Р Е Ш Е Н И Е
№ 26.11.2021 г. гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски районен
съд гражданско
отделение
На двадесет и
осми октомври две
хиляди двадесет и първа година
В открито съдебно
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН СТАМАТОВ
при секретар Ана
Ангелова
Като разгледа
докладваното от съдията М. Стаматов
гражданско дело № 10656 по описа за 2019 год.
И за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава „ХХІХ” ГПК във фаза по допускане на делбата.
Образувано е въз основа на искова
молба подадена от Т.И. М., ЕГН: **********, адрес ***,
срещу С.Н.К., ЕГН: **********, адрес ***, Р.Б.К., ЕГН: **********, адрес ***,
В.И.К., ЕГН:**********, адрес *** и А.Д.К., ЕГН:**********, адрес ***, за
делба на следните недвижими имоти: дворно място с административен адрес гр. А., общ. А., обл. В., ул. „Г. П.“ №**,
цялото с площ по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка от ***
кв.м., а по скица с площ от **** кв.м., представляващо ****, в кв.*** по
действащия план на града, одобрен със заповед №****г. на кмета на О. А.,
идентичен с имот пл.№***, включен в парцел **** в квартал ** по предходен план
на населеното място, при граници на дворното място по скица: улица, УПИ *****, *****,
***** и *****, ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда, състояща
се от две стаи, салон и кухня, принадлежащата на сградата изба, и стопанска
постройка /навес с оградни стени/ без посочени
площи по документ за собственост, при квоти: ***ид.ч. за Т.И. М., **ид.ч. за В.И.К. и А.Д.К. в режим на **** и ***ид.ч. за С.Н.К. и Р.Б.К. в
режим на ***.
По
молба на ищцата Т.И. М., в производството по делба са включени и две стопански постройки,
разположени по северната граница на имота.
В исковата молба се сочи, че през
1997г. Т.И. М**** /предишна фамилия Т./ придобила *** идеална част от описаните вещи, които й били
прехвърлени от нейната майка **** С. Г. с нот. акт №**, T.****, н.д. №*****
на нотариус О. С. - нотариус при ВРС, срещу
задължение за издръжка и гледане. През ***г., Т.И. М. продала *** идеална част от имотите на сестра си В.И.К. с нот.акт №****, T.*, рег.№*****, д.№**** от ***** г., на нотариус О. Ш., рег. № **** на НК. Към момента на сделката В.К. имала сключен
граждански брак с А.Д.К.. През 2012г. С.Н.К. по време на брака си с Р.Б.К.
придобил от баща си Н. С. К. *** идеална част от имотите с договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №***, т.**, рег.№**** д.№**** от ***** г., на нотариус К. И., рег. №**** на НК, като прехвърлителят си запазил пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота. В резултат на преустройства, към
настоящия момент в къщата има обособени: две изби, две стаи, кухня, голям
салон, баня и тоалет, външна тоалетна, голяма тераса. Помещенията се ползват
поотделно от една страна от бащата на С.К. – Н. С. К.,
който идва само през лятото, а от друга - от Т.И. М., сестра й В. и майка им Я. Г.. Ползваните помещения имат отделни входове. Сочи, че къщата след
извършеното преустройство може без големи затруднения и преустройства да бъде
обособена в два самостоятелни дяла - два недвижими имота, с различни входове,
като единият бъде предоставен в собственост на С.Н.К. и съпругата му Р.Б.К., а
другият в общ дял на Т.И. М., сестра й В.И.К. и съпруга й.
Счита, че дворното място отговаря на изискванията на чл.19, ал.1 т.1 от ЗУТ за
урегулирането му в два самостоятелни УПИ, като единият бъде предоставен в дял
на С.Н.К. и съпругата му Р.Б.К., а другият - в общ дял на Т.И. М. и сестра й В.И.К.. Съобразно предоставена им от съда възможност с писмена
молба уточняват, че твърдят да са придобили по давност обозначената в зелено
част от сградата – прил. 1, л. 2 от СТЕ
на вл. А..
В срока по
чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответниците С.Н.К. и
Р.Б.К., с който се изразява становище за частична неоснователност на иска. Не
оспорват посочените от ищеца притежавани от страните ид. части в
съсобствеността. Не оспорват иска относно поземления имот. Оспорва се иска
досежно сградата. Сочи се, че въз основа на извършено разпределение на
ползването между майката на ищцата и брат й Н. К. преди 37 години и след
основен ремонт - преустройство, те притежават годен самостоятелен обект на
собственост в североизточната част на сградата, състоящ се от дневен тракт,
баня-тоалет, антре и спалня, която е образувана от съществуващия навес с
оградни стени по нот. акт. Оспорват твърдението, че ползваната от ищцата и
сестра й северозападна част от сградата е годна за обитаване. В първото открито
съдебно заседание ответниците са въвели възражение, че са собственици на
основание придобивна давност за периода от 1982г. до предявяване на иска на
недвижима вещ - самостоятелен обект, жилище посочен с червен контур в
Приложение 1, лист 2 от заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, с площ на жилищната част от 51 кв.м., и на избено помещение от
18,56 кв.м.
Отговор от ответниците В.И.К. и А.Д.К. не е
постъпил.
Съдът, след като прецени събраните в
процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от
фактическа страна, следното:
От писмените доказателства – нотариален
акт № ***,т.****, дело ***г. на нотариус О. С. при
ВРС; нотариален акт № ***, т.**, рег. № ***, д. № ***от ***г. на нотариус
О. Ш.; нотариален акт № ***, т.****, рег. № ****. д. №
*** от ***г. на нотариус
К. И.; скици № *****г. , и
№ *****г. издадени
от О. А., Дирекция „Устройство на територията;
удостоверение за данъчна оценка изх. № *******.;
удостоверения
за сключен брак № ******., се установява, че: На 11.12.1997г. Я.С. Г. е прехвърлила *** ид.ч. от дворно
място с административен адрес гр. А., общ. А., обл. В., ул. „Г. П. №***,
цялото с площ по документ за собственост и удостоверение за данъчна оценка от
620 кв.м., а по скица с площ от 800 кв.м.,
представляващо *****, в кв.36 по действащия план на града, одобрен със заповед
№****. на кмета на О. А., идентичен с имот пл.№***, включен в парцел XIII в
квартал 36 по предходен план на населеното място, при граници на дворното място
по скица: улица, *****, ****, **** и ****, ведно с построената в него
едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, салон и кухня,
принадлежащата на сградата изба, и стопанска постройка /навес
с оградни стени/ без посочени площи по документ за собственост, на дъщеря си Т.И.Т. срещу задължение за издръжка и гледане. На 17.12.2012г.
Т.И. М. прехвърлила *** ид.ч. от недвижимия имот на сестра си – В.И.К.. На 05.10.2012
г. Н. С. К. е прехвърлил на С.Н.К** ид.ч. от същия недвижим имот, като си е запазил
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху него. Към датата на
придобиване на съответние идеалните части от имота, В.К. е била в граждански брак
с А.Д.К., а С. К. с Р.К..
Според заключението на вещото лице инж. М.А. по изготвената СТЕ се
установява, че през 1939 г. в поземления имот, представляващ *****, била изградена едноетажна
жилищна сграда, която се е състояла от „дюгенъ“ с вход от улицата и жилищна
сграда на един етаж, като през 1949г. била изградена пристройка към
съществуващата жилищна сграда. Към момента на огледа в жилищната сграда в ***** в кв.*** са обособени два входа. С
вход от терасата е обособена самостоятелна част от жилищната сграда /означена
със зелен контур в представеното Приложение №1, лист 2 към СТЕ/, състояща се от
входно антре, една стая и санитарен възел, а с вход от бетоновата пътека е
обособена самостоятелна част от жилищната сграда /означена с червен контур
в представеното Приложение №1, лист 2 към СТЕ л.87/,
състояща се от: входно антре, две стаи и санитарен възел. В жилищната сграда
има изградени изба („дюгенъ“) - с вход
от улица „Г. П.“, друга изба с вход от стълбищната площадка и трета,
по-малка изба в подстълбищната площадка на външните стълби.
От показанията на
водения от ищцовта страна свидетел Р. М. И. се установява, че последната живее на същата улица, на
която се намира процесния недвижим имот. Излага, че към настоящия момент в
къщата живее К. – брат на С.К.,
като същия обитавал вътрешните стаи, а стаите от страната на улицата се
обитавали от Т.И.Т. от 2002 г. Ползването на имота се е разпределило устно
между Я. С. Г. и Н.С. К. около 2002 г., като за Н. са останали вътрешните стаи
/разположени в означената в червен цвят част в Приложение №1, лист 2 към СТЕ/,
а за Я. – стаите
към улицата, разположени в означената със зелен цвят част от къщата в
Приложение №1, лист 2 към СТЕ. След 2012 г. С. извършил основен ремонт на
вътрешната част от къщата.
От показанията на свидетеля на ищцовата страна М. К. С.се установява, че същата се познава с Я. и Н.. Излага, че до 2012 г. - 2013 г. къщата се използвала от всички, но след
като Я. прехвърлила на Т. своя дял
от имота, а Н. прехвърлил на сина си – С.,
ползването се разделило между страните, като за ищцата останали стаите от
страната на улицата, а за С. – вътрешните стаи. Тогава всеки от тях започнал да
ремонтира своята част от къщата. Н. идвал със съпругата си през лятото, като живеели в имота през целия сезон.
От показанията на
водения от ответната страна свидетел А. А. П. се установява, че същият е израстнал в гр. А., заедно с Н. К. - баща на ответника – С.К., като двамата са продължили
да поддържат контакти и да си ходят на гости. Споделя, че след смъртта на
родителите на Н. К., последният е продължил да посещава къщата, като основно
той се е занимавал с овощната градина в двора. На пролет засаждал чесън, лук,
посадил е и овощни дръвчета. Посещавал е поне веднъж месечно имота, като е обитавал
вътрешната част на къщата, означена с червен контур в Приложение №1, лист 2 към
СТЕ. Излага, че в жилищната сграда са направени преустройства още през 2002 г.,
а последните ремонти са правени преди 1-2 години.
От показанията на водения от ответната страна свидетел И. Д. Д. се установява, че от смъртта на прародителите на ищцата
до 2003 г., Н. К. е живял сам в процесния недвижим имот, като е обработвал двора. През
2003 г. Н. сключил брак и заминал да
живее в гр. С., но всяко лято прекарвал в
къщата до месец октомври. Не е виждал други лица в имота освен Н. и съпругата му Р. Ремонтите
в къщата започнали през 2008г. Вътрешната част на къщата се използвала от Н., а външната страна – към
улицата, била за Я..
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск е с
правно основание чл. 34 ЗС вр. чл. 69 ЗН.
Имуществено–правният
режим и обемът на притежаваните от съделителите права по отношение на имота на
общо основание се определят от основанието и момента на придобиване на правото
на собственост.
Не
е спорно в отношенията между страните, че Т.И. М.е
придобила ***
ид.ч. от процесните имоти от нейната майка Я.
С.
Г.,
срещу задължение за издръжка и гледане, като през 2012г. Т. е продала **ид.ч.
от имотите на сестра си В.И.К., която към момента на сделката била в брак с А.Д.К..
Безспорно е, че през 2012 г. С.Н.К. по
време на брака си с Р.Б.К. придобил от баща си Н.
С.
К.
***ид.ч. от имотите срещу
задължение за издръжка и гледане, като прехвърлителят си запазил пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху имота. Не е спорно между страните, че към
настоящия момент в къщата са обособени, както следва: два входа, три стаи, две
антрета, два санитарни възела и две избени помещения, като Т. М.
и В.К. използват частта от жилищната сграда, означена със зелен контур в
Приложение 1 - лист 1 и лист 2 от заключението по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, а С.К. и баща му Н.
К.
използват частта означена с червен контур.
По
делото липсват данни или твърдения така възникналата съсобственост да е била
ликвидирана по силата на правна сделка или по съдебен път, поради което се
налага да се разгледат наведените от страните твръдения за изтекла в тяхна
полза придобивна давност.
Придобивната давност е сложен юридически факт, който включва действията на
началното установяване на владението, т. е. на фактическото господство върху
вещта с намерението да се свои, и последващо непрекъснато съществуване на така
установеното владение в продължение на посочения в чл.79 ЗС срок. Владението
представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи,
лично или чрез други, като своя. Владението се характеризира с два основни
признака: обективен - упражняване на фактическа власт върху вещта /corpus/ и
субективен - намерение да се държи вещта като своя /animus/. За да е налице
владение, е необходимо да са налице едновременно и двата признака.
От събраните гласни доказателства – показания на водените от двете насрещни
страни свидетели се установи, че съсобствениците са си разделили ползването на
притежаваната от тях жилищна сграда, като Т. М. и В.К. са използвали частта от имота, означена със зелен
контур в Приложение 1, лист 1 и лист 2 от заключението по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, а С.К. и баща му Н. К. - частта, означена с червен контур. Това е
и житейски логично и обосновано. От показанията на тези
свидетели, които са близки и на двете страни и са имали трайни, непосредствени
и пълни впечатления от взаимоотношенията им, се установи и наличието на
уговорка между съсобствениците, всеки от тях да ползва като собствена
съответната част от сградата. Още с исковата молба е признато, че Т., В. и
майка им влизат през един вход в техните помещения, а Н. К. използва отделен вход за своите.
Свидетелските показания, касаещи въпроса през коя година са извършени
преустройствата в жилищната сграда са противоречиви, но изложеното от водения
от ответниците свидетел А. А. П., че преустройствата са започнали още през 2002 г.,
съвпада с посоченото от свидетеля, воден от ищцовата страна – Р. М. И., че още през 2002г. ползването на съсобствения имот се
е разпределило устно между Я. С. Г. и Н. С. К., като за Н. са останали вътрешните стаи, разположени в означената с червен контур част
в Приложение №1, лист 2, към СТЕ, а за Я. – стаите към улицата, разположени в означената със зелен
контур част от къщата. След установяване на фактическата власт по посочения
начин - с постигнато съгласие между съсобствениците, упражняваното владение
върху вътрешните помещения на къщата е било явно, спокойно, необезпокоявано,
без спорове и конфликти.
За присъединяване на владението на предишния собственик при частно
правоприемство е необходимо вторият владелец да е получил владението на правно
основание, което е действително и годно да прехвърли собствеността върху вещта,
както и да има предаване на владението от предишния владелец, какъвто е настоящия
казус.
При
така изложените съображения ВРС намира, че С.Н.К. и Р.Б.К. проведоха успешно
доказване в хода на процеса за придобиването
по силата на изтекла в тяхна полза придобивна
давност, чрез присъединяване на владението на своя праводател –
Н. К., на
частта от сградата, означена с червен
контур в Приложение 1, лист 2 от заключението по допуснатата
съдебно-техническа експертиза, обособена като самостоятелен
обект, жилище, състоящи се от входно антре, две стаи, санитарен възел и отделен
вход, с
площ на жилищната част от 51 кв.м. От
данните по делото е видно, че избеното помещение, означено
с червен контур в Приложение 1, лист 1 от СТЕ, няма
самостоятелно съществуване, а е присъединено като
част
от главната вещ, поради което придобивната давност е текла и по отношение на избеното
помещение с площ от 18,56 кв.м. От това следва, че тази част от сградата
отговаря на чл.40, ал.1 от ЗУТ и чл.110 от Наредба № 7 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, според които всяко жилище следва да има самостоятелен вход,
най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна,
както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него, и
може да бъде обособена като самостоятелен обект на правото на собственост, респ.
да бъде предмет на прехвърлителни сделки. Съдът не споделя довода, че наличието
на инвестиционен проект по см. на чл. 202 ЗУТ е част от фактическия състав за
придобиване по давност на част от недвижима вещ, при положение, че тази част
обективно отговаря на предвидените технически правила и норми за самостоятелен
обект на собственост. С мотивите на ТР № 3/2014 от
28 юни 2016 год на ОСГК на ВКС е дадено разяснение, че разпоредбата
на чл. 202 ЗУТ не въздига инвестиционния проект като елемент, определящ
съдържанието на правните последици на сделка с предмет реално определените
части от недвижим имот (сграда, жилище или други обекти), които не
са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен
обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, а
като елемент, обуславящ проявлението на правните последици на сделката. Като такъв елемент
инвестиционният проект условно може да се включи във фактическия състав на
сделката, като част от сложен фактически състав, относим към вещно-правното
действие на сделката, но не като основен елемент, без който не може да се
формира предмета на сделката. Желаното правно действие
ще бъде постигнато, ако към сделката се прибави липсващият административен акт,
който да уреди предмета на сделката, за да може да възникне като самостоятелен
правен обект на собственост. Налице е хипотезата на
сложен фактически състав, чийто гражданскоправен елемент е правопораждащ, а
негражданскоправният елемент е предпоставка за проявление на неговото вещно
действие. ВРС не намира нормативно уредена пречка това
задължително тълкуване на ВКС относно приложимостта на чл. 202 ЗУТ към правните
сделки с предмет необособени фактически реални части от сграда, да не намери
приложение и относно придобиването по давност на реални части от сгради, които
са фактически обособени като самостоятелен обект отговарящ на изискванията съобразно
действащия устройствен закон към момента на
обособяването им предхождащ началото на своенето им по давност. Правно
действие на давностното владение ще бъде
постигнато, ако към фактическия му състав се прибави
липсващият административен акт, което може да стане и
впоследствие.
По делото се установи от гореобсъдените доказателства, че Т. М., В.К. и А.К., респ. техните
праводатели са владяли като собственици тази част от сградата, която съобразно доброволното
разпределение помежду си са получили в дял /обозначената в зелено на прил. 1, л. 2
от СТЕ на вл. А./, от което следва, че по този начин са я придобили по
давност.
С придобиването от съделителите по давност на реална част от съсобствената
вещ /в случая сграда/, която част отговаря на квотата им в съсобствеността,
тази съсобственост се явява ликвидирана и искът за делбата й е неоснователен. Предвид
така изложените доводи, искът в тази му част следва да се отхвърли.
В заключението на вещото лице по изготвената СТЕ е посочено, че стопанските
постройки, разположени по северната граница на имота с УПИ-686, не се използват
отдавна и са с изтекла експлоатационна годност, като същите не са посочени в
нито един план на гр. А. По отношение на селскостопанските постройки съдът
приема, че същите не представляват годни да съществуват недвижими вещи,
индивидуализирани с технически характеристики - площ, граници и местоположение,
поради което същите не могат да бъдат обект на делба и искът по отношение на
същите следва да бъде отхвърлен.
Установената
съсобственост между страните мотивира настоящия състав да приеме, че предявеният
иск за делба се явява частично основателен, като следва да се отхвърли за едноетажната
жилищна сграда, както и за двете стопански постройки, разположени по северната
граница на имота, и следва да се допусне за поземления имот, при квоти: ¼
ид.ч. за Т.И. М., ¼ ид.ч. за В.И.К. и А.Д.К. общо в
режим на СИО и ½ ид.ч. за С.Н.К. и Р.Б.К. общо в режим на СИО.
По исканията на страните за присъждане на направените от
тях съдебно-деловодни разноски във връзка с
допуснатата до делба вещ, съдът намира, че съобразно с разпоредбата на
чл. 355 ГПК следва да се произнесе с решението по извършване на делбата, когато
се извършва ликвидирането на съсобствеността /в този смисъл и т. 9 от ППВС №
7/28.ХI.1973 г./.
Доколкото бяха уважени възраженията на всяка от страните, че са придобили
реален дял от сградата и по отношение на тях делба не следва да се допуска,
съдът намира, че разноски не им се следват.
Мотивиран
от горното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И
ДОПУСКА на основание чл. 69 ЗН ДА
БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижим имот – ДВОРНО МЯСТО с административен адрес гр. А., общ. А., обл. В., ул. „Г. П.“ №***, цялото с площ по документ за собственост и удостоверение за данъчна
оценка от *** кв.м., а по скица с площ от **** кв.м., представляващо ***, в кв.** по действащия план на града,
одобрен със заповед ****. на кмета на О.А., идентичен с имот пл.№***, включен в парцел*** в квартал ** по предходен план на
населеното място, при граници на дворното място по скица: улица, ****, ****, **** и УПИ ****, между
съсобственици и при квоти, както следва:
За
Т.И. М., ЕГН: ********** – ¼
ид.ч.,
за В.И.К., ЕГН:********** и А.Д.К., ЕГН:********** общо ¼ ид.ч. в
режим на СИО и
за С.Н.К., ЕГН: ********** и Р.Б.К., ЕГН: ********** общо ½ ид.ч. в
режим на СИО.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба относно построената в гореописания
поземлен имот едноетажна жилищна сграда, състояща се от две стаи, салон и
кухня, прилежащите на сградата изба и стопанска постройка /навес с оградни
стени/, без посочени площи по документ за собственост, обозначени на действащия
план в *****, в кв.**** с МЖ и МС, и относно две стопански постройки /ненанесени на кадастрален или
регулационен план/, разположени по северната граница на имота.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: