РЕШЕНИЕ
гр.София, 21.08.2017г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти
с-в, в открито заседание на
шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав: Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Д. Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 9555
по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата С.С.П. от гр.Кърджали твърди,
че в резултат на ПТП, настъпило на 19.11.2013г. са й причинени телесни
увреждания. Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача на МПС Е.Н.М..
Ищцата е била пешеходец, която докато пресичала по пешеходна пътека била
ударена от увреждащия автомобил. В резултат на описаното ПТП тя е получила
мозъчно – черепна травма и травма на гръдния кош, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на главата, счупване на черепната основа и на дясната
слепоочна кост, с кръвотечение в дясното ухо и навлизане на въздух в черепната
кухина, контузия на мозъка и на двете теменни области и в лявата слепоочна
област, малък кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в областта на левия челен
дял на мозъка, счупване на шесто ляво ребро. Ищцата е претърпяла и продължава
да търпи болки и страдания. Преживяла дълъг и тежък възстановителен период. И в
момента не е възстановена. Изпитва силно главоболие, световъртеж, безвъзвратно
засягане на слуха, което й създава затруднения в ежедневието, напрежение и
неудобство в общуването. Освен неимуществени вреди, ищцата сочи че е претърпяла
и имуществени вреди – изразходвала средства за предоставени медико-социални
грижи в размер на 180лв.
Ищцата
сочи, че увреждащият автомобил имал
сключена застраховка ГО при ответника с период на покритие от 05.02.2013г. до 04.02.2014г.,
валидна към датата на ПТП, което ангажира отговорността на последния за
обезщетяване на причинени вследствие на
ПТП имуществени и неимуществени вреди. Ищцата е предявила извънсъдебно
претенция към застрахователя, който й е определил обезщетение в размер на
17 000лв. неимуществени вреди и 180лв. имуществени вреди. Ищцата твърди,
че не е съгласна с този размер обезщетение, като изключително занижен. Моли съда
да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди,
настъпили в резултат на ПТП в размер на 200 000лв. и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 180лв., ведно с лихвата от деня на увреждането. Претендира
за разноски.
Ответникът Застрахователна компания
„Л.И.” АД оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърдените вреди. Намира
размера на иска за прекомерно завишен и несъобразен с конюнктурата в
страната. Оспорва иска за лихва за
забава, като оспорва началния момент на претендирана лихва. Претендира за
разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
С влязло в сила решение по НАХД №
398/2014г. на РС Кърджали Е.Н.М. е признат за виновен в това, че на
19.11.2013г. в гр.Кърджали, на ул.Първи май до дом.№51, на пешеходна пътека,
при посока на движение от кв.Гледка към кв.Веселчане, при управление на МПС
л.а. м.Фолксваген Шаран с ДК№ *******е нарушил правилата за движение – чл.5
ал.2 т.1, чл.20 ал.2, чл.21 ал.1 и чл.119 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на С.С.П., изразяваща се в счупване на
черепната основа /дясна пирамидна кост/ и на дясната слепоочна кост/ с навлизане
на въздух в черепната кухина и кръвотечение от дясното ухо, при което е
причинено нараняване, което прониква в черепната кухина и контузия на мозъка в
двете теменни области и в лявата слепоочна област, довели до разстройство на
здравето , временно опасно за живота – престъпление по чл.343 ал.3,
пр.посл.,б.а, пр.2 вр. ал.1 б.б, пр.2 вр. чл.342 ал.1 от НК. На виновният водач
е наложено административно наказание.
Назначената по делото комплексна
съдебно медицинска експертиза с вещи лица неврохирург и специалист УНГ болести установява
следното: в резултат на ПТП ищцата е получила съчетана открита и проникваща
черепно-мозъчна травма със следните травматични увреждания: травматичен шок,
контузия на мозъка средно тежка степен, разкъсно-контузна рана в дясната част
на главата, линейна фрактура на дясна слепоочна кост на черепа, фрактура на
основата на черепа в областта на средна черепна ямка вдясно, изтичане на кръв и
ликвор /гръбномозъчна течност/ от десния външен слухов произход, навлизане на
атмосферен въздух във вътрешночерепното пространство, малки субдурални хематоми
двустранно теменно, контузионно-кръвоизливни огнища двустранно теменно и вляво
слепоочно, малък субдурален хематом вляво челно, общ кръвоизлив в меките
мозъчни обвивки вляво теменно, фрактура на шесто ребро вляло по мишнична линия,
птоза на ляв горен клепач. Възстановителният период при тези травми продължава
до 3-4 години, като са възможни
усложнения. Към момента ищцата има определени от НЕЛК 57% т.н.р. Настъпило е
двустранно намаление на слуха, изразяващо се в практическа глухота за ляво ухо
и тежко чуване за дясно ухо и с напредване на възрастта ще прогресира
намалението на слуха, затруднена комуникативност, депресивни епизоди и може да
се приеме като следствие от настъпилата ЧМТ. Загубата на слуха е невъзвратима. Изписаната
на ищцата слухова протеза подобрява частично чуваемостта, но много често води
до допълнителен дискомфорт, изразяващ се в шумови ефекти.
Св.А.установява, че преди
катастрофата ищцата се оправяла сама, живеела в брат си, който бил болен и тя
се грижела за него. След катастрофата ищцата се е лекувала дълго време в
болница. След това се наложило леля й да се грижи за нея. Променила се много след
катастрофата – не чувала, боляла я главата, постоянно плачела, отново започнала
работа, но я било страх да ходи сама. Преди ищцата е имала лек дефект на говора
– говорела по-забавено, но сега говорела трудно. Свидетелят почти не разбирал
какво му говори ищцата, нейният брат му съдействал в комуникацията. Ищцата
нямала деца и съпруг, съседите й помагали. Сега ходела бавно, накуцвала леко,
понякога ползвала и бастун.
Увреждащият автомобил е имал
сключена ЗЗГО при ответника по полица № 22113000427256 покриваща 05.02.2013г.- 04.02.2013г.,
вкл. и датата на ПТП – 19.11.2013г.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Въз основа на
влязлата в сила присъда на 28.06.2014г. на Районен съд Кърджали съдът приема,
че водачът на л.а Е.М.е виновен за настъпването на пътно транспортното
произшествие, в резултат което е настъпила увредата на ищцата. Деянието му е
противоправно и е извършено виновно, при форма на вината - непредпазливост.
Въз
основа на изслушаната комплексна съдебна експертиза съдът приема, че е налице пряка причинна връзка
между деянието на виновния водач и настъпилите травматични увреждания на ищцата.
Същите са й причинили болки и страдания. Налице са елементите на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане - деяние от водача на лекия
автомобил, извършено виновно (непредпазливо) и противоправно, вреда за ищцата по делото и наличие на
причинна връзка между деянието и вредата. В
резултат на ПТП за ищцата са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания
от получените травми, от тяхното лечение и възстановителен период, и
последиците от травмите, които са необратими.
Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост
(чл.52 от ЗЗД).
Съгласно разпоредбата на чл. 226 ал. 1
от КЗ /отм./, увредените лица имат право да претендират
обезщетение за понесените вреди направо от застрахователя по застраховката
"гражданска отговорност". Между застрахователят и собственика на МПС
причинило ПТП е налице валидно сключен застрахователен договор за гражданска
отговорност на автомобила за процесния ден 19.11.2013г. Последният е основание
за възникване на прякото право на ищеца срещу застрахователя по застраховка ГО
на МПС. Обект
на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства (чл.257 ал.1 от КЗ, отм.). Съдържанието и размера
на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети лица вреди
зависят от деликтното обезщетение. При последното е приложим принципа за
справедливо обезщетяване на болките и страданията, съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение
върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от
време. Критерият за справедливост не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава[1]. Преценявайки събраните по делото
доказателства (съдебно медицинска експертиза и свидетелски показания) за
преживените от ищцата болки и страдания и получените травми, последвалото лечение,
продължителността на възстановителния период, последствията от тях и прогнозата
за състоянието на ищцата – на 56 години ищцата е загубила напълно слуха на
лявото си ухо и е с тежко чуване за дясното ухо, изпада в депресивни епизоди,
затруднена комуникация, затруднена походка, без перспектива за подобрение, като
напротив, с напредване на възрастта намалението на слуха ще прогресира, във вр.
с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната към момента на ПТП и
съдебната практика, постановена за подобен вид увреждания за процесната година,
съдът намира, че справедлив размер обезщетение е такова в размер на 80 000лв.
В исковата молба ищцата претендира
обезщетението, ведно с лихвата за забава от деня на увреждането. Съгласно
разпоредбата на чл. 223 ал. 2 от КЗ /отм./,
застрахователят дължи лихви за забава тогава, когато застрахованият отговаря за
тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахования пред
третите лица –ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното
увреждане длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да
е необходимо да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради
което, доколкото прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на
увреждането и отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната
разпоредба, отговорността на застрахователя следва да бъде, както на
застрахования - дължи се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без
да е необходимо увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования,
така и към застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищцата
обезщетение се дължи от деня на увреждането - 19.11.2013г. до окончателното
изплащане на сумата.
Искът за разликата до първоначално
предявения размер от 200 000лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Основателна е имуществената
претенция за сумата от 180лв. Този иск не се оспорва от ответника. Сумата е
заплатена от ищцата за престой в хоспис за периода 4.12.2013г. до 13.12.2013г.,
като този разход е относим към получените от ПТП вреди. Върху тази сума
ответникът дължи лихва за забава от датата на поискване – датата на подаване на
исковата молба. Неоснователна е претенцията на ищцата да претендира лихва по
чл.86 от ЗЗД от момента на деликта, тъй като към този момент разходът не е бил
направен.
По разноските.
Ищцата е
освободена от такси и разноски.
Нейният
процесуален представител моли да му бъде
присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА.
Ответникът претендира разноски по
списък, като моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.78 ал.8 вр ал.3 от ГПК.
На процесуалния
представител на ищцата се следва адвокатско възнаграждение в размер на 790лв.
на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответната страна се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 180лв.,
съобразно отхвърлената част от иска /60%/.
При този изход на делото
застрахователното дружество следва да заплати по сметката на СГС държавна такса
в размер на 3200лв. и разноски за медицинска експертиза в размер на 500лв.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л.И.” АД, ЕИК ********със седалище *** и адрес на управление *** да
заплати на С.С.П., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 80 000 (осемдесет
хиляди) лв., ведно с лихвата за забава от 19.11.2013г. до окончателното й
изплащане, представляваща обезщетение за причинени от ПТП на 19.11.2013г.
неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, причинени
виновно от застрахован при Застрахователна компания „Л.И.” АД по застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите със застрахователна полица № 22113000427256, период на покритие от 05.02.2012г.
до 04.02.2013г., водач Е.Н.М., ЕГН **********, както и сумата от 180лв., ведно
с лихвата за забава от 03.08.2016г. до окончателното изплащане, представляваща
обезщетение за причинени от същото ПТП имуществени вреди, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата
до първоначално предявения размер от 200 000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователна
компания „Л.И.” АД да заплати на адв.Д.И.С.,*** на основание чл.83 ал.2 от Закона
за адвокатурата сумата от 790лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА С.С.П. да
заплати на Застрахователна компания „Л.И.”
АД разноски по делото в размер на 180 лв.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания „Л.И.” АД да заплати на Софийски градски съд държавна
такса и разноски в общ размер на 3700 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: