Р
Е Ш Е Н И Е № …
гр.
София, 17.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав, в открито съдебно заседание на четвърти февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при
участието на секретар Диляна Цветкова, като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1345 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на З. "Б.И." АД, ЕИК********, със седалище ***,
предявена срещу ЗАД „Б.В.И.Г.", ЕИК********, със седалище ***, за
заплащане на сумата 29440,93 лева – суброгационно вземане за застрахователно
обезщетение, заплатено по имуществена застраховка „Каско“ за вредите, причинени
от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответника и сумата 5274,83 лева – обезщетение за забава върху главницата за
периода 04.10.2017 г. – 10.07.2019 г..
В
исковата молба се твърди, че на 06.08.2016 г. на главен път І-1 около 194 км
било реализирано ПТП с участието на МПС „Опел Астра“, рег. № *******,
собственост на Ц.П. Недков и управлявано от Ц.П.П. и МПС „Ауди ЕС 7“, рег. № *******собственост
на „Н.В.“ ООД и управлявано от Н.С.В.. Водачът на лекия автомобил „Опел Астра“,
рег. № ******* предприел маневра изпреварване на МПС „Ауди ЕС 7“, рег. № *******нарушил
траекторията му на движение и последният, за да избегне удар с него, се
отклонил в дясно, където се ударил в крава, от което настъпили щети. МПС „Ауди
ЕС 7“, рег. № **** било
застраховано при ищеца по застраховка „Автокаско“, затова щетите били
отремонтирани в доверен сервиз („А.“ ЕООД и „П.И.А.БГ“ ЕООД), като ищецът
заплатил сума в общ размер на 29440,93 лева, съгласно издадени фактури, заедно
с 15 лева ликвидационни разноски.
Гражданската
отговорност на водача на МПС „Опел Астра“, рег. № ******* била застрахована при
ответника ЗАД „Б.В.И.Г.", поради което със заплащане на застрахователното
обезщетение, ищецът се суброгирал в правата на увреденото лице срещу
застрахователя по гражданската отговорност на делинквента. Сумата обаче не била
заплатена в предвидения от КЗ 30-дневен срок, затова се дължало и обезщетение
за забава в размер на законната лихва.
Ответникът
ЗАД „Б.В.И.Г." е подало отговор, в който оспорва исковете по основание и
размер, като поддържа, че застрахователно събитие с участие на застраховано в
дружеството лице изобщо не било настъпило. В представения протокол за ПТП не
бил посочен като участник лек автомобил „Опел Астра“, рег. № *******, съответно
щетите по МПС „Ауди ЕС 7“, рег. №******не съответствали на твърдения в
исковата молба механизъм и на направлението на движение на автомобила. Счита,
че не е налице застрахователно събитие, а инсцениране на такова. Твърди, че ако
е настъпило ПТП, то това било по вина на водача на МПС „Ауди ЕС 7“, рег. № *******който
се е движил с несъобразена скорост, което пък обуславяло наличието на изключен
риск и ищецът не дължал заплащане на обезщетение. Последното се обуславяло и от
липсата на валидна имуществена застраховка и незаплащане на застрахователната
премия. Отделно била налице хипотеза на тотална щета, при която обезщетението
следвало да е в по-нисък размер.
В
допълнителната искова молба ищецът не твърди допълнителни факти, а единствено
формулира доказателствени искания.
В
отговора на допълнителната искова молба ответникът ЗАД „Б.В.И.Г." поддържа
възраженията си.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
Между страните не се спори и от представената полица
№ Е1316221251600071883/02.08.2016 г., се установява, че между ищеца З. "Б.И."
АД и трето за спора лице – „Н.В.“ ООД, било постигнато съгласие застрахователят
да осигури за периода 02.08.2016 г. – 01.08.2017 г. застрахователно покритие на
МПС „Ауди ЕС 7“, рег. № *******при условията на клауза „Хит“, срещу
заплащане на застрахователна премия в размер на 3967,39 лева, платима
разсрочено на 4 вноски. Съгласно представените общи условия на застрахователя
клаузата „Хит Каско“ обхваща риска ПТП, дефиниран като сблъскване или удар на
ППС помежду им или с други подвижни или неподвижна предмети, животни или хора.
От
представения протокол за ПТП № 1532263 от 18.06.2010 г., съставен от мл. инспектор
Г.Б.при РУ-Ботевград, се установява, че в срока на действие на застрахователния
договор – на посочената в протокола дата – 06.08.2016 г., в 14:20 часа, на път
I-1, км. 194, в района на община Ботевград, водачът на МПС „Ауди ЕС 7“, рег. №******– Н.В. реализирал ПТП с говедо, шарено
(бяло и черно), без ушна марка, в резултат на което на автомобила са причинени
деформации в предна част и таван.
Във
връзка с настъпилото застрахователно събитие при ищеца е образувана
ликвидационна преписка по щета **********/16 г., като въз основа на доклади по
щета е определено и изплатено на трети лица по издадени фактури за извършените ремонтни
дейности и доставени за МПС „Ауди ЕС 7“, рег. №******авточасти обезщетение в общ размер от 29425,93
лева.
От
страна на застрахователя по имуществената застраховка З. "Б.И." АД до
ответника ЗАД „Б.В.И.Г.", в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена по отношение
на МПС „Опел Астра“, рег. № *******, е изпратена покана за заплащане на
суброгационно вземане за обезщетение в размер на 29081,41 лева и 25 лева ликвидационни
разноски по щета № **********. Няма доказателства в кой момент поканата е
получена от адресата, но от същия в писмо от 29.08.2017 г. е обективиран отказ
за заплащане на претенцията, поради липсата на отразено в протокола за ПТП
участие на друг автомобил в ПТП, представляващо основание за извършеното
плащане по имуществената застраховка.
Не
е спорно и от представения добавък 1/001 за промяна в полица „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ № 03115003130960, се установява, че ответникът
ЗАД „Б.В.И.Г." е застраховал гражданската отговорност за вреди във връзка
с притежаването и ползването на МПС „Опел Астра“, рег. № *******, собственост
на Ц. П. Н., със срок на валидност от 21.12.2015 г. – 20.12.2016 г..
В
производството е прието заключение на съдебна авто-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обосновано и съответно на останалия доказателствен
материал, поради което и основава изводите си на същото. Вещото лице сочи, че
по предния капак е налице седловидна деформация със сравнително голяма площ,
която е характерна за фронтален удар между лек автомобил и животно, което е
възможно да бъде крава, магаре, теле, от този порядък, не прасе или куче,
поради което всички увреждания на МПС „Ауди ЕС 7“, рег. №******се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото на 06.08.2016 г. ПТП. Динамиката на удара съответства на
удар с животно с достатъчно висок масов център, височина и контактна площ. Действителната
пазарна стойност на щетите на МПС „Ауди ЕС 7“, рег. №******към настъпване на ПТП възлиза на
сумата 29852,42 лева, като категорично не е налице тотална щета.
Според
вещото лице основната причина за настъпилото произшествие са действията на
водача на изпреварващото МПС „Опел Астра“, рег. № ******* г., който не
осигурява необходимата дистанция в края на фазата на предприетото изпреварване.
От
приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява по
безспорен начин, че първата вноска от застрахователната премия, дължима по
сключената имуществена застраховка „Каско Хит“ е заплатена на 02.08.2016 г., а
остатъкът – на 12.08.2016 г.. По процесната щета от ищеца са извършени чрез
банкови преводи плащания в общ размер от 29425,93 лева.
Събраните
гласни доказателствени средства чрез разпит на водачите на МПС „Опел Астра“,
рег. № ******* и МПС „Ауди ЕС 7“, рег. № *******съответно Ц.П.П. и Н.С.П., са
еднопосочни и разкриват безпротиворечиво механизма на настъпване на процесното
ПТП. При предприета маневра изпреварване на МПС „Ауди ЕС 7“, рег. №******от страна на водача на МПС „Опел
Астра“, рег. № *******, поради появата на насрещно движещ се с висока скорост
автомобил, за да предостави възможност на изпреварващия автомобил да се върне в
дясната лента на движение и да се предотврати челен сблъсък с насрещно движещия
се такъв, водачът на изпреварвания автомобил се отклонил в дясно и реализирал
удар в крава. МПС „Ауди ЕС 7“, рег. №******било управлявано с видимо ниска
скорост, която не била променена в хода на предприетото от Ц.П.П. изпреварване.
Последният се прибрал в лентата си за движение като „притиснал“ „Ауди ЕС 7“ и
се разминал с насрещно движещия се автомобил, без да е възприел последиците от
отклоняването в дясно на изпреварваното МПС. Свидетелите са категорични, че пътното
платно не позволявало разминаването на три автомобила.
Други
доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Относно иска с правна квалификация чл.
411 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка
може да предяви вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска
отговорност". Следователно, основателността на предявения главен иск, се
обуславя от кумулативното наличие на елементите: договор за имуществена
застраховка „Каско”, плащане от застрахователя по реализиран покрит риск в
рамките на сключения договор и деликтна отговорност на лице, по отношение на
което ответникът има качеството застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност”.
От
събраните по делото доказателства се установява наличието на всички елементи от
фактическия състав, пораждащ суброгационното право на ищеца.
Налице
е валидно застрахователно правоотношение между ищеца и трето за спора лице – „Н.В.“
ООД, елемент от правната сфера на което е правото на собственост върху увредения
при ПТП МПС „Ауди ЕС 7“, рег. № *****. Ищецът, в изпълнение на задължението
си по договора, е обезщетил застрахованото лице за претърпените вреди от
реализирал се покрит застрахователен риск – настъпило на 06.08.2016 г. ПТП,
като на 29.09.2016 г. и 14.09.2016 г.
престирал суми в размер, съответно на 250,98 лева и 26413,63 лева в полза на
трето за застрахователното правоотношение лице („А.К.“ ЕООД), както и на
20.10.2017 г. заплатил суми в размер на 255,42 лева и 89,10 лева в полза на „П.И.А.БГ“
ЕООД, представляващи възнаграждение за извършени ремонтно-възстановителни
дейности по отношение на застрахования автомобил и на 07.12.2016 г. заплатил на
„БГ АУТО“ ЕООД сумата 2416,80 лева, която представлявала цена на доставени резервни
части. Ищецът приел изпълнението и заплатил стойността на издадени му първични
счетоводно-отчетни документи – фактури. С извършеното плащане съдът приема, че
изработеното е прието, респ. частите са доставени и задължението на
застрахователя по имуществената застраховка да обезщети увреденото лице, е
изпълнено – престацията не е парична сума, а възстановяване на щетите, чрез
даване вместо изпълнение.
Възраженията
на ответника за недоказаност на извършеното плащане, са неоснователни и
опровергани от приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
С
плащането на застрахователно обезщетение ищецът – застраховател по застраховка
„Каско”, З. "Б.И." АД, встъпил в правата на увреденото лице срещу
прекия причинител на щетата (чл. 411 КЗ) до размера на престираното на
увредения обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
в случая претендирани да възлизат на 15 лева.
Недопустимо
е насрещната страна да възразява, че плащане на застрахователно обезщетение
ищецът не е дължал, тъй като настъпилото ПТП представлявало изключен риск. Правото
на застрахователя да откаже плащане на застрахователно обезщетение се упражнява
по преценка на страната в полза на която се е породило, като ответникът е трето
за правоотношението по имуществената застраховка лице и няма никакво основание
да упражнява правата на страна по същото, която страна претендира да е негов
кредитор. За ответника е без значение дали ще отговаря по отношение на
увреденото лице или спрямо удовлетворилия го застраховател.
Ответникът
ЗАД „Б.В.И.Г." се е съгласило да отговаря за вредите, причинени при
използването на лек автомобил „Опел Астра“, рег. № *******, съгласно сключения
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, съответно за
да бъде ангажирана отговорността му е достатъчно щетите на МПС „Ауди ЕС 7“,
рег. №******да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправно поведение на
застрахования при ответника водач Ц.П.П., управлявал автомобила при знанието и
съгласието на собственика му.
Поведението на Ц.П.П. при управление на МПС
„Опел Астра“, рег. № ******* е осъществено в нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗДвП, поради което е противоправно. Посочената разпоредба предвижда водачът,
който ще предприеме изпреварване, след като е подал сигнал, да се убеди, че има
видимост, свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента
пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение. В случая е категорично
установено, че Ц.П.П. е предприел изпреварване, в завършващата фаза на което е
принудил водача на изпреварваното МПС „Ауди ЕС 7“, рег. №******да измени посоката си на движение,
като се отклони в дясно, за да е възможно връщането на изпреварващия автомобил
от лентата за насрещно движение в собствената му лента. При разпита в съдебно
заседание водачът на изпреварващия автомобил изрично признава, че е притиснал
изпреварвания автомобил, за да се размине с насрещно движещия се. Това
категорично обуславя извод, че при извършване на маневрата изпреварване е
принудил водача на МПС „Ауди ЕС 7“, рег. №******да промени посоката си на движение,
като се отклони в дясно, където е настъпил удар в животно с висок масов център
(говедо, крава), при което са настъпили неблагоприятните изменения в правната
сфера на собственика на лек автомобил „Ауди ЕС 7“, рег. №******– щети по предна част на същия и
покрив. Пряката причинна връзка между поведението на водача на изпреварващия лек
автомобил „Опел Астра“, рег. № ******* и увреждането на застрахования лек
автомобил е установена чрез кредитираното заключение на автотехническата
експертиза и събраните свидетелски показания. Няма никакво основание водачът на
застрахования автомобил Н.В. да се счита заинтересуван от изхода на спора и
показанията му да не се кредитират, тъй като той е изцяло трето лице,
включително няма качеството на увредено такова, а за възпроизведените в
производството факти носи наказателна отговорност. Още повече, че показанията
му напълно съответстват на показанията на виновния за произшествието водач Ц.П.П..
Фактът, че последният не е възприел удара на МПС „Ауди ЕС 7“, рег. №******с животното, не означава, че такъв не
е осъществен. Липсата на възприятие у едно физическо лице за определен факт, не
означава неосъществяването на този факт, както ответникът неоснователно твърди.
А точно осъществяването на удар е установено с протокола за ПТП, показанията на
В. и заключението на съдебно-автотехническата експертиза.
Действително,
участието на водача на МПС „Опел Астра“, рег. № ******* не е отразено в
протокола за ПТП, защото сблъсък между автомобилите не е реализиран. Сблъсък е
реализиран между МПС „Ауди ЕС 7“, рег. №******и животно с висок масов център (според
протокола шарено говедо), това са преките участници в процесното ПТП. То обаче
е резултат от принудително предприетото от водача на МПС „Ауди ЕС 7“, рег. №******отклоняване в дясно, за да освободи
лентата за връщане на изпреварващото МПС в нея, за да не се стигне до контакт с
него или до пряк (челен) сблъсък на МПС „Опел Астра“, рег. № ******* с насрещно
движещия се неустановен автомобил. Началото на причинно-следствената верига е
поставено от противоправното поведение на застрахования при ответника водач и
именно затова той е задълженото лице по възникналото деликтно правоотношение.
Субективният
елемент от състава на гражданския деликт – вината, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се
презюмира, като в тежест на ответната страна е да проведе обратно доказване,
като ангажира съответни доказателства за липсата й. Съдът намира обратно
доказване да не е неосъществено и презумпцията - за необорена. В този смисъл
неоснователни са възраженията на ответника, че от събраните доказателства не се
установява вината на водача на лек автомобил „Опел Астра“, рег. № *******, тъй
като същата се презюмира от закона и именно в тежест на ответника е да
опровергае законовото предположение.
В
същото време ответникът не е доказал възложения в негова доказателствена тежест
факт на осъществено от Н.В. конкретно противоправно поведение, което да стои в
причинна връзка с настъпилото ПТП, за да се приеме, че е налице съпричиняване
на вредите. Водачът на изпреварваният автомобил е изпълнил законовото си
задължение по чл. 42, ал. 3 ЗДвП да не увеличава скоростта и да не пречи на
изпреварването по какъвто и да е друг начин. Законът не му е вменил в
задължение да намали скоростта си, защото няма как да се предполага какво
решение би взел водачът на изпреварващото МПС относно развитието на маневрата
изпреварване при констатиране появата на насрещно движещ се автомобил – в
хипотеза на решение за прекратяването й, намаляването на скоростта на
изпреварваното МПС би увеличило времето, през което изпреварващият автомобил ще
се намира в лентата за насрещно движение, а това увеличава риска от настъпване
на сблъсък. Само при решение за завършване на маневрата изпреварване,
намаляването на скоростта от изпреварвания автомобил би допринесло за това.
Тъкмо защото изборът на решение е на водача на изпреварващото МПС, задължението
на водача на изпреварвано МПС е ограничено само и единствено до забраната за
увеличаване скоростта му на движение. А тази забрана водачът Н.В. е спазил. По
тази причина не е установено неговото поведение да е било противоправно, поради
което и няма как да е налице някаква форма на съпричиняване на вредите.
Доводите на ЗАД „Б.В.И.Г." за управление с несъобразена скорост са
категорично опровергани от всички събрани в производството доказателства.
По отношение обема на отговорността на
ответника, в качеството му на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, следва да се има предвид следното. По аргумент от чл.
386, ал. 2 КЗ, която норма предвижда, че при настъпване на застрахователно
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност (каквито хипотези не са налице), се извежда принципът
за реална обезвреда на вредите на застрахованото имущество. В приложението му,
съдът намира, че при настъпване на застрахователно събитие - покрит риск по
договор за имуществено застраховане, дължимото обезщетение следва да бъде
изчислявано по пазарната стойност на претърпяната вреда към момента на
настъпване на събитието. В резултат на реализиралия се риск, правната сфера на
собственика на лек автомобил „Ауди ЕС 7“, рег. №******е увредена със стойността на щетите,
причинени на обекта на вещното право – процесния лек автомобил.
С
решение от 08.07.2010 г. по търг. дело №652/2009 г. на І-во ТО, ВКС,
постановено по реда на чл. 290 ГПК и представляващо уеднаквена практика на ВКС,
е прието, че при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Застрахователят
по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото лице до размер на
платеното обезщетение, но само доколкото това обезщетение не надвишава размера
на действително претърпените вреди. Разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ
установява за действителна стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество, а за възстановителна,
съгласно ал. 2 на същият текст, стойността за възстановяване на имуществото с
ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Следователно,
след като за възстановяването на увредения автомобил е извършен ремонт и са
доставени части на обща стойност 29425,93 лева, то това е възстановителната стойност,
която определя обема на суброгационното право на ищеца, независимо, че
действителната пазарна стойност на щетите я надхвърля, съгласно заключението на
САТЕ и възлиза на сумата 29852,42 лева. При това положение отговорността на
ответника следва да бъде ангажирана до заплатеното обезщетение от ищеца -
29425,93 лева и за сумата 15 лева – разноски за неговото определяне, срещу
който размер ответникът не е излагал възражения.
По отношение на акцесорния иск с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Вземането
за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно
парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като
предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението
обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е акцесорно, но има
известна самостоятелност спрямо главното, като правопораждащият го състав
включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по отношение на
главното задължение.
В
случая при възприетия извод за основателност на предявения главен иск, е
установено, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение за
престиране на сумата 29440,93 лева, като същият не оспорва факта, че не е
погасил същото, т. е. налице е и неизпълнение на това главно задължение.
Разпоредбите
на чл. 412, ал. 1 и ал. 3 КЗ предвиждат застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" на лицето, което виновно е
причинило вредата на застрахованото имущество, да предявява претенцията си
срещу този застраховател, като прилага преписката с доказателствата, с които
разполага, в т. ч. доказателства за удостоверяване на пътнотранспортно
произшествие, като последният в срок от 30 дни от представяне на всички
доказателства по регресната претенция, е длъжен да определи размера и изплати
задължението си или мотивирано да откаже плащането. В случая искане за
престиране на обезщетение е постъпило при ЗАД „Б.В.И.Г." на неустановена
дата, но най-късно на 29.08.2017 г., когато е обективиран отказ за
удовлетворяване на претенцията, изх. № ЛГ № 06678/29.08.2017 г.. Този отказ не
съдържа изявление за изискване на някакви допълнителни доказателства (чл. 412,
ал. 2 КЗ), поради което съдът приема, че същият е обективиран в рамките на
30-дневния срок за погасяване на претенцията и считано от 29.08.2017 г.
ответникът е изпаднал в забава. Ищецът обаче твърди забавата да е настъпила в
по-късен момент - 04.10.2017 г., поради което в приложение на диспозитивното
начало съдът приема тази дата за начален момент, от който се поражда
акцесорното задължение за престиране на обезщетение за забава.
Размерът на законната лихва е нормативно определен,
на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД - основният лихвен процент на Българската
народна банка за периода, увеличен с 10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от
01.01.2015 г.), затова обезщетението
за забава върху дължимата главница от 29440,93 лева за периода
04.10.2017 г. – 10.07.2019 г. възлиза на сумата 5274,83 лева,
което означава, че предявеният акцесорен иск е изцяло основателен.
С
оглед изхода на спора, право на присъждане на разноските за производството се
поражда само за ищеца, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК. Ищецът претендира присъждане
на разноски в размер на общо 3050 лева, съгласно представен списък, който не
включва разноски за внесена държавна такса, поради което и същата няма как да
му се присъди (съдът винаги е ограничен от искането), разноски за
възнаграждения на вещи лица и свидетели и 2400 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение с включен ДДС. Ответникът релевира неоснователно възражение за
прекомерност на така заплатеното възнаграждение.
Намаляването
на заплатеното адвокатско възнаграждение е допустимо до минимално определения
размер, съгласно чл. 36 ЗА. В чл. 36 ЗА се препраща към НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от
Висшия адвокатски съвет, като в чл. 7, ал. 2, т. 4 от същата е предвидено
адвокатското възнаграждение за процесуално представителство при интерес от
10000 лева до 100000 лева да е 830 лева плюс 3 % за горницата над 10000 лева.
Така за предявените искове с цена в общ размер на 34715,86 лева, определеният
по реда на Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата 1571,48 лева без ДДС, поради което заплатено възнаграждение от 2000 лева
без ДДС не се явява прекомерно и не подлежи на намаляване, при отчитане на
обстоятелството, че по делото са проведени повече от едно съдебни заседания,
като спорът се отличава с известна правна и фактическа сложност. Така в полза
на ищеца следва да се присъди пълният размер на претендираните и доказани
разноски от 3050 лева.
Така
мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Б.В.И.Г.”, ЕИК********, със седалище ***, да заплати на З. "Б.И."
АД, ЕИК********, със седалище ***, на основание чл. 411 КЗ сумата 29440,93 лева
(двадесет и девет хиляди четиристотин и четиридесет лева и деветдесет и три
стотинки) – суброгационно вземане за обезщетение, заплатено по имуществена
застраховка „Каско“ за вредите на МПС „Ауди ЕС 7“, рег. №******от
настъпило на 06.08.2016 г. на главен път І-1 около 194 км. ПТП, причинено от застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника водач,
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата 5274,83 лева (пет хиляди двеста
седемдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки) – обезщетение за забава
върху главницата за периода 04.10.2017 г. – 10.07.2019 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 3050 (три хиляди и петдесет) лева - разноски за
производството.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: