О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Русе, 20.07.2020г.
Русенски
районен съд, единадесети граждански състав в закрито заседание на двадесети юли, две хиляди и двадесета година
в състав :
Председател : Тихомира Казасова
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 689 по описа за 2020 г.,
констатира следното :
Производството е образувано по искова молба на И.Р.Й.
срещу С.А.К., с която е предявен иск с правно основание чл.127а, ал.2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.2 СК, спор между
родителите за пътуване на детето в чужбина се решават от районния съд по
настоящия адрес на детето.
Визираната правна норма, регламентираща производство
по съдебна администрация при разногласие между родителите, предвижда специална
местна подсъдност, дерогираща общите правила за местна подсъдност, уредени в
ГПК. Тази подсъдност е уредено изцяло с оглед всестранна защита правата и
интересите на детето, тъй като съдът по адреса, на който детето пребивава, се
предполага, че ще има най-добра възможност да изследва и защити интересите на
детето. Редица процесуални действия се извършват и по този адрес (изготвяне на
социален доклад от съответната дирекция „Социално подпомагане“ и т.н.). В
практиката на ВКС е разяснено, че под настоящ адрес следва да се възприема
мястото, където детето фактически пребивава към момента на завеждане
производството по чл.127а СК. Предвид динамиката на днешния начин на живот е
възможно детето да пребивава и извън пределите на страната, поради обучение в
чужбина или поради трудова заетост на родителя, с когото детето живее.
Правилата за компетентността на съдилищата на страните
– членки на ЕС по дела, свързани с родителска отговорност са уредени в
Регламент (ЕО) №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност. Приложимостта на Регламента,
досежно иск с правно основание чл.127а СК е обсъдена в Решение на Съда
(четвърти състав) от 21.10.2015г. по дело С-215/15. С Решението е прието, че: „искът
на единия родител съдът да замести липсващото съгласие на другия родител за
пътуването на детето им извън държавата членка по неговото пребиваване и за
издаване на паспорт на името на това дете, попада в материалното приложно поле
на Регламент (ЕО) №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003г., с който се отменя
Регламент (ЕО) №1347/2000, въпреки че съдебното решение, постановено по иска,
ще трябва да бъде взето предвид от органите на държавата членка, на която
въпросното дете е гражданин, в рамките на административното производство за
издаване на такъв паспорт“ (в този смисъл и Определение №59/07.02.2020г. по ЧГД
№392/2020г. на ІV г.о. на ВКС).
Регламентът, като източник на вторично право, съгласно
чл.288 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) е акт с общо
приложение, който е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички
държави – членки. Общото правило за компетентността по дела за родителска
отговорност е уредено в чл.8 от Регламента, според която компетентен е съдът на
държавата – членка, на чиято територия детето има своето обичайно
местопребиваване по времето, когато съдът е сезиран, а същият се счита сезиран
с подаване на исковата молба, т.е. в случая преценката се прави към
05.02.2020г.
Същевременно на понятието „обичайно местоживеене” по
смисъла на чл.8 е дадено задължително, съгласно чл.633 от ГПК и чл.267 от ДФЕС
тълкуване в т.1 от Решение на Съда на Европейския съюз (първи състав) от
22.12.2010 г. по дело № C-497/10 PPU, образувано по преюдициално запитване от
Court of Appeal (England & Wales), Civil Division. В решението е посочено,
че това понятие трябва да се тълкува в
смисъл, че това е мястото, което отразява определена интеграция на детето в
социална и семейна среда като се вземат предвид продължителността, редовността,
условията и причините за престоя на територията на тази държава членка.
От изложените в исковата
молба твърдения и представените писмени доказателства се установява, че бащата
и детето Стилияна са се установили и живеят в Германия от м.юни 2015г. Следва
да се приеме, че съобразно визираните в решението на СЕС критерии, детето има
своето обичайно местопребиваване в Германия.
Проверката за международна
компетентност на съда е нормирана в чл.17 от Регламент (ЕО) №2201/2003, в която разпоредба
е предвидено, че „Когато пред съд в държава – членка е заведено дело, по което
той, по силата на настоящия регламент не е компетентен, а компетентността
принадлежи на съда на друга държава – членка, той служебно прогласява, че не е
компетентен“.
В случая съдът констатира, че не е компетентен да
разгледа и реши делото, тъй като детето е с обичайно местопребиваване в
Германия, поради което производството следва да бъде прекратено, като страните
са свободни да сезират компетентния германски съд.
Мотивиран така, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело №689/2020г.
по описа на РРС, ХІ-ти граждански състав, поради липса на компетентност на
съда, съгласно Регламент (ЕО) №2201/2003 на Съвета от 27.11.2003 година относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела
и делата, свързани с родителската отговорност.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред
Русенски окръжен съд в едноседмичен срок, който за ищеца тече от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: