Решение по дело №639/2021 на Районен съд - Смолян

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №5/31.01.2022 г.
ПО АНД № 639/2021 г. ПО ОПИСА НА РАЙОНЕН СЪД СМОЛЯН

От * Смолян е внесено постановление с предложение обвиняемата Р.
С. ЯК., ЕГН **********, постоянен адрес: *, да бъде освободена от
наказателна отговорност, като й се наложи административно наказание по
чл.78а НК, за това, че на 03.08.2020 год., в град Смолян, в сградата на *, пред
* - експерт по осигуряването в сектор „*“ към отдел „*“ при * - Смолян,
съзнателно се е ползвала от неистински официален документ - удостоверение
за осигурителен стаж (обр. УП- 30), а именно: Удостоверение обр. УП-30 с №
64/13.06.1996 г., на което е придаден вид, че е издадено от съществуващ към
датата на издаване осигурител - * -гр.София, на нейно име, и че подписите за
„Изготвил", „Ръководител " и „Гл. счетоводител" са били изпълнени от някое
от лицата заемали тези длъжности, като го представила към Заявление за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обр. УП-1, с вх. № Ц
2113-20-601/03.08.2020 г. на * - Смолян и опис на приетите документи със
заявлението, като от нея за самото съставяне не може да бъде търсена
наказателна отговорност- престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
диференцираната процедура по глава 28 НПК.
В хода на съдебните прения представителят на * Смолян поддържа
така повдигнатото обвинение. Посочва, че на досъдебното производство са
събрани достатъчно доказателства, обуславящи извод за извършено
престъпление от обвиняемата. Излага съображения, че са налице
предпоставките по чл. 78а ал. 1 НК, като предлага при индивидуализация на
наказанието, същото да бъде ориентирано около минималния размер,
предвиден в разпоредбата.
Обвиняемата Р.Я. се признава за виновна. В предоставената й последна
дума изразява съжаление за стореното. Защитникът й адв.С. в хода на
съдебното следствие, заявява, че подзащитната му не желае преразпит на
свидетелите и вещото лице по досъдебното производство, че приема фактите
изложени от тях, признава вината си и моли да се наложи наказание в
минимален размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Обвиняемата Р. С. ЯК. е родена на * г. в гр.*, община *, област
Пазарджик, *. Не е осъждана и не е освобождавана от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК.
Видно от предоставените справки и заверени копия на документи
/ЛРК/ от Община *, обвиняемата Я. от 1980 г., когато е сключила граждански
1

брак е била с местожителство само в с. *, община *, област Смолян, като
регистрациите й по постоянен и настоящ адрес от 1980 г. са също са само в с.
*. В тази връзка са и останалите отговори и получената информация, както от
сектор БДС при ОД МВР Смолян, относно адресните регистрации на
обвиняемата Р. С. ЯК., където в анкетна карта обр. П-16, обвиняемата Р. С.
ЯК. е с местожителство в с. *, като в адресната карта няма никакви отразени
промени в адресната й регистрация. Същото кореспондира и с получените
отговори от Столична община и СДВР - отдел БДС, където е посочено, че за
Р. С. ЯК. няма данни за направени регистрации по постоянен и настоящ адрес
на територията на Столична община, респ. - гр. София.
На 03.08.2020г. обвиняемата Р.Я. решила да упражни правото си на
пенсиониране и отишла в отдел „*“ към * гр. Смолян, където в приемната към
отдела се срещнала със свидетелката * - експерт по осигуряването в сектор
„*“ към отдел „*“. Обвиняемата Я. депозирала пред нея заявление по образец
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към това заявление
приложила и документи удостоверяващи нейния осигурителен и трудов стаж,
както и осигурителен доход. За да докаже необходимия й осигурителен и
трудов стаж обвиняемата по неустановен начин се сдобила с Удостоверение
обр. УП-30 с № 64/13.06.1996 г., издадено от *"*” - гр.София, в което под т. 1
било посочено, че обвиняемата Я. е заемала длъжността „* - *„*“ в периода
от 14.09.1993 г. до 10.08.1994 г., а под т.2 отново „* - *„*“, но за периода от
01.11.1995 г. до 10.06.1996 г. и има трудов стаж една година, шест месеца и
четири дни, който бил от втора категория /съгласно чл.31б от ПКТП/. Така
посоченото удостоверение било издадено на името на обвиняемата Р. С. ЯК..
Макар и да съзнавала, че посоченият документ е неистински, както и
че фактически никога не е работила в предприятие с наименование * -
гр.София в посочения в удостоверението период, обвиняемата Я. решила да
се ползва от него пред * - гр.Смолян като го представила заедно с други
документи към заявлението за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
Обвиняемата Я. използвала документа като го приложила към
заявлението за отпускане на пенсия, което било заведено под № Ц 2113-20-
601/03.08.2020 год. За представените от нея документи на същата дата бил
съставен опис на приетите документи със заявлението обр.УП - 1 в два
екземпляра, като единият бил даден на лицето заявител, а другият останала на
съхранение към пенсионното досие.
След като обвиняемата подала заявлението си, ведно с неистинския
документ, контролните органи на * - гр.Смолян извършили насрещна
проверка за действителността на положения труд от обвиняемата Я. в
посоченото предприятие и било установено, че такъв труд същата не е
полагала в това предприятие. При извършената проверка било установено, че
в *- гр.София нямало данни за регистриран осигурител с наименование *„*“ -
гр.София. По този повод директора на *-Смолян подал сигнал до * - Смолян и
2

било образувано приложеното досъдебно производство.
В хода на разследването, с оглед установяване съществуването или
несъществуването към 13.06.1996 г. на предприятие/дружество и/или друго
подлежало на вписване и вписано под фирмата и/или наименованието *„*“ -
гр. София или на друго юридическо лице или друго правно образувание под
фирмата или имената: * - гр. София или *- гр. София във водените регистри
на СГС или сканирано дело в ТР при Агенция по вписванията е посочено, че
няма регистрирано такова. След това в писмения отговор от СГС е посочено,
че е имала регистрирана Общинска фирма „*“, като същата била прекратена
без ликвидация, чрез преобразуване заедно с още две общински фирми в *.
Видно от дадения отговор от Столична община, че с Решение № 8 по
протокол № 73 от 20/21.09.1995 г. на Столичния общински съвет е създадено
еднолично акционерно дружество „*“ чрез преобразуване на *„*“, * и *.
Следователно, към момента посочен на издаване на инкриминираното
удостоверение 13.06.1996 г., посоченото предприятие не е съществувало,
респ., стаж удостоверяващ работата в това предприятие е могло да бъде
издаден единствено от правоприемника „*“ *, ако се касае до *„*“ - София, а
ако се касае до *„*“ - София, то такова предприятие както е посочено по-горе
не е съществувало, т.е. безспорно е установено, че към момента на издаване
на удостоверението, предприятие с наименование *„*“ гр.София не е
съществуващ правен субект, сиреч посоченият по-горе документ никога не е
бил издаван от това предприятие и в същото е нямало длъжностни лица по
това време, които да го подпишат.
В хода на разследването е установено, че в действителност посочения
по- горе документ никога не е бил издаван от предприятие с наименование
*„*“ - гр.София. Нещо повече обвиняемата Я. никога не е работила и
получавала трудови доходи от * - гр.София. От представените справки се
установява, че от 1980г. обвиняемата Я. е с постоянен и настоящ адрес в с.*,
община *, което означава, че е в този период тя е живяла и полагала труд в
същото населено място.
Свидетелят * - изп. директор на „*“ *, гр. София /предприятие
правоприемник на *„*“, * с цехове * и *, с цехове 1,2,3,4,5,6 и 11 и на част от
ведомостите на „*“/ посочва, че през 1996 г. не е имало такава фирма. През
1996 г. в „*“ *се била вляла *„*“, което било създадено през 1989 г. По
отношение на предявената му декларация с изх. № 105/31.12.2020 г. на „*“ *,
гр. София заявява, че същата била изготвена при проверка на архивите на „*“
*от служителката *. При проверката се установило, че лицето Я. не е
работила в * или в „*“ *, а за * - гр. София нямало архиви. Накрая пояснява,
че на ул. „*“ № *в София е седалището на „*“ * и там се съхранява архива на
влелите се в дружеството предишни общински фирми. ПП „*“ съществува
преди да бъде преобразувано в * през 1989 г.
Свидетелката * - /служителка в „*“ *, гр. София, която е изготвила
отговора по направено искане по реда на чл. 159, ал.1 от НПК в хода на
3

разследването за представяне на доказателства и информация от дружеството
и изготвила горепосочената декларация с изх. № 105/31.12.2020 г. на „*“ *, гр.
София/ посочва, че тя е попълнила и изготвила декларацията. След това
заявява, че данните посочени в отговора са установени след проверка лично
от нея в архива на разплащателните ведомости на **. След извършената
проверка установила, че лицето не фигурира в разплащателните ведомости на
* и „*“ *.
Свидетелят * - /бивш изп. директор на „*“ *, гр. София до края на
август 1996 г./ посочва, че от 01.01.1996 г. до 01.08.1996 г. заемал длъжността
Изпълнителен директор на „*“ *. В дружеството * * били събрани три
дружества *, * и *. Към 13.06.1996 година заемал длъжността изпълнителен
директор на „*“ * и ако са издавани документи, подписани от него, те са
изхождали от „*“ *, тъй като „*“ не е съществувало към онзи момент. В края
на разпита си свидетелят * уточнява, че трите фирми „*“, „*“ и „*“ през 1996
г. не са съществували, като самостоятелни дружества. И трите фирми са се
били влели под шапката на фирма „*“ * и не са имали самостоятелна
търговска или каквато и да е дейност.
В хода на разследването е назначена и изготвена комплексна
почеркова и техническа експертиза, видно от заключението на която се
установява следното:
1. В Заявление обр. УП-1, вх. № Ц 2113-20-601/03.08.2020 г., на *-
Смолян, с посочен заявител Р. С. ЯК., от с.*, община *, подписите на местата
„ПОДПИС /на заявителя/“ и „Подпис на заявителя за пенсия“, както и в описа
на приетите документи със заявлението са положени от Р. С. ЯК..
2. Ръкописния текст в заявлението е изписан от Р. С. ЯК.
3. В оригинал на Удостоверение образец УП-30, № 64/13.06.1996 г.,
с посочен издател ДП"*" - гр. София, издадено на името на Р. С. ЯК., родена
на * в гр. *, обл. *:
4. Подписа за „Ръководител“ не е положен от лицата *, *.
5. С така представения сравнителен материал подписите на местата
за „Изготвил“, „Гл. счетоводител“ и/или „Ръководител“ не са положени от Р.
С. ЯК. или от някое друго лице със снети или приобщени от документи
свободни образци на подписи.
6. Подписите на местата за „Изготвил“ и „Ръководител“ вероятно са
положени от едно и също лице.
7. Техническото изследване на отпечатъка от печата в
удостоверението с помощта на микроскоп установи, че същият е положен по
стандартния начин, т.е с отпечатване, чрез тампонно мастило.
Чрез изследване с микроскоп и видеоспектрален компаратор „*-4“ на
отпечатъка от положения печат в удостоверението се установиха следните
буквени знаци „*“, и символ “петолъчка“.
С наличните научно технически средства не се установиха дори и
4

частично надписи, думи и/или абревиатури - "*и и "София".
С наличните научно технически средства не е възможно да се
установи, каква е последователността на полагане на подписите за
„Ръководител“ и печата, на местата, където има припокривания в
удостоверението.
Подписите и ръкописния текст в документите по т. 1, т.2 и по т.З са
изписани със сходна по състав химикална паста, но е невъзможно да се
отговори дали тя е една и съща.“.
Гореизложената фактическа обстановка съдът, прие като безспорно
доказана на база събраните и приети писмени доказателства приложени в
Досъдебно производство № 124/2020 г. по описа на ОД на МВР Смолян:
Справка за съдимост, Заявление обр. УП-1, вх. № Ц 2113-20-*/03.08.2020 г.,
на *- Смолян, Удостоверение образец УП-30, № */13.06.1996 г., с посочен
издател *"*" - гр. София, сигнал на * до ОП Смолян, писмо изх.№*-21-*-
*/04.01.2021 г. на * София град, писмо изх.№*-09-*-*/29.12.2020 г. на * *,
декларация изх.№*/31.12.2020 г. на инж.*, ръководител на „*“*, писмо изх.
№РД-21-ОВ-*/2021 г. на СГС, справки по ф.д.№*/1989 г. и по ф.д.№*/1995 г.
на СГС, решение от 12.10.1995 г. по ф.д.№*/1995 г. на СГС, решение от
10.02.1997 г. по ф.д.№*/1995 г. на СГС, писмо изх.№*/11.03.2021 г. на Служба
по регистрация Смолян, Агенция по вписванията, писмо изх.№*-*-*-
(*)/15.0./12.04.2021 г. на Столична община, удостоверение изх.№*/01.04.2021
г. на Агенция по вписванията, търговски регистър, удостоверение изх.
№*/01.04.2021 г. на Агенция по вписванията, търговски регистър,
удостоверение от 25.01.2008 г. по ф.д.№*/1995 г. на СГС, решение от
12.10.1995 г. по ф.д.№*/1995 г. на СГС и др. документи по електронното дело
на „*“*, Съдебно почеркова експертиза-Протокол № */15. ІХ. 2021 г., както и
показанията на свидетелите: *.
Съдът следва да посочи, че в гласните доказателствени източници не
се съдържат противоречия. Същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват описаната фактическа обстановка, която съответства и на
изложената в обстоятелствената част на мотивираното постановление,
внесено от * Смолян. Доколкото в гласните доказателствени източници не се
съдържат противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал. 3 НПК не
се налага по-детайлното им обсъждане.
С оглед гореизложената фактическа обстановка се установява, че по
отношение на обвиняемата Р.Я. са налице всички елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 от НК,
доколкото на 03.08.2020 год., в град Смолян, в сградата на *, пред * - експерт
по осигуряването в сектор „*“ към отдел „*“ при * - Смолян, съзнателно се е
ползвала от неистински официален документ - удостоверение за
осигурителен стаж (обр. УП- 30), а именно: Удостоверение обр. УП-30 с №
64/13.06.1996 г., на което е придаден вид, че е издадено от съществуващ към
датата на издаване осигурител - * -гр.София, на нейно име, и че подписите за
5

„Изготвил", „Ръководител " и „Гл. счетоводител" са били изпълнени от някое
от лицата заемали тези длъжности, като го представила към Заявление за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, обр. УП-1, с вх. № Ц
2113-20-601/03.08.2020 г. на * - Смолян и опис на приетите документи със
заявлението, като от нея за самото съставяне не може да бъде търсена
наказателна отговорност.
Деянието е осъществено умишлено при пряк умисъл, като форма на
вината, тъй като обвиняемата Р.Я. е съзнавала обществено опасния характер
на деянието, предвиждала е настъпването на обществено опасните последици
и е искала тези последици. Обвиняемата отлично е знаела, че изобщо не е
работила в процесното дружество, но е потвърдила това с депозиране на
процесното удостоверение към заявлението си за пенсиониране.
Причини за извършване на деянието са: незачитане общоприетите
правила и наложения обществен ред, както и липса на лични задръжки и
самоконтрол с оглед заобикаляне на утвърдени законови правила.
Поради всичко изложено, настоящият съдебен състав намери, че
обвиняемата Р.Я. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпление по чл.316 вр. с чл.308, ал.1 от НК и на основание чл. 378, ал. 4,
т. 1 НПК я призна за виновна.
С оглед приложимата правна квалификация за извършеното от
обвиняемата Р.Я. деяние, съдът намери, че са налице предпоставките на чл.
78а НК за освобождаването й от наказателна отговорност и налагането на
административно наказание – глоба. За престъпление по по чл.316 вр. с
чл.308, ал.1 от НК се предвижда наказание: лишаване от свобода до три
години. От справката за съдимост, се установява, че обвиняемата не е
осъждана, както и че не е освобождавана от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК. От
престъплението няма причинени имуществени вреди, като не са налице и
изключващите института на освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание ограничения по чл. 78а ал. 7 НК. С
оглед това на осн. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК съдът на осн. чл. 78а ал. 1 вр. чл.
2, ал. 1 от НК й наложи административно наказание "ГЛОБА" в размер на 1
000/хиляда/ лева.
При определяне вида и размера на административното наказание,
съдът взе предвид следното: Отегчаващи отговорността обстоятелства не
констатира. Като смекчаващи съдът прие чистото й съдебно минало,
трудовата й ангажираност, Съобразявайки гореизложените обстоятелства
съдът намира, че на обвиняемия следва да се наложи глоба в размер на 1000
лева. Този размер на санкцията съдът намира, че съответства на степента на
обществена опасност на деянието и на обвиняемата, като счита, че ефективно
ще съдейства за поправянето й, без да се накърнява принципа на
пропорционалност между преследваните от закона цели и употребената
държавна репресия.
6

На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемата Р.Я. с оглед изхода на
делото следва да заплати сумата от 310 лева по сметка на ОД на МВР Смолян
за извършена почеркова експертиза.
Така мотивиран, съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	5
Дата:	31 януари 2022 г. (в сила от 16 февруари 2022 г.)
Съдия:	Петър Маргаритов

Дело:	20215440200639
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	8 декември 2021 г.

Решение по дело №639/2021 на Районен съд - Смолян

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите