РЕШЕНИЕ
№189
Гр.Русе,
21.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в открито
съдебно заседание на 23 октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
При участието на
секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА като
разгледа търговско дело №34 по описа за
2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „М. Ф. В.“ЕООД гр.Русе, ЕИК***,
представлявано от К.С.П. е предявил обективно кумулативно съединени искове против
ЗКПУ„В.О” с.В., ЕИК***,
с правно основание чл.92, ал.1, пр.1 и чл.92, ал.1, пр.2, вр. чл.79, ал.1, вр.
чл.82 ЗЗД. Твърди се в исковата молба, че с ответника сключили на 8.01.2014г.
договор, по силата на който последния се задължил да им произведе и достави 25
тона семена от бял трън, при цена 2лв/кг без ДДС и съгласно договорено
качество. През 2014 година ответника произвел и им доставил само 6.160 тона, а
останалото количество от 18.840 тона не доставил. В резултат на неизпълнението
на основното задължение по договора от ответника, дружеството претърпяло вреди,
тъй като дейността му е обвързана с доставка на семена от бял трън, за което
през 2014г. се доверили на ответника. Твърди, че за изработеното и доставено
количество от 6.160 тона семена заплатили на ответника по 2лв без ДДС за
килограм или общо 12320лв. без ДДС, съгласно фактура №545/21.08.2014г.
Неизпълнената част от задължението на ответника е 18.840 тона, за която, ако
била изпълнена следвало да заплатят 37680лв. без ДДС. Съгласно чл.11 от раздел VI от договора, виновната страна
дължи на изправната неустойка в размер на 20% от стойността на неизпълнението,
както и обезщетение в размер на реално претърпените вреди и пропуснати ползи.
Твърди, че стойността на неизпълнението на ответника е в размер на 37680лв. без ДДС, поради което съгласно
договора последния дължи неустойка в размер на 7536лв., представляваща 20% от
стойността на неизпълнението. В резултат на неизпълнението на договореното от
ответника, дружеството претърпяло през 2014 година загуби, изразяващи се в
пропуснати ползи. Ответникът бил единствен доставчик на семена от бял трън, а
доставеното от него количество се обработва и от него се извлича масло от бял
трън. Рандеманът при производството на масло е 25% съгласно утвърдена заповед и
се изчислява като процентно съотношение на чистата продукция към внесените
материали и представлява количеството добита продукция от определено количество
суровина. От доставените от ответника 6.160 тона семена ищеца произвел 1.540
тона масло от бял трън, като продажната цена на литър е 320 лева. Ако ответника
бил изпълнил задълженията си, дружеството щяло от недоставените 18.840 тона
семена да произведе 4.710 тона масло от
бял трън, от което след реализацията му, щяло да получи 1507200лв. В резултат
на неизпълнението на ответника, ищецът твърди, че претърпял загуба в посочения
размер, формирана от разликата между имуществото след неизпълнението и
икономическото положение, което би имал, ако задължението било изпълнено, която
представлява ефективна вреда, изразяваща се в намаляване на актива му.
Претендира съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата 7536лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение
за производство и доставка на семена от бял трън, съгласно чл.11 от договора,
сумата 30000лв., частично от 1507200лв., представляваща претърпяна загуба от
неизпълнение на договорно задължение за производство и доставка на семена от
бял трън, довело до намаляване на имуществото му. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
С отговора на исковата
молба ответника твърди, че между страните има установени трайни търговски
отношения по силата на сключения на 8.01.2014г. договор, които продължили със
същия предмет чрез устни уговорки през 2015 и 2016 година. През 2016 година
кооперацията произвела и доставила на ищеца 25260кг. семе от бял трън, на
стойност 75780лв. с ДДС, за което издала фактура №490/13.09.2016г. От общото задължение
ищеца заплатил на части едва 25448лв. За разликата от 50332лв. кооперацията
предявил иск, както и за лихва за забава, като било образувано т.д.№231/2017г.
на РОС, което е висящо. Твърди, че с исковата молба ищецът е предявил
кумулативно два иска-за неустойка по чл.288 ТЗ вр. чл.92 ЗЗД и иск за
обезщетение за пропуснати ползи по чл.288 вр.чл.82 ЗЗД. Твърди, че кумулативно
предявяване на двата иска е недопустимо, тъй като те следва да бъдат предявени
в условия на алтернативност. Всеки от исковете, предявен поотделно или в
условие на алтернативност счита за допустими, но неоснователни. Прави
възражение за погасяването на всеки от тях по давност, на основание чл.11,
б.“б“ ЗЗД. Твърди, че давността тече от деня, когато вземането е станало
изискуемо. Относно иска за неустойка съгласно чл.114, ал.4 ЗЗД давността тече
от последния ден, за който се начислява неустойката, а съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД, относно иска за обезщетение за пропуснати ползи, давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо. И по двата иска давността е
започнала да тече от деня на издаване на фактурата и подписването й от
страните, с което се удостоверява, че продукцията е предадена и приета. Данъчна
фактура №545 е издадена на 21.08.2014г. като доказателство, че възложителят е
приел стоката и то без предвидените в раздел V, т.9 от договора рекламации за количествени различия.
Исковата молба е заведена в съда на 5.02.2018г.-далеч след изтичане на
тригодишния период от настъпване на изискуемостта, поради което исковете са
погасени по давност. Давността е изтекла дори и ако се вземе крайната дата на
действие на договора-31.12.2014г. Твърди, че исковете са неоснователни и по
същество. Двете претенции имат акцесорен характер спрямо главното задължение.
За да е налице основание за настъпване на правопораждащите им последици е
необходимо да се докаже виновно неизпълнение на задълженията по договора.
Виновно неизпълнение на клаузите на договора от страна на ответника относно
количеството на произведена продукция семе от бял трън няма. Различията между
записаните в договора 25 тона семена и действително произведените през 2014
година 6160 кг. се дължи единствено и само на погрешната представа на
възложителя за разходната посевна норма в производството на тази нова за
страната култура. Видно от фактура №40/8.01.2014г. в изпълнение на задължението
си по раздел III Права и задължения на
възложителя, т.4.3, ищеца е предоставил едва 400 кг. семена за засяване, което
впоследствие се оказало, че стига за засяването на едва 170 декара. През
следващите две години кооперацията вече със свой посевен материал-1 тон семена
увеличила двойно засетите площи на 360 дка и едва тогава се получила готова
продукция от 25 тона семена бял трън. Твърди, че вписването в предмета на
договора клауза за производство на 25 тона семена от бял трън при предоставяне
от страна на възложителя на само 400кг. семена е нищожна, поради невъзможен
предмет, за което вина има само възложителя. Налице е хипотезата на чл.81 ЗЗД
по отношение на изпълнителя. Доказателство за това е и факта, че възложителя е
приел продукцията от 6160кг без предвидените в т.9 рекламации за количествени
различия, не са съставяни констативни протоколи, нито е сигнализирана
„Булгарконтрола“ЕАД. Приетото изпълнение лишава ищеца от възможността да претендира
неустойка и пропуснати вреди. Новирането на договорните отношения през 2015 и
2016 година също доказват липсата на виновно неизпълнение от страна на
кооперацията. Твърди, че претенцията за пропуснати ползи по чл.82 ЗЗД е недоказана.
С допълнителна искова молба
ищецът взема становище по възраженията на ответника. Счита, че е допустимо
кумулативно предявяване на исковете, както и че е неоснователно възражението за
погасяване на исковете по давност. Счита, че приложимата давност е по чл.110 ЗЗД-за вземането за пропуснати ползи, която тече от датата на увреждането, а в
случаите когато неустойката е уговорена без определен краен срок, от който
възниква вземането, това води до неприложимост на чл.114, ал.4 ЗЗД. В случая
неустойката не е уговорена на ден, а е в процент от неизпълнението. Твърди, че
в договора изрично е посочено задължение на ответника да представи
доказателства за законно ползване на земеделска земя и мястото, където е
разположена, на която ще бъдат засети семената. Посочено е и че за нуждите на
възложителя изпълнителя ще засади 170 декара. Тази площ е определена от
ответника, чиято основна дейност е производство на земеделски култури.
Поставили изисквания за качеството на произведените семена, но не за площта
която следва да бъде засадена за изпълнение задължението на ответника за
производство на 25 тона семена бял трън. В чл.4, ал.4.3 от договора е
предвидено единствено, че възложителя предоставя калибровани семена за сеитба
на договорените площи, доставеното количество е това, което е заявено от
ответника, той е определил площта която следва да бъде засята за получаване на
25 тона, сам е определил количеството семена за доставка, които да му бъдат
предоставени. Ответникът не оспорва, че не е изпълнил задълженията си по
договора изцяло и е произвел само 6.160 тона, поради което и не е извършена
рекламация относно количеството, тъй като не се е касаело до обикновено
разминаване на килограми, както е предвидено в чл.9. Ответникът признава, че
културата е нова за страната, за неоснователно счита възражението му, че
дружеството имало погрешна представа за разходната посевна норма, тъй като
единственото, което възложителя определил е количеството, което иска да му бъде
произведено и качествените показатели, всичко останало е от компетентността на
ответника.
Подаден е от ответника отговор
на допълнителната искова молба.
Съдът като взе предвид твърденията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
С договор от 08.01.2014г.,
сключен между страните, ищецът е
възложил на ответника, който е приел да произведе и достави срещу заплащане
семена бял трън, количество 25 тона, при посочено в чл.1.2 качество, при цена:
1.90лв/кг за съдържание на силимарин 1.5-1.99% и 2.00лв/кг за съдържание на
силимарин 2.0-2.49%, като цената е франко склада на изпълнителя, върху която се
начислява ДДС. Уговорено е, че дължимите суми са изплащат от възложителя в брой
или по банков път в 10-дневен срок от датата на издаване на отговарящ
сертификат за качество от лабораторията на възложителя, срещу надлежно издадена
фактура. Според чл.1.4-срока на доставка е трето тримесечие на 2014 година. В
раздел II Права и задължения на
изпълнителя, чл.2.1, ответника се задължил да представи документ-нотариален акт
или нотариално заверен едногодишен договор за ползване на земята, от който да е
ясно местохнахождението на недвижимия имот /земята/ по населени места и
местностите: с.В., местност „Д.“, от която за нуждите на възложителя ще бъде
засети 170 дка. В чл.2.4 ответника се задължил да произведе и предостави в срок
договорената в раздел I т.1 стока. В чл.2.8
е уговорено, че за площи под 500 дка изпълнителят заплаща на възложителя в деня
на подписване на договора, калиброваните семена, представени за сеитба на
договорените площи в брой срещу надлежно издадена фактура от възложителя, а
според чл.3.1 има право да иска и получава от възложителя специализирана помощ.
Според раздел III 4.4 възложителят предоставя на
изпълнителя калибровани семена на сеитба на договорените площи, като семената се заплащат в деня на
подписване на договора на цена 5лв. плюс ДДС на килограм, срещу надлежно
издадена фактура. В чл.5.1 е уговорено право на възложителя да осъществява по
всяко време контрол на изпълнение на договора, вкл. и чрез посещение на
засетите площи от негови експерти. В раздел VI, чл.11, страните са уговорили,
че при неизпълнение на задълженията по договора виновната страна дължи
неустойка в размер на 20% от стойността на неизпълнението, както и обезщетение
в размер на реално претърпените вреди и пропуснати ползи. Договорът е сключен
със срок до 31.12.2014г. Не се спори, а и е установено от представените фактури
№40/8.01.2014г. /л.26/ и №545/21.08.2014г. /л.6/, че ищецът е предал на
ответника 400кг. семена бял трън-за сеитба, а ответника от своя страна му е
предал 6160кг. семена бял трън, реколта 2014г., на единична цена 2лв., на обща
стойност 12320лв., с ДДС-14784лв., на 21.08.2014г. Представена е заповед, с
която управителят на ищеца е утвърдил рандеман от 100кг. семена бял трън при
извличане на студено пресовано масло-25% масло /л.7/, ОПР за 2013, 2014 и 2015
години. По делото е изслушано и прието заключение на агротехническа експертиза
и допълнително заключение, които съдът приема като компетентни и обосновани, от
които е установено следното: Площи с
културата бял трън се сеят от осемдесетте години на миналия век, като тя
получила широко разпространение през последните години, поради търсенето й от
фармацевтичната промишленост. Сеитбата се извършва на разстояние 50/20 или
40/20 см., с цел да се осигурят 7000-10000 растения на декар. Разходната норма
за производство на 1 тон семена от бял трън е: за 100кг. произведени семена от
декар са необходими минимум 4 кг семена, за 1000кг. /1 тон/ са необходими
семена за сеитба минимум 40 кг., и площ минимум 10 дка. Средният добив на декар
е около 100кг. Вещото лице е посочило, че предвид вида на почвите, засети от
ответника не е възможно с посадъчен материал от 400кг. семена да се постигне
добив от 25 тона. От доставеното количество 6.160т. семена от бял трън ищецът е
произвел 1.540т. масло от бял трън при рандеман 25%, а от 18.840т. семена от
бял трън може да се произведе 4.170 т. масло, при същия рандеман. Посочено е от
вещото лице, че ищеца е производител, цената на която продава маслото е 320лв.
за литър, разфасовки от 500мл.-160лв. и от 250мл.-85лв. през 2014 и 2015
години. Установил е това от фискални бонове от 2014 и 2018 години. Към началото
на 2014 година ищецът има лиценз за производство на масло от бял трън и подлежи
на контрол от БАБХ.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предмет на делото са кумулативно обективно съединени
искове за заплащане на неустойка за неизпълнение и обезщетение за вреди,
надвишаващи нейния размер. Поддържа се от ответника, че съединяване на исковете
е недопустимо, като се позовава на съдебна практика. Съдът намира това
възражение за неоснователно. В разпоредбата на чл.92, ал.1 изр.1 ЗЗД е
посочено, че неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Според изр. 2 кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Тълкуването
на законовата норма еднозначно сочи, че е допустимо кредитор да иска обезщетяване
на претърпени от него вреди, надвишаващи размера на неустойката, когато такава
е уговорена, както и когато това не е изрично договорено. В случая, в договора
страните изрично са уговорили в чл.11 от договора, че наред с неустойката,
виновната страна дължи и обезщетение в размер на реално претърпените вреди и
пропуснати ползи. Уговорената неустойка е за неизпълнение и има компенсаторен
характер и липсва пречка наред с нея, ищецът да претендира и обезщетение за претърпени
вреди в по-голям размер. Когато се докаже, че претърпените вреди надвишават
размера на договорената неустойка, то същата се приспада от обезщетението за
вреди, доколкото и двете обезщетяват неизпълнението на едно и също задължение,
като по този начин не се достига до двойно обезщетяване. Ето защо съединяването
на двата иска съдът намира за допустимо.
Съдът намира, че исковете са
неоснователни, поради следното: Първото поддържано от ответника възражение по
исковете е това, за погасяването им по давност. То е основателно. На първо
място следва да се отбележи, че сключеният между страните договор, имащ
характер на договор за изработка е със срок до 31.12.2014г., с изтичане на
който договорната връзка в този й вид е преустановена. Съгласно договора срока
за доставка на произведените семена бял трън е трето тримесечие на 2014 година,
следователно на 30 септември 2014г. той е изтекъл, а от следващия ден за
изправната страна е възникнало правото да иска неустойка за неизпълнението и за
обезщетение за вреди и пропуснати ползи. От 01.10.2014г. и не по-късно от 01.01.2015г.
твърдяните от ищеца вземания предмет на делото са станали изискуеми. Втората
дата е най-крайния срок, на който вземанията на ищеца за неустойка и за
обезщетение за вреди са станали изискуеми и по смисъла на чл.114, ал.1 ЗЗД най-късно
от тогава е започнала да тече давността за всяко от тях. Според чл.111, б. „б“ ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за обезщетения и
неустойки от неизпълнен договор. Предмет на исковете са именно вземания за
неустойка и за обезщетение за вреди надвишаваши размера й-под формата на
пропуснати ползи, които се погасяват с тригодишна давност, в какъвто смисъл е
направено възражение от ответника. Исковете са предявени на 02.02.2018г. с
постъпване на исковата молба в съда /чл.125 ГПК/, след изтичане на три годишния
срок. Поради това се явява основателно възражението на ответника за тяхната
неоснователност, поради погасяването им
по давност. Развитите от ищеца съображения и тълкувания на чл.114 ЗЗД, както и
тези за приложимост на общата петгодишна давност, съдът счита за несъстоятелни, тъй като в
случая се касае до обезщетение от неизпълнен договор, а не до обезщетение за
вреди от непозволено увреждане. Ето защо исковете следва да бъдат отхвърлени, като
погасени по давност, като съдът не се произнася по останалите възражения на
ответника, касаещи основателността на двете претенции.
В тежест на ищеца са
направените от ответника разноски по делото в размер на 1940лв.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М. Ф. В.“ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
с.Т., област Р., ул.“Ш. с.“№***, представлявано от управителя К.С.П. искове
против ЗКПУ“В.“ с.В., ЕИК***,
представлявана от С. М. С., поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „М. Ф. В.“ЕООД, ЕИК ***, с.Т.,
област Р., ул.“Ш.с.“№*** да заплати на ЗКПУ „В.“, ЕИК
***, с.В., община Б., област Р., Стопански двор, сумата 1940лв. направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд
Велико Търново.
Окръжен съдия: