляваща стойността
на консумативи за 2016 год. - отопление, ел.енергия и вода, дължими от
наемателя,но заплатени от наемодателя.
На основание чл.78,ал.1 ГПК съдът е осъдил
ответницата да заплати на ищеца разноски от
199.08 лева при направени такива от общо 950.00 лева, съответни на
уважената част от исковата претенция.
На основание
чл.78,ал.3 ГПК съдът е осъдил ищеца да заплати на ответницата разноски от
1216.54 лева при претендирани такива от
общо 1545.00 лева,съответни на отхвърлената част от исковата претенция..
Решението е
обжалвано от ищеца и от ответника.
С въззивна жалба вх. №6595/28.12.2018 год. ищецът Л.Ц. обжалва решение
№380/29.11.2018 год. в отхвърлителната част, както и в частта,с която е осъден
да заплати разноски, свързани с неправилно уведомяване на ответника от страна
на Кметство с. Софрониево,за което той нямал никаква вина. Ищецът иска
решението да бъде отменено в обжалваните от него части,съответно искът му
уважен чрез присъждане на цялата претендирана сума. Иска решението да бъде
отменено и в частта, с която е осъден да заплати разноски, "за които
отговорността е на Държавата,извършила неправилно уведомяване по постановено
съдебно решение ...".
В срока по
чл.263 ГПК ответницата З. С. не е депозирала отговор.
С въззивна
жалба вх.№6461/14.12.2018 год. на РС-Козлодуй
ответницата З. С. обжалва решение №380/29.11.2018 год. в частта, с която
исковата претенция против нея е уважена. Иска решението да бъде отменено в
обжалваната от нея част, съответно искът на ищеца отхвърлен и за сумата от
1250.00 лева.
В срока по
чл.263 ГПК ищецът Л. Ц. е депозирал отговор, в който мотивира становище за
неоснователност на жалбата на ответницата С..
И двете
страни претендират разноски за първа и въззивна инстанция.
Не сочат и
не представят нови доказателства.
Въз основа
на въззивните жалби е образувано въззивно гр.дело №77/2019 год. по описа на
ОС-Враца.
При проверка на допустимостта и редовността на въззивните
жалби съдебният състав е приел ,че същите
са подадени в срока по чл.259,ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на чл.260 и
чл.261 ГПК. Приел е обаче,че във втората си част въззивната жалба на ищеца има
характер на молба по чл. 248 ГПК за
изменение на решение №380/29.11.2018 год. в частта за разноските,
компетентен да се произнесе по която е първоинстанционния съд. Постановил е определение №250/20.03.2019 год.,с което е
прекратил производството по въззивно гр.дело №77/2019 год. по описа на ОС-Враца
и е върнал гражданско дело №1150/2016 год. на Районен съд-Козлодуй за
произнасяне с определение по реда на чл.248,ал.3 ГПК по обективираното във въззивна жалба вх. №6595/28.12.2018 год. /вх.№ на
РС-Козлодуй/ искане с правно основание чл.248,ал.1 от ГПК за изменение на решение №380/29.11.2018 год. в частта за разноските. Постановил е след влизане в сила на
определението по чл.248,ал.3
ГПК,респективно при постъпване на жалба против същото и след
администрирането й, делото
отново да бъде изпратено на ОС-Враца за произнасяне по въззивна жалба вх. №6595/28.12.2018 год. , по
евентуалната жалба против определението по чл.248 ГПК и по въззивна
жалба вх.№6461/14.12.2018 год. на
РС-Козлодуй
С
определение №276/05.04.2019 год. по гр.дело №1150/2016 год. , постановено в
производство по чл.248 ГПК, състав на РС- Козлодуй е оставил без уважение като
неоснователна молбата на ищеца Л.Ц. за
изменение на решение №380/29.11.2018 год. по гр.дело №1150/2016 год. по описа
на същия съд в частта за разноските. Определение №276/05.04.2019 год. по
гр.дело №1150/2016 год. е връчено на страните,
не е обжалвано и е влязло в сила.
След влизане
в сила на определение №276/05.04.2019 год.
гр.дело №1150/2016 год. по описа
на РС-Козлодуй отново е изпратено на ОС-Враца за произнасяне по въззивна жалба вх. №6595/28.12.2018 год. и по въззивна жалба вх.№6461/14.12.2018 год. на РС-Козлодуй.
Образувано е
настоящето въззивно гр.дело №422/2019 год. по описа на ОС-Враца.
Както бе
посочено и по-горе,въззивните жалби и на двете страни са редовни и процесуално
допустими.
За да се
произнесе по тяхната основателност, Окръжен съд-Враца съобрази следното:
Гражданско
дело №1150/2016 год. по описа на РС-Козлодуй е образувано по искова молба на Л.В.Ц.,с
която ищецът е предявил против З.А. *** иск с правно основание чл.79,ал.1 във връзка с чл.232,ал.2 от ЗЗД за заплащане
на сумата от общо 5965.31 лева,от която 5500.00 лева неплатени наемни вноски по
договор за наем от 25.07.2012 год. и
465.31 лева неплатени консумативи - ток,вода и топлоснабдяване.
Първоначално
по гр.дело №1150/2016 год. е постановено
неприсъствено решение - решение №39/20.04.2017 год., с което исковата претенция е уважена изцяло. По молба
на ответницата и на основание чл.240,ал.1,т.1 ГПК това решение е отменено с
решение №367/15.12.2017 год. на ОС-Враца по възз.гр.дело №622/2017 год.
След връщане
на делото на РС-Козлодуй съдията-докладчик е оставил исковата молба без
движение,като е дал на ищеца конкретни указания-да уточни периода,за който
претендира наем и консумативи, да конкретизира сумите и основанието, на което
ги претендира.
Указанията
са изпълнени с представянето на нова искова молба, в която ищецът е посочил,че претендира
като неплатен наем сумата от общо 5500.00 лева - по 250.00 лева за месеците
октомври, ноември, декември 2013 год., февруари, юли, август, септември,
октомври,ноември 2014 год., януари,
февруари, март, април, май, юни, юли, ноември 2015 год., февруари , март, април
,май, юни и юли 2016 год..Незаплатените
консумативи на обща стойност 465.31 лева са както следва: 188.27 лева за
топлинна енергия за периода февруари-юли 2016 год.,266.90 лева за вода за
периода 01.01.2016 год.-01.08.2016 год. и 10.14 лева за ел.енергия за периода
12.07.2016 год. - 09.08.2016 год. Твърдението му е,че ответницата е ползвала наетото жилище от
25.07.2012 год. до 11.08.2016 год.
Според
изложеното в исковата молба,правоотношението между страните е възникнало по
силата на договор за наем от 25.07.2012 год., по който ищецът е предоставил на
ответницата за временно и възмездно
ползване собствен недвижим имот, находящ се в гр.Козлодуй,*** срещу месечен
наем от 250.00 лева, който е следвало да
бъде заплащан в срок до 31 число на
всеки предходен месец по конкретно посочена банкова сметка ***. Съгласно
чл.9,ал.2 от договора,наемателят се е задължил да заплаща и всички
консумативи/ток,вода,отопление,такси вход/. Договорът е бил за срок от 1
година, като при условията на чл.236 от ЗЗД същият се е трансформирал в договор
за наем без определен срок.Първоначално ответницата е заплащала регулярно
задълженията си, но впоследствие е натрупала неплатени сметки за вода и
топлоснабдяване, както и неплатени наемни вноски. Ползвала е жилището до
11.08.2016 год., като при напускането си
е оставила неплатени сметки, които ищецът е заплатил - 266.90 лева за вода, 10.14
лева за ел енергия и 188.27 лева за топлинна енергия.,с което ответницата
неоснователно се е обогатила за сметка на ищеца.
Ответницата
е изпълнила частично задължението си за заплащане на дължимата наемна цена, като
е заплатила по посочената договора банкова сметка ***-юли 2013 год., януари
2014 год., март, април,май и юни 2014 год.,януари 2015 год., август,
септември,октомври и декември 2015 год. и януари 2016 год.
За
останалите месеци в периода 01.01.2013 год.- 01.08.2016 год. ответницата не е изпълнила
задължението си за заплащане на договорената наемна цена, но ищецът ограничава
претенцията си за посочения в петитума на исковата молба период, предхождащ с
три години депозиране на исковата молба, предвид разпоредбата на чл.111 от ЗЗД.
Ищецът е
посочил, че съгласно чл.10,ал.2 от
договора за наем, същият се прекратява по право без да е необходимо писмено
предизвестие от страна на наемодателя, като наемателят напуска имота незабавно,
но е заявил,че наемателят не е отправил предизвестие при трансформиране на
договора в безсрочен, поради което същият дължи наемна цена за ползване на
имота до напускането си на 11.08.2016 год.
В срока по
чл.131 от ГПК ответницата е депозирала отговор,с който е оспорила иска
изцяло,както и изложените в исковата молба фактически твърдения.Заявила е,че е
изпълнявала изцяло и добросъвестно задълженията си до месец януари 2015
год.,когато няколко дни след 19.01.2015 год. се е срещнала с ищеца, уведомила
го е , че ще освободи апартамента до края на месец януари 2015 год.,предала му
е ключовете и повече не е имала достъп до имота.При предаването на ключовете са
постигнали договорка,че ищецът ще задържи заплатения при сключване на договора
депозит и с него ще заплати консумативите за последния месец.Ответницата е
заявила,че първоначално е внасяла наемните вноски по посочената в договора
банкова сметка,*** Т.П. А., поради което и именно тя фигурира във вносните бележки. Т. А. е починала и по договорка
между страните по договора наемната цена за периода след месец април 2013 год. до
края на 2013 год. е заплащана по лична
банкова сметка ***. След това по
настояване на ищеца до месец юни 2014 год. вкл. наемните вноски са заплащани
отново по посочената в договора сметка. През месец юли 2014 год. страните са
постигнали договорка да бъде сменене дограмата в една стая, като ответницата
заплати стойността на дограмата и
работата и да не заплаща наем за пет месеца -от месец юли 2014 год. до месец
ноември 2014 год. Ответницата е изпълнила своята част от уговорката,а ищецът
при преглед на работата не е имал забележки и възражения и е потвърдил,че няма
да претендира наем до месец ноември 2014 год. вкл.
Пред есента
на 2014 год. нейният син е счупил крак и се наложила медицинска интервенция и
ограничаване на движенията му за срок повече от половин година.Тя не можела да
напусне работа и се прибрала в с.Софрониево при родителите си,които можели да
се грижат за детето.Тя пътувала до местоработата си в гр.Козлодуй всеки ден и
необходимостта от наемане на квартира в гр.Козлодуй отпаднала.Ето защо на
19.01.2015 год. тя заплати наема за месец януари 2015 год., уведомила
наемодателя, срещната се с него и му предала ключовете. След това не е имала
достъп до имота и не го е ползвала.
Ответницата
е заявила, че от месец февруари 2015
год. до месец юли 2016 год. е имало друг наемател на имота – Х. В. Д., с когото
ищецът е сключил договор за наем.Според нея, именно Д. е лицето,което на 20.12.2015 год. е заплатило
наем за имота за няколко месеца.
Заявила е, че
счита иска за неоснователен и с оглед клаузата на т.10,т.2 от договора за наем,
съгласно която ако наемателят не заплати наема за един месец след определената
дата, договорът се разваля по право/автоматически/,без да е необходимо предизвестие, а наемателят напуска имота
незабавно.Посочила е,че последният заплатен от нея наем е за месец януари 2015
год. , от което следва, че незаплащайки наема за месец февруари 2015 год. тя е
нарушила клаузите на договора и същият е прекратен на основание чл.10,ал.2 от
същия.
По делото са
събрани писмени и гласни доказателства. Изслушана е и съдебно-счетоводна
експертиза. При тези доказателства, ,преценени и анализирани във връзка с
твърденията,възраженията и съображенията на страните, настоящият състав на
Окръжен съд-Враца приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно
е,че между страните са възникнали наемни правоотношения по силата на договор за
наем,подписан на 25.07.2012 год., по силата на който ищецът Л.Ц. се е задължил
да предостави на ответницата З. С. за временно и възмездно ползване собствен
недвижим имот,находящ се в гр.Козлодуй и представляващ *** срещу насрещното
задължения на наемателя да заплаща наемна цена от 250.00 лева месечно, като при
подписване на договора наемателят заплати и сума в размер на едномесечен наем /
250.00 лева/ като депозит, подлежащ на връщане при изтичане срока на договора.
Договорът е
сключен за срок от 1 година,считано от 21.07.2012 год., като наемателят се е
задължил да заплаща наемната цена / чл.3 от договора/ в срок до 31 число на
всеки предходен месец по конкретно посочена банкова сметка *** /Обединена
българска банка/ или в брой срещу разписка или друг документ, в който е
отбелязана датата на плащането / чл.10,ал.4 от договора/. В чл.5 е посочено, че
консумативните разходи по имота до момента на влизане на договора в сила се
заплащат от наемодателя, а в чл.9,ал.2 е записано,че наемателят заплаща всички
консумативи /ток, вода, отопление,такси за вход/ за периода на действието
му,т.е. след 21.07.2012 год. В чл.6 е посочено, че ремонтът и подобренията на имота са за сметка на
наемодателя. В чл.10,ал.1 е посочено,че договорът може да бъде прекратен предсрочно чрез едномесечно
предизвестие до другата страна. В чл.10,ал.2 е посочено, че ако наемателят не
изплати наема до един месец след определената съгласно договора дата,договорът
се разваля по право/ автоматически/,без да е необходимо писмено предизвестие от
страна на наемодателя.Записано е,че в такъв случай наемателят напуска имота
незабавно.
Договорът за
наем е приложен по делото и не е оспорен от страните.
Няма спор
също,че в изпълнение на договорните си задължения наемодателят е предоставил
ползването на апартамента на наемателя,като предвид очертания предмет на
делото, т.е. неизпълнение на договорни задължения от страна на наемателя за
периода след 01.10.2013 год.,съдът приема, че до 01.10.2013 год. наемателят е
изпълнил изцяло своите задължения. Това ще рече,че след 21.07.2013 год.
срочният договор за наем от 21.07.2012 год. се е трансформирал в договор за
неопределен срок,съгласно чл.236,ал.1 от ЗЗД,доколкото не се твърди
противопоставяне от страна на наемодателя.
Тази трансформация
обаче е относима само относно клаузата "срок на договора", а всички
други клаузи на договора за наем от 21.07.2012 год., включително тези за
прекратяване/разваляне на договора за наем, остават в сила. Друг извод не
следва и от разпоредбата на чл.238 от ЗЗД.
По делото
няма доказателства за заплащане на дължимата наемна цена за месеците октомври, ноември
и декември 2013 год., от което следва,че прекратителното условие по чл.10,ал.2
от договора е настъпило на 01.11.2013 год.и от тази дата договорът за наем е прекратен. Съответно,от тази дата
ищецът не е наемодател и не може да претендира изпълнение на договорно
основание, въпреки че държането на вещта е продължило с неговото съгласие поне
до 31.01.2015 год.
Една от
предвидените в договора предпоставки за предсрочно погасяване действието на
облигационната връзка е неплащането на наемните вноски - т.н. "автоматично
разваляне", съгласно клаузата на чл.10,ал.2 от договора. Автоматичното разваляне
на договора поради неизпълнение на задължение не се приравнява по отношение на
последиците си на чл.236,ал.1 от ЗЗД. Ако след датата на автоматичното
разваляне на договора ползването на вещта продължи със знанието и без
противопоставянето на наемодателя /
както е в случая/, договорът не се счита за неопределен срок. В този случай
държането на вещта е на отпаднало основание, като последиците се уреждат на плоскостта
на чл.236,ал.2 от ЗЗД, която норма урежда спецификата на неоснователното
обогатяване по отношение на договора за наем с отпаднало действие.
Горните
фактически и правни изводи налагат извод за неоснователност на въззивната жалба
на ищеца Л.Ц. и за частична
основателност на въззивната жалба на ответницата З. С..Съображения:
По
жалбата на ищеца Л.Ц.:
Както бе посочено
и по-горе, РС- Козлодуй е отхвърлил претенцията
на ищеца за заплащане на сумата
от 4250.00 лева , претендирана като незаплатена наемна цена за месеците август,
септември, октомври и ноември 2014 год.,януари, февруари, март, април, май,
юни, юли, ноември 2015 год., февруари , март, април ,май, юни и юли 2016 год.,
както и претенцията му за заплащане на сумата от 465.31 лева, представляваща
стойността на консумативи за 2016 год. - отопление, ел.енергия и вода, дължими от
наемателя,но заплатени от наемодателя.
За да
отхвърли претенцията за заплащане на дължима наемна цена за месеците август,
септември, октомври и ноември 2014 год.,съдът е приел за доказано твърдението на ответницата за наличие на уговорка между
страните за подмяна на дограма в една от стаите с нейни средства и усилия за
сметка на наемната цена за пет месеца.
За да
отхвърли претенцията за заплащане на наем
за месеците януари, февруари,
март, април, май, юни, юли, ноември 2015 год., февруари , март, април ,май, юни
и юли 2016 год., както и претенцията му за заплащане на сумата от 465.31 лева,
представляваща стойността на консумативи
за 2016 год. - отопление,
ел.енергия и вода, дължими от наемателя,но заплатени от наемодателя,първоинстанционният
съд е изходил от клаузата на чл.10,ал.2 от договора за наем и е приел, че от
месец януари 2015 год. договорната връзка е прекратена. Посочил е,че
претенцията за ползване на имота има друго основание,но с оглед диспозитивното
начало не следва да се произнася "в този смисъл".
В тази си
част решението е допустимо и правилно и следва да бъде потвърдено, но с
корекция в мотивите, а именно -
договорната връзка е прекратена още на 01.11.2013 год. и след тази дата ищецът-наемодател
не може да претендира дължими суми на договорно основание. Той може да защити правата си чрез друг иск -
за неоснователно обогатяване, какъвто в
рамките на настоящето производство не е предявен.
По жалбата на ответницата З. С.:
Жалбата е
неоснователна само относно сумата от 250.00 лева, присъдена на ищеца като
дължима наемна цена за месец октомври 2013 год. До 01.11.213 год. страните са били в договорни
отношения по силата на сключения на 21.07.2012 год. договор за наем и тя не е
изпълнила основното си задължение да заплати договорената цена.
В останалата
си част жалбата е основателна при изложените по-горе съображения досежно жалбата на ищеца Ц.. След 01.11.2013 год. страните не са били в
договорни отношения и ответницата не дължи наемна цена на договорно основание.
По
разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба на ищеца Л. Ц.,
разноски не следва да му бъдат присъждани.
Предвид
частичната основателност на жалбата на ответницата З. Становева, ищецът Л.Ц.
следва да бъде осъден да й заплати сумата от общо 500.00 лева разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение /5 лева + 495 лева/, съответна на
основателната част от жалбата.
При тези си
съображения Окръжен съд-Враца
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №380/29.11.2018 год. по гр.дело №1150/2016 год.
на РС-Козлодуй в частта,с която съдът е уважил частично предявения пред него
иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с
чл.228 и сл. ЗЗД, като е осъдил ответницата З.А. *** да заплати на ищеца Л.В.Ц.
*** сумата от 1000.00 лева,представляваща незаплатена наемна цена за месеците
ноември и декември 2013 год. и февруари и юли 2014 год. / по 250.00 лева
месечно/, ведно със законната лихва върху главницата , считано от 14.09.2016
год. до окончателното й изплащане,и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявяния от Л.В.Ц.
*** против З.А. *** иск с правно основание чл.79 ЗЗД вр. с чл.228 и сл. ЗЗД за заплащане на сумата
от сумата от 1000.00 лева, представляваща незаплатена наемна цена за месеците
ноември, декември 2013 год. и февруари и юли 2014 год.,ведно със законната
лихва върху главницата ,считано от 14.09.2016 год. до окончателното й
изплащане, като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА решение №380/29.11.2018 год. по гр.дело №1150/2016 год.
на РС-Козлодуй в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Л.В.Ц. ***,с ЕГН **********
да заплати на З.А. ***, с ЕГН********** направените пред въззивната инстанция
разноски от 500.00 лева .
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок
от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.