Р Е Ш Е Н И Е
№344/24.2.2022г.
гр. Пловдив, 24 февруари
2022 год.
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти състав, в открито заседание на десети февруари,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
ЧЛЕНОВЕ:
ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ,
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ,
при
секретаря Таня Костадинова и с участието на прокурора Здравена Янева, като разгледа
докладваното от съдия Н. Бекиров административно, касационно дело №3316 по
описа на съда за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.182,
ал.1, т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Сектор “Пътна полиция“
(С“ПП“) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, представляван от
юрисконсулт Г.Б.- пълномощник, обжалва Решение №1980 от 12.11.2021г. по Н.А.Х.
дело №20215330204313 (4313) по описа на Районен съд- Пловдив за 2021г., VIII-ми наказателен състав,
с което е отменено наказателно постановление (НП) с №20-1030-010489 от 07.10.2020г.,
издадено от началник на група в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) при Областна
дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с което на Й.Ч., ЛНЧ **********, гражданин
на Турция, е наложена глоба в размер на 800,00 лева и е лишен от право да
управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от 3 месеца.
Претендира се отмяна на
решението поради неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение
по същество, с което да се потвърди изцяло процесното НП. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява се, при евентуално
отхвърляне на жалбата, присъдените разноски за адвокатско възнаграждение в
полза на ответната страна да бъдат намалени до размера на минималното
възнаграждение по смисъла на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждение.
Ответникът в
производството- Й.Ч., не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез
адвокат М.Б.- пълномощник, е подаден отговор по касационната жалба, в който се
изразява становище за неоснователност на същата; претендира се присъждане на
адвокатско възнагарждение за оказана безплатна процесуална помощ на материално
затруднено лице. Чрез адвокат М.Б.- пълномощник, по делото постъпва молба с
Вх.№2595 от 09.02.2022г., в която заявява становище за неоснователност на
жалбата. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата (Задв), в размер от 300,00 лв.,
съгласно представен списък на разноските. Възразява за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от другата страна .
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Здравена Янева, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
Касационният съд, като
извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с касационните
основания по чл.348, ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира
следното:
Касационната жалба е
подадена в предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съдът приема за
установено по делото, въз основа на фактическите констатации на
първоинстанционния съд и приетите по делото доказателства, че в рамките на извършена
проверка от служители на ОД на МВР- Пловдив, на 02.05.2020г., около 09:42ч., в
гр. Пловдив, на ул. “Асеновградско шосе“, е прието за установено, че в посока
от север към юг се движи моторно превозно средство (МПС), представляващо лек
автомобил “ШКОДА СУПЕРБ“, с Рег.№***, със скорост от 113 км./ч. (всъщност със 109,61 км./ч., след като се приспадне
толеранс от 3 % км./ч.), при въведено ограничение на скоростта за движение в
населеното място от 50,00 км./ч. с нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Движението и
скоростта на автомобила са установени и заснети с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС), представляващо мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M“ №546, като за целта е
изготвен клип (снимка) №11981. Прието е за установено, че автомобилът с Рег.№***,
е регистриран като собственост на Й.Ч., ЛНЧ **********, гражданин на Турция.
Според приетата по преписката
(по делото) Декларация за предоставяне на информация във връзка с разпоредбата
на чл.188 от ЗДвП от 11.09.2020г., подписана от Й.Ч., в качеството му на
собственик на МПС с Рег.№***, на 02.05.2020г., около 09:42ч. собственият му
автомобил е управляван от него.
Отново на 11.09.2020г. С.С.Б.-
полицейски инспектор в С“ПП“ при ОД на МВР- Пловдив, в присъствието на
свидетелите С.Г.С. и З.Н.Г., съставя акт за установяване на административно нарушение
(АУАН), Серия АА №937589, с който деянието на Ч., изразяващо се в управление на
собствения му лек автомобил със скорост от 113 км./ч. (наказуема скорост от 110
км./ч., при отчетен толеранс минус 3% от измерената скорост), при максимално
разрешена скорост за движение в населено място от 50,00 км./ч., се квалифицира
като административно нарушение по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
По делото не са
ангажирани доказателства за подадено възражение против съставения АУАН, след
което е издадено процесното НП. Видно от съдържанието на НП, същото е връчено
на Ч. на 07.06.2021г. в присъствието на М.М.А., ЕГН **********, за когото е
отразено “преводач“. Адем вписва в НП, че “Лицето Й.Ч. ще обжалва“.
Настоящият състав на
съда не споделя съображенията на районния съд, че е налице съществено нарушение
на процесуалните правила, предвид неосигуряване на преводач на Ч. в рамките на
развилото се административнонаказателно производство, приключило с издаването
на процесното НП.
В нормите на ЗАНН няма
изрично предвидена уредба в този смисъл, като разпоредбата на чл.84 от ЗАНН
установява, че доколкото в този закон няма особени правила за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и възнаграждения на вещи лица, изчисляване на
срокове, както и за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, на касационни жалби пред административния съд и
предложения за възобновяване, се прилагат разпоредбите на НПК. Съответно, субсидиарното
прилагане на нормите на НПК, касаещи назначаване на преводач в рамките на
административнонаказателно производство, е недопустимо на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като същите са приложими за обжалване на НП пред съд.
Според §5 от Закон за
изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (ЗИДНПК), обнародван
ДВ, бр.21 от 08.03.2014г., Този закон
въвежда изискванията на Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на
Съвета от 20 октомври 2010г. относно правото на устен и писмен превод в
наказателното производство (Директива 2010/64/ЕС). А според чл.1, §3 от
Директива 2010/64/ЕС, когато законодателството на държава-членка предвижда
налагането на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд с
компетентност по наказателноправни въпроси, и когато налагането на такава
санкция може да бъде обжалвано пред такъв съд, настоящата директива се прилага
единствено за производството по обжалване пред този съд.
Предвид изложеното до
тук, настоящият състав на съда приема за установено, че за нуждите на
административнонаказателни производства, приключващи с издаване на НП,
подлежащи на съдебно обжалване, не е задължително участието на преводач, ако
лицето, по отношение на което е образувано производството, не владее езика, на
който се води производството.
Независимо от
гореизложеното обаче, настоящият състав на съда намира, че в процесното НП е
направена неправилна квалификация на вмененото на Ч. нарушение.
Според посочената като
основание за издаване на процесното НП разпоредба на чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП,
Водач, който превиши разрешената максимална скорост
в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h - с глоба 700 лв. и три
месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки
следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
Според разпоредбата на
чл.16, ал.5 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (Наредба №8121з-532/12.05.2015г.), при
съставяне на АУАН за превишена скорост, издаване на НП или издаване на електронен
фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост
се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в
чл.755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен
контрол (НСКПМК).
Процесната мобилна
система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип “TFR1-M“
№546 работи с грешка при измерване на скорости от ± 3% за скорости над 100 km/h,
като по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да се приеме
за установено как се закръглят направените от АТСС измервания.
Съответно, при
намаляване с 3% (3,39 км./ч.) на измерена скорост на движение от 113 км./ч. се
получава “наказуема“ скорост от 109,61 км./ч., която е различна от посочената в
НП “наказуема“ скорост 110 км./ч.
Посоченото препятства
правата на наказаното лице, както и съдебния контрол, поради което представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността
на процесното НП и явяващо се достатъчно и самостоятелно основание за отмяната
му.
Ето защо, като отменя
процесното НП, районният съд постановява правилно решение. Също така, решенето
на районния съд е валидно и допустимо, поради което следва да се остави в сила.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнагарждение в
полза на ОД на МВР- Пловдив е неоснователно и не следва да бъде уважено.
В полза на адвокат М.Б.
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв, в минимален размер, определен по реда на чл.36, ал.2 от ЗАдв, респективно
по реда на чл.7, ал.2, т.1, във връзка с чл.18, ал.2 от Наредба №1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба
№1/09.07.2004г.).
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№1980 от 12.11.2021г. по Н.А.Х. дело №20215330204313 (4313) по описа на Районен
съд- Пловдив за 2021г., VIII-ми наказателен състав, с което е отменено наказателно
постановление с №20-1030-010489 от 07.10.2020г., издадено от началник на група
в Сектор “Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР- Пловдив, с което на Й.Ч.,
ЛНЧ **********, гражданин на Турция, е наложена глоба в размер на 800,00 лева и
е лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на адвокат М.И.Б., ЕГН **********,
сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………….
ЧЛЕНОВЕ: 1………………
2………………