№ 23742
гр. С, 06.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Частно гражданско дело №
20231110119602 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 420, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по молба на М. В. М., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул."С К" № 12, вх.В, ег.3,
ап.9 в лично каточество и в качеството си на ЕТ "М-М. М", ЕИК ..., за спиране на
изпълнението по издадената по делото заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Съдът като прецени данните по делото и доводите на длъжника, намира следното:
Искането за спиране е направено в определения от закона срок /видно от отбелязването
връху представената покана за доброволно изпълнение от ЧСИ/ и от легитимирано лице,
имащо правен интерес от това, поради което е процесуално допустимо. В едномесечния
срок от получаване на заповедта за незабавно изпълнение длъжникът, освен настоящето
искане, е подал и възражение и частна жалба срещу издадената заповед за незабавно
изпълнение.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения:
Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 28.02.2023 г.,
издадена по настоящето ч.гр.д № 19602/2023 г. на Софийски районен съд, е разпоредено
длъжникците ЕТ "М-М. М." и М. В. М., да заплатят солидарно на кредитора "Л" АД,
следните суми: сумата 7801.09 евро, представляваща главница по договор за заем за бизнес
кредит с клиентски номер 6481 от 24.09.2020 г., ведно със законна лихва за период от
12.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 549.19 евро, представляваща зоговорна
лихва за периода от 03.09.2022 г. до 10.01.2023 г., както и разноски по делото за държавна
такса в размер на 326.64 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лева.
В искането, предмет на разглеждане в настоящето производство, са изложени аргументи
относно характеристиките на процесния договор за потребителски. Като аргумент в тази
насока се излага, че от 2019 г. едноличният търговец не извършва дейност, като мотивът на
М. М да се регистрира като търговец е била обяснеието на заявител, че по този начин ще
получи кредит при по-добри условия. С оглед на това се извеждат твърдения, че се касае за
1
привидно съглашение, по което реално кредитополучател е физическото лице М. М.. Като
допълнителен аргумент се сочи, че сметката, по която е преведена заемната сума е с титуляр
М. М..
При поддържания характер на договора като потребителски се правят възражения, че
същият е нищожен поради противоречие с добрите нрави и в частност на клаузата за
договорна лихва, чийто размер е два пъти по-голям от отпуснатата в заем сума. Отбелязва
се, че в случая е налице и свърхобезпеченост на задължението на кридотополучателя.
Според длъжника, налице е нееквивалентност на престациите на страните по договора, при
което за кридтора се достига до неоснователното му обогатяване.
Имайки предвид данните по делото и изложените от молителя доводи, съдът намира
следното: Съгласно чл. 420 ГПК, изпълнението се спира, ако се представят убедителни
писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, ако вземането се основава на
неравноправна клауза по договор с потребител, и/или неправилно е изчислен размера на
вземането по договор с потребител, респ. представено е надлежно обезпечение за кредитора
по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД.
В случая тези изисквания на закона не са изпълнени. На първо място, съдът намира, че на
този етап не могат да се възприемат доводите на длъжника, че се касае за потребителски
спор, доколкото точно в противната насока е отразено в договора за заем, където е
отбелязано, че вида на заема е "бизнес кредит" е и с оглед дейността на заемополучателя –
едноличен търговец. В същото време физическото лице М. В. М. е участвал в сделката, но в
друго качество – като солидарен и ипотекарен длъжник, поради което не може да се приеме,
че той е договарял заема извън търговската си дееспособност и кредита има характера на
потребителски по смисъла на ЗПК /в този смисъл определение № 5002/01.06.2022 г.,
постановено по в.ч.гр.д.№ 3994/2022 г. по описа на СГС/.
С оглед изложеното и съобразно изискванията на закона, следва да се приеме, че длъжника -
молител, не е представил убедителни писмени доказателства, удостоверяващи, че
признатото в заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист изпълняемо право не
съществува, респ., че страда от пороците, предвидени в чл.420, ал.2 т.2 и 3 от ГПК или че е
обезпечил същото по съответния ред. Изложеното обуславя извод за неоснователност на
искането по чл.420, ал.2 от ГПК, които подлежат на отхвърляне.
Воден от гореизложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на М. В. М., ЕГН **********, с
адрес гр.С, ул."С К" № 12, вх.В, ег.3, ап.9 в лично каточество и в качеството си на ЕТ "М-М.
М", ЕИК ..., за спиране на изпълнението по издадената на 01.05.2023 г. по настоящето дело
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
от ГПК.
2
Определението може да се обжалва от молителя пред Софийски градски съд, в
едноседмичен срок от връчването на настоящото определение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3